Филипините е държава, съставена от 7641 острова с население от 112 милиона души, в големите градове гъстотата на населението е изключително висока – Манила е на второ място в света с 44 370 души/кв.км.
Всяка година страната е посещавана от над 5 милиона туристи от целия свят.
Статията ще бъде написана в първо лице, защото ще споделя лични впечатления от видяното. Посетих 9 острова – първо като част от международна група организации, занимаващи се с отпадъци, а след това като турист, но отново със зорко око към екологичните практики и наблюдение на местни инициативи и навици на хората. Разбира се, 9 от 7641 е много малко и със сигурност не съм видяла всичко, но се надявам разказът ми да ви е интересен и полезен.
Събитието, заради което отидох, беше среща на мрежата GLOW – Global and Local Organizing on Waste (Глобална и местна организация в областта на отпадъците) – група от неправителствени организации, работещи за нулеви отпадъци, подкрепяна от Фондация UMI. Тя събра 50 активисти, експерти, работници в сектора и събирачи на отпадъци от над 20 държави за няколко дни, с които споделяхме знания и най-добри практики от различни региони, вдъхновяващите уроци от общности, които насърчават решения за нулеви отпадъци. Аз имах отговорността да съм един от представителите на мрежата Zero Waste Europe – За Земята е техният български член.
Местни организатори бяха GAIA Asia Pacific и Фондация „Майка Земя“ (Mother Earth Foundation), за които ще разкажа в края на текста.
Снимка: Rodel Bañares SineSoledad
За първи път бях в Югоизточна Азия и освен за красивата природа на района предимно бях слушала за огромния проблем с пластмасата – реките, в които между опаковки не се вижда вече вода; снимките на приятели как всичко е преопаковано; новините за жертви при срутване на гигантски сметища.
Накратко отидох предубедена и останах изключително впечатлена колко много се прави за намаляването на отпадъците във Филипините въпреки всички трудности, с които се сблъскват като всепоглъщаща корупция, бедност, тежки природни катаклизми.
Сега ще разкажа кое най-много привлече вниманието ми като добри практики, на които можем да се научим и ние:
Водата за пиене
Чешмяната вода е негодна за пиене, най-вече за туристи. Бях си взела бутилка за многократна употреба, но ми беше ясно, че ще трябва да си купувам бутилирана в еднократна опаковка.
Знаете ли колко пластмасови бутилки изхабих? Една! (някъде ми я дадоха като подарък).
Навсякъде има така наречената сервизна вода (service water), филтрирана – във всяко заведение за хранене, във всеки хотел, къща за гости, бар и т.н.
И няма място, на което да ти откажат да ти налеят. Най-често е с диспенсери, красиво покрити с традиционно оплетена слама или бамбук, за да се впишат в пространството.
В повечето места за настаняване има и специална табелка, на която е написано, че може да отидеш на рецепция и да поискаш повторно пълнене на бутилка.
Нямаше как да не се сетя за ситуацията в България – колко пъти в ресторант съм искала чаша вода и са ми отказвали.
Местните хора масово си носят многократна бутилка – шофьори на тук-тук (триколесен мотоциклет за превоз на пътници/багаж) или такси, полицаи, служители в администрация, ученици – всички имаха някъде около себе си бутилка.
Забрана за еднократни пластмасови продукти
При липсата на национален закон, който конкретно да регулира пластмасовите отпадъци, повече от 300 местни администрации приемат наредби за ограничаване – от таксуване на пластмасови торби до пълна забрана на еднократни опаковки за храна. От страна на частния сектор някои търговски обекти започват да въвеждат доброволни мерки по отношение на еднократните пластмасови изделия. Например, редица заведения за хранене са престанали да раздават еднократни пластмасови прибори за хранене, чаши и сламки на клиентите.
На много места има табелки, които приканват хората да не използват еднократна пластмаса при пазаруване.
Остров Сикихор сякаш е най-добрият пример като регулация.
Заради прекомерната тежест при управление на пластмасовите отпадъци, генерирани от местните и от туристите, малкият остров започна своя път към нулеви отпадъци през 2017 г., като обявява неделите за „ден без пластмаса“. До 2019 г. тази инициатива става все по-популярна, което в крайна сметка довежда до пълна забрана на пластмасовите изделия за еднократна употреба, включително бутилки за вода с обем под един литър и предварително опаковани плодове и зеленчуци. Разбира се, има нарушители, но усещането е, че хората осъзнават проблема и търсят решение.
Още малко за остров Сикихор
Местната власт с огромната подкрепа на филипинската фондация Mother Earth работи много целенасочено за намаляване на отпадъците. Организират се общностни срещи, работи се с цялото население, има информационни кампании.
В по-голямата част от селата на острова имат собствен център за сортиране на отпадъци. Там обучени работници отделят опаковки от пластмаса, хартия, метал, стъкло, опасни отпадъци, електрическо и електронно оборудване, биоразградими отпадъци. Над 65% е разделното събиране. Полицията също съдейства като контролира и глобява нарушители.
Центърът, който видях, беше изключително подреден и чист, нямаше запрашаване, каквото съм виждала на много места, а и беше заобиколен от палми и зелени поляни.
Хората, които водят туристи на природните забележителности, ни обясниха, че правят редовни почиствания – например около водопади, плажове, пещери. Личеше си, че е поддържано.
Фокус върху компостирането
Над 60 % от отпадъците във Филипините са биоразградими – кухненски и градински.
