Препоръки преди срещата на Енергийния Съвет на 27 юни 2022 г. по REPowerEU

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика

Енергия за нашите покриви: призив за увеличаване на
слънчевата/фотоволтаична енергия с мисъл за нашите граждани и
общности

 

CEE REPowerEU and EU Solar Energy Strategy Letter- ZZ & GP

25.05.2022

Изходящ номер: 1191/25.05.2022 г.

 

Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика до:

 

Господин Кирил Петков
Министър-председател на Република България

Господин Петр Фиала
Министър-председател на Чешката република

Господин Виктор Орбан
Министър-председател на Република Унгария

Господин Матеуш Моравиецки
Министър-председател на Република Полша

Господин Николае Чука
Министър-председател на Румъния

Господин Едуард Хегер
Министър-председател на Словашката република

Същото писмо е изпратено до българския премиер Кирил Петков, чешкия премиер Петр Фиала, полския Матеуш Моравецки, румънския Николае Чука, словашкия премиер Едуард Хегер и унгарския Виктор Орбан.

 

Уважаеми министър-председатели,

Европейската комисия публикува своята Стратегия на ЕС за слънчевата енергетика като част от комуникацията си по плана REPowerEU, очертаваща набора от действия, които да намалят зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да забързат енергийния преход – ние, като представители на организациите в гражданския сектор, призоваваме да се застъпите за слънчевата енергия. Трябва напълно да се използва потенциалът от слънчевите фотоволтаични системи (PV), като същевременно с това се даде възможност на гражданите и общностите в нашите държави да участват активно в така необходимия енергиен преход към една сигурна, справедлива, ефективна и напълно възобновяема енергийна система.

Намираме се в исторически момент на хуманитарни, социални и климатични кризи. Усещаме увеличение на сериозността и необходимостта от така нужния енергиен преход след нахлуването на Русия в Украйна. Амбициозните енергийни спестявания (базирани на принципа “енергийна ефективност на първо място” и мерки за енергийна достатъчност) и ускореното развитие на устойчивата местна възобновяема енергия с
мисъл за хората, общностите и биоразнообразието могат не само да ни отдалечат от изкопаемите горива, които допринасят за войната, но и да ни върнат обратно към изпълнението на Парижкото споразумение, да увеличат енергийната сигурност и независимост, като в същото време намалят сметките на потребителите и да спомогнат за разрешаването на проблема с енергийната бедност.

Децентрализираната енергийна система, в която хората имат властта да са производители/потребители (индивидуално или обединени в група или общност) е съществена част от това да бъде изградена една устойчива, справедлива и независима енергийна система. В една такава децентрализирана енергийна система, покривните слънчеви фотоволтаични системи имат огромен потенциал. Те могат да се инсталират бързо, позволявайки на домакинствата да бъдат не просто пасивни потребители, а активни производители, което връща контрола върху производството на електроенергия в техните ръце и ги прави истински участници в справедливия енергиен преход към 100% ВЕИ. Конкурентоспособността и достъпността на покривните слънчеви панели ги превръщат в безценно решение на настоящата криза с изкопаемите горива. Според нов доклад2 на CAN Europe пречките, свързани с административни процеси, политически и икономически рамки все още забавят използването на покривни фотоволтаици.

Затова призоваваме бързо да предприемете необходимите мерки (вж. приложението), за се даде път на безпрецедентно увеличаване на употребата на покривни слънчеви инсталации, което ще бъде първата голяма стъпка в покривната слънчева революция. Това ще позволи на гражданите и общностите да участват напълно в справедливия енергиен преход – с инсталации на слънчеви панели по покривите в нашите държави и затворени газови кранове.

 

С уважение,
Деница Петрова, „Грийнпийс“ – България
Радостина Славкова, ЕС “За Земята” – Friends of the Earth Bulgaria
Светослав Стойков, Institute for Circular Economy, Bulgaria & CEE Bankwatch Network
Barbora Urbanová, Centre for Transport and Energy, Czechia
Anna Kárníková, Hnutí DUHA – Friends of the Earth Czech Republic
Miriam Macurova, Greenpeace Czech Republic
Akos Eger, MTVSZ / NSC-FoE Hungary
András Lukács, Clean Air Action Group, Hungary
Csaba Lajtmann, Hungarian Climate Alliance
Ernő Kiss MNNSZ Hungarian Solar Energy Association
Martina Méhes, Energiaklub Climate Policy Institute
Mirosław Proppé, WWF Polska / WWF Poland
Wojciech Szymalski, Institute for Sustainable Development, Poland
Jolanta Zientek-Varga, Społeczny Instytut Ekologiczny / Social Ecological Institute, Poland
Tomasz Waśniewski, Fundacja „Rozwój Tak – Odkrywki Nie“ / Foundation “Development
YES – Open-Pit Mines NO”, Poland
Stan Zdzisław Nitak, Fundacja GAP Polska / GAP Poland
Dariusz Szwed, Zielony Instytut / Green Institute, Poland
Patryk Białas, Stowarzyszenie BOMIASTO, Poland
Maciej Wereszczyński, The Alliance of Associations Polish Green Network, Poland
Piotr Antoniewicz, Akcja Demokracja, Poland
Raul Cazan, 2Celsius, Romania
Marian Mândru, Greenpeace Romania
Kateřina Chajdiaková, Slovak Climate Initiative
Katarína Juríková, Greenpeace – Slovakia
Dana Mareková, Climate Coalition Slovakia

ПРИЛОЖЕНИЕ
КЛЮЧОВИ МЕРКИ, КОИТО ЩЕ ПОЗВОЛЯТ УВЕЛИЧАВАНЕ УПОТРЕБАТА НА
ПОКРИВНИ ФОТОВОЛТАИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ

Управление

● Да бъдат формулирани стратегии с амбициозни и ясни цели, базирани на оценките за пречките и потенциала на увеличение употребата на покривни фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени постоянни институционални механизми с участието на широк спектър от заинтересовани страни и от всички равнища на управлението, които да допринесат към проследяването на
изпълнението на политиките за покривните фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени и да бъде осигурено достатъчно финансиране на местни и регионални агенции и организации за възобновяема енергия, които да подкрепят граждани, малки и средни бизнеси и местната власт.

Инициативи, субсидии и програми за подкрепа

● Да се транспонира напълно директивата за възобновяема енергия RED II, която позволява на производители/потребители да получават възвръщаемост на средствата, включително и чрез програми за
подкрепа, където това е необходимо, за собственото производство на възобновяема енергия, която връщат в мрежата. Това ще повлияе на пазарната стойност на тази енергия и ще вземе предвид дългосрочната
стойност на тази енергия за мрежата, околната среда и обществото.
● Да се намалят данъците до минимум и да се субсидират слънчевите/фотоволтаични панели, особено за енергийните общности и домакинствата, които са с нисък доход, живеят в енергийна бедност или
са уязвими.
● Да се стимулира собственото производство/потребление на енергия, включително и въвеждането на слънчеви системи с батерии за повече гъвкавост.
● Да бъде задължително инсталирането на слънчеви фотоволтаични
системи на всички нови сгради от 2025 г. нататък, и да са задължителни слънчевите фотоволтаични системи като част от програмите за сградно обновяване, където това е технически възможно.
● Да се използват разумно наличните европейски и национални
фондове за субсидирането на инсталирането на покривни слънчеви фотоволтаични системи. Тези домакинства, които са енергийно бедни, както и енергийните общности, които нямат достъп до пазара и не
могат да получават заеми, трябва да бъдат с предимство.

Разрешителни и административни процедури

● Да бъдат премахнати процедурите по разрешение за изграждането на покривни фотоволтаични устройства и да бъдат заместени с уведомления за започване на дейности по инсталиране.
● Да бъдат засилени единичните процедури за предоставяне на разрешения или тези “на едно гише”, които се отнасят до административните процедури за присъединяване към мрежата и да
бъдат дигитализирани тези процедури.
● Да бъдат намалени доколкото е възможно мрежовите тарифи и такси, като се прилагат само до степента нужна за спазването на принципа за отразяване на разходите.
● Да бъде въведен регистър на малките инсталации, за да се следи
развитието на покривните фотоволтаични системи.

Споделяне на енергия и колективно собствено производство/потребление

● Да се насърчи споделянето на енергия (чрез мрежата) и колективно собствено производство/потребление чрез транспониране и въвеждане на RED II.
● Да се намалят до минимум изискванията за размер и близост, които поставят пречки пред споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление.
● Да се въведат гъвкави възможности за участие на заинтересовани страни в колективни програми с цел да се мобилизират инвестиции, нови бизнес модели и така нужното социално приемане сред
гражданите.
● Да е възможно споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление в многофамилни сгради или подобни без да е нужно да се създава енергийна общност.

