ПИСМО ОТНОСНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ЯДРЕНА МОЩНОСТ
Писмо от
Екологично сдружение „За Земята“
и „Грийнпийс“ – България,
относно: НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО РЕШЕНИЕ
НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ЯДРЕНА МОЩНОСТ.
НАРУШАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ЕВРОДИРЕКТИВИ И КОНВЕНЦИИ.
ИСКАНЕ ЗА СТАНОВИЩЕ И РЕАКЦИЯ.
Уважаеми г-н Денков
Изискванията за безопасност при използване на ядрената енергия в Република България са заложени основно в Закона за Безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) (https://bnra.bg/media/zakon_za_bezopasno_izpolzvane_na_qdrenata_energiq.pdf), и в наредбите за неговото прилагане. В националното законодателство са транспонирани изискванията на Директивите на Европейския съюз (ЕС), както и на конвенциите в тази област. Отбелязваме, че Директивите съдържат изисквания за информиране на населението и за участие на обществеността във вземането на решения.
Съгласно Чл. 3. (1) от ЗБИЯЕ „Ядрената енергия и йонизиращите лъчения се използват в съответствие с изискванията и принципите на ядрената безопасност и радиационната защита с цел осигуряване защитата на човешкия живот, здравето и условията на живот на сегашното и бъдещите поколения, околната среда и материалните ценности от вредното въздействие на йонизиращите лъчения“.
Съгласно Чл. 3. (2) от ЗБИЯЕ (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.) „При използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво ядрената безопасност и радиационната защита
имат приоритет пред всички други аспекти на тази дейност … “.
В Раздел IV Особени правила при изграждане и експлоатация на ядрени централи са изложени основните изисквания за безопасност при изграждане на нова ядрена мощност, както следва:
Чл. 45. (1) Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Предложението за изграждане на ядрена централа се внася от министъра на енергетиката с оценка на:
1. ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната
среда и физическата защита;
2. социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за
страната или за отделни региони;
3. радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в
резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление.
(3) Когато при експлоатацията на ядрената централа е възможно въздействие върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи уведомява компетентните органи на тази държава и предоставя при поискване от тяхна страна необходимата им информация за оценка и анализ на възможното въздействие на централата на тяхна територия от гледна точка на безопасността на населението и опазването на околната среда. Полученото официално становище се прилага към предложението по ал. 2.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на енергетиката организира обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, в което участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществените организации и заинтересувани физически и юридически лица. Уведомяването се извършва чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко един месец преди обсъждането. Оценката на резултатите от обсъждането се прилага към предложението по ал. 2.
В редица официални документи Правителството на Република България е информирало нееднократно Европейската Комисия (ЕК) за начина на вземане на решение за изграждане на нова ядрена мощност, за информиране на населението и за участието на обществеността във взимането на решения.
ПРИМЕРИ:
НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ДИРЕКТИВА 2011/70/ЕВРАТОМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РАМКА НА ОБЩНОСТТА ЗА ОТГОВОРНО И БЕЗОПАСНОУПРАВЛЕНИЕ НА ОТРАБОТЕНО ГОРИВО И РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ, 2015 г.
https://www.bnra.bg/media/2021/06/ndoklad-2015-directive-2011-70-bg.pdf
На стр.43 е декларирано: „Друго задължение на министъра на енергетиката е организирането на обществено обсъждане преди представянето на проект на решение за изграждане на нова ядрена мощност. За обсъждането е необходимо да бъдат представени данни за социално- икономически аспекти, радиационна защита, оценка на генерираните ОЯГ и РАО при експлоатацията на бъдещата ядрена мощност. Информацията се публикува на Интернет страницата на Министерство на енергетиката, като се осигурява възможност и за директна комуникация на
заинтересованите страни с експерти от министерството.“
ДОКЛАД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ДИРЕКТИВА 2014/87/ЕВРАТОМ ОТ 8 ЮЛИ 2014 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВА 2009/71/ЕВРАТОМ ОТ 25 ЮНИ 2009 ГОДИНА, София, 2020 г.
https://www.bnra.bg/media/2021/06/report-directive-2014-87-bulgaria.pdf,
На стр. 57 е записано как се изпълняват изискванията на Чл. 8 (4) от Директивата – Участие на населението в процеса на вземане на решения относно лицензирането на ядрени съоръжения, а именно:
„Предоставянето на подходящи възможности за реално участие на населението в процеса на вземане на решения относно лицензирането на ядрени съоръжения е предвидено на всички етапи от техния жизнен цикъл. Активно участие от страна на населението е регламентирано в редица членове на ЗБИЯЕ и на Закона за опазване на околната среда като например: • обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, в участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществените организации и заинтересувани физически и юридически лица (ЗБИЯЕ, член 45“;
Изискванията за безопасност на ЗБИЯЕ са спазени при вземането на решение при изграждането на АЕЦ Белене (преди приемането на Република България в ЕС), като ключовите етапи са следните:
28.04.2004 г.: На заседания на Министерския съвет (МС) е дадено съгласие за изграждане на АЕЦ Белене (решение по принцип).
Следва разработване на изисканите от ЗБИЯЕ янализи и оценки. Дадена е възможност за техния преглед от желаещи.
10.01.2005 г.: Проведено е обществено обсъждане на всички анализи и оценки.
08.05.2005 г.: МС взема решение 260 (решение по същество) за изграждане на АЕЦ Белене с максимална ел. мощност 2000 МВт и я обявява като обект с национално значение (Решение 259 от 08.05.2005 г.).
На 25 октомври 2023 г. МС е провел заседание, в което е разгледал Точка 26: (https://pris.government.bg/document/d93058dfeb577a9e1864ac7cb93ba179) Доклад за одобряване на доклада на министъра на енергетиката за предприемане на действия по изграждането на блок 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД с технология АР 1000.
В нарушение на ясните изисквания на Чл. 45 от ЗБИЯЕ, на практиката по прилагането му, както и на задълженията по изпълнение на горепосочените Директиви на ЕС, министърът на енергетиката обаче не е разработил изискваните анализи и оценки, не ги е направил публично достъпни и не е организирал общественото им обсъждане. Считаме, че това представлява грубо нарушение на изискванията на Чл. 45 от ЗБИЯЕ, както и на изискването за приоритет на безопасността, формулирано в Чл. 3 от ЗБИЯЕ.
Министърът на енергетиката в доклада си заявява „В допълнение следва да се посочи, че е в ход подготовка на последващо решение на Министерски съвет по същество за реализация на блок 7, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.“ По този начин провеждането на обществени дискусии загубва смисъла си, след като вече е взето решение.
Въпреки тези фрапантни нарушения, на 25 октомври 2023 г. МС приема решение за изграждане на нова ядрена мощност (7-ми блок на АЕЦ Козлодуй) и възлага на министъра на енергетиката да предприеме необходимите действия по прозрачен избор на изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на новия
енергоблок. (виж https://government.bg/bg/prestsentar/novini/aets-%E2%80%9Ekozloduy%E2%80%9C-shte-ima-nov-reaktor-prez-2033-g и https://www.me.government.bg/news/ministerskiyat-savet-odobri-predpriemaneto-na-deistviya-po-izgrajdane-na-blok-7-i-8-na-aec-kozlodui-s-tehnologiya-ap-1000-3274.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90bmV3cyJ9)
Считаме, че това Решение на МС представлява грубо нарушение на ЗБИЯЕ, както и на горепосочените Директиви.
Също така считаме, че е налице нарушение на Конвенцията за правото на информация и участието на обществеността в процеса на вземане на решения по въпроси на околната среда /Орхуската конвенция/, както и Чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Призоваваме правителството да прекрати процедурите за изграждане на 7 и 8 блок в АЕЦ Козлодуй. От времето на корупционния проект АЕЦ Белене нито един икономически анализ не е доказал че България има нужда от нова ядрена мощност, по тази причина проектът за строеж на АЕЦ Белене струваше на българските граждани над 3 милиарда лева без реално да стартира строежа на централата?! Сегашното неадекватно решение на парламента за избор на един точно определен вид реактор както и на един строител ще доведе само до размиване на отговорността от правителството когато се анализира поредното източване на огромни суми от националния бюджет за поредната скъпа ядрена авантюра – 7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй.
Информираме, че поради допуснатите фрапантни нарушения, е подадена жалба във Върховния административен съд (ВАС) с искане за отмяна на Решението на МС за изграждане на блок 7 и 8 на АЕЦ Козлодуй като незаконосъобразно. Образувано е дело № 63/03.01.2024 г.
