Изправи се с мен за климатична справедливост сега

Нуждаем се от доверие и солидарност, за да разрешим заедно природната и климатичната кризи, пред които сме изправени.

Хората, които са допринесли най-малко за климатичната криза, точно сега страдат от нейните най-унищожителни последици. Това е тежка несправедливост.

Призовавам лидерите да действат сега и да осигурят на общностите, които са на първа линия, необходимата им помощ като предоставят финансиране за загуби и щети.

Ако сте съгласни с това, моля, подпишете това писмо и се присъединете към моя глас.

Елизабет Уатути, Кения
Уважаеми министър Шарма и министър Шукри,
В този преломен момент от човешката история Вие носите съвместната отговорност за ръководенето на преговорите на ООН за изменението на климата.
Призовавам ви да посрещнете това предизвикателство със състрадание и решително лидерство, което ще е необходимо, за да се запази целта от Парижкото споразумение за покачване на температурата от 1,5°C.
Загубите и щетите, които вече се преживяват от общностите на предните линии на климатичната криза, са жестоко утежнени от последиците от войните и световната пандемия.
Хората, които са допринесли най-малко за климатичната криза, сега страдат от най-тежките ѝ последици и благоприличието изисква спешно да се мобилизират финансови средства чрез механизъм за покриване на загуби и щети, за да им се помогне.
Тази година прекарах време да науча какво преживяват общностите на първа линия.
Неотдавна посетих окръг Уаджир, който се намира на около един ден път с кола североизточно от дома ми в Найроби, Кения.
Това, на което станах свидетел там, беше дълбоко шокиращ пример за страданието, което взаимосвързаните климатична, природна и продоволствена кризи причиняват в момента на целия африкански континент.
Четири последователни провалени дъждовни сезона доведоха до ужасяващи нива на несигурност на достъпа до храна и вода в целия регион.
Видях със собствените си очи ужасното страдание, което преживява общността в Уаджир, а историите, които местните хора споделиха, няма да забравя никога.
Повечето хора в Уаджир разчитат на добитъка за препитанието си, но хиляди от животните им вече са мъртви от жажда и глад.
Младите момичета биват изкарвани от училище, защото семействата им вече не могат да си позволят да плащат училищните такси.
Бебетата не успяват да се развиват, защото гладните им майки не могат да произвеждат достатъчно мляко, за да ги нахранят.
Безмилостната суша е унищожила напълно популациите на местните диви животни.
А естествените екосистеми, които би трябвало да са източник на живот за всички, са изчерпани до краен предел.
Най-силно ме порази обаче фактът, че някои от хората, с които се срещнах, се чувстват обезнадеждени относно положението си –и сега само вярата им ги поддържа, докато се молят на Бога да дойдат дъждовете.
Повечето от хората, с които се срещнах в Уаджир, не знаят, че решенията, взети на далечни места, може да имат отношение към ситуацията, в която се намират.Какво биха направили, ако знаеха, че действията на други –на богатите нации от световния Север, които отделят най-много парникови газове -имат нещо общо с тяхното положение?
Дали просто биха се молили на Бога да дойдат дъждовете, или биха имали какво да кажат на световните лидери и големите компании, които увеличават вероятността и интензивността на този вид бедствия?
Общностите на предната линия на климатичната криза като хората, с които се срещнах в Уаджир, не са отговорни за предизвикването на климатичната криза, но те сега страдат от нейните последици, които далеч надминават възможностите им за приспособяване.
Световната общност не трябва просто да ги изоставя на произвола на съдбата.
Ето защо е от решаващо значение на преговорите за изменението на климата на COP27, които ще се проведат в Египет по-късно тази година, да се създаде специален финансовмеханизъм, който да помогне на общностите на първа линия да се справят със загубите и щетите, които вече понасят и които, както знаем, само ще се влошават.
Не става въпрос само за пари, защото те никога не могат да заместят това, което хората, с които сесрещнах в Уаджир, вече са изгубили.
Става въпрос за справедливост.Става дума за изграждане на доверие и солидарност.
От това се нуждае световната общност, ако искаме да разрешим заедно кризите в природата и климата.
С уважение,
Елизабет Уатути

Елизабет Уатути е кенийска активистка за климата и основателка на инициативата „Зелено поколение“. Тя се обърна към световните лидери по време на преговорите на ООН за климата през ноември 2021г., като ги призова да „отворят сърцата си“ за тежкото положение на общностите на предните линии на климатичната криза и да действат с мащаба и скоростта, необходими за осигуряване на бъдеще, в което може да се живее.

Тази страница е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Съдържанието на тази страница е изключителна отговорност на Oxfam Великобритания и по никакъв начин не може да се счита, че отразява възгледите на Европейския съюз.