Брифинг: Жалба на „За Земята” до Европейската комисия относно качеството на окончателната версия на Интегрирания план енергетика и климат (ИНПЕК)

Оригиналът е конфиденциален, затова споделяме основните точки тук:

На 9 април За Земята подаде жалба до Европейската комисия относно качеството на окончателната версия на Интегрирания план енергетика и климат (ИНПЕК). 

Сигнализирахме Европейската комисия относно сериозни пропуски в окончателната версия на ИНПЕК, която бе качена на сайта на ЕК на 15 януари 2025 г. без текущо обществено обсъждане. 

 

Жалбата е разделена на 4 части:

  • Съответствие с целите в областта на климата и енергетиката
  • Субсидии за изкопаеми горива
  • Цели в областта на енергийната бедност и съответствие със Социалния план за климата (СПК)
  • Участие на обществеността и достъп до информация


1.Съответствие с целите в областта на климата и енергетиката 

България не си е поставила достатъчна цел в една от целите за енергийна ефективност – за ниво енергийни спестявания в крайното енергийно потребление (КЕП), нито пък има нужните политики и мерки, за да постигнат тази цел, както изисква преработеният текст на Директивата за енергийна ефективност. Европейската обсерватория за неутралност на климата (ECNO) установи, че посочените от България политики и мерки биха постигнали намаление в крайното потребление на енергия само от 8,8 Mtoe до 2030 г., като прогнозираните пропуски са в размер от – 0.4 Mtoe. Тези прогнози показват, че политиките са недостатъчни, за да се справят с необходимия принос.

България също така не е определила подходящи политики и мерки за постигането на изброените по-долу цели:

  • Намаляване на емисиите на парникови газове с 10% съгласно Регламента за разпределяне на усилията
  • Общото нетно поглъщане на въглероден диоксид до 2030 г. съгласно за Регламента земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС)
  • Националния принос към целта за използване на енергия от възобновяеми източници до 2030 г. 

Относно намаляването на емисиите на парникови газове с 10% съгласно Регламента за разпределяне на усилията –  за отраслите “Транспорт” и “Сгради”, България е включила само мерки, които вече са използвани и не са подходящи за декарбонизацията на секторите. Също така, макар че транспортният отрасъл е отговорен за 22% от националните емисии на парникови газове, ИНПЕК не включва прогнозите WEM и WAM. 

По отношение на общото нетно поглъщане на въглероден диоксид до 2030 г. съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламента за ЗПЗГС, докладът на Европейската обсерватория за климатична неутралност (ECNO): „Постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г: Пропуски в националните приноси и политики“ посочва прогнозен недостиг от -1,5 млн. тона еквивалент на CO2 спрямо целта за ЗПЗГС, въз основа последните налични изходни данни на ЕАОС (средно за периода 2016 – 2018 г.).  

Относно националния принос към целта за възобновяема енергия за 2030 г. – в жалбата се посочва, че в ИНПЕК липсват достатъчно мерки за подкрепа на активните клиенти (произвеждащи потребители) и за създаване на енергийни общности.

 

  1. Субсидии за изкопаеми горива

България твърди, че не „предоставя енергийни субсидии, включително и за изкопаеми горива”, като същевременно прави това (предоставяме примери в жалбата), което означава, че изискването спрямо Регламента за управление да се уточни как и кога възнамерява да прекрати субсидиите за изкопаеми горива е нарушено. 

  1. Цели за енергийна бедност и съответствие със СПК  

България не е направила оценка за броя на домакинствата, живеещи в енергийна бедност и също така не е определила национална цел и срокове за намаляване на енергийната бедност. В ИНПЕК се посочва, че през 2023 г. 1 809 000 души (не домакинства) са в състояние на енергийна бедност, което обхваща 28% от населението на България – 6 445 481 души. Предвид, че това е значителен процент от населението, България би трябвало да посочи цели и срокове за намаляване на енергийната бедност. 

 

  1. Участие на обществеността и достъп до информация 

В процеса на участие на обществеността имаше няколко недостатъка в нарушение на чл. 10 и приложение I към Регламента за управление:

  • Прекалено кратки сроковете за участие в общественото обсъждане;
  • Неадекватно обобщение обобщение на изразените становища;
  • Актуализираният ИНПЕК не предоставя достатъчна информация относно това как окончателната версия взема предвид обратната връзка;
  • Към датата на представяне на актуализирания ИНПЕК в ЕК не е публикуван екологичен доклад и не е извършена оценка на потенциалните последици за засегнатите от плана зони.

 

Приложение:

  • Политики и мерки относно целта за ВЕИ 
  1. Конкретните цели и стриктните политики и мерки по отношение на децентрализираната и демократизирана енергиен система са от ключово значение за постигането на целите за внедряване на ВЕИ, например конкретни цели за броя на домакинствата, които ще станат активни клиенти (произвеждащи потребители) до 2030 г. и 2050 г., и за дела/броя на енергийните общности. Това е необходимо за постигане на целите за ВЕИ в отрасъл електроенергия, но също така и за отраслите отопление и охлаждане и за транспорт. 
  2. Прогнозираното използване на вятърна и слънчева енергия не е балансирано, което може да застраши постигането на дългосрочната цел на България за ВЕИ. Регулаторната рамка за офшорната вятърна енергия и Зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници по отношение на вятърна енергия все още не са завършени, което възпрепятства изграждането на необходимия капацитет. 
  3. Растежът на слънчевата енергия се случва с цената на нарушения, като например появата на соларни паркове в територии от НАТУРА 2000 или върху висококачествени земеделски земи. За да се предотврати това да се случи при изграждането на нови соларни и вятърни паркове, препоръчахме да се определят приоритети и конкретни цели за процента и мощности за производство възобновяемата енергия, изградени върху рекултивирани земи или зони, увредени от икономически дейност, както и да се определят Зони за ускорено внедряване на ВЕИ по отношение на слънчева енергия. 
  4. Необходимо е да се адресира административната тежест при процедури за поддръжка на мрежовата инфраструктура.
  1. Цели и мерки спрямо Регламента за разпределяне на усилията  
  1. Българският ИНПЕК не включва цели и пътни карти по отрасли за намаляване на емисиите на парникови газове за всички отрасли, като липсата на транспортен сектор с 22% от емисиите на парникови газове е най-сериозна.
  2. Актуализираният ИНПЕК включва вече съществуващи мерки, които България предприема през последните 15 години, като единствени инструменти за постигане на по-устойчива транспортна система. Тези мерки, които зависят основно от програмите на фондовете на ЕС, не са довели до съществена промяна в отрасъла, дори и въпреки мащабните целеви инвестиции в градския транспорт.
  1. Цели и мерки за енергийна ефективност (ЕЕ) 
  1. Според ИНПЕК до 2030 г. ще бъде обновен 8% от съществуващия сграден фонд в България. В нарушение на Регламента за управление WAM сценарият за политики и мерки за енергийна ефективност включва само съществуващи мерки, но не и допълнителни такива. Окончателният проект на ИНПЕК потвърждава, че съществуващите политики трябва да бъдат засилени, но това ще стане в рамките на разработването на бъдещ Национален план за обновяване на сградите.
  2. Все още липсва механизъм, който да подкрепя сградното обновяване на еднофамилни сгради или пък дълбокото сградно обновяване, липсва приоритизация на енергийно бедните домакинства или на сградите с най-ниски показатели.  