От много години сигнализираме срещу скъпите и оплетени в корупционни схеми мега проекти в енергийния сектор в България, и препоръчваме избор на реалистични и достъпни решения базирани на повишена енергийна ефективност, децентрализация на производството на електроенергия и достъп на домакинствата до ВЕИ.
Не сме открили проблемите в енергийния сектор във връзка със сегашното неадекватно решение за 7-8 блок в АЕЦ Козлодуй с реактори на Уестингхаус и строител Хюндай. За илюстрация прилагаме линкове от няколко предишни наши анализи които се оказаха верни:
https://www.zazemiata.org/obeshtania-aec-belene-stroej/
https://www.zazemiata.org/belene-is-back-letter/
https://www.zazemiata.org/energien-prehod-bez-gazprom-aec/
За контакти:
Тодор Тодоров – Координатор в направление Енергиен преход в ЗаЗемята
t.todorov@zazemiata.org
Меглена Антонова – Директор на „Грийнпийс“ – България
meglena.antonova@greenpeace.org
27.2.2024 г.
гр. София
LETTER REGARDING UNLAWFUL DECISION OF THE GOVERNMENT OF THE REPUBLIC OF BULGARIA FOR THE CONSTRUCTION OF A NEW NUCLEAR POWER PLANT
Dear Mr. Denkov
The safety requirements for the use of nuclear energy in the Republic of Bulgaria are mainly laid down in the Safe Use of Nuclear Energy Act (SUNEA) (https://bnra.bg/media/zakon_za_bezopasno_izpolzvane_na_qdrenata_energiq.pdf), and in its implementing regulations. The requirements of the European Union (EU) Directives as well as of the Conventions in this field have been transposed into national legislation. We note that the directives contain requirements for informing the public and for public participation in decision-making.
According to Article 3 (1) of the SUNEA “Nuclear energy and ionizing radiation shall be used in accordance with the requirements and principles of nuclear safety and radiation protection in order to ensure the protection of human life, health and living conditions of present and future generations, the environment and material values from the harmful effects of ionizing radiation”.
According to Article 3 (2) of the SUNEA (Amen. SG 80/2010) “In the use of nuclear energy and ionizing radiation and in the management of radioactive waste and spent fuel, nuclear safety and
radiation protection shall have priority over all other aspects of this activity”.
Section IV Special rules for the construction and operation of nuclear power plants sets out the basic safety requirements for the construction of new nuclear power as follows:
Art. 45. (1) A nuclear power plant shall be constructed pursuant to a decision of the Council of Ministers. (2) (amend. – SG 14/2015) The proposal for the construction of a nuclear power plant shall be submitted by the Minister of Energy with an assessment of:
- nuclear safety and radiation protection, the impact on the environment environmental and physical protection;
- the socio-economic significance of the construction of a nuclear power plant for the country or individual regions;
- the radioactive waste and spent nuclear fuel to be produced in the nuclear power plant and their management.
(3) Where the operation of a nuclear power plant is likely to have an impact on the population and the environment in the territory of another State, the Minister for Foreign Affairs shall notify the competent authorities of that State and shall provide them, on request, with the information necessary for the assessment and analysis of the likely impact of the plant in their territory from the point of view of the safety of the population and the protection of the environment. The official statement received shall be attached to the proposal referred to in (2).
(4) (amend. – SG 14/2015) The Minister of Energy shall organise a consultation on the proposal for the construction of a nuclear power plant, in which state and local government authorities, representatives of public organisations and interested natural and legal persons shall participate. The notice for it shall be given through the mass media or by other appropriate means at least one month before the consultation. The assessment of the results of the consultation shall be annexed to the proposal referred to in (2).
In a number of official documents, the government of the Republic of Bulgaria has repeatedly informed
the European Commission (EC) on how the decision to build a new nuclear power plant was taken, how the population was informed and how the public was involved in the decision-making process.
EXAMPLES:
NATIONAL REPORT OF THE REPUBLIC OF BULGARIA ON THE IMPLEMENTATION OF THE REQUIREMENTS OF DIRECTIVE 2011/70/EURATOM ON THE ESTABLISHMENT OF A COMMUNITY FRAMEWORK FOR THE RESPONSIBLE AND SAFE MANAGEMENT OF SPENT FUEL AND RADIOACTIVE WASTE, 2015.
https://www.bnra.bg/media/2021/06/ndoklad-2015-directive-2011-70-bg.pdf
Page 43 states: “Another obligation of the Minister of Energy is to organise a public consultation before submitting a draft decision for the construction of a new nuclear power plant. For the consultation it is necessary to present data on socio-economic aspects, radiation protection, estimation of generated SNF and RAW during the operation of the future nuclear power plant. The information shall be published on the website of the Ministry of Energy, providing also the opportunity for direct communication of stakeholders with experts from the Ministry.”
REPORT OF THE REPUBLIC OF BULGARIA ON DIRECTIVE 2014/87/EURATOM OF 8
JULY 2014 AMENDING DIRECTIVE 2009/71/EURATOM OF 25 JUNE 2009, Sofia, 2020
https://www.bnra.bg/media/2021/06/report-directive-2014-87-bulgaria.pdf,
Page 57 outlines how the requirements of Article 8 (4) of the Directive – Public participation in the decision-making process concerning the licensing of nuclear installations, are met, namely:
“Providing adequate opportunities for meaningful public participation in decision-making on the licensing of nuclear facilities is envisaged at all stages of their life cycle. Active participation of the population is regulated in a number of articles of the SUNEA and the Environmental Protection Act, such as: public consultation of the proposal for the construction of a nuclear power plant, participation of state and local authorities, representatives of public organisations and interested natural and legal persons (SUNEA, Article 45)”;
The safety requirements of the SUNEA were complied with in the decision-making process for the construction of the Belene NPP (before the accession of the Republic of Bulgaria to the EU), with the following key milestones:
28.04.2004: at the meetings of the Council of Ministers (CoM), consent was given for the construction of Belene NPP (decision in principle).
This was followed by the development of the analyses and assessments required by the SUNEA. An opportunity was given for their review by interested parties.
10.01.2005: A public consultation on all analyses and assessments was held.
08.05.2005: The Council of Ministers adopts Decision 260 (substantive decision) for the construction of the Belene NPP with a maximum power capacity of 2000 MW and declares it an object of national importance (Decision 259 of 08.05.2005).
On 25 October 2023 the Council of Ministers held a session in which it reviewed Item 26: (https://pris.government.bg/document/d93058dfeb577a9e1864ac7cb93ba179) Report for approval of the report of the Minister of Energy on taking actions for the construction of Unit 7 and 8 of Kozloduy NPP with AR 1000 technology.
However, in violation of the clear requirements of Article 45 of the SUNEA, of the practice of its implementation, and of the obligations to implement the above-mentioned EU Directives, the Minister of Energy has not developed the required analyses and assessments, has not made them publicly available, and has not organised their public consultation. We believe that this constitutes a gross violation of the requirements of Article 45 of the SUNEA, as well as of the safety priority requirement set out in Article 3 of the SUNEA.
The Minister of Energy in his report states “In addition, it should be pointed out that the preparation of a subsequent decision of the Council of Ministers on the substance of the implementation of Unit 7 is underway, in accordance with the provision of Article 45(2) of the Safe Use of Nuclear Energy Act”. Thus, holding public consultations loses its meaning considering that a decision has been made.
Despite these gross violations, on October 25, 2023 the Council of Ministers adopts a decision for the construction of a new nuclear power plant (Unit 7 of Kozloduy NPP) and instructs the Minister of Energy to take the necessary actions for the transparent selection of a contractor for the design, construction and commissioning of the new power unit (see https://government.bg/bg/prestsentar/novini/aets-%E2%80%9Ekozloduy%E2%80%9C-shte-ima-nov-reaktor-prez-2033-g and https://www.me.government.bg/news/ministerskiyat-savet-odobri-predpriemaneto-na-deistviya-po-izgrajdane-na-blok-7-i-8-na-aec-kozlodui-s-tehnologiya-ap-1000-3274.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90bmV3cyJ9)
We consider that this Decision of the Council of Ministers constitutes a flagrant violation of the SUNEA Act as well as the aforementioned Directives.
We also consider that there has been a violation of the Convention on Access to Information, Public Participation in Decision-Making and Access to Justice in Environmental Matters (Aarhus Convention) and Article 8 of the European Convention on Human Rights.
We would like to inform you that due to the gross violations committed, an appeal has been filed with the Supreme Administrative Court (SAC) with a request to annul the Decision of the Council of Ministers for the construction of Units 7 and 8 of Kozloduy NPP as unlawful. Case 63/03.01.2024 was opened.
