До

Д-р. Инж. Росица Карамфилова,

служебен министър на околната среда и водите

edno_gishe@moew.government.bg

 

Г-н Росен Христов,

служебен министър на енергетиката

e-energy@me.government.bg

necp@me.government.bg

 

Г-н Атанас Пеканов,

служебен заместник министър-председател по

 управление на европейските средства

atanaspekanov@government.bg

 

Изх. № 1207/15.09.2022 г.

 

Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”

 

В предложения за обществено обсъждане проект на “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България” (Стратегията) констатираме множество несъответствия, макар да се радваме, че отново се работи по документа.

За нас бе неприятна изненада да видим, че разглежданите сценарии залагат постигане на едва между почти 80 %  намаление на емисиите на парникови газове за сценариите с цел ограничаване на средната глобална температура до 2°C и между 83 % и 84 % за сценариите с 1,5°C, в сравнение с нивата от 1990 г. Т.е липсва цел за постигане на цялостна въглеродна и климатична неутралност на България в контекста на европейската климатична политика, още преди повишаването на амбицията чрез Европейския закон за климата. 

Сериозен проблем на настоящия документ, който налага неговото преработване с въвличане на обществеността на възможно най-ранен етап, е и това, че не са интегрирани повишените климатични цели на ниво Европейски Съюз (ЕС) към 2030 г. съответстващи на нетен спад от минимум 55% на емисиите на парникови газове (ПГ). Този факт сам по себе си е достатъчен да заявим, че се налага актуализацията на Стратегията. Евентуалното приемане на Стратегията в текущия и вид ще бъде в разрез с плана на ЕС „Подготвени за цел 55“, както и приетият тази година RePowerEU. Още повече, че реално нужното според учените климатолози намаление на европейските емисии е от поне 65% до 2030 г., както показа и енергийното моделиране в Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) за Европа. В момента се работи и по национални PAC сценарии за оставане в траекторията на затопляне до 1,5 С.

Както знаете, в момента заседава Комисията за енергиен преход, една от структурите към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) у нас. Очакваният продукт от работата й: доклад със сценарии основаващи се на обстойно енергийно секторно моделиране и пътна карта към климатична неутралност, е и необходима предпоставка/изпълнена реформа за второ плащане към България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Резултатите от моделирането, както и препоръките от експертната група следва да залегнат като база както тук, в дългосрочната стратегия за декарбонизация към 2050 г., така и в актуализацията догодина на Интегрирания план Енергетика и климат (ИНПЕК) към 2030 г.

Необходимо е целите поставени в стратегията да бъдат преразгледани и обновени, преди тя да бъде подложена на повторно обществено обсъждане и в последствие приета като неразделна част от пътната карта за декарбонизация на страната. Стратегията е важен целеполагащ документ за декарбонизация на Република България като част от европейската посока на развитие. Тя трябва да предостави сигурност и предвидимост на пазарните участници за предприемане навременни и амбициозни енергоспестяващи мерки, да спомогне за нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), да допринесе за намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива и ненадеждни външни енергийни доставчици

В настоящата динамична геополитическа, но и наситена със зачестяващи климатични бедствия обстановка (какъвто пример са наводненията в Карловско), има нужда от все по-често преразглеждане на стратегиите и плановете, особено в динамичната сфера на декарбонизацията, в частност на целите, поставени в тях, мерките за изпълнението на тези цели, като и трябва да се отделя внимание върху анализа и оценката на постигнатите резултати.

Екологично Сдружение “За Земята” от дълги години отстовява нуждата за хоризонтален системен многосекторен подход към изпълнението на климатични политики и мерки в страната. Недостатъчно обмислени и прибързани действия като засилване използването на въглищата в отговор на геополитически събития имат потенциала да забавят цялостната  декарбонизация на страната, да доведат до пропуснати ползи и конкурентоспособност поради закъснели и ненавременни инвестиции за декарбонизация и допълнително да увредят здравето на гражданите, околната среда и климата.

Настоящите две седмици време за обществено обсъждане са далеч недостатъчни за преглед и експертна оценка на такъв важен документ, засягащ бъдещето на основните сектори на икономиката. Препоръчваме провеждане на ново обсъждане след като се направи нужната актуализация на данните и допусканията в енергийното моделиране, и в контекста на ИНПЕК ревизията. За ефективно и конструктивно ново обществено обсъждане препоръчваме и включването на всички релевантни данни, резултат от моделирането с B(EST).

