Не на грийнуошинга на водород и използването му като параван за удължаване на живота на индустрията на изкопаемите горива

Проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород няма място в 6-тия списък на проектите от общ интерес (ПОИ) на Европейската комисия в този си вид

Становище на ЕС „За Земята“ към Европейската комисия относно включването на проект за инфраструктура за пренос на водород в България 

Предложеният проект за инфраструктура за пренос на водород в България ще включва един тръбопровод с дължина от около 250 км и две компресорни станции в районите на Петрич и Дупница-Бобов дол. Докато в Петрич има компресорна станция, тази в Дупница-Бобов дол ще бъде новопостроена.

Ако бъде подкрепен този проект, той не само ще струва скъпо на европейските и българските данъкоплатци, но е важно и да се помисли дали изобщо той ще бъде необходим. Проектът рискува да подкопае целите на Европейския съюз в областта на климата и ангажиментите за отказ от зависимостта от газ, като позволи продължаващото използване на газ чрез неговото смесване с водород.

България все още изостава в масовото използване на възобновяеми енергийни източници за захранване на електрическата мрежа. Инвестирането първо във водородна инфраструктура крие риска да възпрепятства инсталирането на мощности, чрез които да се постигне декарбонизацията и децентрализацията, и няма да допринесе за сигурността на доставките, нито за пазарната интеграция, тъй като България става все по-малко конкурентоспособна в областта на възобновяемата енергия.

В проектното предложение се посочва, че тръбопроводите ще бъдат подходящи за пренос на 100% водород, но не се посочва изрично, че пренасяният водород ще бъде произведен от възобновяеми източници или че няма да има смесване; нито пък се прогнозира кога ще (може) да бъде постигнат пренос на 100 %  водород. Липсата на уточнение ни кара да заключим, че вероятно ще има смесването на изкопаем газ и водород и то ще продължи неопределено дълго, особено като се има предвид недостатъчният инсталиран капацитет на ВЕИ. Производството на водород следва да се основава на допълнителна енергия от възобновяеми източници и да не се конкурира със секторите, в които енергия от възобновяеми източници би могла да се използва директно, например в секторите на отоплението или сухопътния транспорт.

Източникът на водорода трябва да бъде ясно посочен, тъй като водородът от изкопаеми горива изобщо не отговаря на условията за получаване на статут на ПОИ. Водородът, произведен от изкопаем газ – със или без технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), които все още не са доказани в голям мащаб – следва да бъде изключен от статута на ПОИ и от финансирането от ЕС, тъй като допринася за продължаване на зависимостта от газ и така е в пряко противоречие с целите на ЕС в областта на климата и приетото законодателство. Без да се уточни, че в този проект ще се използва само водород, произведен от възобновяеми източници, той не отговаря на стандартите на ЕС за устойчивост и следва да бъде изваден от списъка на проектите от общ интерес. Особено тревожно е, че нито България, нито съседните държави са предложили проекти за електролиза за включване в новия списък на проектите от общ интерес, така че не може да се очаква, че този проект ще подкрепи интегрирането на възобновяеми източници.

Този проект предизвиква притеснението, че ще се използва изкопаем газ и поради това, че се основава на предишни планове за инвестиции в газ, които са били търсени в предишни подобни проекти. Понастоящем частната ТЕЦ Бобов дол, която е сред централите, разследвани в момента от Европейската прокуратура за фалшифициране на данни, относно емисиите на CO2 и квотите, изгражда нови газови мощности, наред с голям фотоволтаичен проект. Дружеството изрично заяви, че планира да смесва водород и газ в микс от 50/50, без да посочва кога и как централата ще използва само водород.

ТЕЦ-ът има планове за газоразпределителна станция, а компресорната станция, отразена в проектното предложение, поражда опасения, че стари планове, свързани с изкопаемия газ, сега се използват отново, за да се осигури финансиране чрез „водороден greenwashing“. Като се има предвид това, възможно е в този случай средствата на ЕС да бъдат използвани за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в полза на частна компания, която системно нарушава екологичните стандарти на ЕС и националните стандарти. Съгласно съображение 61 от Регламента на ЕС за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-E) Проектите от общ интерес не следва да облагодетелстват пряко или непряко лица или образувания, които се намират в някое от положенията на изключване, посочени в член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, като например в случаите на присъда за измама, корупция или поведение, свързано с престъпна организация.

