COVID-19 пандемията беше основна повратна точка в света на градската мобилност. Тъй като общественият транспорт се считаше за зона с висок риск за предаване на вируси, хората се обърнаха към колоезденето и ходенето пеша като по-безопасен начин на транспорт. В същото време градовете по света също се фокусират върху превръщането си в по-екологични, по-щадящи климата, по-здравословни, по-безопасни и по-ефективни като пространството места за живеене, като дават приоритет на по-щадящите средата и здравословни начини на придвижване. Въпреки това, за разлика от ситуацията при автомобилния трафик и обществения транспорт, може да се каже, че един от основните проблеми пред градските политики в тази посока е липсата на достатъчно качествни данни за ходенето пеша и колоезденето.
Информацията за придвижващите се пеша или с велосипед е от съществено значение за градовете. С тях те могат да да си поставят цели, да създават политики, да проследяват напредъка по приложените мерки и да вземат решения за инвестиции в инфраструктура и мерки за подкрепа на ходенето пеша и велосипеда. Липсата на данни означава, че ходенето и колоезденето често липсват или се пренебрегват в екосистемата на транспорта и мобилността и обикновено пешеходците и велосипедистите стават видими в градските системи единствено когато бъдат наранени или загинат при инциденти.
В София също тепърва правим първи стъпки в систематичното оценяване на велосипедния трафик. Знаем, че Столична община е инсталирала две станции за вело мониторинг (броене на вилосипедисти), но все още не са оповестени съвсем добре публично конкретните цели на събиране на данните, как ще се анализират и дали и къде ще са публично достъпни. В тази връзка е интересно да погледнем какво се случва в другите държави на континента и да си сверим часовника.
Ramboll Smart Mobility правят детайлно проучване как публичната администрация в много европейски държави събира и работи с данните за придвижването с колело или пеша в градовете. Докладът им бе представен по време на най-голямата конференция, свързана с велоинфраструктурата в Европа. Velo City 2023 се провежда между 9 и 12 май в Лайпциг, Германия, с участието на представители и на „За Земята“. Данните в проучването са показателни за предизвикателствата пред оценката на вело- и пешеходния трафик.
Фокусирани върху автомобилите
Проучването на организацията показва факт, който едва ли е голяма изненада. Повечето градски системи за събиране на данни са фокусирани върху автомобилния трафик. Въпреки това много от градовете имат и собствени инициативи, свързани с обличането в данни на поведението на велосипедистите в градовете. Най-малък като цяло засега е фокусът върху пешеходците.
Събирането на данни за начина на шофиране обикновено има за цел да направи шофирането на автомобила по-ефективно, да намали спиранията и да ускори времето за пътуване. Времето за пътуване обаче не е ключов индикатор и фокус при ходенето пеша и колоездене. Броят велосипедисти и пешеходци, безопасността им, самото преживяване, удовлетворението от условията – това са нещата, които би трябвало да ни интересуват повече в случая, показват изводите от доклада. Подобна преценка обаче означава необходимост както от количествени, така и от качествени данни и също така необходимост от данни за индивидуалните характеристики на пешеходците и велосипедистите.
„Хoрата са като велосипедите, многостранни и разнообразни. Ние не сме просто велосипедисти, ние сме различни хора с различни нужди и мотивация. За да разберем предизвикателствата на градското колоездене, трябва да разберем всички тези различни хора и да знаем кой е включен и кой не събраните и анализирани данни“, посочи Мариане Вайнрайх от Ramboll Smart Mobility по време на представянето на проучването по време на конференцията в Лайпциг.
Събраните мнения от градските власти в различни държави показват и че придвижването на хората без автомобили е по-непостоянно и непредвидимо, за разлика от сравнително структурирания спрямо основните пътни направления моторизиран трафик.
Всичко това създава специфични трудности пред набирането и анализа на количествена и качествена информация за пешеходното и вело придвижване: детайлни данни могат да бъдат получени само чрез активно включване на потребителите, което ги прави по-трудни и специфични за събиране и обработка, включително и заради механизмите за защита на личната информация в Европа (например GPS данните).
Изводите и препоръките: какво и как
Препоръчва се градовете да събират данни за броя на пешеходците и велосипедистите и да картографират качеството на предоставената инфраструктура. Цитираните в доклада на Ramboll Smart Mobility експерти обаче подчертават, че числата, свързани с ходенето и колоезденето, са важни, но че безопасността, удовлетворението и разбирането за това кой кара и кой не кара колело и защо също са от ключово значение. Холгер Хауболд от ECF посочва, че делът на колоезденето в модалния дял и прегледа на инфраструктурата са в основата на такъв анализ и планиране. Събираната стандартна информация обаче трябва да бъде по-подробна и да включват демографски данни, класификация на инфраструктурата, удовлетвореност и общ преглед на инвестициите. Когато имаме вече налице подобна информация, данните за потока на велосипедисти в реално време да бъдат включени и използвани в системите за управление на трафика. Други специалисти посочват, че за да разберат по-голямата картинка, трябва да се събират още по-подробни данни – например за да се разбира изместването на потока от велосипедисти и пешеходци и привличането му от други улици.
Ето някои от основните изводи от доклада на Ramboll Smart Mobility, представени графично:
Cycle AI 
@Petar Stoyanov 
