Българските медии: изгубени в енергийния преход

Европа прави планове за мащабна икономическа промяна, която има за цел да ограничи кризата, вследствие на промяната на климата, причинена от човешка дейност. Дори след намаляването на първоначалния бюджет след предложения от Европейската комисия, споменатата началната сума, с която ще бъдат подкрепени българските въглищните и въглеродно-интензивни региони в рамките на пакета “Чиста енергия за всички европейци”, е от близо 1 милиард лева. С това преходът отвъд въглищата се превръща в най-добре обезпечената финансово индустриална трансформация в човешката история. 

Въпреки това много български медии се държат като жители на периферията, които игнорират подобряване здравето и качеството на живот на българските граждани  и държат зависимите от въглищата индустрии да бъдат спасени. В сегашния им вид и на всяка цена. 

В повечето случаи така наречената “Зелена сделка” е представена като европейски заговор срещу благоденствието на българската енергетика. 

Но за какво благоденствие говорим всъщност?

Централата, която има огромно значение за българската енергийна система в момента — ТЕЦ Марица-изток 2, е подпомагана финансово няколко поредни години от държавата. За 2018 г. загубата ѝ 332 млн. лв., а за 2019 г. – 230 млн. лв.  В началото на юли, когато бяха обявени новите цени за електроенергия, имаше увеличение от 2,7%, вместо намаление. Основната причина беше в цената, поискана от държавната ТЕЦ. Последно, след гласуване в парламента, на 29 февруари 2020 г. Български енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. 

Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Но удобно пропусна да признае, че този разход отразява тежката глобална цена, свързана с промените в климата, която индиректно се плаща в здраве, пропукана продоволствена сигурнбиоразнообразие и засилени международни конфликти. Няма стъпки към изграждане на алтернатива, а слънчевата енергия е все така недостъпна за малките производители, заради на тежките и несъобразени с мащаба нормативни изисквания.

Пресен пример е от предаването Неделята на Нова по Нова телевизия, което показа репортаж от  ТЕЦ “Бобов дол”, в който с тревожен тон ни се съобщава, че тези хора ще останат без работа, ако изберем здравето и чистия въздух пред въглищата. ТЕЦ “Бобов дол”, свързана с бизнесмена Ковачки, е централа на въглища, която системно замърсява. Тя беше една от тези, които изгарят и отпадъци. Последното наистина беше коментирано бегло, че нямало да се повтори. Ръководството на централата било “без вина виновно”, а единственият проблем с изгарянето на отпадъци, според тях е, че не са информирали обществото.

Подозрителността на много български медии изиграва лоша шега на цялото общество. Така наречената Зелена сделка може да бъде огромна възможност пред цялата българска икономика и, ако успеем да се подготвим добре, ще имаме достатъчно ресурс, за да си гарантираме икономически растеж. Ако механично заменим едно гориво с друго — въглища с водород или газ, но не реформираме цялата система и оставим само големите играчи, няма да можем да се възползваме максимално. Проблемите на българската енергетика са и структурни — тя е градена с размах за времена, когато е изглеждало добра идея да има няколко големи производители на енергия. В момента световните тенденции са за допускане на много и различни играчи, тъй като това гарантира по-голяма енергийна сигурност. 

За сравнение, преди няколко дни Bloomberg Philanthropies направи уебинар на тема “Инвестиции в зелено възстановяване и зелен преход в европейските въглищни региони” в партньорство с платформата Въглищни региони в преход на Европейската комисия. Според доклада, Румъния, България, Чехия и Полша имат огромен потенциал да се превърнат в лидери на прехода от въглищата към възобновяемата енергия, ако се възползват от възможностите, които им се предоставят. 

За съжаление, колкото повече време губи българското правителство в отчаяната си борба да запази централите на въглища, толкова по-голям е социалният риск, защото перспективата да бъдем ужасно неподготвени и с формални планове е съвсем реална. 

Държавата вече удължи безкрайно сроковете за съществуване на тецовете с мъглява надежда, че това не е краят на една епоха. 

Време е да признаем и приемем — работните места намаляват, защото да разчитаме на въглища е икономически несъстоятелно. Какво се случва, когато не сме подготвени за неминуемата загуба на работни места, видяхме в град Бобов дол преди две години — тогава мина, отново свързана с Ковачки, затвори без предупреждение, изправяйки пред социална криза 400 семейства. Затова, нека не забравяме кого защитаваме, когато жалим за предизвестения край на въглищата и да се подготвим добре за бъдещето. А то ще дойде, въпросът е да хванем правилния влак и навреме да се възползваме от предвиденото финансиране.