С приложеното писмо, от името на WWF България, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“, споделяме коментари и предложения във връзка с представения на 17.11.2023 г. проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие.
Loading...
Loading...
Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.
Актуално състояние
Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки.
Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК
ОБЩИ КОМЕНТАРИ
АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА
ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА
Десетки неправителствени организации от цялата страна изпратиха становище до Народното събрание, в което предупреждават, че законопроектът за промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, изготвен от МОСВ ще ограничи напълно ненужно правото на гражданите да изискват от публичните органи да изготвят план за качеството на въздуха и да оспорват тези планове и тяхното съдържание пред националните съдилища. Освен това приемането на закона в такъв вид няма да доведе до спиране на наказателната процедура от 2020 г. срещу България по темата, което прави цялото предложение не само вредно, но и излишно.
В същото време организациите напомнят, че съществува и алтернативен проект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който може да гарантира правото на достъп до правосъдие и да прекрати текущата наказателната процедура срещу България.
Прочетете повече във файла:
Loading...
Вижте повече в пълното ни становище (на английски език):
Loading...
Кмета на Столична община
Столичен общински съвет
Tази петиция изразява нуждата и очакването на хората в гр. София за подобряване на условията за придвижване с велосипед и други безмоторни двуколесни в града чрез подсигуряване на безопасна и удобна велосипедна инфраструктура, свързана в мрежа, която да бъде реализирана, развивана и поддържана без отлагане. Това е отговорност на Столична община и Столичен общински съвет. Искането ни е тази отговорност да бъде поета и да бъдат извършени конкретни действия за повече, по-добри и свързани помежду си вело пътища.
Смятаме, че насърчаването и подпомагането на велосипедния транспорт трябва да бъде сред основните приоритети в транспортната политика на Столична община за следващите 5 години с ясна визия и програма за следващите 15 години, за да бъдат създадени реални и атрактивни условия за активен, устойчив транспорт с велосипеди и други двуколесни, които използват същата инфраструктура.
1. Изграждане на велосипедни алеи, велосипедни ленти и успокоени зони съгласно утвърдените нормативни изисквания и добрата европейска практика.
Необходимо е велосипедната инфраструктура да се увеличи значително, за да се свържат кварталите и центъра на града, както и населените места в общината с град София. Нужно е успокояване на движението в градския и кварталните центрове, в жилищни зони и около училища, като форма за улесняване на велосипедното и пешеходно движение. Само по този начин може да се осигури на гражданите алтернатива на придвижването с автомобил, а велосипедното движение наистина да носи ползи за здравето, за намаляване на замърсяването на въздуха, изпълнението на климатичните политики на общината и облекчаване на задръстванията.
Конкретен пример: Необходими са велосипедни алеи с достатъчен капацитет за свързване на ж.к. Младост, ж.к. Дружба, ж.к. Люлин, ж.к. Овча Купел, северните квартали с центъра на София, изграждане на Зеления ринг, за част от които проекти и идейни проучвания отлежават вече години без реализация.
2. Спешно обезопасяване на кръстовища с вече изградена велосипедна инфраструктура.
Велосипедистите са уязвими участници в движението, а кръстовищата са сред най-критичните точки за тях. Необходимо е ясно маркиране и сигнализиране на мястото на велосипедистите в кръстовищата чрез добавяне на изнесени стоп линии за велосипеди, особено важни за осигуряване на безопасност при левите завои; ясно означаване на начина за преминаване с велосипед през кръстовище чрез велосипедни пътеки и продължаване на пътната маркировка на платното през цялото кръстовище; преглед на вело-светофарните фази, така че велосипедистите да имат ранен старт при пресичане, за да се избягват конфликти с автомобилното движение, а бутоните за поискване на пресичане да се заменят с постоянни вело-фази.
Конкретен пример: Сред най-опасните места са: кръговите кръстовища на Руски паметник и Лъвов мост; кръстовищата при бул.Македония, бул.Христо Ботев – ул. Алабин, Петте кьошета, Орлов мост, Попа, надлез Надежда, бул. П.Славейков – бул.Витоша, бул. Гоце Делчев – бул.Цар Борис III, бул. България – бул.Тодор Каблешков, всички кръстовища по бул. Ив.Гешов, всички кръстовища по протежението на велоалеята по бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.
3. Преразглеждане и привеждане в съответствие с изискванията за безопасност на велосипедните ленти.
Честа практика в момента е велосипедистите да са отделени само с боя от много интензивен автомобилен трафик със системно превишена скорост над 50 км/ч. Лентите за велосипедисти следва да се преустроят във физически отделени велосипедни алеи по същите или по успоредни и равностойни на сегашните трасета.
Конкретен пример: Спешна намеса е нужна по ул. Люба Величкова, бул. Т. Александров, бул. Никола Мушанов – бул. Овча Купел и по бул. Сливница.
4. Поддръжка на велосипедната инфраструктура в състояние годно за безопасно и комфортно движение с велосипед.
Много от съществуващите велосипедни алеи имат участъци с неравна и нарушена настилка, които е необходимо да се поправят без отлагане.
Настояваме за регулярни инспекции (поне два пъти годишно) на състоянието на настилките, физическите ограничители, растителността, шахтите с планиране и извършване на навременна намеса за отстраняване на проблемите при тяхното установяване, както и за редовно почистване от отпадъци, наноси след валежи, пясък и кал с особено внимание при зимното почистване.
Конкретен пример: За ремонт са велоалеите по бул. Мария Луиза, бул. Бъкстон, бул. Цар Борис III, бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.
5. Достъп с велосипед до паркове и места за отдих извън града.
София не може да бъде зелен град, ако хората са възпрепятствани да стигат с велосипед до зелените пространства за отдих – чрез забрани, физически бариери – част от автомобилната инфраструктура и невъзможност да се достигне до място за отдих, без да се натоварят колелата на автомобил.
Столичните паркове следва да са лесно достъпни с велосипед, особено за родители с деца, младежи и най-възрастните граждани – за пълноценна и активна почива в свободното време.
Планините около София и курортните места трябва да могат да се достигат с велосипед от сърцето на града, като се изградят необходимите пресичания на околовръстния път и се свържат населените места със столицата с подходящи велосипедни алеи в зелена среда.
Конкретен пример: Приоритетно да се осигури инфраструктура за велосипеден достъп до всички големи паркове в града, както и до Банкя, Панчарево, Витоша, Софийската Света гора.
6. Мащабно изграждане на велосипедни паркинги.
От 2018 г. насам в България има изисквания към жилищните, търговските, транспортните, културните и образователните обекти да се изгражда определен капацитет за паркиране на велосипеди.
Необходимо е Столичната община да гарантира спазването на изискванията, както и да насърчава със собствен пример и стимули собствениците на имоти и инвеститорите в строителството, включително и чрез разяснителни кампании, контрол и санкции при установени нарушения.
Належаща е и нуждата от изграждане на защитени велосипедни паркинги с контролиран достъп в жилищни квартали, при основни обекти предоставящи транспортни услуги и при възлови спирки на градския транспорт с цел лесно, удобно и сигурно комбиниране на пътуванията с велосипед с други форми на транспорт.
Конкретен пример: Такива места са при Централна гара, при Централна автогара (и всички останали автогари), при летище София терминали 1 и 2, МС “Национален стадион Васил Левски”, МС “Сердика”, МС „Софийски университет“, НДК, Бизнес парк, Тех Парк, Студентски град, индустриални зони, интермодални пътнически терминали и буферни паркинги.
Крайно време е Столичната община да изпълни задълженията си от съдебното решение на Софийски градски съд от края на 2021 г. по делото за мръсния въздух, което изисква изграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа за лесно и безопасно придвижване между кварталите. Срокът за изпълнение на тази мярка изтече на 25 ноември 2022 г.
Крайно време е Столичната община да изпълни собствените си общински планове и програми, в които велосипедната инфраструктура е предвидена да се изгражда в мрежа и да се развива със съпътстващи мерки.
09/2023 г.
гр. София
Обща НПО позиция на „За Земята“, „БлуЛинк“ и организациите в „Коалиция за зелен рестарт“ за продължаване на процеса и работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), след административното финализиране на доклада, за да се насърчи процеса на декарбонизация в България. Основните ни искания са следните:
1. Залагане на цел за климатична неутралност на България до 2050 г. в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), с възможност за залагане на междинни национални цели за 2040 г., в съответствие с целта на ЕК.
2. Създаване на механизъм и рамка за разпределяне на усилията за декарбонизация по сектори с конкретни секторни цели и траектории за декарбоизация, включващи минимум енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство. Изготвяне на декарбонизационните секторни сценарии паралелно с процеса на актуализация на НПЕК. Залагане на рамката и отговорностите за изпълнение на секторните институции в актуализирания ЗОИК.
3. Продължаване на работата на КЕП, поне в рамките на срока на актуализация на НПЕК, актуализация на ПВУ и изготвяне на главата RePowerEU. Обезпечаване на дългосрочен процес на диалог със заинтересованите страни, който може да бъде осъществен през КСЕЗС и/или Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК).
Loading...