 

  1. Оценка на енергийната бедност, цели и мерки. 
  2. Не е ясно как е направена оценката на хората в енергийна бедност, нито пък коя ще институцията, която ще определи бенефициентите по Социалния план за климата (СПК). България също така не е представила оценка на броя на домакинствата, живеещи в транспортна бедност, поради което не е ясно как в рамките на СПК ще бъдат направени необходимите оценки и включени мерки по отношение на транспортната бедност. Също така, правителството не е изпълнило задължението си спрямо националното законодателство (чл. 8 от Закона за енергетиката) да изготви дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност с цели за 2030, 2040 и 2050 г. 
  3. Все още не е създадена и не е започнала да функционира Национална обсерватория за енергийна бедност – ангажимент, поет в ИНПЕК. Нейното създаване е необходимо и поради факта, че тази организация ще определи кои уязвими групи попадат в енергийна и транспортна бедност. Понастоящем не съществува никаква информационна система и не е ясно как ще се извършва определянето на бенефициентите по СПК. 
  4. Субсидии за изкопаеми горива

Макар че България твърди, че „не предоставя енергийни субсидии, включително за изкопаеми горива“, в доклада на ЕК за енергийните субсидии в ЕС за 2024 г. се твърди, че българските субсидии за изкопаеми горива спрямо БВП надвишават средните за ЕС. В допълнение на това, около 90 % от съществуващите субсидии за изкопаеми горива в България са с крайна дата след 2030 г. или изобщо нямат крайна дата.

В приложението към жалбата се изброяват някои от най-значимите субсидии за изкопаеми горива, които България предоставя в момента – субсидии за държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, субсидии за високоефективно комбинирано производство на енергия (преференциални цени и премии и за силно замърсяващи ТЕЦ като „Брикел“ и „Бобов дол“), договори за изкупуване на електроенергия (СИЕ) на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1“.

  1. ТЕЦ „Брикел“ осигурява отопление само на 2 000 домакинства и няколко обществени сгради, а ТЕЦ „Бобов дол“ не осигурява отопление на нито една жилищна или обществена сграда в Бобов дол.
  2. С оглед на различните видове субсидии за въглища и газ и техния значителен размер, това да не бъде уточнено как и кога те ще бъдат преустановени е в нарушение на Регламента за управление и също така създава пряк риск за постигането на целите за декарбонизация на българската индустрия и на целите на ЕС в областта на климата.

III. Недостатъци в процеса на обществено обсъждане по време на актуализацията на ИНПЕК в България

  1. Първият (и закъснял с почти 6 месеца) проект, публикуван за обществено обсъждане през декември 2023 г. не включваше очакваните резултати от описаните мерки.
  2. Второто обществено обсъждане бе в периода 13 юни 2024 г. – 26 юни 2024 г. (две седмици). 
  3. По време на двете обществени обсъждания беше осигурен достъп само до националния план. Не бяха предоставени аналитични данни и прогнози съгласно част II от приложение I към Регламента за управление.
  4. Варианта на окончателния актуализиран ИНПЕК, който бе изпратен до Европейската комисия през януари 2025 г. не беше предоставен на обществено обсъждане и не бе предоставен на българската общественост, с изключение на публикацията на официалната уеб страница на Европейската комисия.  
  5. Едва в края на 2024 г. Министерството на околната среда и водите стартира процедура за възлагане на изготвянето на задължителната екологична оценка съгласно Директивата за стратегическа екологична оценка и съответната оценка съгласно Директивата за местообитанията.
  6. Окончателният вариант на ИНПЕК, представен на ЕК, не съдържа глава, описваща  как е взета предвид обратната връзка от обществената консултация, а само неясно и неизчерпателно обобщение на становищата. Сериозните екологични, климатични и икономически съображения срещу експлоатацията и потенциалните сондажи за газ в българския участък на Черно море и призивите срещу плановете за нови ядрени реактори изобщо не са отразени.
  7. По време на фазата на ангажиране на заинтересованите страни не са предприети конкретни мерки за достигане до слабо представените групи. Mладите хора бяха непропорционално изключени от достъпа до обществените консултации, като не успяха да осигурят „достъпен социален диалог и подход, обхващащ цялото общество“, както се подчертава в Регламента за управление и раздел 3.2 от Известието на Комисията относно насоките към държавите членки за актуализиране на националните енергийни и климатични планове за периода 2021-2030 г. Това се потвърждава от задълбочен анализ на интервюта с младежи от България, проведен от организацията Youth and Environment Europe (YEE).

 

Доклад: Замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид през 2024 г.

Екологично сдружение „За Земята“ от години следи качеството на въздуха в София, като изследва нивата на азотен диоксид (NO) – един от основните замърсители, свързан с автомобилния трафик. През 2021 и 2022 г. проведохме измервания на различни места в града, използвайки дифузионни тръби. Резултатите показват тревожна тенденция – през 2021 г. на 19 от 27 локации, а през 2022 г. на 25 от 27 отчетохме средногодишни стойности над допустимите 40 µg/m³. На всички 20 места, където правихме измервания и през двете години, нивата на NO през 2022 г. бяха по-високи от тези през 2021 г. През 2024 г. публикувахме и доклад с данни от ноември 2023 г. до април 2024 г. (те обхващат периода един месец преди въвеждането на ЗНЕ, всичките три месеца от периода на прилагането ѝ, както и един месец след това), който също показа леко покачване на концентрациите спрямо предходните периоди.

От „За Земята“ продължихме с измерване на замърсяването в София и през 2024 г. на 36 места. В 33 от тях измерихме годишни концентрации над законовата норма, а 2 от точките с по-ниски стойности са тези, разположени при станции от официалната система за мониторинг. В най-замърсената локация измерихме концентрация на азотен диоксид от 64 µg/m³. Също така установихме, че тенденцията за увеличаване на замърсяването спрямо 2021 и 2022 г. продължава.