Енергийните общности като ключов лост

● Да се транспонират Директивата на ЕС за възобновяемата енергия (RED II) и Директивата за енергийния пазар, включително и да се въведе дефиниция за възобновяеми енергийни общности и граждански енергийни общности и да се предоставят изчерпателни и разбираеми рамки.
● Критериите на дефинициите на ЕС да бъдат отразени и разработени ясно и в детайли в националното законодателство (отвореност и доброволно участие, автономия, ефективен контрол, географска
близост).
● Да бъде определен такъв орган, който да проследява и наблюдава изпълнението на целите и разпоредбите за енергийните общности.
● Да бъдат въведени политики и мерки, които да подкрепят включването на енергийно бедните домакинства, тези с нисък доход и по-висока уязвимост в рамките за възобновяеми енергийни общности и
гражданските енергийни общности.

В допълнение на гореспоменатите мерки:

● Да се започне обществена информационна кампания относно предимствата на покривните фотоволтаични системи и да бъде осигурен лесен достъп до информация.
● Да бъдат развити програми за обучение по темата възобновяема енергия на администрацията, както и на експертите на местно, регионално и държавно ниво, както и качествени програми за подкрепа, за да има достатъчно и добре квалифицирани експерти в областта на енергийното проектиране, планиране, инсталиране и архитектура.
● Да бъдат въведени дигитални електромери (smart meters), които да осигуряват достъп до данните за енергийните потребители, за да се улесни ефективното (колективно) собствено производство/потребление и въвеждане в мрежата, като същевременно се съблюдава защитата на личните данни.
● Да се подготви разпределителната мрежа за включването на масовото потребление на фотоволтаична енергия и собствено производство/потребление в контекста на това да се използват всички възможности за гъвкавост.

 

Премахване на пластмасовите бутилки за еднократна употреба от Народното събрание

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента 

Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

300322_Pismo_Parliament_SUP_bottles-1

,

Отворено писмо от 92 НПО срещу включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС

Open letter from 92 CSOs

Отворено писмо от 92 НПО:

За да се избегне „грийнуошингът“, позволен от Таксономията, финансовите институции трябва да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всичките си продукти и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви или зелени

 

Уважаеми банки, инвеститори и застрахователи,

 

На 2 февруари 2022 г., Европейската комисия предложи включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС за устойчиви дейности[1]. Това решение е кулминацията на двугодишна сага, която измени таксономията от научно обоснована  рамка, целяща да насочи инвестициите към устойчиви дейности в един силно политизиран документ, който обслужва възгледите на привържениците на изкопаемия газ и ядрената енергия.

Това решение не е научно обосновано и е несправедливо, а отговорните финансови институции трябва публично да поемат ангажимента да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички продукти и облигации, които предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни.

Изкопаемият газ[2], както и ядрената енергия, бяха изключени от таксономията в последния доклад на експертната група, формирана от Европейската комисия. Доводите за това им изключване са прости: производството на газ води до значителни парникови емисии и все още няма доказано устойчиво решение за погребването на отработеното ядрено гориво[3]. Въпреки това лобиращите за газ и ядрена енергия, както и европейските държави-членки с големи дялове в тези индустрии не се съгласиха с това и Европейската комисия съзнателно позволи нови централи за изкопаем газ и атомни централи да бъдат включени в Таксономията на ЕС.

Действително, досега изкопаемият газ и ядрената енергия бяха единствените дейности, които се облагодетелстваха от специална процедура. Ядрената енергия бе предложена за преглед на Съвместния изследователски център (СИЦ/JRC) на Европейската комисия, организация, която е свързана с ядрената индустрия[4] и която представи проблема с изхвърлянето на отпадъците като решен. Този преглед не отчита възможността от аварии и рисковете за околната среда във веригата за доставки на  уран[5]. Бе допуснато газът да се отклони от прага на парниковите емисии за производство на електроенергия и/или топлинна енергия и така да може да отделя 3 пъти повече емисии от останалите производствени методи включени в таксономията[6].

Решението да бъдат включени изкопаемият газ и ядрената енергия в Европейската таксономия е в разрез с множеството предупреждения на изследователи, НПО и ОГО (организациите на гражданското общество), че едно такова решение ще застраши устойчивия преход в Европейския съюз. От една страна, новите газови електроцентрали, съвместими с таксономията, които отделят 270 gCO2e/kWh вече биха отделяли повече парникови газове от настоящата средна въглеродна интензивност на производството на електроенергия в ЕС и 16-18 пъти емисиите на наземната вятърна енергия[7], като по този начин се блокира възможността енергийната система на ЕС да достигне въглеродна неутралност в следващите десетилетия[8]. От друга страна, ядреният отпадък все още води до сериозни проблеми за устойчивостта[9]. Освен това, новите ядрени реактори изискват продължително време преди да могат да започнат да произвеждат електроенергия, което би означавало разширяване /бел.р. и удължаване живота/ на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Ядрената енергия, както и изгарянето на газ оказват отрицателно въздействие и на качеството на водата и нейната наличност.

Включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС след такъв непрозрачен процес отменя четиригодишната работа на европейските институции и експертни групи и вреди на ролята на ЕС като водач в устойчивото финансиране.

Самата Платформа за устойчиво финансиране, както и много професионалисти в сферата на устойчивото финансиране и групи като Eurosif и Принципите на ООН за отговорно инвестиране[10] са против предложението на Европейската комисия за включване на изкопаем газ и ядрена енергия и подчертават, че това би нарушило доверието в новата рамка и би имало сериозно въздействие върху околната среда. Президентът на Европейската инвестиционна банка обяви, че Европейската банка ще прилага свои собствени – и по-строги – критерии[11]. Европейската асоциация на потребителите (ЕАП) обобщи това като „неприемлив институционален грийнуошинг“.

Това мнение е споделено от много от бъдещите главни потребители на таксономията – финансовите институции. Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) – група от инвеститори, наброяваща над 370 институции и с повече от $50 трилиона активи под управление – се противопостави на включването на изкопаем газ, казвайки, че това би „уронило авторитета на таксономията, както и на ангажимента на ЕС за достигане на климатична неутралност до 2050“. Няколко отделни финансови институции заеха същата позиция спрямо газ/ядрена енергия като например Mirova във Франция, Achmea/ABP в Холандия, Union Investment/GLS в Германия и Raiffeisen Bank International в Австрия[12].

Отговорността да не подведат потребителите си сега е в ръцете на финансовите институции.

Дори ако делегираният акт изисква финансовите институции да отчитат подкрепата си за изкопаем газ и/или ядрена енергия поотделно, европейските граждани имат правото да очакват, че устойчивите продукти, които им се продават, не поддържат изкопаем газ и ядрена енергия и не трябва да се очаква от тях да проверяват това самостоятелно. Съществуващият световен пазар на зелени облигации изключва изкопаеми горива и ядрена енергия, подобно на няколко етикета за зелени устойчиви продажби в европейските държави [13]– Таксономията на ЕС не бива да бъде използвана за предлог за връщане назад.

Ние, НПО и ОГО, призоваваме финансовите институции да се ангажират публично да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички свои продукти, както и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни. Това специално налага изключването на тези видове енергии от фондове по „чл. 9“[14].

Европейските граждани не трябват да бъдат заблуждавани в това да повярват, че подкрепят устойчивия преход като избират таксономия, съобразена с климата, като в същото време несъзнателно подкрепят изкопаем газ и изграждането на ядрена инфраструктура.

Подписали:

