България е с подобрена чернова на ИНПЕК, но все още е далеч от постигането на климатичните цели за 2030 г.

Актуализираният ИНПЕК / NECP Tracker на CAN Europe разкрива обезпокоителни разлики между националните ангажименти в областта на климата и действията, необходими за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Нивото на амбиция в областта на климата все още е незадоволително не само за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение, но и за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г., което пък би било в нарушение на Европейския закон за климата.

Основни изводи от брифинга:

Недостатъчна амбиция: Въпреки известния напредък, повечето национални планове не са достатъчно амбициозни, за да постигнат целите за 2030 г. или да се приведат в съответствие със задълженията по Парижкото споразумение. Това излага ЕС пред риск от нарушаване на собствения му Европейския закон за климата.

Изоставане в изпълнението: Държавите членки се сблъскват с трудности при намаляването на емисиите в ключови сектори като транспорта, селското стопанство и отпадъците. Навлизането на възобновяемата енергия и подобряването на енергийната ефективност също изостават.

Значителни забавяния: Само 13 от 27-те държави са представили окончателните си ИНПЕК, което поражда опасения относно възможността за оценка на реалните амбиции в областта на климата за следващите изключително важни години.

Проблеми с прозрачността на данните: В много ИНПЕК липсват ясни и последователни данни, което затруднява наблюдението и оценката на тяхната убедителност.

Специфични за всяка държава акценти:

България: /линк към pdf файл с брифинга, в частта за България/ Имаме подобрена чернова на ИНПЕК, но все още далеч от постигането на климатичните цели за 2030 г.
Основният принос за емисиите на CO2 от енергийния сектор са местните лигнитни въглища, докато когато говорим за емисии на метан, най-големият източник е секторът на отпадъците, като липсват адекватни смекчаващи мерки и за двата основни замърсителя. България има огромен потенциал за енергийна ефективност, който, ако бъде използван правилно, би бил от съществено значение в борбата за намаляване на високите нива на енергийна бедност в страната.
Трябва да се даде възможност на гражданите да използват собствената възобновяема енергия. Страната ни не се нуждае и няма време за блокиране на средства и усилия в нови мегапроекти – било то изкопаем газ или 2 нови ядрени реактора.
Белгия и Хърватия: Недостатъчна амбиция в проектите на ИНПЕК за постигане на целите за 2030 г.
Германия: По-амбициозни цели, но все още изпитва затруднения в ключови области като земеползването.
Франция: Напредък в някои области, но все още не е постигнат такъв в областта на възобновяемата енергия.
Испания: Изключението – целите за емисии са обвързани с амбициозни и надеждни политики.

Необходими са спешни действия: За да постигнат целите за климата до 2030 г. и да постигнат устойчиво бъдеще, държавите членки трябва драстично да увеличат амбицията си и да подкрепят целите си с реални действия.

 

* В настоящата актуализация инструментът NECP Tracker има двойна функция:
– оценява амбицията на най-новите налични ИНПЕК (чернови или финални версии), като ги сравнява с климатичните цели на ЕС за 2030 г. и енергийни показатели.
– проследява дали националните правителства изпълняват своите “стари” ИНПЕК от 2019/2020 г., както е планирано, като ги сравнява с исторически данни.

В момента тракерът обхваща 17 държави-членки на ЕС: Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Словения и Испания.

by