Важно е също така да се постав въпросът дали подобен проект е наистина необходим, като се имат предвид значителните инвестиции, които ще изисква водородната инфраструктура. Малко вероятно е в момента да се транспортира същото количество водород като изкопаемия газ, тъй като търсенето на водород би трябвало да се насочи към нишови, трудно преодолими сектори, като например стоманодобива, химическата промишленост, авиацията, корабоплаването на дълги разстояния и тежкотоварния автомобилен транспорт (използващ водород или производни енергийни носители). Следователно може да се приеме, че подобна инфраструктура за пренос на водород ще бъде не само скъпа, но и ненужна и ще доведе до невъзвръщаеми активи, които ще паднат върху българските граждани. Инфраструктурата за изкопаем газ като цяло се използва за транспортиране на газ от източника (който е на големи разстояния) до центъра на търсене; що се отнася до водорода това би трябвало да изглежда по съвсем различен начин, тъй като производството и потреблението в идеалния случай би трябвало да са много по-близо едно до друго. Освен това се препоръчва в повечето случаи водородът от възобновяеми източници да се произвежда на място от местни енергийни източници. В България настоящите големи промишлени потребители на газ (и водород) са разположени в Североизточна и Югоизточна България, докато предложените тръбопроводи за H2 са в Югозападна България. Според проектното предложение преносната инфраструктура ще се използва за осигуряване на водород в страната, но също така и за/от Гърция, което предвид факта, че и Гърция, и България разполагат с достатъчен потенциал от възобновяеми енергийни източници, които биха могли да се използват за местно производство на водород, може да се окаже излишно и също така да доведе до загуби.

Освен това проектът предполага, че е възможно по-нататъшно разширяване на инфраструктурата към въглищния басейн в Марица, което ще изисква нови тръбопроводи за водород. Като се имат предвид благоприятните условия както за вятърната, така и за слънчевата енергия, които бяха споменати, е малко вероятно да се наложи такъв пренос, тъй като въглищният басейн в Марица има планове за развитие на така наречената Водородна долина на страната и така ще може да произвежда достатъчно водород за нуждите на индустрията в Югоизточна България.

И накрая, този проект е представен от „Булгартрансгаз“, член на ENTSO-G. Това не само поражда опасения, че газовата  индустрия може да използва водородната преносна система, за да удължи използването на газ, но и допълнително затвърждава статута на „Булгартрансгаз“, единственото преносно дружество-оператор и собственик на газопреносната мрежа, като дружество-монополист в България.

Поради горепосочените причини настояваме проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в България, представен от „Булгартрансгаз“, да не бъде включен в шестия списък за ПОИ.

С уважение,

Екип „Енергия и климат“, ЕС „За Земята“

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Изтегли

До:

ГЪЛЪБ ДОНЕВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ 

РОСЕН ХРИСТОВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

РОСИЦА КАРАМФИЛОВА СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ АТАНАС ПЕКАНОВ СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА

Копие до: ЦВЕТАН КЮЛАНОВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ 

ФРАНС ТИМЕРМАНС ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕК, РЕСОР ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕЛЕН ПАКТ

ЕЛИЗА ФЕРЕЙРА ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО СБЛИЖАВАНЕ И РЕФОРМИ

КАДРИ СИМСОН ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО ЕНЕРГЕТИКАТА

СЕЛИН ГАУЕР РЪКОВОДИТЕЛ НА РАБОТНА ГРУПА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ 

ДЕЛЯН ДОБРЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИ

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 

Относно: Искане за оттегляне на проекта на Министерство на енергетиката на “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” 

Уважаеми г-н Донев, 

Уважаеми г-н Христов,

Уважаема д-р Карамфилова, 

Уважаеми г-н Пеканов, 

От името на Екологично сдружение “За Земята” се обръщаме към Вас във връзка с публикувания на 17.01.2022 г. проект на така наречена “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” (“Стратегическа визия”), който впоследствие бе приет с Решение на Министерски съвет № 49 от 20.01.2023 г. и по силата на това решение трябва да бъде внесен за разглеждане от Народно събрание.

