, , , , ,

Ключови въпроси към европейските комисари

Ключови въпроси към европейските комисари. Приоритети за хората, климата и природата

Зададохме 19 ключови въпроси, пояснихме контекста на всеки и допълнихме и отговорът, който искаме да чуем.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Сваляне на файла в pdf формат

, , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2023 г. на ЕС „За Земята“

Свалете отчета като pdf файл

 

Annual report 2023 of Environmental association Za Zemiata

Разсейване на токсичните митове относно пестицидите: Защо пестицидите не са решение на проблема с хранителната сигурност?

Ключовите политически цели за намаляване на употребата на пестициди, включени в европейската стратегия „От фермата до вилицата“, се оспорват от корпоративни интереси, стремящи се да удължат достъпа си до европейския пазар[1]. Агроиндустрията и поддръжниците на индустриалното земеделие използват войната в Украйна като повод да лобират за разширяване на употребата на токсични пестициди в Европа и да подкопаят предложението за нов регламент на Европейския съюз (ЕС) относно пестицидите, съдържащ задължителни цели за намаляването им[2]. Те твърдят, че намалената употреба на пестициди ще увеличи предизвикателствата пред доставките, породени от войната поради по-ниските добиви и по-високите цени[3]. Но продължаващата употреба на пестициди няма да допринесе за увеличаване на световните доставки на храни, а вместо това ще бъде катастрофална за природата и ще подкопае усилията за осигуряване на устойчивост на производството на храни в ЕС.

С този брифинг целим да опровергаем историята, която токсичната индустрия за пестициди ни разказва и да разобличим неверните ѝ твърдения.

 

  1. Можем да нахраним света без да използваме пестициди

Агроиндустрията твърди, че производството на храни в Европа ще намалее и че не можем да произвеждаме достатъчно храна в световен мащаб без да използваме пестициди[4]. Според нея войната в Украйна ще доведе до недостиг на храна в Европа. Въпреки че нахлуването на Русия в Украйна се отрази на доставките на храни в световен мащаб, Европа не изпитва недостиг на храна. Европа е нетен износител на селскостопански продукти[5] и е самодостатъчна по отношение на много култури.

Експертите са доказали, че синтетичните пестициди не са необходими за изхранването на света[6]. Според доклад на ООН „прилагането на правото на адекватна храна и здраве изисква активни мерки за премахване на вредните пестициди“[7].

Елиминирането на пестицидите е съществена част от преминаването към по-устойчив модел на производство на храни. Системите за интегрирано управление на вредителите[8] или производствените системи с ниско съдържание на пестициди като например агроекологията или биологичното земеделие могат в някои случаи да генерират добиви, които са сходни с тези на индустриалните производствени системи за някои култури[9], като същевременно не причиняват същите нива на замърсяване на почвата и водите .

Учените са категорични, че Европа може да си осигури устойчиво продоволствено бъдеще в дългосрочен план само чрез екологизиране на селскостопанския си модел[10]. Всяко по-нататъшно интензифициране на селскостопанското производство, включително чрез продължаваща употреба на пестициди, би довело до увреждане на ключови екосистемни и биологични процеси, които са от съществено значение за селскостопанското производство, включително здрава почва, чиста вода, опрашване на културите и борба с вредителите[11].

Вече произвеждаме повече от достатъчно храна

Твърдението, че трябва да произвеждаме повече храна, за да нахраним света, остава стандартен аргумент, използван от агроиндустрията, въпреки че е опровергаван многократно[12]. Вече произвеждаме повече от достатъчно храна в световен мащаб, за да нахраним всички и да изхраним дори още по-голямо население[13]. В света няма недостиг на храна, а проблем с неравномерното разпределение и криза на неравенството, която отнема достъпа на хората до здравословни и питателни храни. Финансовите спекулации на стоковите пазари влошиха настоящата ситуация, като повишиха цените, облагодетелствайки зърнопроизводителите и търговците на суровини, и изостриха недостига на храна в някои части на света[14].