Обръщаме внимание и на необходимостта от направа на Оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони по Натура 2000. Екологична оценка на планове и програми трябва да се прави паралелно с разработването, отново с включване на гражданите на най-ранен етап. Точно в момента, стратегията в настоящия й вид е предпоставка за значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве при прилагането й.

Коментари по различни аспекти на текста:

Във връзка с елементи от разглежданите в Стратегията сценарии, определени като „успешни при всички условия“ подкрепяме посоката към:

  • Максимална енергийна ефективност във всички сектори;
  • Повишаване на електрифицирането на сектори отопление и транспорт;
  • Максимално включване на ВЕИ за производство на електро и топлоенергия;

Застъпваме се за нуждата от надграждане на работата в посока на: 

  • Декарбонизация на топлофикационните дружества в страната
  • Планово увеличаване на ефективността на централизираното топлопроизводство и топлоподаване
  • Приоритизиране и лесна процедура за присъединяване на производител- потребител на ВЕИ в електроразпределителната мрежа
  • Осъвременяване и надграждане на капацитета на електропреносната мрежа, измервателните уреди, електроразпределителните и балансиращи системи.
  • „Използване на електрическа енергия при високотемпературни процеси в промишлеността“. Застъпваме са за електрифициране на всички възможни високотемпературни процеси при индустриалните компании, допълвани в малки мащаби с комбинация от зелен водород и/или зелен амоняк.
  • Спестяване на енергия чрез практики надхвърлящи конвенционалните. Обръщаме внимание на факта, че в новото европейско законодателство, част от пакета Fit For 55, сгради с нулево потребление на енергия (ZEB – Zero energy buildings) вече не се водят надхвърлящи конвенционалните практики, а новата норма, която ще влезе в сила първо за новостроящи се сгради, докато съществуващите трябва да гонят най-високо ниво на енергийна ефективност и дълбоко енергийно обновяване.

Обръщаме внимание на нуждата от преосмисляне на: 