Настояваме Министерски съвет да отмени това решение, а Министерство на енергетиката да оттегли проекта за “Стратегическа визия” поради множество причини, сред които се откроява следните:

• За нас е много странно, че служебно правителство с ограничен мандат, което не се справи с ясната и конкретна задача да изпрати трите териториални планове за справедлив преход до Европейската комисия (ЕК) преди края на 2022 г. – с което причини на страната загуба на 100 млн. евро от Фонда за справедлив преход, реши да обслужи всички лобистки интереси в енергийния сектор с абсурдна енергийна стратегия до 2053 г.
• Предложената “Стратегическа визия” е с много ниско качество, напълно неадекватна на българските национални интереси, както и на съвременните европейски изисквания, и не подлежи на редакция.
• “Стратегическата визия” е и икономически необоснована. Необходимите инвестиции са над 60 млрд. евро, но не е ясно как те ще въздействат върху изпълнението на климатичните ангажименти, поети от страната. Вместо това се залага на съмнителни решения, като изграждането на нови ядрени мощности и корупционния проект АЕЦ “Белене”. 
• В този документ е явен стремежът чрез енергийни мега проекти да се продължи олигархично-корупционния модел в българския енергиен сектор, довел до огромно забавяне на процесите, свързани с енергийния преход, да не говорим за провеждането на справедлив преход. 
• Пример за една от мегаломанските идеи е мащабното производство на зелен водород – за износ и за балансиране на българската електроенергийна система. Задаваме си множество въпроси като: каква инфраструктура за износ на водород имаме – как ще я изградим, колко ще струва, с какви инвестиции; как ще е оправдано да изнасяме – какви са изчисленията за нужното производство, колко зелен водород ще е необходим на промишлеността в България на първо място, имаме ли такъв капацитет за производство; ще има ли купувачи? 
• Липсва екологична оценка. Не беше проведено обществено обсъждане, а представянето на документа бе направено при ограничен обществен достъп.
• Некоректно позоваване и обосновка на ключови изводи в “Стратегическата визия” с работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), в която имаме наш представител. Въпросният документ не е достигал до членовете, нито пък е бил обсъждан.
• Вече имаме “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор”, както и на цялата икономика за същия времеви период. Припомняме, че съвсем наскоро, на 20.10.2022 г. от Министерски съвет бе приет идентичен по своята същност стратегически документ “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България”, изискуем спрямо Регламента относно управлението на Енергийния съюз. В сегашния си вид този документ също не отговаря на изискванията за постигане на климатична неутралност на ЕС и трябва да бъде преработен в срок.

Оставаме с впечатлението, че философията на този документ е предизборни обещания за всички и от всичко по много, и нищо повече. Единственото разумно решение е “Стратегическа визия” да бъде оттеглена, а националните институции да се съсредоточат върху актуализацията на Националния план “Енергетика и климат” до 2030 г., която ЕК ще очаква в начален вид до 30 юни 2023 г., с най-ранно включване на всички заинтересовани страни.

С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

За Земята

Reducing greenhouse gas emissions from coal-fired power plants by 40% by 2026 is achievable and gives Bulgaria a competitive advantage.

Bulgaria can implement reforms to reduce greenhouse gas emissions from coal-fired power plants by 40% by 2026 and implement a gradual exit from coal dependence by 2038 at the latest. This reform has been agreed with the European Commission in Bulgaria’s National Recovery and Resilience Plan (NRRP). The energy transition is imperative not only because of the climate crisis, but also to modernise the Bulgarian economy and energy sector. This requires systematic work to transform the energy sector and transition from fossil fuels to renewable energy sources. This is the position of energy experts, environment and climate advocates united in the Climate Coalition Bulgaria.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Download

Политиците трябва да носят лична отговорност за провалените реформи и мерки в сферата на зеления и енергиен преход!

Политическата криза, която продължава вече над 2 години, доведе освен до чести избори и смяна на правителства и до загуба на визия за европейския път на България сред  част от политиците.

След писмото на вицепремиера Пеканов до ЕК с искане за отлагане за 2023 г. на подаването на Териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), най-вероятните последици ще бъдат загуба на 100 милиона евро, парите за тази година от Фонда за справедлив преход, и неясен резултат за следващото плащане.

