Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.
Актуално състояние
Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки.
Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК
ОБЩИ КОМЕНТАРИ
- Да се гарантира, че ИНПЕК има високи амбиции и е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход).
- Да се гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH).
АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА
- Да се приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), които след това да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
- Да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.
ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
- Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.
- Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.
- Въглища – да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с ТПСП.
- Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).
- Критична оценка – да се направи критичен преглед на (1) надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП); (2) разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи.
УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА
- Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП).
- Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП.
