,

История на пластмасата: част 2 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията Свободни от пластмаса, започната от екологично сдружение За Земята и Грийнпийс-България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса.

Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук

Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно гъвкав, лесен за оформяне. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова  кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това пластмасов все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.

Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът,  полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.

Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.

Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. биопластмаси не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива. Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от модела за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването само ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки. 

Повече по тази и други теми очаквай в следващите статии от поредицата, посветена на Атласа на пластмасата.

Част от основните секции в атласа са: 

  • Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери (въведение)
  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни, за да се запознаеш в по-голяма степен с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

И не забравяй да подкрепиш петицията срещу еднократната пластмаса ето тук.

Моят юли без пластмаса с Рада от Thrift Sheep

Разбери триковете на Рада за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ решихме да те срещнем с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ще ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!


Следи публикациите ни, за да научиш какво ще ни споделят като лично преживяване в следващите седмици:

Ако и теб те е грижа за проблема със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването ѝ.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?
Казвам се Рада Бонева, на 24 г., от София. Любител на природата, планината, овцете и зеления начин на живот. От 5 години работя в НПО сектора като координатор на състезателите по природни науки, а самата аз съм хуманитарист. Повечето хора обаче може би ме познават под псевдонима ми – Thrift Sheep – блог, а отскоро и подкаст, които поддържам.

Когато започнах, исках да разчупя стереотипите за пазаруването втора ръка на дрехи и че не е нужно да пазаруваш по първа „молска“ мода, за да изградиш личен стил. Е, нещата съвсем естествено се разраснаха, за да може блогът да обхваща както здравословни рецепти и пътешествия, така и всички аспекти на по-устойчивия начин на живот.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?
Опитвам се да правя каквото е по силите ми в бита и с любопитство разучавам до къде ще ме отведат тези мои опити. Е, това, че се самопредизвиках да „разкарам“ пластмасата от живота си преди 3 години и реших да напиша статия… То взе че стана рубрика, рубриката прерасна в предаване и така до главния ми тематичен фокус. Да показвам, че да живееш природосъобразно не е мисия невъзможна, и че можем да помагаме и на природата, и на себе си и собственото си здраве и благополучие.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?
Вярвам, че нищо не пречи да правим това, което можем, без да се оправдаваме с останалите. Все някой ще последва примера ни, после друг ще последва него и така се образува по-трайна и дълготрайна верига. Можем да бъдем част от общество, което е подбудено не от модата, а от загрижеността си, и което вече би могло да има по-голямо и (демократично) влияние извън собствените си дом и пазарска количка.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?
Трудности срещам с някои специфични храни, които употребявам като веган, които неизбежно идват в опаковка. В очите на някои хора съм крайна, ако предпочета да не пия кафе, ако не мога да го взема с мен в собствена чаша. От множеството обяснения по магазини и заведения ми хрумна инициативата под #НеМерсиНосяСи и сега всеки път, когато го изрека по адрес на някоя торба, сламка, прибори, се усмихвам широооко. 🙂

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?
С времето съм се научила да готвя и експериментирам според наличностите у дома и в шкафа, отколкото да пазарувам за конкретно ястие. Така разхищението на храна е по-малко, а бонус е, че се раждат и интересни рецепти, които описвам и споделям впоследствие.

Вдъхновение черпя от другите зелени съмишленици в България, които срещнах с течение на времето. Когато ходя на разходки сред природата, задължително отбелязвам чешмите по пътя и ги маркирам на картата на Симона от Zero Waste Sofia, а за справочник за заведения ползвам Refill. Страшен фен съм на Ecosia от 2 години вече, а за козметика винаги се допитвам до приложенията Clean Beauty и INCI Beauty, тъй като не познавам всички съставки, било то и натурални, прикрити зад дълги имена. Могат да се ползват и за сканиране на даден козметичен продукт в магазина или у дома.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си? 
Преди да подходиш към материалното, първо, мисля, трябва да си осъзнал избора си и да си го приел морално. За всеки тези стъпки за различни и е доста относително, тъй като зависи от динамиката на живот, който водиш. За мен това бяха бутилките за вода, чашите за кафе и чай, и малките торбички за плодове и ядки. И носенето на домашно приготвена храна в офиса, разбира се

7. Отворено послание: сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂 
Обичайте природата и тя ще ви заобича обратно!

