Position-statement of EA Za Zemiata submitted to the European Commission on the inclusion of the Bulgarian project for hydrogen transmission infrastructure

No to the ‘hydrogen-washing’ and using it as a cover to extend the life of the fossil fuel industry

The hydrogen transmission infrastructure project has no place on the European Commission’s 6th list of projects of common interest (PCI) in its current state

The suggested project for hydrogen transmission infrastructure in Bulgaria will include one pipeline of around 250 km and two compressor stations in the regions of Petrich and Dupnitsa-Bobov dol. While there is already a compressor station in Petrich, the one in Dupnitsa-Bobov dol will be a newly constructed one. 

If supported, this project will not only be costly for European and Bulgarian taxpayers, it is important to consider whether it will even be necessary. Furthermore, the project risks undermining the European Union’s climate targets and commitment to move away from a dependency on gas by allowing the prolonged usage of gas through its blending with hydrogen. 

Bulgaria is still lagging behind on the mass deployment of renewable energy sources to feed in the electricity grid. By investing in a hydrogen infrastructure first, there are risks that this will hinder the process of installing capacities to ensure the decarbonisation and decentralisation of the system and does not contribute to the security of supply nor the market integration, as Bulgaria is becoming less and less competitive on the renewable energy front. 

The submitted proposal states that the pipelines will be suitable for the transmission of 100% hydrogen but does not explicitly state that the hydrogen transported will be produced from renewables or that there will be no blending (or forecast when the 100% H2 transmission would/could be achieved). The lack of specification could lead to the conclusion that the blending of fossil gas and hydrogen will most likely occur and last indefinitely, especially considering the insufficient installed RES capacities. Hydrogen production should be based on additional renewable energy and should not compete where renewables-based electricity could be used directly, e.g. in the heating or land transport sectors.  

The source of hydrogen should be clearly stated, as fossil-based hydrogen should not be eligible for PCI status at all. Hydrogen produced from fossil gas – with or without carbon capture and storage (CCS) technologies that are yet unproven on a scale- should be excluded from PCI status and EU funding, as it contributes to continuing the demand for gas and as such directly contradicts EU climate targets and adopted legislation. Without specifying that only hydrogen produced from renewables will be used in this project, it fails to meet EU sustainability standards and should be dropped from the PCI list.  It is especially concerning that no electrolysis projects have been proposed either by Bulgaria or by the neighbouring countries for inclusion on the new PCI list so it is not possible to expect that this project will support the integration of renewable sources.  

This project raises concern that it will use fossil gas, as it builds upon previous gas plans and investments that have been sought in previous projects. Currently the privately owned TPP Bobov dol, which is among the plants currently being under investigation by the European Public Prosecutor’s office for underreporting CO2 emissions and quotas, is constructing new gas capacities, alongside a large photovoltaic project. The company has explicitly stated that it plans on blending hydrogen and gas (1, 2), with a 50/50 mix, without suggesting when and how the plant will use hydrogen only.  

The TPP has submitted plans  for a gas distribution station, and the compressor station reflected in the project proposal raises concerns that old fossil gas related plans are now being reused to secure funding through ‘hydrogen-washing’. Taking into consideration the above, this brings serious concerns that in this case EU funds could be used to build a hydrogen transmission infrastructure for the benefit of this private entity, which has systematically breached EU and national environmental standards (1, 2). According to the recital 61 of the EU TEN-E Regulation Projects of common interest should not benefit directly or indirectly persons or entities that are in one of the situation of exclusion as referred to in Article 136 of Regulation (EU, Euratom) 2018/1046, such as in cases of a conviction for fraud, corruption or conduct related to a criminal organisation.   

It is also important to pose the question of whether such a project really is necessary, considering the significant investment that the hydrogen infrastructure would require. It is highly unlikely that the same volume of hydrogen will be transported as fossil gas currently, as the demand for hydrogen should go to the niche, hard-to-abate sectors,  such as such as steel, chemicals, aviation, long distance shipping and heavy duty road transport (using hydrogen or derived energy carriers) Therefore, it could be assumed that such a hydrogen transmission infrastructure will not only be costly, but also unnecessary and will result in stranded assets that will fall on Bulgarian citizens. Furthermore, the fossil gas infrastructure in general is used to transport gas from the source for large distances to the demand centre; in the case of hydrogen, this should look very differently, as the production and consumption in ideal situation should be much closer to each other. Additionally, It is suggested and also recommended that in most cases renewable hydrogen will be produced locally from local energy sources. In Bulgaria the current big industrial consumers of gas (and hydrogen) are situated in Northeastern and Southeastern Bulgaria, while the proposed H2 pipelines are in the Southwest of Bulgaria. According to the project proposal, the transmission infrastructure will be used for providing hydrogen in the country but also to/from Greece which considering that both Greece and Bulgaria have sufficient renewables potential that could be used to produce hydrogen locally, it might be redundant and also result in losses. 

Furthermore, the project suggests that further expansion of the infrastructure will be possible to the Maritza coal basin, which then would require new H2 pipelines. Considering the favourable conditions of both wind and solar that have been mentioned, it is highly unlikely that such transmission will be necessary, as the Maritza coal basin has plans to develop the so-called Hydrogen Valley of the country and as such would be able to produce enough hydrogen for the needs of the industry in South East Bulgaria. 

Finally, this project has been submitted by Bulgartransgaz, an ENTSO-G member. This not only raises concerns that the fossil gas industry might use the hydrogen transmission system to prolong the use of gas, but also further cements the status of Bulgartransgaz, the sole transmission company-operator and owner of the gas grid, as a monopolist company in Bulgaria. 

For the reasons stated above, we request that the H2 transmission system project in Bulgaria, submitted by Bulgartransgaz, is not included in the 6th PCI list. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Становище на ЕС „За Земята“ към Европейската комисия относно включването на проект за инфраструктура за пренос на водород в България

Не на грийнуошинга на водород и използването му като параван за удължаване на живота на индустрията на изкопаемите горива

Проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород няма място в 6-тия списък на проектите от общ интерес (ПОИ) на Европейската комисия в този си вид

Становище на ЕС „За Земята“ към Европейската комисия относно включването на проект за инфраструктура за пренос на водород в България 

Предложеният проект за инфраструктура за пренос на водород в България ще включва един тръбопровод с дължина от около 250 км и две компресорни станции в районите на Петрич и Дупница-Бобов дол. Докато в Петрич има компресорна станция, тази в Дупница-Бобов дол ще бъде новопостроена.

Ако бъде подкрепен този проект, той не само ще струва скъпо на европейските и българските данъкоплатци, но е важно и да се помисли дали изобщо той ще бъде необходим. Проектът рискува да подкопае целите на Европейския съюз в областта на климата и ангажиментите за отказ от зависимостта от газ, като позволи продължаващото използване на газ чрез неговото смесване с водород.

България все още изостава в масовото използване на възобновяеми енергийни източници за захранване на електрическата мрежа. Инвестирането първо във водородна инфраструктура крие риска да възпрепятства инсталирането на мощности, чрез които да се постигне декарбонизацията и децентрализацията, и няма да допринесе за сигурността на доставките, нито за пазарната интеграция, тъй като България става все по-малко конкурентоспособна в областта на възобновяемата енергия.

В проектното предложение се посочва, че тръбопроводите ще бъдат подходящи за пренос на 100% водород, но не се посочва изрично, че пренасяният водород ще бъде произведен от възобновяеми източници или че няма да има смесване; нито пък се прогнозира кога ще (може) да бъде постигнат пренос на 100 %  водород. Липсата на уточнение ни кара да заключим, че вероятно ще има смесването на изкопаем газ и водород и то ще продължи неопределено дълго, особено като се има предвид недостатъчният инсталиран капацитет на ВЕИ. Производството на водород следва да се основава на допълнителна енергия от възобновяеми източници и да не се конкурира със секторите, в които енергия от възобновяеми източници би могла да се използва директно, например в секторите на отоплението или сухопътния транспорт.

Източникът на водорода трябва да бъде ясно посочен, тъй като водородът от изкопаеми горива изобщо не отговаря на условията за получаване на статут на ПОИ. Водородът, произведен от изкопаем газ – със или без технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), които все още не са доказани в голям мащаб – следва да бъде изключен от статута на ПОИ и от финансирането от ЕС, тъй като допринася за продължаване на зависимостта от газ и така е в пряко противоречие с целите на ЕС в областта на климата и приетото законодателство. Без да се уточни, че в този проект ще се използва само водород, произведен от възобновяеми източници, той не отговаря на стандартите на ЕС за устойчивост и следва да бъде изваден от списъка на проектите от общ интерес. Особено тревожно е, че нито България, нито съседните държави са предложили проекти за електролиза за включване в новия списък на проектите от общ интерес, така че не може да се очаква, че този проект ще подкрепи интегрирането на възобновяеми източници.

Този проект предизвиква притеснението, че ще се използва изкопаем газ и поради това, че се основава на предишни планове за инвестиции в газ, които са били търсени в предишни подобни проекти. Понастоящем частната ТЕЦ Бобов дол, която е сред централите, разследвани в момента от Европейската прокуратура за фалшифициране на данни, относно емисиите на CO2 и квотите, изгражда нови газови мощности, наред с голям фотоволтаичен проект. Дружеството изрично заяви, че планира да смесва водород и газ в микс от 50/50, без да посочва кога и как централата ще използва само водород.

ТЕЦ-ът има планове за газоразпределителна станция, а компресорната станция, отразена в проектното предложение, поражда опасения, че стари планове, свързани с изкопаемия газ, сега се използват отново, за да се осигури финансиране чрез „водороден greenwashing“. Като се има предвид това, възможно е в този случай средствата на ЕС да бъдат използвани за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в полза на частна компания, която системно нарушава екологичните стандарти на ЕС и националните стандарти. Съгласно съображение 61 от Регламента на ЕС за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-E) Проектите от общ интерес не следва да облагодетелстват пряко или непряко лица или образувания, които се намират в някое от положенията на изключване, посочени в член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, като например в случаите на присъда за измама, корупция или поведение, свързано с престъпна организация.

Важно е също така да се постав въпросът дали подобен проект е наистина необходим, като се имат предвид значителните инвестиции, които ще изисква водородната инфраструктура. Малко вероятно е в момента да се транспортира същото количество водород като изкопаемия газ, тъй като търсенето на водород би трябвало да се насочи към нишови, трудно преодолими сектори, като например стоманодобива, химическата промишленост, авиацията, корабоплаването на дълги разстояния и тежкотоварния автомобилен транспорт (използващ водород или производни енергийни носители). Следователно може да се приеме, че подобна инфраструктура за пренос на водород ще бъде не само скъпа, но и ненужна и ще доведе до невъзвръщаеми активи, които ще паднат върху българските граждани. Инфраструктурата за изкопаем газ като цяло се използва за транспортиране на газ от източника (който е на големи разстояния) до центъра на търсене; що се отнася до водорода това би трябвало да изглежда по съвсем различен начин, тъй като производството и потреблението в идеалния случай би трябвало да са много по-близо едно до друго. Освен това се препоръчва в повечето случаи водородът от възобновяеми източници да се произвежда на място от местни енергийни източници. В България настоящите големи промишлени потребители на газ (и водород) са разположени в Североизточна и Югоизточна България, докато предложените тръбопроводи за H2 са в Югозападна България. Според проектното предложение преносната инфраструктура ще се използва за осигуряване на водород в страната, но също така и за/от Гърция, което предвид факта, че и Гърция, и България разполагат с достатъчен потенциал от възобновяеми енергийни източници, които биха могли да се използват за местно производство на водород, може да се окаже излишно и също така да доведе до загуби.

Освен това проектът предполага, че е възможно по-нататъшно разширяване на инфраструктурата към въглищния басейн в Марица, което ще изисква нови тръбопроводи за водород. Като се имат предвид благоприятните условия както за вятърната, така и за слънчевата енергия, които бяха споменати, е малко вероятно да се наложи такъв пренос, тъй като въглищният басейн в Марица има планове за развитие на така наречената Водородна долина на страната и така ще може да произвежда достатъчно водород за нуждите на индустрията в Югоизточна България.

И накрая, този проект е представен от „Булгартрансгаз“, член на ENTSO-G. Това не само поражда опасения, че газовата  индустрия може да използва водородната преносна система, за да удължи използването на газ, но и допълнително затвърждава статута на „Булгартрансгаз“, единственото преносно дружество-оператор и собственик на газопреносната мрежа, като дружество-монополист в България.

Поради горепосочените причини настояваме проектът за изграждане на инфраструктура за пренос на водород в България, представен от „Булгартрансгаз“, да не бъде включен в шестия списък за ПОИ.

С уважение,

Екип „Енергия и климат“, ЕС „За Земята“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Under the protection of the institutions: coal plants linked to consultant Hristo Kovachki have saved at least €74 million with inaccurate carbon dioxide emission reports

Five power plants associated with the consultant Hristo Kovachki, have saved at least €74 691 047 in five years by significantly reducing in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have hidden a total of 1 957 682 tonnes of CO2 with various technical means under the nose of the responsible institutions. These are the conclusions of an expert report, commissioned by Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria). 

The report is published only a day after the European Public Prosecutor’s Office announced that it is conducting a major investigation into fraud involving millions of euros in undeclared greenhouse gas emissions.

The report covers the years between 2017 and 2021 and uses only publicly available data on the quantities of fuel used, the emission factors and the GHG emissions of the installations. Serious discrepancies are noted which might lead us to believe that there is institutional protection over the plant owners. The report will be used by EA Za Zemiata as a signal to the institutions – the Executive Environment Agency and the Bulgarian Accreditation Service. 

The power plants declare different data to the different authorities and that leaves the impression that there is a lack of communication between them, even between the departments within the same institution – the Executive Environment Agency. In the greenhouse gas emission reports, submitted to the Agency, the power plants declare reduced quantities of fuels used and CO2 emissions, which reduces their carbon allowance costs – a prerequisite for operating polluting industries, such as the coal-fired power plants. A significantly higher amount of fuel is present in the data submitted to the Energy and Water Regulatory Commission, which is the body responsible for electricity pricing.

Another way to ‘lower’ the emissions is to report emission factors which are too low in comparison to other sites in Bulgaria and also compared to internationally recognised factors for this particular type of fuel. There have been cases of reported fuel and heat production data with plant efficiency factors higher than 100%. This is not technically feasible and also leads to declaring lower emissions than the actual ones. For example, assuming that the amount of biomass used by District Heating – Sliven is correct for the purposes of the annual environmental report in 2021, it would appear that the efficiency of the boilers is 337%. 

‘We asked the responsible institutions whether there have been any discrepancies in the reports of these plants and they informed us that there have been episodic fines of several thousand leva. Considering the results of the report, which has been conducted on the basis of the information verified by these institutions, this indicated a very serious form of inaction’ said layer Regina Stoilova. 

The saving of some of the missions in the data submitted by the TPPs would be impossible without the support of emission verification companies. In this case these are GREEN AND FAIR JSC – responsible for the reports until 2018 and GMI Verifier Ltd – from 2018 onwards. The traces of the true owners of GREEN AND FAIR are lost as the company is registered with bearer shares – i.e. the true owner is unknown. Despite this, the Bulgarian Accreditation Service, which monitors the independence of verification companies, has issued and maintained for over 10 years an accreditation certificate for a company with an unknown owner. GREEN AND FAIR seized to be the plants’ verification company in the very year it changes its registration type – 2019. 

Coal-fired power plants from the ‘Kovachki’ ring are known for their systematic violations as they exceed or burn fuels for which they have no permits – biomass and RDF. For example, in District Heating – Sliven in 2021 the amount of biomass reported in the GHG report was 203 times higher than allowed. The plants are fined for this but the ‘profits’ from these violations are higher, since plants continue to systematically violate their permits. 

While the report shows significant discrepancies in the declared emissions, one of the power plants cited in it – TPP Bobov dol –  insists in the public sphere that it has started its green transition and has even established the platform From Brown to Green. But their top place in the underreporting of greenhouse gas emissions and carbon allowances suggests a very different intention.

Pipe with white smoke against the background of blue sky and copy space. Emission of steam and smoke into the atmosphere


Briefing: The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring


The report has been commissioned by Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria) and prepared by an independent energy expert, based on publicly available information from annual emissions reports for the period 2017 – 2021

Sofia, February 2023

The report ‘The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring’ analyses the reported greenhouse gas emissions under the European Union Emissions Trading System for the following power plants, associated with the energy consultant Hristo Kovachki: ‘District Heating – Pernik’, Pernik, TPP ‘Republika’, ‘District Heating – Sliven’,  TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘ Brikel’ and TPP Maritsa 3’. The period covered is 2018 – 2022, with the data for the previous year published each year. A comparison is made between all publicly available data submitted by the power plants to the Executive Environment Agency, the regional environmental inspectorates and the Energy and Water Regulatory Commission.  

