Столична община се готви да представи конкретен проект за въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София. Нуждата от такива в града е безспорна, заради наднормените нива на фини прахови частици и азотен диоксид в атмосферния въздух, с които не можем да се справим години наред. Опитът от редица европейски градове с подобни на столицата ни условия и проблеми показва, че ЗНЕ могат да са подходяща мярка. Тя обаче може да бъде ефективна само при условие, че обстановката е добре изследвана и ограниченията са добре планирани според множеството фактори и променливи на съответното място. Това се твърди в експертно проучване и анализ на ЕС „За Земята“, включващо преглед на международния опит и изводи за София, свързани с въвеждането на зони с ниски емисии от транспорта.
За съжаление, в българското законодателство и в решенията и програмните документи на Столична община са създадени минимални условия за въвеждането на ЗНЕ, показва още проучването. Необходими са още стъпки, както за проучване на най-подходящ обхват, така и за обвързване на планираните действия по начин, който да доведе до най-благоприятни въздействия от прилагането на мярката върху здравето на гражданите, състоянието на средата и възможностите за придвижване.
В публикацията ще намерите подробно описание на генезиса на проблема в столицата на България. Ще се запознаете с европейския опит, заедно с избрани примери от различни градове. Ще прочетете и нашите изводи, предложения и насоки за вземане на решения. Изразените хипотези и концептуални предложения стъпват на утвърдени методики за моделиране и компютърна симулация с помощта на пространствени и други специализирани данни за транспорта, замърсяването и движението на въздуха, микроклимата, земната повърхност и застрояването на градската среда, поведението на гражданите и ефекта върху тяхното здраве. Проучването набелязва възможности за вземане на по-информирани решения за по-чист въздух и по-добро здраве при благоприятна достъпност в града, като дава препоръки за подобряването на настоящите политики. Въвеждането на зони с ниски емисии е мярка с комплексен характер, засягаща много аспекти от градския живот и градските системи. Затова нейното прилагане не трябва да бъде самоцел, а ефективно и справедливо решение, взето в публичен процес с участието на гражданите.
Защо зони с ниски емисии от транспорта в София?
Има няколко основни предпоставки за концентрацията на мръсен въздух, който дишаме в София. Известно е, че климатичната обстановка в по-затворените и слабо проветриви котловинни и низинни полета е неблагоприятна за неговото качество. Софийското поле е такова. В комбинация с честите инверсии и други явления това води до задържане на разнообразните замърсители, голям дял от които са от транспорта. При това големите български градове са с относително висока гъстота на обитаване. За София тя е над 6000 жители/км2 и се осъществява при нарастваща интензивност на застрояване и запечатване на почвите. При тези условия големи групи от населението участват в дейности, които потенциално влошават качеството на въздуха. Едновременно с това част от тези и други групи дишат този въздух, който засяга тяхното здраве в по-малка или по-голяма степен. Третата и най-съществена към момента предпоставка е високата и нарастваща степен на моторизация. В Столична община са регистрирани над 850 хил. автомобили и степента на моторизация е над 650 леки автомобили на 1000 жители (по данни към 2017), което е много висока стойност измежду големите градове в ЕС. Например в Стокхолм се падат близо 370 леки автомобила на 1000 жители, а във Виена 372. Всички тези предпоставки водят до съществен принос и натиск от транспорта върху качеството на градската среда и на атмосферния въздух, както и до значителни отрицателни въздействия върху здравето и живота на гражданите. Затова следва да бъдат бързо и дългосрочно, ефективно и справедливо намалени, като зоните с ниски емисии са една от подходящите мерки за това.
Въпрос на прецизно решение
Прегледът и сравнението на опита на сходни на София градове разкрива разнообразие от подходи. Въпреки това има и много общи черти на решенията и приложните действия – една добре отъпкана пътека. Процесът на въвеждане на ЗНЕ безспорно е труден, но вече съществуват рецепти за успешното им поетапно прилагане. Остава въпросът за точната конфигурация на зоните, така че мярката да спомогне за намаляване на превишенията на нормите във възможно най-кратък срок. В проучването на За Земята е предложен примерен обхват на три концентрични зони за намаляване на емисиите от транспорта и обвързването им със зона за намаляване на емисиите от отоплението, които могат да послужат като основа за настоящи общински политики и решения.
Високата социална чувствителност при въвеждането на ЗНЕ предполага подкрепа на множеството уязвими групи, които са зависими от старите превозни средства, чиято употреба се ограничава от мярката. Чрез финансови механизми би се предотвратило допълнителното социално-икономическото разделение при прилагането на нови решения за мобилността и транспорта. Отвъд това, градският транспорт следва отново да се превърне в основен начин за придвижване в града за по-дългите разстояния. За по-късите пък трябва да бъдат максимално подобрени условията за пешеходно и велосипедно движение, като се обръща особено внимание на връзката между различните начини на придвижване и превозване и на навлизането на електрическите превозни средства, особено на леките и/или споделени такива. Развитието на алтернативите на автомобилния транспорт е в основата на осигуряване на равноправни условия за придвижване на всички граждани, а въвеждането на ЗНЕ създава допълнителен повод за по-интегриран подход на развитие.
Механизмите, технологията и опитът са налични, финансовата подкрепа ще бъде осигурена, ключова е волята и желанието на местната власт да приложим смислена и добре аргументирана ЗНЕ от транспорта за чист въздух в София. От „За Земята“ показваме възможния път в тази посока и сме готови да сътрудничим във всяка една стъпка.