Сподели ни в коментар тук или в социалните мрежи как ти преминаваш през юли без пластмаса и какви са твоите съвети и предизвикателства!

,

Атлас на пластмасата 2020: част 1 – факти и данни за света на синтетичните полимери

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“

Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.

Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.

Подпиши петицията за по-смели мерки за справяне с пластмасовото замърсяване.

Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.

Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях. 

 

Част от основните секции в атласа са: 

  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • История
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

 

Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

 

Ако вярваш, че трябва да бъдат взети по-амбициозни мерки за справянето с пластмасовото замърсяване, подпиши петицията ни.

„Покажи ни торбата“ зове за амбициозни цели срещу еднократната пластмаса

Този юли Денят без пластмасови торбички е по-специален – остава точно една година до влизането в сила и у нас на общоевропейските ограничения за някои видове еднократна пластмаса. От българското правителство зависи дали ще  предприеме сериозни мерки, вместо обичайното минимално и формално изпълнение на европейските изисквания.

С предизвикателството „Покажи ни торбата“ Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България отправят покана към управляващите да се вслушат в мнението на хората. Според представително проучване, 95% от българите казват, че употребата на пластмаса у нас трябва да се ограничи, за да се намали замърсяването на околната среда. Двете организации канят всеки, които желае да подкрепи мерките срещу еднократната пластмаса,  да сподели снимка с текстилна торба за многократна употреба, тагне  „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България в социалните мрежи и призове управляващите да действат решително. Както и да се включи в петицията за смели мерки срещу пластмасовото замърсяване, започната от  Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Тя вече събра над две хиляди подписа за по-малко от месец и ще продължи да бъде активна до есента.

Придобилото размерите на бедствие замърсяване с пластмаса е видимо навсякъде около нас, но присъства и невидимо, под формата на микропластмаса във водата, храната, както и в растенията, в телата на животните и хората. Забраната от  3 юли 2021 г. важи за няколко вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, съдове за храна и напитки от експандиран полистирен (стиропор) и оксо-разградима пластмаса. [1]

Парадоксално, пластмасовите торбички, които са един от главните замърсители на Черно море, няма да изчезнат от следващата година. Въпреки че у нас вече са достъпни здрави и евтини текстилни чанти за многократна употреба, „найлонките“ все още са нормата, която ни предлага всеки магазин. Таксата върху пластмасовите торбички за пазаруване, наложена още от 2011 г., очевидно не работи, тъй като българите продължават да използват около десет пъти повече найлонови торбички от западноевропейските нации. Призивът „Извади главата от торбата“ е насочен както към българските държавници, така и към гражданите. Правителството следва да наложи силно ограничаване и постепенно спиране на употребата на пластмасовите пазарски торбички. Отделно, всеки от нас може да започне да си носи собствени торби, когато пазарува.

Останалите широко използвани изделия като пластмасови бутилки, еднократни кутии за храна, т.нар. „картонени“ чаши за кафе с пластмасов слой, мокри кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, също остават в обращение.

„За Земята“ и „Грийнпийс“ – България се включиха и в инициативата „Юли без пластмаса“ заедно с още 10 други организации. Предизвикателството към хората е да намалят пластмасата, която изхвърлят. Ежедневни съвети ще помогнат на желаещите да открият екологични заместители на еднократната пластмаса. „Опаковките за храните, напитките и изделията изцяло зависят от производителя, а при сегашната липса на по-устойчиви варианти на българския пазар, потребителският избор има малка тежест. Вече знаем, че хората са готови за промяна на навиците си, затова следващата ни цел е да вдъхновим бизнеса да предложи алтернативи за многократна употреба“, казва Евгения Ташева от „За Земята“.

Хиляди българи ще живеят без пластмаса през юли

Инициативата “Месец юли без пластмаса” се провежда като част от глобалното движение за борба с пластмасата за еднократна употреба #BreakFreeFromPlastic.

По данни на Евростат всеки българин изхвърля средно 64 кг отпадъци от опаковки годишно. Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички. Всеки ден от сушата и по реките в Черно море навлизат 3 тона пластмаса.

