Обща НПО позиция на „За Земята“, „БлуЛинк“  и организациите в „Коалиция за зелен рестарт“ за продължаване на процеса и работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), след административното финализиране на доклада, за да се насърчи процеса на декарбонизация в България. Основните ни искания са следните:

1. Залагане на цел за климатична неутралност на България до 2050 г. в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), с възможност за залагане на междинни национални цели за 2040 г., в съответствие с целта на ЕК.

2. Създаване на механизъм и рамка за разпределяне на усилията за декарбонизация по сектори с конкретни секторни цели и траектории за декарбоизация, включващи минимум енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство. Изготвяне на декарбонизационните секторни сценарии паралелно с процеса на актуализация на НПЕК. Залагане на рамката и отговорностите за изпълнение на секторните институции в актуализирания ЗОИК.

3. Продължаване на работата на КЕП, поне в рамките на срока на актуализация на НПЕК, актуализация на ПВУ и изготвяне на главата RePowerEU. Обезпечаване на дългосрочен процес на диалог със заинтересованите страни, който може да бъде осъществен през КСЕЗС и/или Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК).

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Download

Не на грийнуошинга на водород и използването му като параван за удължаване на живота на индустрията на изкопаемите горива

Проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород няма място в 6-тия списък на проектите от общ интерес (ПОИ) на Европейската комисия в този си вид

Становище на ЕС „За Земята“ към Европейската комисия относно включването на проект за инфраструктура за пренос на водород в България 

Предложеният проект за инфраструктура за пренос на водород в България ще включва един тръбопровод с дължина от около 250 км и две компресорни станции в районите на Петрич и Дупница-Бобов дол. Докато в Петрич има компресорна станция, тази в Дупница-Бобов дол ще бъде новопостроена.

Ако бъде подкрепен този проект, той не само ще струва скъпо на европейските и българските данъкоплатци, но е важно и да се помисли дали изобщо той ще бъде необходим. Проектът рискува да подкопае целите на Европейския съюз в областта на климата и ангажиментите за отказ от зависимостта от газ, като позволи продължаващото използване на газ чрез неговото смесване с водород.

България все още изостава в масовото използване на възобновяеми енергийни източници за захранване на електрическата мрежа. Инвестирането първо във водородна инфраструктура крие риска да възпрепятства инсталирането на мощности, чрез които да се постигне декарбонизацията и децентрализацията, и няма да допринесе за сигурността на доставките, нито за пазарната интеграция, тъй като България става все по-малко конкурентоспособна в областта на възобновяемата енергия.

В проектното предложение се посочва, че тръбопроводите ще бъдат подходящи за пренос на 100% водород, но не се посочва изрично, че пренасяният водород ще бъде произведен от възобновяеми източници или че няма да има смесване; нито пък се прогнозира кога ще (може) да бъде постигнат пренос на 100 %  водород. Липсата на уточнение ни кара да заключим, че вероятно ще има смесването на изкопаем газ и водород и то ще продължи неопределено дълго, особено като се има предвид недостатъчният инсталиран капацитет на ВЕИ. Производството на водород следва да се основава на допълнителна енергия от възобновяеми източници и да не се конкурира със секторите, в които енергия от възобновяеми източници би могла да се използва директно, например в секторите на отоплението или сухопътния транспорт.

Източникът на водорода трябва да бъде ясно посочен, тъй като водородът от изкопаеми горива изобщо не отговаря на условията за получаване на статут на ПОИ. Водородът, произведен от изкопаем газ – със или без технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), които все още не са доказани в голям мащаб – следва да бъде изключен от статута на ПОИ и от финансирането от ЕС, тъй като допринася за продължаване на зависимостта от газ и така е в пряко противоречие с целите на ЕС в областта на климата и приетото законодателство. Без да се уточни, че в този проект ще се използва само водород, произведен от възобновяеми източници, той не отговаря на стандартите на ЕС за устойчивост и следва да бъде изваден от списъка на проектите от общ интерес. Особено тревожно е, че нито България, нито съседните държави са предложили проекти за електролиза за включване в новия списък на проектите от общ интерес, така че не може да се очаква, че този проект ще подкрепи интегрирането на възобновяеми източници.