Calculations show that between 2017 and 2021 the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 mln as a result from the actions and inactions of the power plants, laboratories, verification bodies, the Executive Environment Agency, the Bulgarian Accreditation Service, regional environment and water inspectorate, the Energy and Water Regulatory Commission and the Ministry of Energy. 

The estimates presented are conservative as it is not possible to make a sufficiently precise calculation of the quantities of the unreported emissions with the data available. For the plants which are morally and technically obsolete, efficiency factors in excess of 100%, even 300% have been submitted, although normally such plants do not exceed 90%. The result once again is the underreporting of actual emissions. 

The use of unrealistically low emission factors for different types of coal is widely reported which again results in lower CO2 emissions being reported. The Bulgarian National Greenhouse Gas Inventory does not include the unrealistically low emission factors of these plants and they are excluded from the national emission factor figures. It remains unclear why the discrepancies have not caused any consequences for the verification bodies and the installations.

The public data used in the analysis are the greenhouse gas reports, the environmental reports for the integrated permit and to the European Pollutant Release and Transfer Register which are submitted to the Executive Environment Agency. It is the responsibility of the Regional Inspectorate of Environment and Water to verify the completeness, consistency and accuracy of the data submitted to the European Pollutant Release and Transfer Register. Often in the three different reports there are drastic discrepancies with a tendency for the quantities of fuels reported in the environmental report to significantly exceed those reported in the greenhouse gas report. As a result, the power plants buy allowances for significantly less greenhouse gas emissions. 

The bulk of the power plants’ reports are submitted to the EEA, in the same directorate – the Permit Regimes Directorate. These reports are subject to checks by EEA and RIEW, as competent authorities, and it is expected that they will contain the same data on emissions, fuels and raw materials used and energy produced and if there are any discrepancies, these will be corrected and the reports fixed before their formal approval. The greenhouse gas emissions report is considered as formally approved as after verification by the EEA and the issuance of a final opinion.

On the basis of the data  reported to the state regulator – the EWRC, the energy prices are determined. The Regulatory commission also does not check whether the information submitted to them corresponds to the information presented in the greenhouse gas reports, even though the pricing also takes into account data on the required emission allowances, the cost of which is a significant part of the energy cost. 

In 2021 for the first time there has been no discrepancy between the IP report and the GHG reports submitted by District Heating – Pernik, but the EWRC report was submitted with confidential data and hidden quantities therefore it has not been possible to compare and verify the reliability of the data. 

Conclusions on verification bodies, laboratories and their accreditation

The GHG emission reports must be checked and verified by an independent verifier – a verification body accredited by the Bulgarian Accreditation Service (BAS). The main task of BAS is to ensure that verification bodies are independent of the operators and that the reports verified by them contain accurate and correct data. The BSA must carry out an annual review of the verifiers’ activities. It compares whether there are large deviations in the unit emissions, emission factors and fuel calorific values in the last 10 years of a given combustion plant. If irregularities are found, it should restrict or withdraw the body’s accreditation. 

In this case the verification bodies are GREEN AND FAIR JSC – for the reports until 2018 and GMI Verify Ltd – from 2018 onwards. In 2022, TPP Bobov dol’s report was again verified by GREEN AND FAIR JSC. 

Until 2019, GREEN AND FAIR JSC was registered as a company with bearer shares (as seen in the commercial register), which means that the owner of the shares is unknown which is why a lack of affiliation with the inspected installation and the independence of the verification body is not guaranteed. The Bulgarian Accreditation Service, which is obliged to monitor the independence of hte verifying bodies, has issued and maintained for more than 10 years an accreditation certificate for a joint stock company with an unclear owner. GREEN AND FAIR ceased to be an installation verifier in the very year it changed its registration type – 2019. 

A check of the BAS register shows that on 15.03.2022, BAS hsa amended the accreditation order of GMI Verify Ltd by extending the scope instead of limiting it. BAS has not taken into account the gross violations of the reporting under REGULATION 2018/2067, even though the issue with the power plants was already brought to public attention.  

Conclusions on underestimated emissions and financial savings

The five plants ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have significantly reduced in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. A total of 1 957 682 tonnes of CO2 remain unreported which resulted in savings of at least EUR 74 691 047 over five years. 

The underestimated emissions and the financial savings resulting from the actions and inactions of the installations, laboratories, Verification Bodies, EEA, Bulgarian Accreditation Service, Regional Inspectorate of Environment and Water, EWRC and ME are presented in the table below: 



“District Heating – Pernik” JSC “District Heating  – Sliven” LTD TPP “Bobov dol” LTD “Brikel” LTD TTP “Maritsa 3” LTD TOTAL
t CO2 2017 180 110 32 842   21 850   234 802
2018 88 064 41 511 206 545 93 845   429 965
2019 120 765 27 009 262 029 71 154   480 957
2020 311 567 18 225 227 290 54 239   611 321
2021 6 370 95 879 51 306 42 137 4 945 200 638
2017-2021 706 876 215 466 747 170 283 225 4 945 1 957 682
EUR 2017 3 062 113 558 357   371 474   3 991 944
2018 2 255 496 1 063 181 5 290 068 2 403 574   11 012 319
2019 3 029 831 677 618 6 573 962 1 785 152   12 066 563
2020 15 578 328 911 244 11 364 485 2 711 970   30 566 027
2021 541 482 8 149 730 4 361 013 3 581 616 420 353 17 054 194
2017-2021 24 467 250 11 360 130 27 589 528 10 853 787 420 353 74 691 047


For the period 2017-2021, the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 million.




Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download the report

Замърсяване на въздуха в дома при отопление с дървесина

Замърсяването на въздуха в помещенията, където се използват уреди за изгаряне на дървесина е тема, която не се засяга сериозно нито в експертните среди, нито в обществото. Значителна част от печките и камините в България са поставени в жилищните помещения и така отделят замърсяване директно в тях. Освен това печките на дърва се  използват предимно в сезони, когато вентилацията е ограничена и в моменти, когато семействата са у дома. Така хората биха могли да бъдат изложени на високи нива на замърсяване на
въздуха в продължение на много часове в домовете им, ако техните печки изпускат замърсяване, което е изключително висок здравен риск.

Екип на „За Земята“ направи измервания с професионална апаратура на замърсяването с ултрафини частици (УФЧ) и фини прахови частици (ФПЧ) в четири домакинства, които се отопляват с дървесина. Три от тях използват различни печки на дърва (в гр. Банкя, с. Табан и с. Ковачевци), а едно – пелетна камина разположена във всекидневната (в гр. София). Целта беше да се провери какво е нивото на замърсяване в тези конкретни домове.

Резултатите потвърждават редицата изследвания по света и в Европейския съюз, които показват, че замърсяването в домовете при употреба на дървесина за отопление е високо. Дори и при употреба на нови и по-модерни уреди, включително такива, които са с екомаркировка съгласно регламентите на ЕС, е установено значително влошаване на качеството на въздуха в домовете. 

Може да свалите доклада тук (REPORT2023AIR_web_landscape_final.pdf) или да го прегледате по-долу:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“

Докладът „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга Ковачки“ прави анализ на докладваните емисии на парникови газове по Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове на следните инсталации, свързвани с енергийния консултант Христо Ковачки: „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, ТЕЦ „Република“, Топлофикация – Сливен“ ЕАД, ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД, “Брикел” ЕАД и ТЕЦ „Марица 3“ АД. Обхванат е периодът от 2018 до 2022 г. като всяка следваща година се публикуват данни за предходната. Направено е сравнение между всички публично достъпни данни, подавани от инсталациите към Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и Комисията по енергийно и водно регулиране. 

Изчисленията показват, че между 2017г. и 2021г. спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, верификационните органи, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската служба по акредитация, регионалналните инспекции по околната среда и водите, Комисията по енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката. 

Представените оценки са консервативни, тъй като не е възможно с наличните данни да се направи достатъчно точно изчисление на количествата недокладвани емисии. За тецове, които са морално и технически остарели, са подавани коефициенти на полезно действие над 100%, дори 300%, въпреки че обичайно подобни горивни инсталации не надвишават 90%. Резултатът е отново докладване на по-ниски емисии от реалните.

Масово се отчита използване на нереално ниски емисионни фактори за различните видове въглища, което отново води до докладване на по-ниски емисии на CO2. В Националната инвентаризация на парниковите газове не присъстват нереално ниските емисионни фактори на тези инсталации, те са изключени от оценките на националните емисионни фактори. Остава неясно защо несъответствията не са предизвикали последствия за верификационните органи и инсталациите. 

Публичните данни, използвани в анализа, са докладите по парникови газове, докладите по околна среда към комплексното разрешително и към Европейски регистър за изпускане и пренос на замърсители, които се представят в Изпълнителната агенция по околна среда. Отговорна за проверката на пълнотата, последователността и достоверността на данните към Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители е РИОСВ. Често в трите докладвания има драстични разминавания с тенденция докладваните количества горива в доклада по околна среда значително да надвишават тези, докладвани в доклада за парникови газове. В резултат на това тецовете купуват квоти за значително по-малко количество емисии от парникови газове. 

Основната част на докладите на инсталациите постъпват в ИАОС, в една и съща дирекция – Дирекция „Разрешителни режими“. Тези доклади подлежат на проверка от ИАОС и РИОСВ, като компетентни органи, и се очаква, че ще съдържат еднакви данни относно емисии, използвани горива и суровини и произведена енергия и че при наличие на евентуални несъответствия, те ще бъдат отстранени и докладите ще бъдат коригирани преди официалното им одобрение. Докладът за емисии на парникови газове се счита за приет след проверка от страна на ИАОС и издаване на окончателно становище.

На база на докладваните данни към държавния регулатор — КЕВР, се определят и цените на енергията. Регулаторната комисия също не проверява доколко представената им информация съответства на тази, представена в докладите по парникови газове, въпреки че в ценообразуването се отчитат и данни за необходимите квоти за емисии, разходите за които са съществена част от себестойността на енергията. 

През 2021 „Топлофикация – Перник“ за първи път нямаше несъответствие между доклада по КР и ПГ, но докладът за КЕВР бе представен с конфиденциални данни и скрити количествата, поради което не може да бъде извършено сравнение и проверка на достоверността на данните.

Изводи за верификационните органи, лабораториите и акредитацията им

Докладите на инсталациите за емисии на парникови газове задължително се проверяват и верифицират от независим проверяващ – верификационен орган, който е акредитиран от Българската служба по акредитация (БСА). Основната задача на БСА е да гарантира, че верификационните органи са независими от операторите и че верифицираните от тях доклади, съдържат точни и коректни данни. БСА ежегодно трябва да извършва проверка на дейността на верификаторите. Tя сравнява дали има големи отклонения в емисиите на единица продукция, емисионните фактори и калоричността на горивата през последните 10 години за дадена горивна инсталация. При констатирани нередности, би следвало да ограничи или отнеме акредитацията на органа.

В случая верификационни органи са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД – за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД – от 2018 г. нататък.. През 2022 г. докладът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД e верифициран отново от ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД.

До 2019 г. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД е бил регистриран като дружеството с акции на приносител (както е видно от търговския регистър), което означава, че собственикът на акциите е неизвестен, поради което, не е гарантирана липсата на свързаност с проверяваните инсталации и независимостта на Верификационния орган. Българската служба по акредитация, задължена да следи за независимостта на Верификационните органи, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на акционерно дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.  

При проверка в регистъра на БСА, се вижда, че на 15.03.2022 г., БСА е изменила заповедта за акредитация на Джи Ем Ай Верифай ЕООД, като е разширила обхвата, вместо да го ограничи. БСА не е отчела грубите нарушения на докладването по РЕГЛАМЕНТ 2018/2066 и на процеса на верификация по РЕГЛАМЕНТ 2018/2067, въпреки че, въпросът за тези инсталации вече беше поставен пред обществеността.

Изводи за подценени емисии и спестени финансови средства

Петте централи „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. Общо 1 957 682 тона въглероден диоксид остават неотчетени, което води до спестяване на поне 74 691 047 евро за пет години.

Подценените емисии и спестените финансови средства, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, Верификационните органи, ИАОС, Българската служба по акредитация, РИОСВ, КЕВР и МЕ, са представени в следващата таблица:

    “Топлофикация – Перник” АД “Топлофикация – Сливен” ЕАД ТЕЦ “Бобов дол”  ЕАД “Брикел” ЕАД ТЕЦ „Марица 3“ АД ОБЩО
t CO2 2017 180 110 32 842   21 850   234 802
2018 88 064 41 511 206 545 93 845   429 965
2019 120 765 27 009 262 029 71 154   480 957
2020 311 567 18 225 227 290 54 239   611 321
2021 6 370 95 879 51 306 42 137 4 945 200 638
2017-2021 706 876 215 466 747 170 283 225 4 945 1 957 682
EUR 2017 3 062 113 558 357   371 474   3 991 944
2018 2 255 496 1 063 181 5 290 068 2 403 574   11 012 319
2019 3 029 831 677 618 6 573 962 1 785 152   12 066 563
2020 15 578 328 911 244 11 364 485 2 711 970   30 566 027
2021 541 482 8 149 730 4 361 013 3 581 616 420 353 17 054 194
2017-2021 24 467 250 11 360 130 27 589 528 10 853 787 420 353 74 691 047

За периода 2017-2021 спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро. 


Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст

Автор: Симеон Белорешки, енергиен експерт

За зеления водород, който се произвежда от възобновяеми енергийни източници чрез електролиза, през последните години се говори като за “горивото на бъдещето”, като в този дискурс участват политици, енергийните фирми и професионалисти от всички области. За съжаление, въпреки тези дискусии, като че ли се разпространяват повече заблуди отколкото знания, а зеленият водород се превръща в “панацеята” за всички енергийни проблеми.

Важно е да се зададе въпросът дали има реалистичен потенциал и капацитет в България да се произвежда зелен водород. За да се произвежда зелен водород са необходими вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. Простият отговор е, че България има огромен потенциал за производството на зелен водород, тъй като притежава огромен воден ресурс – Черно море, а в страната има и достатъчно слънце – това са и двата най-важни компонента за производството на зелен водород. В момента все още няма капацитет, но той все пак може да се изгради с времето. Или с други думи – България теоретично има реалистичен потенциал да задоволи всичките си енергийни нужди.

На практика обаче нещата стоят съвсем различно и те водят до нуждата от отговори на следните въпроси:

  • Кои сектори от икономиката искаме да модернизираме така, че да използват водород? Има ли и други алтернативи на водорода, които са или по-лесни, или по-евтини, или и двете?
  • Доколко държавата трябва да се намесва/субсидира подобен процес, както и защо трябва да го прави?
  • Кои ще са крайните клиенти, какви ползи ще доведе това за тях?
  • Колко време ще трае този преход и имаме ли ресурси – като под ресурси не говорим само за финансов ресурс, а за хора, инфраструктура, законодателство. Тук спада и въпросът за цената, но той е следствие на всичко останало, а за съжаление почти всяка дискусия започва първо с това.  
  • Откъде трябва да започнем и какви да са приоритетите?

Сред ключовите неща, които трябва да се имат предвид за зеления водород и са валидни за този момент са липсата на реален пазар за зелен водород, като неговото бързо налагане ще доведе до непазарност и съответно до обвързаност с правителствата и държавната администрация – като България е особено уязвима тук. Освен това трябва да се приоритизират само онези приложения на водорода, които ще осигурят максимален резултат както по отношение намаляване на емисиите, така и по отношение намаляване на енергийната зависимост (включително към външни и недемократични режими). 

Трябва да се има предвид, че миксът на водорода в икономиката ще е силно локализиран и ще зависи от структурата на потребителите в съответната страна и нейния собствен капацитет да се справя с предизвикателствата по цялата верига на стойност. Това ще изисква огромни усилия от обществото и има необходимост от информационна кампания, за да не се насаждат необосновани очаквания.

Няма и специалисти по водородна икономика и то в световен мащаб, като тепърва предстои да се разработват проекти, някои, които ще са успешни, а други – не; затова трябва да сме подготвени, че това ще отнеме време. Същевременно има изключителен шум покрай водорода – част от него по естествен път, а друг – умишлено подклаждан. Вероятно това се дължи и на това, че до момента няма нито един вариант за постигане на въглеродна неутралност и достигане на поставените цели без значително участие на водорода, така че зеленият водород е нещо, което ще присъства в енергийния микс със сигурност. 

