,

Европейската комисия обяви вълна за обновяване на сградите в Европа като част от мерките към Зеленото възстановяване

Страната ни има потенциала да утрои темпото на обновяване на съществуващия сграден фонд, за да повиши енергийната му ефективност и да намали вредните газове, които се изхвърлят от битовото отопление и използването на изкопаеми горива за производство на енергия. Представената днес инициатива на Европейската комисия „Вълна на обновяване“ / Renovation Wave е сочена като приоритетна в рамките на Европейската зелена сделка и има потенциала да направи това.  Насърчава се икономическото възстановяване след пандемията чрез постигане на серия положителни ефекти — икономически, социални, здравни, климатични. Имайки предвид, че България е първенец на Евросъюза по енергийна бедност, възможността пред нас е огромна. 

Като организации, които дълги години работят в областта на енергийния преход, енергийната ефективност и преодоляването на енергийната бедност и като част от неформалната коалиция „Достоен дом, Екологично сдружение „За Земята“, „ЕнЕфект“ и „Хабитат“ България ще следят и ще се застъпват за оптимизиране на бъдещата реализация на „Вълната за обновяване” у нас. В този контекст трите организации споделят общите си виждания и очаквания. 

„С „Вълната за обновяване“ пред нас се открива възможност да направим действително нещо добро за хората в България. Не трябва обаче да допускаме дословно копиране на настоящата Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото амбицията на програмата по отношение на енергийните спестявания не отговаряше дори на минималните изисквания на собствените ни стратегически документи, а отговорността на собствениците на жилища към прилаганите мерки бе на практика елиминирана. Новата програма трябва да залага на високи и измерими цели за пестене на енергия, засилен контрол върху качеството на строителството, и интегриран подход за осигуряване на здравословна жизнена среда в домовете.“, казва Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“. 

В инициативата се търси цялостен подход, който обединява различни цели, за да няма противоречия между отделните мерки. Шест са ключовите характеристики, на които програмите, които България ще инициира дългосрочно на територията си, трябва да отговарят:

  1. Хората трябва да живеят, работят и учат в сгради с топлинен комфорт през всички сезони, при добро качество на въздуха, който дишат, с достатъчно количество дневна светлина и ниски нива на шум.
  2. Сградите ни трябва да са част от енергийната инфраструктура — те трябва да са в хармонично взаимодействие с мрежите за доставки на електрическа и топлинна енергия. 
  3. Високи нива на енергийна ефективност — енергията няма да се разхищава. И старите, и новостроящите се сгради трябва да имат много ниска енергийна консумация.
  4. Не трябва да има нужда от използване на изкопаеми горива — ниската енергийна консумация ще позволи пълно покриване на енергийните нужди на сградите с възобновяеми енергийни източници. 
  5. Сградите трябва да са част от кръговата икономика  — при използваните материали и начина на обитаване — тоест, възможността за повторно използване на материалите и суровините при строежа и обновяването на сгради трябва да бъде норма. Те трябва също така да могат да се адаптират лесно към променящите се нужди на своите обитатели и да позволяват преустройване във времето.
  6. Устойчиви на климатичните рискове — сградите трябва да се строят и обновяват с мисъл за тяхната устойчивост срещу влиянието и рисковете на климатичните промени. 

„Енергийноефективното обновяване на сградите определено е най-устойчивият начин за преодоляване на енергийната бедност и проблемите със замърсяването на въздуха, с които се сблъскваме толкова често в нашите градове. За да успеем обаче, определено се нуждаем от силна подкрепа на европейско и национално равнище. Затова се надяваме инициативата „Вълна за обновяване“ да бъде наистина амбициозна и приобщаваща, с потенциал не само да привлече допълнителни частни инвестиции, но също така да отговори и на нуждите на уязвимите домакинства.“, казва Таня Христова, кмет на Габрово – носител на наградата „Европейски Зелен лист“ за 2021 г. и председател на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“.

Днес освен “Вълната за обновяване” бяха публикувани и оценките на Европейската комисия върху Националните планове Енергетика и Климат (ИНПЕК). Видно е много ниското ниво на амбиция за постигане на енергийни спестявания (заложената цел за 2030 г. при първичното енергийно потребление е вече изпълнена, а тази при крайното сроко ще бъде (цел от 10.3Mtoe за при настоящи 9.9 Mtoe). Комисията приканва България да обмисли при разработването на Националния си план за възстановяване и устойчивост, мерки за насърчаване на инвестициите в обновяване на сгради, като се фокусира приоритетно върху жилищните сгради с най-ниска енергийна ефективност.
Представените в българския ИНПЕК политики и мерки за обновяване на сгради (жилищни и нежилищни) са предимно адаптиране или разширяването на съществуващите мерки. Нови мерки не са ясно посочени. ЕК констатира липсата на ключова и конкретна информация и цифри (нужди от инвестиции и източници, спестявания на енергия на м2 и т.н.). Такава информация е необходима за цялостна оценка на нивото на амбиция, ефективност и осъществимост на мерките и на това как те се свързват с основните етапи и измерими индикатори за напредък, които трябва да бъдат включени в Националната дългосрочна стратегия за обновяване (която трябваше да се изпрати на ЕК до 10 март 2020 г, но още не е.).