Този проект предизвиква притеснението, че ще се използва изкопаем газ и поради това, че се основава на предишни планове за инвестиции в газ, които са били търсени в предишни подобни проекти. Понастоящем частната ТЕЦ Бобов дол, която е сред централите, разследвани в момента от Европейската прокуратура за фалшифициране на данни, относно емисиите на CO2 и квотите, изгражда нови газови мощности, наред с голям фотоволтаичен проект. Дружеството изрично заяви, че планира да смесва водород и газ в микс от 50/50, без да посочва кога и как централата ще използва само водород.

ТЕЦ-ът има планове за газоразпределителна станция, а компресорната станция, отразена в проектното предложение, поражда опасения, че стари планове, свързани с изкопаемия газ, сега се използват отново, за да се осигури финансиране чрез „водороден greenwashing“. Като се има предвид това, възможно е в този случай средствата на ЕС да бъдат използвани за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в полза на частна компания, която системно нарушава екологичните стандарти на ЕС и националните стандарти. Съгласно съображение 61 от Регламента на ЕС за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-E) Проектите от общ интерес не следва да облагодетелстват пряко или непряко лица или образувания, които се намират в някое от положенията на изключване, посочени в член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, като например в случаите на присъда за измама, корупция или поведение, свързано с престъпна организация.

Важно е също така да се постав въпросът дали подобен проект е наистина необходим, като се имат предвид значителните инвестиции, които ще изисква водородната инфраструктура. Малко вероятно е в момента да се транспортира същото количество водород като изкопаемия газ, тъй като търсенето на водород би трябвало да се насочи към нишови, трудно преодолими сектори, като например стоманодобива, химическата промишленост, авиацията, корабоплаването на дълги разстояния и тежкотоварния автомобилен транспорт (използващ водород или производни енергийни носители). Следователно може да се приеме, че подобна инфраструктура за пренос на водород ще бъде не само скъпа, но и ненужна и ще доведе до невъзвръщаеми активи, които ще паднат върху българските граждани. Инфраструктурата за изкопаем газ като цяло се използва за транспортиране на газ от източника (който е на големи разстояния) до центъра на търсене; що се отнася до водорода това би трябвало да изглежда по съвсем различен начин, тъй като производството и потреблението в идеалния случай би трябвало да са много по-близо едно до друго. Освен това се препоръчва в повечето случаи водородът от възобновяеми източници да се произвежда на място от местни енергийни източници. В България настоящите големи промишлени потребители на газ (и водород) са разположени в Североизточна и Югоизточна България, докато предложените тръбопроводи за H2 са в Югозападна България. Според проектното предложение преносната инфраструктура ще се използва за осигуряване на водород в страната, но също така и за/от Гърция, което предвид факта, че и Гърция, и България разполагат с достатъчен потенциал от възобновяеми енергийни източници, които биха могли да се използват за местно производство на водород, може да се окаже излишно и също така да доведе до загуби.

Освен това проектът предполага, че е възможно по-нататъшно разширяване на инфраструктурата към въглищния басейн в Марица, което ще изисква нови тръбопроводи за водород. Като се имат предвид благоприятните условия както за вятърната, така и за слънчевата енергия, които бяха споменати, е малко вероятно да се наложи такъв пренос, тъй като въглищният басейн в Марица има планове за развитие на така наречената Водородна долина на страната и така ще може да произвежда достатъчно водород за нуждите на индустрията в Югоизточна България.