Време е също така да се запитаме за какво се използват отглежданите храни. В ЕС понастоящем над 60 % от земеделската земя се използва за производство на фураж за животни, много от които се отглеждат в промишлени мега ферми. Земеделската земя в Европа се използва и за производство на култури, които след това се изгарят за енергия, като 12% от зърнените култури като пшеница или царевица се използват за промишлеността и биогоривата[15]. Не на последно място, хранителната система на Европа е изключително разточителна, като през 2021 г. е изхвърлена почти толкова храна, колкото е внесена[16]. Всичко това представлява огромен източник на парникови емисии, задълбочаващи климатичната криза[17].

Увеличаването на промишленото производство на храни и преустановяването на действието на екологичните разпоредби няма да помогне за справяне с настоящата ситуация, а само ще задълбочи кризата с климата и биоразнообразието и ще ни отдалечи от осигуряването на дългосрочна продоволствена сигурност

  1. Налице са алтернативи на пестицидите

Индустрията за производство на пестициди твърди, че в момента не съществуват алтернативи на пестицидите и тепърва трябва да се разработват[18]. В действителност вече съществуват много алтернативи на употребата на пестициди[19]. Биологичното земеделие се справя добре без използването на синтетични пестициди, а много стопанства в конвенционалното земеделие вече са успели значително да намалят употребата на пестициди, използвайки интегрирано управление на вредителите[20].

Агроекологията предлага алтернатива на интензивното земеделие, разчитащо на много пестициди. Агроекологичните практики включват диверсификация на културите, засаждане на култури, които са адаптирани към местната среда, сеитбооборот, използване на естествени препарати и много други методи за насърчаване на полезните организми[21]. Много проучвания показват, че преминаването към диверсифицирано земеделско производство може да помогне за регулиране на вредителите по културите, като същевременно драстично се намалят или премахнат пестицидите, и всичко това без да се компрометират добивите[22].

Защо фокусирането единствено върху добива носи повече вреда, отколкото полза

Максимизирането на добива не трябва да бъде основна цел на производството на храни, тъй като добивът сам по себе си не е от значение за определянето на това дали хората са нахранени[23] (вж. също карето на стр.4).

Максимизирането на добивите често води до система, в която повечето ползи облагодетелстват малцина – под формата на печалби – като същевременно предизвиква непоправими социални и екологични странични ефекти, включително огромни външни разходи за обществото (вж. раздел 4)[24].

Проучване, което моделира въздействието на преминаването към агроекология в Европа, установи, че то би намалило емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор с 40%, би увеличило равнището на биологичното разнообразие и би защитило природните ресурси[25]. Освен това проучванията показват, че земеделските стопани, които използват агроекологични подходи, се възползват и от по-висока възвръщаемост, както и по-справедливи доходи[26].

Агроекология: система за производство на храни, основана на екологични, социални и политически принципи, които ценят здравите и разнообразни агроекосистеми, свеждането до минимум влагането на външни ресурси, сигурния поминък на производителите и питателната храна, достъпна за всички[27].

Интегрирано управление на вредителите: Интегрираното управление на вредителите (IPM) е набор от инструменти, които земеделските стопани могат да използват, за да намалят значително употребата на химически пестициди. Това е повтарящ се процес, който поставя превантивните агрономни мерки в основата на борбата с вредителите, като синтетичните пестициди се използват само в краен случай[28].

  1. Земеделските стопани ще имат полза от прехода – настоящата система не работи за тях

Въпреки че промишлеността и някои лобистки групи в областта на селското стопанство твърдят, че земеделските стопани не могат да си позволят да спрат да използват пестициди, тяхното мнение не представлява земеделските стопани навсякъде. Това, което индустрията защитава в действителност, е една повредена хранителна система, която унищожава малките и средните земеделски стопанства и прави производителите на храни зависими от неустойчиви земеделски практики като използването на пестициди. Фермерите и селскостопанските работници са и първите, които са засегнати от сериозни заболявания, свързани с излагането на синтетични пестициди, като рак и болест на Паркинсон[29].

Все по-голям брой земеделски стопани смятат, че зависимостта от агроиндустрията (производителите на синтетични пестициди, семена и торове) и нейните продукти е част от проблема[30]. Много европейски фермери започват да поставят под въпрос икономическата ефективност на сегашната система, която изисква от тях да купуват все по-скъпи суровини, за да произвеждат храна, и вече търсят алтернативи.