We call on the government to stop the procedures for the construction of units 7 and 8 at the Kozloduy NPP. Since the time of the corrupt Belene NPP project, not a single economic analysis has proven that Bulgaria needs new nuclear power, which is why the Belene NPP construction project cost the Bulgarian citizens over BGN 3 billion without actually starting the construction of the plant?! The current inadequate decision of the parliament to choose a specific type of reactor as well as a builder will only lead to a dilution of the government’s responsibility when analyzing the next draining of huge sums from the national budget for another expensive nuclear adventure – 7 and 8 units of the NPP Kozloduy.
–
For contacts:
Todor Todorov – Coordinator in the direction of Energy Transition
t.todorov()zazemiata.org
Meglena Antonova – Office Director, Greenpeace – Bulgaria
meglena.antonova()greenpeace.org
27.2.2024
Sofia
Отворено писмо относно: Нужда от повишаване на националния принос към общоевропейската цел за енергийна ефективност към 2030 г. преди 1 февруари съгласно EED
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Отворено писмо относно: Проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие
С приложеното писмо, от името на WWF България, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“, споделяме коментари и предложения във връзка с представения на 17.11.2023 г. проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
За свързани, удобни и безопасни велоалеи в София (пълен текст)
Включи се и подкрепи исканията
На вниманието на:
Кмета на Столична община
Столичен общински съвет
Tази петиция изразява нуждата и очакването на хората в гр. София за подобряване на условията за придвижване с велосипед и други безмоторни двуколесни в града чрез подсигуряване на безопасна и удобна велосипедна инфраструктура, свързана в мрежа, която да бъде реализирана, развивана и поддържана без отлагане. Това е отговорност на Столична община и Столичен общински съвет. Искането ни е тази отговорност да бъде поета и да бъдат извършени конкретни действия за повече, по-добри и свързани помежду си вело пътища.
Смятаме, че насърчаването и подпомагането на велосипедния транспорт трябва да бъде сред основните приоритети в транспортната политика на Столична община за следващите 5 години с ясна визия и програма за следващите 15 години, за да бъдат създадени реални и атрактивни условия за активен, устойчив транспорт с велосипеди и други двуколесни, които използват същата инфраструктура.
Настояваме да се ускори работата по следните шест направления за предстоящите 5 години до края на 2028:
1. Изграждане на велосипедни алеи, велосипедни ленти и успокоени зони съгласно утвърдените нормативни изисквания и добрата европейска практика.
Необходимо е велосипедната инфраструктура да се увеличи значително, за да се свържат кварталите и центъра на града, както и населените места в общината с град София. Нужно е успокояване на движението в градския и кварталните центрове, в жилищни зони и около училища, като форма за улесняване на велосипедното и пешеходно движение. Само по този начин може да се осигури на гражданите алтернатива на придвижването с автомобил, а велосипедното движение наистина да носи ползи за здравето, за намаляване на замърсяването на въздуха, изпълнението на климатичните политики на общината и облекчаване на задръстванията.
Конкретен пример: Необходими са велосипедни алеи с достатъчен капацитет за свързване на ж.к. Младост, ж.к. Дружба, ж.к. Люлин, ж.к. Овча Купел, северните квартали с центъра на София, изграждане на Зеления ринг, за част от които проекти и идейни проучвания отлежават вече години без реализация.
2. Спешно обезопасяване на кръстовища с вече изградена велосипедна инфраструктура.
Велосипедистите са уязвими участници в движението, а кръстовищата са сред най-критичните точки за тях. Необходимо е ясно маркиране и сигнализиране на мястото на велосипедистите в кръстовищата чрез добавяне на изнесени стоп линии за велосипеди, особено важни за осигуряване на безопасност при левите завои; ясно означаване на начина за преминаване с велосипед през кръстовище чрез велосипедни пътеки и продължаване на пътната маркировка на платното през цялото кръстовище; преглед на вело-светофарните фази, така че велосипедистите да имат ранен старт при пресичане, за да се избягват конфликти с автомобилното движение, а бутоните за поискване на пресичане да се заменят с постоянни вело-фази.
Конкретен пример: Сред най-опасните места са: кръговите кръстовища на Руски паметник и Лъвов мост; кръстовищата при бул.Македония, бул.Христо Ботев – ул. Алабин, Петте кьошета, Орлов мост, Попа, надлез Надежда, бул. П.Славейков – бул.Витоша, бул. Гоце Делчев – бул.Цар Борис III, бул. България – бул.Тодор Каблешков, всички кръстовища по бул. Ив.Гешов, всички кръстовища по протежението на велоалеята по бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.
3. Преразглеждане и привеждане в съответствие с изискванията за безопасност на велосипедните ленти.
Честа практика в момента е велосипедистите да са отделени само с боя от много интензивен автомобилен трафик със системно превишена скорост над 50 км/ч. Лентите за велосипедисти следва да се преустроят във физически отделени велосипедни алеи по същите или по успоредни и равностойни на сегашните трасета.
Конкретен пример: Спешна намеса е нужна по ул. Люба Величкова, бул. Т. Александров, бул. Никола Мушанов – бул. Овча Купел и по бул. Сливница.
4. Поддръжка на велосипедната инфраструктура в състояние годно за безопасно и комфортно движение с велосипед.
Много от съществуващите велосипедни алеи имат участъци с неравна и нарушена настилка, които е необходимо да се поправят без отлагане.
Настояваме за регулярни инспекции (поне два пъти годишно) на състоянието на настилките, физическите ограничители, растителността, шахтите с планиране и извършване на навременна намеса за отстраняване на проблемите при тяхното установяване, както и за редовно почистване от отпадъци, наноси след валежи, пясък и кал с особено внимание при зимното почистване.
Конкретен пример: За ремонт са велоалеите по бул. Мария Луиза, бул. Бъкстон, бул. Цар Борис III, бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.
5. Достъп с велосипед до паркове и места за отдих извън града.
София не може да бъде зелен град, ако хората са възпрепятствани да стигат с велосипед до зелените пространства за отдих – чрез забрани, физически бариери – част от автомобилната инфраструктура и невъзможност да се достигне до място за отдих, без да се натоварят колелата на автомобил.
Столичните паркове следва да са лесно достъпни с велосипед, особено за родители с деца, младежи и най-възрастните граждани – за пълноценна и активна почива в свободното време.
Планините около София и курортните места трябва да могат да се достигат с велосипед от сърцето на града, като се изградят необходимите пресичания на околовръстния път и се свържат населените места със столицата с подходящи велосипедни алеи в зелена среда.
Конкретен пример: Приоритетно да се осигури инфраструктура за велосипеден достъп до всички големи паркове в града, както и до Банкя, Панчарево, Витоша, Софийската Света гора.
6. Мащабно изграждане на велосипедни паркинги.
От 2018 г. насам в България има изисквания към жилищните, търговските, транспортните, културните и образователните обекти да се изгражда определен капацитет за паркиране на велосипеди.
Необходимо е Столичната община да гарантира спазването на изискванията, както и да насърчава със собствен пример и стимули собствениците на имоти и инвеститорите в строителството, включително и чрез разяснителни кампании, контрол и санкции при установени нарушения.
Належаща е и нуждата от изграждане на защитени велосипедни паркинги с контролиран достъп в жилищни квартали, при основни обекти предоставящи транспортни услуги и при възлови спирки на градския транспорт с цел лесно, удобно и сигурно комбиниране на пътуванията с велосипед с други форми на транспорт.
Конкретен пример: Такива места са при Централна гара, при Централна автогара (и всички останали автогари), при летище София терминали 1 и 2, МС “Национален стадион Васил Левски”, МС “Сердика”, МС „Софийски университет“, НДК, Бизнес парк, Тех Парк, Студентски град, индустриални зони, интермодални пътнически терминали и буферни паркинги.
Крайно време е Столичната община да изпълни задълженията си от съдебното решение на Софийски градски съд от края на 2021 г. по делото за мръсния въздух, което изисква изграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа за лесно и безопасно придвижване между кварталите. Срокът за изпълнение на тази мярка изтече на 25 ноември 2022 г.
Крайно време е Столичната община да изпълни собствените си общински планове и програми, в които велосипедната инфраструктура е предвидена да се изгражда в мрежа и да се развива със съпътстващи мерки.
Искаме свързани, удобни и безопасни велоалеи в София, сега!
09/2023 г.