И накрая, този проект е представен от „Булгартрансгаз“, член на ENTSO-G. Това не само поражда опасения, че газовата  индустрия може да използва водородната преносна система, за да удължи използването на газ, но и допълнително затвърждава статута на „Булгартрансгаз“, единственото преносно дружество-оператор и собственик на газопреносната мрежа, като дружество-монополист в България.

Поради горепосочените причини настояваме проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в България, представен от „Булгартрансгаз“, да не бъде включен в шестия списък за ПОИ.

С уважение,

Екип „Енергия и климат“, ЕС „За Земята“

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Изтегли

Линк към писмото на английски език

До:

ГЪЛЪБ ДОНЕВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ 

РОСЕН ХРИСТОВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

РОСИЦА КАРАМФИЛОВА СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

АТАНАС ПЕКАНОВ СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА

Копие до:

ЦВЕТАН КЮЛАНОВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ 

ФРАНС ТИМЕРМАНС ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕК, РЕСОР ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕЛЕН ПАКТ

ЕЛИЗА ФЕРЕЙРА ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО СБЛИЖАВАНЕ И РЕФОРМИ

КАДРИ СИМСОН ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО ЕНЕРГЕТИКАТА

СЕЛИН ГАУЕР РЪКОВОДИТЕЛ НА РАБОТНА ГРУПА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ 

ДЕЛЯН ДОБРЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИ

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 

Относно: Искане за оттегляне на проекта на Министерство на енергетиката на “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” 

Уважаеми г-н Донев, 

Уважаеми г-н Христов,

Уважаема д-р Карамфилова, 

Уважаеми г-н Пеканов, 

От името на Екологично сдружение “За Земята” се обръщаме към Вас във връзка с публикувания на 17.01.2022 г. проект на така наречена “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” (“Стратегическа визия”), който впоследствие бе приет с Решение на Министерски съвет № 49 от 20.01.2023 г. и по силата на това решение трябва да бъде внесен за разглеждане от Народно събрание.

Настояваме Министерски съвет да отмени това решение, а Министерство на енергетиката да оттегли проекта за “Стратегическа визия” поради множество причини, сред които се откроява следните:

• За нас е много странно, че служебно правителство с ограничен мандат, което не се справи с ясната и конкретна задача да изпрати трите териториални планове за справедлив преход до Европейската комисия (ЕК) преди края на 2022 г. – с което причини на страната загуба на 100 млн. евро от Фонда за справедлив преход, реши да обслужи всички лобистки интереси в енергийния сектор с абсурдна енергийна стратегия до 2053 г.
• Предложената “Стратегическа визия” е с много ниско качество, напълно неадекватна на българските национални интереси, както и на съвременните европейски изисквания, и не подлежи на редакция.
• “Стратегическата визия” е и икономически необоснована. Необходимите инвестиции са над 60 млрд. евро, но не е ясно как те ще въздействат върху изпълнението на климатичните ангажименти, поети от страната. Вместо това се залага на съмнителни решения, като изграждането на нови ядрени мощности и корупционния проект АЕЦ “Белене”. 
• В този документ е явен стремежът чрез енергийни мега проекти да се продължи олигархично-корупционния модел в българския енергиен сектор, довел до огромно забавяне на процесите, свързани с енергийния преход, да не говорим за провеждането на справедлив преход. 
• Пример за една от мегаломанските идеи е мащабното производство на зелен водород – за износ и за балансиране на българската електроенергийна система. Задаваме си множество въпроси като: каква инфраструктура за износ на водород имаме – как ще я изградим, колко ще струва, с какви инвестиции; как ще е оправдано да изнасяме – какви са изчисленията за нужното производство, колко зелен водород ще е необходим на промишлеността в България на първо място, имаме ли такъв капацитет за производство; ще има ли купувачи? 
• Липсва екологична оценка. Не беше проведено обществено обсъждане, а представянето на документа бе направено при ограничен обществен достъп.
• Некоректно позоваване и обосновка на ключови изводи в “Стратегическата визия” с работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), в която имаме наш представител. Въпросният документ не е достигал до членовете, нито пък е бил обсъждан.
• Вече имаме “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор”, както и на цялата икономика за същия времеви период. Припомняме, че съвсем наскоро, на 20.10.2022 г. от Министерски съвет бе приет идентичен по своята същност стратегически документ “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България”, изискуем спрямо Регламента относно управлението на Енергийния съюз. В сегашния си вид този документ също не отговаря на изискванията за постигане на климатична неутралност на ЕС и трябва да бъде преработен в срок.