Получаването на независими съвети и познания за алтернативите, както и диверсификацията на производството на храни с цел достъп до повече местни пазари обаче невинаги е лесно и затова много земеделски стопани  продължават да се въртят в колелото на  пестицидите / промишлеността. Ето защо са необходими партньорски обмени и независими консултантски услуги, така че земеделските стопани да научат повече и получат подкрепа за разработването на алтернативни подходи.

През последните десетилетия публично финансираните консултативни служби в земеделието в цяла Европа до голяма степен са заменени от частни консултантски услуги[31]. Някои от тези услуги са пряко свързани с компаниите за производство на пестициди, докато други получават процент от печалбите, реализирани от продажбата на пестициди, след като са препоръчали тяхната употреба.

Спешно трябва да намалим употребата на пестициди, за да отговорим на кризата в природата

Европа се намира в разгара на тежка екологична криза, в която хиляди животински видове и местообитания са изложени на риск, и която руши природните ресурси, от които зависи храната и благосъстоянието ни[32]. Експертите предупреждават, че интензивното селскостопанско производство излага на риск бъдещия ни достъп до храна[33].

  1. Храната без пестициди не трябва да струва повече

Лобито на агроиндустрията твърди, че храната без пестициди ще струва по-скъпо, но предпочита да пренебрегва скритите разходи за  обществото, свързани с употребата на пестициди: разходите за почистване на замърсените водни запаси, загубата на биоразнообразие, въздействието върху здравето и последиците за климата, и това са само някои от тях.

Данъкоплатците, земеделските производители и бъдещите поколения неизбежно плащат и ще продължават плащат тези скрити разходи по един или друг начин. В неотдавнашно проучване на BASIC се изчислява, че в Европа разходите, които пряко се дължат на пестицидите (и са поети от обществото), възлизат на 2,3 млрд. евро през 2017 г., което е два пъти повече от нетните печалби, пряко реализирани от индустрията (близо 0,9 млрд. евро през същата година)[34]. В дългосрочен план тези скрити разходи (наричани още външни ефекти) застрашават и цялото ни снабдяване с храни[35].

Текущият модел на индустриално земеделие е силно субсидиран от публичните политики. Това важи особено за Общата селскостопанска политика (ОСП), която представлява огромна част от бюджета на ЕС и определя приоритетите за финансиране на производството на храни. Досега ОСП е подкрепяла основно интензификацията на селското стопанство в полза на агробизнеса и големите стопанства, а не в полза на дребните производители на храни и природата[36].

Сегашният модел на неустойчиво производство на евтини храни означава също, че земеделските стопани и селскостопанските работници не получават справедлива цена за това, което произвеждат. Трябва да реформираме хранителната система, така че земеделските стопани да получават подобаващо възнаграждение за труда си.

За да получим справедливо разпределение на разходите, трябва да изместим субсидиите от въглеродно интензивния агробизнес и вместо това да инвестираме в земеделски методи, които не унищожават околната среда и правят здравословната храна по-достъпна и евтина за всички.

  1. Намалената употреба на пестициди не означава повече вносни храни

Агробизнес лобитата твърдят, че намаляването на употребата на пестициди в Европа ще доведе до внос на повече храни[37], което ще доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове и до по-голямо замърсяване, тъй като вносните храни ще бъдат отглеждани при по-ниски стандарти[38]. Установено е също така, че лобистите на индустрията са финансирали академични проучвания в подкрепа на своите твърдения[39].

Независими проучвания всъщност показват, че Европа може да се превърне от нетен вносител в нетен износител на храни, ако предприеме широк преход към агроекология, включващ цялата хранителна верига – от системите за селскостопанско производство до начина на хранене, включително намаляване на хранителните отпадъци[40].

Освен това според експертите  е подвеждащо да се предполага, че подобряването на стандартите в Европа просто ще пренесе проблемите, причинени от употребата на пестициди, на друго място[41]. Европа би могла да покаже водеща роля в световен мащаб, като приложи изцяло реформите в областта на пестицидите в рамките на инициативата „От фермата до вилицата“, повдигайки летвата, вместо да подкрепя надпреварата към дъното.