Вижте подробности в приложения доклад:

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Отворено писмо относно безядрено използване на площадката в Белене

От Екологично сдружение За Земята имаме дълга, 30 годишна история на противопоставяне на корупционния проект АЕЦ Белене. В крайна сметка няма АЕЦ Белене, ние се оказахме прави, когато десетилетия в своите анализи, доклади,  интервюта по медиите и писма до правителството предупреждавахме че този проект няма бъдеще. За съжаление не се зарадвахме на този резултат, защото няма АЕЦ Белене но няма и над 3 милиарда лева в бюджета.

Смятаме за разумно базирайки се на сериозния ни опит и експертиза в областта на енергийния сектор и конкретно по темата за проектите за нова АЕЦ да предоставим на правителството своята гледна точка при вземане на решения в ядрения сектор.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

,

Наръчник: Общини готови за бъдещето

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

,

Основни препоръки по финалните версии на Интегрираните планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

,

Коалиция за климата – България зове: Изпълнете реформите по НПВУ!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Общо НПО становище относно Социалния план за климата

Общо НПО становище относно Социалния план за климата (СКП)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Искане до МОСВ за промяна на местоположението на пунковете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в София

В настоящия ресурс може да откриете пълния текст на искането до министъра на околната среда и водите на Република България, входирано на 13.02.2025 г. от Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ в МОСВ. Документът съдържа правната обосновка, на която, на основание чл. 13 от Наредба № 7 от 03.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух призоваваме министъра на околната среда да издаде административен акт, по силата на който да определи местоположението на пунктовете за мониторинг (за измерване на азотен диоксид на територията на Столична община съгласно изискванията на Приложение № 6 от Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух („Наредба № 12 от 2010 г.“).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Заявление относно: Прилагането на новото метаново законодателство – Глобалното споразумение за метана от 2021 г. и Европейския регламент за намаляване на емисиите на метан от 2024 г.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Проучване на устойчиви решения на квартал Църква, град Перник

Настоящото проучване е изготвено съгласно Договор за услуга № 20240305 от 05.03.2024 г. между Екологично сдружение „За Земята“ и Черноморски изследователски енергиен център и има за цел да направи технически анализ на използваните начини за отопление на сградния фонд в кв. Църква на гр. Перник, като основа за идентифициране на подходящи възможности за централно или индивидуално отопление с широко използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Основната цел на проучването е да подпомага местните и държавни органи при изготвяне на оперативни и дългосрочни планове за устойчиво екологично, енергоефективно, икономично и надеждно топлоснабдяване на гр. Перник и кв. Църква.
Анализирани са енергийните потенциали на местните ресурси от ВЕИ в т.ч. биомаса, хидротермална енергия, отпадна топлинна енергия от съседни промишлени предприятия, вятърна енергия, слънчева радиация за добив на топлинна и електрическа енергии, както и различни термопомпени и фотоволтаични системи за отопление, топла вода, охлаждане и електроснабдяване. Установени са подходящите технологии за енергоснабдяване на обществените и жилищните сгради в кв. Църква, енергийните източници и влиянието им за намаляването на въглеродните емисии и опазване чистотата на атмосферния въздух.
По-съществените резултати и изводи:
  • За да има икономическа и екологична изгода за преминаване към термопомпено отопление, главно условие е сградите да са топлинно изолирани по актуалните норми. Това в най-голяма степен важи за климатични зони с дълга зима (средно 195 дни), какъвто е случаят с гр. Перник.
  • Екологичният ефект от спестени въглеродни емисии при пълно оползотворяване на енергийния потенциал на слънчеви топлинни и фотоволтаични системи в квартал Църква би възлязъл общо на около 11 500 тона СО2.
  • Топлинната плътност на кв. Църква е твърде ниска за централизирано топлоснабдяване.
  • Отоплението с биомаса без филтриращи устройства на димните газове се отразява негативно на качеството на въздуха в жилищните райони, както и на емитираните ФПЧ.
  • Понастоящем алтернативата за течни биогорива и биогаз няма съществени технически, икономически и практически предимства за използването им за топлоснабдяване на кв. Църква.
  • Използването на геотермални води е перспективен източник на възобновяема чиста енергия за отопление, охлаждане и топла вода, но няма налични източници в териториалния обхват на проучването.
  • Използване енергията на вятъра в кв. Църква не е реалистично, доколкото е необходимо съобразяване с трудно изпълними изисквания и норми в рамките на населеното място.
  • Накрая са изведени са препоръки към Община Перник за бъдещо развитие на установените с проучването алтернативи за устойчиво енергоснабдяване на кв. Църква.

Повече можете да прочетете в пълния доклад:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

Съфинансиран оt Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на CINEA. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях. 

ВЕИ и базовите мощности

Анализ на независим енергиен експерт по поръчка на За Земята


Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

,

Повече газ, а времето изтича?

Сблъсъкът между климатичните обещания на Европа и плановете за още енергия от изкопаем газ 

Главата за България е част от по-голям доклад, изготвен от Beyond Fossil Fuels Network под редакцията на Александру Мустата (Beyond Fossil Fuels) и Джанина Туркану (Greenpeace CEE). Докладът обсъжда ангажиментите в областта на климата, поети от Европейския съюз и планираните газови мощности, с фокус върху няколко ключови държави. Това са трите големи държави-потребители на газ — Италия, Германия и Великобритания; както и три държави, в които се наблюдава тенденция да се преминава от въглища към изкопаем газ — Румъния, България и Полша.

Пълният текст на доклада (на английски език) може да бъде намерен на страницата на Beyond Fossil Fuels. 

Автори на главата за България са Десислава Микова („Грийнпийс“ – България) и Венцеслава Кожухарова („За Земята“).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

,

Summary of Za Zemiata’s 2024 analysis on the implementation of NRRP

The analysis regarding the Bulgarian National Recovery and Resilience Plan (NRRP) and its energy and climate related reforms and investments was executed for the period October 2023 – October 2024, by the energy expert Petko Kovachev.

The aim was to explore the role of the Recovery and Resilience Facility (RRF) – a particularly important decarbonisation fund, part of the EU Budget, and to see how its allocation contributed to financing the transition and the FitFor55 implementation at national level.

The new 2024 report ‘NRRP – one year with no progress, with five payments already at risk’ (English version on the link), is continuation of our 2023 report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ (ENG executive summary).