Общините заедно с местните екологични организации развиват компостирането. Фокусът е върху общностното компостиране и по райони – за мен това е голяма разлика с това, което виждаме като тенденция в Европа, а именно мащабни проекти за биогаз инсталации и регионални компостиращи инсталации.
Както ни казаха в Сикихор например, където всяко домакинство е задължено да компостира – “ясно е, че всеки тук живее в къща и има двор, следователно нищо не го спира да има компостер”.
В по-големите градове има центрове по райони – компостирането се извършва от работници, а продуктът бързо се връща в общността – захранва почвите в градините на местни производители.
Такова място посетихме в Потреро, Малабон, Метро Манила (Barangay Potrero, Malabon).
Снимки: Rodel Bañares SineSoledad
Правата на работниците в управлението на отпадъците
Тук първо ще уточня, че системата за управление на отпадъци във Филипините е много по-различна от тази, която сме виждали. Често няма контейнери за разделно събиране, а хората оставят пред домовете си различни видове отпадъци в определени моменти. Събирачите на отпадъци са част от кооперативи, а не от големи фирми. Всеки кооператив работи в определен район, имат различни униформи.
Снимка: Rodel Bañares SineSoledad
Екипът на Mother Earth Foundation ни казаха, че ще ни заведат на един специален празник, който наричат Ден за изразяване на благодарност към работниците в сектора за управление на отпадъците (Waste workers appreciation day).
Нямах представа какво точно е това, защото в моята реалност единственият момент, който помня, обществото да е изразило уважение към тези работници беше по време на ковид кризата.
Отидохме в един красив парк и се оказахме сред няколкостотин души, които обикновено се занимават със събиране и разделяне на отпадъци, а сега имаха възможност да се забавляват заедно. Организаторите бяха осигурили музика, сладолед и други вкусни храни, напитки, място за безплатен масаж, фризьор и др. Имаше и информационна част с щандове на различни екологични организации – работилници за компостиране, идеи за намаляване на пластмаса, информация за проблемите при изгаряне на отпадъци. Разбира се, накрая имаше и караоке част – за любовта на филипинците към караокето може да се напише цяла книга.
Ограничения за пушене на обществени места
Лягаш на плажа, лежерно събираш пясък в длан и… откриваш фас в ръката си. Колко пъти ви се е случвало? Това не ми се случи във Филипините.
На много плажове, които посетихме, тютюнопушенето беше забранено. Имаше малки пространства, обозначени за пушене. Много заведения също не позволяваха да се пуши по масите, дори и в отворени пространства.
Сан Фернандо
Сан Фернандо е град, който се намира на север от Манила, и има мотивацията да бъде първият град с нулеви отпадъци във Филипините. За няколко години между 2012 и 2018 г постига голям напредък в разделното събиране и от 20% достига 80%. Вкарана е забрана за ползване на пластмасови торбички и има ефективно компостиране.
Магазини за насипни продукти
В няколко града видяхме и магазини за насипни продукти. Предлагат насипно и наливно подправки, соев сос, оцет, рибен сос, олио, макаронени изделия, ориз, сапун, прах за пране и препарат за миене на съдове. Повечето от тези продукти са местно производство и на достъпни цени.
Една от инициативите на Mother Earth Foundation е развитие на такива магазини, наричат ги Juana Zero, а всички приходи се насочват към фонд за стипендии за образованието на децата на работници в сектора за отпадъци.
От GAIA ни обясниха, че е много добре работещо в малките магазини за всичко (sari-sari) да има част с насипни продукти и е по-лесно за хората, отколкото отделни магазини.
„Някои филипинци се отнасят доста скептично към концепцията за „нулеви отпадъци“, защото единствените алтернативи, с които се сблъскват, се предлагат в по-луксозни магазини за продукти без опаковки. Ето защо смятаме, че тази практика трябва да се въвежда в малките квартални магазинчета, и да се даде възможност на местните търговци да преминат към живот без пластмаса.“
И сега е моментът да ви кажа малко повече за тези 2 организации, които са изключително уважавани в страната и са много вдъхновяващи.
Mother Earth Foundation
Повече от 25 години фондацията работи по всеобхватни образователни програми и инициативи за намаляване на отпадъци и се бори за правата на работници в сектора за управление на отпадъците и местните общности. Организацията има значително влияние да бъдат въведени добри практики за Нулеви отпадъци и запазване на ресурси.
Снимка: Rodel Bañares SineSoledad
GAIA (Global Alliance for incineration alternatives) Asia Pacific
Ако работиш по теми, свързани с намаляване на отпадъци, със сигурност ще знаеш кои са GAIA. Мрежата работи за екологична справедливост чрез знанието на гражданските движения, които предлагат решения за справяне с отпадъците и замърсяване, за запазване ресурсите по устойчив начин, вместо да се изгарят или изхвърлят.
Докладите им през годините са доказали токсично замърсяване от инсинератори, превеждат се на много езици и помагат на местни общности по целия свят да се борят срещу проекти за инсталации за изгаряне на отпадъци.
Филипините ме научиха на много, най-силна емоция за мен беше да видя уважението към работниците в сферата на отпадъците. Определено ще запомня и това, че голяма част от работата може да се случи в общността, в квартала, няма нужда да се пренася на регионално ниво. Както и по нашите ширини корупцията е пречката към много по-добро развитие и пожелавам на Филипините да имат силите да се освободят от нея, както са успели да са освободят от колонизаторите. А на вас, читателите, пожелавам да посетите този земен рай и да компостирате повече в общността си.
Може да прочетете още по темата на тези линкове:
Автор: Данита Заричинова