Метанът е невидим газ без характерен аромат — но може да бъде направен видим от специална инфрачервена камера. Във видеото точно по този начин сме документирали изтичане от инфраструктурата в България.

Проблемът с изпускането на метан от газопреносната инфраструктура набра популярност в Европа и целия свят, редица уважавани медии публикуваха документални кадри. Сред газовете, изхвърляни в атмосферата вследствие на човешката дейност, дълго време метанът остава пренебрегнат за сметка на въглеродния диоксид, тъй като емисиите са по-малко и периодът на разпад е по-кратък. Той обаче е изключително мощен парников газ, чиито емисии са 80 пъти по-вредни от тези на въглеродния диоксид в период от 20 г. Метанът е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието, а метановите емисии са се повишили с над 10% в последните две десетилетия. 

Въпреки че метанът е силен парников газ, все още няма строга регулация на метановите емисии. По време на климатичната конференция COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. В момента има дебати в Европейския съюз какви са необходимите законови промени, но корпорациите в газовия сектор се съпротивляват срещу тях. Метанът може да изтича от газопреносната инфраструктура поради аварирала или остаряла апаратура или пък чрез умишлено изпускане. В момента в България също липсват изисквания за регулиране на метановите емисии или пък за мониторинг и измерване; същевременно с това, по данни на международни институции, емисиите на метан от газовия и петролен сектор могат да бъдат избегнати или намалени с нетни нулеви или евтини разходи.