Публикуваме резюме на актуален доклад на Международната агенция по енергетика относно финансовите възможности за намаляване на емисиите на метан в нефтената и петролната индустрия, написан по повод предстоящите преговори за климата по време на конференцията за климатичните промени в Дубай COP28. С пълния текст на доклада на МАЕ може да се запознаете тук:
Метанът е вторият по значение парников газ и той е отговорен за 30% от наблюдаваното повишение на температурата на Земята, като 40% от метановите емисии идват от енергийния сектор. Газовата и нефтената индустрия са отговорни за около 80 милиона тона (Mt) емисии на метан на година.
Предприемане на мерки, относно емисиите на метан от нефтените и газовите дейности, е една от най-важните мерки за ограничаване на глобалното затопляне в близкото бъдеще. В сценария на МАЕ за нулеви емисии (абр. NZE) до 2050 г,. свързаните с енергетиката емисии на метан ще намаляват с около 75% до 2030 г. – 2/3 от тях ще идват от намаляването на емисиите от нефтени и газови операции. Това допринася за повече от 15 % от общото намаляване на свързаните с енергетиката емисии на парникови газове до 2030 г.
Фигура 1. Дясно: Основни източници на метан от човешка дейност в Mt (мегатонове). Ляво: Потенциал за намаление на емисии за всеки сектор на база настоящи технологии.
До 2030 г. ще са необходими общо малко над 75 милиарда щатски долара разходи, за да се постигне това намаление. Необходимите разходи варират значително в зависимост от географското положение, конкретния оператор и частта от снабдителната веригата: около 55 милиарда щатски долара са необходими за съоръженията за добив на нефт и газ и малко над 20 милиарда щатски долара – за операциите надолу по веригата.
Намаляването на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост е един от най-евтините варианти за по-малко емисии от парникови газове в икономиката. Мерките ще донесат приходи от около 45 млрд. щатски долара от продажбата на уловения метан. Това означава, че средната цена на намаляването на емисиите на метан до 2030 г. е по-малко от 5 щатски долара за тон еквивалент на CO2. А дори и уловеният газ да нямаше стойност, почти всички налични мерки за по-ниски на емисии пак биха донесли финансови ползи.
Фигура 2. Приходите на петролната и газовата промишленост за периода 2015-2022, съпоставени с общите разходи за ефективно намаляване на емисиите на метан в секторите до 2030 г.
Дружествата за добив на нефт и газ носят основната отговорност за намаляване на емисиите. Разходите, необходими за намаляване на емисиите на метан в сценария NZE, са по-малко от 2 % от нетните приходи, получени от индустрията за нефт и газ през 2022 г. Регулациите и политиките за намаляване на емисиите на метан ще бъдат от ключова значение.
По оценка на МАЕ общо около 15-20 милиарда щатски долара от общия размер на разходите за намаление на емисиите на метан се нуждаят от специално внимание, за да се гарантира наличието на подходящи източници на финансиране. Това включва разходите, необходими за намаляване на емисиите в страните с ниски и средни доходи, особено в тези, в които няма строги политики и разпоредби за намаляване на метана, в съоръжения, притежавани и експлоатирани от национални петролни компании и по-малки независими компании, както и за мерки, които не генерират значителна възвръщаемост. Това е подходяща област за целенасочени международни действия.
Препоръки:
- Петролната и газовата индустрия трябва да оглавят усилията за намаляване на емисиите на метан като възприеме подход на нулева толерантност. Намаляването на емисиите на метан от нефтодобива и газодобива е една от най-евтините възможности за намаляване на емисиите на парникови газове в икономиката. Конференцията за изменението на климата COP28 в Дубай тази година е уникална възможност за петролната и газовата индустрия да покаже, че има сериозни намерения да се справи проблема с емисиите на метан. Време е за смели и амбициозни ангажименти, насочени към изпълнение до 2030 г.
- Политиците трябва да въведат и приложат ефективни политики и разпоредби за метана, за да стимулират навременни действия на компаниите. Сред възможностите са приемане на стандарти за технологии и оборудване, налагане на забрани за неаварийно изгаряне и изпускане на газове и предлагане на финансови стимули. Мерките следва да бъдат съчетани с надежден режим на измерване и отчитане.
- Инвеститорите и застрахователите следва да включат намаляването на емисиите на метан в дейността си с петролната и газовата промишленост с цел насърчаване на строги стандарти за ефективност, проверимо намаляване на емисиите на метан и прозрачно и сравнимо оповестяване на измерените емисии.
- Необходими са нови международни усилия от страна на правителствата, промишлеността и филантропията, за да се запълнят финансовите пропуски, по-специално разходите в размер на 15-20 милиарда щатски долара, необходими в страните с ниски и средни доходи.
- Усилията в областта на финансирането следва да гарантират бързото реализиране на най-рентабилните възможности за смекчаване на климатичните промени. Повече от 40% от намаленията на емисиите на метан до 2030 г. в сценария NZE могат да бъдат постигнати с мерки, които биха довели до общи икономии. Наред с механизмите за откриване и незабавно отстраняване на големи течове, възможностите включват подмяна на пневматични системи и помпи и прилагане на програми за откриване и отстраняване на течове. Тези мерки изискват малко над 10% от общите разходи за намаляване на емисиите на метан и могат да дадат бързи резултати, като поставят основите за по-нататъшни намаления.
- Инвестирането в институционален капацитет за намаляване на емисиите, особено в страните с ниски и средни доходи, е жизненоважна част от решението. Трябва да се създадат или доразвият регулаторни структури и рамки за намаляване на емисиите на метан чрез увеличаване на броя на специализирания персонал, изграждане на технически познания и разработване на по-стабилни системи за мониторинг и докладване.
Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images