Предвид значителните икономически, социални и екологични рискове, Екологично сдружение „За Земята” призовава към преосмисляне на разработването на всякакви нови находища на газ на територията на България, независимо дали в акваторията на Черно море или в наземните територии, включително чрез конвенционални методи на добив.
Енергийната криза, засилена от войната в Украйна през 2022 г., доведе до високи цени и несигурни газови доставки. В центъра на кризата беше именно изкопаемият газ, а голямата зависимост на Европа към горивото постави държавите-членки на Европейския съюз в ситуация, в която бързо трябваше да осигурят доставки от други източници. Волатилността на цената на газа продължава и до днес. В контекста на енергийната криза, правителствата видяха решението в диверсифицирането на източниците на газ, но и в ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници и мерки за енергийна ефективност чрез плана REPowerEU. Нуждата на ЕС от бърза замяна на руския газ с алтернативен доведе и до възобновяване на разговорите относно местния добив на газ у нас, където от години слушаме за големия потенциал на Черноморската ни акватория, но провеждащите се проучвания не го доказват категорично.
Апетитите към „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море носят висок риск – както икономически, така и екологичен, a само за последните шест месеца търсенето на газ в Европа е намаляло с 17.2%, според Евростат. Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), няма икономическа необходимост от разработване на нови находища на газ и нефт след 2021 г. МАЕ също така казва, че за да бъдат постигнати целите, поети в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите от парникови газове, нови находища не бива да бъдат разработвани.
Навременният поетапен изход от изкопаеми горива би довел до един наистина справедлив енергиен преход с достъп до сигурна енергия на разумни цени. Инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за разлика от тези в изкопаеми горива, са значително по-ниски и с по-ниско ниво на риск. Технологиите за пренос и съхранение са вече достъпни и овластяването на индивидуалните потребители и общини би имало по-силно въздействие върху постигането на енергийната независимост и засилването на енергийната сигурност в страната.
Прочетете пълния текст на позицията ни, очертаващ рисковете от местен добив на газ.
Loading...
Loading...
Изходящ номер: 1240/12.07.2023 г.
ДО:
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ
HEAD OF UNIT – DG RECOVER
НАЧАЛНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ
НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И НА МЕДИИТЕ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Екологично сдружение „За Земята“ е една от най-старите и уважавани природозащитни организации в България, с доказана експертиза по темите Енергетика и климат, Чист въздух, Икономическа ефективност и други. За Земята имаме членове и лични наблюдения от работния процес в сформираните лятото на 2022 г. подкомисии:
1. Комисия за енергиен преход (КЕП);
2. Комисия за устойчива мобилност (КУМ);
3. Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕ);
Имаме и много близки партньори в Комисията за развитие и прилагане на иновациите и кръговата и био-базирана икономика (КИКИ).
Категорично не сме съгласни с твърдението в проекта на доклад по Предложението за актуализация на ПМС № 86: „Практиката показа, че така създадените комисии, с малки изключения така и не започнаха да функционират и не разгърнаха своя потенциал“.
С увереност заявяваме, че е нужно рестартиране на съществуващите тематични комисии от 2022 г. и стартиране работата на оставащите тематични подкомисии. Необходимо е и известно бюджетно обезпечаване на експертната работа – констатирано при изработването на моделиране в КЕП чрез частен инструментариум като Compass Lexecon и невъзможността да се правят достатъчен брой актуализации на заложените допускания и стойности. Нужен е разумен бюджет и гъвкавост за извършване на собствени анализи от страната на комисиите.
С актуализирането на КСЕЗС през пролетта на 2022 г. КЕП стана най-близкия формат до междусекторен диалог / многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката, изискване по Регламента за Енергийния съюз, който сме имали в България до момента, с възможност за участие от природозащитния граждански сектор. Затова и в скорошните номинации от България в паневропейската кампания NECPs Awards или Награди за ИНПЕК мерки, една от лошите практики е именно прекъснатия диалог през комисиите на КСЕЗС по време на служебното правителство. За нас това е пример как една първоначално добре тръгваща практика бе опорочена, което усещане се засилва още повече с новопредлаганите промени в ПМС № 86.
Затова и сме силно огорчени от прекъснатата оперативна работа на КЕП, а към днешна дата и от намерението за закриване на групата и потенциално започване отначало на процеса. Припомняме, че България е държавата с най-закъснял енергиен преход, единствената страна-членка с все още неодобрени териториални планове за справедлив преход (ТПСП), която вече загуби предвидените целеви средства за 2022 г.
Въпреки принципните различия между някои представители на заинтересованите страни по енергийния преход бе намерен работещ механизъм на колегиалност, позволяващ напредък на експертната работа на групата. Имали сме както присъствени (с възможност и за онлайн проследяване), така и изцяло онлайн заседания с приемане на конкретни решения и следващи стъпки. Под вещото ръководство на д-р Мария Трифонова, подпомагана от секретариата на КЕП, работната група заработи добре – в началото бе доказана експертизата на членовете, а после много малко време бе необходимо за опознаване на членовете, свикване с начина на работа и влизане в работен порядък. Бе дадена възможност на кандидатствалите експерти, останалите извън официалния състав на групите поради физически ограничения на помещенията и съвместителство на интересите, да станат наблюдатели и да следят чрез живо излъчване както онлайн, така и присъствените заседания на комисията. Това определено може да се посочи като добра практика в сферата на прозрачността и ангажирането на заинтересовани страни.
КЕП бе олицетворение и на друга закъсняла у нас добра европейска практика – по сформиране на т.н. Въглищна комисия или Coal Exit Commission. Даже с настоящия си мандат по изработване на Пътна карта за постигане на климатична неутралност, КЕП надмина минимално изискуемото като обхваща бъдещото преустановяване не само на въглищата, но и на останалите изкопаеми горива като природен газ (ясна пътна карта трябва да залегне и в закъсняващата актуализация на ИНПЕК).
Макар да имаше наглед обективна причина за временното спиране работата на КЕП с януарското Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, не разбираме защо и на КЕЕ последното официално заседание бе през ноември 2022 г. Има толкова пряко и непряко свързани с енергийната бедност реформи, които комисията би трябвало да разгледа, като някои от тях започна да разглежда в началото, но времето така и не стигна за финализиране. Проблем бе и че преди да се направят реформите започнаха инвестиционните програми. В края на декември разбрахме от председателя на КЕЕ, че е сформирана по-малка юридическа група в МС, за резултатите от чиято работа до членовете така и не достигна официална информация.
Изключително важно е да бъде продължена и ускорена работата на Комисията за устойчива мобилност (КУМ) за разглеждането и предложения за насърчаване и изграждане на стратегията за устойчива мобилност имайки предвид, че транспортния сектор у нас е едно от най-големите предизвикателства като източник на замърсяване, стар автомобилен парк, значителната зависимост от руски петрол, жертвите на пътя и негативните ефекти от местен и транзитен товарен автомобилен трафик. Спешно е и разработване на определение за “транспортна бедност” и мерки за нейното преодоляване.
За нас е изключително важна ролята на все още несформираната Комисия за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени. Темите са все още недобре познати на българските граждани и все по-често стават обект на дезинформация.
Силно необходимо е и засилване на капацитета на отговорните институции по разработване и прилагане на интегриращи климата примери и практики в хоризонталните сектори.
Дигитализацията също е приоритет на Зелената сделка и НПВУ, а не виждаме такъв фокус в проектоплана за реформирана КСЕЗС – тя няма да се изпълнява и следи ли, като вървят ръка за ръка с декарбонизацията?
Притеснително в проекта на актуализация на ПМС № 86 звучат и плановете за разширения състав на КСЕЗС избор на по само един представител от сектора на възобновяемата енергия, както и от природозащитния сектор, с опит и експертиза в областта на декарбонизацията. Добре знаете, че възобновяемите източници са повече от един вид, както и в сферата на природозащитата организациите имаме различни фокуси – от опазване на климата до опазване на биоразнообразието.
В заключение настояваме:
Да се продължи възможно най-бързо работата на КСЕЗС и ресорните комисии, за да се наваксат забавянията по приемане на ключовите реформи в зеления компонент на НПВУ.
КСЕЗС трябва да се занимава и с бъдещото прилагане на законодателния пакет “Подготвени за цел 55”, но първо трябва да се приоритизира работата по хармонизирането в националното законодателство на забавени документи още от предходния пакет “Чиста енергия за всички европейци”.
С уважение,
Loading...
Използването на споделен транспорт има редица предимства пред притежаването на лични транспортни средства. Споделените превозни средства и инфраструктура обикновено изискват по-малко пространство, енергия и суровини и следователно помагат за справяне с извънредната климатична ситуация и токсичните нива на замърсяване на въздуха. Също така често те са по-достъпни, което е особено важно с оглед на поскъпването на разходите за живот. Споделените решения за мобилност обаче могат да постигнат пълния си потенциал само ако са с нулеви емисии, минимизират въздействието върху климата, потреблението на енергия и шума.
Clean Cities Campaign прави първия по рода си доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в Европа, като изследва 42 големи града, един от които е и София. Изводите са доста интересни, както за българската столица, така и за ЕС като цяло. Подробности може да намерите в доклада по-долу:
Loading...
