,

Възможен е незаконен внос на ГМО, защото Европейската комисия не въвежда тестове

Страните от Европейския съюз (ЕС), включително и България, не провеждат тестове за определени видове ГМО, тъй като Европейската комисия (ЕК) не е успяла да разработи методи за изпитване. Това излага на риск храните и земеделието ни.

Съвместно с международните с Friends of the Earth Europe и Corporate Europe Observatory събрахме и анализирахме документи, които показват, че правителствата на ЕС не са в състояние да тестват вноса на храни и фуражи за ново поколение ГМ храни (известни като ГМО 2.0) поради липсата на протоколи за изпитване в ЕС. [1] През април 2017 г. Генерална дирекция здраве и безопасност на храните на ЕК (DG SANTE) блокира изследванията в областта на тестването на тези ГМО, което означава, че соя и рапица от Северна Америка, съдържащи незаконни ГМО, могат да влизат в ЕС. [2]

Кореспонденцията между държавите-членки и Европейската комисия, получена чрез искания за достъп до информацията, заедно с официални документи и отделни изявления от националните органи (включително и от БАБХ) разкриват, че:

  • Националните органи не могат да контролират дали вносът на семена, храни и фуражи съдържа неразрешени нови ГМО;
  • Вносът на храни и фуражи, съдържащи канадската рапица и американска соя са с най-висок риск от съдържание на неразрешени ГМО; [3]
  • Правителствата са готови да изпълнят своите законови задължения и да тестват вноса на храни, фуражи и семена веднага след като Европейската комисия предостави методи за тестване;
  • Европейската комисия е отстъпила от организирането на процес за актуализиране на контрола върху вноса на ГМО 2.0, включително тестване, без ясен път напред. [4]

Хората и околната среда са изложени на риск, тъй като Европейската комисия в нарушение на правото на ЕС не е разработила методи за тестване на новите ГМО, а такива вече се произвеждат в САЩ и Канада. Трябва спешно да се предотврати случайното засаждане на ГМ семена в Европа и да се уверят гражданите, че не ядат неодобрени и непроверени ГМ храни. Правителствата, включително и българското, трябва спешно да окажат натиск върху Европейската комисия да започне да работи по създаването на валидирани методи за изследване.

На 25 юли 2018 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че ГМО 2.0 попадат под обхвата на законодателството за безопасност на храните на ЕС и затова трябва да бъдат предмет на редица мерки, включително одобрения за безопасност, редовен контрол, тестване за наличието им при вноса, етикетиране и др. [5]

Една година след решението на Европейския съд За Земята и Приятели на Земята Европа (Friends of the Earth Europe) настояват Европейската комисия незабавно да разработи методи за изпитване, за да се гарантира, че околната среда и гражданите не са изложени на неразрешен и непроверен внос на ГМО.

 

Бележки:

[1] Цялата кореспонденция между държавите-членки и ЕК, на която се базира долното е достъпна при поискване.

Комуникация между DG SANTE и национални власти, както и информация, получена официално от органите в две държави (включително тази от БАБХ) разкриват, че редица държави (Финландия, Франция, Испания, Ирландия, Дания, Великобритания, Литва, Румъния, Австрия, Полша и България) твърдят, че не могат да проверяват продукти за наличие на новите ГМО поради липса на официални методи за тестване в ЕС.

Правилата на ЕС изискват за всяко ГМО, което е разрешено за внос в ЕС, да бъде разработен метод за изпитване. Някои ГМО могат лесно да бъдат тествани, докато за други това е сложно или дори невъзможно. Независимо от това, контролът и тестването на вноса е правно задължение за Комисията (член 9, параграф 3 от Регламент 1830/2003), което е напомнено на ЕК от френските служители в кореспонденцията между тях.

Освен това в част от наличната кореспонденция националните  власти подчертават, че много, ако не и повечето от новите ГМО могат да бъдат тествани. Изследователите от Съвместния изследователски център на ЕС (JRC) изясниха през 2017 г., че проверката на разрешенията, заявленията за патенти и друга информация за прилагане на целенасочен подход за тестване на вноса дава най-добри резултати (http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/ENGL/docs/WG-DIR-Final-Report.pdf).