12 български организации – Екологично сдружение За Земята, ”Грийнпийс”-България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, ZERA, Eco Switch, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Tierra Verde България, Градско градинарство – София и Zero Hero, обединяват познанията и опита си в своеобразен практически наръчник за живот без пластмаса у нас. През целия месец, в специално Facebook събитие “Plastic free July в България”, те ще споделят полезна информация, съвети и изпробвани от тях препоръки. Част от темите, които ще бъдат засегнати през месеца са как да измерим пластмасовия си отпечатък; кои са различните видове пластмаса около нас; съвети за насипно пазаруване, всякакви алтернативи на пластмасата в ежедневието ни, как да се обърнем към бизнеса, за да направи промени и още много.

“Достатъчно научни данни вече безспорно показват вредите от неразумната употреба на дълготраен материал като пластмасата. Време е да се съсредоточим върху разработване на истинските решения: например, многократна употреба, насипни стоки и други нововъзникващи иновативни услуги и устойчиви бизнес модели.”, споделят организаторите.

Вече близо 800 души са заявили участие да се включат в инициативата “Юли без пластмаса” още преди официалния ѝ старт. Всеки, който желае да се включи може да се регистрира на http://tiny.cc/plasticfreejuly и да избере едно или повече от следните действия:

– да замени пластмасата за еднократна употреба – сламки, чаши, торбички, прибори и други, с продукти за многократно ползване;

– да не пазарува продукти в пластмасови опаковки;

– изцяло да откаже ползването на пластмаса за еднократна употреба за ден, седмица, месец или повече.

От петък – 3 юли 2020 г. започва да тече едногодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Тя включва забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени (експандиран полистирен) съдове за храна и напитки и оксо-разградима пластмаса. Но другите широко използвани изделия като пластмасови бутилки, еднократни кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокри кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение с пожелателни цели за ограничаване на използваните количества.

, ,

Голяма победа за здравето и гражданските права. ВАС връща делото за инсинератора в София

Вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата на екологично сдружение “За Земята”. Според съда Топлофикация София не е доказала, че проектът не вреди на здравето на хората, а обществените обсъждания будят съмнение с формална организация, защото са в работно време и са се състояли само в два района и в сградата на Столична община. Всъщност от потенциалното замърсяване са засегнати много повече райони.

“Постигнахме огромен успех в борбата ни за по-чиста и здравословна среда в София. Върховният административен съд окончателно се произнесе по аргументите ни за отрицателните здравни и екологични последствия от изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци, както и за неправилно организираните обществени обсъждания. Сега е време и Столична община да се откаже от проекта и да вложи парите в цялостно променена система за управление на отпадъците.”, казва Данита Заричинова от “За Земята”.

Делото, водено от адвокатите Иван Велов и Александър Коджабашев, започна през 2015 г. с оспорване в съда на решението за одобрение на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Директора на Регионална инспекция за околна среда София. “За Земята”  заедно с други граждани, се обявиха срещу това, заради множество проблемни аспекти:

– неправилно определяне на засегнатите от проекта райони, което доведе до организиране на обществени обсъждания само в 3 столични района и то в работно време;

– недостатъчна информация какво ще се случва с транспортирането на опасните отпадъци след изгарянето;

– липса на анализ на здравния статус на населението в най-близко разположените до проекта райони.

Административен съд София – град (АССГ) реши през 2018 г., че жалбата е неоснователна, но от “За Земята” оспориха решението пред ВАС.

На 17.06.2020 г., близо 5 години след началото на битката за чист въздух в съда, ВАС отмени решението на Административния съд, с което беше одобрено изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София и върна делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при спазване на мотивите на решението.

В решението си съдът казва: “Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.”

Важно е да отбележим, че Топлофикация София нае външен адвокат и поиска 54 000 лв. съдебни разноски само за касационната инстанция.

Решението на съда поставя под въпрос легитимността на финансирането от Европейски фондове за проекта. Европейската комисия подложи на обстойна преценка проекта през 2019 с редица критични забележки за екологичните и икономически ползи. През ноември 2019 все пак Комисията одобри 94 млн. Евро за съоръжението, въпреки че проблемите не бяха адресирани.
Линк към решението на ВАС

Депутати искат да улеснят строежа на спорни проекти без да се съобразяват с правата на гражданите

Зад паравана на бързото икономическо възстановяване след кризата, парламентарната група на Обединените патриоти внесе предложение, което затвърждава порочната практика да се намалява контролът върху потенциално опасни за здравето и околната среда проекти.