The report focuses on the non-fulfillment of the second payment under the NRRP – which political decisions and how contributed to the blocking of these significant funds for strengthening decarbonisation and the just transition in Bulgaria (as 57.5% of the funds are planned for green investments).

The text also touches upon what is done and not done from the implementation of the third to the sixth payments (as we should be in the sixth payment period).

A commentary is also provided on the decarbonisation projects affected by the reduced maximum funding under art. 11, Regulation (EU) 2021/241.

Another highlight is the assessment of the proposals of the caretaker government from September 2024 for changes in the NRRP under art. 21 and proposals for energy projects that should be included into the Bulgarian REPowerEU chapter, that is yet not submitted.

The author also offers a speed plan with recommendations for getting out of the current situation of timelessness and lack of progress.
,

Доклад: Водещи принципи за справедлив социален климатичен фонд

Социалният климатичен фонд е основен финансов механизъм на ЕС, предназначен да компенсира отрицателните социално-икономически последици от разширената Система за търговия с емисии, която ще обхване транспортния сектор и секторите за отопление и охлаждане. Новите цени за въглеродни емисии ще представляват предизвикателство за домакинствата с ниски доходи и малките предприятия, които трудно биха могли да поемат нарастващите разходи или да инвестират във възобновяеми и електрически решения като термопомпи и електромобили.
Настоящият брифинг е изготвен от коалиция от социални и екологични неправителствени организации. Той предлага конкретни насоки за националните управляващи органи, с цел да се изготвят ефективни Национални социални климатични планове. Въз основа на примери от други обществени фондове и процеса по съставяне на Националните планове за енергия и климат, документът предоставя съвети за:
  • Провеждане на включващи и смислени обществени консултации;
  • Ефективни структурни решения за справяне с енергийната бедност и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, като например разширяване на зелените и социални жилища и насърчаване на обществения транспорт;
  • Мобилизиране на допълнителни средства, надхвърлящи задължителния минимум от 25% съфинансиране.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

Кампанията „Build Better Lives“: Отворен призив към новия комисар по енергетика и жилищна политика

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

,

Доклад: НПВУ – ЕДНА ГОДИНА БЕЗ НАПРЕДЪК

English version of the report „NRRP – one year with no progress, with five payments already at risk“ and ENG summary.

 

НПВУ – ЕДНА ГОДИНА БЕЗ НАПРЕДЪК

Вече пет плащания са в риск

октомври 2023 г. – октомври 2024 г.

Автор: Петко Ковачев, по поръчка на ЕС „За Земята“

/В  продължение на доклада „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“/

 

Акцент в доклада е неизпълнението по второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) – кои политически решения и как са допринесли за блокирането на значителните европейски средства за засилване на декарбонизацията и справедливия преход у нас (57,5% от средствата по българския план са за зелени инвестиции). Докладът говори и за свършеното и несвършеното от третото до шестото плащания – в момента сме в периода на шестото плащане (от 9).

Коментираме засегнатите проекти от намаленото максимално финансиране по НПВУ свързани с декарбонизацията.

Коментираме също така и предложенията на служебното правителство от м. Септември 2024 г. за промени в НПВУ и предложения какви енергийни проекти да влязат в българската REPowerEU глава.

Авторът предлага и скоростен план с препоръки за излизане от настоящата ситуация на безвремие и липса на напредък по изпълнението на Плана.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла като pdf

Презентация към уебинар „Климатични решения: Стъпки за намаляване на емисиите от метан в атмосферата“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свалете файла в pdf формат

, ,

Становище по проект на Индикативна работна програма за подкрепа на проекти със средства от Модернизационния фонд в периода 2025-2026 г.

Относно: Становище по проект на Индикативна работна програма за подкрепа на проекти със средства от Модернизационния фонд в периода 2025-2026 г.

Уважаеми г-н Малинов,

На Вашето внимание представяме коментарите на екипа на Екологично сдружение “За Земята” по съдържанието на работна програма на Модернизационния фонд.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

, , , , ,

Ключови въпроси към европейските комисари

Ключови въпроси към европейските комисари. Приоритети за хората, климата и природата

Зададохме 19 ключови въпроси, пояснихме контекста на всеки и допълнихме и отговорът, който искаме да чуем.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

, ,

Нов брифинг „Внимание: несъответствие в амбициите при ИНПЕК“

България е с подобрена чернова на ИНПЕК, но все още е далеч от постигането на климатичните цели за 2030 г.

Актуализираният ИНПЕК / NECP Tracker на CAN Europe разкрива обезпокоителни разлики между националните ангажименти в областта на климата и действията, необходими за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Нивото на амбиция в областта на климата все още е незадоволително не само за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение, но и за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г., което пък би било в нарушение на Европейския закон за климата.

Основни изводи от брифинга:

Недостатъчна амбиция: Въпреки известния напредък, повечето национални планове не са достатъчно амбициозни, за да постигнат целите за 2030 г. или да се приведат в съответствие със задълженията по Парижкото споразумение. Това излага ЕС пред риск от нарушаване на собствения му Европейския закон за климата.

Изоставане в изпълнението: Държавите членки се сблъскват с трудности при намаляването на емисиите в ключови сектори като транспорта, селското стопанство и отпадъците. Навлизането на възобновяемата енергия и подобряването на енергийната ефективност също изостават.

Значителни забавяния: Само 13 от 27-те държави са представили окончателните си ИНПЕК, което поражда опасения относно възможността за оценка на реалните амбиции в областта на климата за следващите изключително важни години.

Проблеми с прозрачността на данните: В много ИНПЕК липсват ясни и последователни данни, което затруднява наблюдението и оценката на тяхната убедителност.

Специфични за всяка държава акценти:

България: /линк към pdf файл с брифинга, в частта за България/ Имаме подобрена чернова на ИНПЕК, но все още далеч от постигането на климатичните цели за 2030 г.
Основният принос за емисиите на CO2 от енергийния сектор са местните лигнитни въглища, докато когато говорим за емисии на метан, най-големият източник е секторът на отпадъците, като липсват адекватни смекчаващи мерки и за двата основни замърсителя. България има огромен потенциал за енергийна ефективност, който, ако бъде използван правилно, би бил от съществено значение в борбата за намаляване на високите нива на енергийна бедност в страната.
Трябва да се даде възможност на гражданите да използват собствената възобновяема енергия. Страната ни не се нуждае и няма време за блокиране на средства и усилия в нови мегапроекти – било то изкопаем газ или 2 нови ядрени реактора.
Белгия и Хърватия: Недостатъчна амбиция в проектите на ИНПЕК за постигане на целите за 2030 г.
Германия: По-амбициозни цели, но все още изпитва затруднения в ключови области като земеползването.
Франция: Напредък в някои области, но все още не е постигнат такъв в областта на възобновяемата енергия.
Испания: Изключението – целите за емисии са обвързани с амбициозни и надеждни политики.