Пълният технически доклад към изследването, съдържащ подробни данни, може да откриете тук:
Loading...
Loading...
Ключови факти:
Газът ускорява климатичната криза
Изкопаемият газ, по-често наричан природен газ, е най-бързо-растящият източник на емисии на CO2 от изкопаеми горива и е отговорен за повече от половината от техния ръст през последните 5 години. Индустрията продължава да се разширява значително. Само през 2021 г., петролните и газовите компании са одобрили нови проекти за добив на газ и нефт на стойност от над 136 милиарда щатски долара, като почти всички от тях са несъвместими с целта на ООН от Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целта от 1,5°C. Това би включвало 41% увеличение на капацитета на газовите електроцентрали и 173% увеличение на капацитета за износ на втечнен газ (англ.: liquefied natural gas, LNG) в процес на развитие.
Това разширение излага на сериозен риск целите на Парижкото споразумение за климата. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) е установил, че емисиите от съществуващата и планираната инфраструктура за изкопаеми горива, за които няма планирано улавяне на емисиите на вългерод, ще тласнат света към затопляне отвъд 1,5°.
Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.
Оценките за степента на изтичане на метан от газовата промишленост варират, но широко разпространено е мнението, че официалните данни подценяват сериозността на проблема. Например, голямо проучване в САЩ установи, че емисиите на метан са със 60% по-високи от официалните оценки. А емисиите на метан от течове имат същият ефект върху затоплянето като емисиите от изгарянето на газа. Това е така, защото при изгарянето на изкопаем газ се получава CO2, докато при теч се отделя по-мощният метан. Това означава, че на практика се удвоява въздействието на газа върху затоплянето на климата на Земята. Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.
Транспортирането на газа под формата на втечнен газ също увеличава въздействието му върху климата, тъй като процесът на втечняване е изисква много енергия и включва преохлаждане. Само в САЩ понастоящем седемте терминали за втечнен газ са с емисии, почти еквивалентни на емисиите на девет въглищни електроцентрали в САЩ, или около 33 милиона тона CO2 на година. Ако всички терминали за втечнен газ в света имат същата интензивност на емисиите като тези в САЩ, те заедно биха имали същите емисии като 46 въглищни електроцентрали, което е почти равностойно на всичките въглищни електроцентрали на Полша. Анализ на множество изследвания относно американския втечнен газ, доставян в Европа, установи, че „емисиите от добива, транспорта, втечняването и повторното газифициране на втечнен газ могат да бъдат почти равни на емисиите, получени от изгаряне на газа при потребление, което на практика удвоява въздействието върху климата за всеки ват енергия, създадена от газ, транспортиран в чужбина“.
Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C
Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Според консенсус, формиран от множество климатични стратегии, световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г. Това изисква 3% съкращаване на година на добива и използването на газ през 2020-те години. Този анализ потвърждава изводите от Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2021 г., че не трябва да се разработват нови газови находища, ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г. Също така, 56% от световните икономически жизнеспособни запаси от газ трябва да останат неизползвани до 2050 г., за да се спази целта от 1,5°C.
На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C. Най-голямото разрастване на производството на газ се очертава в САЩ, където проектите, които са пред окончателно инвестиционно решение (ОИР) до 2025 г., ще отделят над 6,4 милиарда тона CO2 по време на своята експлоатация. А това е съвсем малко по-малко от изчислените 7,9 милиарда тона емисии на CO2 от газ в света през 2022 г.
Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
Газът не допринася за устойчивото развитие
775 милиона души нямат достъп до електричество, а газовата индустрия се стреми да насърчава увеличаването на употребата на газ като решение за достъп до енергия и енергийна бедност. Въпреки това, около 80% от хората в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които децентрализираните възобновяеми енергийни източници и слънчевите мини-мрежи са най-доброто решение. Международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че постигането на целта за устойчиво развитие (SDG) за осигуряване на достъп до чиста енергия за всички до 2030 г. може да бъде постигната без инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива.
Страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата.
Въпреки че Европейският съюз спешно търси нови източници на газ, търсенето на континента ще намалее с повече от 40% до края на десетилетието, ако климатичните цели бъдат напълно изпълнени.
Перспективите за търсене на газ от страна на Азия също се влошават, като МАЕ преразгледа прогнозите за нововъзникващо търсене на континента в периода 2021 – 2025 г. и съкрати с 50% прогнозите от 2021 г. В доклада се посочва, че трайно високите цени могат “допълнително да сринат търсенето на газ в развиваща се Азия, както и прогнозите за повишаване на търсенето на втечнен газ, като по този начин голяма част от планираните в региона нови проекти за втечнен газ за производството на електроенергия ще се забавят още повече или дори да останат незавършени”.
Страните с ниски и средни доходи са силно изложени на рискове, свързани с невъзвръщаеми активи (англ: stranded assets). При сценарий, в който затоплянето се ограничи до 2°C, приблизително 60% от невъзвръщаемите нефтени и газови активи ще се намират в държави извън ОИСР. 80% от държавно притежаваните невъзвръщаеми активи в този сценарий са собственост на държави извън ОИСР, като общата им стойност възлиза на 387 милиарда щатски долара.
Дори без рисковете от невъзвръщаеми активи, много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. Много проекти в Африка също така имат и много “щедри” финансови условия за инвеститорите, което означава, че държавите-производител получават много по-малък дял от приходите от добива на газ и нефт – а често не получават и никакви данъчни приходи години след началото на проекта.
Газът е опасен за човешкото здраве
Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. При преглед на над 100 проучвания бе установено, че вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода. В САЩ над 1 милион афроамериканци живеят в райони, в които рискът от рак е над официалното ниво на опасност, определено от правителството, в резултат от токсичните газове, отделяни от съоръженията за изкопаем газ.
Факелното горене – умишленото изгаряне на газове, извлечени от добива на нефт и газ – оказва значително въздействие върху здравето на местните общности и на околната страна и е концентрирано в по-бедните страни. При факелното изгаряне се отделят голям брой замърсители, включително въглероден оксид, въглероден диоксид, летливи органични съединения, серен диоксид и прахови частици. През 2021 г. десетте държави с най-голям дял на факелно изгаряне са отговорни за 75% от цялото количество изгорен газ, а осем от тези държави са с ниски и средни доходи. Например около 2 милиона души в делтата на река Нигер живеят на разстояние по-малко от 4 км от факли за газ, а проучванията показват, че децата, които живеят в близост до факли са изложени на по-висок риск от заболявания и треска.
Употребата на газ също е опасна за човешкото здраве. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим. Газовите котли също са основен източник на замърсяване на въздуха на открито. В Лондон, където нивата на азотни оксиди (NOx) често надвишават законовите ограничения, изгарянето на газ в домовете и в предприятията е отговорно за почти една пета от емисиите на NOx в града. В Обединеното кралство е изчислено, че газовите котли отделят повече от осем и половина пъти NOx газове, отколкото всички газови електроцентрали в страната.
Водородът не е надеждна алтернатива на газа
Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава като съвместимо с целите в областта на климата с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород. Това съответства на тезата, налагана от газовото лоби, която защитава репутацията на газа чрез представянето на изкопаемия газ като част от по-широка категория на газове, включващи “нисковъглеродни” и “възобновяеми” газове.
Водородът от изкопаем газ ще бъде изместен от възобновяемия водород
Някои производители на газ твърдят, че добивът му ще бъде все още актуален и необходим в контекста на енергийния преход, тъй като ще се използва за производството на водород.
При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия – практически не отделя емисии по време на жизнения си цикъл. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.
Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства в конкуренцията със зеления водород поради високата цена на изкопаемия газ. В световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г., дори в региони с много евтини доставки на газ като САЩ и Близкия изток, според BloombergNEF. През 2021 г. в държави-вносителки на газ като Обединеното кралство, производството на зелен водород вече е по-евтино от производството на син водород заради високите цени на газа. Като се имат предвид високите разходи и емисиите от син водород, е много малко вероятно той да е широкомащабно нисковъглеродно решение за газовата индустрия.
Преобразуването на терминалите за втечнен газ е скъпо и неизпитано
Поддръжниците на нови терминали за втечнен изкопаем газ твърдят, че новите терминали в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за втечнен газ за обработката на водород обаче ще бъде скъпо, предизвикателно, а не е изпитано. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина се сблъскват със сериозни технически и икономически предизвикателства.
Производството на втечнен водород или амоняк е много неефективно и в резултат на това е и много скъпо. Втечненият водород трябва да се охлажда до температура с почти 100°C по-ниска от тази на втечнения газ, за което ще са необходими приблизително 30-40% от съдържащата се в него енергия, с равнение с 10% за втечнения газ. Производството на амоняк от зелен водород би довело до загуба на приблизително 80% от първоначално произведената енергия. Предвид тази неефективност и високите разходи, нито един от двата вида енергия вероятно няма да бъдат конкурентни на възобновяемите енергийни източници и други форми на съхранение на енергия.