С промените гражданите и неправителствените организации ще могат да обжалват само на една инстанция спорните проекти, което намалява шанса за обективна и справедлива оценка.

Поредното осакатяване на законодателството се случи между първо и второ четене на Закона за управление на отпадъците. С него се предлагат промени в Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, и то без каквато и да е сериозна обосновка на нуждата от подобна промяна. 

Атаките срещу достъпа до правосъдие и постепенно намаляване на броят на проектите, по които може да бъде упражняван ефективен съдебен контрол, започнаха през 2017 година. Две години и половина по-късно народните представители продължават да утвърждават подобни недемократични механизми, като предлагат общински обекти от първостепенно значение и приоритетни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите също да се разглеждат само от един съдия, без възможност за оспорване пред касационна инстанция.  

„Все повече икономически експерти, както и представители на бизнеса се обединяват около мнението, че краткосрочните финансови стимули и други мерки за излизане от кризата трябва да подкрепят дългосрочните цели, свързани с опазването на околната среда. Достъпът до правосъдие по екологични дела е най-важният механизъм за гарантиране на правото ни като български граждани на среда, която е здравословна за нас. Не виждаме по какъв начин предложените промени, които ограничават този достъп, ще ни помогнат да излезем от настоящата криза, без да продължим да задълбочаваме други такива, които са факт – а именно климатичните промени, породени от човешка дейности, и загубата на биологично разнообразие.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Предложението да се обжалват само на една инстанция спорни проекти няма потенциала да ускори излизането от кризата, породена от мерките срещу вируса COVID-19, и да предотврати злоупотреба с права — голямото опасение. За сметка на това то ще допринесе за продължаващата ерозията на демократичния процес в страната ни, ще създаде допълнителни пречки пред упражняването на гражданските права и ще допринесе за разрушаването на природата в България на сметка на бъдещите поколения.

„Гражданската активност е основен гарант за защитата на природата. Системното ограничаване на правата на гражданите има за цел да отслаби тази защита и да даде превес на неясни интереси. Показателен е и начинът, по-който се правят тези промени – чрез прикачване към вече гласуван законопроект. Народните представители трябва да са наясно, че подобни похвати са обида към законодателния процес, към Народното събрание и не на последно място към суверена, който представляват — българските избиратели.“, коментира адвокат Регина Стоилова. 

Възможността за достъп до правосъдие е основен механизъм за упражняване на гражданските права, а ефективното правораздаване – мерило за утвърждаването им. Затова както Конвенцията от Орхус, така и правото на Европейския съюз утвърждават необходимостта обществеността да има достъп до ефективни съдебни механизми, така че нейните законни интереси да бъдат защитени и законът да се прилага.

„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ се присъединяват към организациите, които са се обявили против този законопроект. За целта изпращаме становище в рамките на срока за реакция — 11 юни.

НАРЪЧНИК ЗА УЧИТЕЛИ придружаващ филма „ИСТОРИЯ НА ПЛАСТМАСАТА“

Свалете като файл тук.
Пълнометражният документален филм „История на пластмасата“ е създаден с цел да помогне в борбата срещу масовото замърсяване с пластмаса. Този кратък наръчник съдържа идеи за занимания с учениците след филма – игри, въпроси, идеи от различни източници.

Съдържание:
Съдържание
Знаете ли, че… 1
1. Индивидуална задача 8
2. Въпроси за дискусия след филма 9
3. Практическа задача за вкъщи: Как да направим одит на марките, които най-много замърсяват с пластмаса 11
Допълнителни материали 12

Знаете ли, че…
Българите сме на едно от първите места в Европа по използване на пластмасови торбички;
Близо 200 хиляди деца в детските градини в България използват еднократни пластмасови чаши за вода, изхвърляйки 240 милиона чаши годишно на стойност близо 6 милиона лева;


След юли 2021 г. България трябва да приложи европейското законодателство и ще отпадат някои продукти. Но с нас остават милионите пластмасови бутилки, чашки и кутии за храна, торбички, мокри кърпички, цигарени филтри, хранителни опаковки. Ето какво остава и какво си отива:


В България все още липсва депозитна система върху пластмасовите бутилки и само малка част от тях се събират за рециклиране.
Представително проучване за България на „За Земята“ от януари 2020 г. показа, че 90% от хората се тревожат за влиянието на пластмасата върху околната среда.



