РАЙОН СТАРА ЗАГОРА
Негативна практика
Положителна практика
баба Марина от с.Бели бряг
Марина е на 85 години и е прекарала живота си в очакване. Като млада булка тя трябва да напусне селото, в което е родена. Заедно с цялото си семейство тя напуска всичко познато, за да останат домовете им на дъното на язовир. Още тогава Марина знае, че ще живее в Бели бряг за малко, защото икономическият напредък иска своето и селото попада над залежи от лигнитни въглища. Те ще бъдат разработени в един момент, за да захранват енергийния комплекс Марица изток. Градините с черна, мазна почва, на която като луди растат домати, краставици, патладжани и бакла ще бъдат погълнати от мините. Година след година датата наближава, очакването расте. Датата, на която трябва да започне разработването на залежите, минава и отминава. Цялото село знае какво го очаква. Първите обезщетения са нищожни, първоначално хората ги отказват, но, тъй като няма перспектива да получат нещо по-добро, някои ги приемат и изоставят домовете си. Така, под натиск или от загуба на търпение и здраве, повече от половината село си е тръгнало през 2021 година. Мините напредват и вече се намират на крачки от последните останали къщи. Обезщетенията продължават да са нищожни и не стигат, за да започнат нов живот където и да е. Но хората губят търпение, страхуват се, че ще останат съвсем без нищо. Голяма надежда им дава процесът по медиация, но от Мини Марица изток се държат толкова арогантно, че решение не се намира. Марина продължава да чака и да обработва градината. Тя знае, че година след година, независимо от обещанията, нищо не се променя. Жената живее тук и сега, защото това е единственият начин да продължиш, без да полудееш. Дзен съществуването на човек, притиснат до ъгъла, който не се отказва.
Село Бели бряг ще бъде заличено от картата през 2023 година.
Проект за изграждането на регионално депо за отпадъци в близост до Стара Загора
Жителите на село Ракитница в близост до Стара Загора са силно притеснени за проекта за изграждане на регионално депо за отпадъци, първият етап от който вече тече.
Планира се отпадъците на 12 общини в региона, с население от над 350 000 души, да бъдат съхранявани в новото депо, непосредствено до селото.
Експертите потвърждават притесненията на жителите на Ракитница относно замърсяването на площ от 12 500 декара, използвана за производството на пшеница, плодове и зеленчуци. Освен това селото се намира в близост до хълм, където повърхностните води се стичат по два отводнителни канала, които се вливат в река Сазлийка, приток на река Марица. В допълнение, мястото е само на 100 метра от обработваемата земя.
Екологът на община Стара Загора твърди, че земите на хората няма да бъдат застрашени от близостта на депото. Междувременно общинските съветници промениха статута на 10 хектара земеделска земя, която ще бъде началната за мястото на бъдещото депо.
Регионът, който ще бъде обслужван от бъдещото депо, не е рационално определен, защото не се взима под внимание големината на населението и дългите разстояния, които камионите, превозващи отпадъците, ще трябва да минават (над 120 км).
Още през 2009 г., хората се събраха на протест пред сградата на Община Стара Загора. През същата година жителите създадоха инициативен комитет срещу изграждането на депото и изразиха желание за участие в местен референдум относно проблема за съхранение на отпадъци. Това предложение беше отхвърлено през 2011 г. от Общинския съвет на Стара Загора.
В крайна сметка всички дела срещу депото бяха спечелени от общината и дейностите по проекта вече може да се изпълняват.
Oтпадъците на 12 общини в региона ще бъдат съхранявани в новото депо, непосредствено до селото.
Изселването на селата Бели брег и Трояново, област Стара Загора
Постепенно, принудително изселване на жителите на селото, чрез натиск от "Мини Марица изток" с цел разширяване добива на въглища.
От 2005 година „Мини Марица изток“ има концесия за добив на въглища в землището на двете села, фронтовете на рудниците напредват, но няма конкретна информация за сроковете, в които жителите им трябва да ги напуснат. Цените, които от Мините се предлагат за имотите са ниски, най-високата категория земя е четвърта. От стари регистри е видно, че определени земи са били първа категория и са били прекатегоризирани тихомълком.
Мини Марица изток твърдят, че оценките са направени от "независими" оценители, наети от Мините, а в същото време други лицензирани оценители давали по-високи цени според местните жители. Повечето от жителите на селата Бели бряг и Трояново предпочитат да бъдат обезщетени с домове и дворни места като тези, които ще бъдат отчуждени, а не да ги принуждават да се съгласяват да ги продадат на занижени цени.
Напредването на минните работи влияе на къщите, които се напукват, а кладенците пресъхват, което допълнително сваля стойността на имотите. Около 20 на сто от стотината къщи в Бели бряг вече били изкупени, а в Трояново броят им бил около 60, половината от които вече били съборени. От началото на годината със заповед на кмета на Раднево д-р Юлиан Илчев са спрени погребенията в Бели бряг, а тримата починали оттогава досега са погребани в радневските гробища.
Заради настъплението на мини “Марица-изток” по същия начин досега са изчезнали 5 други села в сърцето на Тракия - Търговище, Овчарци, Голяма и Малка Детелина и Гледачево. Хората от Гледачево и до днес си спомнят с тъга преместването от родното си село. “Най-тежко беше, когато трябваше да преместим гробищата - все едно погребахме близките си втори път. Мъртвите си тръгнаха от Гледачево 20 г. след живите" - коментират местни жители.
Заради настъплението на мини “Марица-изток” по същия начин досега са изчезнали 5 други села
Национален център за опасни отпадъци в Раднево
Опитите на Министерството на околната среда и водите за изграждане на централизирано съоръжение за управление на опасните отпадъци - Национален център за опасни отпадъци (НЦОО) - датират от 2000 г. Избраната площадка се намира в региона на Стара Загора, който е силно замърсен от интензивни промишлени дейности: въгледобив и три въглищни електроцентрали.
