През последните над 10 години беше пропусната възможността за започване на трансформация на енергийния сектор в посока намаляване зависимостта от изкопаеми горива и ядрена енергия.
България е изправена пред опасностите от бърз и болезнен енергиен преход.
Няколко поредни български правителства, не без помощта на синдикатите, предпочетоха да отлагат реформите в енергийния сектор, да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.
Няколко поредни български правителства чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките за смекчаване на последиците от климатичните промени са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/MI_30_10_2021-8-scaled-1.jpeg25602352perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-11-17 17:45:522022-04-29 18:11:55Кой се страхува от справедливия енергиен преход и Зелената сделка
Анализът на работата и резултатите от Оперативна програма „Транспортна свързаност“ показва, че стандартите са занижени спрямо процедурата по ОП „Транспортна инфраструктура“ 2014-2020.
Развитието на модерна мобилност в България е възпрепятствано от редица стратегически пороци, които продължават да пречат за реализирането на безопасен и екологичен транспортен модел.
Това ще бъде третата 7-годишна програма, която цели подобряване на ЖП връзките с Турция, Македония и Сърбия. Изненадващо са изключени двете държави-членки на ЕС, с които граничим – Гърция и Румъния, в противоречие с транспортните цели на ЕС и стратегическите приоритети на европейското финансиране.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-28 10:59:092021-10-28 10:59:09Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-28 10:57:112021-10-28 10:57:11Bulgarian Youth Position for COY16
Световната здравна организация (СЗО) публикува нови насоки за качеството на въздуха на 22.09.2021 г. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки бяха актуализирани преди това през 2005 г.
В доклада сме представили старите и новите насоки на СЗО, като сме направили и сравнение с националните норми в България. Включили сме и информация относно здравните ефекти в световен и национален план според различни източници, както и препоръки към властите за справяне с проблема с мръсния въздух и неговото негативно влияние върху здравето.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/10/ivan-nedelchev-jgAqPuFRxIk-unsplash.jpg14401920maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-26 16:43:322021-10-26 19:39:37България и насоките за качеството на въздуха на Световната здравна организация
Преди Европейския съвет на 21-22 октомври 2021 г., по време на който ще обсъждате въпроса за нарастващите в момента цени на енергията, ние, като представители на гражданското общество от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), ви призоваваме да засилите националните амбиции за действия в областта на климата и да ускорите енергийния преход чрез пълно разгръщане на потенциала за енергийна ефективност и ускорено изграждане на възобновяеми енергийни източници в нашите страни. Никога не е било по-спешно да се намали консумацията и да се разшири използването на устойчива възобновяема енергия, като слънчева, вятърна и геотермална. Това са истинските решения за справяне с климатичната криза, както и с актуалната свързана с изкопаемия газ и отразяваща се негативно на сметките ни за енергия. Бихме искали да ви насърчим да направите постъпки за гарантиране на нашите съграждани възможности за достъпна възобновяема енергия по начин, който да отговаря едновременно на социалните, икономическите и екологичните цели и предизвикателства.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-10-20 12:02:202021-10-26 16:55:25Отворено писмо по повод Европейския съвет на 21-22 октомври 2021 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/Bulgarian-Full-methane-emission-infogr..png9001600maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-19 14:40:132022-01-20 14:41:54Емисиите на метан
Във връзка с дългогодишната липса на визия и на реални действия от правителствата и политиците, региона на Марица Изток беше оставен без ясен план за развитие в условията на енергиен преход.
Политиците предпочитаха да отлагат необходимите реформи за да си осигуряват гласове от региона за поредните избори, така бяха пропуснати 10-15 години, в които заетите в сектора, както и синдикатите бяха залъгвани с кухи декларации как правителството защитава интересите им.
Във връзка с възможностите за финансиране чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход, териториалните планове стана невъзможно политиците да продължават да протакат необходимите реформи в енергийния сектор.
Тук прилагаме първа част от задълбочен анализ по темата справедлив енергиен преход като европейски подход и конкретно по отношение на въглищната индустрия в региона на Марица Изток.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/09/Tec_Marica_Iztok_2_-_panoramio_1.jpg7401191maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-09-15 14:23:062021-09-15 14:25:40Социални последици от енергийния и икономически преход в региона на Марица Изток – 1 част
Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства проведено сред три от най-уязвимите към енергийна бедност демографски групи приключи с разработването на аналитичен доклад. Водещ мотив за провеждането на проучването бе разбирането на нагласите на уязвими от енергийна бедност домакинства относно предвидени на ниво ЕС реформи в близко бъдеще, целящи намаляване на енергийната бедност чрез програми за повишаване на жилищната енергийна ефективност, и декарбонизацията на отоплението на битовите потребители.
В района на Велинград бяха проведени тридесет броя дълбочинни интервюта, по десет във всяка една от селектрираните като най-уязвими групи: ромски домакинства, домакинства на възрастни граждани, домакинства на млади хора. Изследването бе насочено към район с предимно еднофамилни сгради, един сегмент напълно забравен от досегашните програми за саниране в страната.