Ключов момент е и необходимостта от ресурси за производството на зелен водород, а те са вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. За да е икономически изгодно да се произвежда зелен водород трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална енергия.

Предвид тези съображения, важно е да се види къде е най-приложим зеленият водород.

Фигура 2. Водородната стълба на приложенията

Ако разгледаме водородната стълба на приложенията, ще видим някои ключови неща: 

В тежката индустрия, водородът няма истинска алтернатива (категория А). Там са и големите консуматори, които в момента добиват водород от природен газ. Тези би трябвало да бъдат първите, които да използват зелен водород (водород добит без емисии, най-често чрез електролиза). Не всички консуматори ще могат да го реализират в близост до консумацията и това ще изисква транспортиране.

Категории B&C показват, че в тези индустрии има алтернативи, които също са в процес на развитие. 

Масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението и т.н. вероятно няма да се случи, защото дори и сега, тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.  

От това излиза, че основната нужда от декарбонизация чрез зелен вородод е съществуващата промишленост и рафиниране. Дори и най-добрият сценарий на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите. Що се касае намаляването на емисиите, няма никакъв смисъл да се говори за зелен водород, складиране, транспортиране преди да са декарбонизирани най-големите емитери на CO2, които в момента използват водород получен от природен газ (сив водород). Що се касае национална сигурност и осигуряване на водород за нуждите на торовата промишленост, то може да се говори за зелен водород и тръбопроводи до торовите заводи, ако се налага. 

Освен това, има и редица допълнителни неизвестни в уравнението на водородната икономика. За тях се говори малко, а всъщност те са дори по-важни и сложни за разрешаване от по-често засяганите въпроси.

Едно от тези неизвестни е  пожаробезопасността на водорода. Макар че водородът е отдавна в употреба, той е разпространен основно в промишлеността, където има сравнително строги норми на правилата за пожарна безопасност свързани с експлоатацията му. Навлизането му широко в области извън индустрията (автомобили, сгради и т.н.) ще направи необходимо преосмислянето на много противопожарни правила свързани с употребата му във всеки от новите сектори. Когато водородът гори, той гори с невидим пламък, като в същото време развива изключително високи температури, което налага преосмислянето на правилата за пожаробезопасност във всяка една нова сфера на употреба

В зависимост от разпространението на водорода в промишлеността и бита, редица съпътстващи професионални дейности ще имат нужда от допълнителна квалификация и обучение с цел правилното боравене с тази субстанция. Това може да струва колосално количество време и усилия. Водородът е много по-опасен от природния газ, който и сега се счита за особено пожаро- и взривоопасен. Водородната икономика ще изисква и нови профили в техническите и икономическите ВУЗ-ове.

Редица инженерни практики ще се нуждаят от промяна в правилата на проектиране на системи и инсталации, като може да се засегне преработването на съществуващи, както и появата на нови стандарти.  Ще бъдат засегнати инженерни специалности като материалознание, електротехника, отопление, климатизация и вентилация, пожарна безопасност и др.

Друг е въпросът и за търговията с водород, като всички говорят за нея с идеята, че тя ще се случва по начин, подобен на втечнения природен газ (LNG). Това всъщност е много далеч от истината и от реалното изпълнение. Направи се подобен опит с кораб от Австралия до Япония, резултатите още се изследват, но засега не изглеждат много обнадеждаващи и има сериозни причини за това. Температурата за поддържане на втечнения водород е с 90 C по-ниска от тази на втечнения газ, а това е сериозно предизвикателство. Макар и решим, този проблем е свързан със сериозни допълнителни разходи и преустройството на LNG танкер в такъв за водород е далеч по-сложно отколкото изглежда. 

Далеч по-сложен изглежда проблемът, че в момента няма борсова цена на водорода (по подобие на газа и петрола), а без такава цена който и да е голям проект трудно ще получи FID (Final Investment decision), освен ако не е сериозно подкрепен от държавата или рискови фондове; именно затова следващите 2-3 години ще бъдат изключително хаотични.

Какво значи това за България?

Приоритет за нас е изграждането на ВЕИ мощности на първо място, особено ако ще целим да има излишъци, и за да може да има ниски цени на електроенергията за нуждите на електролизерите.

Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация. 

Има няколко големи потребители на водород и това са Лукойл и торовите заводи. Неохим в Димитровград прави амоняк от природен газ, теоретично, той би могъл да прави амоняка с помощта на зелен водород (зелен амоняк). В момента, Агрополихим внася амоняк отвън, но при определени условия, теоретично, би могъл да прави и той зелен амоняк. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като търговията на амоняк е изключително добре развита, има борсова цена и вероятно България едва ли ще може да се конкурира със страни, които имат много по-голямо слънцегреене като Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства.

Днешното състояние на идеята на водородната икономика в България е доста плачевно поради това, че не е решен основният проблем – кои са са потенциалните консуматори на водород и как ги приоритизираме. Нямаме и инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че трябва да разчитаме изцяло на външна помощ; в чужбина това е по-развито и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 г., препоръката би била да не се развива нещо съществено във връзка с водорода, а да се изчака водещите световни компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива трябва да се подпомагат административно.

Държавата обаче, ако иска да се развива капацитетът в производството и употребата на зеления водород, на първо място трябва да насърчава и влага усилия в:

  1. Обезпечаване на ресурсите, необходими за водорода, а именно ВЕИ;
  2. Обезпечаване на по-добро управление на водите, защото се очакват засушавания, така или иначе;
  3. Обезпечаване на инженерни и технически кадри за обслужване на ВЕИ и бъдещите водородни инсталации.


Основна част:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали документа


Приложение 1:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали документа



Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община

„Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община“ е експертен доклад по поръчка на „За Земята“, който проектира и изчислява ефекта от потенциалните ограничения в трафика върху емисиите на азотни оксиди (NOx) и фини прахови частици (ФПЧ) в предложения от Столична община вид през лятото на 2022 г. с по-прецизно, собствено предложение.

Двата сценария са сравнени като развитие към 2026 и 2030 година в два варианта – запазване на количеството на трафика и намаление на количеството на трафика с 20% благодарение на успешно прилагане на съпътстващи мерки за устойчива мобилност – насърчаващи активното придвижване, леките микро електрически и споделени превозни средства, обществения транспорт и градската логистика.

Информацията е в два файла, които може да намерите по-долу – съответно основна част на доклада и приложения с инфографики с по-подробно разглеждане на различните променливи и сценарии.

Основна част:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Приложения и инфографики:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Искане за оттегляне на проекта на “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.”














Относно: Искане за оттегляне на проекта на Министерство на енергетиката на “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” 


Уважаеми г-н Донев, 

Уважаеми г-н Христов,

Уважаема д-р Карамфилова, 

Уважаеми г-н Пеканов, 


От името на Екологично сдружение “За Земята” се обръщаме към Вас във връзка с публикувания на 17.01.2022 г. проект на така наречена “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. – 2053 г.” (“Стратегическа визия”), който впоследствие бе приет с Решение на Министерски съвет № 49 от 20.01.2023 г. и по силата на това решение трябва да бъде внесен за разглеждане от Народно събрание.


Настояваме Министерски съвет да отмени това решение, а Министерство на енергетиката да оттегли проекта за “Стратегическа визия” поради множество причини, сред които се откроява следните:


  • За нас е много странно, че служебно правителство с ограничен мандат, което не се справи с ясната и конкретна задача да изпрати трите териториални планове за справедлив преход до Европейската комисия (ЕК) преди края на 2022 г. – с което причини на страната загуба на 100 млн. евро от Фонда за справедлив преход, реши да обслужи всички лобистки интереси в енергийния сектор с абсурдна енергийна стратегия до 2053 г.
  • Предложената “Стратегическа визия” е с много ниско качество, напълно неадекватна на българските национални интереси, както и на съвременните европейски изисквания, и не подлежи на редакция.
  • “Стратегическата визия” е и икономически необоснована. Необходимите инвестиции са над 60 млрд. евро, но не е ясно как те ще въздействат върху изпълнението на климатичните ангажименти, поети от страната. Вместо това се залага на съмнителни решения, като изграждането на нови ядрени мощности и корупционния проект АЕЦ “Белене”. 
  • В този документ е явен стремежът чрез енергийни мега проекти да се продължи олигархично-корупционния модел в българския енергиен сектор, довел до огромно забавяне на процесите, свързани с енергийния преход, да не говорим за провеждането на справедлив преход. 
  • Пример за една от мегаломанските идеи е мащабното производство на зелен водород – за износ и за балансиране на българската електроенергийна система. Задаваме си множество въпроси като: каква инфраструктура за износ на водород имаме – как ще я изградим, колко ще струва, с какви инвестиции; как ще е оправдано да изнасяме – какви са изчисленията за нужното производство, колко зелен водород ще е необходим на промишлеността в България на първо място, имаме ли такъв капацитет за производство; ще има ли купувачи? 
  • Липсва екологична оценка. Не беше проведено обществено обсъждане, а представянето на документа бе направено при ограничен обществен достъп.
  • Некоректно позоваване и обосновка на ключови изводи в “Стратегическата визия” с работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), в която имаме наш представител. Въпросният документ не е достигал до членовете, нито пък е бил обсъждан.
  • Вече имаме “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор”, както и на цялата икономика за същия времеви период. Припомняме, че съвсем наскоро, на 20.10.2022 г. от Министерски съвет бе приет идентичен по своята същност стратегически документ “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България”, изискуем спрямо Регламента относно управлението на Енергийния съюз. В сегашния си вид този документ също не отговаря на изискванията за постигане на климатична неутралност на ЕС и трябва да бъде преработен в срок.


Оставаме с впечатлението, че философията на този документ е предизборни обещания за всички и от всичко по много, и нищо повече. Единственото разумно решение е “Стратегическа визия” да бъде оттеглена, а националните институции да се съсредоточат върху актуализацията на Националния план “Енергетика и климат” до 2030 г., която ЕК ще очаква в начален вид до 30 юни 2023 г., с най-ранно включване на всички заинтересовани страни.


С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

За Земята

Declaration of the Members of the Climate Coalition – Bulgaria. Reforme Is Possible: Bulgaria Can and Must Transform Its Energy Sector

Reducing greenhouse gas emissions from coal-fired power plants by 40% by 2026 is achievable and gives Bulgaria a competitive advantage.

Bulgaria can implement reforms to reduce greenhouse gas emissions from coal-fired power plants by 40% by 2026 and implement a gradual exit from coal dependence by 2038 at the latest. This reform has been agreed with the European Commission in Bulgaria’s National Recovery and Resilience Plan (NRRP). The energy transition is imperative not only because of the climate crisis, but also to modernise the Bulgarian economy and energy sector. This requires systematic work to transform the energy sector and transition from fossil fuels to renewable energy sources. This is the position of energy experts, environment and climate advocates united in the Climate Coalition Bulgaria.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


President Radev and the government are sending the green transition on a wild-goose chase

Politicians must take personal responsibility for failed reforms and measures

The political crisis, which has been going on for over two years, has led to frequent elections and government changes and additionally – to the loss of a clear vision amongst some of the politicians for Bulgaria’s path towards Europe.

The inability of the political parties to form a government has transferred all the power, but also the responsibility to the President and the appointed by him caretaker governments. The absurd statement, made by the caretaker government from August 2022 that “Gazprom is inevitable”, as well as the strategy of fearmongering about the coming winter with claims of “chaos and destruction” in the energy sector at a time when the EU was making huge efforts to free itself from Russian gas dependence is particularly indicative of the instructions President Radev has been giving to the government.

Read the full letter here:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab




, , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „За Земята“

С радост ви представяме годишния описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „ За Земята. Изготвихме го с много желание и старание, за да бъде съдържанието му по-достъпно, илюстрирано и разбираемо за вас – хората, които ни подкрепят и помагат.
2021 г. мина в несигурността на пандемията на COVID-19 и все по-осезаемата глобална климатична криза. Екипът на „За Земята“ се разрасна и още по-активно работи върху темите „Енергия и климат“, „Икономическа справедливост“, „Въздух“, „Нулеви отпадъци“, „Храна и земеделие“, „Училище за устойчивост“.
Справедливият енергиен преход и предложенията за реформи и инвестиционни проекти в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха основен акцент в работата на екип „Енергия и климат“. Започнахме да работим върху мерки за въвеждане на ВЕИ и енергийна ефективност, продължихме работата с местни общности и стартирахме кампанията срещу изкопаемия газ.
През 2021 г., чрез участието си в колективен иск, „За Земята“ спечели дело срещу Столична община, като съдът задължи администрацията да предприеме мерки за подобряване качеството на въздуха в София.
Изгарянето на отпадъци в тецове и специално построени съоръжения продължи да мобилизира местните общности. Работата с хората от Девня се разви в структурирана кампания, като започнахме да работим усилено с общини за насърчаване на „нулеви отпдъци” като подход за управление на отпадъци.
Въвеждането на правила за намаляване на еднократната пластмаса чрез Общоевропейска директива беше стъпка в правилната посока. Но преобладаващата част от най-често срещаните отпадъци са пластмасови бутилки. Затова усилията на екип Нулеви отпадъци се насочиха към популяризиране на решенията и въвеждане на депозитна система за пластмасови бутилки.



Декларация на членовете на „Коалиция за климата – България“. Реформата е възможна: България може и трябва да модернизира енергетиката си

Публикуваме декларацията на „Коалиция за климата – България,  на която „За Земята“ е член от основаването ѝ, във връзка с желанието на живеещи в миналото синдикати и бизнесмени да бъде отменена целта от НПВУ  за намаляване на емисиите от въглищните централи с 40% до 2026 г.

Освен въздействието на парниковите емисии върху климата, липсата на енергиен преход е свързана и с много сериозни здравни последствия за българските граждани от замърсители на въздуха, които не са взети предвид в икономическите модели, нито са включени в цената на произведената енергия.

Според изчисления от 2018 г. здравните щети за страната от емисиите на опасни замърсители като фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищни централи струват между 1 млрд. евро и 1 млрд. 800 хил. евро на година на българската здравна система.

Вижте пълния текст на декларацията:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Изтеглете декларацията на английски език


Отворено писмо на ЕС „За Земята“ до президента Румен Радев и служебното правителство на Република България

Политиците трябва да носят лична отговорност за провалените реформи и мерки в сферата на зеления и енергиен преход!

Политическата криза, която продължава вече над 2 години, доведе освен до чести избори и смяна на правителства и до загуба на визия за европейския път на България сред  част от политиците.

След писмото на вицепремиера Пеканов до ЕК с искане за отлагане за 2023 г. на подаването на Териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), най-вероятните последици ще бъдат загуба на 100 милиона евро, парите за тази година от Фонда за справедлив преход, и неясен резултат за следващото плащане.

Тези загубени 100 милиона евро са всъщност половината от парите, които биха получили регионите Перник и Кюстендил от Фонда за справедлив преход. А това са регионите, които имат готовност да извършат енергиен преход и тази загубена сума би направила процеса при тях необратим.

Без средствата от  Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд и други европейски фондове ще бъде невъзможно да се извърши плавен, справедлив енергиен преход в България. Ще последва несправедлив и рязък преход, цената за когото ще платят  заетите в енергийния сектор, както  и всички останали.

Поради тази реална опасност за страната ни се обърнахме към президента Радев и правителството с отворено писмо в което обръщаме внимание на бездействието им по темата енергиен преход и предлагаме свои препоръки за успешно извършване на необходимите реформи в енергийния сектор.

Вижте пълния текст на писмото:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Превод на английски език


Обща позиция на европейските партньори на „Коалиция за климата – България“, относно обсъждания на модернизационен фонд в режим на триалог

Заедно с партньори от „Коалицията за климата – България“, отправяме искания на европейско ниво да се направят промени в рамката на Модернизационния фонд, така, че да не се позволяват  вратички за реализация на газови инфраструктурни проекти, особено при  увеличаване на средствата във фонда, предназначени за държавите-получателки до 2030 г, сред които е и България.

По тази причина силно подкрепяме предложението на Европейския парламент, отпускането на средства да става след приемане на правно обвързваща цел за постигане на неутралност по отношение на климата, най-късно до 2050 г. (каквато страната ни още няма). България все още няма и разработени условия и ред за финансиране на проекти от Модернизационния фонд.

Настояваме за:
– Създаване на приоритетна инвестиционна програма на фонда за енергийно и транспортно бедните домакинства, за финансирането на дългосрочни мерки за декарбонизация на сградния и транспортния сектор, каквито вече има в Чехия, Полша и други.

