,

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Доказателствата са категорични – новите ГМО няма да намалят употребата на пестициди.

ГМ култури от първо поколение бяха въведени преди повече от 20 години с обещания за намаляване на употребата на пестициди – обещания, които сега се дават за новите ГМ култури. Данните обаче показват, че това първо поколение ГМ култури, всъщност е увеличило употребата на пестициди в страните, където те се отглеждат широко.

За да се постигнат целите за намаляване употребата на пестициди, вземащите решения трябва да предприемат следните действия:

Да признаят, че обещанията на биотехнологичната индустрия не са доказани.

Да приемат реални решения за намаляване на пестицидите и насърчаване на промяна в обществената политика и законодателство.

Да въведат регулация на новите ГМО съгласно съществуващите закони за ГМО, за да се осигури свобода на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите, както и прилагане на строги мерки за безопасност на храните преди пускането им на пазара и етикирането им.

Вижте повече в доклада.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Май 2022 | Приятели на Земята Европа

Автор: Claire Robinson
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

 

 

,

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ

Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.

Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.

Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.

Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.

Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:

  • Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
  • Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Декември 2021 | Приятели на Земята Европа
Автор: Cass Hebron
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

, ,

Да редактираш истината. Редактирането на гени не е решение.

Редактирането на гени не е решение на промените в климата. 

Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.

Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.

Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.

Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.

Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

rainwater collection
, ,

Дъждовна вода за дворната градина – кратко ръководство

Кратко ръководство за собственоръчно изграждане на система за събиране и използване на дъждовна вода в дворни градини.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

, , , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2018 г. на екологично сдружение За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали

 

, , , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2019 г. на екологично сдружение За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, , ,

Не на генетичното насочване: генна модификация на дивите видове и цели екосистеми

От изобретяването на техниката за генетично инженерство CRISPR/Cas, гените могат да бъдат променени много по-фундаментално, отколкото е било възможно преди. С помощта на генетично редактиране могат да бъдат променени не само гените на обработваеми култури и добитък, но и тези на диви животни и растения. По този начин природата – взаимодействието на видовете в техните екосистеми – също може да бъде генетично препрограмирана в близко бъдеще, за да отговаря на човешките цели.

За Земята казва „не“ на подобни експерименти!

Read more

, , ,

„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО

В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.

Ето и накратко какво засягаме с него:

  • Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
  • Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
  • Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
  • Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
  • Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
  • Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
  • Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
  • Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
  • Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
  • Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.

Вижте целия доклад тук.

,

Генното инженерство застрашава поминъка на бъдещите поколения

Защо новите геномни техники трябва да бъдат обект на строго регулиране

Ще се появят ли ГМО в чиниите и полетата ни, които не се изследват достатъчно, без дори да се етикетират?
Това е реална опасност, свързана с нови техники за произвоство на ГМО, наречени генетично редактиране. В момента европейските институции са под силен натиск от индустрията за облекчаване на регулациите им.
, ,

Атлас на почвите

Това издание на „Атлас на почвите“ има за цел да представи на широката българска публика почвата в цялата си палитра от функции. Кратки статии и красноречиви графики изобразяват динамичната връзка между световната интактна екосистема и антропогенната намеса, както и глобалните липси и излишъци от храна. И не на последно място се разглежда проблемът с концентрацията на земеделските земи и тяхното умишлено заграбване. България също е засегната, затова е време да осъзнаем проблемите и да започнем да се занимаваме с тях.

Атлас на почвите“ показва тенденциите, шансовете, рисковете и грешките в боравенето със земята. В същото време излага на показ усилията на политиката и дава импулс за това как всеки един от нас може да допринесе за опазване на почвата. Дребните земеделци, които обичат земята си са надежда за бъдещето. Нека този атлас им вдъхне смелост. Ние използваме почвите по света, като че ли те са неизчерпаеми и при това теглим от сметка, в която не внасяме нищо. За образуването на един тънък слой плодородна почва често са необходими няколко хиляди години, а само един час силен дъжд може да я унищожи. Почвите не се възстановяват в рамките на един човешки живот. Към това се добавя и фактът, че достъпът до почви по света е разпределен много различно. Липсата на оземляване или стопанисването на много малки площи застрашават преживяването на много семейства. Средният европеец се нуждае от 1,3 хектара (13 дка) годишно за производството на консумираните от него продукти. Това е точно шест пъти повече, отколкото се полагат на един човек в Бангладеш. Освен това, почти 60% от използваните за консумацията в Европа площи са извън територията на ЕС.