Тези загубени 100 милиона евро са всъщност половината от парите, които биха получили регионите Перник и Кюстендил от Фонда за справедлив преход. А това са регионите, които имат готовност да извършат енергиен преход и тази загубена сума би направила процеса при тях необратим.

Без средствата от  Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд и други европейски фондове ще бъде невъзможно да се извърши плавен, справедлив енергиен преход в България. Ще последва несправедлив и рязък преход, цената за когото ще платят  заетите в енергийния сектор, както  и всички останали.

Поради тази реална опасност за страната ни се обърнахме към президента Радев и правителството с отворено писмо в което обръщаме внимание на бездействието им по темата енергиен преход и предлагаме свои препоръки за успешно извършване на необходимите реформи в енергийния сектор.

Вижте пълния текст на писмото:

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Превод на английски език

TO:

Mr. Atanas Pekanov,

Deputy Prime Minister for the EU Funds and 

Chairman of the Green Deal Advisory Council (GDAC)

atanaspekanov@government.bg

Ms. Iva Petrova,

Deputy Minister of Energy

e-energy@me.government.bg

Dr. Maria Trifonova PhD, Co-Chair, Energy Transition Commission

mgtrifonova@feb.uni-sofia.bg

Mr. Kaloyan Stoychev,

k.stoychev@government.bg

Members of the Energy Transition Commission Secretariat

etc@me.government.bg

sec.energy@me.government.bg

Members of the Energy Transition Commission 

Letter no. 1209/27.09.2022 

Subject: Position statement on the work of the Energy Transition Commission, part of GDAC, the proposals on the assumptions considered in the reference scenario and the framework of ETC’s report, as presented by the Ministry of Energy 

On behalf of the environmental organisations Environmental Association Za Zemiata and Greenpeace – Bulgaria which, due to their similarity, have common representation in  the Energy Transition Commission in the face of Mr. Todor Todorov from Za Zemiata (Member) and Ms Meglena Antonova from Greenpeace – Bulgaria (Deputy), we would like to express our support for commencing the process of integrated energy modelling based on the Pathways Explorer tool, as started by the current co-chair of the ETC – Dr. Maria Trifonova. It allows for an easy comparison of energy sector decarbonisation models and it also shows how it complements the necessary measures in other sectors of the economy in an accessible way for the public. 

We believe that the use of the chosen model is appropriate and meets the commitment to develop a roadmap to achieve climate neutrality for Bulgaria, including the accelerated phase out of fossil fuels such as coal from the energy mix  (Reform 9 (C4.R9) of the Commission’s decision for the NPRR approval). 

In addition, the modelling’s preparation and a report with conclusions and recommendations to Members of the Bulgarian Parliament is the Energy Transition’s Commission’s main task at the moment, which is why we consider it important that a model such as that of the Pathway Ehttps://docs.google.com/document/d/1O9YY71dyLwq85TgfWJCBzuAq_I7Izo8y_EQYkHXgfBQ/edit?usp=sharingxplorer tool is applied in order to consider the scenario for the accelerated phase out of coal by 2030, so that the final outcome is consistent and comparable to the ambition of neighbouring EU member states. This final result must be in line with the stated energy sector decarbonisation goal with a focus on the reduction of carbon emissions from electricity production by 40% taking the baseline levels from 2019 until the end of 2025. 

The consideration of a 2030 scenario which is consistent with the 40% reduction target for coal emissions in the energy sector will allow the assessment of the possibility to decarbonise the economy in a way that allows also for the identification of possible measures for a just transition, the identification of financial needs and the assessment of the environmental and socio-economic impact of the energy sector’s transformation.