Оставаме с впечатлението, че философията на този документ е предизборни обещания за всички и от всичко по много, и нищо повече. Единственото разумно решение е “Стратегическа визия” да бъде оттеглена, а националните институции да се съсредоточат върху актуализацията на Националния план “Енергетика и климат” до 2030 г., която ЕК ще очаква в начален вид до 30 юни 2023 г., с най-ранно включване на всички заинтересовани страни.

С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

За Земята

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

Публикуваме декларацията на „Коалиция за климата – България,  на която „За Земята“ е член от основаването ѝ, във връзка с желанието на живеещи в миналото синдикати и бизнесмени да бъде отменена целта от НПВУ  за намаляване на емисиите от въглищните централи с 40% до 2026 г.

Освен въздействието на парниковите емисии върху климата, липсата на енергиен преход е свързана и с много сериозни здравни последствия за българските граждани от замърсители на въздуха, които не са взети предвид в икономическите модели, нито са включени в цената на произведената енергия.

Според изчисления от 2018 г. здравните щети за страната от емисиите на опасни замърсители като фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищни централи струват между 1 млрд. евро и 1 млрд. 800 хил. евро на година на българската здравна система.

Вижте пълния текст на декларацията:

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Изтегли

Изтеглете декларацията на английски език

TO:

Mr. Atanas Pekanov,

Deputy Prime Minister for the EU Funds and 

Chairman of the Green Deal Advisory Council (GDAC)

atanaspekanov@government.bg

Ms. Iva Petrova,

Deputy Minister of Energy

e-energy@me.government.bg

Dr. Maria Trifonova PhD, Co-Chair, Energy Transition Commission

mgtrifonova@feb.uni-sofia.bg

Mr. Kaloyan Stoychev,

k.stoychev@government.bg

Members of the Energy Transition Commission Secretariat

etc@me.government.bg

sec.energy@me.government.bg

Members of the Energy Transition Commission 

Letter no. 1209/27.09.2022 

Subject: Position statement on the work of the Energy Transition Commission, part of GDAC, the proposals on the assumptions considered in the reference scenario and the framework of ETC’s report, as presented by the Ministry of Energy 

On behalf of the environmental organisations Environmental Association Za Zemiata and Greenpeace – Bulgaria which, due to their similarity, have common representation in  the Energy Transition Commission in the face of Mr. Todor Todorov from Za Zemiata (Member) and Ms Meglena Antonova from Greenpeace – Bulgaria (Deputy), we would like to express our support for commencing the process of integrated energy modelling based on the Pathways Explorer tool, as started by the current co-chair of the ETC – Dr. Maria Trifonova. It allows for an easy comparison of energy sector decarbonisation models and it also shows how it complements the necessary measures in other sectors of the economy in an accessible way for the public. 

We believe that the use of the chosen model is appropriate and meets the commitment to develop a roadmap to achieve climate neutrality for Bulgaria, including the accelerated phase out of fossil fuels such as coal from the energy mix  (Reform 9 (C4.R9) of the Commission’s decision for the NPRR approval). 

In addition, the modelling’s preparation and a report with conclusions and recommendations to Members of the Bulgarian Parliament is the Energy Transition’s Commission’s main task at the moment, which is why we consider it important that a model such as that of the Pathway Explorer tool is applied in order to consider the scenario for the accelerated phase out of coal by 2030, so that the final outcome is consistent and comparable to the ambition of neighbouring EU member states. This final result must be in line with the stated energy sector decarbonisation goal with a focus on the reduction of carbon emissions from electricity production by 40% taking the baseline levels from 2019 until the end of 2025. 