По-ниската температура на втечнения водород означава, че същите метали, които обикновено се използват в терминалите за втечнен газ, не могат да работят с него. Освен ако резервоарите за втечнен газ не са построени специално за зелен водород, по-голямата част от разходите за изграждане на терминал за втечнен газ няма да бъдат съвместими за последващо преобразуване във втечнен водород. Дори ако стоманата, използвана за танкерите за съхранение на втечнен газ, е предназначена за водород, около 50% от общите разходи ще бъдат изгубени за преобразуването на терминал за втечнен изкопаем газ. По същия начин за амоняка около 30% от общите инвестиционни разходи за терминал за втечнен газ ще трябва да бъдат заменени, за да се преобразуват за работа с амоняк. Крекерите, използвани за превръщане на амоняка обратно във водород, все още не са налични в търговската мрежа и също изискват големи количества енергия, което допълнително намалява общата ефективност. Предвид разходите и техническите предизвикателства, много малко е вероятно съществуващите или предложените терминали за втечнен газ да бъдат рентабилно преобразувани за преработката на водород.
Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват.
Оригиналният анализ на Zero Carbon Analytics прочетете тук.
Източници:
OPEN LETTER – EU METHANE REGULATION
Над 30 организации от цяла Европа, изпратиха отворено писмо до членовете на комисиите ENVI и ITRE на Европейския парламент, преди гласуването по предложението на Европейската комисия за регламент на ЕС за метана.
Призоваваме комисиите ENVI и ITRE да приемат амбициозна позиция по текста, далеч от интересите на индустрията за изкопаеми горива.
Вижте пълния текст на отвореното писмо.
Loading...
Loading...
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/04/Sans-titre-23.png
788
940
Gergana
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
Gergana2023-04-04 12:58:402023-04-04 13:23:26Pеволюция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградитеThe suggested project for hydrogen transmission infrastructure in Bulgaria will include one pipeline of around 250 km and two compressor stations in the regions of Petrich and Dupnitsa-Bobov dol. While there is already a compressor station in Petrich, the one in Dupnitsa-Bobov dol will be a newly constructed one.
If supported, this project will not only be costly for European and Bulgarian taxpayers, it is important to consider whether it will even be necessary. Furthermore, the project risks undermining the European Union’s climate targets and commitment to move away from a dependency on gas by allowing the prolonged usage of gas through its blending with hydrogen.
Bulgaria is still lagging behind on the mass deployment of renewable energy sources to feed in the electricity grid. By investing in a hydrogen infrastructure first, there are risks that this will hinder the process of installing capacities to ensure the decarbonisation and decentralisation of the system and does not contribute to the security of supply nor the market integration, as Bulgaria is becoming less and less competitive on the renewable energy front.
The submitted proposal states that the pipelines will be suitable for the transmission of 100% hydrogen but does not explicitly state that the hydrogen transported will be produced from renewables or that there will be no blending (or forecast when the 100% H2 transmission would/could be achieved). The lack of specification could lead to the conclusion that the blending of fossil gas and hydrogen will most likely occur and last indefinitely, especially considering the insufficient installed RES capacities. Hydrogen production should be based on additional renewable energy and should not compete where renewables-based electricity could be used directly, e.g. in the heating or land transport sectors.
The source of hydrogen should be clearly stated, as fossil-based hydrogen should not be eligible for PCI status at all. Hydrogen produced from fossil gas – with or without carbon capture and storage (CCS) technologies that are yet unproven on a scale- should be excluded from PCI status and EU funding, as it contributes to continuing the demand for gas and as such directly contradicts EU climate targets and adopted legislation. Without specifying that only hydrogen produced from renewables will be used in this project, it fails to meet EU sustainability standards and should be dropped from the PCI list. It is especially concerning that no electrolysis projects have been proposed either by Bulgaria or by the neighbouring countries for inclusion on the new PCI list so it is not possible to expect that this project will support the integration of renewable sources.
This project raises concern that it will use fossil gas, as it builds upon previous gas plans and investments that have been sought in previous projects. Currently the privately owned TPP Bobov dol, which is among the plants currently being under investigation by the European Public Prosecutor’s office for underreporting CO2 emissions and quotas, is constructing new gas capacities, alongside a large photovoltaic project. The company has explicitly stated that it plans on blending hydrogen and gas (1, 2), with a 50/50 mix, without suggesting when and how the plant will use hydrogen only.
The TPP has submitted plans for a gas distribution station, and the compressor station reflected in the project proposal raises concerns that old fossil gas related plans are now being reused to secure funding through ‘hydrogen-washing’. Taking into consideration the above, this brings serious concerns that in this case EU funds could be used to build a hydrogen transmission infrastructure for the benefit of this private entity, which has systematically breached EU and national environmental standards (1, 2). According to the recital 61 of the EU TEN-E Regulation Projects of common interest should not benefit directly or indirectly persons or entities that are in one of the situation of exclusion as referred to in Article 136 of Regulation (EU, Euratom) 2018/1046, such as in cases of a conviction for fraud, corruption or conduct related to a criminal organisation.
It is also important to pose the question of whether such a project really is necessary, considering the significant investment that the hydrogen infrastructure would require. It is highly unlikely that the same volume of hydrogen will be transported as fossil gas currently, as the demand for hydrogen should go to the niche, hard-to-abate sectors, such as such as steel, chemicals, aviation, long distance shipping and heavy duty road transport (using hydrogen or derived energy carriers) Therefore, it could be assumed that such a hydrogen transmission infrastructure will not only be costly, but also unnecessary and will result in stranded assets that will fall on Bulgarian citizens. Furthermore, the fossil gas infrastructure in general is used to transport gas from the source for large distances to the demand centre; in the case of hydrogen, this should look very differently, as the production and consumption in ideal situation should be much closer to each other. Additionally, It is suggested and also recommended that in most cases renewable hydrogen will be produced locally from local energy sources. In Bulgaria the current big industrial consumers of gas (and hydrogen) are situated in Northeastern and Southeastern Bulgaria, while the proposed H2 pipelines are in the Southwest of Bulgaria. According to the project proposal, the transmission infrastructure will be used for providing hydrogen in the country but also to/from Greece which considering that both Greece and Bulgaria have sufficient renewables potential that could be used to produce hydrogen locally, it might be redundant and also result in losses.
Furthermore, the project suggests that further expansion of the infrastructure will be possible to the Maritza coal basin, which then would require new H2 pipelines. Considering the favourable conditions of both wind and solar that have been mentioned, it is highly unlikely that such transmission will be necessary, as the Maritza coal basin has plans to develop the so-called Hydrogen Valley of the country and as such would be able to produce enough hydrogen for the needs of the industry in South East Bulgaria.
Finally, this project has been submitted by Bulgartransgaz, an ENTSO-G member. This not only raises concerns that the fossil gas industry might use the hydrogen transmission system to prolong the use of gas, but also further cements the status of Bulgartransgaz, the sole transmission company-operator and owner of the gas grid, as a monopolist company in Bulgaria.
For the reasons stated above, we request that the H2 transmission system project in Bulgaria, submitted by Bulgartransgaz, is not included in the 6th PCI list.
Loading...
Проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород няма място в 6-тия списък на проектите от общ интерес (ПОИ) на Европейската комисия в този си вид
Становище на ЕС „За Земята“ към Европейската комисия относно включването на проект за инфраструктура за пренос на водород в България
Предложеният проект за инфраструктура за пренос на водород в България ще включва един тръбопровод с дължина от около 250 км и две компресорни станции в районите на Петрич и Дупница-Бобов дол. Докато в Петрич има компресорна станция, тази в Дупница-Бобов дол ще бъде новопостроена.
Ако бъде подкрепен този проект, той не само ще струва скъпо на европейските и българските данъкоплатци, но е важно и да се помисли дали изобщо той ще бъде необходим. Проектът рискува да подкопае целите на Европейския съюз в областта на климата и ангажиментите за отказ от зависимостта от газ, като позволи продължаващото използване на газ чрез неговото смесване с водород.
България все още изостава в масовото използване на възобновяеми енергийни източници за захранване на електрическата мрежа. Инвестирането първо във водородна инфраструктура крие риска да възпрепятства инсталирането на мощности, чрез които да се постигне декарбонизацията и децентрализацията, и няма да допринесе за сигурността на доставките, нито за пазарната интеграция, тъй като България става все по-малко конкурентоспособна в областта на възобновяемата енергия.
В проектното предложение се посочва, че тръбопроводите ще бъдат подходящи за пренос на 100% водород, но не се посочва изрично, че пренасяният водород ще бъде произведен от възобновяеми източници или че няма да има смесване; нито пък се прогнозира кога ще (може) да бъде постигнат пренос на 100 % водород. Липсата на уточнение ни кара да заключим, че вероятно ще има смесването на изкопаем газ и водород и то ще продължи неопределено дълго, особено като се има предвид недостатъчният инсталиран капацитет на ВЕИ. Производството на водород следва да се основава на допълнителна енергия от възобновяеми източници и да не се конкурира със секторите, в които енергия от възобновяеми източници би могла да се използва директно, например в секторите на отоплението или сухопътния транспорт.