Our recommendations on the ETC report framework, presented by the Ministry of Energy: 

• We generally support the presented report framework;
• In the ‘Conclusions and recommendations’ part, we believe it is important to look into the “Public costs” not only from the perspective of the investments needed but also with regards to all costs to society; particularly the so-called external costs such as health costs and environmental costs but also the indirect spend such as government subsidies for the different types of energy production; 
• When developing the recommendations for the 2030 decarbonisation targets, these need to be considered in the context of the same longer-term 2050 targets with a clear vision to achieve complete and real climate neutrality in the country by mid-century;
• When developing the recommendations for the inclusion of coal in the energy mix, it would be beneficial to consider other technologies and sources of greenhouse gas emissions which will have to be phased out in the same timeframe;
• In Chapter 2 we support and endorse the implementation of an integrated model which will project the energy and materials usage, the greenhouse gas emissions and the subsequent impacts on society and the environment;
• In Chapter 3 we support the consideration of the two main scenarios – by 2030 and 2038 and we have specific comments on some of the assumptions suggested in the comparative table of the scenarios, part of the ETC discussions;
• In Chapter 3, line 1 we give special consideration to some of the assumptions below
• In Chapter 3, line 3, we reiterate the need for comprehensiveness of the criteria against which the scenarios will be assessed and we insist for the inclusion of health costs, the environmental effects on air, water, soil and climate, social effects incl the dependency of vulnerable households on the continued use of fossil fuels such as coal, the possible economic consequences of non-compliance with environmental law, the risks of unplanned and sudden liquidation of enterprises in the coal sector, the cost of adequate and fair compensation for villages such as Beli Bryag, Troyanovo, Kovachevo which are threatened with eviction due to the expansion of the Maritsa East Mines;
• In Chapter 4 we recommend that special attention is paid to the connectivity of the European energy market and the ambition to further deepen its integration, including the high decarbonisation targets of neighbouring countries, investment in smart grids and the opportunities to provide demand-response services; 
• In Chapter 4 we also believe it is appropriate to take into consideration the opportunities that the decentralised energy production from renewable sources provides for the participation of small producers, both individual and in communities and for businesses to cover their own energy needs, thus improving the energy efficiency of the system and reducing demand.

Our comments on the assumptions in the comparative table of selected models required for the preparation of an updated reference scenario:

• We strongly recommend energy efficiency assumptions and behavioural change to be the key starting point when devising the reference scenario; 
• We support the adoption of the most ambitious possible deep renovation targets, incl. 3% per year deep renovated residential buildings by 2050. The need for additional funding, coming from previous fossil fuel subsidies, must be also taken into consideration; the need of the qualification of construction professionals and the quality performance of construction activities; 
• We recommend double-checking the data sources and estimates for the construction of new capacities especially with regards to large-scale renewables projects – such as hydropower and onshore wind plants; also projects for new or converted thermal power plants using biomass; in the context of the planned mass support for the construction of renewable energy plants as a consequence of the European plan REPowerEU, these projects need to be as specific and environmentally friendly as possible, incl. to be aimed at future priority areas (so-called ‘go-to areas’); 
• We insist for the inclusion of a detailed economic justification for the maintenance of fossil fuel capacity including when assuming that they are to be maintained as a reserve or using carbon capture technologies;
• Economic justification is necessary in assessing the need of the construction of new nuclear capacity in the scenario’s timeframe, as is currently in the Compass Lexecon model;
• We support the assumption that the construction of new gas capacities is economically unjustifiable; the existing gas capacities and district heating companies need to be supplemented by RES, as well as by solar district heating, industrial heat pumps and seasonal storage and shortly after – retired; 
• The analyses should also consider the potential of geothermal sources particularly in the context of Geothermal Energy 2.0, which bases its development on the heat of the earth’s subsurface rather than underground water. 

Kind regards,

Todor Todorov,

Environmental Association Za Zemiata

Meglena Antonova,

Greenpeace – Bulgaria

До

Д-р. Инж. Росица Карамфилова,

служебен министър на околната среда и водите

edno_gishe@moew.government.bg

Г-н Росен Христов,

служебен министър на енергетиката

e-energy@me.government.bg

necp@me.government.bg

Г-н Атанас Пеканов,

служебен заместник министър-председател по

 управление на европейските средства

atanaspekanov@government.bg

Изх. № 1207/15.09.2022 г.

Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”

В предложения за обществено обсъждане проект на “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България” (Стратегията) констатираме множество несъответствия, макар да се радваме, че отново се работи по документа.

За нас бе неприятна изненада да видим, че разглежданите сценарии залагат постигане на едва между почти 80 %  намаление на емисиите на парникови газове за сценариите с цел ограничаване на средната глобална температура до 2°C и между 83 % и 84 % за сценариите с 1,5°C, в сравнение с нивата от 1990 г. Т.е липсва цел за постигане на цялостна въглеродна и климатична неутралност на България в контекста на европейската климатична политика, още преди повишаването на амбицията чрез Европейския закон за климата. 