The consideration of a 2030 scenario which is consistent with the 40% reduction target for coal emissions in the energy sector will allow the assessment of the possibility to decarbonise the economy in a way that allows also for the identification of possible measures for a just transition, the identification of financial needs and the assessment of the environmental and socio-economic impact of the energy sector’s transformation.

Our recommendations on the ETC report framework, presented by the Ministry of Energy: 

• We generally support the presented report framework;
• In the ‘Conclusions and recommendations’ part, we believe it is important to look into the “Public costs” not only from the perspective of the investments needed but also with regards to all costs to society; particularly the so-called external costs such as health costs and environmental costs but also the indirect spend such as government subsidies for the different types of energy production; 
• When developing the recommendations for the 2030 decarbonisation targets, these need to be considered in the context of the same longer-term 2050 targets with a clear vision to achieve complete and real climate neutrality in the country by mid-century;
• When developing the recommendations for the inclusion of coal in the energy mix, it would be beneficial to consider other technologies and sources of greenhouse gas emissions which will have to be phased out in the same timeframe;
• In Chapter 2 we support and endorse the implementation of an integrated model which will project the energy and materials usage, the greenhouse gas emissions and the subsequent impacts on society and the environment;
• In Chapter 3 we support the consideration of the two main scenarios – by 2030 and 2038 and we have specific comments on some of the assumptions suggested in the comparative table of the scenarios, part of the ETC discussions;
• In Chapter 3, line 1 we give special consideration to some of the assumptions below
• In Chapter 3, line 3, we reiterate the need for comprehensiveness of the criteria against which the scenarios will be assessed and we insist for the inclusion of health costs, the environmental effects on air, water, soil and climate, social effects incl the dependency of vulnerable households on the continued use of fossil fuels such as coal, the possible economic consequences of non-compliance with environmental law, the risks of unplanned and sudden liquidation of enterprises in the coal sector, the cost of adequate and fair compensation for villages such as Beli Bryag, Troyanovo, Kovachevo which are threatened with eviction due to the expansion of the Maritsa East Mines;
• In Chapter 4 we recommend that special attention is paid to the connectivity of the European energy market and the ambition to further deepen its integration, including the high decarbonisation targets of neighbouring countries, investment in smart grids and the opportunities to provide demand-response services; 
• In Chapter 4 we also believe it is appropriate to take into consideration the opportunities that the decentralised energy production from renewable sources provides for the participation of small producers, both individual and in communities and for businesses to cover their own energy needs, thus improving the energy efficiency of the system and reducing demand.

Our comments on the assumptions in the comparative table of selected models required for the preparation of an updated reference scenario:

• We strongly recommend energy efficiency assumptions and behavioural change to be the key starting point when devising the reference scenario; 
• We support the adoption of the most ambitious possible deep renovation targets, incl. 3% per year deep renovated residential buildings by 2050. The need for additional funding, coming from previous fossil fuel subsidies, must be also taken into consideration; the need of the qualification of construction professionals and the quality performance of construction activities; 
• We recommend double-checking the data sources and estimates for the construction of new capacities especially with regards to large-scale renewables projects – such as hydropower and onshore wind plants; also projects for new or converted thermal power plants using biomass; in the context of the planned mass support for the construction of renewable energy plants as a consequence of the European plan REPowerEU, these projects need to be as specific and environmentally friendly as possible, incl. to be aimed at future priority areas (so-called ‘go-to areas’); 
• We insist for the inclusion of a detailed economic justification for the maintenance of fossil fuel capacity including when assuming that they are to be maintained as a reserve or using carbon capture technologies;
• Economic justification is necessary in assessing the need of the construction of new nuclear capacity in the scenario’s timeframe, as is currently in the Compass Lexecon model;
• We support the assumption that the construction of new gas capacities is economically unjustifiable; the existing gas capacities and district heating companies need to be supplemented by RES, as well as by solar district heating, industrial heat pumps and seasonal storage and shortly after – retired; 
• The analyses should also consider the potential of geothermal sources particularly in the context of Geothermal Energy 2.0, which bases its development on the heat of the earth’s subsurface rather than underground water. 