Необходими са спешни действия: За да постигнат целите за климата до 2030 г. и да постигнат устойчиво бъдеще, държавите членки трябва драстично да увеличат амбицията си и да подкрепят целите си с реални действия.

 

* В настоящата актуализация инструментът NECP Tracker има двойна функция:
– оценява амбицията на най-новите налични ИНПЕК (чернови или финални версии), като ги сравнява с климатичните цели на ЕС за 2030 г. и енергийни показатели.
– проследява дали националните правителства изпълняват своите “стари” ИНПЕК от 2019/2020 г., както е планирано, като ги сравнява с исторически данни.

В момента тракерът обхваща 17 държави-членки на ЕС: Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Словения и Испания.

Справка по заявление за достъп до обществена информация за мониторинговата система за въздуха в България

„За Земята“ и „Програма Достъп до информация“ спечелиха административно дело 4677/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, принуждавайки Изпълнителна агенция по околна среда да предостави достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаващи данни в реално време.
Информацията показва редица отклонения от нормите на локациите на станциите за измерване на въздуха в България.
Можете да разгледате по-подробно в приложения файл:

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Пионерите на логистиката с нулеви емисии в европейските градове

Ново общоевропейско проучване, към което “За Земята” допринася, посочва градовете и компаниите, които заменят замърсяващите дизелови превозни средства за доставки с по-чисти алтернативи в европейските градове. Докладът се появява преди въвеждането на първите зони с нулеви емисии в Европа през 2025 г.

Докладът на групата за чист транспорт Clean Cities, в която участва и “За Земята” идентифицира 35 града в Европа, които са поели ангажимент за въвеждане на зони с нулеви емисии за товарния транспорт. Повече от 100 града също са подписали международни ангажименти да станат въглеродно неутрални, включително с действия за декарбонизация на емитиращия транспорт. По-голямата част от тези градове се намират в Нидерландия, където национален закон задължава създаването на зони за доставки с нулеви емисии. Въпреки това,  градове в още доста държави са се присъединили към инициативата и са са въвели свои собствени зони с нулеви емисии. 

Проучването посочва цели 182 компании, които избират електрически и карго-велосипедни доставки. Много от тях са в логистичния сектор, включително най-големият доставчик на пощенски услуги в Австрия, Österreichische Post, както и IKEA Group, bpost в Белгия, DHL Express, DPD и UPS, които работят за трансформация на градската логистика. 

Подробности – в документа:

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Тук можете да прочетете и свалите и оригиналния доклад на Clean Cities Campaign на английски език, в чиито анекси има и редица допълнителни материали:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

ОБЩА ПОЗИЦИЯ: Защо Фондът за справедлив преход трябва да продължи да съществува

ОБЩА ПОЗИЦИЯ Да изпълним обещанието: защо Фондът за справедлив преход трябва да продължи да съществува в следващия бюджет на Европейския съюз

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне като pdf файл

, , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2023 г. на ЕС „За Земята“

Свалете отчета като pdf файл

 

Annual report 2023 of Environmental association Za Zemiata

,

Големият енергиен капан: Икономически рентабилна ли е замяната на въглища с газ?

Във връзка с по-амбициозните цели за намаляване на емисиите и повишените цени на квотите за емисии през последните години почти всички държави-членки на ЕС, включително и България, планират да се откажат от използването на въглища и да определят дати за постепенното им спиране. Понастоящем обаче България не разполага нито със стратегия, нито финансов план за заместване на големия принос на въглищните електроцентрали в енергийния микс, които покриват както нуждите от базово натоварване (през зимните месеци), така и краткосрочните нужди от регулиране на натоварването.

В това проучване се разглеждат два проекта, насочени към замяна на въглищата с газ: 1000 MWe газотурбинна инсталация с комбиниран цикъл в комплекса „Марица Изток“ и 39 MWe газова инсталация в ТЕЦ „Бобов дол“.

Още по темата:

Какво постига Европейският регламент за метана?

Запознайте се с оценката на CAN Europe на финалните текстове на Регламента на ЕС за намаляване на емисиите на метан.
За съжаление липсват няколко критични аспекта, които застрашават способността на регламента действително да намали емисиите на метан в енергийния сектор в ЕС:
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне като pdf файл

Резюме на доклад за емисиите на метан на Global Methane Tracker за 2024

Емисиите на метан от енергийния сектор са останали близо до рекордно високо ниво през 2023 г

Метанът е отговорен за около 30% от повишаването на глобалните температури след индустриалната революция и бързото и устойчиво намаляване на емисиите на метан е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне в краткосрочен план и подобряване на качеството на въздуха. Енергийният сектор – включително петрол, природен газ, въглища и биоенергия – представлява над една трета от емисиите на метан от човешката дейност. 

Global Methane Tracker на МАЕ е незаменим инструмент в борбата за намаляване на емисиите от целия енергиен сектор

Тази година бе представена актуализация на данните от сателити и най-новите им прогнози за емисиите от целия сектор – въз основа на най-новите данни и показания от сателити и наземни измервания – както и разходите и възможностите за намаляване на тези емисии. Той също така проследява текущите обещания и политики за намаляване на емисиите на метан и напредъка към тези цели. За първи път Tracker включва и инвестициите, необходими за намаляване на емисиите и потенциалните приходи от тези мерки.

Анализът на тези данни разкрива както признаци на напредък, така и някои тревожни тенденции. От една страна, повече правителства и компании за изкопаеми горива са се ангажирали да предприемат действия по отношение на метана. Глобалните усилия за последователно и прозрачно докладване на оценките на емисиите се засилват и проучванията показват, че емисиите спадат в някои региони. Общите емисии обаче остават твърде високи, за да постигнат световните климатични цели. Големите емисии на метан, открити от сателити, също са се увеличили с повече от 50% през 2023 г. в сравнение с 2022 г., като повече от 5 Mt емисии на метан са открити от големи изтичания на изкопаеми горива по целия свят – включително голяма експлозия на кладенец в Казахстан, която продължи повече от 200 дни.

