Въведение в проблема
Пластмасата е невъзобновяем ресурс в ограничена наличност, от който се рециклират едва 15%, а се произвежда и изхвърля във все по-големи количества.
Пластмасовите опаковки, чашки, бутилки, запалки, четки за зъби и много други ежедневни предмети, пътуват по отводнителната и канализационната мрежа на градовете, докато стигнат до реките и така постепенно се вливат в морето. Именно поради качествата, които са наложили масовата употреба на пластмаса – лекота и издържливост, тя попада лесно в околната среда, пътува на далечни разстояния и ще остане там дълги години. В продължение на столетия пластмасата ще се раздробява се на все по-малки частици, които отделят вредни вещества във водата, почвата и хранителната верига. Има сериозни опасения относно тоскичните вещества, които вървят заедно с пластмасовите отпадъци в океана, поради възможността за навлизането им в хранителната верига и вредите, които причиняват на човешкото здраве (рак, репродуктивни заболявания и др.). Растящ брой международни научни изследвания откриват наличиен на микропластмасови частици на все по-неочаквани места: в солта, в бутилираната вода, в морски дарове, захар, мед, бира и др.
Бързи факти
– Пластмасата е най-често срещаният отпадък в морето. Преобладаващата част (около 80% или 5 милиарда тона) от цялата пластмаса, произведена от 1950 г. до днес в световен мащаб не се рециклира, а се изгаря, заравя се в сметища или замърсява моретата, реките и околната среда.
– Всяка минута от всеки ден в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, повечето от които са пластмасови изделия за еднократна употреба.
– Ако сегашната тенденция продължава, през 2050 г. в моретата ще има 12 милиарда тона пластмаса – повече, отколкото риба.
– Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички.
– Боклуците в океана се намират навсякъде – дори на незаселени отдалечени острови, но най-голямото струпване на пластмасови отпадъци става в 5-те ‘пръстена’, образувани от океанските течения (Виж картинка) в Тихия и Атлантическия океан.
Тъй като са леки и се носят малко под повърхността на водата, отпадъците не се виждат от сателитни снимки и представляват не ‘пластмасов остров’, а т.нар. ‘пластмасова супа’, в която на места има шест пъти повече пластмасови частици, отколкото зоопланктон. Над 270 животински вида страдат от заплитане или поглъщане на тези отпадъци, като особено застрашени са морските костенурки, птици и бозайници.
Kакво се случва сега
В момента европейските институции преговарят мерки за справяне с пластмасовата криза. Европейският парламент предлага забрана за някои от най-проблемните еднократни пластмасови изделия (пластмасовите клечки за уши, сламки, чинии и прибори за хранене за еднократна употреба, бъркалки за напитки, пластмасовите дръжки за балони, оксоразградими пластмаси, както и контейнери и чаши от експандиран пенополистирол) и редица други мерки. Обсъждането на предложението за директива за ограничаване на замърсяването от пластмасови изделия за еднократна употреба ще продължи до края на годината.
Проблемите у нас и какво правим?
Трябва да сведем употребата на пластмаса до най-належащите и дългосрочни приложения, за да ограничим опасностите от масовото й проникване в екосистемите и живите организми, включително човека.
Предложения за действия за ограничаване на пластмасовото замърсяване в България.
Пластмасовите бутилки са сред трите най-често срещани отпадъци в Черно море и в незаконните сметища и замърсявания из цялата страна.
възвръщаем депозит
1. Въвеждане на депозитната система върху широка гама от опаковки за напитки, включително пластмасови бутилки за еднократна употреба.
Това е единственият начин да се постигне действително работещо и качествено разделно събиране на 90% от контейнерите за напитки, което ще стане задължително с приемането на новата директива за еднократните пластмаси.
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
Продажбите на полиетиленови торбички (всички видове) в България отбелязват над 82% скок през последните 5 години (2011-2016 г.), като всеки българин използва над 1000 торбички годишно.
2. Задължителна такса върху всички размери пластмасови торбички без изключение, последвана от забрана за използването им през 2025 г. и замяната им с устойчиви алтернативи от биоразградими или дълготрайни материали.
Веднъж изхвърлено небрежно или случайно отлетяло извън кошовете за боклук, пластмасовото пликче не изчезва просто така, а започва дълго пътешествие, което накрая завършва в морето. Множество други пластмасови изделия за еднократна употреба споделят подобна съдба.
Великолепната полиетилиенова торбичка с Джеръми Айрънс
За една година една детска градина изхвърля около 130 000 пластмасови чашки за еднократна употреба на стойност 3000 лв. Ако всички детски градини в България използват пластмасови еднократни чашки, то всеки ден те изхвърлят над 1 милион чашки, които всяка година се превръщат в 550 тона нерециклируем пластмасов отпадък. С изхвърлените за 1 година чаши може да се покрие повече от половината дължина на екватора.
-
Въвеждането на чаши за вода за многократна употреба в детските градини.
За родители и директори: Заместете вредните и скъпи еднократни пластмасови чаши във вашата детска градина с трайни и безопасни метални чаши. Как? Вижте мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба“ на нашите приятели от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна и Zera.
Всеки ден от сушата и по реките в Черно море навлизат 3 тона пластмаса.
4. Черноморските, крайречните и туристическите общини да наложат забрани и ограничения за използването на еднократни пластмаси на своя територия, задължавайки използването на многократна посуда в заеденята и по време на обществени мероприятия.
История/ Ретроспекция
Проблемът с натрупването на отпадъци в океана е повдигнат за пръв път от капитан Чарлз Мор в края на 90-те.