Форум на кметовете
Още една пропусната възможност от правителството
На 29-30 септември в Стара Загора се проведе международен форум с онлайн и присъствено участие на над седемдесет кмета от въгледобивни региони на ЕС. Сред тях бяха кметовете на Раднево, Гълъбово,зам.кмета на Перник, зам. кмета на Стара Загора, както и техни колеги от Полша, Германия, Гърция, Чехия, Румъния. Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс се включи в дискусията с видеобръщение. В него той наблегна на ключовата роля на справедливия енергиен преход за ускореното развитие на ЕС към нисковъглеродна икономика.
Организаторите на тазгодишния форум на кметовете от Агенцията за регионално развитие – Стара Загора, WWF, Черноморски изследователски енергиен център – включиха в програмата много полезна обиколка на Мини Марица Изток и ТЕЦ 2.
Важно участие в дискусиите имаха Димитър Димитров, управляващ процеса за препоръки към териториалните планове от страна на консултанта PwC , както и Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ.
Д. Димитров от PwC поясни, че това е заложено в договора им с министерство на енергетиката, в отговор на нашия въпрос за липса на прозрачност в работата на консултантите.
Госпожа Павлова отговори на въпроса ни относно Модернизационния фонд, че няма постъпили проекти към фонда от българското правителство. Всъщност това е огромно закъснение и проява на безотговорност от администрацията. От няколко месеца има предложени за финансиране проекти от няколко ЕС страни, с доста по-добро от нашето финансово състояние.
Въпреки чудесната организация на този форум на кметовете и участието на ключови фигури от различни сектори, отново направи неприятно впечатление липсата на представители на правителството, на министерство на енергетиката, които да имат активна роля в дискусиите. Това често се случва при енергийни форуми, организирани в Стара Загора.
Служебното правителство продължава Андрешковския стил на поведение на предишното управление продължило повече от 10 години. Да остави бирника (енергийния преход) в блатото и да очаква да получи еврофондове без да провежда политики на реформи в енергийния сектор.
Всъщност проблемът от десетилетие е липсата на хоризонт за управление у политиците по-дълъг от датата на следващите избори.
Стремежът в името на повече спечелени гласове при поредните избори политиците да заблуждават години наред хората, че ще се използват въглищата до изчерпването им, с мълчаливото съгласие на синдикатите. Това доведе заетите в сектора до все по-голямо безпокойство и тревога за бъдещето им, за запазване на работните им места.
Правителствата от последното десетилетие същевременно демонстрират отказ от реформи подготвящи енергийния преход. А държавата продължи да обслужва частни интереси на енергийни олигарси.
За съжаление, служебното правителство също продължи този подход. Вече 6 месеца пропуска възможността да подкрепи по-амбициозни зелени политики и да започне неотложни реформи.
Проведохме разговори с работещите в мините и ТЕЦ 2. Уверихме че те са убедени, че Брюксел и Зелената сделка са главния враг на тяхното бъдеще. А не корупцията в енергийния сектор и липсата на планове и мерки за енергиен преход.
Всъщност, по този начин години наред хората в региона на Стара Загора са принудени да избират между работни места и увреждане на здравето им, убедени че нямат алтернатива за друга работа.
Разбира се тази заблуда е и благодарение на услужливите, зависими, „обществени медии“. Те от години налагат лъжливите тези за опасността от провеждането на зелени политики в енергийния сектор и икономиката. 112-то място по свобода на словото е добра оценка за тях.
При контактите ни с работещите във въглищния сектор, както и със синдикални членове установихме и още един „успех“ на националните и местни медии.
Представянето на природозащитните организации като агенти на Брюксел (сякаш България не е част от ЕС) , които искат да затворят въглищните централи и да лишат хората от работните им места.
Всъщност зелените организации от години настояват чрез справедливия преход хората да запазят доходите и социалните си придобивки, да бъдат създадени и нови работни места в по-съвременни и чисти производства с висока добавена стойност която не се заплаща със здравето на заетите и на техните семейства и с унищожаване на природата.
Това е и позицията на европейските конфедерации на профсъюзите. В нашата страна обаче преобладава мнението, че България е енергиен остров, в който не може да се случи нищо от примерите в ЕС.
Словакия и Гърция обявиха изход от въглища през 2023 г. В Гърция само новопостроената Ptolemaida 5 ще продължава експлоатацията си на въглища до 2025 г. Унгария също излиза от въглища през 2025. Румъния обяви 2032 г.
За разлика от примерите с тези близки до нас страни, в България сме свидетели на синдикален протест за запазване на въглищната индустрия поне до 2040 г. Президентът и премиера се надпреварват да подкрепят тази дата, въпреки че би било много трудно тази индустрия да се запази след 2030 година. Икономическата логика няма да го позволи най-вероятно. Да напомним случая с корупционния проект АЕЦ Белене. За неговия строеж имаше няколко политически решения на различни правителства в продължение на над 30 години, но в крайна сметка липсата на икономическа необходимост предопредели невъзможността за построяването му.
С възможностите за финансиране от Плана за възстановяване, Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, териториалните планове, привличането на частен капитал, България може да извърши успешен и справедлив енергиен преход. Това включва
- запазване и увеличаване на доходите на хората заети в енергийния сектор,
- създаване на нови работни места,
- възстановяване на унищожените земи,
- осигуряване на чист въздух и здравословен живот на хората в енергийните региони.
За целта е необходимо отговорно управление с визия за икономическо и енергийно развитие по-дълга от периода на следващите няколко избори. Готовност за бързи ясни реформи, затварящи корупционните схеми.
Даване на приоритет на повишаване на енергийната ефективност; Децентрализация на производството на електроенергия с достъп до ВЕИ на отделните домакинства; Улеснение за енергийни кооперативи и енергийно независими общини. Отказ от скъпи и ненужни енергийни мега проекти (тип АЕЦ Белене, Козлодуй 7, замяна на въглищни централи с газ, технологии за улавяне и съхранение на CO2 ), които заключват възможностите за инвестиции в изброените приоритети и са предпоставка за корупция и злоупотреби от олигарси.
Тодор Тодоров
Координатор Енергия и климат в За Земята
Национален координатор за България в направление Справедлив енергиен преход за международната мрежа CEE Bankwatch