– Реализиране на програми за стимулиране и подпомагане на включването на уязвими потребители в общности за производство на енергия от възобновяеми източници.

– Включване на програми за модернизиране и развитие на топлофикациите с технологии, базирани на възобновяема енергия (ВЕИ за отопление и охлаждане и целогодишно за топла вода).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Здравни ефекти от замърсяването на въздуха: Специален доклад

Разберете как замърсеният въздух разболява вас и вашите близки от специалния „Доклад за здравните ефекти на въздушното замърсяване“, изготвен от известния пулмолог д-р Александър Симидчиев от Сдружение „Въздух за здраве“ по заявка на „За Земята”. Проверете дали сте в рискова група и научете повече за различните замърсители и ефектите от тях, както и защо сме сигурни, че точно мръсният въздух е фактор за определени заболявания.

Справянето със замърсяването на въздуха може да има огромен ефект върху качеството и продължителността на живота, като допринесе за 60% намаляване на честотата на основните хронични неспецифични заболявания – водеща причина за смъртност в световен мащаб. За да подобрим ситуацията ни е нужно по-тясно партньорство между държавните институции, неправителствения сектор и отделните индивиди, а следенето на чистотата на въздуха трябва да се разшири и към други замърсители и да стане обект на целогодишна дискусия и мерки – вижте защо.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Position statement on the guidlines for applying through the selection of proposals for the implementation of an investement under the procedure „Support for sustainable energy renovation of the residential building stock – Stage I“





Sofia, October 28, 2022
ref. № 1212/28.10.2022


Dear Mr. Shishkov,
Dear ladies and gentlemen,

On behalf of environmental association „For the Earth“, we address you in regard with the published for public discussion „Guidelines for application for provision of funds for energy renovation of the residential building stock – STAGE I“. We see this investment from the Recovery and Resilience Mechanism (RRM) as a key initial step towards the much-needed decarbonisation of the building stock, addressing at the same time the problem with the energy poverty.

As a beginning, we express satisfaction that for the first time a requirement for a second energy audit after the completed energy renovation is introduced – something that should have happen also during the implementation of the National Plan for Energy Efficiency of Multi-family Residential Buildings (NPEEMRB) and the Operational Programs.

We express the following serious concerns and remarks related to problematic aspects of the Guidelines, as well as some specific recommendations and solutions:

1. The announced total amount of the funds under the procedure is BGN 1 129 881 600 including VAT, which is 75.5% of the assigned financing for energy renovation of residential buildings (a total of BGN 1 496.4 million) and 95% of the RRM (BGN 1 189.5 million ). The national co-financing of BGN 306.9 million is to be provided by the owners’ associations in the amount of BGN 70.6 million and BGN 236.3 million from the national budget. The aid intensity is 100%, co-financing is not required from the final recipient of the funds.

Problem: Stage I of the procedure will exhaust 75% of the RRP funding and only 25% will be assigned to a co-financing model, which was expected to be the main reform laid down in the RRP regarding the energy renovation of residential buildings. The sustainability of this model, so far unannounced and unclear, remains in question.

Recommendation: For Stage I of the procedure no more than 50% of the financing under RRP should be allocated, and the Ministry of Regional Development and Public Works should give clear information to the public that the next funds will be allocated only under a co-financing model. Such clarity is currently missing in the above mentioned Guidelines, and the expectation of all citizens should be that this model of 100% funding will not continue.

2. The construction of systems for utilization of energy from renewable sources for the energy needs of the building is restricted with the requirement that they should be used only to provide for the energy consumption of the jointly-used areas of the building, and that the energy produced should be only used for the needs of the building.

Problem: In this way, a considerable investment in equipment is stimulated, the economic expediency of which is artificially restricted and doomed. The lack of possibility – legal and technical – that allows the reverse transfer of the produced energy to the energy grid for a fee or that allows its use not only for the jointly-used areas of the building, but also for consumption by households, is a risk for the future development of RES for households as a tool for reduction of the energy poverty. The impossibility the installment of RES in the residential buildings to fulfill its most important goal – to reduce the energy bills of the residents or to increase the association’s income through the sale of excess electricity – will create negative public perceptions that RES serve interests different from those of the citizens.

Recommendation: Removal of the proposed restrictions on the RES produced electric and/or thermal energy for consumption only in the building and permission the production capacity to exceed the needed consumption. Provision of technical and legal possibilities prior to the implementation of the Guidelines both for feeding energy back into the grid and for its use from household right now. If this measure is not possible to be launched at the First Stage, then it is absolutely imperative to be provided in the Second Stage procedure.

3. Priority will be given to proposals for the implementation of investment for energy efficiency that are combined with the use of renewable energy sources and complement the architectural appearance of the city.

Problem: The architectural appearance of the city will take up a financial resource that will displace other resources needed for the RRP objectives – increase of the energy efficiency of the residential building stock, renewable energy generation and energy poverty reduction.

Recommendation 1: Removal of the investment in architectural appearance as an evaluation criteria for proposals in the Guidelines, or preformat the ratio of the number of points in the evaluation. The use of RES should bring a higher number of points in the evaluation than the contribution to the overall architectural appearance of the city (the ratio should be at least 25 to 5 points, instead of each of both criteria receiving 5 points)

Recommendation 2: We express support for the prioritization of investments in combination with the use of RES, provided that a general technical and legal opportunity is created so that the generated energy from RES can be used by the building’s occupants for their own needs. Otherwise, there will be negative public reactions for inefficient use of public financial resources.

4. Reimbursement of the expenses made for TA (technical audit), TP (technical passport) and EEA (energy efficiency audit) only to the approved applicants

Problem: Under the conditions set in this way, it is not clear what will happen with the expenses made by the remaining, not approved candidates. This creates a feeling of unfairness in the cases when the projects are not approved, and also a feeling of a risk of an expense that may not be covered or utilized in any way.

Recommendation: From now on to be announced a mechanism for financing of TA, TP and EEA procedures to all who undertake this procedures, with reimbursement of the expenses only to households meeting the energy poverty criteria. We believe that since the public financial resource will not apply definitions and criteria for energy poverty from Stage I, then at least the costs for TA, TP and EEA should be reimbursed for energy poor households only, regardless of whether the application of the building will be approved or not.

Incentives for certification of buildings should also be created. In this way, the process of creating building registers is supported which meets the requirements of the Energy Performance of Buildings Directive and supports the implementation of the objectives for mass certification of buildings.


● Expenditures are eligible for funding if they are made by the final beneficiary/partner and paid between 1 February 2020 and 30 June 2026.

We ask for clarification how the date 1 Feb. 2020 was chosen and why? Is it related to some new legislative requirements that have taken effect or it is related to open application under OP Regions in Growth?

What does it mean for buildings to have a positive seismic rating, whether or not they are seismically insured?

No funding will be eligible for vertical planning activities around the building (which also includes access to the building for people with disabilities), while at the same time an accessible architectural environment is provisioned through a mandatory horizontal activity „Improving the access for people with disabilities“ of each energy renovation project. Why?

5. We have serious concerns about how the ‘principle of causing no significant harm’ will be implemented pro form:

Problem: A self-assessment checklist under the ‘principle of causing no significant harm’ (Appendix No. 5) creates a serious risks to cause exactly this, particularly regarding the risk of causing harm to protected species of birds and bats. Compliance with the principle is not a matter of self-assessment on behalf of the final beneficiaries, but of a careful expert analysis yet at the stage of planning of the implementation mechanism of the program, so as to avoid or minimize possible environmental risks.

Problem: We do not see even a hint about the need for undertaking of monitoring, and of protective and compensatory measures for protected species (birds and bats) in the process of energy renovation of the buildings.

After reports about lost habitats and walled-up specimens of protected species during the renovation of the Multi-family Residential Buildings (MRB) in 2017, an interdepartmental working group with representatives from environmental organizations and the construction sector was launched to develop a Methodology for the protection of protected species of bats and birds in buildings planned for renovation. Even then it became clear that a survey for the presence of protected species in accordance with the Biodiversity law should be carried out simultaneously with the technical survey and the survey for energy efficiency of the building, so that the reflective protective, procedural and compensatory measures can be included in the investment project.

The lack of protective measures for the protected species also represents a direct violation of the ‘principle of causing no significant harm’ and more precisely creates prerequisites for causing significant harm to ecological objectives under Art. 9 of the Taxonomy Regulation item 6) protection and restoration of biological diversity and ecosystems. From previous energy efficiency programs of the MRB we have numerous examples of deterioration of the „environmental protection status of habitats and species, including those of interest to the European Union.

Recommendation: The methodology never entered the Bulgarian legislation in the form of an ordinance or other legal act, therefore the inclusion of the main steps, recommendations and protective measures from the methodology to the current guidelines/instructions for the implementation of Stage I are a key step to avoid violations in large scale of the European and Bulgarian environmental legislation.

Problem: There are also shortcomings under environmental objective 4, Art. 9 of the Taxonomy Regulation, towards the use of environmentally friendly materials, reuse and recycling of construction materials

An incomplete list of similar shortcomings:

– It is the obligation of the contractor to provide safety data sheets and/or EPD declarations of the input materials;

– Obligation to protect the quality of air during the construction by using construction techniques and processes that reduce dusting and protect the soil and the groundwater from chemical contamination;

– Directions related to the levels of noise during the construction works (not to exceed the ambient noise) and concerning the conducting of measurements to control the noise level;

– Compliance with the minimum legal requirements of the Waste Management Act. Participants in the construction process are trained specifically in terms of reducing the amount of waste. The management of the construction site supervises the separation of waste and the correct use of the collection sites. Construction materials are divided into mineral waste, recyclable materials, mixed construction waste, problematic waste and asbestos-containing waste;

– Preparation of operational manuals – documentation of building related maintenance, control, operation and service. The documentation of the construction site is evaluated on several aspects. In addition to the preparation of a technical passport according to Regulation No. 5/2006, manuals for the various target groups are also recommended (for example: maintenance, cleaning, etc.)

– In terms of resource efficiency, measures should be taken for water saving, as well as for the possibility of water reuse, the use of rainwater and others;

– The efficient use of resources also implies the application of the principle of circularity and the use of organic building materials that store carbon such as certified wood.;

– Use of ecological materials, requirements for thermal and visual comfort, air quality and accessible environment.;

– Non-compliance with the principles of the circular economy, including the prevention of waste generation and its recycling (for the purposes of this procedure, activities and assets where the long-term disposal of waste may cause damage to the environment will not be supported).

Recommendation: The requirements for a sustainable construction process, circularity and protection of protected species should be included in the list of eligible activities as well as in the quality assessment criteria in order to be incorporated in the implementation process of the energy renovation projects.

6. Other shortcomings in relation to the prioritization and the quality assessment criteria of the projects

Problem: Once again, we see no prioritization of buildings with energy poor and vulnerable inhabitants, as there was none in the NPEEMRB.

Problem and recommendation: In the Quality Assessment Criteria we find „Appropriateness of the energy efficiency investment in terms of the number of independent units in the Building“, where the number (percentage) of inhabitable independent units should be considered as more appropriate criterion at least.

A related requirement is stated in § 5, item 29 of the Additional Provisions of the Territorial Planning Law (TPL) – that „The building should be designed for permanent occupancy in which at least 60 percent of its floor area is occupied by dwellings“, but as criterion for prioritization and more weight of the application, a higher percentage for inhabitable dwellings should be set.

7. Problem: Applying through the information system of the RRM – ISMM (Information System For Management and Monitoring), which is extremely unhandy but also unfamiliar to citizens, will in practice represent an increased administrative burden.

Recommendation: Since consultancy services for the completion of the application form and its annexes are not considered eligible expenses, an extended informative campaign throughout the country (which OF COURSE IS NOT PROVIDED) will be needed on the conditions of the application and specifically on the new points and the differences with the previous NPEEMRB.


– It remains unclear with the currently two deadlines for final application for Stage I, whether the documents will be reviewed in real time in the system for gaps and inaccuracies, so that they are reflected in a timely manner.

– It is not clear why the previously permitted measures are not included: measures for increase of energy efficiency of elevators, as well as to improvement of the efficiency of subscriber stations for district heating in the buildings.

8. The final recipient should assign activities in accordance with the Ministry Council Decree No. 80 of May 9, 2022 laying down the rules for assignment of investment activities for final recipients of RRM funds

Problem: It is not clearly stated that condominiums properties of buildings up to 5,880 m2 of floor area will be able to assign activities without TA, TP and EEA procedures. And condominiums properties of buildings over 5,880 m2 of floor area will have to have complied with the requirements of MCD No. 80. This creates the possibility of future conflict situations with the condominium properties of buildings over 5,880 m2 of floor area, and the need for clarification of the question whether the TA, TP, EEA expenditures exceeding BGN 30 000 for will be reimbursed given that they have a larger floor area?

Recommendation: Apply an equitable approach to reimbursement of expenses as specified in item 5) mentioned above, and clearly spell out the key requirements in Decree No. 80 to better inform citizens.

We hope our remarks and suggestions will be taken into account. We are ready to provide additional information on the subject


With respect:

Svetoslav Stoykov

„Building renovation“ coordinator at EA “For the Earth”

Radostina Slavkova

„Energy and Climate“ Coordinator at EA “For the Earth”


Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Становище по насоките за изпълнение на новия етап от програмата за саниране за многофамилни жилищни сгради

Становище на ЕС „За Земята“ относно насоки при кандидатстване за средства по програмата за обновяване на многофамилни жилищни сгради – „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Eтап 1“. Финансирането се осъществява благодарение на механизма за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Предложенията са кандидатстването да продължи до 31 март 2023г., с предварително изготвени техническо и енергийно обследване, при предоставяне на 100% грант. Ще последва и втори етап с 20% съфинансиране.

Сред проблемите, които виждаме, е, че липсва дори споменаване на необходимостта от предприемане на мониторинг, защитни и компенсаторни мерки за опазване на защитени видове (птици и прилепи) при енергийното обновяване на сгради по процедурата.

Вижте повече в становището ни:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


снимка: пресцентър – Министерски съвет

Становище на ЕС „За Земята “ относно инвестиционно предложение „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“, предоставено от „Девня Енерджи“ ЕАД

Изх. номер: 365/24.10.2022 г.

Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“

Г-н Свилен Шитов,
Кмет на Община Девня
инж. Христина Генова
Директор на РИОСВ – Варна


Относно: Инвестиционно предложение „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“, предоставено от „Девня Енерджи“ ЕАД

Уважаеми г-н Шитов,
Уважаема г-жо Генова,


Във връзка с уведомлението за Инвестиционно предложение „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“, предоставено от „Девня Енерджи“ ЕАД, от името на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, искаме да поставим следните въпроси, за които към настоящия момент не е налична достатъчна информация и е необходимо да бъдат проведени обществени консултации за изясняването им:

1. Относно точка „Алтернативни горива“ от ИП, инсталацията предвижда капацитет от 450 000 т. RDF/год.

– Как е предвидено да бъде изпълнен чл. 98 (2) от Закона за управление на отпадъците, според който се забраняват „превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително по чл. 35, ал. 1.“

За сравнение, произвежданото RDF гориво от София е малко над 60 000 т/год.

– Кое е предвидено за основно гориво в инсталацията и кое е алтернативно?

2. Как ще бъде оценен кумулативният ефект върху качеството на атмосферния въздух от различните източници на емисии в Девня?

Представеното математическо моделиране е направено от възложителя „Девня Енерджи“ ЕАД. Настояваме това изследване да бъде направено от независими експерти.

Настояваме в обхвата по ОВОС, да бъдат предоставени данни за съществуващите замърсители и моделирането за емисиите и замърсяването от бъдещата инсталация да бъде направено на тази база.

Припомняме, че в Девня има действащи три индустриални предприятия – циментов, азотноторов и содов завод. Във връзка с превръщането на региона в дестинация за горене на опасен и неопасен отпадък, граждани от сдружение „Дишай, Девня“ многократно са изразявали притеснения от здравните и екологични ефекти от концентрирането на тези индустрии в района на община Девня. В момента предприятията, които изгарят отпадъци са „Девня Цимент“ и инсинераторът на фирмите „Екосейф“/„Екосоник“ /изграден на 100 м от жилищни сгради/, като Екосейф е и единствена фирма в България и с разрешение за горене на пестициди.

3. Съобразена ли е планираната нова инсталация с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници. Проучени ли са като алтернативи други енергийни източници и ако да – какви?

4. В ИП е записано, че целта е „да замести производството на един от съществуващите котли“. Ще се увеличи ли това производство с изграждането новата инсталация и с колко?

5. Как ще бъде осъществен мониторингът върху емисиите на диоксини и фурани?