Източникът на водорода трябва да бъде ясно посочен, тъй като водородът от изкопаеми горива изобщо не отговаря на условията за получаване на статут на ПОИ. Водородът, произведен от изкопаем газ – със или без технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), които все още не са доказани в голям мащаб – следва да бъде изключен от статута на ПОИ и от финансирането от ЕС, тъй като допринася за продължаване на зависимостта от газ и така е в пряко противоречие с целите на ЕС в областта на климата и приетото законодателство. Без да се уточни, че в този проект ще се използва само водород, произведен от възобновяеми източници, той не отговаря на стандартите на ЕС за устойчивост и следва да бъде изваден от списъка на проектите от общ интерес. Особено тревожно е, че нито България, нито съседните държави са предложили проекти за електролиза за включване в новия списък на проектите от общ интерес, така че не може да се очаква, че този проект ще подкрепи интегрирането на възобновяеми източници.
Този проект предизвиква притеснението, че ще се използва изкопаем газ и поради това, че се основава на предишни планове за инвестиции в газ, които са били търсени в предишни подобни проекти. Понастоящем частната ТЕЦ Бобов дол, която е сред централите, разследвани в момента от Европейската прокуратура за фалшифициране на данни, относно емисиите на CO2 и квотите, изгражда нови газови мощности, наред с голям фотоволтаичен проект. Дружеството изрично заяви, че планира да смесва водород и газ в микс от 50/50, без да посочва кога и как централата ще използва само водород.
ТЕЦ-ът има планове за газоразпределителна станция, а компресорната станция, отразена в проектното предложение, поражда опасения, че стари планове, свързани с изкопаемия газ, сега се използват отново, за да се осигури финансиране чрез „водороден greenwashing“. Като се има предвид това, възможно е в този случай средствата на ЕС да бъдат използвани за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в полза на частна компания, която системно нарушава екологичните стандарти на ЕС и националните стандарти. Съгласно съображение 61 от Регламента на ЕС за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-E) Проектите от общ интерес не следва да облагодетелстват пряко или непряко лица или образувания, които се намират в някое от положенията на изключване, посочени в член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, като например в случаите на присъда за измама, корупция или поведение, свързано с престъпна организация.
Важно е също така да се постав въпросът дали подобен проект е наистина необходим, като се имат предвид значителните инвестиции, които ще изисква водородната инфраструктура. Малко вероятно е в момента да се транспортира същото количество водород като изкопаемия газ, тъй като търсенето на водород би трябвало да се насочи към нишови, трудно преодолими сектори, като например стоманодобива, химическата промишленост, авиацията, корабоплаването на дълги разстояния и тежкотоварния автомобилен транспорт (използващ водород или производни енергийни носители). Следователно може да се приеме, че подобна инфраструктура за пренос на водород ще бъде не само скъпа, но и ненужна и ще доведе до невъзвръщаеми активи, които ще паднат върху българските граждани. Инфраструктурата за изкопаем газ като цяло се използва за транспортиране на газ от източника (който е на големи разстояния) до центъра на търсене; що се отнася до водорода това би трябвало да изглежда по съвсем различен начин, тъй като производството и потреблението в идеалния случай би трябвало да са много по-близо едно до друго. Освен това се препоръчва в повечето случаи водородът от възобновяеми източници да се произвежда на място от местни енергийни източници. В България настоящите големи промишлени потребители на газ (и водород) са разположени в Североизточна и Югоизточна България, докато предложените тръбопроводи за H2 са в Югозападна България. Според проектното предложение преносната инфраструктура ще се използва за осигуряване на водород в страната, но също така и за/от Гърция, което предвид факта, че и Гърция, и България разполагат с достатъчен потенциал от възобновяеми енергийни източници, които биха могли да се използват за местно производство на водород, може да се окаже излишно и също така да доведе до загуби.
Освен това проектът предполага, че е възможно по-нататъшно разширяване на инфраструктурата към въглищния басейн в Марица, което ще изисква нови тръбопроводи за водород. Като се имат предвид благоприятните условия както за вятърната, така и за слънчевата енергия, които бяха споменати, е малко вероятно да се наложи такъв пренос, тъй като въглищният басейн в Марица има планове за развитие на така наречената Водородна долина на страната и така ще може да произвежда достатъчно водород за нуждите на индустрията в Югоизточна България.
И накрая, този проект е представен от „Булгартрансгаз“, член на ENTSO-G. Това не само поражда опасения, че газовата индустрия може да използва водородната преносна система, за да удължи използването на газ, но и допълнително затвърждава статута на „Булгартрансгаз“, единственото преносно дружество-оператор и собственик на газопреносната мрежа, като дружество-монополист в България.
Поради горепосочените причини настояваме проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в България, представен от „Булгартрансгаз“, да не бъде включен в шестия списък за ПОИ.
С уважение,
Екип „Енергия и климат“, ЕС „За Земята“
Loading...
Замърсяването на въздуха в помещенията, където се използват уреди за изгаряне на дървесина е тема, която не се засяга сериозно нито в експертните среди, нито в обществото. Значителна част от печките и камините в България са поставени в жилищните помещения и така отделят замърсяване директно в тях. Освен това печките на дърва се използват предимно в сезони, когато вентилацията е ограничена и в моменти, когато семействата са у дома. Така хората биха могли да бъдат изложени на високи нива на замърсяване на
въздуха в продължение на много часове в домовете им, ако техните печки изпускат замърсяване, което е изключително висок здравен риск.
Екип на „За Земята“ направи измервания с професионална апаратура на замърсяването с ултрафини частици (УФЧ) и фини прахови частици (ФПЧ) в четири домакинства, които се отопляват с дървесина. Три от тях използват различни печки на дърва (в гр. Банкя, с. Табан и с. Ковачевци), а едно – пелетна камина разположена във всекидневната (в гр. София). Целта беше да се провери какво е нивото на замърсяване в тези конкретни домове.
Резултатите потвърждават редицата изследвания по света и в Европейския съюз, които показват, че замърсяването в домовете при употреба на дървесина за отопление е високо. Дори и при употреба на нови и по-модерни уреди, включително такива, които са с екомаркировка съгласно регламентите на ЕС, е установено значително влошаване на качеството на въздуха в домовете.
Може да свалите доклада тук (REPORT2023AIR_web_landscape_final.pdf) или да го прегледате по-долу:
Loading...
Докладът „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“ прави анализ на докладваните емисии на парникови газове по Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове на следните инсталации, свързвани с енергийния консултант Христо Ковачки: „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, ТЕЦ „Република“, Топлофикация – Сливен“ ЕАД, ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД, “Брикел” ЕАД и ТЕЦ „Марица 3“ АД. Обхванат е периодът от 2018 до 2022 г. като всяка следваща година се публикуват данни за предходната. Направено е сравнение между всички публично достъпни данни, подавани от инсталациите към Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и Комисията по енергийно и водно регулиране.
Изчисленията показват, че между 2017г. и 2021г. спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, верификационните органи, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската служба по акредитация, регионалналните инспекции по околната среда и водите, Комисията по енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката.
Представените оценки са консервативни, тъй като не е възможно с наличните данни да се направи достатъчно точно изчисление на количествата недокладвани емисии. За тецове, които са морално и технически остарели, са подавани коефициенти на полезно действие над 100%, дори 300%, въпреки че обичайно подобни горивни инсталации не надвишават 90%. Резултатът е отново докладване на по-ниски емисии от реалните.
Масово се отчита използване на нереално ниски емисионни фактори за различните видове въглища, което отново води до докладване на по-ниски емисии на CO2. В Националната инвентаризация на парниковите газове не присъстват нереално ниските емисионни фактори на тези инсталации, те са изключени от оценките на националните емисионни фактори. Остава неясно защо несъответствията не са предизвикали последствия за верификационните органи и инсталациите.
Публичните данни, използвани в анализа, са докладите по парникови газове, докладите по околна среда към комплексното разрешително и към Европейски регистър за изпускане и пренос на замърсители, които се представят в Изпълнителната агенция по околна среда. Отговорна за проверката на пълнотата, последователността и достоверността на данните към Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители е РИОСВ. Често в трите докладвания има драстични разминавания с тенденция докладваните количества горива в доклада по околна среда значително да надвишават тези, докладвани в доклада за парникови газове. В резултат на това тецовете купуват квоти за значително по-малко количество емисии от парникови газове.
Основната част на докладите на инсталациите постъпват в ИАОС, в една и съща дирекция – Дирекция „Разрешителни режими“. Тези доклади подлежат на проверка от ИАОС и РИОСВ, като компетентни органи, и се очаква, че ще съдържат еднакви данни относно емисии, използвани горива и суровини и произведена енергия и че при наличие на евентуални несъответствия, те ще бъдат отстранени и докладите ще бъдат коригирани преди официалното им одобрение. Докладът за емисии на парникови газове се счита за приет след проверка от страна на ИАОС и издаване на окончателно становище.
На база на докладваните данни към държавния регулатор — КЕВР, се определят и цените на енергията. Регулаторната комисия също не проверява доколко представената им информация съответства на тази, представена в докладите по парникови газове, въпреки че в ценообразуването се отчитат и данни за необходимите квоти за емисии, разходите за които са съществена част от себестойността на енергията.