  1. Urgewald

Regine Richter, Public Finance Campaigner

  1. Reclaim Finance

Paul Schreiber, Financial Regulation Campaigner

  1. European Environmental Bureau (EEB)

Christian Schaible, Policy Manager

  1. Greenpeace France

Florence de Bonnafos, Senior Campaigner

  1. Greenpeace Switzerland

Larissa Marti, Sustainable Finance Campaigner

  1. Greenpeace Italy

Alessandro Giannì, Campaign Director

  1. Greenpeace Espana

Meritxell Bennasar, Taxonomy Head

  1. Greenpeace CEE

Jasmin Duregger, Climate and Energy Campaigner

  1. Global Witness

Tara Connolly, Senior EU Gas Campaigner

  1. CAN Europe

Chiara Martinelli, Director

  1. Shareaction

Maria van der Heide, Head of EU Policy

  1. Friends of the Earth Europe

Colin Roche, Program Director

  1. Les Amis de la Terre France – Friends of the Earth France

Lorette Philippot, Private Finance Campaigner

  1. MTVSZ.hu – National Society of Conservationists – Friends of the Earth Hungary

Ákos Éger, Executive President

  1. Friends of the Earth US

Kate DeAngelis, International Finance Program Manager

  1. Environmental Association „Za Zemiata“ – Friends of the Earth Bulgaria

Radostina Slavkova, Climate and Energy Coordinator

  1. Friends of the Earth Finland

Tanja Pulliainen, Chairperson

  1. ReCommon

Simone Ogno, Finance and Climate Campaigner

  1. Fair Finance International

Kees Koode, International Coordinator

  1. 350.org

Nick Bryer, Associate Director – European Campaigns

  1. 350.org Japan

Takayoshi Yokoyama, Leader

  1. SumOfUs

Leyla Larbi, Campaign Manager

  1. WeMoveEU

Virginia López Calvo, Senior Campaigner

  1. ASUFIN

Verónica Rodríguez, Communication Officer

  1. Milieudefensie – Friends of the Earth Netherlands

Kauther Yahya, Sustainable Finance Campaigner

  1. Amazon Watch

Moira Briss, Climate and Finance Director

  1. BankTrack

Johan Frijns, Executive Director

  1. CEE Bankwatch

Petr Hlobil, Fossil Fuel Area Leader

  1. Change Finance

Shonan Kothari, Campaigns and Communication Officer

  1. .ausgestrahlt

Julian Bothe, Nuclear Energy Campaigner

  1. The KoalaKolektiv

Karla Koala, activist group

  1. Verbraucherzentrale Bremen

Annabel Oelmann, Finance Head

  1. Bellona Europe

Lina Strandvåg Nagell, Sustainable Finance & Economy Manager

  1. Bellona Germany

Dr. Erika Bellmann, Director

  1. The Alliance of Associations Polish Green Network

Maciej Wereszczyński, Energy and Climate Program Coordinator

  1. ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável

Francisco Ferreira, Presidente

  1. The Gastivists

Manolis and Ermioni, members of the Gastivitsts

  1. Oil Change International

David Tong, Global Industry Campaign Manager

  1. The Veblen Institute

Wojtek Kalinowski, Director

  1. Revo prosper

Neus Casajuana, Presidente

  1. Both Ends

Cindy Coltman, Senior Policy Officer

  1. Just Finance International

Wawa Wang, Director

  1. Nature & Environment (Natuur & Milieu)
  2. Just Share

Hugo Robyn, Director – Climate Change Engagement

  1. Global 2000

Patricia Lorenz, Nuclear Energy Campaigner

  1. DUH

Constantin Zerger, Energy and Climate Director

  1. Climáximo

Joao Costa, Volunteer

  1. Bürgerbewegung Finanzwende

Magdalena Senn, Sustainable Finance Campaigner

  1. Counter Balance

Xavier Sol, Director

  1. Stand.earth

Gary Cook, Global Climate Campaigns Director

  1. Corporate Europe Observatory

Belén Balanyá, Climate and Energy Researcher

  1. Centre for Transport and Energy

Šimon Batík, Project Coordinator

  1. Fundacja EkoRozwoju / The Foundation for Sustainable Development

Krzysztof Smolnicki, Board President

  1. Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot

Diana Maciąga, Climate and energy campaigner

  1. Stowarzyszenie Edukacyjno-Kulturalne Wspólna Ziemia

Radosław Sawicki, Board President

  1. Opzione Zero

Marino Favaretto, Representative

  1. Mekong Watch

Kiguchi Yuka, Director

  1. Hiilivapaa Suomi (Coal-free Finland)

Le Vo, Campaign Coordinator

  1. Alliance for Future Generations – Fiji

Seru Lavatenalagi, Coordinator

  1. Mom Loves Taiwan Association

Gloria K.J Hsu, Board Member

  1. Jubilee Australia Research Centre

Dina Rui, Campaigns Director

  1. Solutions For Our Climate

Dongjae Oh, Researcher

  1. Associazione Bianca Guidetti Serra

Donato Cardigliano, Representative

  1. Cedeuam UniSalento

Michele Carducci, Director

  1. Ecoistituto della Valle del Ticino

Oreste Magni, President

  1. Fairwatch Italy

Monica Di Sisto, Vice-President

  1. Associazione spazi popolari

Laura Imperiale, Representative

  1. Disarmisti esigenti

Ennjo Cabiddu, Activist

  1. Legambiente Leverano e della Terra d’Arneo

Fernando Vantaggiato, Representative

  1. Coordinamento ravennate „Per il Clima-Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Coordinator

  1. Action Aid Denmark

Magnus Jensen Nielsen, Sustainable Finance Researcher

  1. Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA, Poland

Radosław Gawlik, President

  1. Re-set: platform for social-ecological change

Kubala Radek, Campaigner

  1. Associazione ambientalista Eugenio Rosmann

Claudio Siniscalchi, Representative

  1. Facing Finance

Thomas Küchenmeister, Managing Director

  1. People of Asia for Climate Solutions

Xiaojun Wang, Executive Director

  1. Mani Rosse antirazziste

Rachele Collela, Member

  1. Earthlife Namibia

Kohrs Bertchen, Chair

  1. Comitati cittadini per l’ambiente

Giovanna Margadonna, Representative

  1. COBAS Confederazione Comitati di Base

Vincenzo Miliucci, Member of the National governance

  1. Coord.ravennate „Per il Clima – Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Representative

  1. Emergenzaclimatica.it

Angelo Gagliani, Representative of the editorial board

  1. Campagna Per il Clima Fuori dal Fossile

Renato Di Nicola, Representative

  1. Movimento No TAP/SNAM Brindisi

CosimoQuaranta, Representative

  1. Trivelle Zero Molise

Marcella Stumpo, Representative

  1. Trivelle Zero Marche

Fabrizio Recanatesi, Representative

  1. Fundacion Chile Sustentable

Sara Larrain, Director

  1. Open Plan Foundation

Magdalena Klarenbach, Board Member

  1. Polish Ecological Club Mazovian Branch

Urszula Stefanowicz, Policy Officer and Project Coordinator

  1. Polish Ecological Club East-north brange

Jadwiga Kopeć, Coordinator

  1. Forum Ambientalista

SimonaRicotti, Representative

  1. EkoStandrez

Romana Leban, Representative

 

[1] За по-детайлен анализ, вж. анализа на Reclaim Finance (англ.)

[2] Изкопаемият газ беше включен само при условие, че не отделя повече от 100 gCOe/kWh. Този праг е доста по-нисък от емисиите на най-добре справящите се инсталации (210-230 gCOe/kWh когенерация) и изисква постигането на масово използване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Като се имат предвид съмненията относно ефективността на тези технологии за улавяне на въглерод и тяхната висока цена, такива централи е малко вероятно да бъдат построени и така газът ще бъде практически изключен от таксономията.

[3] В света вече са създадени 250 000 – 300 000 тона високо токсичен и силно радиоактивен отпадък без да има никакви геологични структури за неговото съхранение.

[4] Вж. изследването на Грийнпийс относно връзките на СИЦ с ядрената индустрия (англ.)

 

[5]  За анализ на доклада на СИЦ вж. докладите на Око-институт, НКРЗОС и на немската Федерална служба за безопасно  управление на ядрени отпадъци. За обобщение вж. доклада на Reclaim Finance (англ)

[6] За останалите производствени методи за електричество и отопление, включени в таксономията, прагът е 100g/CO2e/kWh. Прагът от 270gCO2/kWh за газ е за директни емисии в точката на горене, а при прага от 100gCO2/kWh се има предвид пълният жизнен цикъл; според IPCC, за изкопаемия газ, това представлява средно 32% разлика в емисиите.

[7] Прагът от 270gCO2e/kWh е по-висок от този, заложен от Европейската инвестиционна банка за заеми (250gCO2e/kWh). Също така е и значително над сегашната средна въглеродна интензивност на производство на електроенергия в Европа (215gCOe/kWh през 2020 г. според МАЕ и 226gCO2e/kWh през 2020 г. според Ембър), както и на емисиите от ВЕИ (8-83 g за фотоволтаична енергия и 7-16 g за наземна вятърна енергия в Европа според анализ на пълния жизнен цикъл в скорошно изследване на ООН).

[8] Инвестициите, необходими за изграждането на газова електроцентрала отнемат над 10 г. (9-17 г. в няколко щата в САЩ), а газовите електроцентрали работят средно 25-30 г. в Европа.

[9] За повече информация относно различните въздействия на ядрената енергия върху целите на таксономията, вж. доклада на Платформата за устойчиво финансиране и становището на Европейското бюро по околната среда.

[10] Вж. платформата на Елиз Атал и Ян Вандермостен.

[11] Вж. статията на Блумбърг относно мнението на президента Хойер за таксономията.

[12] Изпълнителният директор на френската компания Mirova се изказа публично против включването на газ в таксономията. Няколко немски финансови институции, както и австрийската RBI имат изказвания против включването на ядрена енергия. Холандските финансови институции – вкл. Achmea, ABP, ABN AMRO и Triodos – публикуваха становища против включването на двата енергийни източника. Датските Folkesparekassen и Merkur Cooperative Bank също се изказаха против включването на газ.

[13] Вкл. Екомаркировките на скандинавския Green Swan Ecolabel и френския Greenfin.

[14] Фондът по чл. 9 (според Регламента за разкриване на информация за устойчиво финансиране) е дефиниран като „фонд, който има за цел устойчива инвестиция или за цел намаляване на въглеродните емисии”.