гр. София
Включи се и подкрепи исканията
Отворено писмо на ЕС „За Земята“ относно: Координирано оттегляне от Договор за енергийна харта
Отворено писмо относно участието на обществеността в процеса на актуализиране на Плана в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК)
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Отворено писмо публикувано в цяла Европа през първия ден от конференцията „Отвъд растежа“
Отворено писмо на ЕС „За Земята“ относно Регламент за метана в ЕС
снимка: екипът на „За Земята“ и Clean Air Task Force заснеха със специална инфрачервена камера, значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България през 2022г.
OPEN LETTER – EU METHANE REGULATION
Над 30 организации от цяла Европа, изпратиха отворено писмо до членовете на комисиите ENVI и ITRE на Европейския парламент, преди гласуването по предложението на Европейската комисия за регламент на ЕС за метана.
Призоваваме комисиите ENVI и ITRE да приемат амбициозна позиция по текста, далеч от интересите на индустрията за изкопаеми горива.
Вижте пълния текст на отвореното писмо.
Request for withdrawal of the draft „Strategic vision for the development of the electricity sector of the Republic of Bulgaria 2023 – 2053“
To:
GALAB DONNEV, CARETAKER PRIME MINISTER
ROSEN CHRISTOV, CARETAKER ENERGY MINISTER
ROSITSA KARAMFILOVA, CARETAKER MINISTER FOR ENVIRONMENT AND WATER
ATANAS PEKANOV, CARETAKER DEPUTY PRIME MINISTER FOR MANAGEMENT OF EU FUNDS
Copy to:
FRANCE TIMMERMANS, EXECUTIVE VICE-PRESIDENT OF THE EC, EUROPEAN GREEN PACT PORTFOLIO
ELISA FERREIRA, EUROPEAN COMMISSIONER FOR COHESION AND REFORM
EUROPEAN COMMISSIONER FOR ENERGY
SELYN GAUER, HEAD OF THE WORKING GROUP ON RECOVERY AND SUSTAINABILITY
DELYAN DOBREV, CHAIRMAN OF THE PARLIAMENTARY ENERGY COMMITTEE
STANISLAV ANASTASOV, CHAIRMAN OF THE PARLIAMENTARY COMMITTEE ON ENVIRONMENT AND WATER
DENITSA SIMEONOVA, CHAIR OF THE PARLIAMENTARY COMMITTEE ON THE EUROPEAN UNION
Subject: Request to withdraw the project of the Ministry of Energy of „Strategic vision for the development of the electricity sector of the Republic of Bulgaria 2023 – 2053.“
On behalf of the Environmental Association „Za Zemiata“ we address you in connection with the draft of the so-called „Strategic Vision for the Development of the Electricity Sector of the Republic of Bulgaria 2023 – 2053“ („Strategic Vision“) published on 17.01.2022, which was subsequently adopted by the Decision of the Council of Ministers No. 49 of 20.01.2023 and by virtue of this decision must be submitted for consideration by the National Assembly.
We urge the Government to rescind this decision and the Ministry of Energy to withdraw the draft „Strategic Vision“ for a number of reasons, among which the following stand out:
- We find it very strange that a caretaker government with a limited mandate, which has failed in the clear and specific task of sending the three territorial fair transition plans to the European Commission (EC) before the end of 2022 – thus causing the country to lose €100 million from the Fair Transition Fund, has decided to serve all the lobbying interests in the energy sector with an absurd energy strategy until 2053.
- The proposed „Strategic Vision“ is of very low quality, completely inadequate to Bulgarian national interests as well as to modern European requirements, and is not subject to revision.
- „The Strategic Vision is also economically unjustified. The investments required are over EUR 60 billion, but it is not clear how they will affect the implementation of the climate commitments made by the country. Instead, dubious solutions are being relied on, such as the construction of new nuclear capacity and the corrupt Belene NPP project.
- In this document is evident the aspiration through energy mega-projects to continue the oligarchic-corruption model in the Bulgarian energy sector, which has led to a huge delay in the processes related to the energy transition, not to mention the implementation of a fair transition.
- An example of one of the megalomaniac ideas is the large-scale production of green hydrogen – for export and for balancing the Bulgarian electricity system. We are asking ourselves a lot of questions, such as: what infrastructure do we have for exporting hydrogen – how will we build it, how much will it cost, with what investments; how will it be justified to export – what are the calculations for the production needed, how much green hydrogen will be needed by the industry in Bulgaria in the first place, do we have such production capacity; will there be buyers?
- There is no environmental assessment. There was no public consultation, and the presentation of the document was made with limited public access.
- Incorrect reference and justification of key findings in the Strategic Vision to the work of the Energy Transition Commission (ETC), on which we have a representative. The document in question has not been circulated to members, nor has it been discussed.
- We already have a ‘Strategic Vision for the Development of the Electricity Sector’, as well as for the whole economy for the same time period. It should be recalled that very recently, on 20.10.2022, the Council of Ministers adopted a strategic document identical in nature to the Energy Union Governance Regulation, the ‘Long-Term Climate Change Mitigation Strategy 2050 for Bulgaria’. In its current form, this document also fails to meet the requirements for achieving EU climate neutrality and needs to be revised in due course.
We are left with the impression that the philosophy of this document is electoral promises to all and sundry, and nothing more. The only sensible solution is to withdraw the ‘Strategic Vision’ and for national institutions to focus on the update of the National Energy and Climate Plan 2030, which the EC will expect in initial form by 30 June 2023, with the earliest possible involvement of all stakeholders.
With respect,
Climate and Enegy Team
Za Zemiata
This publication is part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-financed by the European Union. The opinions expressed in this publication are those of the authors. They do not purport to reflect the opinions or views of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.
For more information on the project
Official page of the project
Искане за оттегляне на проекта на “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.”
Линк към писмото на английски език
До:
ГЪЛЪБ ДОНЕВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
РОСЕН ХРИСТОВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
РОСИЦА КАРАМФИЛОВА СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
АТАНАС ПЕКАНОВ СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА
Копие до:
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ
ФРАНС ТИМЕРМАНС ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕК, РЕСОР ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕЛЕН ПАКТ
ЕЛИЗА ФЕРЕЙРА ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО СБЛИЖАВАНЕ И РЕФОРМИ
КАДРИ СИМСОН ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО ЕНЕРГЕТИКАТА
СЕЛИН ГАУЕР РЪКОВОДИТЕЛ НА РАБОТНА ГРУПА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
ДЕЛЯН ДОБРЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИ
ДЕНИЦА СИМЕОНОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Относно: Искане за оттегляне на проекта на Министерство на енергетиката на “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.”
Уважаеми г-н Донев,
Уважаеми г-н Христов,
Уважаема д-р Карамфилова,
Уважаеми г-н Пеканов,
От името на Екологично сдружение “За Земята” се обръщаме към Вас във връзка с публикувания на 17.01.2022 г. проект на така наречена “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” (“Стратегическа визия”), който впоследствие бе приет с Решение на Министерски съвет № 49 от 20.01.2023 г. и по силата на това решение трябва да бъде внесен за разглеждане от Народно събрание.
Настояваме Министерски съвет да отмени това решение, а Министерство на енергетиката да оттегли проекта за “Стратегическа визия” поради множество причини, сред които се откроява следните:
- За нас е много странно, че служебно правителство с ограничен мандат, което не се справи с ясната и конкретна задача да изпрати трите териториални планове за справедлив преход до Европейската комисия (ЕК) преди края на 2022 г. – с което причини на страната загуба на 100 млн. евро от Фонда за справедлив преход, реши да обслужи всички лобистки интереси в енергийния сектор с абсурдна енергийна стратегия до 2053 г.
- Предложената “Стратегическа визия” е с много ниско качество, напълно неадекватна на българските национални интереси, както и на съвременните европейски изисквания, и не подлежи на редакция.
- “Стратегическата визия” е и икономически необоснована. Необходимите инвестиции са над 60 млрд. евро, но не е ясно как те ще въздействат върху изпълнението на климатичните ангажименти, поети от страната. Вместо това се залага на съмнителни решения, като изграждането на нови ядрени мощности и корупционния проект АЕЦ “Белене”.
- В този документ е явен стремежът чрез енергийни мега проекти да се продължи олигархично-корупционния модел в българския енергиен сектор, довел до огромно забавяне на процесите, свързани с енергийния преход, да не говорим за провеждането на справедлив преход.
- Пример за една от мегаломанските идеи е мащабното производство на зелен водород – за износ и за балансиране на българската електроенергийна система. Задаваме си множество въпроси като: каква инфраструктура за износ на водород имаме – как ще я изградим, колко ще струва, с какви инвестиции; как ще е оправдано да изнасяме – какви са изчисленията за нужното производство, колко зелен водород ще е необходим на промишлеността в България на първо място, имаме ли такъв капацитет за производство; ще има ли купувачи?
