В разрез с европейските тенденции за намаляване на потреблението от нефт и газ, Комисията по енергетика на Народното събрание даде мандат на енергийния министър да преговаря за участие в проекта на OMV и Total, извършващ проучванията за газ в Блок 1-21 Хан Аспарух в Черно море.
Министър Румен Радев ще проучва възможността Българския енергиен холдинг да се включи като акционер с 20% в консорциума и предстоящите през 2024 г. проучвателни сондажи, които ще целят да докажат на първо време потенциала на идентифицираните като перспективни площи, малко преди изтичането на лиценза на Total ноември 2024 г. При предишни сондажи не са открити залежи, достатъчни за откритие, а през 2020 г. третият партньор в консорциума с Тотал и ОМВ, Репсол, се отказва поради липсата на резултат.
Предвид значителните икономически, социални и екологични рискове, Екологично сдружение „За Земята“ призовава към преосмисляне на разработването на всякакви нови находища на газ на територията на България, независимо дали в акваторията на Черно море или в наземните територии, включително чрез конвенционални методи на добив.
„Приветстваме премахването на зависимостта на България към газ от Русия. Същевременно с това, България е в благоприятна позиция за намаляване на потреблението на газ и поради ниския си процент на газификация и консумация, основно в топлофикации. Затова и в момента имаме възможността цялостно да намалим зависимостта си към изкопаемите горива и изкопаемия газ — процес, който би бил спрян от разработването на ново газово находище на територията на България.“, коментира Венцеслава Кожухарова от Екологично сдружение „За Земята“.
Апетитите към „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море носят висок риск – както икономически, така и екологичен, a само за последните шест месеца търсенето на газ в Европа е намаляло с 17.2%, според Евростат. Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), няма икономическа необходимост от разработване на нови находища на газ и нефт след 2021 г. МАЕ също така казва, че за да бъдат постигнати целите, поети в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите от парникови газове, нови находища не бива да бъдат разработвани. През 2021 г. България, редом с още над 100 държави, пое ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2020 г. В момента на европейско ниво като част от пакета “Подготвени за цел 55” се финализират новите задължения по метановото и газовото законодателство.
Разработването на морско (офшорно) находище в акваторията на Черно море има потенциала да има отрицателно въздействие върху биоразнообразието при транспортирането на газа. Висок е и рискът от замърсяване с токсични вещества при експлоатацията на газовото находище, както и от изпускане на силно затоплящия атмосферата парников газ метан.
Проекти за местен добив на газ на територията на Република България, особено в най-дискутираните площи — в Добруджа, също не бива да бъдат допускани. Дори и конвенционалният добив на газ води до значително замърсяване на водите и почвите, което би било пагубно за „житницата на България“. Не бива да забравяме, че според доклад на ООН, България е сериозно застрашена от засушавания, особено в рамките на Дунавския басейн и конкретно територията на Северна България, а производството на газ е свързано с използването на големи количества вода в допълнение на сериозното замърсяване на водоизточниците.
Навременният поетапен изход от изкопаеми горива би довел до един наистина справедлив енергиен преход с достъп до сигурна енергия на разумни цени. Инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за разлика от тези в изкопаеми горива, са значително по-ниски и с по-ниско ниво на риск. Технологиите за пренос и съхранение са вече достъпни и овластяването на индивидуалните потребители и общини би имало по-силно въздействие върху постигането на енергийната независимост и засилването на енергийната сигурност в страната.