Този аргумент е още по-лицемерен, тъй като пестицидната индустрия в същото време лобира за блокиране на законодателни актове за спиране на износа на силно токсични пестициди, които са забранени в ЕС[42]. Фактът, че ЕС продължава да произвежда тези забранени пестициди и да ги изнася в други държави, е широко критикуван от организациите на гражданското общество и експертите по правата на човека като неприемлив двоен стандарт[43].

  1. ГМО не намаляват употребата на пестициди

Агробизнес корпорациите и техните лобита твърдят, че новото поколение генетично модифицирани култури (нови ГМО или т.нар. „нови геномни техники“) могат да помогнат на земеделските стопани да намалят употребата на пестициди и торове, но основните компании, които стоят зад новите ГМО, всъщност са същите компании, които произвеждат пестициди. Всъщност четирите най-големи световни корпорации за производство на пестициди (Bayer, Syngenta, Corteva и BASF) контролират и пазара на нови ГМО.

Същите обещания за намаляване на пестицидите бяха дадени и за първото поколение ГМО, когато те бяха въведени преди 20 години. Но устойчивите на хербициди култури са създадени така, че да оцелеят след третиране с хербициди. Тъй като плевелите стават все по-устойчиви на хербицидите, земеделските стопани разбират, че трябва да използват все повече и повече хербициди, за да получат същите добиви[44].  По подобен начин насекомите стават все по-устойчиви на инсектицидите, произвеждани от генетично модифицираните култури, устойчиви на насекоми, което кара земеделските стопани да се върнат към пръскането с все повече и повече инсектициди[45].

Въз основа на наличните данни е малко вероятно новите генетично модифицирани култури да намалят употребата на пестициди[46]. Някои от тях, които са в процес на разработване, дори са предназначени да я увеличат. Нов доклад на Foodwatch показва, че новите ГМО представляват опасно отклоняване на вниманието от десйтвително устойчиви решения[47]. Спешно е необходимо да се премине от корпоративен модел на земеделие към агроекология.

Заключение

Изглежда, че лоби групите на агробизнеса са решили да изопачат доказателствата, за да убедят създателите на политики да поставят печалбите им над действията за защита на хората и околната среда. Войната в Украйна не намалява необходимостта от действия в защита на климата и биоразнообразието – и затова е нужно да се премине към по-устойчива хранителна система. Ако не друго, войната в Украйна всъщност разкри крехкостта на сегашната ни хранителна система, която разчита само на няколко основни култури, отглеждани с енергоемки химически средства.

Макар че агроиндустрията твърди обратното, ясно е, че сегашното зависимо от пестициди и енергоемко индустриално земеделие не е решение за изхранването на света. Всъщност то унищожава самите основи, които правят възможно производството на храна: разнообразието от култури, здравите почви и стабилния климат.

Преходът към агроекология е от съществено значение, за да можем да отглеждаме храната си без да вредим на околната среда и на здравето си и са необходими политически реформи, които да стимулират този преход. Това включва подкрепа за земеделските стопани, за да произвеждат здравословна и достъпна храна без пестициди, както и осигуряване на справедлива цена за продукцията и достойно заплащане за селскостопанските работници. При наличието на правилните политики ЕС може да се откаже от използването на токсични химикали и да започне преход към по-устойчива хранителна система.

Новият регламент на ЕС за пестицидите е възможност за промяна. ЕС трябва да последва призива на гражданите[48] и да зададе посоката към Европа без пестициди, като подкрепи земеделските стопани в прехода им към агроекология и да отхвърли фалшивите обещания като новите ГМО. Необходими са спешни действия, за да защитим бъдещата си способност да произвеждаме храна.

 

Автори: Хелън Бърли и Клара Бургин

Приятели на Земята Европа провежда кампании за екологично устойчиви и социално справедливи общества, обединява повече от 30 национални организации с хиляди местни групи и е част от най-голямата световна мрежа за опазване на околната среда, Friends of the Earth International.