- Липсва екологична оценка. Не беше проведено обществено обсъждане, а представянето на документа бе направено при ограничен обществен достъп.
- Некоректно позоваване и обосновка на ключови изводи в “Стратегическата визия” с работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), в която имаме наш представител. Въпросният документ не е достигал до членовете, нито пък е бил обсъждан.
- Вече имаме “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор”, както и на цялата икономика за същия времеви период. Припомняме, че съвсем наскоро, на 20.10.2022 г. от Министерски съвет бе приет идентичен по своята същност стратегически документ “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България”, изискуем спрямо Регламента относно управлението на Енергийния съюз. В сегашния си вид този документ също не отговаря на изискванията за постигане на климатична неутралност на ЕС и трябва да бъде преработен в срок.
Оставаме с впечатлението, че философията на този документ е предизборни обещания за всички и от всичко по много, и нищо повече. Единственото разумно решение е “Стратегическа визия” да бъде оттеглена, а националните институции да се съсредоточат върху актуализацията на Националния план “Енергетика и климат” до 2030 г., която ЕК ще очаква в начален вид до 30 юни 2023 г., с най-ранно включване на всички заинтересовани страни.
С уважение,
Екип “Енергия и климат”
За Земята
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Повече за проекта
Официална страница на проекта
President Radev and the government are sending the green transition on a wild-goose chase
Politicians must take personal responsibility for failed reforms and measures
The political crisis, which has been going on for over two years, has led to frequent elections and government changes and additionally – to the loss of a clear vision amongst some of the politicians for Bulgaria’s path towards Europe.
The inability of the political parties to form a government has transferred all the power, but also the responsibility to the President and the appointed by him caretaker governments. The absurd statement, made by the caretaker government from August 2022 that “Gazprom is inevitable”, as well as the strategy of fearmongering about the coming winter with claims of “chaos and destruction” in the energy sector at a time when the EU was making huge efforts to free itself from Russian gas dependence is particularly indicative of the instructions President Radev has been giving to the government.
Read the full letter here:
Отворено писмо на ЕС „За Земята“ до президента Румен Радев и служебното правителство на Република България
Политиците трябва да носят лична отговорност за провалените реформи и мерки в сферата на зеления и енергиен преход!
Политическата криза, която продължава вече над 2 години, доведе освен до чести избори и смяна на правителства и до загуба на визия за европейския път на България сред част от политиците.
След писмото на вицепремиера Пеканов до ЕК с искане за отлагане за 2023 г. на подаването на Териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), най-вероятните последици ще бъдат загуба на 100 милиона евро, парите за тази година от Фонда за справедлив преход, и неясен резултат за следващото плащане.
Тези загубени 100 милиона евро са всъщност половината от парите, които биха получили регионите Перник и Кюстендил от Фонда за справедлив преход. А това са регионите, които имат готовност да извършат енергиен преход и тази загубена сума би направила процеса при тях необратим.
Без средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд и други европейски фондове ще бъде невъзможно да се извърши плавен, справедлив енергиен преход в България. Ще последва несправедлив и рязък преход, цената за когото ще платят заетите в енергийния сектор, както и всички останали.
Поради тази реална опасност за страната ни се обърнахме към президента Радев и правителството с отворено писмо в което обръщаме внимание на бездействието им по темата енергиен преход и предлагаме свои препоръки за успешно извършване на необходимите реформи в енергийния сектор.
Вижте пълния текст на писмото:
Обща позиция на европейските партньори на „Коалиция за климата – България“, относно обсъждания на модернизационен фонд в режим на триалог
Заедно с партньори от „Коалицията за климата – България“, отправяме искания на европейско ниво да се направят промени в рамката на Модернизационния фонд, така, че да не се позволяват вратички за реализация на газови инфраструктурни проекти, особено при увеличаване на средствата във фонда, предназначени за държавите-получателки до 2030 г, сред които е и България.
По тази причина силно подкрепяме предложението на Европейския парламент, отпускането на средства да става след приемане на правно обвързваща цел за постигане на неутралност по отношение на климата, най-късно до 2050 г. (каквато страната ни още няма). България все още няма и разработени условия и ред за финансиране на проекти от Модернизационния фонд.
Настояваме за:
– Създаване на приоритетна инвестиционна програма на фонда за енергийно и транспортно бедните домакинства, за финансирането на дългосрочни мерки за декарбонизация на сградния и транспортния сектор, каквито вече има в Чехия, Полша и други.
– Реализиране на програми за стимулиране и подпомагане на включването на уязвими потребители в общности за производство на енергия от възобновяеми източници.
– Включване на програми за модернизиране и развитие на топлофикациите с технологии, базирани на възобновяема енергия (ВЕИ за отопление и охлаждане и целогодишно за топла вода).
Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика
Енергия за нашите покриви: призив за увеличаване на
слънчевата/фотоволтаична енергия с мисъл за нашите граждани и
общности
CEE REPowerEU and EU Solar Energy Strategy Letter- ZZ & GP
25.05.2022
Изходящ номер: 1191/25.05.2022 г.
Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика до:
Господин Кирил Петков
Министър-председател на Република България
Господин Петр Фиала
Министър-председател на Чешката република
Господин Виктор Орбан
Министър-председател на Република Унгария
Господин Матеуш Моравиецки
Министър-председател на Република Полша
Господин Николае Чука
Министър-председател на Румъния
Господин Едуард Хегер
Министър-председател на Словашката република
Същото писмо е изпратено до българския премиер Кирил Петков, чешкия премиер Петр Фиала, полския Матеуш Моравецки, румънския Николае Чука, словашкия премиер Едуард Хегер и унгарския Виктор Орбан.
Уважаеми министър-председатели,
Европейската комисия публикува своята Стратегия на ЕС за слънчевата енергетика като част от комуникацията си по плана REPowerEU, очертаваща набора от действия, които да намалят зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да забързат енергийния преход – ние, като представители на организациите в гражданския сектор, призоваваме да се застъпите за слънчевата енергия. Трябва напълно да се използва потенциалът от слънчевите фотоволтаични системи (PV), като същевременно с това се даде възможност на гражданите и общностите в нашите държави да участват активно в така необходимия енергиен преход към една сигурна, справедлива, ефективна и напълно възобновяема енергийна система.
Намираме се в исторически момент на хуманитарни, социални и климатични кризи. Усещаме увеличение на сериозността и необходимостта от така нужния енергиен преход след нахлуването на Русия в Украйна. Амбициозните енергийни спестявания (базирани на принципа “енергийна ефективност на първо място” и мерки за енергийна достатъчност) и ускореното развитие на устойчивата местна възобновяема енергия с
мисъл за хората, общностите и биоразнообразието могат не само да ни отдалечат от изкопаемите горива, които допринасят за войната, но и да ни върнат обратно към изпълнението на Парижкото споразумение, да увеличат енергийната сигурност и независимост, като в същото време намалят сметките на потребителите и да спомогнат за разрешаването на проблема с енергийната бедност.
Децентрализираната енергийна система, в която хората имат властта да са производители/потребители (индивидуално или обединени в група или общност) е съществена част от това да бъде изградена една устойчива, справедлива и независима енергийна система. В една такава децентрализирана енергийна система, покривните слънчеви фотоволтаични системи имат огромен потенциал. Те могат да се инсталират бързо, позволявайки на домакинствата да бъдат не просто пасивни потребители, а активни производители, което връща контрола върху производството на електроенергия в техните ръце и ги прави истински участници в справедливия енергиен преход към 100% ВЕИ. Конкурентоспособността и достъпността на покривните слънчеви панели ги превръщат в безценно решение на настоящата криза с изкопаемите горива. Според нов доклад2 на CAN Europe пречките, свързани с административни процеси, политически и икономически рамки все още забавят използването на покривни фотоволтаици.
Затова призоваваме бързо да предприемете необходимите мерки (вж. приложението), за се даде път на безпрецедентно увеличаване на употребата на покривни слънчеви инсталации, което ще бъде първата голяма стъпка в покривната слънчева революция. Това ще позволи на гражданите и общностите да участват напълно в справедливия енергиен преход – с инсталации на слънчеви панели по покривите в нашите държави и затворени газови кранове.