Сериозен проблем на настоящия документ, който налага неговото преработване с въвличане на обществеността на възможно най-ранен етап, е и това, че не са интегрирани повишените климатични цели на ниво Европейски Съюз (ЕС) към 2030 г. съответстващи на нетен спад от минимум 55% на емисиите на парникови газове (ПГ). Този факт сам по себе си е достатъчен да заявим, че се налага актуализацията на Стратегията. Евентуалното приемане на Стратегията в текущия и вид ще бъде в разрез с плана на ЕС „Подготвени за цел 55“, както и приетият тази година RePowerEU. Още повече, че реално нужното според учените климатолози намаление на европейските емисии е от поне 65% до 2030 г., както показа и енергийното моделиране в Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) за Европа. В момента се работи и по национални PAC сценарии за оставане в траекторията на затопляне до 1,5 С.

Както знаете, в момента заседава Комисията за енергиен преход, една от структурите към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) у нас. Очакваният продукт от работата й: доклад със сценарии основаващи се на обстойно енергийно секторно моделиране и пътна карта към климатична неутралност, е и необходима предпоставка/изпълнена реформа за второ плащане към България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Резултатите от моделирането, както и препоръките от експертната група следва да залегнат като база както тук, в дългосрочната стратегия за декарбонизация към 2050 г., така и в актуализацията догодина на Интегрирания план Енергетика и климат (ИНПЕК) към 2030 г.

Необходимо е целите поставени в стратегията да бъдат преразгледани и обновени, преди тя да бъде подложена на повторно обществено обсъждане и в последствие приета като неразделна част от пътната карта за декарбонизация на страната. Стратегията е важен целеполагащ документ за декарбонизация на Република България като част от европейската посока на развитие. Тя трябва да предостави сигурност и предвидимост на пазарните участници за предприемане навременни и амбициозни енергоспестяващи мерки, да спомогне за нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), да допринесе за намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива и ненадеждни външни енергийни доставчици. 

В настоящата динамична геополитическа, но и наситена със зачестяващи климатични бедствия обстановка (какъвто пример са наводненията в Карловско), има нужда от все по-често преразглеждане на стратегиите и плановете, особено в динамичната сфера на декарбонизацията, в частност на целите, поставени в тях, мерките за изпълнението на тези цели, като и трябва да се отделя внимание върху анализа и оценката на постигнатите резултати.

Екологично Сдружение “За Земята” от дълги години отстовява нуждата за хоризонтален системен многосекторен подход към изпълнението на климатични политики и мерки в страната. Недостатъчно обмислени и прибързани действия като засилване използването на въглищата в отговор на геополитически събития имат потенциала да забавят цялостната  декарбонизация на страната, да доведат до пропуснати ползи и конкурентоспособност поради закъснели и ненавременни инвестиции за декарбонизация и допълнително да увредят здравето на гражданите, околната среда и климата.

Настоящите две седмици време за обществено обсъждане са далеч недостатъчни за преглед и експертна оценка на такъв важен документ, засягащ бъдещето на основните сектори на икономиката. Препоръчваме провеждане на ново обсъждане след като се направи нужната актуализация на данните и допусканията в енергийното моделиране, и в контекста на ИНПЕК ревизията. За ефективно и конструктивно ново обществено обсъждане препоръчваме и включването на всички релевантни данни, резултат от моделирането с B(EST).

Обръщаме внимание и на необходимостта от направа на Оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони по Натура 2000. Екологична оценка на планове и програми трябва да се прави паралелно с разработването, отново с включване на гражданите на най-ранен етап. Точно в момента, стратегията в настоящия й вид е предпоставка за значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве при прилагането й.