Основни изводи от дълбочинните интервюта, след направеното проучване сред енергийно бедни:
Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление. Камината с водна риза е избор на онези домакинства, които и към момента използват като основно средство за отопление дърва за огрев;
Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
Преодоляването на информационния дефицит в съчетание с бюрократичното отношение, както и подобряването на самата процедура и изисквания значително биха подобрили процеса по предоставяне на енергийни помощи;
Размерът на предоставяната помощ за отопление е по-скоро удовлетворителен от домакинствата до които са достигнали средства;
Изключително важен извод, е че самите интервюирани спонтанно правят пряка връзка между направените от тях енергийно ефективни подобрения и състоянието на жилището. В този смисъл не е необходимо убеждаването на енергийно бедните домакинства в значението и необходимостта от подобрения на жилището;
Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните;
Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената рефорна “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното й споделяне;
Нагласата държавната политика към енергийно бедните домакинства да обхваща повече реципиенти, дори и с цената на по-малко предоставяни средства на домакинство трябва да бъде отчитана при планирането и реализацията на бъдещи политики в тази област. Опцията за самоучастие може да бъде заложена за всички, освен за крайно бедните.
Граждански сдружения се обединиха в обща декларация, адресирана до отговорните институции в България с искане за адекватни мерки срещу замърсяването на въздуха по повод Международния ден за чист въздух (7-ми септември) и в подкрепа на организираните протести в страната под надслов „Искаме чист въздух, искаме здраве!“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/09/iskame-chist-vzduh.png10801920ipopovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2021-09-07 16:35:222021-09-07 17:01:02Декларация за правото да дишаме чист въздух
Проблемите с енергийната бедност са нерешени вече десетилетия в България. Поредица от правителства изливат всяка година между 80-120 милиона лева под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 лица и семейства.
Тези средства се даваха под формата на некачествени въглища и мокри дърва, и нямат за цел да намалят броя на енергийно бедните чрез по-усточиви мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищата, или подмяна на отоплителните им уреди. В последните години има опити в това направление, но те са в много малък мащаб.
България е страната с най -голям дял на лицата, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл – 30,1 %, при средно 18,2 % за ЕС за 2019 г.
30,1 % от населението не е в състояние да плати своите сметки за комунални услуги навреме поради финансови затруднения, докато съответната средна стойност за ЕС е 6,6 %.
Експерти от За Земята от години предлагат на национално и общинско ниво решение на проблема. Имаме препоръки и конкретни изпълнени проекти с администрацията на отделни общини. Но е необходим ресурс на държавата и стратегическо мислене за устойчиво решение на този социален проблем.
С особена острота енергийната бедност се поставя във връзка със изискванията на Зелената сделка и необходимостта от енергийна трансформация и справедлив преход.
Без адекватни мерки за намаляване броя на енергийно бедните няма как да бъдат изпълнени целите на Националния план за възстановяване и устойчивост. Хората получаващи целева помощ за отопление не биха могли да платят цената на енергийната трансформация.
Предлагания от нас анализ от Юлиана Илиева: „Енергийна бедност, възможни решения“ предлага изключителна задълбоченост и познаване на проблема на ниво ЕС и национално ниво. Предлага подходящи и реалистични решения на този огромен социален проблем.
Анализът ще бъде предоставен и на ресорните министерства за да имат по-широк избор на мерки за устойчиво намаляване броя на хората получаващи енергийни помощи.
Пестенето на електроенергия у дома е постижимо, стига да спазваме редовно някои основни правила. Изготвихме за вас кратка брошура, в която ще откриете повече информация и практични съвети, свързани с енергийната ефективност.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/08/pexels-leigh-heasley-816744-1-scaled.jpg22402560maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-19 11:59:382021-08-25 12:02:07Децентрализираното производство на енергия
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/08/tyler-casey-ficbiwfOPSo-unsplash-scaled.jpg14402560maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-18 11:57:102021-08-25 12:54:56Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България
Политически и правен анализ на пречките пред общините и НПО за участие в регионалните планове за енергиен преход, както и в националния план за възстановяване
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/08/scott-evans-i8xzA_chRgs-unsplash.jpg19251920maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-17 11:41:442021-08-25 11:53:22Анализ на пречките пред общините в регионалните планове за енергиен преход
Целта на настоящия текст е да направи оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България, което да допринесе за едно устойчиво развитие не само на тях, но и на свързаните с тях територии и население.
Алтернативното икономическо развитие за тези региони е свързано с развитието на чисти енергийни технологии, запазващи енергийната база на България в светлината на „Зеления пакт“ на Европейския съюз и последвалите цели за устойчиви „зелен“ и „дигитален“ преходи, прехода на ЕС към Индустрия 4.0, както и от необходимостта от възстановяване на страната от обърканите и неразумни действия на правителствата в сферата на енергетиката през последните 20 години. Това развитие не може да бъде затворено териториално в изброените три региона, напротив – то е свързано с общото демографско, икономическо и социално развитие на страната, опазването на околната среда и стремежа към по-добро благосъстояние на всички.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/08/pexels-pixabay-39553-scaled.jpg13072560maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-09 11:48:592021-08-25 12:56:08Оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България
От Сдружение с нестопанска цел в обществена полза “Дишай, Девня” – гр. Девня, ул. „Райко Даскалов“ 50, ЕИК 205977639
Във връзка с Инвестиционно предложение на Екосоник ЕООД, ЕИК 205108996, гр. София – “Изграждане на инсталация за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергия” в поземлен имотс идентификатор № 20482.124.704 по КККР на гр.Девня, община Девня, област Варна. /ИП е публикувано на 21.06.2021г на официалния сайт на община Девня/
Уважаеми г-н Личев ,
Ние, от гражданско сдружение „Дишай, Девня”, възразяваме категорично СРЕЩУ ИП “Изграждане на инсталация за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергия”.