Доказано е, че в процеса на изгаряне на твърди отпадъци се образуват диоксини и фурани – устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са сред най-токсичните химикали, известни на науката. Световната здравна организация определя диоксините като канцероген, т.е. вещества, за които е доказано, че са ракообразуващи за хората, дори при изключително малки количества.

От името на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ бихме искали да заявим подкрепа към гражданите на община Девня, да припомним принципите на кръговата икономика и йерархията за управление на отпадъци, в която изгарянето е на предпоследно място, преди депонирането, и да изразим силно притеснение, че изграждането на такъв капацитет за оползотворяване на RDF гориво, рискува да обезсмисли усилията на общините в България да следват тези принципи, както и рискува постигането на целите за рециклиране, поставени от Европейския съюз – поне 55% рециклиране на битовите отпадъци до 2025 г., задължително разделно събиране на биоразградимите отпадъци, депониране до 10% на отпадъците до 2035 г.

Молим, настоящето писмо да се приеме като заявен писмен интерес към процедурата по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. Настояваме да бъде отправена препоръка към възложителя да бъдем включени в консултациите по чл. 95, ал. 3 от ЗООС, съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредбата.

С уважение,
Меглена Антонова
/Член на Управителния съвет/

Ивайло Попов
/Член на Управителния съвет/

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Position statement on the work of the Energy Transition Commission, part of GDAC, the proposals on the assumptions considered in the reference scenario and the framework of ETC’s report, as presented by the Ministry of Energy 


Mr. Atanas Pekanov,

Deputy Prime Minister for the EU Funds and 

Chairman of the Green Deal Advisory Council (GDAC)



Ms. Iva Petrova,

Deputy Minister of Energy



Dr. Maria Trifonova PhD, Co-Chair, Energy Transition Commission



Mr. Kaloyan Stoychev,



Members of the Energy Transition Commission Secretariat




Members of the Energy Transition Commission 


Letter no. 1209/27.09.2022 


Subject: Position statement on the work of the Energy Transition Commission, part of GDAC, the proposals on the assumptions considered in the reference scenario and the framework of ETC’s report, as presented by the Ministry of Energy 


On behalf of the environmental organisations Environmental Association Za Zemiata and Greenpeace – Bulgaria which, due to their similarity, have common representation in  the Energy Transition Commission in the face of Mr. Todor Todorov from Za Zemiata (Member) and Ms Meglena Antonova from Greenpeace – Bulgaria (Deputy), we would like to express our support for commencing the process of integrated energy modelling based on the Pathways Explorer tool, as started by the current co-chair of the ETC – Dr. Maria Trifonova. It allows for an easy comparison of energy sector decarbonisation models and it also shows how it complements the necessary measures in other sectors of the economy in an accessible way for the public. 

We believe that the use of the chosen model is appropriate and meets the commitment to develop a roadmap to achieve climate neutrality for Bulgaria, including the accelerated phase out of fossil fuels such as coal from the energy mix  (Reform 9 (C4.R9) of the Commission’s decision for the NPRR approval). 

In addition, the modelling’s preparation and a report with conclusions and recommendations to Members of the Bulgarian Parliament is the Energy Transition’s Commission’s main task at the moment, which is why we consider it important that a model such as that of the Pathway Ehttps://docs.google.com/document/d/1O9YY71dyLwq85TgfWJCBzuAq_I7Izo8y_EQYkHXgfBQ/edit?usp=sharingxplorer tool is applied in order to consider the scenario for the accelerated phase out of coal by 2030, so that the final outcome is consistent and comparable to the ambition of neighbouring EU member states. This final result must be in line with the stated energy sector decarbonisation goal with a focus on the reduction of carbon emissions from electricity production by 40% taking the baseline levels from 2019 until the end of 2025. 

The consideration of a 2030 scenario which is consistent with the 40% reduction target for coal emissions in the energy sector will allow the assessment of the possibility to decarbonise the economy in a way that allows also for the identification of possible measures for a just transition, the identification of financial needs and the assessment of the environmental and socio-economic impact of the energy sector’s transformation.

Our recommendations on the ETC report framework, presented by the Ministry of Energy: 

  • We generally support the presented report framework;
  • In the ‘Conclusions and recommendations’ part, we believe it is important to look into the “Public costs” not only from the perspective of the investments needed but also with regards to all costs to society; particularly the so-called external costs such as health costs and environmental costs but also the indirect spend such as government subsidies for the different types of energy production; 
  • When developing the recommendations for the 2030 decarbonisation targets, these need to be considered in the context of the same longer-term 2050 targets with a clear vision to achieve complete and real climate neutrality in the country by mid-century;
  • When developing the recommendations for the inclusion of coal in the energy mix, it would be beneficial to consider other technologies and sources of greenhouse gas emissions which will have to be phased out in the same timeframe;
  • In Chapter 2 we support and endorse the implementation of an integrated model which will project the energy and materials usage, the greenhouse gas emissions and the subsequent impacts on society and the environment;
  • In Chapter 3 we support the consideration of the two main scenarios – by 2030 and 2038 and we have specific comments on some of the assumptions suggested in the comparative table of the scenarios, part of the ETC discussions;
  • In Chapter 3, line 1 we give special consideration to some of the assumptions below
  • In Chapter 3, line 3, we reiterate the need for comprehensiveness of the criteria against which the scenarios will be assessed and we insist for the inclusion of health costs, the environmental effects on air, water, soil and climate, social effects incl the dependency of vulnerable households on the continued use of fossil fuels such as coal, the possible economic consequences of non-compliance with environmental law, the risks of unplanned and sudden liquidation of enterprises in the coal sector, the cost of adequate and fair compensation for villages such as Beli Bryag, Troyanovo, Kovachevo which are threatened with eviction due to the expansion of the Maritsa East Mines;
  • In Chapter 4 we recommend that special attention is paid to the connectivity of the European energy market and the ambition to further deepen its integration, including the high decarbonisation targets of neighbouring countries, investment in smart grids and the opportunities to provide demand-response services; 
  • In Chapter 4 we also believe it is appropriate to take into consideration the opportunities that the decentralised energy production from renewable sources provides for the participation of small producers, both individual and in communities and for businesses to cover their own energy needs, thus improving the energy efficiency of the system and reducing demand.

Our comments on the assumptions in the comparative table of selected models required for the preparation of an updated reference scenario:

  • We strongly recommend energy efficiency assumptions and behavioural change to be the key starting point when devising the reference scenario; 
  • We support the adoption of the most ambitious possible deep renovation targets, incl. 3% per year deep renovated residential buildings by 2050. The need for additional funding, coming from previous fossil fuel subsidies, must be also taken into consideration; the need of the qualification of construction professionals and the quality performance of construction activities; 
  • We recommend double-checking the data sources and estimates for the construction of new capacities especially with regards to large-scale renewables projects – such as hydropower and onshore wind plants; also projects for new or converted thermal power plants using biomass; in the context of the planned mass support for the construction of renewable energy plants as a consequence of the European plan REPowerEU, these projects need to be as specific and environmentally friendly as possible, incl. to be aimed at future priority areas (so-called ‘go-to areas’); 
  • We insist for the inclusion of a detailed economic justification for the maintenance of fossil fuel capacity including when assuming that they are to be maintained as a reserve or using carbon capture technologies;
  • Economic justification is necessary in assessing the need of the construction of new nuclear capacity in the scenario’s timeframe, as is currently in the Compass Lexecon model;
  • We support the assumption that the construction of new gas capacities is economically unjustifiable; the existing gas capacities and district heating companies need to be supplemented by RES, as well as by solar district heating, industrial heat pumps and seasonal storage and shortly after – retired; 
  • The analyses should also consider the potential of geothermal sources particularly in the context of Geothermal Energy 2.0, which bases its development on the heat of the earth’s subsurface rather than underground water. 


Kind regards,

Todor Todorov,

Environmental Association Za Zemiata

Meglena Antonova,

Greenpeace – Bulgaria


Position of EA Za Zemiata on: Long-term Strategy for Climate Change Mitigation 2050 of the Republic of Bulgaria


Dr. Eng. Rositsa Karamfilova

Interim Minister of Environment and Waters



Mr. Rosen Hristov

Interim Minister of Energy 




Mr. Atanas Pekanov

Interim Deputy Prime Minister for the EU Funds



Letter № 1207/15.09.2022 г.


Position of EA Za Zemiata on: Long-term Strategy for Climate Change Mitigation 2050 of the Republic of Bulgaria


In the draft of the Long-term Climate Change Mitigation Strategy 2050 of the Republic of Bulgaria (‘The strategy’) which was put forward for public consultation, we have discovered many inconsistencies, although we are glad that work on the document has recommenced. 

We were unpleasantly surprised to see that the scenarios under consideration set out to achieve only between almost 80% greenhouse gas emission reduction in the scenario aiming to limit the global average temperature to 2°C and between 83% and 84% for the 1.5°C scenario compared to 1990 levels. Therefore, there is no goal for Bulgaria to achieve overall carbon and climate neutrality in the context of European climate policy even before ambition was raised through the European Climate Act. 

A significant problem of the current document – which requires its revision with the involvement of the public at the earliest possible stage – is that it does not integrate the increased climate targets at the European Union (EU) level for 2030 which correspond to a net reduction of minimum 55% of the greenhouse gas emissions (GHG). This fact alone is sufficient for us to state that the Strategy needs to be updated. The potential adoption of the Strategy in its current form will be contrary to the EU’s Fit for 55 plan as well as the REPowerEU plan adopted this year. Moreover, the actual reduction needed, according to climate scientists, is at least 65% by 2030 which was also confirmed by the energy modelling in the Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) for Europe. National PAC scenarios for staying on a global warming trajectory of 1.5C are also currently being developed. 

As you know, the Energy Transition Commission, one of the structures of the European Green Deal Advisory Council (EGTAC) , is currently meeting in our country. The expected outcome of its work: a report outlining scenarios based on extensive energy sector modelling and a roadmap to climate neutrality, which is also a necessary prerequisite/implemented reform for the second payment to Bulgaria under the Recovery and Resilience Plan (RRP). The results of the modelling as well as the recommendations of the expert group will form the base of both the Long-Term Decarbonisation Strategy 2050 and next year’s National Energy and Climate Plan 2030 (NECP). 

The objectives set out in the Strategy need to be reviewed and updated before it is put forward for a second public consultation and then adopted as an integral part of the country’s decarbonisation roadmap. The Strategy is an important guiding document for the decarbonisation of the Republic of Bulgaria as part of its European direction of development. It needs to provide certainty and predictability for the market players to undertake timely and ambitious energy saving measures, to support the increase of the share of renewable energy sources (RES), and to contribute to reducing their dependence on fossil fuels and unreliable external energy suppliers. 

In the current dynamic geopolitical environment which is also full of increasing climate disasters (an example of that are the floods in the Karlovo region), there is a need for a more frequent revision of strategies and plans particularly in the dynamic field of decarbonisation, and particularly of the objectives set out in them, the measures for the implementation of these objectives, and attention should also be paid to the analysis and evaluation of the results achieved. 

For many years Environmental Association Za Zemiata has been advocating for the need of a horizontal systemic multisectoral approach towards the implementation of climate policies and measures in the country. Actions which are hasty or poorly thought out such as the increase of the use of coal in response to geopolitical events have the potential to slow down the overall decarbonisation of the country, to lead to missed opportunities and competitiveness due to late and untimely decarbonisation investments and to further damage the health of citizens, the environment and the climate. 

The current two weeks of public consultation are far from enough to review and provide expert assessment of such a significant document which impacts the future of the main sectors of the economy. We suggest a new public consultation is held after the necessary actualisation of the data and assumptions in the energy modelling is done and in the context of the NECP revision. For effective and constructive new public consultation, we also recommend the inclusion of all relevant data stemming from the B(EST) modelling. 

We also draw attention to the need to carry out a Compatibility Assessment with the subject and conservation objectives of the Natura 2000 protected areas. The environmental assessment of plans and programmes should be carried out in parallel with development, again with the early stage involvement of citizens. At the moment, the Strategy in its current form is a prerequisite for a significant environmental and human health impact in its implementation. 

Comments on the different aspects of the Strategy:

In relation to elements of the scenarios considered in the strategy which are defined as ‘successful under all conditions’ we support the move towards:

  • Maximum level of energy efficiency in all sectors;
  • Increasing the electrification in the transport and heating sectors;
  • Maximum inclusion of RES for energy for heat and electricity;

We advocate for the need of building on the work towards:

  • Decarbonisation of the district heating companies in the country
    • Planned increase of the efficiency of district heating and heat supply
    • Prioritisation and an easy procedure for the connection of consumer-producers of RES to the electricity distribution grid
  • Upgrading and increasing the capacity of the electricity grid, the meters, distribution and balancing systems
  • ‘The use of electrical energy in high-temperature industrial processes’. We advocate for the electrification of all possible high-temperature processes in the industry, supplemented on a small scale by a combination of green hydrogen and/or green ammonia.
  • Energy saving beyond conventional practices. We draw attention to the fact that in the new European legislation, part of the Fit for 55 package, zero energy buildings (ZEB) are no longer referred to as going beyond conventional practices but are the new norm which will come into force initially for new buildings while existing buildings much pursue the highest level of energy efficiency and deep energy renovation. 

We draw attention on the need to rethink:

  • The development of biomass and gas fuels for domestic use through modern technologies (item 4), as households currently rely too much on heating from wood often in highly inefficient installations. Stimulating the biomass combustion from forestry will lead to increased pressure on forests and emissions will rise at a rate that cannot be compensated. The country still has no plans to take into account the sustainable origins of different types of biomass. The usage of biomass can be tolerated only after an analysis of the environmental and climate footprint and subject to sustainability criteria. 
    • The ‘transition from using traditional combustion stoves to heating systems using natural gas’ in the residential sector, referred to in the text. It is necessary to eliminate this trend, especially in the current gas crisis and the politicisation of gas supply in the context of the war in Ukraine. Bulgaria is in an especially favourable position with only 3.2% domestic gasification. It is completely wrong and short-sighted to seek a switch to natural gas in the residential sector and for the current use in public buildings, alternatives such as heat pumps should be encouraged. 
  • The use of gas in the industrial sector. According to the text, the use of gas in the industry is also planned and it includes the construction of new gas infrastructure. We consider this a pointless investment both in the residential sector and in the industry; it is unnecessary to invest in a) increasing consumption and b) building new gas infrastructure considering the EU’s climate goals and the gas phase out targets. Investing in gas will effectively lead to a double investment as we know that gas phase out will be sought within the next decade. In this sense, direct investment in renewables is more adequate and timely. What is written in the text, that gas consumption will increase by 2030 is also no longer relevant as it is clear that gas is losing its role as a transitional fuel and that an exit is being sought rather than an increase of the consumption considering the gas prices. Gas prices also make replacing coal with gas a non-viable solution. In view of these comments, we can again conclude that this document has not been updated as the measures involving gas are already outdated and do not match the updated EU policies and do not take into account the gas crisis and the current geopolitical context. 
  • Waste. With regards to the waste sector, there is a major contradiction between the circular economy measures and the projections for the increase of the amount of waste used as fuel in the Renewable energy and energy efficiency section. Waste is not inherently a renewable fuel especially in the light of the circular economy objectives, whereas materials are not destroyed by incineration but used for as long as possible and for as many cycles as possible. An exception is the anaerobic decomposition of separately collectd biowaste which produces not only clean green energy but also compost (soil conditioner). However, according to the hierarchy of waste management, the goal to prevent food waste has priority. By the same logic, instead of relying on capturing biogas from old landfills and active landfills, it makes the most sense to invest in separate collection of biowaste and preventing it from going into landfills, so that from environmental damage (landfill gas, methane emissions), biowaste can turn into environmental benefit in the form of biogas, compost and a store of greenhouse gas emissions. A priority measure should be the separate collection not only of ‘green’ (i.e garden) waste but also of food/kitchen waste by citizens, institutions, commercial establishments and markets. Accordingly, the investment in anaerobic decomposition needs to be targeted now only towards sludge from water treatment, but primarily towards the treatment of food and similar waste. 
  • Electricity export. The assumption of energy consumption increase seems to ignore the huge potential for energy saving measures in the building stock which could lead to real reductions of electricity consumption as well as interest in renewable energy for own use by businesses and households. Forecasting constant exports of electricity is not appropriate with the many investments of neighbouring countries in RES but also other energy carriers, which would reduce their import needs proportionally. 
  • Carbon capture and storage for electricity generation
  • Technological emissions. It is unacceptable for all scenarios to consider using CCS but not the natural ways of keeping carbon out of the atmosphere. For example, composting separately collected biowaste stores carbon dioxide in soils long-term on an average of about 11% of the compost’s weight – i.e. for every tonne of fresh compost, between 60-150 kg of carbon dioxide equivalent is sequestered long-term. Given the obligation for separate collection of household biowaste from 21 December 2023 and considering the large untapped potential of the organic waste in Bulgaria, a far better step than CCS would be to direct resources and efforts towards the rapid roll-out of the separate collection of biowaste from households across the whole country as well as towards ensuring its subsequent efficient processing to a compost – including encouraging on-site composting to save transport emissions. This policy would have a beneficial impact on the quality of soils in the country. We believe there are far cheaper and nature-based solutions to capture and store carbon dioxide than using CCS, CCU and BECGS. 
  • Non-carbon emissions. Key sources of climate emissions such as from methane leaking into the atmosphere, a highly potential greenhouse gas, have not been taken into consideration. 
    • It is unacceptable in the 2C or even the 1.5C scenarios to project residual GHG emissions such as 20% and 10% and an incomplete decarbonisation of the economy. Priority should be given to exploiting the potential for natural and non-invasive ways of long-term carbon storage such as forest planking, restoring marine ecosystems. Afforestation, improved forest management, soil carbon sequestration, peatlands and blue carbon management are examples of methods that can increase the biodiversity and functions of ecosystems, the employment and local livelihoods, depending on the context. In contrast, afforestation or production of biomass crops for BECGS or biocoal when poorly implemented can have adverse socio-economic and environmental impacts, including on biodiversity, food and water security, local livelihoods and indigenous people’s rights, especially when implemented at large scale and when land tenure is uncertain.  
    • We recommend you take into consideration EA Za Zemiata’s report on carbon capture and storage. 