Намаляването на емисиите на метан от изкопаеми горива със 75% до 2030 г. е жизненоважно за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C

Енергийният сектор представлява повече от една трета от общите емисии на метан, дължащи се на човешката дейност, а намаляването на емисиите от операции с изкопаеми горива има най-голям потенциал за големи намаления в близко бъдеще. Според техните изчисления около 80 Mt годишни емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати чрез внедряването на известни и съществуващи технологии, често на ниска – или дори отрицателна – цена.

В сценарият за нетни нулеви емисии до 2050 г. (NZE) – който предвижда глобалният енергиен сектор да постигне нетни нулеви емисии до средата на века, ограничавайки повишаването на температурата до 1,5 °C – емисиите на метан от операции с изкопаеми горива ще спаднат с около 75% до 2030 г. До тази година всички производители на изкопаеми горива имат интензитет на емисиите, подобен на този на най-добрите оператори в света днес. Необходими са целенасочени мерки за намаляване на емисиите на метан, дори когато използването на изкопаеми горива започва да намалява; самото намаляване на търсенето на изкопаеми горива не е достатъчно за постигане на необходимите дълбоки и устойчиви намаления.

Около 40% от днешните емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи

Намаляването на емисиите на метан в индустрията за изкопаеми горива е един от най-прагматичните и най-евтините варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Технологиите и мерките з/а предотвратяване на емисиите са добре известни и вече са внедрени успешно по целия свят. Около 40% от 120 Mt емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи въз основа на средните цени на енергията през 2023 г. Това е така, защото необходимите разходи за мерки за намаляване са по-малки от пазарната стойност на допълнителния уловен газ метан и продадени или използвани. Делът е по-висок при нефта и природния газ (50%), отколкото при въглищата (15%).

Има много възможни причини компаниите да не прилагат тези мерки, въпреки че плащат за себе си. Например, възвръщаемостта на инвестициите за проекти за намаляване на емисиите на метан може да бъде по-дълга, отколкото за други инвестиционни възможности. Възможно е също да има липса на осведоменост по отношение на мащаба на емисиите на метан и рентабилността на намаляването. Понякога инфраструктурата или институционалните разпоредби са неадекватни, което затруднява компаниите да получат приходите от избегнати емисии.

Независимо от стойността на уловения газ, от Global Methane Tracker са  изчислили, че би било рентабилно да се внедрят почти всички мерки за намаляване на метана от изкопаемите горива, ако емисиите се оценяват на около 20 USD/тон CO2-еквивалент. Използването на този потенциал ще изисква нови регулаторни рамки, механизми за финансиране и подобрено проследяване на емисиите.

Постигането на 75% намаление на емисиите на метан изисква 170 милиарда USD разходи до 2030 г.

Изчисленията показват, че са необходими около 170 милиарда щатски долара разходи за изпълнение на мерките за намаляване на емисиите на метан, въведени от индустрията за изкопаеми горива в сценария NZE. Това включва около 100 милиарда щатски долара разходи в нефтения и газовия сектор и 70 милиарда щатски долара във въгледобивната промишленост. До 2030 г. приблизително 135 милиарда щатски долара отиват за капиталови разходи, докато 35 милиарда щатски долара са за оперативни разходи.

Компаниите за изкопаеми горива трябва да носят основната отговорност за финансирането на тези мерки за намаляване, като се има предвид, че размерът на необходимите разходи представлява по-малко от 5% от приходите, генерирани от индустрията през 2023 г. Въпреки това изчисленията сочат, че около 45 милиарда щатски долара разходи в ниско-развитите и страните със среден доход изисква специално внимание, тъй като източниците на финансиране вероятно ще бъдат по-ограничени. Към днешна дата външните източници на финансиране, насочени към намаляване на метана в индустрията за изкопаеми горива, възлизат на по-малко от 1 милиард щатски долара, въпреки че това трябва да катализира много по-високо ниво на разходи.

Новите инструменти за проследяване на емисиите ще доведат до промяна в прозрачността

По-добрите и по-прозрачни данни, базирани на измервания на емисиите на метан, стават все по-достъпни и ще подкрепят по-ефективно смекчаване. През 2023 г. аналитичната компания “Kayrros” пусна инструмент, базиран на сателитни изображения, който количествено определя големи емисии на метан на дневна база и започна да предлага целенасочен мониторинг на офшорните емисии на метан, докато системата за предупреждение и реагиране на метан (MARS) на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) увеличи използването на сателити за откриване на  големи  течове на метан и да предупреждават държавните органи и участващите оператори.

Въпреки този напредък, според GMT малко данни, базирани на измервания, се използват за отчитане на емисии в повечето части на света – което е проблем, тъй като измерените емисии обикновено са по-високи от отчетените. Например, ако компаниите, които отчитат емисиите на Oil & Gas Methane Partnership 2.0 на UNEP, трябва да бъдат напълно представителни за индустрията в световен мащаб, това би означавало, че глобалните емисии на метан от нефт и газ през 2023 г. са били около 5 Mt, 95% по-ниски оценката на GMT. Общите нива на емисии на нефт и газ, докладвани от страните към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, са близо 40 Mt, около 50% по-ниски от оценката на GMT за 2023 г. Има много възможни причини за тези големи несъответствия, но те ще бъдат разрешени само чрез по-систематично и прозрачно използване на измерените данни.

Независимо от това, всички оценки показват ясно, че емисиите на метан от операциите с изкопаеми горива са основен проблем и че е от съществено значение да се подновят действията от страна на правителства, компании и финансовите участници.

В нефтения и газовия сектор около 40 Mt намаления на метан идват от внедряването на решения за намаляване на емисиите. Малко над 10 Mt метан се избягват чрез замяна на помпи, контролери, компресори и друго оборудване с алтернативи с ниски или нулеви емисии, като системи за въздух за инструменти и електрически помпи. Други 10 Mt се избягват чрез редовни или непрекъснати програми за откриване и ремонт на течове (LDAR), които гарантират, че случайните течове се адресират бързо и предотвратяват събития с големи емисии чрез идентифициране на неизправни части или процеси, преди те да се повредят. 

Атмосферните концентрации на метан продължават да нарастват

Концентрацията на метан в атмосферата сега е над два и половина пъти по-висока от прединдустриалните нива. Увеличението се ускори през последните години и предварителните данни показват, че през 2023 г. е имало още едно значително годишно увеличение.

Две ключови характеристики определят въздействието на различните парникови газове върху климата: продължителността на оставането им в атмосферата и способността им да абсорбират енергия. Метанът има много по-кратък живот в атмосферата от въглеродния диоксид (CO2) – около 12 години в сравнение със столетия – но абсорбира много повече енергия, докато съществува в атмосферата.