 

,

Енергийна ефективност за хората, в рамките на Европейската зелена сделка

EGD Council Energy Efficiency & Energy Poverty 20220302

Биоразнообразието и природо-базираните решения са приоритет на Зелената сделка

EGD Council Adaptation Biodiversity & NBS 20220302

Писмо до евродепутати относно гласуване на Петия ПОИ списък на 9 март

21 февруари 2021 г.
Изходящ номер: 1179/21.02.2022г.

ДО:

Александър ЙОРДАНОВ
Ангел ДЖАМБАЗКИ
Андрей КОВАЧЕВ
Андрей НОВАКОВ
Андрей СЛАБАКОВ
Асим АДЕМОВ
Атидже АЛИЕВА-ВЕЛИ
Ева МАЙДЕЛ
Елена ЙОНЧЕВА
Емил РАДЕВ
Иво ХРИСТОВ
Илхан КЮЧЮК
Искра МИХАЙЛОВА
Петър ВИТАНОВ
Радан КЪНЕВ
Сергей СТАНИШЕВ
Цветелина ПЕНКОВА

Относно: Гласуване в Европейския парламент за Петия ПОИ списък на 9 март

Уважаеми дами и господа евродепутати,

Призоваваме Ви да отхвърлите Петия списък на проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List), който съдържа множество инфраструктурни проекти за изкопаем газ!

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Европейския парламент прие настоящия Пети списък с ПОИ. Сега той предстои да бъде гласуван в пленарна зала, за да се ратифицира приемането на проектите за финансиране. Намерението е да се финансират проекти, които ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа (но дали е така?).

Проектите трябва да отговарят на редица критерии:
Първо, те трябва да са от полза за поне две държави-членки на ЕС.
Второ, те трябва да отговарят на поне една политическа цел от следните четири:
– засилване на енергийната сигурност,
– увеличаване на конкуренцията на енергийния пазар чрез предоставяне на потребителите на алтернативен избор,
– засилена интеграция/пазарна интеграция с мрежите на държавите членки и
– принос към прехода към устойчива енергия от възобновяеми източници.
Именно този последен принцип трябва да бъде приоритизиран, тъй като е неразделна част от способността на ЕС и държавите-членки да се справят с предизвикателствата на изменението на климата.

Въпреки тези критерии, Петият списък на проектите от общ интерес съдържа 30 проекта за изкопаем газ, които ще получат финансиране на обща стойност 13 млрд. евро. От тези 30 проекта, четири са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Газовите проекти нямат място в този списък. Те увеличават риска от катастрофални смущения в енергийните ни доставки. Вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества метан – чрез течове на метан по цялата производствена верига, чрез практики като рутинно изпускане и изгаряне. Не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи – те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Българските евродепутати трябва да се застъпят за потребителите на енергия и да отхвърлят списъка на 9-ти март, докато проектите свързани с изкопаеми горива остават част от него. България заслужава списък с ПОИ, които действително ще допринесат за развитието на енергиен сектор с нулеви нетни емисии на парникови газове, за сигурността на енергийните доставки и ще намалят цените на енергията, като същевременно повишат конкурентоспособността на енергийния пазар и икономиката на България.

Гражданското движение срещу газа в Европа се разраства, същото важи и за България. Затова и ще даваме платформа на всички в България, които се противопоставят на изкопаемия газ, за да изразят гласа, опасенията и вижданията си за алтернативи.

Бихме искали също така да подчертаем, че оставаме на разположение за срещи с Вас, така, че заедно да оформим Списък с проекти от общ интерес, който ще доведе до реален зелен и справедлив преход за България.

Прилагаме списък с граждани и организации, които подкрепят настоящата позиция.

С уважение,
Екологично сдружение „За Земята“ – Friends of the Earth Bulgaria

Rory Forster
Радостина Славкова
Симеон Горов

Нашите партньори също подкрепиха:

,

Декларация за климатична справедливост

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Молба за присъединяване към Комисията за енергиен преход

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Отворено писмо по повод Европейския съвет на 21-22 октомври 2021 г.

Уважаеми г-н президент,

Уважаеми господа министър-председатели,

Преди Европейския съвет на 21-22 октомври 2021 г., по време на който ще обсъждате въпроса за нарастващите в момента цени на енергията, ние, като представители на гражданското общество от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), ви призоваваме да засилите националните амбиции за действия в областта на климата и да ускорите енергийния преход чрез пълно разгръщане на потенциала за енергийна ефективност и ускорено изграждане на възобновяеми енергийни източници в нашите страни. Никога не е било по-спешно да се намали консумацията и да се разшири използването на устойчива възобновяема енергия, като слънчева, вятърна и геотермална. Това са истинските решения за справяне с климатичната криза, както и с актуалната свързана с изкопаемия газ и отразяваща се негативно на сметките ни за енергия. Бихме искали да ви насърчим да направите постъпки за гарантиране на нашите съграждани възможности за достъпна възобновяема енергия по начин, който да отговаря едновременно на социалните, икономическите и екологичните цели и предизвикателства.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Писмо относно завода за изгаряне на отпадъци в София до парламентарната комисия по ревизия

Писмо във връзка със завода за изгаряне на отпадъци в София до Комисия по ревизия за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години.

Сигнал инсинератор

За устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо

„За устойчиво управление на отпадъците, без изгаряне“ – отворено писмо

Отговор на правителството за строежа на АЕЦ Белене и политиките на България относно ядрената енергия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Отворено писмо относно: Решение на Европейския съвет относно целта на ЕС за климата до 2030 г.

ДО 

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Решение на Европейския съвет относно целта на ЕС за климата до 2030 г.

Уважаеми г-н Премиер,

На 10-11 декември трябва да се срещнете с Вашите колеги лидери от ЕС, за да обсъдите, наред с други неща, предложеното увеличение на целта за емисиите до 2030 г. Знаем, че това идва на фона на много други важни и неотложни въпроси, не на последно място кризата, причинена от COVID-19 пандемията, която има потенциал да повлияе на живота на гражданите и обществата на ЕС по съществени и необратими начини.

Предизвикателствата, породени от изменението на климата, са ясни и научните данни са еднозначни. Само драстичното (в безпрецедентни мащаби) намаляване на емисиите през следващото десетилетие, може да постави контрол върху изменението на климата и катастрофалните въздействия върху човешката цивилизация, които могат да последват.

Ясно е също така, че няма глобално решение, което да не включва лидерство на ЕС, особено като се има предвид относителното богатство на Съюза и неговата отговорност за историческите емисии на парникови газове. В навечерието на петата годишнина от Парижкото споразумение за климата от наше име и това на милиони наши членове в целия ЕС, Ви призоваваме да:

  • Демонстрирате силно лидерство по отношение на климата и подкрепите намаляване на емисиите от поне 65% в сравнение с нивата от 1990 г. до 2030 г., заедно с ограничаването на повишаването на глобалната температура до 1.5°C;
  • Отхвърлите идеята за промяна на настоящия национално определен принос (NDC) в нетна цел за намаляване на емисиите. Въз основа на собствената оценка на въздействието, предложението на Комисията за 55% нетно намаление би означавало намаляване на реалните емисии само с 50,5% до 52,8%, в зависимост от потенциала за поглъщане на въглерод в ЕС. Това също би добавило значителна несигурност, карайки ЕС и държавите членки да разчитат на силно несигурни нива на поглъщане, които не могат да заместят намаляването на емисиите и затова трябва да се разглеждат отделно;
  • Избягвате да предоставяте каквато и да било подкрепа за постигане на „технологична неутралност“ на изкопаем газ или ядрена енергетика, тъй като нито един от двата енергийни източници не може да допринесе за неотложното намаляване на емисиите, така необходимо през следващото десетилетие.

Добавяме в Приложение кратка бележка, съдържаща допълнителна информация по тези три точки.

Европейските граждани очакват ЕС да се бори със застрашаващите ни климатични промени. Предстоящата Ви среща предоставя възможност на ЕС да покаже истинско лидерство в областта на климата.

Искрено Ваши,

Данита Заричинова и Ивайло Попов

Членове на УС

Екологично сдружение „За Земята“ – Приятели н Земята България

Деница Петрова

Ръководител

Грийнпийс – България

Веселина Кавръкова

Ръководител

WWF България

Естер Асин

Директор

Служба за европейска политика на WWF

Жорго Рис

Изпълнителен директор

Европейско звено на Грийнпийс

Вендел Трио

Директор

CAN Europe – Мрежа за климатични действия в Европа

Pismo_cel_klimat_2030_ZaZemiata_Greenpeace_WWF

Призив към министър-председателите на страните от Централна и Източна Европа

ДО: Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ: Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Призив към министър-председателите на страните от Централна и Източна Европа (Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния, България) преди EUCO 15/16 октомври

Уважаеми господа министър-председатели,

С настоящия призив бихме искали да се обърнем към вас преди Европейския съвет на 15- 16 октомври, който ще бъде решаващ за европейските климатични цели и зеленото възстановяване на икономиките в нашите страни.