Представително проучване за България на „За Земята“ от януари 2020 г. показва, че хората са готови да поемат отговорност, но очакват и държавните институции и производителите да го направят.

Мокрите кърпички също са от пластмаса и нямат място в природата, нито в канализацията
ДРЕХИ:
Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от изкуствени тъкани – полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи, пластмаса.
ТУРИЗЪМ И ПЛАСТМАСА:
Количеството пластмасови отпадъци, попадащи в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.
НЕ САМО ПЯСЪК И МИДЕНИ ЧЕРУПКИ


Океани: Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата: еквивалентно на един камион за всяка минута.

Рециклиране:
В световен мащаб 14% от пластмасовите опаковки понастоящем се рециклират – макар това обикновено да означава преработка на отпадъци с цел рециклиране за нискокачествени изделия (downcycling). Други 40% се изхвърлят на сметищата, а 14% се изгарят в инсинератори. Останалите 32% се озовават в околната среда, включително бунищата, реките и морето или във въздуха, който дишаме.

1.Индивидуална задача
Попълнете следните полета – може да пишете с думи, да рисувате, по ваш избор.

Въпроси за дискусия след филма:
Какви са основните послания на филма “История на пластмасата”?
Защо мислите, че създателите на филма са го направили?
Кои са основните твърдения на филма? Какви похвати са използвали създателите, за да подкрепят тези твърдения?
Беше ли филмът убедителен? Защо да или защо не?
Кои моменти от филма за вас бяха най-убедителни, най-силни в подкрепа на основните твърдения и защо?
Ако вие бяхте създатели на филма, какво бихте направили по друг начин, за да сте по-убедителни?
На кого разчитат създателите на филма да направят по-силни твърдения си?
Мислите ли, че хората които бяха интервюирани бяха достоверни източници? Защо? Защо не?
Защо мислите, че бяха включени реклами от компании, които произвеждат пластмаса? Какво беше чувството като видяхте тези реклами?
Кои са някои от предимствата на пластмасата, които бяха споменати във филма? По какъв начин пластмасата е помогнала на хората?
Рециклирането на пластмаса решава ли проблема? Какво разкри филма относно рециклирането?
Кой, според създателите на филма, трябва да поеме отговорност за пластмасовото замърсяване?
Как мислите, че ще реагират хората, ако гледат този филм?
Как мислите, че ще реагира индустрията, която произвежда пластмаса, на този филм?
След като гледахте филма, какво мислите за пластмасата? А за индустрията, която я произвежда?
Какво мислите за организациите, които се борят с пластмасовото замърсяване?
Да научим повече за отпадъците в нашето населено място
Кой се грижи в нашата община за отпадъците?
Къде отива боклука от нашето училище?
Къде отива боклука от домовете ни?
Има ли рециклиране в нашия град/нашето село? Ако да, къде отиват рециклираните отпадъци?
Нашето населено място изнася ли или внася ли отпадък? Ако да, накъде / откъде?
Има ли производители на пластмаса в нашето населено място?
Има ли нефтохимическа промишленост в нашия град?
Кой извозва отпадъците от нашия град / село?
Живеем ли близо до завод за изгаряне на отпадъци – инсинератор?
Къде е най-близкото сметище?
Има ли магазини, в които може да отидеш със собствен съд и да ти го напълнят?
Повечето ученици в училище имат ли си собствени бутилки за вода за многократна употреба?
Има ли нашето населено място инсталация за компостиране на органични отпадъци?
3. Практическа задача за вкъщи
Как да направим одит на марките, които най-много замърсяват с пластмаса
(източник: https://plasticfreecampus.org/content/eyesonplastic )