С уважение,
Деница Петрова, „Грийнпийс“ – България
Радостина Славкова, ЕС “За Земята” – Friends of the Earth Bulgaria
Светослав Стойков, Institute for Circular Economy, Bulgaria & CEE Bankwatch Network
Barbora Urbanová, Centre for Transport and Energy, Czechia
Anna Kárníková, Hnutí DUHA – Friends of the Earth Czech Republic
Miriam Macurova, Greenpeace Czech Republic
Akos Eger, MTVSZ / NSC-FoE Hungary
András Lukács, Clean Air Action Group, Hungary
Csaba Lajtmann, Hungarian Climate Alliance
Ernő Kiss MNNSZ Hungarian Solar Energy Association
Martina Méhes, Energiaklub Climate Policy Institute
Mirosław Proppé, WWF Polska / WWF Poland
Wojciech Szymalski, Institute for Sustainable Development, Poland
Jolanta Zientek-Varga, Społeczny Instytut Ekologiczny / Social Ecological Institute, Poland
Tomasz Waśniewski, Fundacja „Rozwój Tak – Odkrywki Nie“ / Foundation “Development
YES – Open-Pit Mines NO”, Poland
Stan Zdzisław Nitak, Fundacja GAP Polska / GAP Poland
Dariusz Szwed, Zielony Instytut / Green Institute, Poland
Patryk Białas, Stowarzyszenie BOMIASTO, Poland
Maciej Wereszczyński, The Alliance of Associations Polish Green Network, Poland
Piotr Antoniewicz, Akcja Demokracja, Poland
Raul Cazan, 2Celsius, Romania
Marian Mândru, Greenpeace Romania
Kateřina Chajdiaková, Slovak Climate Initiative
Katarína Juríková, Greenpeace – Slovakia
Dana Mareková, Climate Coalition Slovakia
ПРИЛОЖЕНИЕ
КЛЮЧОВИ МЕРКИ, КОИТО ЩЕ ПОЗВОЛЯТ УВЕЛИЧАВАНЕ УПОТРЕБАТА НА
ПОКРИВНИ ФОТОВОЛТАИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ
Управление
● Да бъдат формулирани стратегии с амбициозни и ясни цели, базирани на оценките за пречките и потенциала на увеличение употребата на покривни фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени постоянни институционални механизми с участието на широк спектър от заинтересовани страни и от всички равнища на управлението, които да допринесат към проследяването на
изпълнението на политиките за покривните фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени и да бъде осигурено достатъчно финансиране на местни и регионални агенции и организации за възобновяема енергия, които да подкрепят граждани, малки и средни бизнеси и местната власт.
Инициативи, субсидии и програми за подкрепа
● Да се транспонира напълно директивата за възобновяема енергия RED II, която позволява на производители/потребители да получават възвръщаемост на средствата, включително и чрез програми за
подкрепа, където това е необходимо, за собственото производство на възобновяема енергия, която връщат в мрежата. Това ще повлияе на пазарната стойност на тази енергия и ще вземе предвид дългосрочната
стойност на тази енергия за мрежата, околната среда и обществото.
● Да се намалят данъците до минимум и да се субсидират слънчевите/фотоволтаични панели, особено за енергийните общности и домакинствата, които са с нисък доход, живеят в енергийна бедност или
са уязвими.
● Да се стимулира собственото производство/потребление на енергия, включително и въвеждането на слънчеви системи с батерии за повече гъвкавост.
● Да бъде задължително инсталирането на слънчеви фотоволтаични
системи на всички нови сгради от 2025 г. нататък, и да са задължителни слънчевите фотоволтаични системи като част от програмите за сградно обновяване, където това е технически възможно.
● Да се използват разумно наличните европейски и национални
фондове за субсидирането на инсталирането на покривни слънчеви фотоволтаични системи. Тези домакинства, които са енергийно бедни, както и енергийните общности, които нямат достъп до пазара и не
могат да получават заеми, трябва да бъдат с предимство.
Разрешителни и административни процедури
● Да бъдат премахнати процедурите по разрешение за изграждането на покривни фотоволтаични устройства и да бъдат заместени с уведомления за започване на дейности по инсталиране.
● Да бъдат засилени единичните процедури за предоставяне на разрешения или тези “на едно гише”, които се отнасят до административните процедури за присъединяване към мрежата и да
бъдат дигитализирани тези процедури.
● Да бъдат намалени доколкото е възможно мрежовите тарифи и такси, като се прилагат само до степента нужна за спазването на принципа за отразяване на разходите.
● Да бъде въведен регистър на малките инсталации, за да се следи
развитието на покривните фотоволтаични системи.
Споделяне на енергия и колективно собствено производство/потребление
● Да се насърчи споделянето на енергия (чрез мрежата) и колективно собствено производство/потребление чрез транспониране и въвеждане на RED II.
● Да се намалят до минимум изискванията за размер и близост, които поставят пречки пред споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление.
● Да се въведат гъвкави възможности за участие на заинтересовани страни в колективни програми с цел да се мобилизират инвестиции, нови бизнес модели и така нужното социално приемане сред
гражданите.
● Да е възможно споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление в многофамилни сгради или подобни без да е нужно да се създава енергийна общност.
Енергийните общности като ключов лост
● Да се транспонират Директивата на ЕС за възобновяемата енергия (RED II) и Директивата за енергийния пазар, включително и да се въведе дефиниция за възобновяеми енергийни общности и граждански енергийни общности и да се предоставят изчерпателни и разбираеми рамки.
● Критериите на дефинициите на ЕС да бъдат отразени и разработени ясно и в детайли в националното законодателство (отвореност и доброволно участие, автономия, ефективен контрол, географска
близост).
● Да бъде определен такъв орган, който да проследява и наблюдава изпълнението на целите и разпоредбите за енергийните общности.
● Да бъдат въведени политики и мерки, които да подкрепят включването на енергийно бедните домакинства, тези с нисък доход и по-висока уязвимост в рамките за възобновяеми енергийни общности и
гражданските енергийни общности.
В допълнение на гореспоменатите мерки:
● Да се започне обществена информационна кампания относно предимствата на покривните фотоволтаични системи и да бъде осигурен лесен достъп до информация.
● Да бъдат развити програми за обучение по темата възобновяема енергия на администрацията, както и на експертите на местно, регионално и държавно ниво, както и качествени програми за подкрепа, за да има достатъчно и добре квалифицирани експерти в областта на енергийното проектиране, планиране, инсталиране и архитектура.
● Да бъдат въведени дигитални електромери (smart meters), които да осигуряват достъп до данните за енергийните потребители, за да се улесни ефективното (колективно) собствено производство/потребление и въвеждане в мрежата, като същевременно се съблюдава защитата на личните данни.
● Да се подготви разпределителната мрежа за включването на масовото потребление на фотоволтаична енергия и собствено производство/потребление в контекста на това да се използват всички възможности за гъвкавост.
Премахване на пластмасовите бутилки за еднократна употреба от Народното събрание
Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента
Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.
Отворено писмо от 92 НПО срещу включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС
Отворено писмо от 92 НПО:
За да се избегне „грийнуошингът“, позволен от Таксономията, финансовите институции трябва да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всичките си продукти и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви или зелени
Уважаеми банки, инвеститори и застрахователи,
На 2 февруари 2022 г., Европейската комисия предложи включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС за устойчиви дейности[1]. Това решение е кулминацията на двугодишна сага, която измени таксономията от научно обоснована рамка, целяща да насочи инвестициите към устойчиви дейности в един силно политизиран документ, който обслужва възгледите на привържениците на изкопаемия газ и ядрената енергия.
Това решение не е научно обосновано и е несправедливо, а отговорните финансови институции трябва публично да поемат ангажимента да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички продукти и облигации, които предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни.
Изкопаемият газ[2], както и ядрената енергия, бяха изключени от таксономията в последния доклад на експертната група, формирана от Европейската комисия. Доводите за това им изключване са прости: производството на газ води до значителни парникови емисии и все още няма доказано устойчиво решение за погребването на отработеното ядрено гориво[3]. Въпреки това лобиращите за газ и ядрена енергия, както и европейските държави-членки с големи дялове в тези индустрии не се съгласиха с това и Европейската комисия съзнателно позволи нови централи за изкопаем газ и атомни централи да бъдат включени в Таксономията на ЕС.
Действително, досега изкопаемият газ и ядрената енергия бяха единствените дейности, които се облагодетелстваха от специална процедура. Ядрената енергия бе предложена за преглед на Съвместния изследователски център (СИЦ/JRC) на Европейската комисия, организация, която е свързана с ядрената индустрия[4] и която представи проблема с изхвърлянето на отпадъците като решен. Този преглед не отчита възможността от аварии и рисковете за околната среда във веригата за доставки на уран[5]. Бе допуснато газът да се отклони от прага на парниковите емисии за производство на електроенергия и/или топлинна енергия и така да може да отделя 3 пъти повече емисии от останалите производствени методи включени в таксономията[6].