Потребността от храни, фуражи и биомаса за производство на гориво в световен мащаб нараства непрекъснато. В тази връзка нараства все повече и стойността на земята. Борбата за гарантирани права на ползване на земята, било колективно или индивидуално, представлява централен въпрос за преживяването в много региони по света. Глобалното значение на почвите изисква глобални отговори.

Прочетете целия доклад тук.

, , , , ,

Наръчник на младия активист

Ако си мечтал да разрешиш някой екологичен конфликт, да спреш експлоатацията на хората и природата, да даваш пример за природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, да помагаш на близки или далечни хора, жертви на екологична несправедливост; ако някъде в теб гори пламъка на революцията, то чети, учи се и бъди като нас! Още един За Земята!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда

Докладът  успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?

,

Концентрация на земеделието в България. Необходимите реформи

В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.

В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.

Прочетете доклада тук.

 

,

Стоп на новите ГМО!

В тази брошура представяме накратко какво са новото поколение ГМО или както ги наричаме ГМО2.0.

Представяме и 12-те причини, заради които според нас те следва да бъдат регулирани като познатите ни досега ГМО. Т.е. да минават предвидените в европейското законодателство процедури по установяване на безопасността, преди да бъдат разрешени за използване в селското стопанство или да бъдат влагани в храните и фуражите, както и ако се предлагат на пазара – да бъдат етикетирани, че съдържат ГМО. Причините могат да се обобщят, с това че ГМО2.0 крият същите рискове, макар и биотехнолгичните лобита ги определят като „прецизни“  и без възможност да създават неочаквани проблеми. Впрочем, те твърдяха същото и за предишното поколение ГМО в дебатите за начина им на регулиране.

Прочетете брушурата тук.

,

Становище относно етикетиране и проследяемост на продукти „Без ГМО“

Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons

Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ относно проект на Закон на храните 2017 в частта, касаеща етикетиране и проследяемост на продукти с надпис „Без ГМО“ от 21.11.2017 г., което беше изпратено до Комисия по земеделие и храните на Народното събрание.

Прочетете Становището тук.

, ,

Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт „Без ГМО“

Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“.  Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.

Прочетете доклада тук.

,

Концентрация на земеделието в България

С този доклад оборваме широко разпространените допускания за раздробеност на българското земеделие и представяме една по-усложнена картина на ситуацията. Дори бегъл поглед върху държавните статистики показва, че има устойчива тенденция към спад на общия брой на земеделските стопанства и съсредоточаване на използваната земеделска площ в ръцете на малко, но големи стопанства.

Изследването ни показва, че в страната ни процесите на „заграбване на земя“ (от англ. land grabbing) са изключително напреднали, като през 2013 г. едва 4% от земеделските производители стопанисват 85% от използваната земеделска площ.

Земята в България е изключително неравномерно разпределена и спрямо средните нива в Европа. За 2010 г. средният дял на стопанствата с под 2 ха за ЕС-28 е около 50%, а в България е над 80%. За 2010 г. средните стопанства (с ИЗП от 2 до 10 ха) в България имат тройно по-малък дял в местното селско стопанство спрямо средните нива в ЕС-28.

Прочетете доклада тук.

,

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

За Земята публикува  брошура с инфографики , базирани на данни от социологическо проучване в осем европейски страни, изготвено за Приятели на Земята Европа и За Земята, което показа висока обществена подкрепа за устойчиво произведена и продавана локално храна.

Според проучването 94% от българите смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. От интервюираните в страната 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава. В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона.   Според За Земята тези данни показват, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произвeдени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др.

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

,

Храна от стопанството: социалните, екологичните и икономическите ползи от местните хранителни системи

В близкото бъдеще ще бъдем принудени не само да изхранваме повече хора по един устойчив начин, но освен това ще се наложи да задоволяваме нови и променящи се обществени потребности.

Този доклад разглежда някои от най-новаторските и находчиви начини, по които са започнали да се справят с този проблем производителите и потребителите на храни в различни части на Европа. Разглеждаме пет случая, онагледяващи различните пътища, по които общности откриват по-устойчиви начини да се произвежда и консумира храна с изгода за всички. Методите са различни, но резултатите са едни и същи: контролът върху хранителната система се връща отново към малките, устойчиви стопанства и производителите на храна, за сметка на едрия промишлен бизнес, който владее пазара днес и който поставя печалбата преди благосъстоянието на хората и на планетата.

Прочетете доклада тук.