Изминалата 2023 г. беше повратна точка, а климатичната криза става все по-очевидна за всички ни. За това допринесоха не само високопоставените преговори за климата и мрачните изводи от научни доклади, но и житейският опит на световните общности, които преживяват все по-тежки екстремни метеорологични явления.
Миналото лято генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа тази промяна, като заяви, че е настъпила „ерата на глобалното кипене“. Преди десетилетие този коментар щеше да се счита за хипербола, но той се превърна по-скоро в констатация на факт, като 2023 г. беше най-горещата година в историята. Досега.
В отговор на ескалиращата климатична криза постигането на климатична неутралност (по отношение на парниковите газове) до 2050 г. е ключово предизвикателство пред човечеството. Това означава декарбонизиране на енергийните системи, интегриране на напредъка в технологиите за възобновяеми енергийни източници и повишаване на ефективността в сектори като електроснабдяването, транспорта, промишлеността и строителството. От решаващо значение за този по-широк енергиен преход са стратегии като електрификацията и използването на чист, т.нар. зелен водород в области, в които декарбонизацията се оказва по-трудна.
Намаляването на емисиите на метан заема централно място.
Важно е намаляването на емисиите на метан по цялата верига на добив и доставки на изкопаем газ, особено като се има предвид фактът, че метанът е вторият по значимост парников газ за глобалното затопляне след въглеродния диоксид.
Особено важно през изминалата година бе договарянето на Европейския регламент за намаляване на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост, който ще бъде окончателно приет през следващите месеци. Справянето с емисиите в този сектор е един от най-бързите, най-лесните и най-рентабилни начини за смекчаване на изменението на климата. Освен това такива мерки биха ни дали ценно време да се съсредоточим върху декарбонизацията на други сектори.
ЕС направи значителна крачка напред, като постигна съгласие по законодателство, насочено към намаляване на емисиите в различни сектори, включително вноса на изкопаеми горива. Тази стъпка демонстрира водещата роля на блока в глобалния енергиен преход, като решава жизненоважен въпрос в рамките на своята енергийна рамка и установява нов стандарт за екологично отговорни търговски практики.
ЕС трябва да поема отговорност за въздействието си върху околната среда – като най-голям вносител на природен газ в света – като бързо се откаже от прехвърлянето на замърсяването извън границите си.
В края на миналата година метанът зае и централно място на COP28. Хартата за декарбонизация на нефта и газа, подписана от големите производители, включително и значителен брой национални нефтени компании, показа нарастващия консенсус относно спешната необходимост от намаляване на метана. И за първи път във финален документ от климатична конференция беше посочена необходимостта от отказ от изкопаеми горива.
Също така големите емитери като САЩ и Китай, се обединиха за по-широката промяна към декарбонизация. В САЩ Агенцията за опазване на околната среда (EPA) финализира нови разпоредби за ограничаване на емисиите от нефтени и газови операции. Това бе последвано от обявяването от страна на Китай на Национален план за намаляване на емисиите на метан.
Навлизаме в епоха, в която модерните технологии за мониторинг на емисии на метан и по-силният натиск за прозрачност и отчетност от страна на инвеститорите имат възможността да променят правилата на играта. Досега информацията за емисиите, която достигаше до обществеността беше размита, като реалните емисии винаги бяха повече отколкото се съобщаваше. Новите технологии ще позволят по-точно проследяване на емисиите и ще държат компаниите отговорни за тяхното въздействие върху околната среда.
Преходният период на Регламента на ЕС за метана, който ще продължи до януари 2027 г., когато новите мерки ще влязат в сила, е добра възможност за намиране на практически решения и установяване на ефективни стандарти. Предстоящият доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) „Глобален тракер на метана“, който следи и анализира емисиите на метан в световен мащаб, трябва да помогне за съсредоточаване на вниманието върху това. От огромно значение за проследяване на напредъка спрямо твърденията и ангажиментите ще бъде въвеждането на надеждни протоколи за мониторинг, докладване и проверка (MRV), които са от съществено значение.
Ключова част от проследяване на метановите емисии съвсем скоро ще бъде MethaneSAT – спътник от следващо поколение, предназначен да открива емисии на метан с несравнима досега прецизност. Спътникът бе изстрелян в орбита на 4 март т.г,. като съвсем скоро ще започне да подава данни, които ще доведат до революция в способността ни да проследяваме както мащабни, така и по-малки източници на метан, като внесе така необходимата прозрачност в един до голяма степен невидим проблем. MethaneSAT не само ще ни помогне да наблюдаваме по-ефективно емисиите в глобалното производство, но и ще катализира действия за тяхното намаляване в целия свят.
Междувременно се надяваме, че националните правителства, енергийният сектор и други големи емитенти ще продължат да се стремят към постигане на целите за метан през 2024 г., като спазват поетите ангажименти, но и ги надграждат, тъй като мерките не са достатъчни. На този етап например все още липсва обща цел за намаляване на общите емисии на метан в ЕС, докато мерките от Регламента за метана няма да влязат в сила достатъчно бързо, за да се изпълнят целите от Парижкото споразумение за климата. Затова е нужно да продължим с пълна сила усилията за намаляване на метановите емисии. Навлизаме в епоха, в която сътрудничеството, съвместната работа и прозрачността са от ключово значение, а технологиите са огромна част от осъществяването на това. Те ще ни позволят да видим и измерим проблема и да предоставим полезни данни в ръцете на операторите, правителствата и обществеността, за да се предприемат ефективни действия.
Статията е адаптирана от публикация на Флавия Солазо от Фонда за защита на околната среда (EDF)