От „град на голямата химия“ в последните 3 години Девня е превърнат в „град на боклука“.
Тъжната нова история на града ни накратко:
Още през м. август 2018 г. жителите на Община Девня изразиха гражданската си позиция чрез подписка и заявиха, че не са съгласни с изграждането и функционирането на Мобилна инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци заложено в Инвестиционното предложение на фирма „ВИ ПИ Екосолюшънс” ООД и Инвестиционното намерение на фирма „Денипо ЕООД“ за изграждане на завод за нисковакуумна деструкция на излезли от употреба автомобилни гуми.
През 2019 г., мобилният инсинератор на фирма „Ви Пи Екосолюшънс“, има нов собственик – фирма „ЕкоСейф“ ООД с управител Станислава Евтимова. РИОСВ гр. Варна издаде разрешително 03-ДО-666-00/23.08.2019 г. на фирма „Екосейф“ ООД да изгаря опасни и неопасни отпадъци.
През месец януари 2020г гражданско сдружение „Дишай, Девня“, граждани от Варна, Девня и околни населени места възразиха срещу Уведомление за изменение на инвестиционно предложение на фирма „ЕкоСейф“ ООД: ”Увеличаване капацитета на предвидените за изгаряне в инсталацията за термично третиране опасни (ОО) и неопасни отпадъци (НО), включване на нови кодове отпадъци“, в това число и опасни като азбест, нефтопродукти, твърди отпадъци от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества, маслени филтри, спирачни и антифризнин течности и др.
През февруари 2020 год. възразихме срещупоредното инвестиционно намерение свързано с отпадъци: „Производство на ел.енергия от преработка на биоотпадъци, пластмасови опаковки от бита и промишлеността“ на фирма „ЕМ-ЕН“ ООД гр. Варна.
Последва ново Инвестиционно предложение, свързано с отпадъци: Площадка за събиране и временно съхранение на неопасни отпадъци преди предаване за оползотворяване или обезвреждане“ в имот край с. Падина, общ. Девня с възложител „ ОН Енерджи“ ЕООД.
През март 2021 в писмо сИзх. № 4/23.03.2021 г. до Министъра на МОСВ, до Омбудсмана на Република Българи, до Директора на РИОСВ – Варна, до Кмета на Община Девня, до Председателя на Общински съвет – Девня възразихме ссрещу ново на ИП срещу ИП ”Монтаж на технологично оборудване за обработка и автоклавиране на опасни отпадьци от лечебни заведения“ на ЕООД, ЕИК 205108996 в поземлен имот с идентификатор 20482.124.701 по КККР на гр. Девня, община Девня, област Варна.
По време на въведеното у нас извънредно положение през месец март 2020 год. граждани и еколози се обявиха срещу опасното горене на пестициди в страната и то при това без обществена поръчка и само на 300 метра от жилищни блокове. Публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди. И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ-Варна. Едната от фирмите е „ЕкоСейф“ ООД с упавител Станислава Евтимова.
На 8март 2021г граждани от сдужение „Дишай, Девня“ и еколози от екологично сдружение „За Земята“ внесохме в Министерство на Околната среда и водите Отворено писмо с входящ номер 48-00-156 / 04.03.2021 г. с предложения за ефективно оползотворяване на отпадъците, срещу инсинераторите в България и за пълна промяна в управлението на отпадъците.
На 8.03.2021 г гражданските сдружения „Дишай, Девня“ и „За Земята“ организираха протестно шествие срещу изгарянето на отпадъци в България и мръсния въздух. То тръгна от Министерство на здравеопазването и стигна до Министерство на околната среда и водите.
Гражданско сдружение „Дишай, Девня“ организира през 2021г пътуваща фотоизложба „ Малки истории за хората и комините на Девня“, която разказва в снимки историята на това индустриално градче и борбата на гражданите му за чист въздух. През март 2021 изложбата бе изложена в Дом на киното / гр.София, а в момента фотокартините са показани в Регионална боблиотека/гр. Добрич. Изложбата ще „спре“ в градове в Бълария и в чужбина, в международни институции и институти, свързани с опазване на околната среда и със защита на гражданските права.
Днес ние категорично възразяваме срещу поредното Инвестиционното намерение за горене на отпадъци в град Девня: това на фирма „Екосоник“ ЕООД – “Изграждане на инсталация за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергия” в поземлен имот в град Девня. Фирмите „Екосоник“ ЕООД и „ЕкоСейф“ ООД са регистрирани на един и същи адрес в град София и са с един и същи управител – г-жа Станислава Евтимова.
СъсЗаповед № 1002-142/24.03.2021г на кмета на Община Девня за предоставяне на достъп до обществена информация е видно, че Фирма „ЕкоСейф” ООДима задължения към община Девня по изпълнително дело, както следва:
Законна лихва за периода 24.01.2020 г. до 10.07.2020 г. — 14 084,46 лв.
Държавна такса за разноски по производството — 6 281,69 лв.
Адвокатско възнаграждение — 5 640 лв.
Съгласно Решение №114/01.12.2020 г на Районен съд -Девня е подтвърдено НП № 0000003407- 16/07.08.2020 на Директора на РИОСВ Варна , с което на „Екосейф“ ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7000 лв.