[2] През април 2017 г. DG SANTE блокира работата по методите за откриване на нови ГМО 2.0 на експертна среща с национални служители (Европейската мрежа на ГМО лабораториите (ENGL), която има важна роля в разработването, хармонизирането и стандартизацията на средствата и методите за вземане на проби, откриване, идентифициране и количествено определяне на генетично модифицирани организми). Според Протокол от заседанието на ENGL от април 2017 г.:

„Беше отбелязано, че ENGL може да играе роля в дискусията за способността за откриване на нови организми, създадени с нови техники. SANTE обясни, че ENGL е много важна мрежа, но Комисията е решила да проведе по-открит дебат по този въпрос, който да гледа в бъдещето от по-широка перспектива “.

Източник: http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/ENGL/docs/ENGL-Plenary-27th.pdf 

[3] От публично достъпна информация е видно, че две растения, произведени с техники на ГМО 2.0, се отглеждат в Канада и САЩ: генно-редактирана рапица, наречена Cibus, и соя, наречена Calyxte.

Европейската комисия има опит с контрол на вноса на неодобрени ГМО и преди – през 2006 г. неоторизиран ГМ ориз, разработен от Байер, беше открит на пазара в ЕС. Комисията въведе протокол за изпитване и вносът на ориз в ЕС ставаше само със сертификати, които да доказват, че партидите не съдържат незаконния генетично модифициран ориз. „Държавите-членки разрешават първото пускане на пазара на продуктите, посочени в член 1, само когато оригинален аналитичен доклад, основан на подходящ и валидиран метод за откриване на генетично модифициран ориз„ LL RICE 601“ и издаден от акредитирана лаборатория, придружаваща пратката показва, че продуктът не съдържа генетично модифициран ориз „LL RICE 601””. (Решение на Европейската Комисия 2006/3932).

Същият подход беше приложен в подобен случай с незаконно в ЕС генетично модифицирано ленено семе с произход от Канада.

[4] След решението на Съда на Европейските общности, DG SANTE реши, че няма нужда от пътна карта за изпълнение на решението. (Среща с национални представители на 11.09.2018 г., точка A.08 https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/plant/docs/sc_modif-genet_20180911_sum.pdf )

[5] В продължение на години лобистките групи на биотехнологичната индустрия се опитват да изключат новото поколение ГМО (наричано още мутагенеза, редактиране на гени или CRISPR) от законодателството на ЕС за ГМО. Но през юли 2018 г. решението на Европейския съд:

  • постанови, че ГМО 2.0 се определя като ГМО съгласно законодателството на ЕС;
  • подчерта, че изискванията към съществуващите ГМО се отнасят и за новите ГМО. Това означава, че преди да могат да бъдат продавани или отглеждани в ЕС, те трябва да преминат проверки за безопасност и процедура за издаване на разрешение, както и да се приложат правилата за проследяване.
  • потвърди, че новите ГМО могат да предизвикат сходни екологични и здравни рискове подобно на по-старите поколения ГМО;
  • постанови, че изключването на новите ГМО от директивата „би компрометирало целта ѝ да се избегнат неблагоприятните последици за човешкото здраве и околната среда и би нарушило принципа на предпазливостта, който тази директива се стреми да приложи“.

Всяко решение на Съда на Европейския съюз трябва да се приложи незабавно. Това означава, че Европейската комисия и националните правителства трябва да гарантират, че всички полеви опити с новите ГМО се разглеждат съгласно съответното законодателство за ГМО и само ГМО, които са разрешени в ЕС, могат да бъдат внасяни. Но засега този контрол не се случва.

Контролът за безопасността на храните и на въпросите, свързани с ГМО са от компетенциите на националните органи за безопасност на храните. Регламент (ЕС) 2017/625 изяснява, че националните компетентни органи отговарят за контрола на ГМО за храни и фуражи. (Чл. 1, и чл. 23). В допълнение, официалният контрол за безопасността на храните трябва да включва тестове за ГМО, както е продиктувано от Регламент (ЕС) №178 / 2002, член 17, параграф 2. Европейската комисия е длъжна да координира важни решения и съвместни подходи за методите за изпитване.