The strategy needs to reflect our country’s new climate commitments, strengthened by the Fit for 55 package. Following an update in this direction, including to reflect the Energy transition Commission’s energy modeling, a new public consultation should be carried out in due course, providing the necessary (additional) information on the results and the assumptions of the model used. 

Kind regards,
Energy and Climate team
Environmental Association Za Zemiata


Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”


Д-р. Инж. Росица Карамфилова,

служебен министър на околната среда и водите



Г-н Росен Христов,

служебен министър на енергетиката




Г-н Атанас Пеканов,

служебен заместник министър-председател по

 управление на европейските средства



Изх. № 1207/15.09.2022 г.


Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”


В предложения за обществено обсъждане проект на “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България” (Стратегията) констатираме множество несъответствия, макар да се радваме, че отново се работи по документа.

За нас бе неприятна изненада да видим, че разглежданите сценарии залагат постигане на едва между почти 80 %  намаление на емисиите на парникови газове за сценариите с цел ограничаване на средната глобална температура до 2°C и между 83 % и 84 % за сценариите с 1,5°C, в сравнение с нивата от 1990 г. Т.е липсва цел за постигане на цялостна въглеродна и климатична неутралност на България в контекста на европейската климатична политика, още преди повишаването на амбицията чрез Европейския закон за климата. 

Сериозен проблем на настоящия документ, който налага неговото преработване с въвличане на обществеността на възможно най-ранен етап, е и това, че не са интегрирани повишените климатични цели на ниво Европейски Съюз (ЕС) към 2030 г. съответстващи на нетен спад от минимум 55% на емисиите на парникови газове (ПГ). Този факт сам по себе си е достатъчен да заявим, че се налага актуализацията на Стратегията. Евентуалното приемане на Стратегията в текущия и вид ще бъде в разрез с плана на ЕС „Подготвени за цел 55“, както и приетият тази година RePowerEU. Още повече, че реално нужното според учените климатолози намаление на европейските емисии е от поне 65% до 2030 г., както показа и енергийното моделиране в Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) за Европа. В момента се работи и по национални PAC сценарии за оставане в траекторията на затопляне до 1,5 С.

Както знаете, в момента заседава Комисията за енергиен преход, една от структурите към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) у нас. Очакваният продукт от работата й: доклад със сценарии основаващи се на обстойно енергийно секторно моделиране и пътна карта към климатична неутралност, е и необходима предпоставка/изпълнена реформа за второ плащане към България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Резултатите от моделирането, както и препоръките от експертната група следва да залегнат като база както тук, в дългосрочната стратегия за декарбонизация към 2050 г., така и в актуализацията догодина на Интегрирания план Енергетика и климат (ИНПЕК) към 2030 г.

Необходимо е целите поставени в стратегията да бъдат преразгледани и обновени, преди тя да бъде подложена на повторно обществено обсъждане и в последствие приета като неразделна част от пътната карта за декарбонизация на страната. Стратегията е важен целеполагащ документ за декарбонизация на Република България като част от европейската посока на развитие. Тя трябва да предостави сигурност и предвидимост на пазарните участници за предприемане навременни и амбициозни енергоспестяващи мерки, да спомогне за нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), да допринесе за намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива и ненадеждни външни енергийни доставчици

В настоящата динамична геополитическа, но и наситена със зачестяващи климатични бедствия обстановка (какъвто пример са наводненията в Карловско), има нужда от все по-често преразглеждане на стратегиите и плановете, особено в динамичната сфера на декарбонизацията, в частност на целите, поставени в тях, мерките за изпълнението на тези цели, като и трябва да се отделя внимание върху анализа и оценката на постигнатите резултати.

Екологично Сдружение “За Земята” от дълги години отстовява нуждата за хоризонтален системен многосекторен подход към изпълнението на климатични политики и мерки в страната. Недостатъчно обмислени и прибързани действия като засилване използването на въглищата в отговор на геополитически събития имат потенциала да забавят цялостната  декарбонизация на страната, да доведат до пропуснати ползи и конкурентоспособност поради закъснели и ненавременни инвестиции за декарбонизация и допълнително да увредят здравето на гражданите, околната среда и климата.

Настоящите две седмици време за обществено обсъждане са далеч недостатъчни за преглед и експертна оценка на такъв важен документ, засягащ бъдещето на основните сектори на икономиката. Препоръчваме провеждане на ново обсъждане след като се направи нужната актуализация на данните и допусканията в енергийното моделиране, и в контекста на ИНПЕК ревизията. За ефективно и конструктивно ново обществено обсъждане препоръчваме и включването на всички релевантни данни, резултат от моделирането с B(EST).

Обръщаме внимание и на необходимостта от направа на Оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони по Натура 2000. Екологична оценка на планове и програми трябва да се прави паралелно с разработването, отново с включване на гражданите на най-ранен етап. Точно в момента, стратегията в настоящия й вид е предпоставка за значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве при прилагането й.

Коментари по различни аспекти на текста:

Във връзка с елементи от разглежданите в Стратегията сценарии, определени като „успешни при всички условия“ подкрепяме посоката към:

  • Максимална енергийна ефективност във всички сектори;
  • Повишаване на електрифицирането на сектори отопление и транспорт;
  • Максимално включване на ВЕИ за производство на електро и топлоенергия;

Застъпваме се за нуждата от надграждане на работата в посока на: 

  • Декарбонизация на топлофикационните дружества в страната
  • Планово увеличаване на ефективността на централизираното топлопроизводство и топлоподаване
  • Приоритизиране и лесна процедура за присъединяване на производител- потребител на ВЕИ в електроразпределителната мрежа
  • Осъвременяване и надграждане на капацитета на електропреносната мрежа, измервателните уреди, електроразпределителните и балансиращи системи.
  • „Използване на електрическа енергия при високотемпературни процеси в промишлеността“. Застъпваме са за електрифициране на всички възможни високотемпературни процеси при индустриалните компании, допълвани в малки мащаби с комбинация от зелен водород и/или зелен амоняк.
  • Спестяване на енергия чрез практики надхвърлящи конвенционалните. Обръщаме внимание на факта, че в новото европейско законодателство, част от пакета Fit For 55, сгради с нулево потребление на енергия (ZEB – Zero energy buildings) вече не се водят надхвърлящи конвенционалните практики, а новата норма, която ще влезе в сила първо за новостроящи се сгради, докато съществуващите трябва да гонят най-високо ниво на енергийна ефективност и дълбоко енергийно обновяване.

Обръщаме внимание на нуждата от преосмисляне на: 

  • Разработване на горива за битови нужди от биомаса и газ чрез модерни технологии (т.4), понеже към момента домакинствата разчитат прекалено на отопление на дърва, често в силно неефективни инсталации. Стимулиране изгаряне на биомаса, извлечена от горското стопанство, ще доведе до повишен натиск върху горите, както и до ръст на емисиите със скорост, която после не може да бъде компенсирана. В страната все още няма планове да се отчита устойчивия произход на различните видове биомаса. Употребата на биомаса може да се толерира само след анализ на екологичния и климатичен отпечатък и при критерии за нейната устойчивост.
  • Посочения в текста “преход от използване на традиционни печки за изгаряне към отоплителни системи, работещи с природен газ” в жилищния сектор. Необходимо е премахването на тази посока на развитие, особено в настоящата газова криза и политизирането на доставките на газ в контекста на войната в Украйна. България е в изключително благоприятна позиция със само 3.2% битова газификация. Напълно погрешно и недалновидно е да се търси преминаване към природен газ в жилищния сектор, а за текущата му употреба в публични сгради следва да се насърчават алтернативи като термопомпи.
  • Използването на газ в индустриалния сектор. Според текста се планира и използването на газ в промишлеността, като се изгради нова газова инфраструктура. Считаме, че това е безсмислена инвестиция; както в жилищния сектор, така и в промишлеността, излишно е да се инвестира в а) увеличаването на потреблението и б) изграждане на нова газова инфраструктура, предвид климатичните цели на ЕС, както и целите за газов phase out. Инвестициите в газ на практика ще доведат до двойна инвестиция, тъй като ни е известно, че ще се търси изход от газа в рамките на следващото десетилетие. В този смисъл, директна инвестиция във ВЕИ е по-адекватна и навременна. Написаното в текста, че потреблението на газ ще се увеличава до 2030 г. също така е и вече неактуално, тъй като е ясно, че газът губи ролята си като преходно гориво и се търси изход от него, а не увеличаване потреблението предвид цените на газ. Цените на газа правят и подмяната на въглища с газ едно нерентабилно решение. Предвид тези коментари, отново се прави заключението, че документът не е обновяван, тъй като мерките, включващи газ са вече остарели и не съвпадат с обновените политики на ЕС, както и не взимат предвид газовата криза и настоящия геополитически контекст. 
  • Сектор отпадъци. По отношение на сектор отпадъци е допуснато основно противоречие между мерките за кръгова икономика и прогнозите за покачване на количеството отпадъци, използвани като гориво в секция Възобновяема енергия и енергийна ефективност. Отпадъците не представляват възобновяемо гориво по същината си, особено в светлината на целите за кръгова икономика, при която материалите не се унищожават чрез изгаряне, а се използват максимално дълго и максимален брой цикли. Изключение прави анаеробното разграждане на разделно събрани биоотпадъци, което произвежда не само  чиста зелена енергия, но и компост (почвоподобрител). Въпреки това според йерархията за управление на отпадъците целите предотвратяването на хранителни отпадъци е с приоритет. По същата логика вместо да се разчита на улавяне на биогаз от стари сметища и действащи депа за отпадъци най-целесъобразно е да се инвестира в разделното събиране на биоотпадъците и предотвратяване на попадането им в сметища и депа, така че от екологична щета (сметищен газ, метанови емисии), биоотпадъците да се превърнат в екологична полза под формата на биогаз, компост и склад на парникови емисии. Приоритетна мярка следва да бъде разделно събиране не само на „зелени“ (т.е. градински) отпадъци, но и на хранителни / кухненски отпадъци от жителите, институциите, търговските обекти и пазарите. Съответно инвестициите в капацитет за анаеробно разграждане следва да се насочат не само към утайките от пречистване на води, но преди всичко към преработване на хранителни и подобни отпадъци.
    • Износ на електрическа енергия. В допускането за ръст на енергопотреблението изглежда като да не са взети предвид огромните възможности за енергоспестяващи мерки в сградния фонд, водещи до реално намаление на потреблението на електроенергия, както и интересът към ВЕИ за собствено ползване от бизнеса и домакинствата. Прогнозиране на константен износ на електроенергия не е целесъобразно при множеството инвестиции на съседните държави във ВЕИ, но и други енергоносители, намаляващи пропорционално и нуждите им от внос.
  • Улавяне и съхранение на въглероден диоксид за производство на електрическа енергия
  • Технологични емисии. Неприемливо е всички сценарии да разглеждат използване на CCS, но не и природните начини за задържане на въглерод извън атмосферата. Например компостирането на разделно събрани биоотпадъци съхранява въглероден диоксид дългосрочно в почвите средно от порядъка на 11% от теглото на компоста – т.е. за всеки тон пресен компост се секвестират дългосрочно между 60-150 кг еквивалент на въглероден диоксид. Предвид задължението за разделно събиране на биоотпадъците от бита от 31 декември 2023 г. И предвид огромния неуловен потенциал на органичните отпадъци в България, далеч по-далновидна стъпка от CCS би било влагането на средства и усилия за бързо внедряване на разделно събиране на биоотпадъци от домакинствата на територията на цялата страна, както и гарантиране на последващото им ефективно преработване до компост – включително насърчаване на компостиране на място с цел спестяване на емисии от транспорт. Тази политика ще има ползотворно въздействие и върху качеството на почвите у нас. Смятаме че съществуват далеч по-евтини и природно базирани начини за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, отколкото използването на CCS, CCU и BECCS.
  • Невъглеродни емисии. Не са взети предвид ключови за климата емисии като от изтичането на метан в атмосферата, силно потентен парников газ.
  • Неприемливо е в сценария за 2С, но и 1,5С да се прогнозират остатъчни емисии на ПГ от сорта на 20% и 10% и непълна декарбонизация на икономиката. Приоритетно трябва да се оползотвори потенциала за природни и неинвазивни начини за дългосрочно съхранение на въглероден диоксид като засаждане на нови гори, възстановяване на морски екосистеми. Залесяването, подобрено управление на горите, поглъщане на въглерод в почвата, торфища и управление на синия въглерод са примери за методи, които могат да увеличат биоразнообразието и функциите на екосистемите, заетостта и местния поминък, в зависимост от контекста. За разлика от това, залесяването или производството на култури за биомаса за BECCS или биовъглища, когато са недобре приложени, могат да имат неблагоприятни социално-икономически и екологични въздействия, включително върху биоразнообразието, продоволствената и водната сигурност, местния поминък и правата на коренното население, особено ако се прилагат в големи мащаби и когато собствеността върху земята е несигурна.



Стратегията трябва да отразява новите ангажименти на страната ни в областта на климата, засилени с пакета “Fit For 55”. След актуализация в тази посока, включително с отразяване на енергийното моделиране в рамките на Комисията за енергиен преход, следва да се направи ново обществено обсъждане в коректни срокове и с предоставяне на нужната (допълнителна) информация за резултатите и допусканията от използвания модел. 

С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

Екологично сдружение “За Земята”

Препоръки за осъществяване на планираните пунктове за „едно гише“ в Националния план за възстановяване и устойчивост

Според Националния план за възстановяване и устойчивост, наричан накратко НПВУ, българската икономика изразходва средно 3.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС.

Секторът на домакинствата се характеризира с особено висока енергийна интензивност. 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност, като 90% от необновените сгради се характеризират с възможно най-лошите (ниски) енергийни характеристики – класове на енергопотребление E, F и G. 

Освен това, по данни на Евростат, през периода 2010 – 2019 г., потреблението на енергия на домакинство в България е нараснало с 2,3 %, като през 2018 г. то възлиза на 23,58 гигаджаула.

По думите на плана, необходимите инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяването на сградния фонд съгласно Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради само за периода 2021-2030 г. надхвърлят 4.6 млрд. лева.

Според НПВУ, сред основните пречки пред по-интензивното разгръщане на дейности за повишаване на енергийната ефективност е административната тежест (както за домакинствата, така и за фирмите). Един от начините, по които се планира тази пречка да бъде преодоляна, е чрез създаването на т.нар. пунктове за обслужване на „едно гише“.

“Едно гише” обозначава конкретно физическо или виртуално място, където се предлагат множество тематично взаимосвързани услуги под един покрив. 

В контекста на енергийната ефективност това представлява пространство, в което на собственици на имоти бива предоставяна информация за възможностите за обновяване (вкл. ЕЕ + ВЕИ + одити ) на тяхното жилище. В такива пунктове се предлагат готови възможности за реализация на такива ремонти чрез координация с подходящи доставчици на услуги, по възможност със съфинансиране.

За повече информация, може да прочетете в статията ни по въпроса.