 

[1] Статия в Desmog: “How Big Ag is Delaying Sustainable Farming in Europe”, 2022

[2] Copa and Cogeca lobby minutes

[3] CropLife Europe: https://croplifeeurope.eu/press-releases/farm-to-fork-it-is-time-to-listen-to-what-the-data-says/

[4] CropLife International: https://pesticidefacts.org/topics/necessity-of-pesticides/

[5] Статистически данни на Eurostat: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Extra-EU_trade_in_agricultural_goods

[6] Изследване на Европейската комисия: study on the Drivers of Food Security, 2023

[7] United Nations General Assembly: “Report of the Special Rapporteur on the right to food”, 2017

[8] Виж карето с текст на стр.4 за дефиниция на интегрирано управление на вредителите (IPM)

[9] Доклад на PAN Europe, “Are pesticides needed to feed the world?”, 2017

[10] Позиция, подписана от над 700 научни изследователи: We need a food system transformation—In the face of the Russia-Ukraine war, now more than ever, 2022

[11] Писмо от научни изследователи до Европейската комисия: https://slakner.files.wordpress.com/2022/03/peer-2022-open-letter-war-in-ukraine-and-food-security.pdf

[12] Доклад на Oxfam International Debunking 10 myths about the global food

system and what drives hunger, 2022

[13] Прогнози на FAO: https://www.fao.org/worldfoodsituation/csdb/en/

[14] Доклад на IPES-Food: “Another Perfect Storm”, 2022

[15] Доклад на Greenpeace: “What Europe’s policy-makers must do to truly achieve food security”, 2022

[16] Доклад на Feedback EU: “No food to waste”, 2022

[17] Писмо от научни изследователи до Европейската комисия: https://slakner.files.wordpress.com/2022/03/peer-2022-open-letter-war-in-ukraine-and-food-security.pdf

[18] https://pesticidefacts.org/topics/necessity-of-pesticides/

[19] https://agriculture.ec.europa.eu/system/files/2023-01/agri-market-brief-20-organic-farming-eu_en_1.pdf

[20] Сайтът на PAN Europe на тема low-impact farming и резултатите от изследването IPM works 

[21] Доклад на ECVC: ”Pesticides Out”, 2018

[22] Tamburini et al. „Agricultural diversification promotes multiple ecosystem services without compromising yield.“ Science advances, 2020 и скорошно проучване на INRAE “Protect crops by increasing plant diversity in agricultural areas, 2022

[23] Доклад на Foodwatch: “Locked-in pesticides”, 2022 и доклад на IPES Food: “From Uniformity to Diversity”, 2016

[24] Chaplin-Kramer, Chappell, & Bennett “Un-yielding: Evidence for the agriculture transformation we need”, Annals of the New York Academy of Sciences, 2022

[25] Poux & AubertAn agroecological Europe in 2050: multifunctional agriculture for healthy eating, 2018

[26] Nilsson et al. „Farm performance and input self-sufficiency increases with functional crop diversity on Swedish farms.“ Ecological Economics, 2022, Kerr, Rachel Bezner, et al. „Can agroecology improve food security and nutrition? A review.“ Global Food Security, 2021 и Van der Ploeg et al, “The economic potential of agroecology: Empirical evidence from Europe”, 2019

[27] FAO: 10 Elements of Agroecology, 2018

[28] Доклад на PAN Europe и IBMA “Integrated Pest Management: Working with nature

[29] Gangemi et al. „Occupational exposure to pesticides as a possible risk factor for the development of chronic diseases in humans„, Molecular medicine reports, 2016 и научен преглед на ефекта от пестицидите върху човешкото здраве: https://presse.inserm.fr/en/inserm-publishes-its-latest-collective-expert-review-on-the-health-effects-of-pesticides/43303/

[30] Доклад на ECVC: “Pesticides Out”, 2018

[31] Доклад на Foodwatch:“Locked-in pesticides”, 2022

[32] Доклад на EEA: “Latest evaluation shows Europe’s nature in serious, continuing decline”, 2020

[33] Доклад на FAO, IPCC и IPBES

[34] Доклад на Le Basic, “Pesticides: A model that is costing us dearly”, 2021

[35] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO) “The future of food and agriculture: Trends and challenges”, 2017

[36] Доклад на Приятели на Земята – Европа “The Re-CAP: Does the EU’s new farming policy promote climate justice?”, 2022

[37] https://swiss-food.ch/en/articles/agricultural-production-in-the-eu-to-drop-by-20-percent