Девня не е град на боклука!!!
Ние, гражданите от Сдружение „Дишай, Девня“ няма да допуснем тези фирми да замърсяват въздуха в града и околностите. На територията на Община Девня се отчита концентрация на химически предприятия и производствени обекти/инсталации за отпадъци! Да се прекратят инвестиционите предложения за инсинератори! Да има строг контрол на замърсителите, а не както досега само на хартия. Да се СПРЕ ВНОСА НА ОТПАДЪЦИ ЗА ИЗГАРЯНЕ!
Инвестиционното намерние на фирма „Екосоник“ ЕООД се предвижда да бъде реализирано на територия близка до жилищна такава! Предвидените в ИП на Екосоник ЕООД образуване на диоксини и фурани при изгарянето на различни видове опасни и неопасни отпадъци са канцирогенни, които се получават в следствие на промишлени процеси, свързани с изгаряне на отпадъци. В съседство и най-близко разположени са кв. Химик и кв. Гъбена махала, върху които ще окаже сериозно и опасно за живота и здравето на жителите му въздействие, вследствие изгарянето в съседство на опасни и неопасни отпадъци.
Освен това близко до ИП се намира т.нар. вододайна зона на ВиК-Девня, която към момента захранва с питейна вода близките населени места и областния град Варна. Има опасност от замърсяване на надземни и подземни води, поради съседството на ИП до ВиК Девня и Рибарниците и река Девненска. В същия район се намира и стадион Девня. В близост е и ДКЦ – Девня.
Ние, гражданите на Девня, имаме право на здравословни условия на живот и бъдеще за нашите деца! Категорично възразяваме срещу реализирането на това инвестиционно намерение и ще предприемем всички допустими от закона действия за недопускането му!
С уважение:
Ваня Захариева,
председател на гражданско сдружение „Дишай, Девня“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/03/158301279_3745227548888820_3183107321702275153_o.jpg13131969violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-07-02 14:05:242021-07-02 14:05:24Становище на Дишай, Девня срещу изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци в района на Девня
Изграждането на 1500 MW парогазови енергийни мощности в Маришкия басейн — това е планирано в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Газификацията на Маришките тецове за нас е крайно неприемлив, ненужен, безперспективен, заключващ големи инвестиции за години напред и икономически нерентаболен проект. Заедно с колегите ни от „Грийнпийс“ – България, WWF – България, E3G и младежкото климатично движение „Петъци за бъдеще – България“ се обърнахме вчера с общо становище към Стефан Янев, Министър-председател на Република България, Атанас Пеканов, Вицепремиер на Република България, Андрей Живков, Министър на енергетиката и Асен Василев, Министър на финансите. Категорично против сме замяната на едно изкопаемо гориво с друго. Изложихме подробно аргументите и съображенията си, позовавайки се на актуални изследвания и политически процеси, и дадохме конкретни предложения как да изглежда справедливия енергиен преход на България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/05/Rainwater-TN.jpg7771315e.tashevahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-05-27 12:08:362021-05-27 12:09:35Дъждовна вода за дворната градина – кратко ръководство
Правителството представи за обсъждане трети вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 16 април 2021 г. При коментарите ни по първите два варианта управниците отново демонстрираха липсата на прозрачност при вземане на решения, както и липсата на обратна връзка с организациите и експертите, които са писали коментари и правили предложения за подобряване качеството на НПВУ. Никой от нас не получи информация кои от предложенията са приети и кои — не, както и по какви причини.
Не беше направен опит за привличане на всички заинтересовани страни.
Според нас основна слабост на предложението за НПВУ е неразбирането на философията за създаването на плана, заложена от Европейската комисия.
Главната задача пред плановете за възстановяване на европейските страни е демонстрирането на желание и възможности за реформи, които да доведат до необратими промени към зелена и нисковъглеродна икономика.
Между втория и третия вариант на предложенията на правителството има прогрес, но е недостатъчен, допуска се голямо залитане към газови проекти, които нямат бъдеще и не са дългосрочно решение.
Нашето правителство предлага план за финансиране на отделни проекти, които нямат обща връзка помежду си за енергийна и икономическа трансформация. Това показва липса на визия за бъдещето и мислене на парче.
Предлаганите от нас коментари и предложения целят да подобрят част от предложените проекти и да ги поставят в обща рамка. Има достатъчно време за подобряване на качеството на предложените проекти в НПВУ, ако управниците се вслушат в коментарите на експертите и НПО, и променят стила на непрозрачност при вземането на решения.
Качеството на плановете и проектите е основно изискване за получаване на максимални средства от ЕК, не бързината с която ще бъдат подадени плановете.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-05-21 11:52:202021-05-21 19:00:12Трети коментари от „За Земята“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на България
Седем препоръки за политиката с цел насърчаване на енергията от възобновяеми източници в централизираното топлоснабдяване:
1. Субсидиите за топлоснабдяване от възобновяеми източници трябва да се предоставят директно, без отклонение през субсидиите за когенерация – комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕЕ). Степента на подкрепа трябва да варира според съответната технология.
2. Производството на електрическа и топлинна енергия трябва да бъде разделено. Комбинираното производство в електроцентрали за КПТЕЕ поддържа дела на производството на топлинна енергия от изкопаеми горива ненужно високо и пречи на използването на енергия от възобновяеми източници в топлоснабдяването.