Фигура 1. Пълният възможен набор от услуги, предлаган от пункт за “едно гише”. Източник: “How to set up a one-stop-shop for integrated home energy renovation?”, Innovate, 2020.

За да увеличи ремонтите в даден регион, един пункт за обслужване на “едно гише” извършва в идеалния случай всички изброени дейности (фиг. 1): проактивно ангажиране собствениците на имоти; изработване на план за енергийна реновация, в който са включени нужните ремонти дейности и е извършена оценка на разходите; координиране на процеса по ремонт от името на собственика; достъпно финансиране; гаранция на резултатите и мониторинг.

В зависимост от степента на предлагана за потребителите помощ, пунктовете за “едно гише” могат да бъдат категоризирани в 4 вида:

  1. Информационен (фасилитаторски): Предоставя на клиента безплатно информация относно предимствата на енергийното обновяване на сгради, начините за ремонт, както и списък с потенциалните извършители на услугата. Такъв вид пунктове изискват най-малко ресурси.
  2. Координационен: свързва клиента с предварително одобрени доставчици, които извършват дейности по енергийно обновяване, както и с финансови институции, ако е необходима финансова помощ. Пунктове от този вид могат да контролират процеса на ремонта, но не носят отговорност за крайния резултат.
  3. Универсален (all-inclusive): Цялата дейност по предоставяне на информация, свързване с доставчици, договаряне от името на клиента, възможности за финансиране и отговорност за свършената работа се поема от пункта чрез подписване на договор.
  4. ESCO (Компания за спестяване на енергия): Подобни по модел на работа на all-inclusive пунктовете, но с гаранция за постигнати спестявания на енергия, на базата на които се изплаща първоначалната финансова инвестиция. Основен техен недостатък обаче е по-голямата цена на проектите.

Какво се предлага в реформата за реновацията на сгради и обслужването на „едно гише“ в НПВУ?

Реформа №5 към стълб “Зелена България” в НПВУ е озаглавена „Обслужване на едно гише“. Тя предвижда да бъдат създадени пилотно 6 териториални звена, предоставящи услуги на принципа „обслужване на едно гише“ за енергийно обновяване, а в 24-месечен хоризонт дейността да бъда разгърната, като бъдат покрити всички 28 области на територията на страната.

Реформата е представена чрез следните подточки:

  1. Създаване на работна група с представители на всички заинтересовани страни (Q2/2022).

Ще бъде създадена работна група с представители на всички заинтересовани страни (МЕ, МРРБ, АУЕР, МФ, НСОРБ, финансови институции, проектанти, консултанти, представители на бизнеса и др.), натоварена със следните задачи: изготвяне на конкретни препоръки за рационализиране и намаляване на административните бариери по време на целия цикъл на проектите; идентифициране на услугите, които ще се предлагат (дигитални/физически); определяне на необходимите ресурси за предоставяне на услугите; съгласуване и утвърждаване на структура за „Звено за обслужване на едно гише“; определяне на местата, където ще се структурират звената;

  1. Създаване на пилотно „обслужване на едно гише“ (Q4/2022).

Шест пилотни звена „обслужване на едно гише“ ще бъдат създадени на регионален принцип в цялата страна, за да тестват изискванията, свързани с изграждането и функционирането на центровете/офисите. Целта е да се управляват пилотните структури в продължение на пробен период от време и след това да се анализират обстоятелствата (спомагащи/възпрепятстващи) при въвеждането на обслужване на едно гише. След извършения анализ ще се предложи създаване на идентични структури във всички региони на ниво NUTS-3 (или съответните функционални области). Финансирането за изграждането и функционирането на звената за обслужване на едно гише ще бъде осигурено от централния бюджет;

  1. Разгръщане/създаване на „обслужване на едно гише“ във всички региони NUTS-3 (или съответната функционална област) (Q4/2023).

Във всички региони NUTS-3 (или съответната функционална област) ще бъдат създадени центрове за обслужване  на едно гише. Финансирането за създаването и функционирането на звената за обслужване на едно гише ще бъде осигурено от централния бюджет;

  1. Извършване на периодични оценки за дейността на звената за „обслужване на едно гише“ (Q4/2023).

Периодичността на проверките и органът за контрол ще бъдат уточнени допълнително. Констатациите от извършените проверки и дадените въз основа на тях препоръки ще бъдат публикувани. Ще бъдат заложени срокове за изпълнение на препоръките в т.ч. срокове за отстраняване на констатирани несъответствия.

Държавна помощ: Мярката не представлява държавна помощ, т.к. няма да наруши или да застраши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на някои икономически оператори спрямо други.


Целта на предвидената реформа според НПВУ е да се намали административната тежест, съпровождаща процеса на предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и да подпомогне гражданите и бизнеса с информация, техническа помощ и съвети относно нормативни, технически и финансови въпроси, свързани с идеите им за повишаване на енергийната ефективност.

На този етап обаче изглежда, че липсва конкретика как точно ще бъде осъществена дейността на предложените в плана пунктове. Нещо повече, до момента не са изпълнени които и да е било от планираните дейности, а по план работата по подточка 1 от реформата е трябвало да бъде завършена до края на юни 2022 г. Допълнителна тревога буди фактът, че поредните предсрочни избори и смяната на властта неминуемо ще доведат до допълнително забавяне.

От За Земята имаме следните въпроси относно реформата:

  • Кога реално се очаква да започне осъществяването на реформата – по-конкретно създаване на планираните работни групи и 6 пилотни гишета?
  • Центровете ще бъдат ли с печалба или без и как ще се управляват?
  • Ще има ли достъп до информация, както и възможност за подаване на заявление за обновяване на жилища онлайн?
  • Какви и колко експерти е предвидено да работят в тези гишета? Каква се очаква да бъде тяхната заетост?
  • Предвидени ли са обучения за експертите в пунктовете и как ще се осъществяват те?
  • Каква информационна кампания е предвидена за популяризацията на дейността на тези пунктове и привличането на клиенти (в лицето на собственици и на фирми)?
  • Предвидено ли е съфинансиране на проектите за обновяване на жилищата на собствениците? В какъв размер би била тя?
  • Какъв ще бъде моделът на дейността на пунктовете – чисто информационен, координационен между клиентите и доставчиците на услуги, или съчетаващ и двете функции?
  • Предвидена ли е гаранция на резултатите (верификация на постигнатите енергийни спестявания)?
  • В продължение на колко време ще бъде осъществена подкрепата от държавния бюджет за съществуването на пунктовете? Ще се търси ли бизнес план за по-нататъшно развитие?

Представяне на добри практики в сферата на пунктовете за “едно гише” за енергийно обновяване

Преди да отправим нашите препоръки към Реформа 5 към НПВУ, ще представим няколко примера за успешно осъществени чуждестранни кампании за обновяване на сгради с помощта на пунктове за обслужване на “едно гише”.

Фредерискхавн, Дания.

Намира се в датското градче Фредериксхавн, като дейността му се осъществява чрез пряката подкрепа на местната община. 

Пунктът се отличава с  широката си информационна кампания. Освен чрез общинския сайт и местните медии, по време на кампании за повишаване на осведомеността на гражданите относно енергийното обновяване се използва специален камион, т.нар. „мобилен офис“ (фиг. 2), като всеки път в радиус от 100 метра от камиона по пощата се разпространява информация относно маршрута на камиона и време за посещения. “Мобилният офис” често се използва по време на обществени събития. 

Фигури 2, 3. Мобилният пункт за обслужване на “едно гише” във Фредериксхавн, Дания.

Водещият партньор на пункта, енергийната консултантска компания Energihuset, изготвя безплатно и съвместно със собственика на жилището план за енергийното обновяване. В плана се посочват приоритетните мерки с най-голям потенциал за спестяване на енергия.

При желание на собственик на жилище за осъществяване на ремонт, той подписва договор с пункта, който се координира заедно с всички различни строителни фирми и работници. Община Фредериксхавн преговаря с местни банки: те предлагат атрактивни заеми за енергийно обновяване при благоприятни условия за всички домакинства, включително и за тези с ниски доходи, които не винаги могат да получат достъп до банков заем за финансиране на ремонтните дейности.

Бадахос, Испания

Този пункт възниква в следствие на сътрудничество между местната енергийна агенция AGENEX и регионалното правителство на автономния регион Естремадура с население над 1 милион души. Освен в Бадахос, пунктове се очаква да  бъдат разкрити и в градовете Касерес и Мерида. 

Основната пречка пред масовото обновяване на сгради в региона е потребителското поведение. Собствениците на домове обикновено не са запознати с ползите от енергийното обновяване, а необходимата първоначална инвестиция с дълъг период на изплащане често е сравнително голяма. Това бива преодоляно чрез създаването на гаранционен фонд, който позволява на банките да отпускат по-изгодни заеми собствениците на жилища.

Достигането на собственици се осъществява по различни начини, например по пощата. Ключова роля играят управителите на сгради (домоуправители), които извършват проучвания за осъществимост на управляваната от тях етажна собственост и организират информационни срещи със собствениците.

При желание на собственик за осъществяване на ремонт, пунктът първо извършва проучване за осъществимост на дълбоко енергийно обновяване на дадената сграда. Собствениците на жилища могат да изберат една или няколко мерки за енергийно обновяване от каталог, разработен от центъра. Каталогът се състои от две части:

  • Подобряване на външната част на сградата: изолация на покрива и/или фасадата, прозорци, система за предотвратяване на прегряването на сградата и др.
  • Подобряване на сградните съоръжения: подмяна на системите за отопление, вентилация и климатизация, отоплителните системи, системите за топла вода, подобряване на осветителната система, асансьорите, интегриране на системи за възобновяема енергия (основно фотоволтаични).

В предпроектното проучване се разработва сценарий с най-добър потенциал за икономия на енергия, който включва тотално обновяване на сградата. Той винаги се препоръчва от пункта, макар и да не задължителен. При избор на този план се подписва нов договор между пункта и управителя на сградата или директно със собственика на жилището. На този етап пунктът ще помогне на собственика на жилището да избере архитект и инженерна фирма, които ще изготвят по-подробен план за енергийно обновяване и ще извърши ремонтните дейности. 

Пунктът не носи отговорност за проверката на извършените ремонтни дейности. В Испания тази роля се възлага на т. нар. „орган ръководещ строително-монтажните работи“, който се наема от архитекта/инженерната компания. Тази компания отговаря и за наемането на строителните фирми и доставчици. Въпреки това пунктът предварително се споразумява с дружеството относно очакваните икономии на енергия. Собствениците на жилища могат също така да наемат директно архитекта/инженерната агенция. В този случай пунктът играе ролята на външен консултативен орган.

Ренеско, Латвия

Компанията Ренеско (Renesco) в Латвия е основана през 2008 г. със задача развитие и внедряване на проекти по енергийна ефективност в жилищния сектор. Тя е първата в Източна Европа, осъществяваща дълбоко обновяване на сгради. За облагородяването и трансформацията на сградния фонд, Ренеско си сътрудничи с домоуправители, местните власти и държавни институции, Нидерландския национален гаранционен фонд, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Както подсказва името ѝ, компанията следва модела ESCO – Това означава, че всички сгради биват обновени за сметка на Ренеско, без собствениците на апартаменти да допринасят финансово. Бива поет целият технически и финансов риск от обновяването и същевременно се гарантира определено ниво на комфорт за обитателите на сградата, както и техническа поддръжка на извършените енергийно ефективни мерки в обновените сгради за период от 20 години. Всички разходи се финансират въз основа на стойността на бъдещите икономии на енергия.

Процедурата по обновяване протича по следния начин: В рамките на общо събрание на собствениците в сградата поне 2/3 трябва да подкрепят инициативата за обновяване и да дадат мандат на Ренеско да действа от тяхно име. След това компанията трябва да подаде документи за одобряване на финансирането (обикновено към държавната компания ALTUM), сред които: техническо обследване, енергиен одит и сертификат на сградата, оценка на работата и разходите и др. При одобрение следва избор на инженерна компания според правилата на донора. По време на осъществяването на реновацията компанията следи за качественото ѝ изпълнение в срок и за коректна документация, а освен това осъществява ежеседмични координационни срещи с осъществяващите реновацията. Първоначално средствата за разходите за обновяването се набавят от заем, а след края на изпълнението на проекта Ренеско подава официална молба до донора за възстановяване на средствата, който им ги превежда след извършена собствена верификация на работата.

Фигура 4. Обновена от Ренеско сграда в Рига. 

За периода от 2009 г. до 2014 г. от компанията са обновени 15 многофамилни кооперации. През юни 2012 г. в Брюксел, в рамките на Седмицата на устойчивата енергия на ЕС, Ренеско получава награда за постижения в областта на енергетиката в категорията „Най-добър европейски доставчик на енергия за 2011 г. “ за изключителни резултати и постижения в развитието на услугите за енергийна ефективност и предоставянето им в Европа. През 2014 г. компанията получава сертификат – „Цялостно обновяване на многофамилни жилищни сгради от съветската епоха“ от Energy globe – една от най-престижните съвременни награди за опазване на околната среда.

Нагласи на българските домакинства

Припомняме по-важните заключения от социологическото ни проучване, изпълнено от Алфа Рисърч сред енергийно-бедни домакинства в Кюстендилско:

  • Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
  • Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление; 
  • Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
  • Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената реформа “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното й споделяне;
  • Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните.

По данни от друго проучване на Алфа Рисърч, проведено съвместно с коалиция “Да обновим България / Renovate Bulgaria” с жители от София, Бургас и Габрово относно нагласите им към програмите за енергийна ефективност и енергийното обновяване на жилищата им, около 40% от интервюираните ограничават потреблението на енергия, за да пестят от разходите. А вече 80% от собствениците на апартаменти са извършвали сами ремонти, свързани с подобряване на енергийната ефективност. А в 71% от малките сгради и 96% от големите са извършвани частични ремонтни дейности на общите части.

Между 86% и 98% от хората в Бургас и Габрово знаят за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (чието продължение със средства от НПВУ се очаква скоро) и са се опитвали да кандидатстват. 38 на сто от анкетираните в Бургас и 52% от тези в Габрово обаче са кандидатствали, но не са били одобрени.

36% от участниците в изследването заявяват готовност да съфинансират енергийното обновяване на жилищната си сграда с лични средства, а 24% искат осигурен достъп до кредитен ресурс с преференциални условия. Други 35% са заявили, че нямат възможност да съфинансират обновителните дейности със собствени средства или кредит. Огромното мнозинство от участниците в допитването (90%) са убедени, че обновяването на цялата сграда е по-ефективно от частични ремонти.

Препоръки на За Земята за осъществяване на планираните пунктове за „едно гише“ в НПВУ.

В наръчника на Innovate, “How to set up a one-stop-shop for integrated home energy renovation?”, на база опита на 11 пунктa, са отправени следните ключови насоки преди създаването на офис тип “едно гише“:

  1. Възможно е да отнеме значително време, преди да бъдат осъществени първите проекти. Опитът на пунктове като този във Фредериксхавн в Дания показва, че често са необходими до 2-3 години, преди да се изплатят първоначалните финансови и кадрови инвестиции. Важно е да се даде достатъчно време за установяване на пазара, популяризация сред клиентите и намирането на правилна формула на функциониране.
  2. Отчитане на регионалните особености. Ключов е потенциалът за обновяване на сгради в дадено селище и броя информирани граждани, а те зависят от големината на населеното място, както и от местните фирми и доставчици, способни да осъществят ремонтните дейности. Наличието на финансиране е съществено за преодоляване на възможни пречки, особено за по-малките населени места.
  3. Предлагане на иновативни услуги. Например, в рамките на кампаниите за енергийно обновяване в община Арадипо в Кипър, е извършено отчитане на спестените енергия и въглеродни емисии в общинския регистър на жилищата. След извършването на ремонтните дейности имотите с най-много спестени емисии биват финансово възнаградени. 
  4. От първостепенно значение е създаване на онлайн портал, в който се представят услугите, предлагани от пункта или мрежата от пунктове. По този начин се спестява работа на служителите в пунктовете, които не е нужно да отговарят на едни и същи въпроси, а за по-специфични проблеми клиентите могат да бъдат пренасочени към най-близкия местен пункт. Важно е внимателното и коректно представяне на информацията в такъв портал – от една страна, някои клиенти могат да се откажат, ако не намерят това, което търсят, но от друга, наличието на твърде много информация може да доведе до объркване и да създаде впечатления за големи разходи.
  5. Препоръчва се отварянето на физически офиси. Така биха могли да бъдат привлечени случайни минувачи или хора, които не ползват интернет и/или предпочитат разговор на живо.
  6. За всеки пункт е нужно присъствието и на експерти в областта на енергийната ефективност и инженеринга, и на специалисти в областта на маркетинга и продажбите. По този начин ще бъде увеличено доверието в представените услуги и ще бъдат достигнати по-голям брой граждани.
  7. Търсене на подкрепа от местните власти – играе роля в създаване на доверие сред собствениците и фирмите , предоставящи енергоефективните услуги.
  8. Възможност за избор на подход – „цялостно дълбоко обновяване“ или „стъпка по стъпка“. В зависимост от нуждите, възможностите, желанията и информираността на собствениците на жилище в даден район, предлагането на частични услуги (но отново отправящи възможност за бъдеща цялостна и дълбока реновация), би могло да привлече повече клиенти и не бива да бъде изключвано като възможност. Подходът „стъпка по стъпка“ е и предпоставка за изграждане на доверие.