[38] https://www.foodingredientsfirst.com/news/reviewing-pesticide-cuts-eu-urged-to-scrap-reduction-targets-or-face-exacerbating-food-crisis.html

[39] Доклад на CEO: “The pesticide industry’s toxic lobbying tactics against Farm to Fork”, 2022

[40] Poux & Aubert,An agroecological Europe in 2050: multifunctional agriculture for healthy eating, 2018

[41] Статия в Desmog “How Big Ag is Delaying Sustainable Farming in Europe”, 2022

[42] Статия в Public Eye https://www.publiceye.ch/en/topics/pesticides/banned-in-europe, 2020

[43] Pesticide Atlas on imports and exports, 2022 и позиция, подписана от 326 НПО и профсъюзи, изискващи забрана върху износа на пестициди и други опасни химикали, които са забранени в Европа, https://corporateeurope.org/sites/default/files/2022-11/joint-statement-1-december-2022.pdf, 2022

[44] Benbrook, “Trends in glyphosate herbicide use in the United States and globally”, Environmental Sciences Europe, 2016

[45] Tabashnik, Bruce E., et al. „Insect resistance to Bt crops: evidence versus theoryNature biotechnology, 2008

[46] Доклад: “New GMOs and pesticides reduction: fast-track to failure”, 2022

[47] Foodwatch: “New Genomic Techniques (NGTs) won’t reduce pesticide use in the EU”, 2023

[48] Над милион европейци подписаха Save Bees and Farmers Citizens’ Initiative, с която изискват намаляването на синтетичните пестициди с 80 % до 2030 г., поетапно отпадане на синтетичните пестициди в Европа до 2035 г., както и силна подкрепа за земеделските стопани за преминаване към към агроекология.

, , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2022 г. на ЕС „За Земята“

Свалете отчета като pdf файл

, ,

Наръчник с инструкции за игри в платформата ActionBound

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
, , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „За Земята“

С радост ви представяме годишния описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „ За Земята. Изготвихме го с много желание и старание, за да бъде съдържанието му по-достъпно, илюстрирано и разбираемо за вас – хората, които ни подкрепят и помагат.
2021 г. мина в несигурността на пандемията на COVID-19 и все по-осезаемата глобална климатична криза. Екипът на „За Земята“ се разрасна и още по-активно работи върху темите „Енергия и климат“, „Икономическа справедливост“, „Въздух“, „Нулеви отпадъци“, „Храна и земеделие“, „Училище за устойчивост“.
Справедливият енергиен преход и предложенията за реформи и инвестиционни проекти в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха основен акцент в работата на екип „Енергия и климат“. Започнахме да работим върху мерки за въвеждане на ВЕИ и енергийна ефективност, продължихме работата с местни общности и стартирахме кампанията срещу изкопаемия газ.
През 2021 г., чрез участието си в колективен иск, „За Земята“ спечели дело срещу Столична община, като съдът задължи администрацията да предприеме мерки за подобряване качеството на въздуха в София.
Изгарянето на отпадъци в тецове и специално построени съоръжения продължи да мобилизира местните общности. Работата с хората от Девня се разви в структурирана кампания, като започнахме да работим усилено с общини за насърчаване на „нулеви отпдъци” като подход за управление на отпадъци.
Въвеждането на правила за намаляване на еднократната пластмаса чрез Общоевропейска директива беше стъпка в правилната посока. Но преобладаващата част от най-често срещаните отпадъци са пластмасови бутилки. Затова усилията на екип Нулеви отпадъци се насочиха към популяризиране на решенията и въвеждане на депозитна система за пластмасови бутилки.

,

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Доказателствата са категорични – новите ГМО няма да намалят употребата на пестициди.

ГМ култури от първо поколение бяха въведени преди повече от 20 години с обещания за намаляване на употребата на пестициди – обещания, които сега се дават за новите ГМ култури. Данните обаче показват, че това първо поколение ГМ култури, всъщност е увеличило употребата на пестициди в страните, където те се отглеждат широко.

За да се постигнат целите за намаляване употребата на пестициди, вземащите решения трябва да предприемат следните действия:

Да признаят, че обещанията на биотехнологичната индустрия не са доказани.