Метанът е много мощен парников газ и бързото и устойчиво намаляване на емисиите от енергийния сектор е наложително, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C. Метанът също влияе върху качеството на въздуха, тъй като може да доведе до приземен (тропосферен) озон, опасен замърсител. Изтичането на метан също може да представлява опасност от експлозия.

Енергийният сектор е вторият по големина източник на емисии на метан от човешка дейност 

Най-новата цялостна оценка – предоставена в Global Methane Tracker – предполага, че годишните глобални емисии на метан са около 580 Mt. Това включва емисии от природни източници (около 40% от общите) и от човешка дейност (около 60% от общите) .

Енергийният сектор е отговорен за близо 130 Mt емисии на метан през 2023 г. – повече от една трета от общото количество, което се дължи на човешката дейност и на второ място след селското стопанство (около 145 Mt през 2017 г.). Емисии от дейности с изкопаеми горива могат да възникнат по цялата верига на доставки. Петролните операции са отговорни за около 50 Mt емисии на метан и малко под 30 Mt се отделят от веригата за доставка на природен газ. Допълнителен 1 Mt изтича от оборудване за крайна употреба. Въглищата представляват още 40 Mt, предимно от подземни мини (25 Mt). Други 10 Mt идват от непълното изгаряне на биоенергия, до голяма степен от традиционното използване на биомаса.

Непълното изгаряне на газ във факли е водеща причина за емисиите на метан

Изгарянето е практика, която причинява емисии на CO2, метан и черни сажди и е вредна за здравето. Трябва да има минимални емисии на метан, ако факелът е проектиран, поддържан и експлоатиран правилно, но това не винаги е така и могат да възникнат по-високи емисии в резултат на фактори като времето и промени в производствените нива. Понякога активен факел може да бъде напълно потушен, което води до директно изпускане на газ метан в атмосферата, който трябва да бъде изгорен.

Необходимо е 75% намаляване на метана от дейностите с изкопаеми горива до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C

Във въглищните мини мерките за смекчаване намаляват емисиите с около 10 Mt. Намаляването на метана във вентилационния въздух помага да се намалят 5 Mt чрез възстановяване на място, използването на този метан за осигуряване на топлина на минните съоръжения или унищожаване на метана чрез термично окисление. Дегазационните кладенци и дренажните сондажи помагат за улавянето на метан от въглищните находища, като намаляват близо 5 Mt емисии по време на производството. Има някои по-малки намаления от подобрения на ефективността, като поддържане на висока ефективност на горене в газови двигатели и свързано оборудване чрез системи за контрол на процеси, и от мерки за улавяне на неорганизирани емисии и насочването им към системи за намаляване.

В сценария за нетни нулеви емисии до 2050 г. средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада от около 1,3% през 2023 г. на 0,4% през 2030 г. След 2030 г. по-нататъшните технологични и оперативни подобрения спомагат за почти елиминирането на целия неавариен метан емисиите до 2040 г. и системите за непрекъснат мониторинг гарантират, че големите течове са предотвратени и по-малките са бързо отстранени. В резултат на това средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада до 0,2% през 2040 г. и 0,1% през 2050 г.

Тези подобрения зависят от бързите действия за справяне с известни източници на метан, като изгаряне и вентилиране; работа за разкриване на неизвестни източници и разработване на цялостни планове за управление. Тези планове включват действия за правилно затваряне или замяна на активи с високи емисии, мерки за наблюдение на емисиите и избягване на течове, използване на оборудване без или с ниски емисии и електрификация на съоръженията.

Как работи IEA Global Methane Tracker

МАЕ изготвя и публикува оценки на ниво държава за емисиите на метан, свързани с енергията, и опциите за намаляване като част от IEA Global Methane Tracker. Този инструмент за данни включва и най-новите оценки на емисиите от неенергийните сектори – отпадъци и селско стопанство – въз основа на публично достъпни източници на данни, за да предостави по-пълна картина на източниците на метан от човешката дейност. Наличен е и анализ на начина, по който различните варианти на действие могат да намалят емисиите на метан, както и сравнения на ангажиментите и плановете за намаляване на емисиите на метан в различните държави и региони.

IEA работи в тясно сътрудничество с Международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO) на UNEP и други партньори, за да гарантира, че оценките отразяват най-новите открития от базирани на измервания, рецензирани проучвания. Редица проучвания, публикувани през 2023 г., използват сателитни данни и подходи за инверсия, например чрез съгласуване на инвентаризации и наблюдения отгоре надолу и отдолу нагоре, сравняване на данни от TROPOMI и полеви кампании, оценка на емисиите от въглищни мини в Китай и създаване на глобален поток от метан оценки от обширни сателитни данни за концентрация. Други проучвания използват данни, събрани от самолети, за да разберат емисиите от определени региони, включително офшорни производствени съоръжения в Северно море. Данните от всички обществени сателити, местоположението на изследванията на измерванията и известията от системата за предупреждение и реагиране на метан на IMEO са достъпни в онлайн портал за данни. Понастоящем има по-малко проучвания, които предоставят данни от измервания за доставките на LNG и производството на биогорива. И има няколко скорошни проучвания, оценяващи емисиите на метан от биоенергията – особено емисиите, свързани с традиционното използване на биомаса в печки – и съществува значителна несигурност в тези оценки.

По същия начин, Global Methane Tracker на МАЕ включва емисии от крайната употреба на въглища, петролни продукти и природен газ. Тези оценки се основават на емисионните фактори, публикувани от Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). Някои кампании за измерване предполагат, че тези емисионни фактори могат значително да подценят действителните емисии в различни среди за крайна употреба, включително в индустрията, градовете и домакинствата. Това са области с много високи нива на несигурност и оценките ще продължат да се актуализират с нарастването на базата от доказателства.

За твърда биоенергия оценките на емисиите в Global Methane Tracker разчитат на емисионните фактори, докладвани от IPCC през 2006 г. Има известен дебат около тези фактори, тъй като други публикации показват, че традиционното използване на твърда биоенергия за готвене и други домакински дейности в развиващите се пазари и развиващите се икономики е значително по-висок.