През 2021 „Топлофикация – Перник“ за първи път нямаше несъответствие между доклада по КР и ПГ, но докладът за КЕВР бе представен с конфиденциални данни и скрити количествата, поради което не може да бъде извършено сравнение и проверка на достоверността на данните.
Докладите на инсталациите за емисии на парникови газове задължително се проверяват и верифицират от независим проверяващ – верификационен орган, който е акредитиран от Българската служба по акредитация (БСА). Основната задача на БСА е да гарантира, че верификационните органи са независими от операторите и че верифицираните от тях доклади, съдържат точни и коректни данни. БСА ежегодно трябва да извършва проверка на дейността на верификаторите. Tя сравнява дали има големи отклонения в емисиите на единица продукция, емисионните фактори и калоричността на горивата през последните 10 години за дадена горивна инсталация. При констатирани нередности, би следвало да ограничи или отнеме акредитацията на органа.
В случая верификационни органи са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД – за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД – от 2018 г. нататък.. През 2022 г. докладът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД e верифициран отново от ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД.
До 2019 г. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД е бил регистриран като дружеството с акции на приносител (както е видно от търговския регистър), което означава, че собственикът на акциите е неизвестен, поради което, не е гарантирана липсата на свързаност с проверяваните инсталации и независимостта на Верификационния орган. Българската служба по акредитация, задължена да следи за независимостта на Верификационните органи, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на акционерно дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.
При проверка в регистъра на БСА, се вижда, че на 15.03.2022 г., БСА е изменила заповедта за акредитация на Джи Ем Ай Верифай ЕООД, като е разширила обхвата, вместо да го ограничи. БСА не е отчела грубите нарушения на докладването по РЕГЛАМЕНТ 2018/2066 и на процеса на верификация по РЕГЛАМЕНТ 2018/2067, въпреки че, въпросът за тези инсталации вече беше поставен пред обществеността.
Петте централи „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. Общо 1 957 682 тона въглероден диоксид остават неотчетени, което води до спестяване на поне 74 691 047 евро за пет години.
Подценените емисии и спестените финансови средства, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, Верификационните органи, ИАОС, Българската служба по акредитация, РИОСВ, КЕВР и МЕ, са представени в следващата таблица:
| “Топлофикация – Перник” АД | “Топлофикация – Сливен” ЕАД | ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД | “Брикел” ЕАД | ТЕЦ „Марица 3“ АД | ОБЩО | ||
| t CO2 | 2017 | 180 110 | 32 842 | 21 850 | 234 802 | ||
| 2018 | 88 064 | 41 511 | 206 545 | 93 845 | 429 965 | ||
| 2019 | 120 765 | 27 009 | 262 029 | 71 154 | 480 957 | ||
| 2020 | 311 567 | 18 225 | 227 290 | 54 239 | 611 321 | ||
| 2021 | 6 370 | 95 879 | 51 306 | 42 137 | 4 945 | 200 638 | |
| 2017-2021 | 706 876 | 215 466 | 747 170 | 283 225 | 4 945 | 1 957 682 | |
| EUR | 2017 | 3 062 113 | 558 357 | 371 474 | 3 991 944 | ||
| 2018 | 2 255 496 | 1 063 181 | 5 290 068 | 2 403 574 | 11 012 319 | ||
| 2019 | 3 029 831 | 677 618 | 6 573 962 | 1 785 152 | 12 066 563 | ||
| 2020 | 15 578 328 | 911 244 | 11 364 485 | 2 711 970 | 30 566 027 | ||
| 2021 | 541 482 | 8 149 730 | 4 361 013 | 3 581 616 | 420 353 | 17 054 194 | |
| 2017-2021 | 24 467 250 | 11 360 130 | 27 589 528 | 10 853 787 | 420 353 | 74 691 047 |
За периода 2017-2021 спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро.
Бележки:
Loading...
Loading...
Five power plants associated with the consultant Hristo Kovachki, have saved at least €74 691 047 in five years by significantly reducing in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have hidden a total of 1 957 682 tonnes of CO2 with various technical means under the nose of the responsible institutions. These are the conclusions of an expert report, commissioned by Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria).
The report is published only a day after the European Public Prosecutor’s Office announced that it is conducting a major investigation into fraud involving millions of euros in undeclared greenhouse gas emissions.
The report covers the years between 2017 and 2021 and uses only publicly available data on the quantities of fuel used, the emission factors and the GHG emissions of the installations. Serious discrepancies are noted which might lead us to believe that there is institutional protection over the plant owners. The report will be used by EA Za Zemiata as a signal to the institutions – the Executive Environment Agency and the Bulgarian Accreditation Service.
The power plants declare different data to the different authorities and that leaves the impression that there is a lack of communication between them, even between the departments within the same institution – the Executive Environment Agency. In the greenhouse gas emission reports, submitted to the Agency, the power plants declare reduced quantities of fuels used and CO2 emissions, which reduces their carbon allowance costs – a prerequisite for operating polluting industries, such as the coal-fired power plants. A significantly higher amount of fuel is present in the data submitted to the Energy and Water Regulatory Commission, which is the body responsible for electricity pricing.
Another way to ‘lower’ the emissions is to report emission factors which are too low in comparison to other sites in Bulgaria and also compared to internationally recognised factors for this particular type of fuel. There have been cases of reported fuel and heat production data with plant efficiency factors higher than 100%. This is not technically feasible and also leads to declaring lower emissions than the actual ones. For example, assuming that the amount of biomass used by District Heating – Sliven is correct for the purposes of the annual environmental report in 2021, it would appear that the efficiency of the boilers is 337%.
‘We asked the responsible institutions whether there have been any discrepancies in the reports of these plants and they informed us that there have been episodic fines of several thousand leva. Considering the results of the report, which has been conducted on the basis of the information verified by these institutions, this indicated a very serious form of inaction’ said layer Regina Stoilova.
The saving of some of the missions in the data submitted by the TPPs would be impossible without the support of emission verification companies. In this case these are GREEN AND FAIR JSC – responsible for the reports until 2018 and GMI Verifier Ltd – from 2018 onwards. The traces of the true owners of GREEN AND FAIR are lost as the company is registered with bearer shares – i.e. the true owner is unknown. Despite this, the Bulgarian Accreditation Service, which monitors the independence of verification companies, has issued and maintained for over 10 years an accreditation certificate for a company with an unknown owner. GREEN AND FAIR seized to be the plants’ verification company in the very year it changes its registration type – 2019.
Coal-fired power plants from the ‘Kovachki’ ring are known for their systematic violations as they exceed or burn fuels for which they have no permits – biomass and RDF. For example, in District Heating – Sliven in 2021 the amount of biomass reported in the GHG report was 203 times higher than allowed. The plants are fined for this but the ‘profits’ from these violations are higher, since plants continue to systematically violate their permits.
While the report shows significant discrepancies in the declared emissions, one of the power plants cited in it – TPP Bobov dol – insists in the public sphere that it has started its green transition and has even established the platform From Brown to Green. But their top place in the underreporting of greenhouse gas emissions and carbon allowances suggests a very different intention.
Pipe with white smoke against the background of blue sky and copy space. Emission of steam and smoke into the atmosphere
The report has been commissioned by Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria) and prepared by an independent energy expert, based on publicly available information from annual emissions reports for the period 2017 – 2021
Sofia, February 2023
The report ‘The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring’ analyses the reported greenhouse gas emissions under the European Union Emissions Trading System for the following power plants, associated with the energy consultant Hristo Kovachki: ‘District Heating – Pernik’, Pernik, TPP ‘Republika’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘ Brikel’ and TPP Maritsa 3’. The period covered is 2018 – 2022, with the data for the previous year published each year. A comparison is made between all publicly available data submitted by the power plants to the Executive Environment Agency, the regional environmental inspectorates and the Energy and Water Regulatory Commission.
Calculations show that between 2017 and 2021 the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 mln as a result from the actions and inactions of the power plants, laboratories, verification bodies, the Executive Environment Agency, the Bulgarian Accreditation Service, regional environment and water inspectorate, the Energy and Water Regulatory Commission and the Ministry of Energy.
The estimates presented are conservative as it is not possible to make a sufficiently precise calculation of the quantities of the unreported emissions with the data available. For the plants which are morally and technically obsolete, efficiency factors in excess of 100%, even 300% have been submitted, although normally such plants do not exceed 90%. The result once again is the underreporting of actual emissions.
The use of unrealistically low emission factors for different types of coal is widely reported which again results in lower CO2 emissions being reported. The Bulgarian National Greenhouse Gas Inventory does not include the unrealistically low emission factors of these plants and they are excluded from the national emission factor figures. It remains unclear why the discrepancies have not caused any consequences for the verification bodies and the installations.
The public data used in the analysis are the greenhouse gas reports, the environmental reports for the integrated permit and to the European Pollutant Release and Transfer Register which are submitted to the Executive Environment Agency. It is the responsibility of the Regional Inspectorate of Environment and Water to verify the completeness, consistency and accuracy of the data submitted to the European Pollutant Release and Transfer Register. Often in the three different reports there are drastic discrepancies with a tendency for the quantities of fuels reported in the environmental report to significantly exceed those reported in the greenhouse gas report. As a result, the power plants buy allowances for significantly less greenhouse gas emissions.
