Екологично сдружение “За Земята” започва серия научни публикации, представящи на разбираем език влиянието върху различни аспекти на живота ни, което има качеството на въздуха. Първата е посветена на една от най-важните теми и е озаглавена “Замърсяването на въздуха и човешкото здраве”. Тя използва данни от редица научни публикации и изследвания на Американската колегия на пулмолозите, Световната здравна организация и уважавани университети.
Замърсяването на въздуха доказано причинява и изостря белодробни и сърдечни заболявания, но също така има хроничен ефект върху всички системи на тялото. Връзката между последствията от заразяването с COVID19 и мръсният въздух е вече доказана от учените. Например замърсяването причинява повече от 500,000 жертви годишно на астма, емфизема, бронхит, ларингит, рак на белия дроб, а според данни от 2016 година е отговорно за 1.1 милиона смъртни случаи на деменция, исхемичен мозъчен удар (инсулт).
Най-силно изложени на риск са децата, защото прекарват много време на открито, бременните жени, тъй като замърсяването на въздуха причинява прееклампсия, възпаления, повишава риска от спонтанен аборт и недоносване. Малко се говори за третата най-рискова група — хората в неравностойно положение, които също са изложени на по-високо замърсяване, защото живеят в по-замърсени райони на града. Публикацията подчертава, че дори излагането на високи, макар и в нормата, концентрации на замърсяване, крие здравни рискове.
Ивайло Попов от За Земята коментира: “Със “Замърсяването на въздуха и човешкото здраве” целим да предадем научната информация разбираемо и да постигнем по-голяма информираност по темата. Искаме и да подготвим гражданите за обществените дискусии, които предстоят в общините по изготвянето на Програмите за подобряване качеството на атмосферния въздух. Столична община вече има изготвено предложение и всеки момент трябва да публикува актуализирано версия, за да започнат обществените обсъждания.”.
Важно е да подчертаем, че замърсяването на въздуха е разрешим проблем и подобряването на качеството на въздуха води до бързо и значително подобрение в общественото здраве. Примери от цял свят показват, че в крайна сметка подобренията са икономически изгодни. Данните показват, че след като през 1990 г. в Дъблин забраняват продажбата на въглища, концентрацията на сажди във въздуха спада със 70%, което води до 17% намаляване на смъртните случаи от респираторни заболявания. Изследвания на резултата от промени в градския трафик по време на Олимпийски игри (напр. 1996 г. в Атланта, 2008 г. в Пекин) водят до съответно 40% и 60% по-малко случаи на астма в последвалите 4-8 седмици.
България е системен нарушител на нормативите, определящи допустимите концентрации на замърсители на въздуха и несправянето й с проблема доведе до наказателната процедура срещу страната ни от Европейската комисия през 2017 година. Въпреки отделните положителни общински инициативи, сред 28-те страни членки на Европейския съюз, страната ни продължава да бъде с най-високи концентрации на ФПЧ2.5 в градските зони. Замърсяването със серен диоксид стана повод за наказателна процедура през 2019 г. за района на Гълъбово. Припомняме, че според някои изследвания София е столицата с най-замърсения въздух в Европейския съюз, а в класацията на градовете я изпреварва само Перник.