Kind regards,

Todor Todorov,

Environmental Association Za Zemiata

Meglena Antonova,

Greenpeace – Bulgaria

This publication is part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

To:

Dr. Eng. Rositsa Karamfilova

Interim Minister of Environment and Waters

edno_gishe@moew.government.bg

Mr. Rosen Hristov

Interim Minister of Energy 

e-energy@me.government.bg

necp@me.government.bg

Mr. Atanas Pekanov

Interim Deputy Prime Minister for the EU Funds

atanaspekanov@government.bg

Letter № 1207/15.09.2022 г.

Position of EA Za Zemiata on: Long-term Strategy for Climate Change Mitigation 2050 of the Republic of Bulgaria

In the draft of the Long-term Climate Change Mitigation Strategy 2050 of the Republic of Bulgaria (‘The strategy’) which was put forward for public consultation, we have discovered many inconsistencies, although we are glad that work on the document has recommenced. 

We were unpleasantly surprised to see that the scenarios under consideration set out to achieve only between almost 80% greenhouse gas emission reduction in the scenario aiming to limit the global average temperature to 2°C and between 83% and 84% for the 1.5°C scenario compared to 1990 levels. Therefore, there is no goal for Bulgaria to achieve overall carbon and climate neutrality in the context of European climate policy even before ambition was raised through the European Climate Act. 

A significant problem of the current document – which requires its revision with the involvement of the public at the earliest possible stage – is that it does not integrate the increased climate targets at the European Union (EU) level for 2030 which correspond to a net reduction of minimum 55% of the greenhouse gas emissions (GHG). This fact alone is sufficient for us to state that the Strategy needs to be updated. The potential adoption of the Strategy in its current form will be contrary to the EU’s Fit for 55 plan as well as the REPowerEU plan adopted this year. Moreover, the actual reduction needed, according to climate scientists, is at least 65% by 2030 which was also confirmed by the energy modelling in the Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) for Europe. National PAC scenarios for staying on a global warming trajectory of 1.5C are also currently being developed. 

As you know, the Energy Transition Commission, one of the structures of the European Green Deal Advisory Council (EGTAC) , is currently meeting in our country. The expected outcome of its work: a report outlining scenarios based on extensive energy sector modelling and a roadmap to climate neutrality, which is also a necessary prerequisite/implemented reform for the second payment to Bulgaria under the Recovery and Resilience Plan (RRP). The results of the modelling as well as the recommendations of the expert group will form the base of both the Long-Term Decarbonisation Strategy 2050 and next year’s National Energy and Climate Plan 2030 (NECP). 

The objectives set out in the Strategy need to be reviewed and updated before it is put forward for a second public consultation and then adopted as an integral part of the country’s decarbonisation roadmap. The Strategy is an important guiding document for the decarbonisation of the Republic of Bulgaria as part of its European direction of development. It needs to provide certainty and predictability for the market players to undertake timely and ambitious energy saving measures, to support the increase of the share of renewable energy sources (RES), and to contribute to reducing their dependence on fossil fuels and unreliable external energy suppliers. 

In the current dynamic geopolitical environment which is also full of increasing climate disasters (an example of that are the floods in the Karlovo region), there is a need for a more frequent revision of strategies and plans particularly in the dynamic field of decarbonisation, and particularly of the objectives set out in them, the measures for the implementation of these objectives, and attention should also be paid to the analysis and evaluation of the results achieved. 