СТЪПКИ:
Намерете голям съд вкъщи. Голям кош или кашон ще свършат работа.
Информирайте цялото семейство какво възнамерявате да направите и ги поканете да се включат.
Направете табели, за да означите всеки кош за боклук вкъщи, които да напомнят на семейството ви да изхвърлят пластмаса САМО в коша за пластмаса.
Всички пластмасови отпадъци са за коша с надпис ПЛАСТМАСА – първо ги измийте! – пластмасови опаковки,кутии, бутилки от мляко или сок и т.н.
След 7 дни, изсипете коша в чувал за боклук и измерете колко тежи.
Помолете семейството си да ви помогне да ги разпределите по сходни видове пластмаса.
По желание: Пребройте от кой производител имате най-много опаковки, например Coca-cola, Unilever, Nestle, др.
Обсъдете резултатите:
– Какви видове пластмаса имате най-много?
– Какво ви изненада най-много / най-малко?
– Пребройте най-големите купчини. Това ли очаквахте горе-долу?
– Кои от пластмасите се рециклират?
– Кои от тези пластмаси биха могли да бъдат намалени, тоест да ги няма, и как, според вас може да стане това?
– Какво друго научихте от този експеримент?
Споделете резултатите:
Снимайте разделените пластмаси и добавете вашите мисли в описанието
ИЛИ
Направете кратко видео (до 10 секунди), в което ги показвате и разказвате какво мислите за резултатите от упражнението.
И
До 30 юни изпратете вашите снимки/видео на plastic-free [at] zazemiata.org или като пост във Фейсбук събитието за филма „История на пластмасата“.

10 късметлии от участниците в тази задача ще получат новото издание на български език на „Атлас на пластмасата“. До 3ти юли ще известим спечелилите по електронна поща или ФБ.

*** Внимание по време на пандемията Covid-19:
Въпреки че засега няма доказателства за предаване на инфекцията чрез опаковки, необходима е предпазливост. В допълнение към здравните препоръки, отправени от Световната здравна организация (СЗО) и местните здравни власти, Форумът за хранителни опаковки препоръчва на потребителите по избор:
(i) да измиват със сапун и вода всички опаковки веднага след внасянето им у дома;
(ii) да прехвърлят стоките от опаковката им в почистени съдове за съхранение и след това да изхвърлят опаковката;
(iii) да държат покупките в «карантина» до три дни, преди да ги пипат отново.
Тези препоръки се отнасят както за стоки, закупени в магазините, така и за доставките по домовете.

Допълнителни материали:
СТЪПКИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОДИТ НА НАЙ-ЗАМЪРСЯВАЩИТЕ МАРКИ
https://www.zazemiata.org/resources/steps-against-poluting-brands/

Резултати от първия български одит на марките, стоящи зад замърсяването с
пластмаса, 2019
—————————————————————————————-
Полезни връзки:
На български език: https://www.zazemiata.org/plastic-free/ https://www.greenpeace.org/bulgaria/explore/plastmasa/
На английски език:
Наръчник за дистанционно обучение
Наръчник за обучение в класната стая

За контакти:
Екологично сдружение За Земята:
plastic-free@zazemiata.org
https://www.facebook.com/groups/za.zemiata

Повече море, по-малко пластмаса: Застъпи се за смели мерки за ограничаване на замърсяването!

Регистрирайте се за безплатна прожекция на История на пластмасата

Филмът, който разказва за пластмасовото замърсяване по вълнуващ и достъпен начин, може отново да се гледа онлайн по повод световния ден на океаните с български субтитри. Премиерата на “История на пластмасата” / The Story Of Plastic за България беше преди месец, но поради огромния интерес, решихме да организираме още една прожекция. Той е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic (Да се освободим от пластмасата), което се бори с един от големите екологични проблеми през последните десетилетия — замърсяването с пластмаса.
Отправяме покана и към учители, които искат да запознаят учениците си с проблема. Можете да организирате безплатна прожекция онлайн, на която да поканите вашите ученици. Филмът е подходящ за ученици, обучаващи се в средно образование, но оставяме на вас да прецените възрастовите групи. Можете да видите по-долу специална форма за регистрация за учители.

✅За да гледате филма, можете да се регистрирате в тази форма: https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie/
✅Ако сте учител и искате да изпратите филма и на учениците си като линк, моля, да се регистрирате в ето тази форма: https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie-teachers/
🌿Линкът с филма ще бъде изпратен на 7 юни вечерта и ще бъде активен до 00:00 часа на 10 юни.

Екипът на Нулеви отпадъци от “За Земята” ви кани да зададете вашите въпроси в събитието ни във Фейсбук, свързани със замърсяването с пластмаса. Ще им отговорим онлайн във видео.