Да приемат реални решения за намаляване на пестицидите и насърчаване на промяна в обществената политика и законодателство.

Да въведат регулация на новите ГМО съгласно съществуващите закони за ГМО, за да се осигури свобода на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите, както и прилагане на строги мерки за безопасност на храните преди пускането им на пазара и етикирането им.

Вижте повече в доклада.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Май 2022 | Приятели на Земята Европа

Автор: Claire Robinson
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

 

 

,

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ

Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.

Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.

Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.

Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.

Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:

  • Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
  • Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Декември 2021 | Приятели на Земята Европа
Автор: Cass Hebron
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

, ,

Да редактираш истината. Редактирането на гени не е решение.

Редактирането на гени не е решение на промените в климата. 

Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.

Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.

Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.

Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.

Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

rainwater collection
, ,

Дъждовна вода за дворната градина – кратко ръководство

Кратко ръководство за собственоръчно изграждане на система за събиране и използване на дъждовна вода в дворни градини.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

, , , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2018 г. на екологично сдружение За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали

 

, , , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2019 г. на екологично сдружение За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, , ,

Не на генетичното насочване: генна модификация на дивите видове и цели екосистеми

От изобретяването на техниката за генетично инженерство CRISPR/Cas, гените могат да бъдат променени много по-фундаментално, отколкото е било възможно преди. С помощта на генетично редактиране могат да бъдат променени не само гените на обработваеми култури и добитък, но и тези на диви животни и растения. По този начин природата – взаимодействието на видовете в техните екосистеми – също може да бъде генетично препрограмирана в близко бъдеще, за да отговаря на човешките цели.

За Земята казва „не“ на подобни експерименти!

Read more

, , ,

„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО

В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.

Ето и накратко какво засягаме с него:

  • Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
  • Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
  • Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
  • Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
  • Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
  • Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
  • Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
  • Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
  • Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
  • Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.

Вижте целия доклад тук.

,

Генното инженерство застрашава поминъка на бъдещите поколения

Защо новите геномни техники трябва да бъдат обект на строго регулиране

Ще се появят ли ГМО в чиниите и полетата ни, които не се изследват достатъчно, без дори да се етикетират?
Това е реална опасност, свързана с нови техники за произвоство на ГМО, наречени генетично редактиране. В момента европейските институции са под силен натиск от индустрията за облекчаване на регулациите им.
, ,

Атлас на почвите

Това издание на „Атлас на почвите“ има за цел да представи на широката българска публика почвата в цялата си палитра от функции. Кратки статии и красноречиви графики изобразяват динамичната връзка между световната интактна екосистема и антропогенната намеса, както и глобалните липси и излишъци от храна. И не на последно място се разглежда проблемът с концентрацията на земеделските земи и тяхното умишлено заграбване. България също е засегната, затова е време да осъзнаем проблемите и да започнем да се занимаваме с тях.

Атлас на почвите“ показва тенденциите, шансовете, рисковете и грешките в боравенето със земята. В същото време излага на показ усилията на политиката и дава импулс за това как всеки един от нас може да допринесе за опазване на почвата. Дребните земеделци, които обичат земята си са надежда за бъдещето. Нека този атлас им вдъхне смелост. Ние използваме почвите по света, като че ли те са неизчерпаеми и при това теглим от сметка, в която не внасяме нищо. За образуването на един тънък слой плодородна почва често са необходими няколко хиляди години, а само един час силен дъжд може да я унищожи. Почвите не се възстановяват в рамките на един човешки живот. Към това се добавя и фактът, че достъпът до почви по света е разпределен много различно. Липсата на оземляване или стопанисването на много малки площи застрашават преживяването на много семейства. Средният европеец се нуждае от 1,3 хектара (13 дка) годишно за производството на консумираните от него продукти. Това е точно шест пъти повече, отколкото се полагат на един човек в Бангладеш. Освен това, почти 60% от използваните за консумацията в Европа площи са извън територията на ЕС.

Потребността от храни, фуражи и биомаса за производство на гориво в световен мащаб нараства непрекъснато. В тази връзка нараства все повече и стойността на земята. Борбата за гарантирани права на ползване на земята, било колективно или индивидуално, представлява централен въпрос за преживяването в много региони по света. Глобалното значение на почвите изисква глобални отговори.