3. Технологията на комбинирано производство на енергия повече не трябва да се класифицира като „високоефективна“ и да се популяризира като такава. Системите за възобновяема топлинна енергия осигуряват по-висока ефективност.
4. Коефициентът на преобразуване в първична енергия за централизираното топлоснабдяване трябва да се изчислява чрез т.нар. метод на Карно. Според настоящите методи топлоснабдяването от изкопаеми горива изглежда благоприятно за климата само в математическо отношение и забавя инвестициите в „зелено“ топлоснабдяване и изолация на сгради.
5. Всички субсидии за отопление с изкопаеми горива, особено тези за електроцентрали за КПТЕЕ от изкопаеми горива, трябва да бъдат премахнати, за да се прекрати икономическата неравнопоставеност на „зеленото“ топлоснабдяване.
6. От общините трябва да се изисква да планират системите за топлоснабдяване в съответствие с целите по отношение на климата, за да се даде начало на преминаването към „зелено“ (централизирано) топлоснабдяване, когато това е целесъобразно.
7. Правителствата трябва да преценят най-добрия начин за осигуряване на достъп до мрежата за топлоснабдяване на трети страни – доставчици на възобновяема топлинна енергия.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-05-20 20:03:332023-02-20 16:35:07Насърчаване на енергията от възобновяеми източници в централизираното топлоснабдяване: доклад на Environmental Action Germany
В одобреният преди три седмици Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 са събрани и анализирани подробни дании за транспортната система. Както коректно бе записано в проекта, климатичните проблеми в транспортния сектор на Р България са основно свързани с: „той е един от най-големите емитери на ПГ, бележещ постоянен растеж, но до голяма степен пренебрегван до скоро по отношение на влиянието му върху изменението на климата” (стр.11) „От 1991 г. насам консумацията на гориво непрекъснато се увеличава главно поради автомобилния транспорт.” (стр. 132) „През 2012-2016 г. енергийното потребление се увеличава по-значително в сектор „Транспорт“- с 16.6% за целия разглеждан период.” (стр.141) „Ниските темповете на намаляване на КЕИ от 2012 г. до 2016 г. се дължат на … увеличаване броя и използването на личните автомобили за сметка на другите поенергоефективни видове транспорт, недобро техническо състояние на голяма част от автомобилния парк и все по-продължителни и мащабни задръствания в големите градски центрове, където е съсредоточен автомобилния трафик.” (стр. 142) „През 2017 г. сектор Транспорт е с дял от 34% в крайното потребление на енергия, като запазва формиралата се през последните десет години позиция на водещ сектор в крайното потребление на енергия.” (стр. 150) „Вносът на нефт и природен газ се осъществява основно от Руската федерация. В случай на внезапни прекъсвания на доставките за по-дълъг период това би въздействало негативно във всички сфери на българската икономика, в т.ч. на транспорта и др.” (стр. 152)
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/04/megaphone-2547198_1280.jpg8531280violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-04-12 20:45:032022-01-21 12:37:48Становище относно: Проект на ОП „Транспортна свързаност“ 2021-2027 и подход на Работната група
За пълноценна оценка на настоящата процедура и подход би трябвало най-напред да оценим проблемите и недостатъците на процедурата и продукта на предишната ЕО на ОПТТИ 2014-2020 Целта на Екологичната оценка е осигуряването на високо ниво на защита и опазване на околната среда, допринасяне за постигането на екологичните съображения в процеса на подготовка и одобряване на ОПТТИ. Общата цел на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014- 2020 г., както и на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г., е „Развитие на устойчива транспортна система”. Общата цел на програмата отговаря на тематична цел № 7 „Насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на „тесните места” в ключовите мрежови инфраструктури”. Специфичните цели са „Повишаване качеството на железопътната инфраструктура и привличане на пътнически и товарен трафик за интегрирано развитие на транспортната мрежа на страната, като част от Трансевропейската транспортна мрежа”, „Отстраняване на тесните места по пътната мрежа за постигане на интегрирано развитие на пътната транспортна мрежа на страната, като част от “основната” Трансевропейска транспортна мрежа“, „Изграждане на устойчива мултимодална градска мобилност (нисковъглеродни градски транспортни системи) за повишаване на ефективността на използването на транспорта и транспортната инфраструктура” и „Повишаване на ефективността, безопасността и опазването на околната среда при използването на транспорта и транспортната инфраструктура“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/04/balloon-1014411_1280.jpg8531280violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-04-12 20:41:362022-01-21 12:37:16Становище относно: Доклад за екологична оценка на проекта на програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. на Екологично сдружение За Земята
Във връзка с публикуваната междинна версия (1.1) на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 8 февруари За Земята подготвихме актуализиран списък с коментари по плана.
Предстои финализиране на документа. Има проекти, в които се забелязва много потенциал, но трябва да бъдат прецизирани. Както и в коментарите ни от есента – насърчаваме силно, но с още пояснения и доразработване, плановете за програми за реновиране, ВЕИ за домакинствата, осъвременяване на електроенергийната мрежа и ВЕИ в железниците.
Силно се противопоставяме на плановете за газова инфраструктура обслужваща въглищните ТЕЦ, които се появиха в тази версия, мимикриращи като водородни проекти.