Несъмнено поради общото си историческо развитие в последните десетилетия, страните от Централна и Източна Европа се сблъскват със сходни предизвикателства пред икономическото и екологичното си развитие – като наследството от постсоциалистическата ера и колапса на тежката индустрия, както и необходимостта от значителни инвестиции.

Например повече от 50% от публичните инвестиции в Унгария идват от фондове на политиката за сближаване, а в България малко под 50%: https://cohesiondata.ec.europa.eu/Other/-of-cohesion-policy-funding, които да направят възможни структурните трансформации, така необходими за осъществяването на амбициозните климатични действия в съответствие с Парижкото споразумение. Макар в момента нашите държави да реагират по различен начин на кризата с COVID-19 и на европейската инициатива за зелено развитие, основният интерес на нашите общества остава много сходен. През последните шест месеца на пандемията стотици хиляди граждани, експерти, учени, активисти и артисти на гражданското общество и т.н. призоваха за икономическо и социално обновяване, основано на общочовешки и европейски ценности, включващо и осъзнаване на проблемите с климата на национално и европейско ниво.

С настоящия апел бихме искали да подсилим тези по-ранни инициативи и да подчертаем необходимостта да се гарантира, че всички разходи от бюджета на ЕС, и по-специално тези по линия на Кохезионната политика и Фондът за справедлив преход на ЕС, следва да бъдат съобразени с климатичните предизвикателства и да стимулират прехода към климатичен неутралитет, в интерес на централноевропейските общества и икономики.

Следващото десетилетие ще бъде от решаващо значение за предприемането на жизнено необходими действия, за да се избегне в близко бъдеще задълбочаването на негативното въздействие на промените в климата, които вече е видно засягат най-силно именно нашия регион в рамките на Европа. Като се вземат предвид и другите екологични предизвикателства (загуба на биологично разнообразие, недостиг на вода), необходимостта от разработване на цялостни стратегии насочени към грижата за хората и околната среда е по-важна и неотложна от всякога. Само чрез засилени действия сега по отношение на климата, ние можем да избегнем най-тежките и екстремни метеорологични последици, каквито са значителния спад на добивите, увеличаващите се водни бедствия, честите и тежки горещини, които се очаква да доведат до загуби в рамките на ЕС възлизащи на 175 милиарда евро годишно. Ние тревожно се разминаваме с целите на Парижкото споразумение за ограничаване повишаването на средната глобална температура до 1,5 °C и с настоящите неустойчиви политики се движим към свят, който до края на този век ще бъде с 3-4°C по-горещ в сравнение с прединдустриалния. Затова от решаващо значение е ЕС да действа изцяло съгласно ангажимента си по Парижкото споразумение.

Не можем да излезем от настоящата икономическа криза като задълбочаваме съществуващите вече проблеми. Нуждаем се от реформи и интелигентна политика, които ефективно да се справят с икономическата, здравната и климатичната криза едновременно. Регионът на Централна Европа не може повече да изостава в този процес и подкрепата за още по-амбициозни климатични действия и постигането на по-устойчив икономически модел в нашите страни – България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия нараства. Сега, точно преди Европейския съвет на 15-16 октомври, който ще се занимава със засилване на целите на ЕС за климата до 2030 г. и в момент когато държавите-членки изготвят своите национални планове за възстановяване и устойчивост, както и своите планове за изразходване на средства от ЕС, е ключов момент за амбициозни климатични in-public-investment-p/7bw6-2dw3 2 За повече информация вижте Приложение 1 3 JRC (2020). Climate change impacts and adaptation in Europe (PESETA IV). https://ec.europa.eu/jrc/en/peseta-iv 3 действия както на европейско, така и на национално ниво.

Ето защо ние като представители на централноевропейското гражданско общество, бизнеса, градовете, местни и регионални инициативи и академични среди ви призоваваме да се включите в работата за постигане на справедливо зелено икономическо възстановяване, което следва:

– Да гарантира, че действията на ЕС в областта на климата са в съответствие с целите на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5°C, като същевремнно се подкрепи увеличаването на целите на ЕС за климата за постигане на поне 65% намаление на емисиите в сравнение с нивата от 1990 г.;

– Да превърне европейската зелена сделка, бюджета на ЕС и стратегиите за възстановяване и за действия в областта на климата на държавите-членки в амбициозни и съгласувани помежду си като същевременно се гарантира, че парите и инвестициите на данъкоплатците в ЕС ще стимулират климатичните действия възможно най-много;

– Да подобри социалната справедливост докато се противодейства на климатичните и другите екологични кризи, пред които сме изправени;

– Да се основава на задълбочено преосмисляне на настоящия ни икономически модел, за да стане той съвместим с грижата за климата и социалната справедливост, вместо да се търсят бързи решения;

– Да създаде качествени, стабилни и здравословни работни места, както и стимули за иновации, които да служат на нас и бъдещите поколения и да изграждат перспективи за устойчиво бъдеще;

– Да включват обществена подкрепа за политики и проекти, които съчетават климатичните действия с подобряване на качеството на въздуха, водата и почвата, обществени услуги като здравеопазване и образование;

– Да доведат до разработване на мерки за енергийна ефективност и подкрепа за възобновяемите енергийни източници, устойчивия транспорт и мобилност и с приоритет върху селското стопанство и храните;

– Да постави в основата си европейските ценности, демокрацията и солидарността; да доведе до подобряване на участието и прозрачността при разработването на цялостни политики и конкретни решения. Всеобхватни зелени стратегии за възстановяване и конкретни решения вече са налице – разработени и подкрепени от различни заинтересовани страни и от гражданското общество. Пакетите за възстановяване и мерките за финансово стимулиране, които се подготвят от Европейския съюз и държавите-членки, предоставят уникална възможност за съсредоточаване върху социалните и икономически ползи съпътстващите амбициозните климатични действия, така също и за региона на Централна и Източна Европа.

С уважение, Радостина Славкова Координатор „Енергия и климат“ в
За Земята – Приятели на Земята България r.slavkova@zazemiata.org 4 *****