Решението да бъдат включени изкопаемият газ и ядрената енергия в Европейската таксономия е в разрез с множеството предупреждения на изследователи, НПО и ОГО (организациите на гражданското общество), че едно такова решение ще застраши устойчивия преход в Европейския съюз. От една страна, новите газови електроцентрали, съвместими с таксономията, които отделят 270 gCO2e/kWh вече биха отделяли повече парникови газове от настоящата средна въглеродна интензивност на производството на електроенергия в ЕС и 16-18 пъти емисиите на наземната вятърна енергия[7], като по този начин се блокира възможността енергийната система на ЕС да достигне въглеродна неутралност в следващите десетилетия[8]. От друга страна, ядреният отпадък все още води до сериозни проблеми за устойчивостта[9]. Освен това, новите ядрени реактори изискват продължително време преди да могат да започнат да произвеждат електроенергия, което би означавало разширяване /бел.р. и удължаване живота/ на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Ядрената енергия, както и изгарянето на газ оказват отрицателно въздействие и на качеството на водата и нейната наличност.
Включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС след такъв непрозрачен процес отменя четиригодишната работа на европейските институции и експертни групи и вреди на ролята на ЕС като водач в устойчивото финансиране.
Самата Платформа за устойчиво финансиране, както и много професионалисти в сферата на устойчивото финансиране и групи като Eurosif и Принципите на ООН за отговорно инвестиране[10] са против предложението на Европейската комисия за включване на изкопаем газ и ядрена енергия и подчертават, че това би нарушило доверието в новата рамка и би имало сериозно въздействие върху околната среда. Президентът на Европейската инвестиционна банка обяви, че Европейската банка ще прилага свои собствени – и по-строги – критерии[11]. Европейската асоциация на потребителите (ЕАП) обобщи това като „неприемлив институционален грийнуошинг“.
Това мнение е споделено от много от бъдещите главни потребители на таксономията – финансовите институции. Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) – група от инвеститори, наброяваща над 370 институции и с повече от $50 трилиона активи под управление – се противопостави на включването на изкопаем газ, казвайки, че това би „уронило авторитета на таксономията, както и на ангажимента на ЕС за достигане на климатична неутралност до 2050“. Няколко отделни финансови институции заеха същата позиция спрямо газ/ядрена енергия като например Mirova във Франция, Achmea/ABP в Холандия, Union Investment/GLS в Германия и Raiffeisen Bank International в Австрия[12].
Отговорността да не подведат потребителите си сега е в ръцете на финансовите институции.
Дори ако делегираният акт изисква финансовите институции да отчитат подкрепата си за изкопаем газ и/или ядрена енергия поотделно, европейските граждани имат правото да очакват, че устойчивите продукти, които им се продават, не поддържат изкопаем газ и ядрена енергия и не трябва да се очаква от тях да проверяват това самостоятелно. Съществуващият световен пазар на зелени облигации изключва изкопаеми горива и ядрена енергия, подобно на няколко етикета за зелени устойчиви продажби в европейските държави [13]– Таксономията на ЕС не бива да бъде използвана за предлог за връщане назад.
Ние, НПО и ОГО, призоваваме финансовите институции да се ангажират публично да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички свои продукти, както и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни. Това специално налага изключването на тези видове енергии от фондове по „чл. 9“[14].
Европейските граждани не трябват да бъдат заблуждавани в това да повярват, че подкрепят устойчивия преход като избират таксономия, съобразена с климата, като в същото време несъзнателно подкрепят изкопаем газ и изграждането на ядрена инфраструктура.
Подписали:
- Urgewald
Regine Richter, Public Finance Campaigner
- Reclaim Finance
Paul Schreiber, Financial Regulation Campaigner
- European Environmental Bureau (EEB)
Christian Schaible, Policy Manager
- Greenpeace France
Florence de Bonnafos, Senior Campaigner
- Greenpeace Switzerland
Larissa Marti, Sustainable Finance Campaigner
- Greenpeace Italy
Alessandro Giannì, Campaign Director
- Greenpeace Espana
Meritxell Bennasar, Taxonomy Head
- Greenpeace CEE
Jasmin Duregger, Climate and Energy Campaigner
- Global Witness
Tara Connolly, Senior EU Gas Campaigner
- CAN Europe
Chiara Martinelli, Director
- Shareaction
Maria van der Heide, Head of EU Policy
- Friends of the Earth Europe
Colin Roche, Program Director
- Les Amis de la Terre France – Friends of the Earth France
Lorette Philippot, Private Finance Campaigner
- MTVSZ.hu – National Society of Conservationists – Friends of the Earth Hungary
Ákos Éger, Executive President
- Friends of the Earth US
Kate DeAngelis, International Finance Program Manager
- Environmental Association „Za Zemiata“ – Friends of the Earth Bulgaria
Radostina Slavkova, Climate and Energy Coordinator
- Friends of the Earth Finland
Tanja Pulliainen, Chairperson
- ReCommon
Simone Ogno, Finance and Climate Campaigner
- Fair Finance International
Kees Koode, International Coordinator
- 350.org
Nick Bryer, Associate Director – European Campaigns
- 350.org Japan
Takayoshi Yokoyama, Leader
- SumOfUs
Leyla Larbi, Campaign Manager
- WeMoveEU
Virginia López Calvo, Senior Campaigner
- ASUFIN
Verónica Rodríguez, Communication Officer
- Milieudefensie – Friends of the Earth Netherlands
Kauther Yahya, Sustainable Finance Campaigner
- Amazon Watch
Moira Briss, Climate and Finance Director
- BankTrack
Johan Frijns, Executive Director
- CEE Bankwatch
Petr Hlobil, Fossil Fuel Area Leader
- Change Finance
Shonan Kothari, Campaigns and Communication Officer
- .ausgestrahlt
Julian Bothe, Nuclear Energy Campaigner
- The KoalaKolektiv
Karla Koala, activist group
- Verbraucherzentrale Bremen
Annabel Oelmann, Finance Head
- Bellona Europe
Lina Strandvåg Nagell, Sustainable Finance & Economy Manager
- Bellona Germany
Dr. Erika Bellmann, Director
- The Alliance of Associations Polish Green Network
Maciej Wereszczyński, Energy and Climate Program Coordinator
- ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável
Francisco Ferreira, Presidente
- The Gastivists
Manolis and Ermioni, members of the Gastivitsts
- Oil Change International
David Tong, Global Industry Campaign Manager
- The Veblen Institute
Wojtek Kalinowski, Director
- Revo prosper
Neus Casajuana, Presidente
- Both Ends
Cindy Coltman, Senior Policy Officer
- Just Finance International
Wawa Wang, Director
- Nature & Environment (Natuur & Milieu)
- Just Share
Hugo Robyn, Director – Climate Change Engagement
- Global 2000
Patricia Lorenz, Nuclear Energy Campaigner
- DUH
Constantin Zerger, Energy and Climate Director
- Climáximo
Joao Costa, Volunteer
- Bürgerbewegung Finanzwende
Magdalena Senn, Sustainable Finance Campaigner
- Counter Balance
Xavier Sol, Director
- Stand.earth
Gary Cook, Global Climate Campaigns Director
- Corporate Europe Observatory
Belén Balanyá, Climate and Energy Researcher
- Centre for Transport and Energy
Šimon Batík, Project Coordinator
- Fundacja EkoRozwoju / The Foundation for Sustainable Development
Krzysztof Smolnicki, Board President
- Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot
Diana Maciąga, Climate and energy campaigner
- Stowarzyszenie Edukacyjno-Kulturalne Wspólna Ziemia
Radosław Sawicki, Board President
- Opzione Zero
Marino Favaretto, Representative
- Mekong Watch
Kiguchi Yuka, Director
- Hiilivapaa Suomi (Coal-free Finland)
Le Vo, Campaign Coordinator
- Alliance for Future Generations – Fiji
Seru Lavatenalagi, Coordinator
- Mom Loves Taiwan Association
Gloria K.J Hsu, Board Member
- Jubilee Australia Research Centre
Dina Rui, Campaigns Director
- Solutions For Our Climate
Dongjae Oh, Researcher
- Associazione Bianca Guidetti Serra
Donato Cardigliano, Representative
- Cedeuam UniSalento
Michele Carducci, Director
- Ecoistituto della Valle del Ticino
Oreste Magni, President
- Fairwatch Italy
Monica Di Sisto, Vice-President
- Associazione spazi popolari
Laura Imperiale, Representative
- Disarmisti esigenti
Ennjo Cabiddu, Activist
- Legambiente Leverano e della Terra d’Arneo
Fernando Vantaggiato, Representative
- Coordinamento ravennate „Per il Clima-Fuori dal Fossile“
Giuseppe Tadolini, Coordinator
- Action Aid Denmark
Magnus Jensen Nielsen, Sustainable Finance Researcher
- Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA, Poland
Radosław Gawlik, President
- Re-set: platform for social-ecological change
Kubala Radek, Campaigner
- Associazione ambientalista Eugenio Rosmann
Claudio Siniscalchi, Representative
- Facing Finance
Thomas Küchenmeister, Managing Director
- People of Asia for Climate Solutions
Xiaojun Wang, Executive Director
- Mani Rosse antirazziste
Rachele Collela, Member
- Earthlife Namibia
Kohrs Bertchen, Chair
- Comitati cittadini per l’ambiente
Giovanna Margadonna, Representative
- COBAS Confederazione Comitati di Base
Vincenzo Miliucci, Member of the National governance
- Coord.ravennate „Per il Clima – Fuori dal Fossile“
Giuseppe Tadolini, Representative
- Emergenzaclimatica.it
Angelo Gagliani, Representative of the editorial board
- Campagna Per il Clima Fuori dal Fossile
Renato Di Nicola, Representative
- Movimento No TAP/SNAM Brindisi
CosimoQuaranta, Representative
- Trivelle Zero Molise
Marcella Stumpo, Representative
- Trivelle Zero Marche
Fabrizio Recanatesi, Representative
- Fundacion Chile Sustentable
Sara Larrain, Director
- Open Plan Foundation
Magdalena Klarenbach, Board Member
- Polish Ecological Club Mazovian Branch
Urszula Stefanowicz, Policy Officer and Project Coordinator
- Polish Ecological Club East-north brange
Jadwiga Kopeć, Coordinator
- Forum Ambientalista
SimonaRicotti, Representative
- EkoStandrez
Romana Leban, Representative
[1] За по-детайлен анализ, вж. анализа на Reclaim Finance (англ.)
