Икономиката като система
Икономиката по същество представлява дейности, които целят да задоволят нуждите на хората и да подобрят качеството им на живот, но когато се концентрираме върху други цели като увеличаването на Брутния Вътрешен Продукт, нещата системата спира да изпълнява функциите си. Неравенството между най-богатите и най-бедните се увеличава все повече и повече. Едни хора гладуват, а други изхвърлят храна заради свръх производството и тя не може да достигне до първите. Това най-малкото не е ефективно, защото в дългосрочен план води до разпад на обществата. Но промяната е трудно постижима, защото хората, които имат най-много власт и пари не искат да напуснат благоприятната си позиция и използват именно нея, за да се задържат на това място.
Твърди се, че капиталистическата система, когато е оставена свободна, винаги се стреми към и винаги постига равновесие. Проблемът е идеологически и се корени в идеята, че капитализмът трябва да бъде оставен свободен от държавата. Да, но капитализмът разчита именно на нея и на данъкоплатците, когато закъса. А в такъв вид система винаги се генерират кризи. Тя не може да съществува без тях. Това е именно въпросното търсене на равновесие. Но системата никога не се връща в първоначалната си траектория. Когато дойдат загубите, трябва да се включи обществото, данъкоплатците. Ние плащаме за тези кризи чрез една негласна и условна договорка. Но тоталитарните режими също не са алтернатива. Алтернатива са тези модели, които овластяват всички участници в обществения живот.
Няколко алтернативи, които са ни известни:
Парекон
Възниква като теоритична концепция в края на 80те началото на 90-те години, замислена от Майкъл Албърт и Робин Ханел, която цели да докаже, че алтернатива има. Името ѝ идва от participatory economy (икономика на участието). Основното в нея е, че хората са овластени. Всяка икономическа теория и система се базира на основни ценности. Парекон поставя солидарността като основна такава. Човекът е социално същество и трябва да разчитаме на взаимопомощ, за да се движим напред като общество.
Според идеите за Парекон система е успешна, когато са наличие в нея:
- Ефективност
- Устойчивост
- Екологичност
Как постигаме това?
С институции, които качествено се различават от другите. Такива, които са различни от до болка познатите ни министерства и агенции. Те по-скоро са механизми, които целят постигането на самоуправлението. Хората, които произвеждат дадени неща, трябва да взимат решения как, защо и как да ги произвеждат на организирани работнически асамблеи. Продоволствените вериги могат да бъдат управлявани чрез т.нар. планиране чрез координирано участие във взаимодействие между асамблеите на работниците, така и асамблеите на потребителите. Всеки от нас има най-обща представа какво и колко би искал да потребява, въпреки че светът ни е динамичен. Но тези асамблеи ще помогнат за по-голяма гъвкавост и по-малко тромава бюрокрация. Необходим ни е труд, който е овластяващ, който помага за развитието на личността. Да, има и труд, който е монотонен, но трябва да се намери съчетание между монотонни и креативни дейности така че никой да не бъде ощетен. Идеята за Парекон е изпробвана на много различни места. Доказва се, че когато на хората имат възможност за пряко участие, се подобрява качеството на живот.
Дерастеж
Настоящата икономическа система е обсебена от растежа. Постоянно следим за растежа на Брутния Вътрешен Продукт, който трябва да е мерило на нашето развитие и щастие. Проблемът е, че планетата ни не е създадена със неограничени ресурси. Не може да продължим със същия темп на консумация в глобалния Север. Според философията за дерастеж, за да се справим, трябва да се фокусираме върху щастието и качеството на живот, а не върху икономическия растеж и количеството пари или неща, с които разполагаме. Необходимо е драстично регионализиране и дори локализиране на икономическата система, да се фокусираме върху местни продукти. Други важни точки, които изникват са свободен градски транспорт, преход от изкопаемите горива и опазване на биоразнообразието.
Социална екология
Основната концепция на социалната екология е, че трябва да третираме социалните и екологични проблеми заедно, защото техният произход в корена си е един и същ – доминацията на Човека над природата и на човека над човека. Тук много се говори за комунализъм, регионализиране на икономиката с цел йерархиите да останат нещо от миналото. Социалните движения също са много важни за разпространението на нови идеи за организиране на общностите и икономическите дейности. Когато искаме нейерархична система е ключово да осъзнаем и превъзмогнем като общества различните видове потисничества на расова, полова или друга основа.
Екология на Дара – Gift Economy
Вярва се, че парите са възникнали като естествено продължение на бартерния прицнип. Антропологията обаче доказва, че винаги в човешката история хората са функционирали на солидарна основа. Подаръците са имали и продължават да имат сериозна социална функция. Процеса на даряване е използван за сплотяване на отношения между семейства, кланове, съседи и т.н. Даряването създава дълг, но такъв, който сплотява обществото. Помага за спойката между хората на индивидуално и колективно ниво, затова може да бъде представен като алтернатива на познатата система, която ползва пари.