Приложение 1
Подбрани зелени инициативи за възстановяване: A. Европа – Брифинг “Възстановяване по-добре“, E3G: https://www.e3g.org/publications/briefing-summary-recovering-better-a-greenequitable-and-resilient-recovery/ – „Нов курс за природата и за хората”, WWF: https://explore.panda.org/newdeal – Съвместно изявление на членовете на Европейския Съвет: https://www.consilium.europa.eu/media/43076/26-vc-euco-statement-en.pdf – Писмо от Green 10 : https://green10.org/wp-content/uploads/2020/05/G10-letter-toVDL-MFF-2021-27-and-EU-recovery-fund-May20.pdf, http://www.foeeurope.org/Green10-million-people-green-healthy-just-recovery Б. България – Отворено писмо „Коалиция за Зелен рестарт“, водена от Грийнпийс България, WWF България, MOVE.BG и Института за кръгова икономика: https://move.bg/green-restart-article-eng В. Чехия – Изявление на Чешката коалиция за климата: https://klimatickakoalice.cz/promedia/aktuality/stanovisko-klimaticke-koalice-a-zeleneho-kruhu-k-vychodiskum-zkoronavirove-pandemie Г. Унгария – Петиция “Жизнеутвърждаващо общество и икономика”, Приятели на Земята, Унгария: https://mtvsz.hu/a-life-affirming-society-and-economy-petition Д. Полша – „Време за рестарт“: https://www.czasnarestart.pl/#time-for-restart – Изявление на полската климатична коалиция: http://www.koalicjaklimatyczna.org/stanowisko-koalicji-klimatycznej-w-sprawieodpowiedzi-na-nakladajace-sie-kryzysy-klimatyczny-zdrowotny-i-gospodarczy Е. Словакия – Кампания Зелен Рестарт в Словакия, септември 2020 Приложение 2 Списък на българските, чешките, унгарските, полските, румънските и словашките организации, подписали апела до министър-председателите от Централна Източна Европа преди Европейския съвет на 15/16 октомври България: ● Environmental Association Za Zemiata / Friends of the Earth Bulgaria / Екологично сдружение „За Земята“ ● Greenpeace CEE – Bulgaria / „Грийнпийс“ България ● BlueLink Foundation / Фондация „БлуЛинк“ ● CREACTA ASSOCIATION / Сдружение КРЕАКТА ● Bobov dol Municipality / Община Бобов дол 5 ● Klub 8 Ltd/ Magazine 8 / Клуб 8 ООД/ издател на Списание 8 ● Shtastlivetsa Sofia Civic Association / Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ ● Regional Economic Development Agency of Stara Zagora / Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора ● Gorichka / Горичка ● Bulgarian Photovoltaic Association / Българска фотоволтаична асоциация ● Ecological Manifesto – ManEco / Екологичен манифест – МанЕко ● Bulgarian Environmental Partnership Foundation / Фондация „ЕкоОбщност“ ● Fridays For Future Bulgaria / Петъци за бъдеще България Чехия: ● Nádech z.s. ● Chebsko for Climate / Chebsko za klima, z.s. ● Doctors for future, Czech republic / Doctors for future, Česká republika ● Parents for future, Czech republic ● ZO ČSOP JARO Jaroměř ● Centre for Transport and Energy / Centrum pro dopravu a energetiku, z.s. ● Czech for Climate / Česko za klima, z.s. ● PILGRIM – University of Nature / PILGRIM – Potulná univerzita přírody ● Network of ecological counseling STEP / Síť ekologických poraden STEP ● Eurosolar.cz, the national section of the European Association / Eurosolar.cz, národní sekce evropské asociace ● Extinction Rebellion Czech Republic / Extinction Rebellion Czech Republic – Rebelie proti vyhynutí, z.s. ● NESEHNUTÍ – Independent Social Ecological Movement ● Na mysli, z.ú. ● Climate Coalition Olomouc / Klimatická koalice Olomouc ● Faculty of Environment, Jan Evangelista Purkyně University / Fakulta životního prostředí, Univerzita Jana Evangelisty Purkyně ● Calla – Association for Preservation of the Environment / Calla – Sdružení pro záchranu prostředí ● Parents for Climate Liberec / Rodiče za klima Liberec, z. s. ● Slušná firma, z.s. ● Juniperia, z.s. ● JRK Czech republic / JRK Česká republika s.r.o. ● CZ Biom z.s. ● Limity jsme my ● EkoWATT CZ s. r. o. ● EkoWATT z. s. / EkoWATT z. s., Středisko pro obnovitelné zdroje a úspory energie ● Czech Environmental Partnership Foundation / Nadace Partnerství ● Institute for Circular Economy / Institut Cirkulární Ekonomiky ● Fair Venture s.r.o. ● Institute of Anxiety / Institut úzkosti ● ARE | are-events.org z. s. ● Czechia Against Poverty and Inequality / Česko proti chudobě a nerovnostem ● Hnutí DUHA – Friends of the Earth Czech Republic / Hnutí DUHA – Přátelé země ● Chemické divadlo, z.s. ● Ecological Institute Veronica / Ekologický institut Veronica (ZO ČSOP Veronica) ● Tři Ocásci sou družstvo. Sociální družstvo! ● Greenpeace Czech Republic / Greenpeace Česká republika ● ArtMap 6 ● MAK! / MAK! (mobilní architektonická kancelář) ● UM UM Community Festival of Contemporary Theatre and Arts / UM UM o.z. ● Arnika ● Líšeň Sobě z. s. ● Centre for Experimental Theatre / Centrum experimentálního divadla, p. o. (Divadlo Husa na provázku, HaDivadlo, Terén) ● SCHOOL OF IMPROVISATION / ŠKOLA IMPROVIZACE – IMPROVIZUJ S.R.O. ● Universities for climate / Univerzity za klima ● Flash Art ● NaZemi ● Lipka – školské zařízení pro environmentální vzdělávání Brno / Lipka ● Malvazinky Patriots / Přátelé Malvazinek, z.s. ● The Bearable Living in the Center of Prague association / Snesitelné bydlení v centru Prahy, z.s. ● C2c – circle of curators and critics / C2c – kruh kurátorů a kritiků, z.s. ● Fridays For Future Czech Republic / Fridays For Future Česká republika ● Society and Economy Trust / Trast pro ekonomiku a společnost ● Etc. galerie / Etc. gallery ● Ateliér Intermédií FaVU VUT / Intermedia Studio FaVU VUT ● Punctum, z.s. ● Geisslers Hofcomoedianten, z. s. ● ZO ČSOP Morava ● ZO ČSOP Arion ● Faculty of Arts and Architecture, Technical University of Liberec / Fakulta umění a architektury, Technická univerzita v Liberci ● Art for climate / Umění pro klima ● Entrance Gallery / Galerie Entrance ● Studio New Media2, AVU / Ateliér Nová Média 2, AVU ● Artyčok.TV ● 35M2 gallery /Galerie 352M ● Flora Theatre Festival, z.s. ● Platform for Social Housing / Platforma pro sociální bydlení ● Czech Union for Nature Conservation – Environmental Service Organization / ČSOP Ekologická servisní organizace ● Palm Oil Watch International / Koalice proti palmovému oleji ● Jindřich Chalupecký Society / Společnost Jindřicha Chalupeckého ● Centre for Contemporary Art FUTURA / Centrum současného umění FUTURA ● Czech Climate Coalition / Klimatická koalice Европа: ● Climate Reality Europe Унгария: ● NSC-FoE Hungary / Magyar Természetvédők Szövetsége (MTVSZ) ● Green Connection Association / Zöld Kapcsolat Egyesület ● Energiaklub Climate Policy Institut / Energiaklub Egyesület ● Hungarian Energy Efficiency Institute (MEHI) / Magyar Energiahatékonysági Intézet (MEHI) ● Clean Air Action Group / Levegő Munkacsoport 7 ● Hungarian PV and Solar Collector Association / Magyar Napelem Napkollektor Szövetség ● WWF Hungary / WWF Magyarország ● Hungarian Climate Alliance / Éghajlatvédelmi Szövetség ● Environmental Planning and Education Network / Környezeti Tervezési és Nevelési Hálózat ● Energy Efficient Wekerle Civic Society / Energiahatékony Wekerle Civil Társaság ● Protect the Future Association / Védegylet Egyesület ● KÖVET Association for Sustainable Economies / KÖVET Egyesület a Fenntartható Gazdaságért ● GreenDependent Institute / GreenDependent Intézet ● Women for Balaton Association / Nők a Balatonért Egyesület ● Peter Beretzk Nature Protection Club / Beretzk Péter Természetvédelmi Klub ● Green Circle of Pecs / Pécsi Zöld Kör ● Green Action Association / Zöld Akció Egyesület ● Green Circle / Zöld Kör ● TU Budapest Green Circle / BME Zöld Kör ● Environmental Management and Law Association / Környezeti Management és Jog Egyesület ● Extinction Rebellion Hungary / Extinction Rebellion Magyarország ● Refllex Environmental Association / Refllex Környezetvédő Egyesület ● Consultants for Sustainable Development / Tanácsadók a Fenntartható Fejlődésért ● Tree of Life Environmental Protection Association / Életfa Környezetvédő Szövetség ● Magosfa Foundation for Environmental Education and Ecotourism / Magosfa Környezeti Nevelési és Ökoturisztikai Alapítvány ● CSEMETE Association Of Nature And Environmental Protection / CSEMETE Természet- és Környezetvédelmi Egyesület ● Greenpeace Hungary / Greenpeace Magyarország Egyesület ● Serpentes Foundation / Serpentes Alapítvány ● Hydra Nature Protection and Youth Association / Hidra Természetvédelmi és Ifjúsági Egyesület ● CEEweb for Biodiversity / CEEweb a Biológiai Sokféleségért Полша: ● Institute for Sustainable Development Foundation / Instytut na rzecz Ekorozwoju ● WWF Poland / Fundacja WWF Polska ● The Ecological Association EKO-UNIA / Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA ● Cycling Lublin’ Association / Stowarzyszenie „Rowerowy Lublin“ ● Towarzystwo na Rzecz Ochrony Przyrody ● Institute for Urban Actions / Fundacja Instytut Działań Miejskich ● The Centre for Environmental Activities „Zrodla“ / Ośrodek Działań Ekologicznych „Źródła“ ● Earth and Us Centre of Ecological Education / Ziemia i My Centrum Edukacji Ekologicznej ● Polish Green Network / Polska Zielona Sieć ● Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot ● Urban Movements Congress / Kongres Ruchów Miejskich ● Foundation of the Centre for Research and Protection of the Human Environment “HABITAT” / Fundacja Centrum Badań i Ochrony Środowiska Człowieka“HABITAT“ Poland ● Polish Green Building Council / Polskie Stowarzyszenie Budownictwa Ekologicznego 8 ● Fundacja „Rozwój TAK – Odkrywki NIE“ ● Polish Ecological Club Mazovian Branch / Polski Klub Ekologiczny Okręg Mazowiecki ● Norden Centrum Scientific Foundation / Fundacja Naukowa Norden Centrum ● alter eko foundation / Fundacja alter eko ● Society for Nature and Man / Twarzystwo dla Natury i Człowieka ● Compassion in World Farming Poland / Fundacja Compassion in World Farming Polska ● Global Action Plan Poland / Fundacja GAP Polska ● Society for the Earth / Towarzystwo na rzecz Ziemi ● Institute of Public Affairs / Instytut Spraw Publicznych ● Greenpeace CEE Poland / Fundacja Greenpeace Polska ● Young for Climate Poland / Stowarzyszenie Młodzi dla Klimatu ● Common Thing Foundation / Fundacja Rzecz Społeczna Румъния: ● 2Celsius / Asociația 2Celsius ● Greenpeace CEE Romania ● Kogayon Association / Asociatia Kogayon ● WWF Romania ● Bankwatch Romania / Asociația Bankwatch România ● National Alliance of Student Organizations in Romania / Alianța Națională a Organizațiilor Studențești din România ● Romanian Youth Council / Consiliul Tineretului din România Словакия: ● Youth for Climate / Mladí za klímu ● Students without a name / Študenti bez mena ● Slovak Climate Initiative / Slovenská klimatická iniciatíva ● Friends of the Earth Slovakia – CEPA / Priatelia Zeme – CEPA ● Buildings for Future / Budovy pre budúcnosť ● Slovak Association of Photovoltaic Industry / Slovenská asociácia fotovoltického priemyslu a OZE (SAPI) ● Greenpeace CEE Slovakia / Greenpeace Slovensko ● Otherness Initiative / Iniciatíva Inakosť ● Center of Environmental Activities / Centrum environmentálnych aktivít ● People in Need Slovakia / Človek v ohrození, n.o. ● CLIMATE COMMUNICATIONS SLOVAKIA / CLIMATE COMMUNICATIONS SLOVAKIA ● ZO6 SNLP Bratislava / ZO6 SZOPK Bratislava ● Civic initiative for preservation of environment / Občianska iniciatíva za zachovanie ŽP ● Human Rights League Slovakia / Liga za ľudské práva ● Freedom of Choice / Možnosť voľby ● Society for Sustainable Life / Spoločnosť pre trvalo udržateľný život (STUŽ) ● Passive House Institute Slovakia / Inštitút pre pasívne domy ● SOSNA association / SOSNA, o.z. ● No Time to Lose / Nestrácajme čas ● Slatinka Association / Združenie Slatinka ● Ekopolis Foundation / Nadácia Ekopolis ● Center for Philanthropy / Centrum pre filantropiu n.o. ● Institute for Public Affairs / Inštitút pre verejné otázky ● Bratislava fotogenic / Bratislava fotogenická ● Carpathian Foundation / Karpatská nadácia 9 ● Institute for the Circular Economy / Inštitút cirkulárnej ekonomiky, o.z. ● Blue Lemons s.r.o ● SUSTO – Sustainability Tools ● Good years 50plus / Dobré roky 50plus ● Climate needs you / Klíma ťa potrebuje ● Academia Istropolitana Nova / Academia Istropolitana Nova ● Rainbow PRIDE Bratislava / Dúhový PRIDE Bratislava ● Green Foundation / Green Foundation, nadácia ● Natura Rusovce ● Open Society Foundation / Nadácia otvorenej spoločnosti ● So us – WOMEN / Žemy ● EveryIndividualMatters ● Sustainability Platform / Platforma udržateľnosti ● ASPECT / ASPEKT ● Consumer protection organisation (S.O.S.) Poprad / Spoločnosť ochrany spotrebiteľov (S.O.S) Poprad ● Phoenix / Občianske združenie Phoenix – Phoenix Polgári Társulás ● Fridays for Future Slovakia / Fridays for Future Slovensko ● OZ Liptov activists LIPA / OZ Liptovskí aktivisti LIPA ● Kapital / Kapitál