Прочетете целия доклад тук.

, , , , ,

Наръчник на младия активист

Ако си мечтал да разрешиш някой екологичен конфликт, да спреш експлоатацията на хората и природата, да даваш пример за природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, да помагаш на близки или далечни хора, жертви на екологична несправедливост; ако някъде в теб гори пламъка на революцията, то чети, учи се и бъди като нас! Още един За Земята!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда

Докладът  успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?

,

Концентрация на земеделието в България. Необходимите реформи

В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.

В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.

Прочетете доклада тук.

 

,

Стоп на новите ГМО!

В тази брошура представяме накратко какво са новото поколение ГМО или както ги наричаме ГМО2.0.

Представяме и 12-те причини, заради които според нас те следва да бъдат регулирани като познатите ни досега ГМО. Т.е. да минават предвидените в европейското законодателство процедури по установяване на безопасността, преди да бъдат разрешени за използване в селското стопанство или да бъдат влагани в храните и фуражите, както и ако се предлагат на пазара – да бъдат етикетирани, че съдържат ГМО. Причините могат да се обобщят, с това че ГМО2.0 крият същите рискове, макар и биотехнолгичните лобита ги определят като „прецизни“  и без възможност да създават неочаквани проблеми. Впрочем, те твърдяха същото и за предишното поколение ГМО в дебатите за начина им на регулиране.

Прочетете брушурата тук.

,

Становище относно етикетиране и проследяемост на продукти „Без ГМО“

Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons

Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ относно проект на Закон на храните 2017 в частта, касаеща етикетиране и проследяемост на продукти с надпис „Без ГМО“ от 21.11.2017 г., което беше изпратено до Комисия по земеделие и храните на Народното събрание.

Прочетете Становището тук.

, ,

Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт „Без ГМО“

Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“.  Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.

Прочетете доклада тук.

,

Концентрация на земеделието в България

С този доклад оборваме широко разпространените допускания за раздробеност на българското земеделие и представяме една по-усложнена картина на ситуацията. Дори бегъл поглед върху държавните статистики показва, че има устойчива тенденция към спад на общия брой на земеделските стопанства и съсредоточаване на използваната земеделска площ в ръцете на малко, но големи стопанства.

Изследването ни показва, че в страната ни процесите на „заграбване на земя“ (от англ. land grabbing) са изключително напреднали, като през 2013 г. едва 4% от земеделските производители стопанисват 85% от използваната земеделска площ.

Земята в България е изключително неравномерно разпределена и спрямо средните нива в Европа. За 2010 г. средният дял на стопанствата с под 2 ха за ЕС-28 е около 50%, а в България е над 80%. За 2010 г. средните стопанства (с ИЗП от 2 до 10 ха) в България имат тройно по-малък дял в местното селско стопанство спрямо средните нива в ЕС-28.

Прочетете доклада тук.

,

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

За Земята публикува  брошура с инфографики , базирани на данни от социологическо проучване в осем европейски страни, изготвено за Приятели на Земята Европа и За Земята, което показа висока обществена подкрепа за устойчиво произведена и продавана локално храна.

Според проучването 94% от българите смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. От интервюираните в страната 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава. В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона.   Според За Земята тези данни показват, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произвeдени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др.

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

,

Храна от стопанството: социалните, екологичните и икономическите ползи от местните хранителни системи

В близкото бъдеще ще бъдем принудени не само да изхранваме повече хора по един устойчив начин, но освен това ще се наложи да задоволяваме нови и променящи се обществени потребности.

Този доклад разглежда някои от най-новаторските и находчиви начини, по които са започнали да се справят с този проблем производителите и потребителите на храни в различни части на Европа. Разглеждаме пет случая, онагледяващи различните пътища, по които общности откриват по-устойчиви начини да се произвежда и консумира храна с изгода за всички. Методите са различни, но резултатите са едни и същи: контролът върху хранителната система се връща отново към малките, устойчиви стопанства и производителите на храна, за сметка на едрия промишлен бизнес, който владее пазара днес и който поставя печалбата преди благосъстоянието на хората и на планетата.

Прочетете доклада тук.