—

Коментари по различни аспекти на текста:

Във връзка с елементи от разглежданите в Стратегията сценарии, определени като „успешни при всички условия“ подкрепяме посоката към:

• Максимална енергийна ефективност във всички сектори;
• Повишаване на електрифицирането на сектори отопление и транспорт;
• Максимално включване на ВЕИ за производство на електро и топлоенергия;

Застъпваме се за нуждата от надграждане на работата в посока на: 

• Декарбонизация на топлофикационните дружества в страната
• Планово увеличаване на ефективността на централизираното топлопроизводство и топлоподаване
• Приоритизиране и лесна процедура за присъединяване на производител- потребител на ВЕИ в електроразпределителната мрежа
• Осъвременяване и надграждане на капацитета на електропреносната мрежа, измервателните уреди, електроразпределителните и балансиращи системи.
• „Използване на електрическа енергия при високотемпературни процеси в промишлеността“. Застъпваме са за електрифициране на всички възможни високотемпературни процеси при индустриалните компании, допълвани в малки мащаби с комбинация от зелен водород и/или зелен амоняк.
• Спестяване на енергия чрез практики надхвърлящи конвенционалните. Обръщаме внимание на факта, че в новото европейско законодателство, част от пакета Fit For 55, сгради с нулево потребление на енергия (ZEB – Zero energy buildings) вече не се водят надхвърлящи конвенционалните практики, а новата норма, която ще влезе в сила първо за новостроящи се сгради, докато съществуващите трябва да гонят най-високо ниво на енергийна ефективност и дълбоко енергийно обновяване.

Обръщаме внимание на нуждата от преосмисляне на: 

• Разработване на горива за битови нужди от биомаса и газ чрез модерни технологии (т.4), понеже към момента домакинствата разчитат прекалено на отопление на дърва, често в силно неефективни инсталации. Стимулиране изгаряне на биомаса, извлечена от горското стопанство, ще доведе до повишен натиск върху горите, както и до ръст на емисиите със скорост, която после не може да бъде компенсирана. В страната все още няма планове да се отчита устойчивия произход на различните видове биомаса. Употребата на биомаса може да се толерира само след анализ на екологичния и климатичен отпечатък и при критерии за нейната устойчивост.
• Посочения в текста “преход от използване на традиционни печки за изгаряне към отоплителни системи, работещи с природен газ” в жилищния сектор. Необходимо е премахването на тази посока на развитие, особено в настоящата газова криза и политизирането на доставките на газ в контекста на войната в Украйна. България е в изключително благоприятна позиция със само 3.2% битова газификация. Напълно погрешно и недалновидно е да се търси преминаване към природен газ в жилищния сектор, а за текущата му употреба в публични сгради следва да се насърчават алтернативи като термопомпи.
• Използването на газ в индустриалния сектор. Според текста се планира и използването на газ в промишлеността, като се изгради нова газова инфраструктура. Считаме, че това е безсмислена инвестиция; както в жилищния сектор, така и в промишлеността, излишно е да се инвестира в а) увеличаването на потреблението и б) изграждане на нова газова инфраструктура, предвид климатичните цели на ЕС, както и целите за газов phase out. Инвестициите в газ на практика ще доведат до двойна инвестиция, тъй като ни е известно, че ще се търси изход от газа в рамките на следващото десетилетие. В този смисъл, директна инвестиция във ВЕИ е по-адекватна и навременна. Написаното в текста, че потреблението на газ ще се увеличава до 2030 г. също така е и вече неактуално, тъй като е ясно, че газът губи ролята си като преходно гориво и се търси изход от него, а не увеличаване потреблението предвид цените на газ. Цените на газа правят и подмяната на въглища с газ едно нерентабилно решение. Предвид тези коментари, отново се прави заключението, че документът не е обновяван, тъй като мерките, включващи газ са вече остарели и не съвпадат с обновените политики на ЕС, както и не взимат предвид газовата криза и настоящия геополитически контекст. 
• Сектор отпадъци. По отношение на сектор отпадъци е допуснато основно противоречие между мерките за кръгова икономика и прогнозите за покачване на количеството отпадъци, използвани като гориво в секция Възобновяема енергия и енергийна ефективност. Отпадъците не представляват възобновяемо гориво по същината си, особено в светлината на целите за кръгова икономика, при която материалите не се унищожават чрез изгаряне, а се използват максимално дълго и максимален брой цикли. Изключение прави анаеробното разграждане на разделно събрани биоотпадъци, което произвежда не само  чиста зелена енергия, но и компост (почвоподобрител). Въпреки това според йерархията за управление на отпадъците целите предотвратяването на хранителни отпадъци е с приоритет. По същата логика вместо да се разчита на улавяне на биогаз от стари сметища и действащи депа за отпадъци най-целесъобразно е да се инвестира в разделното събиране на биоотпадъците и предотвратяване на попадането им в сметища и депа, така че от екологична щета (сметищен газ, метанови емисии), биоотпадъците да се превърнат в екологична полза под формата на биогаз, компост и склад на парникови емисии. Приоритетна мярка следва да бъде разделно събиране не само на „зелени“ (т.е. градински) отпадъци, но и на хранителни / кухненски отпадъци от жителите, институциите, търговските обекти и пазарите. Съответно инвестициите в капацитет за анаеробно разграждане следва да се насочат не само към утайките от пречистване на води, но преди всичко към преработване на хранителни и подобни отпадъци.