CEE_Appeal_GreenRecovery

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

България  между  въглищата  и справедливия преход

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА:

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК И ЕП В БЪЛГАРИЯ

МЕДИИТЕ

България  между  въглищата  и справедливия преход

Националният съвет за тристранно сътрудничество бързо трябва да бъде реформиран

Европейският съвет прие Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. в размер на 1,074 трилиона евро , както и Фонд за възстановяване – 750 милиарда евро, като 390 милиарда от него са грантове, а 360 млрд. – заеми. Фондът за справедлив преход беше намален от предложените от ЕК 40 млрд евро на 10 млрд.

Очакванията са европейския парламент да одобри предложенията на Съвета за МФР 2021-2027 г.

За България са предвидени 29 млрд.евро. Около 1,2 млрд. евро ще бъдат средствата за справедлив преход във въглищните региони.

Правителството трябва много бързо да реагира с мобилизирането на експертен потенциал от всички заинтересовани страни за изработването на национален план за икономическо възстановяване и справедлив енергиен преход. Тези средства от европейски фондове не са гарантирани. Ще бъдат получени само при ясен и качествен национален план за възстановяване, съобразен със Зелената сделка и регионални планове за справедлив преход, отговарящи на условието за преструктуриране на икономиката от изкопаеми горива , към нисковъглеродна.

Правителството загуби няколко години  в които не подготви реформи в енергетиката и не създаде условия за планиране на енергиен преход.

В стремежа да не се прави нищо до следващите избори политиците печелеха избори, но загубиха възможността сега да бъдат подготвени с планове и програми  за европейско финансиране.

Нещо повече, под  заплахата от синдикални протести и сваляне на правителството, политиците забавиха с 2 години присъединяването на страната ни към европейската въглищна платформа.За тези 2 години ,обменяйки опит с европейските си колеги, нашите въглищни региони щяха да имат качествени и работещи планове за зелено икономическо развитие.

От За Земята работим от години с общините Перник и Бобовдол, стигна се до абсурда тези общини да подканят правителството и да му напомнят че влизането във въглищната платформа би осигурило европейско финансиране за тях, вместо това да прави министъра на енергетиката

Иронията е в това, че въпреки бездействието на управниците, те пак получиха протести, но не синдикални , а много по-многобройни и яростни от евентуалните протести на профсъюзите.Управлението без визия и със страх не води до добри резултати.

Огромен проблем за хаоса и бездействието на политиците ни в енергийния сектор от години е наличието на многобройни консултативни съвети, в които участват едни и същи хора с мислене от 80-те години на 20-и век. Хора, които не разбират че въглищата не могат да бъдат бъдеще за България, а АЕЦ Белене е огромен корупционен гьол.

От становищата на Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) , Икономически и социален съвет (ИСС), новосъздадения Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка към Министерски съвет (без нито един представител на НПО в него), никога не чухме нещо за децентрализация на производството на енергия, за облекчаване на условията и достъпа на отделните домакинства до ВЕИ технологии. За прекъсване на корупционните практики в сектор енергетика и обслужването от държавата на интересите на олигарси  и „консултанти“, за липсата на прозрачност.

България продължава да е икономиката в ЕС с най-висока енергийна интензивност, потреблението на енергия за единица БВП е три пъти по-високо от средната стойност за ЕС . Това неефективно използване на енергията, както и повишаването на енергийната ефективност не са приоритетна тема на нито един от консултативните съвети, а трябва да са.

От всичките тези съвети с експерти-бивши енергийни шефове ,учени и синдикалисти в тях, излизат становища че лошия Брюксел ни принуждава да правим реформи  съсипващи икономиката ни, че поставените в Зеления пакт междинни цели до 2030 г са прекалено амбициозни за нас и може да се отразят рестриктивно върху българската индустрия и пазара на труда. Според тях преходът към нисковъглеродна икономика е за богатите страни, ние трябва да продължим да разчитаме на въглищата .

Националните особености в историческото и технологично развитие, енергетиката базирана преимуществено на изкопаеми горива се изтъкват като аргументи България да остане в миналото с въглища като един от основните източници на енергия, заедно с АЕЦ.

Особено полезен и удобен на властта е НСТС. В него от години участват едни и същи представители на бизнеса които представляват много малка част от него, на синдикатите , които по техни оптимистични данни представляват 25% от работещите хора в страната.

За властите и участниците в съвета е удобно от години да вземат решение в тесен кръг, касаещи огромен брой хора , които не са представени там.

Допълнителен бонус за тях е че  представителите на бизнеса и синдикатите се чувстват значими, с постоянен достъп до медиите пред които гордо обясняват  защо България трябва да се сниши (в стил Тодор Живков) пред амбициозните европейски цели за преход към нисковъглеродна икономика.

Становищата на този съвет звучат толкова архаично и далеч от реалната икономическа ситуация  в България и Европа, че изглеждат написани на друг език, в сравнение например с предложенията и анализите на природозащитните организации,  Българската фотоволтаична асоциация или на Българската стартъп асоциация (в която членуват над 500 високотехнологични компании  ).

Добре е че напоследък забелязваме зелено развитие в някои позиции  на КНСБ, трябваше им доста време да узреят за съвременните тенденции, надяваме се да продължат в този дух и най-после ръководството им да приеме позициите на европейските конфедерации на синдикатите в областта на енергийния справедлив преход.

Нашите предложения към правителството са:

-Реформиране и разширяване на НСТС с привличане в него на всички заинтересовани страни с осигурена равнопоставеност. Задължително използване на съвременните технологии за онлайн комуникация, не е нужно всички да се снимат с премиера.