For many years Environmental Association Za Zemiata has been advocating for the need of a horizontal systemic multisectoral approach towards the implementation of climate policies and measures in the country. Actions which are hasty or poorly thought out such as the increase of the use of coal in response to geopolitical events have the potential to slow down the overall decarbonisation of the country, to lead to missed opportunities and competitiveness due to late and untimely decarbonisation investments and to further damage the health of citizens, the environment and the climate. 

The current two weeks of public consultation are far from enough to review and provide expert assessment of such a significant document which impacts the future of the main sectors of the economy. We suggest a new public consultation is held after the necessary actualisation of the data and assumptions in the energy modelling is done and in the context of the NECP revision. For effective and constructive new public consultation, we also recommend the inclusion of all relevant data stemming from the B(EST) modelling. 

We also draw attention to the need to carry out a Compatibility Assessment with the subject and conservation objectives of the Natura 2000 protected areas. The environmental assessment of plans and programmes should be carried out in parallel with development, again with the early stage involvement of citizens. At the moment, the Strategy in its current form is a prerequisite for a significant environmental and human health impact in its implementation. 

Comments on the different aspects of the Strategy:

In relation to elements of the scenarios considered in the strategy which are defined as ‘successful under all conditions’ we support the move towards:

• Maximum level of energy efficiency in all sectors;
• Increasing the electrification in the transport and heating sectors;
• Maximum inclusion of RES for energy for heat and electricity;

We advocate for the need of building on the work towards:

• Decarbonisation of the district heating companies in the country

• • Planned increase of the efficiency of district heating and heat supply
  • Prioritisation and an easy procedure for the connection of consumer-producers of RES to the electricity distribution grid

• Upgrading and increasing the capacity of the electricity grid, the meters, distribution and balancing systems

• ‘The use of electrical energy in high-temperature industrial processes’. We advocate for the electrification of all possible high-temperature processes in the industry, supplemented on a small scale by a combination of green hydrogen and/or green ammonia.

• Energy saving beyond conventional practices. We draw attention to the fact that in the new European legislation, part of the Fit for 55 package, zero energy buildings (ZEB) are no longer referred to as going beyond conventional practices but are the new norm which will come into force initially for new buildings while existing buildings much pursue the highest level of energy efficiency and deep energy renovation. 

We draw attention on the need to rethink:

• The development of biomass and gas fuels for domestic use through modern technologies (item 4), as households currently rely too much on heating from wood often in highly inefficient installations. Stimulating the biomass combustion from forestry will lead to increased pressure on forests and emissions will rise at a rate that cannot be compensated. The country still has no plans to take into account the sustainable origins of different types of biomass. The usage of biomass can be tolerated only after an analysis of the environmental and climate footprint and subject to sustainability criteria. 

• • The ‘transition from using traditional combustion stoves to heating systems using natural gas’ in the residential sector, referred to in the text. It is necessary to eliminate this trend, especially in the current gas crisis and the politicisation of gas supply in the context of the war in Ukraine. Bulgaria is in an especially favourable position with only 3.2% domestic gasification. It is completely wrong and short-sighted to seek a switch to natural gas in the residential sector and for the current use in public buildings, alternatives such as heat pumps should be encouraged. 

• The use of gas in the industrial sector. According to the text, the use of gas in the industry is also planned and it includes the construction of new gas infrastructure. We consider this a pointless investment both in the residential sector and in the industry; it is unnecessary to invest in a) increasing consumption and b) building new gas infrastructure considering the EU’s climate goals and the gas phase out targets. Investing in gas will effectively lead to a double investment as we know that gas phase out will be sought within the next decade. In this sense, direct investment in renewables is more adequate and timely. What is written in the text, that gas consumption will increase by 2030 is also no longer relevant as it is clear that gas is losing its role as a transitional fuel and that an exit is being sought rather than an increase of the consumption considering the gas prices. Gas prices also make replacing coal with gas a non-viable solution. In view of these comments, we can again conclude that this document has not been updated as the measures involving gas are already outdated and do not match the updated EU policies and do not take into account the gas crisis and the current geopolitical context. 