Коментарите ни бяха изпратени и до политическите централи на новоприетите в НС партии. Надяваме се становището ни да подпомогне процеса по финализиране на този изключително важен план за страната ни. Очакваме скоро вероятно финалната версия 3 на НПВУ.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/04/172129335_157868272902533_7460243617509472461_n.png9241640r.slavkovahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2021-04-12 19:11:232023-02-20 16:42:34Второ становище на За Земята по проектите в НПВУ
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00e.tashevahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-04-05 16:38:442022-01-21 12:39:31Годишен описателен и финансов отчет за 2018 г. на екологично сдружение За Земята
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00e.tashevahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-04-05 15:50:342022-01-21 12:39:44Годишен описателен и финансов отчет за 2019 г. на екологично сдружение За Земята
Брифинг: Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ. ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа или МСЕ). 74 на брой газови проекта са кандидатствали и са в очакване да получат одобрение като ПОИ. От тях нито един не трябва да бъде избран поради различни причини.
Какво не е наред с новата газова инфраструктура?
Изкопаемият газ е изкопаемо гориво, което значително замърсява въздуха и има негативно въздействие върху климата. В Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от въглищата. Производството, транспортирането и използването на изкопаем газ също така неизбежно е свързано с отделянето на опасни и значително подценени емисии на метан. Метанът е парников газ, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне и следователно превръща решението на въпроса с изкопаемия газ във важен елемент от всякакви действия, насочени към справянето с неотложните проблеми на климата.
Съобразно с това изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е просто несъвместимо с ангажимента на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-малко до 2040 г., което е необходимо, за да се ограничи повишаването на температурата до 1.5°C и да бъде в съответствие с Парижкото споразумение. Освен това изграждането на нова газова инфраструктура е ненужно и икономически нерентабилно: всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с нейната цел за намаляване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и загуба на пари на данъкоплатците, които ще се стоварят върху европейските граждани.
На този фон предоставянето на достъп до специална линия за публично финансиране и до регулаторни бързи процедури на проекти за изкопаем газ изглежда несъгласувано и абсурдно. И все пак това ще се случи, ако проектите за изкопаем газ получат място в Петия списък с ПОИ.
Избирането на кандидат-проекти за изкопаем газ би било също несъвместимо с ревизирания регламент за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), който най-вероятно ще влезе в сила през 2022 г. и изключва на този етап всички „класически“ проекти за изкопаем газ. Петият списък с ПОИ, от друга страна, също ще бъде приет през 2022 г., но все пак ще предвижда изграждането на инфраструктура за изкопаем газ. Това би довело до ситуация на явна политическа несъгласуваност, при която при наличието на регулация изключваща газова инфраструктура (TEN-E) проекти за изкопаем газ същевременно ще бъдат ускорено придвижвани и ще покриват условията за финансиране от ЕС до 2023 г.
Около две трети от инфраструктурните проектите за изкопаем газ, кандидатстващи за ПОИ споменават възможността да се транспортира водород в бъдеще. В даден момент, при преустройство на неголям брой съществуващи газопроводи, би могло да се стигне до тяхното ограничено използването за пренос на водород от възобновяема енергия. Обезпокоително е обаче, че като аргумент за бъдещото използване на водород се изтъква инфраструктура за изкопаем газ, която дори не е изградена към момента и която ще дойде в допълнение към съществуващата вече свръхголяма газопреносна мрежа. Дебатът за евентуална готовност за използването на водород не трябва да прикрива риска от изпадането в ситуация, в която значителни финансови средства ще бъдат блокирани в изграждането на газопреносната мрежа на ЕС и с това не трябва да се отвлича вниманието от необходимостта газовата инфраструктура да бъде изведена от експлоатация.
Няма какво да се залъгваме: включването на инфраструктура за изкопаем газ в Петия списък с ПОИ би означавало продължаваща подкрепа за една енергийна инфраструктура, която ще бъде несъвместима със собствената визия на ЕС за устойчива бъдеща енергийна система.
КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕЗИ 74 КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТА?
Сред кандидатите за Петия списък с ПОИ има 74 [1] проекта за изкопаем газ. Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпо струваща газова мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. Както показва скорошен доклад на Artelys, Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ, за своята енергийна сигурност. Освен това тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък с ПОИ поради поне една от следните причини:
Те са кандидатствали в предишни години за ПОИ, но не са били одобрени. Петнадесет от кандидат-проектите, включително проекти – мастодонти като газопровода Eastring, Бял поток и разширяването на газопровода БРУА – са кандидатствали за ПОИ в миналото, но са били отхвърлени от Европейската комисия. Няма причина тези кандидатури да заслужават да бъдат разглеждани отново през 2021 г. особено взeмайки под внимание засилената амбиция на ЕС в областта на климата.
Те са икономически нерентабилни без публично финансиране. Дванадесет от кандидатстващите проекти вече са получили милиони евро за строителни работи от Механизма за свързване на Европа, който отпуска този вид финансиране само за проекти, които „не са икономически жизнеспособни и обикновено не биха достигнали до инвестиционните програми на инфраструктурните предприемачи“. Тези вредни проекти са не само несъвместими с Европейските цели за климата, но се нуждаят от публично финансиране, за да имат икономически смисъл. Сред тях са терминалът за втечнен газ в Кипър, тръбопроводът GIPL между Полша и Литва и Балтийския газопровод между Дания и Полша. Няма смисъл да се губят и без това оскъдните публични средства за замърсяващи, икономически нерентабилни проекти. Вместо това, от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход. Скорошни изследвания показват, че такива загуби вече реално са се случвали, като 440 милиона евро са били насочени към проекти за изкопаем газ, които или не са били завършени или все още не се използват.