– Дайте еднакъв статус и тежест при гласуването в съвета на всички участници в планирането на енергийната трансформация и справедлив преход.

– Концентрирайте целия капацитет на институциите и гражданското общество в изработването на национален план за възстановяване  с акцент върху зеленото възстановяване.

– Регионалните планове за справедлив енергиен преход задължително трябва да бъдат изработвани с участието и на общински експерти, местните граждански инициативни групи, НПО експерти които вече от години работят с общините и гражданите във въглищните региони.

– Не се опитвайте да продължавате изолацията на гражданското общество, съвременния бизнес, на  зелените и НПО експерти от вземането на решения за икономическото и енергийно развитие на страната.

Спомнете си как преди години (2008) Р.Овч. наричаше  ВЕИ технологиите „вятър и мъгла“ и сравнете в какъв свят живеем сега. А горещо препоръчваната  от него АЕЦ Белене още не е построена и няма да бъде. Всъщност всичко което ние от За Земята и други природозащитни организации пишем и говорим от години за енергийния сектор се случва сега , въпреки нечистоплътната кампания от десетилетия в медиите на олигарсите  срещу нас, представящи ни като чужди агенти в стилистиката на путинските средства за дезинформация.

– Осигурете споделяне на навременна и еднаква информация за всички участници в съвета.

– Определете точни правила за изразяване на мнения от участниците, както и разумен срок за обратна връзка от институциите по отношение на предложенията на участниците.

– Оставка на министъра на енергетиката Т.Петкова. Тя от години демонстрира пълна липса на визия за развитие на енергийния сектор. Заблуждава обществото по отношение на корупционния проект АЕЦ Белене, излъга за становището на ЕК по статута на този проект. Дава лъжливи обещания на синдикатите и заетите във въглищния сектор че ще бъдат защитени работните им места. При положение че в цяла Европа въглищната индустрия е пред планирано закриване , със съответната социална защита.

– За нас е странно че при настоящите реформи в кабинета, не е поискана оставката на г-жа Петкова. Тя изключително много злепостави това правителство и е една от причините за настоящите протести.

-Бодро рапортува за прехвърляне на студения резерв към държавния ТЕЦ 2, след нареждане на премиера, без да даде обяснение кое наложи да се плащат десетки милиони досега на енергийни олигарси и „консултанти“ за  студен резерв, както и защо беше необходим в такъв размер.

– Под ръководството на г-жа Петкова министерството демонстрира бездействие пред корупционните практики, липса на прозрачност  и продължи да обслужва частни интереси в енергетиката.

– Допусна да бъде изпратен в ЕК изключително некачествен ИНПЕК, засипан от критики и препоръки от ЕК и независими български експерти .

От За Земята внесохме 45 страници с препоръки и предложения към този план, без да получим отговор.

– Ще бъде много трудно страната ни да изпълни изискванията за финансиране на енергийната трансформация  и справедлив преход с европейски средства от МФР 2021-27 г. с министър който не взе нито едно самостоятелно, правилно решение досега.Тя загуби доверието на голяма част от обществото, бизнеса ,енергийните експерти , както и на заетите в енергийния сектор.

– Оставката на министър Петкова е задължителна ако това правителство иска да осигури на страната модерно икономическо развитие и след своя мандат.

– По това се различават държавниците от политиците еднодневки, подвластни на различни олигархични интереси и корупционни схеми.

– Готови сме да участваме в консултации по изработването на Национален възстановителен плана

За допълнителна информация и контакти:

Тодор Тодоров

Координатор в направление енергия и климат в Екологично сдружение За Земята, координатор за България по темата справедлив енергиен преход на международната мрежа CEE Bankwatch

t.todorov@zazemiata.org

 

ZZ_SP_otvoreno pismo

Писмо до министъра на околната среда и водите с препоръки за решителни мерки срещу еднократните пластмасови изделия
,

Писмо до министъра на околната среда и водите с препоръки за решителни мерки срещу еднократните пластмасови изделия

Уважаеми г-н министър,

Във връзка с Европейската директива за намаляване на въздействието на някои пластмасови продукти върху околната среда (Директивата) отправяме към Вас запитване относно напредъка, плана и графика на процеса по транспонирането ѝ у нас, както и конкретни препоръки относно нейното пренасяне в българското законодателство.

Директивата е положителна първа стъпка към намаляване на производството и потреблението на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия. Независимо от това, мащабът на пластмасовото замърсяване далеч надхвърля обхвата на краткия списък със забранени изделия в Директивата. Директивата не само дава възможност, но и насърчава по-амбициозни стъпки от държавите членки за ограничаването на използването на по-широк спектър пластмасови изделия за еднократна употреба.

Според национално представително проучване на обществените нагласи от началото на тази година, 95% от българските граждани искат от Вас да предприемете решителни действия за справяне с кризата с пластмасовото замърсяване, като над две трети от хората са готови да се откажат от някои пластмасови изделия за многократна употреба.1 Държавата, общините, бизнеса и обществото – всички те играят важна роля в борба с пластмасовото замърсяване. Ето защо новото законодателство трябва да се разглежда като възможност, която ще бъде от полза за всички участници. Затова се обръщаме към Вас с конкретни предложения как да приложите този законодателен акт със засилени цели, ускорена времева рамка и по-смели мерки, както позволява Директивата, така че да има действителни положителни резултати.

С настоящото писмо също така заявяваме интерес в качеството си граждански организации да се включим като заинтересована страна в процеса на транспониране на Директивата чрез участие в съответните работни групи, срещи и писмени консултации. Ако Ви е необходима повече информация или имате въпроси относно изложените предложения, ще се радваме да се срещнем с Вас през идните седмици. Лице за контакт: Евгения Ташева, e.tasheva@zazemiata.org.

Следва изложение на нашите препоръки за ефективно прилагане на Директивата 2019/904 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда в България. 

 

Екологично сдружение „За Земята“и „Грийнпийс“ – България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София
, , ,

Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София

изготвени от Сдружение „Горичка“ и Екологично сдружение „За Земята“

– м. юни 2020 г.

София заслужава по-умно управление на отпадъците! Затова съвместен екип на За Земята и Горичка формулира 4 базови предложения за подобряване на системата за управление на отпадъците в Столична община.  Това не са всички промени, които е необходимо да се направят, но е едно добро начало.

Предложенията са:

1. Въвеждане на разделно събиране на хранителните отпадъци от домакинствата – кафява кофа за хранителни отпадъци до всеки комплект цветни кофи за рециклируеми отпадъци;

2. Поставяне на повече кофи за разделно събиране на рециклируеми отпадъци, така че да има цветни кофи на максимум 150 м от всяка жилищна и обществена сграда;

3. Обособяване на площадки във всеки квартал за приемане на всички видове разделно събрани отпадъци от домакинствата, които да работят с удължено работно време.

4. Предоставяне на достъпна, актуална, изчерпателна и разбираема информация за местата и начина на предаване на различните видове отпадъци и тяхната по-нататъшна преработка, за количествата рециклирани, компостирани, изгорени и депонирани отпадъци, за разходите за управление на отпадъците и за размера и начина на изчисляване на такса „битови отпадъци“.

Повече подробности вижте в инфографиките и писмото, изпратено до кмета на Столична община.

 


Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

сваляне

Отворено писмо до министър председателя на Република България

Otv_pismo Belene (1)

,

Отворено писмо относно Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната

От името на Коалиция „За да остане природа в България“ изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Правни и екологични организации призовават Европейската комисия за спешни действия за опазването на Кресненския пролом

Адвокати и екологични организации призоваха Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Българското правителство, отговорно за шокиращо унищожаване на биоразнообразие в ключовите Натура 2000 зони в региона на Кресненския пролом. Можете да намерите оригиналното писмо и двата анекса, съдържащи научната оценка за значимостта на района на Кресна в прикачените документи. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Отворено писмо: Време е Министерство на енергетиката и ЕБВР да намерят решение за Бели бряг

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

протест, шествие, отпадъци, топлофикация, софия, изгаряне

Писма от инициативен комитет „За чиста София без изгаряне на отпадъци“

Писмо до Представителството на Европейската комисия в България, 3 януари 2019 г.

Писмо до Европейската инвестиционна банка, 12 ноември 2018 г.

Писмо до ЕИБ относно проекта за изгаряне на отпадъци в София

Писмо до Европейската инвестиционна банка от столични общински съветници срещу проекта за изгараяне на отпадъци в София (на английски език)

 

,

Неподходящи заместители на пластмасите за еднократна употреба

Не се заблуждавайте от неподходящи заместители! Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.

Не се заблуждавайте от неподходящи заместители!
Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.

Кракто изложение от обединението Rethink Plastic (Да преосмислим пластмасата), което предупреждава политицте за заблуждаващи и неподходящи заместители на еднократната пластмаса като биоразградими пластмаси или изделия от смесени материали, включващи пластмасов слой.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download