На 29 септември 2023 г. българското правителство подаде искане до Европейската комисия за изменения на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като предложи 22 промени в отговор на намаленото безвъзмездно финансиране от ЕС. Европейската комисия преразгледа отпуснатите на България средства през 2022 г., като намали сумата с 579,9 млн. евро поради по-бързото от очакваното икономическо възстановяване на страната след COVID-19.

Най-значителните съкращения се отразиха на усилията на България за преход към зелена икономика. От 14-те засегнати проекта 10 са свързани с декарбонизацията, като пет от тях бяха напълно отменени, а останалите пет бяха със значително намалено финансиране. Засегнатите проекти включват производство на енергия от възобновяеми източници, съхранение на енергия, анаеробни инсталации за биоотпадъци, обновяване на сгради и възстановяване на екосистеми- всички от решаващо значение за прехода на България към устойчива икономика. 


Сериозни бюджетни съкращения на проекти в областта на климата и енергетиката и околната среда

Последните изменения на НПРК, одобрени от Европейската комисия на 21 ноември 2023 г. и официално приети от Европейския съвет на 5 декември 2023 г., доведоха до общо намаление на бюджета с 1,37 млрд. лв. във всички сектори. Въпреки това проектите в областта на климата, енергетиката и околната среда понесоха основната тежест на съкращенията:

  • 81% от общото намаление (1,1 млрд. лв.) се отнасят до проекти, свързани с климата, енергетиката и околната среда.
  • Пет екологични проекта бяха изцяло премахнати, с общ размер на загубеното финансиране от 526,7 млн. лв.
  • Още пет проекта в областта на климата бяха подложени на сериозни бюджетни съкращения, възлизащи на 582 млн. лв.

Сред най-засегнатите инициативи са:

  • Национална инфраструктура за съхранение на енергия (RESTORE): намаление с 408 млн. лв.
  • Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници: Съкращение с 80 млн. лв.
  • Енергийна ефективност при обновяване на сгради: намаление с 85 млн. лв.
  • Възстановяване на екосистеми в съответствие със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и целите на Европейската зелена сделка: (загубени 62,5 млн. лв.)
  • Подкрепа за пилотни проекти за анаеробни инсталации : Намаление с 4,1 млн. лв.

Въпреки че намаляването на финансирането беше неизбежно, проектите за декарбонизация и енергиен преход бяха непропорционално ощетени. Очакваме българските власти да работят и по препоръката на ЕК за укрепване на административния капацитет за стабилното изпълнение на ПВУ и главата RePowerEU, която към момента само България не е подала официално. 

Източници:

Тази публикация е финансирана от Европейския съюз. Отговорност за нейното съдържание носи единствено ЕС„За Земята“ и тя не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.
by