Тези проекти изпитват хронични строителни закъснения. Удивителните 65% от всички кандидат-проекти, които вече са били част от Четвъртия списък с ПОИ (43 от 66), са отчели забавяне с поне една година на датата за въвеждане в експлоатация – често пъти дори по-дълго. Например в Гърция два газопровода – проектът за интерконектор ИГБ / IGB, свързващ Гърция с България, и газопровода Посейдон, свързващ Гърция с Италия – вече отчитат отлагане с 5 години на датата за въвеждане в експлоатация. През 2020 г. само два газови проекта, част от Четвъртия списък на ПОИ, са осъществили напредък в сравнение с 2019 г. Според ACER най-честите причини за закъсненията са затруднения с финансирането. Всяка година закъснение потвърждава икономическата нерентабилност на тези проекти и увеличава вероятността за блокиране на финансови средства.
Тези проекти ще бъдат осъществени на територията на страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик. Това важи за 65% от всички кандидатстващи газови проекти. При само три изключения, всички държави от ЕС, където са планирани да бъдат разположени кандидат-проектите за газ, вече са преминали пика на газово потребление през последното десетилетие. При всички обстоятелства съществуващата инфраструктура за изкопаем газ е била достатъчна досега, за да задоволи и да отговори на търсенето през пиковите години – друга причина да не се изгражда нова, допълнителна газова инфраструктура в тези страни. Освен това следва да се има предвид, че търсенето на газ е спаднало в 16 държави-членки с поне 10% през 2019 г. в сравнение със съответните пикови години. Тези държави включват Франция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Дания, България и Словения, всички от които имат газови проекти, кандидатстващи за ПОИ на тяхна територия.
Тези проекти срещат открита съпротива от страна на местните общности. Двадесет от кандидатстващите проекти са изправени пред някаква форма на местна опозиция от същите общности, които би трябвало да се възползват от тях. Ожесточена съпротива – водена от опасения за околната среда, здравето и поради геополитически притеснения – се разрасна около няколко проекта, които се очаква да увеличат вноса на изкопаем газ към ЕС. Те включват терминалите за втечнен изкопаем газ в Крък (Хърватия) и Скулте (Латвия), но също така и изграждането или разширяването на гигантските газопроводи: ТАНАП, ТАП, Южен Кавказ и Транскаспийските тръбопроводи, както и EastMed, свързващ Европейския континент с газовите полета в оспорваните води на Югоизточно Средиземноморие. Дори и да успеят някога да видят бял свят (след още много години), всички тези мегапроекти ще бъдат ненужни на европейския континент, където търсенето на изкопаем газ се очертава да намалява.
[1] Тази оценка не включва 3 кандидат-проекта за ETR, тъй като те не са проекти за изкопаем газ и следователно обикновено не отговарят на условията по настоящия TEN-E
ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ПОИ
На всеки две години Европейската комисия приема нов списък с ПОИ под формата на делегиран акт. Европейският парламент и Съветът на ЕС разполагат с два месеца (с възможност за удължаване с още 2 месеца) да приемат или да се противопоставят на целия списък, включително на всички ПОИ от всички категории.
Публикуването на окончателния проект на Петия списък с ПОИ се очаква до края на 2021 г. Процесът за избор на проекти, които ще бъдат включени, вече стартира през януари, с публикуването на нов списък с кандидатури. Преди да бъде приет от Европейската комисия, той ще бъде обсъден през пролетта и лятото на 2021 г. в регионални групи – платформа, силно повлияна от електро преносните системни оператори.
What is wrong with the 5thPCI list candidate projects?
Какво не е наред с проектите-кандидати за Петия списък на ПОИ?
Сред кандидатите за петия списък на ПОИ има 74 проекта за изкопаем газ.
Нито един от тях не трябва да бъде избран
ЗАЩО?
Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпоструваща газопреносна мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. На всичкото отгоре тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък на ПОИ поне по една от следните причини:
Този политически брифинг е публикуван от Climate Action Network (CAN) Europe и Food & Water Action Europe през март 2021 г. Climate Action Network (CAN) Europe е водещата европейска коалиция на неправителствените организации, бореща се с опасните климатични промени. С над 170 членуващи организации от 38 европейски държави, представляващи над 1500 НПО и повече от 47 милиона граждани, CAN Europe популяризира политиките за устойчив климат, енергетика и развитие в цяла Европа. За Земята е българският член на мрежата.
www.caneurope.org
Food and Water Action Europe е европейската програма на Food & Water Watch, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ. Food & Water Action Europe защитава здравословната храна и чистата вода за всички. Ние се противопоставяме на корпорации, които поставят печалба пред хората и се застъпваме за демокрация, която подобрява живота на хората и защитава нашата околна среда.