• Waste. With regards to the waste sector, there is a major contradiction between the circular economy measures and the projections for the increase of the amount of waste used as fuel in the Renewable energy and energy efficiency section. Waste is not inherently a renewable fuel especially in the light of the circular economy objectives, whereas materials are not destroyed by incineration but used for as long as possible and for as many cycles as possible. An exception is the anaerobic decomposition of separately collectd biowaste which produces not only clean green energy but also compost (soil conditioner). However, according to the hierarchy of waste management, the goal to prevent food waste has priority. By the same logic, instead of relying on capturing biogas from old landfills and active landfills, it makes the most sense to invest in separate collection of biowaste and preventing it from going into landfills, so that from environmental damage (landfill gas, methane emissions), biowaste can turn into environmental benefit in the form of biogas, compost and a store of greenhouse gas emissions. A priority measure should be the separate collection not only of ‘green’ (i.e garden) waste but also of food/kitchen waste by citizens, institutions, commercial establishments and markets. Accordingly, the investment in anaerobic decomposition needs to be targeted now only towards sludge from water treatment, but primarily towards the treatment of food and similar waste. 

• Electricity export. The assumption of energy consumption increase seems to ignore the huge potential for energy saving measures in the building stock which could lead to real reductions of electricity consumption as well as interest in renewable energy for own use by businesses and households. Forecasting constant exports of electricity is not appropriate with the many investments of neighbouring countries in RES but also other energy carriers, which would reduce their import needs proportionally. 

• Carbon capture and storage for electricity generation

• Technological emissions. It is unacceptable for all scenarios to consider using CCS but not the natural ways of keeping carbon out of the atmosphere. For example, composting separately collected biowaste stores carbon dioxide in soils long-term on an average of about 11% of the compost’s weight – i.e. for every tonne of fresh compost, between 60-150 kg of carbon dioxide equivalent is sequestered long-term. Given the obligation for separate collection of household biowaste from 21 December 2023 and considering the large untapped potential of the organic waste in Bulgaria, a far better step than CCS would be to direct resources and efforts towards the rapid roll-out of the separate collection of biowaste from households across the whole country as well as towards ensuring its subsequent efficient processing to a compost – including encouraging on-site composting to save transport emissions. This policy would have a beneficial impact on the quality of soils in the country. We believe there are far cheaper and nature-based solutions to capture and store carbon dioxide than using CCS, CCU and BECGS. 

• Non-carbon emissions. Key sources of climate emissions such as from methane leaking into the atmosphere, a highly potential greenhouse gas, have not been taken into consideration. 

• • It is unacceptable in the 2C or even the 1.5C scenarios to project residual GHG emissions such as 20% and 10% and an incomplete decarbonisation of the economy. Priority should be given to exploiting the potential for natural and non-invasive ways of long-term carbon storage such as forest planking, restoring marine ecosystems. Afforestation, improved forest management, soil carbon sequestration, peatlands and blue carbon management are examples of methods that can increase the biodiversity and functions of ecosystems, the employment and local livelihoods, depending on the context. In contrast, afforestation or production of biomass crops for BECGS or biocoal when poorly implemented can have adverse socio-economic and environmental impacts, including on biodiversity, food and water security, local livelihoods and indigenous people’s rights, especially when implemented at large scale and when land tenure is uncertain.  
  • We recommend you take into consideration EA Za Zemiata’s report on carbon capture and storage. 

Conclusion:

The strategy needs to reflect our country’s new climate commitments, strengthened by the Fit for 55 package. Following an update in this direction, including to reflect the Energy transition Commission’s energy modeling, a new public consultation should be carried out in due course, providing the necessary (additional) information on the results and the assumptions of the model used. 

Kind regards,
Energy and Climate team
Environmental Association Za Zemiata

This publication is part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Повече за проекта

Официална страница на проекта