[2] Изкопаемият газ беше включен само при условие, че не отделя повече от 100 gCOe/kWh. Този праг е доста по-нисък от емисиите на най-добре справящите се инсталации (210-230 gCOe/kWh когенерация) и изисква постигането на масово използване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Като се имат предвид съмненията относно ефективността на тези технологии за улавяне на въглерод и тяхната висока цена, такива централи е малко вероятно да бъдат построени и така газът ще бъде практически изключен от таксономията.
[3] В света вече са създадени 250 000 – 300 000 тона високо токсичен и силно радиоактивен отпадък без да има никакви геологични структури за неговото съхранение.
[4] Вж. изследването на Грийнпийс относно връзките на СИЦ с ядрената индустрия (англ.)
[5] За анализ на доклада на СИЦ вж. докладите на Око-институт, НКРЗОС и на немската Федерална служба за безопасно управление на ядрени отпадъци. За обобщение вж. доклада на Reclaim Finance (англ)
[6] За останалите производствени методи за електричество и отопление, включени в таксономията, прагът е 100g/CO2e/kWh. Прагът от 270gCO2/kWh за газ е за директни емисии в точката на горене, а при прага от 100gCO2/kWh се има предвид пълният жизнен цикъл; според IPCC, за изкопаемия газ, това представлява средно 32% разлика в емисиите.
[7] Прагът от 270gCO2e/kWh е по-висок от този, заложен от Европейската инвестиционна банка за заеми (250gCO2e/kWh). Също така е и значително над сегашната средна въглеродна интензивност на производство на електроенергия в Европа (215gCOe/kWh през 2020 г. според МАЕ и 226gCO2e/kWh през 2020 г. според Ембър), както и на емисиите от ВЕИ (8-83 g за фотоволтаична енергия и 7-16 g за наземна вятърна енергия в Европа според анализ на пълния жизнен цикъл в скорошно изследване на ООН).
[8] Инвестициите, необходими за изграждането на газова електроцентрала отнемат над 10 г. (9-17 г. в няколко щата в САЩ), а газовите електроцентрали работят средно 25-30 г. в Европа.
[9] За повече информация относно различните въздействия на ядрената енергия върху целите на таксономията, вж. доклада на Платформата за устойчиво финансиране и становището на Европейското бюро по околната среда.
[10] Вж. платформата на Елиз Атал и Ян Вандермостен.
[11] Вж. статията на Блумбърг относно мнението на президента Хойер за таксономията.
[12] Изпълнителният директор на френската компания Mirova се изказа публично против включването на газ в таксономията. Няколко немски финансови институции, както и австрийската RBI имат изказвания против включването на ядрена енергия. Холандските финансови институции – вкл. Achmea, ABP, ABN AMRO и Triodos – публикуваха становища против включването на двата енергийни източника. Датските Folkesparekassen и Merkur Cooperative Bank също се изказаха против включването на газ.
[13] Вкл. Екомаркировките на скандинавския Green Swan Ecolabel и френския Greenfin.
[14] Фондът по чл. 9 (според Регламента за разкриване на информация за устойчиво финансиране) е дефиниран като „фонд, който има за цел устойчива инвестиция или за цел намаляване на въглеродните емисии”.
Писмо до евродепутати относно гласуване на Петия ПОИ списък на 9 март
21 февруари 2021 г.
Изходящ номер: 1179/21.02.2022г.
ДО:
Александър ЙОРДАНОВ
Ангел ДЖАМБАЗКИ
Андрей КОВАЧЕВ
Андрей НОВАКОВ
Андрей СЛАБАКОВ
Асим АДЕМОВ
Атидже АЛИЕВА-ВЕЛИ
Ева МАЙДЕЛ
Елена ЙОНЧЕВА
Емил РАДЕВ
Иво ХРИСТОВ
Илхан КЮЧЮК
Искра МИХАЙЛОВА
Петър ВИТАНОВ
Радан КЪНЕВ
Сергей СТАНИШЕВ
Цветелина ПЕНКОВА
Относно: Гласуване в Европейския парламент за Петия ПОИ списък на 9 март
Уважаеми дами и господа евродепутати,
Призоваваме Ви да отхвърлите Петия списък на проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List), който съдържа множество инфраструктурни проекти за изкопаем газ!
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Европейския парламент прие настоящия Пети списък с ПОИ. Сега той предстои да бъде гласуван в пленарна зала, за да се ратифицира приемането на проектите за финансиране. Намерението е да се финансират проекти, които ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа (но дали е така?).
Проектите трябва да отговарят на редица критерии:
Първо, те трябва да са от полза за поне две държави-членки на ЕС.
Второ, те трябва да отговарят на поне една политическа цел от следните четири:
– засилване на енергийната сигурност,
– увеличаване на конкуренцията на енергийния пазар чрез предоставяне на потребителите на алтернативен избор,
– засилена интеграция/пазарна интеграция с мрежите на държавите членки и
– принос към прехода към устойчива енергия от възобновяеми източници.
Именно този последен принцип трябва да бъде приоритизиран, тъй като е неразделна част от способността на ЕС и държавите-членки да се справят с предизвикателствата на изменението на климата.
Въпреки тези критерии, Петият списък на проектите от общ интерес съдържа 30 проекта за изкопаем газ, които ще получат финансиране на обща стойност 13 млрд. евро. От тези 30 проекта, четири са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.
Газовите проекти нямат място в този списък. Те увеличават риска от катастрофални смущения в енергийните ни доставки. Вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества метан – чрез течове на метан по цялата производствена верига, чрез практики като рутинно изпускане и изгаряне. Не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи – те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.
Българските евродепутати трябва да се застъпят за потребителите на енергия и да отхвърлят списъка на 9-ти март, докато проектите свързани с изкопаеми горива остават част от него. България заслужава списък с ПОИ, които действително ще допринесат за развитието на енергиен сектор с нулеви нетни емисии на парникови газове, за сигурността на енергийните доставки и ще намалят цените на енергията, като същевременно повишат конкурентоспособността на енергийния пазар и икономиката на България.
Гражданското движение срещу газа в Европа се разраства, същото важи и за България. Затова и ще даваме платформа на всички в България, които се противопоставят на изкопаемия газ, за да изразят гласа, опасенията и вижданията си за алтернативи.
Бихме искали също така да подчертаем, че оставаме на разположение за срещи с Вас, така, че заедно да оформим Списък с проекти от общ интерес, който ще доведе до реален зелен и справедлив преход за България.
Прилагаме списък с граждани и организации, които подкрепят настоящата позиция.
С уважение,
Екологично сдружение „За Земята“ – Friends of the Earth Bulgaria
Rory Forster
Радостина Славкова
Симеон Горов
Нашите партньори също подкрепиха: