Европа официално има нови, подобрени стандарти за качество на въздуха! Обновеният вариант на Директивата на ЕС относно качеството на атмосферния въздух (2024/2881) бе обнародвана в официалния журнал на ЕС преди брoени дни. Пълният текст може да се намери тук.
Новото законодателство на ЕС включва чувствително намалени прагове за превишаване на концентрациите на основните замърсители, които влияят на човешкото здраве. И макар целта на много активисти да се приемат по-бързо препоръчаните от Световната здравна организации норми да беше отложена от Европейския парламент с няколко години по пътя, директивата е важна стъпка в посока постигането на една от основните здравни цели на ЕС – намаляването на преждевременната смъртност в следствие от замърсения въздух с 55% до 2030 г.
Сега държавите-членки разполагат с 2 години, за да транспонират директивата в националното си законодателство, а новите ограничения за замърсяване на въздуха ще влязат в сила от 2030 г. Това ще окаже влияние и върху България и националните и местни политики тук.
По-чист въздух и осигурен начин да защитите правата си
Новата директива гарантира, че ще се случи привеждане в съответствие на стандартите на ЕС за качество на въздуха с препоръките на Световната здравна организация (СЗО) за концентрациите на замърсители във въздуха. Те са: 10 µg/m³ за азотния диоксид (NO2), 5 µg/m³ за фините прахови частици с размер до 2.5 микрона (PM2.5) и 15 µg/m³ за тези с размер до 10 микрона (PM10). Новите граници ще влязат в сила, макар и от 2035 г. и ще защитят хората в целия ЕС, ще ограничат преждевременните смъртни случаи и ще облекчат тежестта върху системите за обществено здравеопазване.
Новите и подобрени правила относно плановете за качество на въздуха и пътните карти дават на местните власти времето и инструментите, от които се нуждаят, за да намалят замърсяването на въздуха в своите юрисдикции и да се съобразят с новите стандарти до крайния срок.
В същото време стандартите за качество на въздуха, които ще влязат в сила през 2030 г., са около 2 пъти по-слаби. Те бяха предложени от Европейската комисия (20 µg/m³ за NO2, 10 µg/m³ за PM2,5 и 20 µg/m³ за PM10) и са също по-ниски от сега съществуващите норми. Това Все пак остава горчивия привкус, че ще има още 5 г., в които компромисът не е с цифри, а със здравето и живота на реални хора.
Друга много важна позитивна промяна е, че европейските граждани ще имат недвусмисленото право да завеждат съдебни дела срещу публични органи, когато страдат от незаконни нива на замърсяване на въздуха. Това право не беше на практика гарантирано в много страни от Централна и Източна Европа. В същото време новата директива оставя няколко вратички, които могат да позволят на властите да забавят спазването на новите ограничения до края на 2030 г.
Какво означават промените за транспорта в градовете?
Транспортните средства и инфраструктура, позволяваща придвижването с ниски и нулеви емисии ще бъдат по-необходими от всякога за спазване на тези стандарти през 2030 г. в цяла Европа. Това включва създаването и поддържането на по-добра мрежа за активно придвижване в града без автомобил, както и за по-ефективен и удобен обществен транспорт. Мерки като зони с ниски и нулеви емисии, квартали с нисък трафик, улици без трафик за училищата, още по-ниски ограничения на скоростта, решения с нулеви емисии за доставките в последната миля и насърчаване на споделянето на автомобили ще трябва да бъдат взети под внимание от местните власти при изготвянето на техните планове за качество на въздуха.
Новите регулации вероятно ще означава, че много градове, включително българските, ще трябва да започнат да работят по нови планове за качество на въздуха много преди 2030 г., за да имат шанс да постигнат съответствие. Повече за това защо София се нуждае от по-амбициозни мерки за въздуха, прочетете тук.
