Позиция на “За Земята”
Стандартите на Европейския съюз за качество на въздуха да съответстват на най-новите препоръки на Световната здравна организация (СЗО), базирани на последните научни анализи. Това е едно от основните послания в позицията на сдружение “За Земята” по повод обществените консултации от декември 2021 г., за ревизия на Директивите за качество на въздуха на ЕС. Настоящите стандарти за въздух на ЕС, договорени в далечната 2008 г., са резултат от остарял политически компромис в ущърб на здравето на хората, не отразяващи най-новите доказателства в науката.
Позицията на “За Земята” е подкрепена от още 15 екологични, здравни, детски, женски организации и граждански групи за подобряване качеството на въздуха в страната.
Силното и ясно европейско законодателство е предпоставка за правилното му транспониране и прилагане на национално ниво.
Какви са другите препоръки на “За Земята”:
Задължителните гранични стойности на замърсяване на въздуха са ключов двигател за намаляване на концентрациите на замърсяване на въздуха. Щетите за здравето и околната среда поради замърсяването на въздуха трябва спешно да се намалят. Това може да се случи само с амбициозен график за постигане на новите стандарти за 2030 г. Директивите трябва също да се ангажират с амбиция за нулево замърсяване (т.е. без рискове за здравето) от 2040 г., като дори надхвърлят препоръката на СЗО.
Ревизираните Директиви трябва да включват ограничаването и на други опасни за здравето замърсители на въздуха. И за тях следва да се въведат стандарти за качество на въздуха и изисквания за мониторинг.
От “За Земята” настояваме и за подобряване на законодателна рамка за качеството на въздух, включително аспекти като наказания и обществена информация. Ревизираните европейски директиви трябва да включват разпоредби, осигуряващи достъп до правосъдие на национално ниво и по казуси с качеството на въздуха. България е една от малкото държави-членки на ЕС, които продължават да забраняват достъпа до правосъдие по този въпрос. Българските съдилища не прилагат съдебната практика на СЕС и отказват достъп до съд на граждани и екологични сдружения по плановете за въздуха.
Директивите трябва да включват разпоредби за обществено участие в процедурите за приемане на планове за качество на въздуха. Това ще доведе до имплементирането на изчерпателни законови изисквания в националното законодателство, осигуряващи ефективни възможности за обществено участие в изготвянето на планове за качество на въздуха. Трябва да се включат и по-подробни разпоредби за санкциите и разпоредбите за хармонизиране на правилата за обезщетение за вреди.
Необходимо е въвеждане на редовните информационни системи за качеството на въздуха, информиращи през цялото време за риска за здравето, предупреждения и ефективни краткосрочни планове за действие за всички основни замърсители.
Налага се и засилване на мониторинга на качеството на въздуха. Законовите изисквания за мрежите за мониторинг трябва да гарантират, че всеки в ЕС има достъп до навременна и надеждна информация за качеството на въздуха. Освен това Европейската комисия следва да наблюдава спазването на законовите изисквания от държавите-членки за местоположението на точките за вземане на проби. Комисията следва да въведе система за оценка на функционирането на станциите.
Необходимо е да се увеличи минималният брой станции за ФПЧ2,5. В България има общо 10 такива станции за измерване. През 2020 г. 40% от тези станции не са разполагали с минималните данни, необходими за изчисляване на средногодишната стойност. София, столица с над 1,3 млн. души, разполага само с една ФПЧ2.5 станция в границите на града. За 3 години – 2018, 2019 и 2020 г. – поради технически проблеми нямаше достатъчно измервания за определяне на средногодишната стойност.
Освен това ЕК трябва да изисква станции за мониторинг на ултрафини частици, черен въглерод и амоняк и да гарантира непрекъснатост на измерванията за всички замърсители.
Гражданите също имат нарастваща роля при оценката на качеството на въздуха в своите градове с различни проекти за гражданска наука, като например разработване на алтернативни мрежи за измерване. Тя осигурява много по-добра пространствена разделителна способност и по-широко покритие от официалната мрежа. По-ясни ръководства за такива мрежи биха могли да бъдат част от директивата – наред с методологическата подкрепа от JRC. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да допълват официалните мрежи за измерване с гражданските такива, като не ги отхвърлят като нереферентни.
Трябва да се поставят по-ясни изисквания за планове за качество на въздуха.
Европейската комисия трябва да предприеме стъпки за стандартизиране на системата за сигнали за замърсяване на въздуха в целия ЕС, особено за фини прахови частици (ФПЧ).
Припомняме, че България е сред страните в ЕС, най-силно засегнати от замърсяването на въздуха, което пък причинява тежки заболявания като астма, сърдечно-съдови проблеми и рак на белия дроб. Страната ни изостава в изпълнението на настоящите стандарти на ЕС за качество на въздуха и все още нарушава пределно допустимите стойности за ФПЧ10, ФПЧ2.5, SO2 и NO2. С решение от 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди страната за нарушаване на ограниченията за ФПЧ10. България не прилага законодателството за чист въздух, а много от тези ограничения трябваше да бъдат спазени преди десетилетие.
Фотограф: Боряна Пандова 