  • Разработване на горива за битови нужди от биомаса и газ чрез модерни технологии (т.4), понеже към момента домакинствата разчитат прекалено на отопление на дърва, често в силно неефективни инсталации. Стимулиране изгаряне на биомаса, извлечена от горското стопанство, ще доведе до повишен натиск върху горите, както и до ръст на емисиите със скорост, която после не може да бъде компенсирана. В страната все още няма планове да се отчита устойчивия произход на различните видове биомаса. Употребата на биомаса може да се толерира само след анализ на екологичния и климатичен отпечатък и при критерии за нейната устойчивост.
  • Посочения в текста “преход от използване на традиционни печки за изгаряне към отоплителни системи, работещи с природен газ” в жилищния сектор. Необходимо е премахването на тази посока на развитие, особено в настоящата газова криза и политизирането на доставките на газ в контекста на войната в Украйна. България е в изключително благоприятна позиция със само 3.2% битова газификация. Напълно погрешно и недалновидно е да се търси преминаване към природен газ в жилищния сектор, а за текущата му употреба в публични сгради следва да се насърчават алтернативи като термопомпи.
  • Използването на газ в индустриалния сектор. Според текста се планира и използването на газ в промишлеността, като се изгради нова газова инфраструктура. Считаме, че това е безсмислена инвестиция; както в жилищния сектор, така и в промишлеността, излишно е да се инвестира в а) увеличаването на потреблението и б) изграждане на нова газова инфраструктура, предвид климатичните цели на ЕС, както и целите за газов phase out. Инвестициите в газ на практика ще доведат до двойна инвестиция, тъй като ни е известно, че ще се търси изход от газа в рамките на следващото десетилетие. В този смисъл, директна инвестиция във ВЕИ е по-адекватна и навременна. Написаното в текста, че потреблението на газ ще се увеличава до 2030 г. също така е и вече неактуално, тъй като е ясно, че газът губи ролята си като преходно гориво и се търси изход от него, а не увеличаване потреблението предвид цените на газ. Цените на газа правят и подмяната на въглища с газ едно нерентабилно решение. Предвид тези коментари, отново се прави заключението, че документът не е обновяван, тъй като мерките, включващи газ са вече остарели и не съвпадат с обновените политики на ЕС, както и не взимат предвид газовата криза и настоящия геополитически контекст. 
  • Сектор отпадъци. По отношение на сектор отпадъци е допуснато основно противоречие между мерките за кръгова икономика и прогнозите за покачване на количеството отпадъци, използвани като гориво в секция Възобновяема енергия и енергийна ефективност. Отпадъците не представляват възобновяемо гориво по същината си, особено в светлината на целите за кръгова икономика, при която материалите не се унищожават чрез изгаряне, а се използват максимално дълго и максимален брой цикли. Изключение прави анаеробното разграждане на разделно събрани биоотпадъци, което произвежда не само  чиста зелена енергия, но и компост (почвоподобрител). Въпреки това според йерархията за управление на отпадъците целите предотвратяването на хранителни отпадъци е с приоритет. По същата логика вместо да се разчита на улавяне на биогаз от стари сметища и действащи депа за отпадъци най-целесъобразно е да се инвестира в разделното събиране на биоотпадъците и предотвратяване на попадането им в сметища и депа, така че от екологична щета (сметищен газ, метанови емисии), биоотпадъците да се превърнат в екологична полза под формата на биогаз, компост и склад на парникови емисии. Приоритетна мярка следва да бъде разделно събиране не само на „зелени“ (т.е. градински) отпадъци, но и на хранителни / кухненски отпадъци от жителите, институциите, търговските обекти и пазарите. Съответно инвестициите в капацитет за анаеробно разграждане следва да се насочат не само към утайките от пречистване на води, но преди всичко към преработване на хранителни и подобни отпадъци.
    • Износ на електрическа енергия. В допускането за ръст на енергопотреблението изглежда като да не са взети предвид огромните възможности за енергоспестяващи мерки в сградния фонд, водещи до реално намаление на потреблението на електроенергия, както и интересът към ВЕИ за собствено ползване от бизнеса и домакинствата. Прогнозиране на константен износ на електроенергия не е целесъобразно при множеството инвестиции на съседните държави във ВЕИ, но и други енергоносители, намаляващи пропорционално и нуждите им от внос.
  • Улавяне и съхранение на въглероден диоксид за производство на електрическа енергия
  • Технологични емисии. Неприемливо е всички сценарии да разглеждат използване на CCS, но не и природните начини за задържане на въглерод извън атмосферата. Например компостирането на разделно събрани биоотпадъци съхранява въглероден диоксид дългосрочно в почвите средно от порядъка на 11% от теглото на компоста – т.е. за всеки тон пресен компост се секвестират дългосрочно между 60-150 кг еквивалент на въглероден диоксид. Предвид задължението за разделно събиране на биоотпадъците от бита от 31 декември 2023 г. И предвид огромния неуловен потенциал на органичните отпадъци в България, далеч по-далновидна стъпка от CCS би било влагането на средства и усилия за бързо внедряване на разделно събиране на биоотпадъци от домакинствата на територията на цялата страна, както и гарантиране на последващото им ефективно преработване до компост – включително насърчаване на компостиране на място с цел спестяване на емисии от транспорт. Тази политика ще има ползотворно въздействие и върху качеството на почвите у нас. Смятаме че съществуват далеч по-евтини и природно базирани начини за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, отколкото използването на CCS, CCU и BECCS.
  • Невъглеродни емисии. Не са взети предвид ключови за климата емисии като от изтичането на метан в атмосферата, силно потентен парников газ.
  • Неприемливо е в сценария за 2С, но и 1,5С да се прогнозират остатъчни емисии на ПГ от сорта на 20% и 10% и непълна декарбонизация на икономиката. Приоритетно трябва да се оползотвори потенциала за природни и неинвазивни начини за дългосрочно съхранение на въглероден диоксид като засаждане на нови гори, възстановяване на морски екосистеми. Залесяването, подобрено управление на горите, поглъщане на въглерод в почвата, торфища и управление на синия въглерод са примери за методи, които могат да увеличат биоразнообразието и функциите на екосистемите, заетостта и местния поминък, в зависимост от контекста. За разлика от това, залесяването или производството на култури за биомаса за BECCS или биовъглища, когато са недобре приложени, могат да имат неблагоприятни социално-икономически и екологични въздействия, включително върху биоразнообразието, продоволствената и водната сигурност, местния поминък и правата на коренното население, особено ако се прилагат в големи мащаби и когато собствеността върху земята е несигурна.

 

Заключение:

Стратегията трябва да отразява новите ангажименти на страната ни в областта на климата, засилени с пакета “Fit For 55”. След актуализация в тази посока, включително с отразяване на енергийното моделиране в рамките на Комисията за енергиен преход, следва да се направи ново обществено обсъждане в коректни срокове и с предоставяне на нужната (допълнителна) информация за резултатите и допусканията от използвания модел. 

С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

Екологично сдружение “За Земята”

by