www.foodandwatereurope.org
ESTHER BOLLENDORFF
Senior Gas Policy Coordinator
Climate Action Network Europe
esther@caneurope.org
FRIDA KIENINGER
Senior Campaigner Food & Water Action Europe
fkieninger@fweurope.org
+32 (0) 2893 1045
FEDERICO MASCOLO
Intern
Climate Action Network Europe
federico@caneurope.org
Брифингът е преведен от Десимир Панчев и Веселина Василева (газов координатор в За Земята, v.vasileva@zazemiata.org) на базата на оригиналния текст: http://bit.ly/2021PCI5thList
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/04/FossilFuelGraph.jpg10081130r.slavkovahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2021-04-01 15:59:302023-01-04 18:22:02Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-22 09:49:222021-03-22 11:47:08Ядрената енергетика в България — хаос, корупция и некомпетентност
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/12/matthew-henry-yETqkLnhsUI-unsplash-scaled.jpg17072560r.slavkovahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2021-02-11 11:04:202022-02-05 18:30:43За Земята изпрати становище по предложенията за реформа на енергийния пазар
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-01-25 11:21:302021-01-25 11:21:30Отговор на правителството за строежа на АЕЦ Белене и политиките на България относно ядрената енергия
На 18.12.2020 г. За Земята подадохме Становище по проекта на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.“ (Програмата) в рамките на обществената консултация. То беше подкрепено от сдруженията Велоеволюция, Въздух за здраве, Горичка, „Грийнпийс“ – България, За Земята – достъп до правосъдие, Спаси София и WWF България
Документът се състои от 3 части, които можете да видите тук:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/03/P3051913.jpg600800ipopovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-12-23 17:51:012020-12-23 17:51:01Становище по проект на Програма за качество на въздуха на София 2021-2026
Онлайн пресконференцията на CAN Europe, посветена на мерките срещу промяната на климата и възможностите за трансформация на икономиката, изтъкна посоката на развитие на държавите от Източна и Централа Европа. „Каква е цената на бездействието?“ се реализира в контекста на предстоящата среща на Европейския съвет на 10 и 11 декември, която ще определи амбициите на Европа за справяне с климатичните промени за следващите 10 години.
„Призоваваме българското правителство да подкрепи правилното решение и да подкрепи предложената от ЕК цел за намаляване на парниковите газове от поне 55% до 2030 г.“, подчерта представителят на За Земята Генади Кондарев.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/12/Screen-Shot-2020-12-08-at-10.16.15.png6321124violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-12-08 14:55:002020-12-08 14:55:25Онлайн пресконференция на CAN Europe настоява за държавите от Източна и Централна Европа да подкрепят амбициозни мерки за климата
Относно: Решение на Европейския съвет относно целта на ЕС за климата до 2030 г.
Уважаеми г-н Премиер,
На 10-11 декември трябва да се срещнете с Вашите колеги лидери от ЕС, за да обсъдите, наред с други неща, предложеното увеличение на целта за емисиите до 2030 г. Знаем, че това идва на фона на много други важни и неотложни въпроси, не на последно място кризата, причинена от COVID-19 пандемията, която има потенциал да повлияе на живота на гражданите и обществата на ЕС по съществени и необратими начини.
Предизвикателствата, породени от изменението на климата, са ясни и научните данни са еднозначни. Само драстичното (в безпрецедентни мащаби) намаляване на емисиите през следващото десетилетие, може да постави контрол върху изменението на климата и катастрофалните въздействия върху човешката цивилизация, които могат да последват.
Ясно е също така, че няма глобално решение, което да не включва лидерство на ЕС, особено като се има предвид относителното богатство на Съюза и неговата отговорност за историческите емисии на парникови газове. В навечерието на петата годишнина от Парижкото споразумение за климата от наше име и това на милиони наши членове в целия ЕС, Ви призоваваме да:
Демонстрирате силно лидерство по отношение на климата и подкрепите намаляване на емисиите от поне 65% в сравнение с нивата от 1990 г. до 2030 г., заедно с ограничаването на повишаването на глобалната температура до 1.5°C;
Отхвърлите идеята за промяна на настоящия национално определен принос (NDC) в нетна цел за намаляване на емисиите. Въз основа на собствената оценка на въздействието, предложението на Комисията за 55% нетно намаление би означавало намаляване на реалните емисии само с 50,5% до 52,8%, в зависимост от потенциала за поглъщане на въглерод в ЕС. Това също би добавило значителна несигурност, карайки ЕС и държавите членки да разчитат на силно несигурни нива на поглъщане, които не могат да заместят намаляването на емисиите и затова трябва да се разглеждат отделно;
Избягвате да предоставяте каквато и да било подкрепа за постигане на „технологична неутралност“ на изкопаем газ или ядрена енергетика, тъй като нито един от двата енергийни източници не може да допринесе за неотложното намаляване на емисиите, така необходимо през следващото десетилетие.
Добавяме в Приложение кратка бележка, съдържаща допълнителна информация по тези три точки.
Европейските граждани очакват ЕС да се бори със застрашаващите ни климатични промени. Предстоящата Ви среща предоставя възможност на ЕС да покаже истинско лидерство в областта на климата.
Искрено Ваши,
Данита Заричинова и Ивайло Попов
Членове на УС
Екологично сдружение „За Земята“ – Приятели н Земята България
Деница Петрова
Ръководител
Грийнпийс – България
Веселина Кавръкова
Ръководител
WWF България
Естер Асин
Директор
Служба за европейска политика на WWF
Жорго Рис
Изпълнителен директор
Европейско звено на Грийнпийс
Вендел Трио
Директор
CAN Europe – Мрежа за климатични действия в Европа
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-12-06 19:22:022020-12-08 19:25:50Отворено писмо относно: Решение на Европейския съвет относно целта на ЕС за климата до 2030 г.
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