The bulk of the power plants’ reports are submitted to the EEA, in the same directorate – the Permit Regimes Directorate. These reports are subject to checks by EEA and RIEW, as competent authorities, and it is expected that they will contain the same data on emissions, fuels and raw materials used and energy produced and if there are any discrepancies, these will be corrected and the reports fixed before their formal approval. The greenhouse gas emissions report is considered as formally approved as after verification by the EEA and the issuance of a final opinion.
On the basis of the data reported to the state regulator – the EWRC, the energy prices are determined. The Regulatory commission also does not check whether the information submitted to them corresponds to the information presented in the greenhouse gas reports, even though the pricing also takes into account data on the required emission allowances, the cost of which is a significant part of the energy cost.
In 2021 for the first time there has been no discrepancy between the IP report and the GHG reports submitted by District Heating – Pernik, but the EWRC report was submitted with confidential data and hidden quantities therefore it has not been possible to compare and verify the reliability of the data.
Conclusions on verification bodies, laboratories and their accreditation
The GHG emission reports must be checked and verified by an independent verifier – a verification body accredited by the Bulgarian Accreditation Service (BAS). The main task of BAS is to ensure that verification bodies are independent of the operators and that the reports verified by them contain accurate and correct data. The BSA must carry out an annual review of the verifiers’ activities. It compares whether there are large deviations in the unit emissions, emission factors and fuel calorific values in the last 10 years of a given combustion plant. If irregularities are found, it should restrict or withdraw the body’s accreditation.
In this case the verification bodies are GREEN AND FAIR JSC – for the reports until 2018 and GMI Verify Ltd – from 2018 onwards. In 2022, TPP Bobov dol’s report was again verified by GREEN AND FAIR JSC.
Until 2019, GREEN AND FAIR JSC was registered as a company with bearer shares (as seen in the commercial register), which means that the owner of the shares is unknown which is why a lack of affiliation with the inspected installation and the independence of the verification body is not guaranteed. The Bulgarian Accreditation Service, which is obliged to monitor the independence of the verifying bodies, has issued and maintained for more than 10 years an accreditation certificate for a joint stock company with an unclear owner. GREEN AND FAIR ceased to be an installation verifier in the very year it changed its registration type – 2019.
A check of the BAS register shows that on 15.03.2022, BAS has amended the accreditation order of GMI Verify Ltd by extending the scope instead of limiting it. BAS has not taken into account the gross violations of the reporting under REGULATION 2018/2067, even though the issue with the power plants was already brought to public attention.
Conclusions on underestimated emissions and financial savings
The five plants ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have significantly reduced in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. A total of 1 957 682 tonnes of CO2 remain unreported which resulted in savings of at least EUR 74 691 047 over five years.
The underestimated emissions and the financial savings resulting from the actions and inactions of the installations, laboratories, Verification Bodies, EEA, Bulgarian Accreditation Service, Regional Inspectorate of Environment and Water, EWRC and ME are presented in the table below:
| Year
|
“District Heating – Pernik” JSC | “District Heating – Sliven” LTD | TPP “Bobov dol” LTD | “Brikel” LTD | TTP “Maritsa 3” LTD | TOTAL | |
| t CO2 | 2017 | 180 110 | 32 842 | 21 850 | 234 802 | ||
| 2018 | 88 064 | 41 511 | 206 545 | 93 845 | 429 965 | ||
| 2019 | 120 765 | 27 009 | 262 029 | 71 154 | 480 957 | ||
| 2020 | 311 567 | 18 225 | 227 290 | 54 239 | 611 321 | ||
| 2021 | 6 370 | 95 879 | 51 306 | 42 137 | 4 945 | 200 638 | |
| 2017-2021 | 706 876 | 215 466 | 747 170 | 283 225 | 4 945 | 1 957 682 | |
| EUR | 2017 | 3 062 113 | 558 357 | 371 474 | 3 991 944 | ||
| 2018 | 2 255 496 | 1 063 181 | 5 290 068 | 2 403 574 | 11 012 319 | ||
| 2019 | 3 029 831 | 677 618 | 6 573 962 | 1 785 152 | 12 066 563 | ||
| 2020 | 15 578 328 | 911 244 | 11 364 485 | 2 711 970 | 30 566 027 | ||
| 2021 | 541 482 | 8 149 730 | 4 361 013 | 3 581 616 | 420 353 | 17 054 194 | |
| 2017-2021 | 24 467 250 | 11 360 130 | 27 589 528 | 10 853 787 | 420 353 | 74 691 047 |
For the period 2017-2021, the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 million.
Notes:
Loading...
Автор: Симеон Белорешки, енергиен експерт
За зеления водород, който се произвежда от възобновяеми енергийни източници чрез електролиза, през последните години се говори като за “горивото на бъдещето”, като в този дискурс участват политици, енергийните фирми и професионалисти от всички области. За съжаление, въпреки тези дискусии, като че ли се разпространяват повече заблуди отколкото знания, а зеленият водород се превръща в “панацеята” за всички енергийни проблеми.
Важно е да се зададе въпросът дали има реалистичен потенциал и капацитет в България да се произвежда зелен водород. За да се произвежда зелен водород са необходими вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. Простият отговор е, че България има огромен потенциал за производството на зелен водород, тъй като притежава огромен воден ресурс – Черно море, а в страната има и достатъчно слънце – това са и двата най-важни компонента за производството на зелен водород. В момента все още няма капацитет, но той все пак може да се изгради с времето. Или с други думи – България теоретично има реалистичен потенциал да задоволи всичките си енергийни нужди.
На практика обаче нещата стоят съвсем различно и те водят до нуждата от отговори на следните въпроси:
Сред ключовите неща, които трябва да се имат предвид за зеления водород и са валидни за този момент са липсата на реален пазар за зелен водород, като неговото бързо налагане ще доведе до непазарност и съответно до обвързаност с правителствата и държавната администрация – като България е особено уязвима тук. Освен това трябва да се приоритизират само онези приложения на водорода, които ще осигурят максимален резултат както по отношение намаляване на емисиите, така и по отношение намаляване на енергийната зависимост (включително към външни и недемократични режими).
Трябва да се има предвид, че миксът на водорода в икономиката ще е силно локализиран и ще зависи от структурата на потребителите в съответната страна и нейния собствен капацитет да се справя с предизвикателствата по цялата верига на стойност. Това ще изисква огромни усилия от обществото и има необходимост от информационна кампания, за да не се насаждат необосновани очаквания.
Няма и специалисти по водородна икономика и то в световен мащаб, като тепърва предстои да се разработват проекти, някои, които ще са успешни, а други – не; затова трябва да сме подготвени, че това ще отнеме време. Същевременно има изключителен шум покрай водорода – част от него по естествен път, а друг – умишлено подклаждан. Вероятно това се дължи и на това, че до момента няма нито един вариант за постигане на въглеродна неутралност и достигане на поставените цели без значително участие на водорода, така че зеленият водород е нещо, което ще присъства в енергийния микс със сигурност.
Ключов момент е и необходимостта от ресурси за производството на зелен водород, а те са вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. За да е икономически изгодно да се произвежда зелен водород трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална енергия.
Предвид тези съображения, важно е да се види къде е най-приложим зеленият водород.
Фигура 2. Водородната стълба на приложенията
Ако разгледаме водородната стълба на приложенията, ще видим някои ключови неща:
В тежката индустрия, водородът няма истинска алтернатива (категория А). Там са и големите консуматори, които в момента добиват водород от природен газ. Тези би трябвало да бъдат първите, които да използват зелен водород (водород добит без емисии, най-често чрез електролиза). Не всички консуматори ще могат да го реализират в близост до консумацията и това ще изисква транспортиране.
Категории B&C показват, че в тези индустрии има алтернативи, които също са в процес на развитие.
Масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението и т.н. вероятно няма да се случи, защото дори и сега, тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.
От това излиза, че основната нужда от декарбонизация чрез зелен вородод е съществуващата промишленост и рафиниране. Дори и най-добрият сценарий на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите. Що се касае намаляването на емисиите, няма никакъв смисъл да се говори за зелен водород, складиране, транспортиране преди да са декарбонизирани най-големите емитери на CO2, които в момента използват водород получен от природен газ (сив водород). Що се касае национална сигурност и осигуряване на водород за нуждите на торовата промишленост, то може да се говори за зелен водород и тръбопроводи до торовите заводи, ако се налага.
Освен това, има и редица допълнителни неизвестни в уравнението на водородната икономика. За тях се говори малко, а всъщност те са дори по-важни и сложни за разрешаване от по-често засяганите въпроси.