Проектът включва инсинератор с капацитет 15 000 тона/годишно (плюс допълнителни 30 000 тона/годишно, планирано за 2015 г.), съоръжение за втвърдяване, съоръжение за преработване на физико-химични отпадъци, съоръжение за рециклиране на живак.
Географското разпределение на промишлени опасни източници на отпадъци в cтраната е такова, че между 90% и 97% от генерираните отпадъци ще идват извън региона на Стара Загора, като част от тях са разположени на значителни разстояния до предлаганото местоположение на НЦОО (например в София, която се намира на 230 км оттам, се генерират 30-50% от опасните отпадъци). Отделно от значително увеличаване на риска от инциденти по време на транспортирането на отпадъците, районът около Стара Загора е категоризиран като гореща точка на замърсяване на околната среда, където рискът за здравето от замърсяването на въздуха е увеличен.
Местни инициативни групи, организирани в петте села, разположени в непосредствена близост до площадката на обекта (Ковачево, Новоселец, Пет могили, Радецки, Млекарево, Полски Градец) се обединяват в обща, оглавявана от местен лекар, подчертавайки, че огромното влияние на проекта върху общественото здраве засяга местните общности.
Групите се оказва, че са много ефективни при получаване на информация от местните власти, организиране на протести и демонстрации за изразяване на тяхната съпротива срещу проекта. В многобройните си писма и жалби до всички нива на държавната власт в България, те заявяват, че за местното население не са необходими и те не искат никакви допълнителни източници на замърсяване за един от най-силно замърсените райони в страната, заплашвайки с гражданско неподчинение, в случай че мнението им остане нечуто.
Европейската комисия взима решение да не финансира проекта през 2001 г. Комисията предлага също да бъдат направени допълнителни изследвания за риска от замърсяване с диоксини.
Усилията на непоколебимата опозиция на местното население, подкрепени от кампаниите на неправителствени организации, са успешни за предотвратяването на международното публично финансиране по програмата ИСПА и заем от ЕИБ и проектът става невъзможен.
Площадката е в силно замърсен район: въгледобив и три въглищни електроцентрали
Стефан от Гълъбово
Гълъбово е единственият град в EU, който има извън нормено замърсяване със серен диоксид.
Как започнах? Просто ми омръзна. Стефан е роден през 1989 и казва, че преди да дойде с родителите си в Гълъбово като дете, е живял в Балкана. По това се различава от хората тук. По препоръка на лекарите цялото семейство се премества в село Бяла, за да преодолее момчето астмата си. Може би това е причина младият мъж да се бунтува срещу замърсяването в града по-силно от останалите. Със сигурност появата на дъщеря му също допринася за възмущението на един баща, който не може да предложи на детето си чист въздух.
Да започнем от начало. Срещам се със Стефан Николов в центъра на Гълъбово, пред общината. Сградата е цялата от стъкло, но по него личат вадички от скорошен дъжд. Имам достатъчно време докато чакам, за да наблюдавам града и жителите му по обедно време. Група тийнейджъри си купуват пица. Минава мъж на мотор и търпеливо изчаква, за да поръча и той. Оглеждам се за прах — черен и тежък, той е характерен за въглищарските общини.
Първоначално говори неохотно. От разказа му разбирам защо — от години се опитва да намери съмишленици сред съгражданите си. Те също усещат мръсния въздух, виждат черния дим от високите комини на теца и се събуждат с дворове и тераси, посипани с фин черен прах. Но нещо не им достига, за да се обадят в Районната инспекция по околна среда и да подадат сигнал. Последно време има малка промяна — обаждат се на Стефан, за да го молят да подаде той сигнала. Страх ги е.
Питам го дали има много хора с астма — има. Никой не ги е броил. Казва ми, че повечето жители на Гълъбово са приели, че теца до града замърсява и трябва да свикнат. За разлика от централите на въглища, осигуряващи добри заплати, което прави компромиса със здравето все така възмутителен, но поне частично обясним, ТЕЦ Брикел е на опашката във всяко отношение. Технически и морално остарял, той често пуши от всеки прозорец, когато и да го погледнеш.
Гълъбово е единственият град в Европейския съюз, който има извън нормено замърсяване със серен диоксид. Тъй като институциите не вземат мерки, Европейската комисия даде България под съд, защото не защитава здравето на хората. За това в Гълъбово никой не знае. На който не му харесва — отива да живее на друго място. Повечето връстници на Стефан вече са го направили, предпочитат София, Пловдив, Стара Загора.
Той обаче не се отказва. “За мен това е робско мислене, ако се смиря.” Амбицията му да живее в по-чист град го отвежда и в общината като общински съветник. Засега не вижда резултат от усилията си, но е сред малкото хора, които говорят открито за злоупотребите и машинациите на местно ниво — схеми за източване чрез ремонти, комбинирани с мълчаливо съгласие за замърсяването, под което градът се задъхва. По време на разкритията, свързани с изгаряне на боклук в ТЕЦ Брикел, Стефан говореше с журналисти и изнасяше документи. Казва, че от българските медии само БиволЪ са предали думите му точно, както и чуждестранните журналисти, без да изрежат ключови части, които уличават общината в злоупотреби. В момента негова основна арена, освен общината, е Фейсбук групата Гълъбово - геноцид. Определя отношенията в Гълъбово като феодални. Да, имало е заплахи. Не, не се страхува.
Докато говорим, сервитьорката мете пред заведението. Събира купчина черна пепел, смесена с листата от дърветата. Преди градът да потъне в тъмнината на есенния следобед, отиваме на разходка.
1-2 години ще спре да съществува сам.