От За Земята сме напълно съгласни с тези насоки, като от особено значение за нашата страна според нас са №1, №2 и №4. 

На база на насоките от гореспоменатия наръчник и на всичко друго казано дотук бихме искали да отправим следните (допълнителни) препоръки при създаването на пунктовете за обслужване на “едно гише” в България:

  • От ключово значение е провеждането на масирана информационна кампания, която трябва да бъде на национално и регионално равнище по време и след създаването на пунктовете за “едно гише”. Тя трябва да бъде съчетана със създаването на онлайн портал, където цялата информация по кампанията и възможностите за обновяване да се предоставят на достъпен език. Порталът е редно да включва и вътрешна платформа с ограничен достъп за връзка и обмяна на опит между отделните пунктове в страната. 
  • Кампанията не трябва да се ограничава до непосредствената територия на планираните начални пунктове. Препоръчваме провеждане на кампании чрез създаване на минимум 6 мобилни пункта (например под формата на минибус като в примера от Дания), които да обикалят из по-отдалечените места. Всяка обиколка трябва да се оповестява в разумен срок, както онлайн, но също така и чрез разлепване на информационни материали в даденото населено място и най-добре в сътрудничество с местните власти. 
  • Жизненоважно за функционирането на даден пункт е включването на възможност за посещения на експерти в конкретните жилища с цел описване на нуждите и/или планиране на обновяване. Резервацията за посещение би могла да се осъществява онлайн или по телефона на най-близкия пункт. Визитите в по-отдалечените места биха могли да се поемат от мобилните пунктове, като трябва да има възможност за директно кандидатстване за проект по обновяване от такъв пункт, за улеснение на комуникация с лица от по-уязвими, затруднени или маргинализирани групи. В мобилните пунктове е редно да има информация и възможност за кандидатстване за всички останали сродни паралелни проекти в областта на енергийната ефективност в България, като например, програмата за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници (ЕВИ) в еднофамилни сгради и многофамилни сгради.
  • Препоръчваме изготвяне на стратегия и план за действие за приоритетно достигане и подкрепа на енергийно-бедните домакинства и неграмотните хора (предлагане на набор от решения – от енергийни помощи за неизкопаеми горива, до участие в енергийни кооперативи, реализация на единични ВЕИ мерки по НПВУ и др.). 
  • На мнение сме, че пунктовете за едно гише в България трябва да бъдат от универсален или координационен модел. Макар и фасилитаторският модел да е най-евтиният, той не олекотява съществено процеса по обновяван освен в най-началния етап, нито предлага необходимите условия за привличане на хората от най-бедните домакинства, които са именно тези, при които мерките за увеличаване на енергийната ефективност са най-наложителни и биха дали най-голям екологичен и финансов резултат. Универсалните и координационните модели са се наложили като успешен модел в други държави от Европа.
  • За дейността на пилотните гишета ще бъде необходимо да бъдат обучени определена бройка кадри. Обученията на работещите могат да се случват в самите пунктове. Същото се отнася и за периодични актуализации на квалификацията на служителите. 
  • От За Земята виждаме идеална възможност планираните пунктове за обслужване на “едно гише” да поемат няколко допълнителни дейности, които обаче са отдавна наложителни и напълно се вписват в дейността на пунктовете. 
    • На първо място, това би могло да бъде предлагане на възможности за повишаване на квалификацията в областта на енергийната ефективност и възобновяема енергия за домакинства на заинтересовани общински, държавни, други служители, частни лица, експерти в областта на енергетиката и фирми, а не само на работещите в пунктовете. 
    • Освен това, тези пунктове са идеално пространство за извършване на обучения на енергийни одитори, нещо което е особено необходимо, тъй като вече повече от 10 години в България няма обучени нови кадри. Това, разбира се, няма да бъде основната дейност на гишетата, но такива обучения могат да бъдат осъществявани например веднъж годишно. Информацията за тях отново може да бъде публикувана онлайн.
  • Друга възможност е енергийните помощи да могат да раздавани на територията на гишетата, като те трябва да бъдат за енергийно бедни, а не социално слаби, което ще бъде възможно след влизането в сила на новата дефиниция за енергийна бедност. Информацията за тях също би могла да е изцяло достъпна там, тъй като в момента тя не е напълно налична.
  • Накрая, но не на последно място, приветстваме обмяната на опит и с пунктове от чужбина.  

В заключение

Като цяло, ние виждаме пунктовете като всеобхватно пространство, където да е достъпна цялата информация по всички програми и дейности в областта на подобряването на енергийната ефективност в България. Например, може да се обясняват всички практически и законови стъпки при инсталиране на ветрогенератор или подмяна на дограма и какви са възможностите за кандидатстване, или да се предлага информация за енергийни кооперативи – как административно да може да се направи такъв практически и законово.

Осъзнаваме, че мащабът на предложените от нас дейности е сравнително голям, поради което ще бъдат необходими големи ресурси и подготовка. Но в същото време сме на мнение, че това е необходимото, ако искаме най-сетне да започнем успешно да изпълняваме належащите ангажименти на България в пътя към въглеродна и климатична неутралност до 2050 г. в областта на сградите.


Използвани източници:











Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images  


Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Наръчник на активиста: Достъп до данни и изследвания за чист въздух

В стремежа да разберем дали въздухът, който дишаме, е замърсен, една от най-важните изходни точки е да познаваме източниците на данни за качеството на въздуха. Този полезен наръчник, създаден от Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Clean Air Fund ще ви помогне да разберете:

  • Кои са общодостъпните портали с информация за състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ)?
  • Как да получим информация от институциите, когато тя не е публично достъпна?
  • Кои са задължителните реквизити на заявлението за достъп до обществена информация и кои лица са задължени по закон да ни предоставят такава?
  • Какво представлява системата за мониторинг на КАВ?
  • Какво е автоматична станция, ръчен пункт за мониторинг, мобилна станция?
  • На какви изисквания трябва да отговарят измервателните съоръжения?

Прочетете повече в наръчника:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Наръчник на активиста: Активизъм за чист въздух чрез средствата на закона

Специалистите в сферата на околната среда се налага да се срещат и да боравят с голям брой документи и актове – закони, стратегии, програми, инструкции и много други. Ако искаме да стъпим на стабилна основа при упражняване на правните възможности за участие в политиките за околната среда, е жизненоважно да знаем какво е действащото право и в кои източници се съдържа то.

Запознайте се с ключовите нормативни актове в сферата на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Разбрете къде са уредени те и какви са  инструментите за правене на политики в областта на КАВ – планове и програми.

Вижте повече във файла:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Наръчник на активиста: Индустриалните замърсители в населените места

Искате да се противопоставите на замърсяването на въздуха от индустриални предприятия във вашето населено място, но не знаете точно какво и как да направите? Този безплатен наръчник ще е от полза на всеки гражданин, който иска да си отговори на въпроси като:

  • Къде да намерим информация за замърсяването, което се причинява от индустриални замърсители?
  • Как и къде да намерим най-обширна информация за конкретното инвестиционно предложение (ИП)?
  • Как и от къде да разберем дали ИП е вече одобрено и ако не е – кога предстои да стане това?
  • Как да разберем дали трябва да се прави ОВОС на конкретното ИП? Как да се информираме кога започва процедурата по ОВОС? Къде да следим и проверяваме за тази информация за да не изпуснем сроковете?
  • На кой етап от тази процедура можем да се включим като граждани? По какъв начин да се включим? Как да се подготвим и как и къде да заявим желанието си да се включим?
  • От какви специалисти бихме имали нужда като наши консултанти?
  • Комплексни разрешителни (КР): Кой ги издава? Каква е процедурата за и на какви видове предприятия се издават? Какво съдържат КР? С какви норми трябва да се съобразят КР?
  • Как и на кого да сигнализираме за нередности?

Свалете наръчника тук:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Време е нарушителите да поемат отговорност! „За Земята“ подкрепя протеста на гражданите в Гълъбово за чиста околна среда

Екологично сдружение за „За Земята“ подкрепя протеста на жителите на гр. Гълъбово и региона срещу продължаващото замърсяване от ТЕЦ „Брикел“, който ще се проведе пред сградата на индустриалното предприятие във вторник, 13 септември, от 18:00 ч. 

„Време е нарушителите да поемат отговорност и е похвално, че местните хора се изправят срещу феодалната зависимост и очевидното замърсяване от страна на централата. Хората от града дишат буквално сажди, които се ръсят непрестанно и попадат в дробовете, водата и храната им. ТЕЦ „Брикел“ обещава многократно, че ще решат проблема, но резултатът от десетки години е нула.“, казва Румяна Боянова, координатор местни общности в „За Земята“.

Централата на въглища е нарицателно за замърсяване на въздуха и околната среда в България. Системните нарушения, свързани със замърсяване на въздуха и водата на река Сазлийка и язовир Розов кладенец, изгаряне на горива, които не са включени в разрешителното за работа като биомаса и гориво от отпадъци – RDF, нарушаване на правилата за безопасност, водят до  многократни глоби, но от страна на централата няма промяна. 

Инсталацията на ТЕЦ „Брикел“ е амортизирана, технически и морално остаряла, за което говорят честите аварии. Състоянието на сградата и съоръженията е главната причина, поради която в атмосферата се отделят неорганизирани емисии. По разказ на работници от предприятието, липсват обшивки на някои от котлите, както и необходими компоненти на системите за очистване на димните газове. В социалните мрежи и медиите циркулират стотици снимки черен дим, който излиза от ТЕЦ „Брикел“ — не само от комина, а от целия стар покрив на сградата или т.нар. котелен цех, а хората в региона се оплакват от миризмата и черните сажди, които попадат в дворовете, храната и водата им. 

Припомняме, че Съдът на Европейския съюз осъди България за превишаване на нормите за серен диоксид в Югоизточния регион, където попада и Гълъбово. В решението е записано, че България е извършила нарушение на правото на ЕС, защото не гарантира чист въздух на хората. Със сигурност дял в замърсяването има и ТЕЦ „Брикел“. Така централата на практика се превръща в проблем за всички българи. В същото време ръководството на предприятието, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, не показва воля да промени това. 

„Вместо да говорим как хората в региона активно се включат в Зеления преход чрез улеснен достъп до енергоспестяващи мерки и възобновяема енергия за собствено ползване в домовете им, а защо не и топлофикация на ВЕИ, ние се борим с динозаври от минала епоха. Крайно време е едно съоръжение в абсурдно състояние, потвърдено на място лично от премиер и вицепремиер на Република България, да спре да замърсява. Да видим на практика, че законът в България да започне да защитава и правата на обикновените граждани.“, коментира Радостина Славкова, координатор на кампания Климат и енергия в „За Земята“.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли [48.81 KB]


Position of EA “Za Zemiata” on the approved by the EC version of the “National Recovery and Resilience Plan”

With National Recovery and Resilience Plan (NRRP), the green energy transition in Bulgaria really started. In the Bulgarian plan, approximately 60% of the funds will go to support the green transition, probably the highest figure for the EU, due to the delayed finalization of the plan.

We take some credit for greening the plan, addressing numerous points of contention in our detailed opinions and in meetings with represenativs of the caretaker government.

The NRRP has been significantly improved, though there is still room for improvement, which can be smoothed out in the implementation and with the help of citizen monitoring. Various representatives of civil society have proposed to create an independent monitoring committee to serve as a supervisory authority over the goals, tasks, planned reforms and deadlines specified in the recovery plan for Bulgaria. An independent monitoring committee is a must in any democratic country and we hope that this idea will be adopted soon.

The potential for energy savings in buildings, but also in industry, is still underdeveloped (verification of achieved energy savings is also lacking).

Energy efficiency + decentralized RES production + storage is the path to the energy independence of our country.
Green hydrogen is not a one-size-fits-all decarbonization solution, but a boutique one for certain carbon-intensive industries.

A stronger focus on climate change adaptation is necessary.

NRRP is a strategic document through which money is given against reforms – future payments depend on the implementation of energy reforms, not only on investment projects.

We find it positive that after many years of inactivity we now have an indicative end date for the use of coal. It is defined as „no later than 2038“, which we hope, thanks to the efforts of the envisaged Climate Neutrality Commission and Energy Transition Subcommittee and with the active participation of the civil sector, will be achieved even earlier – no later than 2030, as climate scientists insist.

A key stage is the expansion of the structure of the advisory board for the Green Deal and the formation of subcommittees, including such for energy transition, which will make the necessary scenarios and modeling to confirm or shift the end date.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Становище по Териториалните планове за справедлив преход

Коментари на „За Земята“ от първата обществена консултация  по Териториалните планове за справедлив преход в периода 2 – 16 август, по-късно удължен до 23 август 2022 г.

Становището ни разглежда Проектите за Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) с хоризонт до 2030 г. на допустимите за България – Стара Загора, Кюстендил и Перник, задаващи посоката на бъдещите инвестиции по Фонда за справедлив енергиен преход (ФСП). ФСП предоставя целева подкрепа за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичния / енергийния преход чрез подпомагане за най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход. Макар настоящите планове да са разработени от Министерство на енергетиката, ФСП ще се управлява в България от Министерството на регионалното развитие, в рамките на Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) 2021-2027 г. като настояваме в бъдещия Комитет за наблюдение на ПРР да има балансирано гражданско участие.

Към днешна дата е изключително важно да не се допускат допълнителни забавяния по процеса на финализиране, договаряне и започване на изпълнение на проектите за декарбонизация и иновации от териториалните планове, които ще доведат и до заетост с по-висока добавена стойност и заплащане за въглищните общности в преход.

Снимка: Ana Kuzmanić
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



7-те стъпки за създаване на зони с ниски емисии

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) набират скорост през последните години, разпространявайки се все повече в Европа. Според Clean Cities Campaign и въз основа на данните на Sadler Consultants, 228 ЗНЕ са били активни през 2019 г., 320 са действащи през юни 2022 г. и 507 ще са въведени към 2025 г. Техните цели, степен на амбициозност, размер, обхват и стъпки на въвеждане във времето варират в зависимост от местния и националния контекст, което означава, че няма универсална формула.

Но има принципи и подходи, които могат да бъдат приложени към всяка ЗНЕ, за да бъде тя ефективна. Този доклад обобщава основните елементи, които определят успеха на зоните с ниски емисии въз основа на преглед на литературата, примери за най-добри практики и насоки, предоставени от експертни групи като градовете от групата C40 или финансирани от ЕС проекти, като ReVeAL.

Запознайте се със 7-те стъпки за създаване на зони за ниски емисии, извлечени от успешния опит на водещите в тази сфера градове в Европа:

BG_The 7 steps to create effective low-emission zones

Тенденции в развитието на зоните с ниски и нулеви емисии в Европа

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ), които регулират достъпа до градските райони въз основа на eмисиите от МПС, са една от основните мерки за чист въздух в европейските градове. Те са доказали ефективността си за ограничаването на замърсяването на въздуха, а като вторичен ефект от най -строгите схеми е цялостно намаляване на трафика по пътищата и стимулиране на местната икономика. Първите ограничения от подобен тип са въведени преди две десетилетия, но ЗНЕ отбелязаха особено силен растеж след приемането на директивата на ЕС за качеството на въздуха през 2008 г., скандала Дизелгейт през 2015 г. и последвалите съдебни дела, заведени от гражданското общество.

Нов анализ на най-изчерпателната база данни за зони с ниски емисии в ЕС-27, Великобритания и Норвегия показва, че има устойчив импулс и нова вълна от зони с ниски емисии е в ход.

Запознайте с интересните данни, графики и тенденции за зоните с ниски и нулеви емисии от транспорта в този доклад на Кампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign):

BG_The development trends of low-emission and zero-emission zones in Europe


Становище на Екологично сдружение „За Земята” и „WWF – България“ относно социалния климатичен фонд

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab