ДО
г–н Атанас Пеканов,
заместник министър–председател
по управление на европейските средства и
председател на Консултативния съвет за Зелената сделка (КСЗС)
atanaspekanov@government.bg
г–жа Ива Петрова,
заместник–министър на енергетиката
e-energy@me.government.bg
д–р Мария Трифонова,
съпредседател на Комисията за енергиен преход
mgtrifonova@feb.uni-sofia.bg
г–н Калоян Стойчев,
k.stoychev@government.bg
Членовете на секретариата на Комисията за енергиен преход
etc@me.government.bg
Членовете на Комисията за енергиен преход
Изх. номер: 1209/27.09.2022 г.
Относно: Становище за работата на Комисията по енергиен преход към КСЗСБ, предложения относно разгледаните допускания в референтен сценарий и рамката на доклад на КЕП, представена от Министерството на енергетиката
От името на природозащитните организации Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, които в рамките на Комисията за енергиен преход (КЕП) по сходство имаме общо представителство в лицето на г–н Тодор Тодоров от „За Земята“ (член) и г–жа Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България (заместник), бихме искали да изразим подкрепата си към започнатия от настоящия съпредседател на КЕП – д–р Мария Трифонова, процес на интегрирано енергийно моделиране, изграден на базата на инструмента за свободно ползване Pathways Explorer. Той позволява лесно сравнение на модели за декарбонизация на енергийния сектор, но и показва как се допълва с необходимите мерки в останалите сектори на икономиката, включително по достъпен за обществеността начин.
Считаме, че използването на избрания модел е подходящо и отговаря на заложения ангажимент за изготвянето на пътна карта за постигане на неутралност по отношение на климата за България, включително с ускорено постепенно извеждане на изкопаемите горива като въглищата от енергийния микс (Реформа 9 (C4.R9) в решението на ЕК за одобрението на НПВУ).
Освен това, изготвянето на моделиране и доклад със заключения и препоръки към членовете на Парламента на Република България е основната задача на КЕП на този етап, затова смятаме за важно да бъде приложен модел като този на инструмента Pathways Explorer, който да разгледа сценарий за ускорено постепенно извеждане на въглищата до 2030 г., за да бъде крайният резултат в съответствие с и сравним с амбицията на съседни държави–членки на Европейския съюз. Този краен резултат трябва да отговаря на поставената цел за декарбонизация на енергийния сектор с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 г. до края на 2025 г.
Разглеждането на сценарий до 2030 г., който е съобразен с целта от 40% намаляване на емисиите от въглищата в енергетиката ще позволи да се оценят възможностите за декарбонизация на икономиката, така че и да се предвидят възможните мерки за справедлив преход, да бъдат идентифицирани нуждите от финансиране, да се изготви оценка на въздействието върху околната среда и социално–икономическото въздействие от трансформацията на енергийния сектор.
Нашите препоръки относно рамката на доклад на КЕП, представена от Министерството на енергетиката:
– подкрепяме така предложената рамка на доклад в нейната цялост;
– в частта „Изводи и препоръки“ смятаме за важно да се обърне специално внимание на „Разходите за обществото“ не само от гледна точка на необходимите инвестиции, но и по отношение на всички разходи за
обществото; особено т.нар. външни разходи като здравните и екологичните, но и недиректните разходи като държавните субсидии за различните видове производство на енергия;
– при изготвянето на препоръки за целите за декарбонизация до 2030 г., те следва да бъдат разглеждани в контекста на същите по–дългосрочни цели до 2050 г. с ясната визия за постигане на пълна и реална климатична неутралност на страната до средата на века;
– подготвяйки препоръките за участието на въглищата в енергийния микс, ще бъде полезно да се вземат предвид и другите технологии и източници на парникови емисии, чиято употреба също ще трябва постепенно да намалява в тази времева рамка;
– в Глава 2 поддържаме и подкрепяме прилагането на интегриран модел, който да проектира използването на енергия и материали, емисиите на парникови газове и последващите въздействия върху обществото и околната среда;
– в Глава 3 подкрепяме разглеждането на два основни сценария до 2030 г. и 2038 г., като имаме конкретни коментари по някои от допусканията, предложени в сравнителната таблица на сценариите, част от дискусията в КЕП;
– в Глава 3 т. 1 обръщаме специално внимание на някои от допусканията по– долу;
– в Глава 3 т. 3 отново подчертаваме нуждата от изчерпателност на критериите, спрямо които ще бъдат оценявани сценариите и настояваме да бъдат включени здравните разходи, екологичните ефекти спрямо въздуха, водите, почвите и климата, социалните ефекти, вкл. зависимостта на уязвимите домакинства от продължаващото използване на изкопаеми горива като въглищата, възможните икономически последици от неспазването на екологичното законодателство, рисковете от непланирано и внезапно ликвидиране на предприятия във въглищния сектор, разходите за адекватно и справедливо обезщетение за села като Бели бряг, Трояново, Ковачево, заплашени от изселване поради достигане на изкопните работи на Мини „Марица–изток“;
– в Глава 4 препоръчваме да се обърне специално внимание на свързаността на европейския електроенергиен пазар и амбицията за още по–дълбоката му интегрираност, включително и високите цели за декарбонизация на съседните държави, инвестициите в „умни мрежи“ и възможностите за предоставяне на услуги в отговор на търсенето (т.нар. demand–response);
– в Глава 4 също така смятаме за подходящо да се вземат предвид възможностите, които децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници дава за участие на малки производители, както индивидуални, така и в общности, и на бизнеса за покриване на собствени нужди от енергия, подобрявайки енергийната ефективност на системата и намалявайки търсенето;
Нашите коментари по допусканията в сравнителната таблица на избраните модели, необходими за изготвянето на обновен референтен сценарий:
– силно препоръчваме допусканията за енергийна ефективност и промяна в поведението да бъдат ключова отправна точка за изготвяне на референтния сценарий;
– подкрепяме приемането на възможно най–амбициозни цели за дълбоко обновяване, вкл. 3% годишно дълбоко енергийно обновени жилищни сгради до 2050 г.; Трябва да се вземат предвид и нуждата от подкрепящо финансиране, което да дойде от предходни субсидии за изкопаеми горива; нуждата от
обучение на кадри в строителния сектор и качествено изпълнение на строително–монтажните дейности;
– препоръчваме повторна проверка на източниците на данните и прогнозите за изграждане на нови мощности най–вече по отношение на мащабни проекти за възобновяеми източници – като водноелектрически и вятърни (на сушата) централи; същото така и проекти за нови или преустроени топлоелектрически централи, използващи биомаса; в контекста на планираната мащабна подкрепа
за изграждане на мощности от възобновяеми източници в следствие от европейския план REPowerEU, тези проекти следва да са максимално конкретни и съобразени с екологичните изисквания, вкл. насочени към
бъдещите приоритетни зони (т.нар. „go–to areas“);
– настояваме за включването на детайлна икономическа обосновка за поддържането на мощности, използващи изкопаеми горива, включително и при допусканията те да бъдат поддържани в резерв или с помощта на технологии за улавянето на въглеродните им емисии;
– икономическа обосновка е необходима за оценяване на нуждата от изграждане на нова ядрена мощност в рамките на времевия период на сценария, както в момента е заложено в модела на Compass Lexecon;
– подкрепяме допускането, че изграждането на нови газови мощности е икономически необосновано; съществуващите газови мощности в топлофикационни дружества е време да бъдат допълнени с ВЕИ мощности, като соларна енергия за централно отопление (Solar District Heating), индустриални термопомпи и сезонно съхранение, а скоро след това и преустановени;
– При анализите следва да се има предвид и потенциала на геотермалните източници, особено в контекста на Геотермална енергия 2.0., която базира своето развитие на топлината на земните недра, а не на подземните топли води.
С уважение,
Тодор Тодоров,
Екологично сдружение „За Земята“
Меглена Антонова,
„Грийнпийс“ – България
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Повече за проекта
Официална страница на проекта