• • Износ на електрическа енергия. В допускането за ръст на енергопотреблението изглежда като да не са взети предвид огромните възможности за енергоспестяващи мерки в сградния фонд, водещи до реално намаление на потреблението на електроенергия, както и интересът към ВЕИ за собствено ползване от бизнеса и домакинствата. Прогнозиране на константен износ на електроенергия не е целесъобразно при множеството инвестиции на съседните държави във ВЕИ, но и други енергоносители, намаляващи пропорционално и нуждите им от внос.

• Улавяне и съхранение на въглероден диоксид за производство на електрическа енергия

• Технологични емисии. Неприемливо е всички сценарии да разглеждат използване на CCS, но не и природните начини за задържане на въглерод извън атмосферата. Например компостирането на разделно събрани биоотпадъци съхранява въглероден диоксид дългосрочно в почвите средно от порядъка на 11% от теглото на компоста – т.е. за всеки тон пресен компост се секвестират дългосрочно между 60-150 кг еквивалент на въглероден диоксид. Предвид задължението за разделно събиране на биоотпадъците от бита от 31 декември 2023 г. И предвид огромния неуловен потенциал на органичните отпадъци в България, далеч по-далновидна стъпка от CCS би било влагането на средства и усилия за бързо внедряване на разделно събиране на биоотпадъци от домакинствата на територията на цялата страна, както и гарантиране на последващото им ефективно преработване до компост – включително насърчаване на компостиране на място с цел спестяване на емисии от транспорт. Тази политика ще има ползотворно въздействие и върху качеството на почвите у нас. Смятаме че съществуват далеч по-евтини и природно базирани начини за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, отколкото използването на CCS, CCU и BECCS.

• Невъглеродни емисии. Не са взети предвид ключови за климата емисии като от изтичането на метан в атмосферата, силно потентен парников газ.

• Неприемливо е в сценария за 2С, но и 1,5С да се прогнозират остатъчни емисии на ПГ от сорта на 20% и 10% и непълна декарбонизация на икономиката. Приоритетно трябва да се оползотвори потенциала за природни и неинвазивни начини за дългосрочно съхранение на въглероден диоксид като засаждане на нови гори, възстановяване на морски екосистеми. Залесяването, подобрено управление на горите, поглъщане на въглерод в почвата, торфища и управление на синия въглерод са примери за методи, които могат да увеличат биоразнообразието и функциите на екосистемите, заетостта и местния поминък, в зависимост от контекста. За разлика от това, залесяването или производството на култури за биомаса за BECCS или биовъглища, когато са недобре приложени, могат да имат неблагоприятни социално-икономически и екологични въздействия, включително върху биоразнообразието, продоволствената и водната сигурност, местния поминък и правата на коренното население, особено ако се прилагат в големи мащаби и когато собствеността върху земята е несигурна.

• • Препоръчваме да се запознаете с доклад на ЕС “За Земята” по темата за улавяне и съхранение на въглерод.

Заключение:

Стратегията трябва да отразява новите ангажименти на страната ни в областта на климата, засилени с пакета “Fit For 55”. След актуализация в тази посока, включително с отразяване на енергийното моделиране в рамките на Комисията за енергиен преход, следва да се направи ново обществено обсъждане в коректни срокове и с предоставяне на нужната (допълнителна) информация за резултатите и допусканията от използвания модел. 

С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

Екологично сдружение “За Земята”