Едно от тези неизвестни е пожаробезопасността на водорода. Макар че водородът е отдавна в употреба, той е разпространен основно в промишлеността, където има сравнително строги норми на правилата за пожарна безопасност свързани с експлоатацията му. Навлизането му широко в области извън индустрията (автомобили, сгради и т.н.) ще направи необходимо преосмислянето на много противопожарни правила свързани с употребата му във всеки от новите сектори. Когато водородът гори, той гори с невидим пламък, като в същото време развива изключително високи температури, което налага преосмислянето на правилата за пожаробезопасност във всяка една нова сфера на употреба
В зависимост от разпространението на водорода в промишлеността и бита, редица съпътстващи професионални дейности ще имат нужда от допълнителна квалификация и обучение с цел правилното боравене с тази субстанция. Това може да струва колосално количество време и усилия. Водородът е много по-опасен от природния газ, който и сега се счита за особено пожаро- и взривоопасен. Водородната икономика ще изисква и нови профили в техническите и икономическите ВУЗ-ове.
Редица инженерни практики ще се нуждаят от промяна в правилата на проектиране на системи и инсталации, като може да се засегне преработването на съществуващи, както и появата на нови стандарти. Ще бъдат засегнати инженерни специалности като материалознание, електротехника, отопление, климатизация и вентилация, пожарна безопасност и др.
Друг е въпросът и за търговията с водород, като всички говорят за нея с идеята, че тя ще се случва по начин, подобен на втечнения природен газ (LNG). Това всъщност е много далеч от истината и от реалното изпълнение. Направи се подобен опит с кораб от Австралия до Япония, резултатите още се изследват, но засега не изглеждат много обнадеждаващи и има сериозни причини за това. Температурата за поддържане на втечнения водород е с 90 C по-ниска от тази на втечнения газ, а това е сериозно предизвикателство. Макар и решим, този проблем е свързан със сериозни допълнителни разходи и преустройството на LNG танкер в такъв за водород е далеч по-сложно отколкото изглежда.
Далеч по-сложен изглежда проблемът, че в момента няма борсова цена на водорода (по подобие на газа и петрола), а без такава цена който и да е голям проект трудно ще получи FID (Final Investment decision), освен ако не е сериозно подкрепен от държавата или рискови фондове; именно затова следващите 2-3 години ще бъдат изключително хаотични.
Какво значи това за България?
Приоритет за нас е изграждането на ВЕИ мощности на първо място, особено ако ще целим да има излишъци, и за да може да има ниски цени на електроенергията за нуждите на електролизерите.
Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.
Има няколко големи потребители на водород и това са Лукойл и торовите заводи. Неохим в Димитровград прави амоняк от природен газ, теоретично, той би могъл да прави амоняка с помощта на зелен водород (зелен амоняк). В момента, Агрополихим внася амоняк отвън, но при определени условия, теоретично, би могъл да прави и той зелен амоняк. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като търговията на амоняк е изключително добре развита, има борсова цена и вероятно България едва ли ще може да се конкурира със страни, които имат много по-голямо слънцегреене като Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства.
Днешното състояние на идеята на водородната икономика в България е доста плачевно поради това, че не е решен основният проблем – кои са са потенциалните консуматори на водород и как ги приоритизираме. Нямаме и инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че трябва да разчитаме изцяло на външна помощ; в чужбина това е по-развито и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 г., препоръката би била да не се развива нещо съществено във връзка с водорода, а да се изчака водещите световни компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива трябва да се подпомагат административно.
Държавата обаче, ако иска да се развива капацитетът в производството и употребата на зеления водород, на първо място трябва да насърчава и влага усилия в:
Loading...
Loading...
„Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община“ е експертен доклад по поръчка на „За Земята“, който проектира и изчислява ефекта от потенциалните ограничения в трафика върху емисиите на азотни оксиди (NOx) и фини прахови частици (ФПЧ) в предложения от Столична община вид през лятото на 2022 г. с по-прецизно, собствено предложение.
Двата сценария са сравнени като развитие към 2026 и 2030 година в два варианта – запазване на количеството на трафика и намаление на количеството на трафика с 20% благодарение на успешно прилагане на съпътстващи мерки за устойчива мобилност – насърчаващи активното придвижване, леките микро електрически и споделени превозни средства, обществения транспорт и градската логистика.
Информацията е в два файла, които може да намерите по-долу – съответно основна част на доклада и приложения с инфографики с по-подробно разглеждане на различните променливи и сценарии.
Loading...
Loading...
To:
GALAB DONNEV, CARETAKER PRIME MINISTER
ROSEN CHRISTOV, CARETAKER ENERGY MINISTER
ROSITSA KARAMFILOVA, CARETAKER MINISTER FOR ENVIRONMENT AND WATER
ATANAS PEKANOV, CARETAKER DEPUTY PRIME MINISTER FOR MANAGEMENT OF EU FUNDS
Copy to:
FRANCE TIMMERMANS, EXECUTIVE VICE-PRESIDENT OF THE EC, EUROPEAN GREEN PACT PORTFOLIO
ELISA FERREIRA, EUROPEAN COMMISSIONER FOR COHESION AND REFORM
EUROPEAN COMMISSIONER FOR ENERGY
SELYN GAUER, HEAD OF THE WORKING GROUP ON RECOVERY AND SUSTAINABILITY
DELYAN DOBREV, CHAIRMAN OF THE PARLIAMENTARY ENERGY COMMITTEE
STANISLAV ANASTASOV, CHAIRMAN OF THE PARLIAMENTARY COMMITTEE ON ENVIRONMENT AND WATER
DENITSA SIMEONOVA, CHAIR OF THE PARLIAMENTARY COMMITTEE ON THE EUROPEAN UNION
Subject: Request to withdraw the project of the Ministry of Energy of „Strategic vision for the development of the electricity sector of the Republic of Bulgaria 2023 – 2053.“
On behalf of the Environmental Association „Za Zemiata“ we address you in connection with the draft of the so-called „Strategic Vision for the Development of the Electricity Sector of the Republic of Bulgaria 2023 – 2053“ („Strategic Vision“) published on 17.01.2022, which was subsequently adopted by the Decision of the Council of Ministers No. 49 of 20.01.2023 and by virtue of this decision must be submitted for consideration by the National Assembly.
We urge the Government to rescind this decision and the Ministry of Energy to withdraw the draft „Strategic Vision“ for a number of reasons, among which the following stand out:
We are left with the impression that the philosophy of this document is electoral promises to all and sundry, and nothing more. The only sensible solution is to withdraw the ‘Strategic Vision’ and for national institutions to focus on the update of the National Energy and Climate Plan 2030, which the EC will expect in initial form by 30 June 2023, with the earliest possible involvement of all stakeholders.
With respect,
Climate and Enegy Team
Za Zemiata
For more information on the project
Official page of the project
Линк към писмото на английски език
До:
ГЪЛЪБ ДОНЕВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
РОСЕН ХРИСТОВ СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
РОСИЦА КАРАМФИЛОВА СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
АТАНАС ПЕКАНОВ СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА
Копие до:
ЦВЕТАН КЮЛАНОВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ
ФРАНС ТИМЕРМАНС ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕК, РЕСОР ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕЛЕН ПАКТ
ЕЛИЗА ФЕРЕЙРА ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО СБЛИЖАВАНЕ И РЕФОРМИ
КАДРИ СИМСОН ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО ЕНЕРГЕТИКАТА
СЕЛИН ГАУЕР РЪКОВОДИТЕЛ НА РАБОТНА ГРУПА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
ДЕЛЯН ДОБРЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИ
ДЕНИЦА СИМЕОНОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Относно: Искане за оттегляне на проекта на Министерство на енергетиката на “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.”
Уважаеми г-н Донев,
Уважаеми г-н Христов,
Уважаема д-р Карамфилова,
Уважаеми г-н Пеканов,
От името на Екологично сдружение “За Земята” се обръщаме към Вас във връзка с публикувания на 17.01.2022 г. проект на така наречена “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” (“Стратегическа визия”), който впоследствие бе приет с Решение на Министерски съвет № 49 от 20.01.2023 г. и по силата на това решение трябва да бъде внесен за разглеждане от Народно събрание.
Настояваме Министерски съвет да отмени това решение, а Министерство на енергетиката да оттегли проекта за “Стратегическа визия” поради множество причини, сред които се откроява следните:
Оставаме с впечатлението, че философията на този документ е предизборни обещания за всички и от всичко по много, и нищо повече. Единственото разумно решение е “Стратегическа визия” да бъде оттеглена, а националните институции да се съсредоточат върху актуализацията на Националния план “Енергетика и климат” до 2030 г., която ЕК ще очаква в начален вид до 30 юни 2023 г., с най-ранно включване на всички заинтересовани страни.
С уважение,
Екип “Енергия и климат”
За Земята
Повече за проекта
Официална страница на проекта
Bulgaria can implement reforms to reduce greenhouse gas emissions from coal-fired power plants by 40% by 2026 and implement a gradual exit from coal dependence by 2038 at the latest. This reform has been agreed with the European Commission in Bulgaria’s National Recovery and Resilience Plan (NRRP). The energy transition is imperative not only because of the climate crisis, but also to modernise the Bulgarian economy and energy sector. This requires systematic work to transform the energy sector and transition from fossil fuels to renewable energy sources. This is the position of energy experts, environment and climate advocates united in the Climate Coalition Bulgaria.
Loading...
Reload document 
Open in new tab 