Емисиите от изоставени въглищни мини и нефтени и газови кладенци представляват друга област на несигурност. Наличната информация за броя на изоставените кладенци, мини и свързаната с тях инфраструктура е ограничена. Липсват и полеви кампании и наблюдение и обработка на сателитни данни за такива обекти. Въпреки че броят на проучванията нараства, тези потенциални източници на емисии все още не са включени в Global Methane Tracker. Въпреки това тези източници биха могли да представляват значителни нива на емисии. Например пасивно изтичане от изоставени кладенци само в западна Канада може да доведе до 90 000 тона метан годишно. Емисиите от запушени и незапушени изоставени нефтени и газови кладенци могат да доведат до до 2,6 Mt метан годишно в Съединените щати. Емисиите от изоставени въглищни мини също могат да представляват значителен дял от емисиите на метан от въглищните мини в световен мащаб. Скорошно проучване в Китай показва, че изоставените въглищни мини, в които все още има залежи могат да отделят 4,7 Mt метан годишно.

Този доклад и информацията, представена в Methane Tracker Data Explorer, са добър опит за съгласуване на съществуващата информация и да се създаде последователен набор от емисии на ниво държава и оценки за намаляване. 

Допълнителни подробности за използваните методи могат да бъдат намерени в Global Methane Tracker Documentation. Global Methane Tracker признават, че тези оценки не представляват последната дума и приветстват всяка обратна връзка, базирана на кампании за измерване и надеждни източници на данни, които могат допълнително да прецизират техните оценки. Съответни доклади, научни изследвания или информация могат да бъдат споделени с анализаторите на IEA по имейл на MethaneTracker@iea.org.

Линк към целия доклад на английски език

,

Становище по втори проекто-план на актуализиран ИНПЕК от 21 февруари 2023г.

От Екологично сдружение “За Земята” и „Грийнпийс“ – България представяме на Вашето внимание общото ни становище относно втория проекто-план на актуализирания ИНПЕК от 21 февруари 2023г. В документа са засегнати, както забелязани от нас проблеми и липси, така и предложения за подобрения. С това целим да допринесем за усъвършенстването на крайния план спестявайки държавен ресурс и време.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла като pdf

Становището е изготвено като част от LIFE проекта „Заедно за 1,5“, изпълняван от Екологично сдружение „За Земята“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Осигуряване на отопление с възобновяеми източници на достъпни цени

Повечето мерки за стимулиране на отоплението с възобновяеми енергийни източници са насочени към собствениците. Малко са тези, които насърчават наемодателите да обновят своите сгради: безвъзмездни средства, отстъпки, заеми, данъчни облекчения и др.

30% от европейците живеят под наем и имат малък контрол върху инсталираните отоплителни системи в жилищата. Наемателите често не внедряват ВЕИ системи, което води до икономически и екологични загуби. Това е известната дилема „наемодател-наемател“.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свалете като pdf файл

,

Position and summary of the second NECP draft from 21.02.2024

The second draft continues to lack key data for the public and expert discussion from the modelling of additional measures
to achieve the targets (WAM), as well as the assumptions and analytical basis behind the current modeling.

There are missing sectoral targets such as:

  • An indicative target for innovative renewable energy technologies of at least 5% of newly installed renewable energy capacity.
  • A separate target promoting the development of heat pump installations would also be welcome.
  • Specific targets for the percentage or capacity of renewable energy built on land or zones damaged by economic activity.
  • Specific targets for the number of households to become prosumers and how many energy communities will be created by 2030 – 2050.
  • A target for the share of renewable energy capacity that should be produced in a decentralised and democratised manner.
  • A target for the deployment of energy storage technologies and a target for the implementation of smart metering devices.
  • An indicative sub-target for the buildings sector by 2030, as well as sub-targets for renovated building types and a target for buildings with the worst energy performance
  • Quantitative targets for the number/percentage of vulnerable households covered by building renovation programs.
  • An indicative sub-target for the industry sector for 2030.
  • Ambitious legally binding targets for heating and cooling for the periods 2021-2025 and 2026-2030.
  • A legally binding sub-target for non-biological renewable fuels in the industry by 2030.
  • A target for reducing methane emissions.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на pdf файл

,

Презентациите от Форум Чиста мобилност за София 2024

На 21 февруари 2024 г. „За Земята“ организира специално събитие в София за всички, който наистина се интересуват от бъдещето на градската мобилност в най-големия български град. По време на Форум „Чиста мобилност за София“ се обсъждаха бъдещето на чистата и активна мобилност и замърсяването на въздуха от транспорта в столицата на България. Той събра на едно място за обмяна на идеи и дискусия ключови експерти и представители на институции и организации, които работят по темата за по-чист и по-достъпен транспoрт в града. Предлагаме ви презентациите от форума.

 

Панел 1: Велосипедна мобилност за София – безопасна, достъпна, за всички

Тема: Велосипедно око за София – резултати и препоръки от граждански мониторинг на велосипедни политики на СО

Представена от: Радостина Петрова, експерт към проект “Велосипедно око за София”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Тема: Петиция за свързани, удобни, безопасни велоалеи в София – какво поискахме, какво предстои

Представена от: Драгомира Раева, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

Панел 2: Обществен транспорт за София – масов, привлекателен и с нулеви емисии

Тема: Какво още му трябва на градския транспорт в София, за да обхване повече потребители

Представена от: Виктор Чаушев, Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Тема: Важността на транспортния модел за градското планиране и развитието на обществения транспорт в София

Представена от: Калоян Карамитов, Екипът на София

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Панел 3: Мерки за чиста мобилност в София – мониторинг, оценка, амбиция

 

Тема: Замърсяването с NO2 в София – скритият проблем

Представена от: Ивайло Хлебаров, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Тема: Бъдещето на зоната с ниски емисии в София и синергията с други мерки за чист въздух и устойчива мобилност

Представена от: Ангел Буров, УАСГ

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Доклад: Замърсяване на въздуха с азотен диоксид в София през 2022 година

Замърсяването на въздуха с азотен диоксид в София е сериозен проблем, който остава скрит за официалните органи. Още през 2021 г. с независимо измерване с дифузионни тръби от „За Земята“ доказа това замърсяване намного локации. За да се провери дали проблемът продължава, експерти на организацията извършиха целогодишно измерване по същия метод в 27 точки в града през 2022 г. В 25 от тях бяха отчетени средногодишни стойности над законовата норма от 40 µg/m³. Нещо повече – във всички 20 точки, в които се случваха измерванията и през двете години, се наблюдава увеличение на концентрациите през 2022 спрямо 2021 г. Това означава, че замърсяването с NO2 в София е реален и постоянен проблем. При това не само в центъра на града. Най-високи стойности са отчетени на точки по някои от възловите транспортни артерии на града. Сред тях са бул. Александър Малинов със средногодишни нива на азотен диоксид с над 60% над нормите, бул. Ситняково, пл. Сточна гара, бул. Никола Мушанов и други. Подробни данни може да откриете в пълния доклад: 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download