Годишен описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „За Земята“
От момента, в който се събуждаме и си мием зъбите сутрин, до момента, в който гледаме телевизия в края на деня, сме заобиколени от пластмаса. Толкова много, че е трудно да си представим човек да излезе от магазина без поне един предмет, който да е в пластмасова опаковка. И не само количеството произведена пластмаса е проблем. Всичко свързано с нея е вредно за планетата, от въздействието на изкопаемите горива, които се извличат за направата ѝ, до вредните за здравето ефекти на токсините, които се отделят при горенето ѝ, до опустошителното ѝ действие върху морските обитатели.
Не винаги е било така. Всъщност днес има хора родени в среда без почти никакви пластмаси. Представете си да отидете на плажа без да намерите нито едно парченце пластмасов отпадък или да посетите фестивал сред природата без из храстите да виждате захвърлени шишета, кенчета и прибори за еднократна употреба. Това е напълно възможно и зависи от действията, които решим да предприемем в тази посока. Можем да направим редица стъпки, без да чакаме държавни решения и политики да ни стимулират. Ако обичате да посещавате масови събития на открито или пък се каните сами да организирате такива, споделяме с вас няколко съвета за фестивали без отпадъци.
Помагалото е предназначено за учители в средното училище. То е състaвено в три части: управление на отпадъците за ученици, отпадъците в други учебни предмети, практически занимания и игри.
Уроците от част 1 включват лекция, задачи и като най-забавна част от всеки урок – допълнителен материал. Препоръчително е учителят, преподаващ тази част да има екологично образование или задълбочени познания в областта на управлението на отпадъците. В скоби след заглавието на всеки урок е посочен препоръчителния брой учебни часове.
Учебиният материал в част 2 е предназначен за учителите по основните предмети (математика, литература, физика, химия, история, география на България, английски и френски език). По свое усмотрение, всеки учител по горните предмети може да включи предлагания материал в преподавания от него предмет, както за да разнообрази учебната програма, така и за да повиши екологичната култура на учениците.
Част 3 на помагалото е посветена на извън класната кръжочна дейност. Представените игри и занимания са предназначени за разработване в извън учебно време – например празници, посветени на околната среда, екскурзии, обществено полезни мероприятия. Независимо от това, информацията, съдържаща се в тази част, не се препокрива с останалите две части и след просмисляне на начина на преподаване е възможно да бъде включена и в редовните учебни часове.
Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента
Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.
Данък пластмаса
От началото на 2021 година съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява националната вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Според изчисления на Центъра за европейски политики, годишното задължение на България с намалението, заради по-ниския от среден за ЕС брутен национален доход на глава от населението, се очаква да е 20 912 800 евро. Ако тежестта за покриването на това ново задължение падне върху потребителите, то българите ще плащат по 3 пъти за отпадъците си от опаковки. Първи път под формата на продуктова такса, втори път като данъкоплатци чрез такса „Битови отпадъци“ за опаковките в смесените отпадъци, а с въвеждането на новия „данък пластмаса” изглежда ще заплатят и трети път за една неефективна система за управление на отпадъци.
С настоящето становище Ви представяме нашите коментари и предложения относно въпроса как да се избегне „тройно плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.
Призоваваме за действия в посока подобряване на управлението на отпадъци в България, което да насърчи намаляването на генерираните отпадъци от опаковки и да спомогне за прехода на страната ни и Европа към кръгова икономика и намаляване на замърсяването на околната среда.
Сертификатът насърчава общините да се ангажират с по-амбициозни цели и същевременно да прилагат по-екологични и по-устойчиви политики и решения по отношение на управлението на отпадъците и практиките на кръговата икономика.
Писмо във връзка със завода за изгаряне на отпадъци в София до Комисия по ревизия за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години.
Подробен списък с критериите, свързани с процедурата по сертифициране на общини с нулеви отпадъци.
Процедурата се състои от три етапа:
Първа стъпка: Получаване на статут на кандидат
Втора стъпка: Прилагане мерки за изпълнение на задължителните изисквания
Трета стъпка: Преминаване на одит и получаване на сертификат според нивото на постигнатите резултати
До юли 2021 г. държавите-членки трябва да приемат Директива за пластмасите за еднократна употреба (т.нар. SUP директива). Това е важно законодателство, чиято цел е да се намали вредното въздействие на някои пластмасови продукти за еднократна употреба върху човешкото здраве и околната среда.
* Как да приложим разширената отговорност на производителя и колко ще плащат производителите за почистване на пластмасовите отпадъци?
* Какви мерки са осъществими? Могат ли потребителите просто да носят собствените си чаши и съдове за храна в кафенета и ресторанти?
* Как да гарантираме устойчиво управление на ресурсите? Каква е ролята на контейнерите за многократна употреба?
Международните експерти вече са анализирали тези проблеми и са набелязали подходящи управленски подходи, които могат да бъдат приложени на национално ниво и да допринесат за развитието на кръговата икономика.
Работният език на срещата е английски с осигурен симултанен превод на български език.
Заповядайте на 16 юни от 17:00 ч на онлайн среща, в която да обсъдим заедно с Петер Ек от Earth Care и Жустин Малио от Rethink Plastic Alliance вижданията и предложенията на академичните среди и неправителствените организации от Европа.
Записване за участие: моля изпратете имейл до judit.ujfalussy@reloopplatform.org.
Изпратете тази покана и до заинтересовани ваши контакти: Покана за уебинар относно „пластмасовата директива“
Казус номер 7 от поредицата за общини с нулеви отпадъци на Европейската мрежа за нулеви отпадъци (Zero Waste Europe)
Новата инициатива на Екологично сдружение „За Земята“ е насочена към българските общини, желаещи да бъдат водещи в доброто управление на отпадъците и да служат за пример в прехода към кръгова икономика в България.
Бутилки, кенчета и кутии за еднократна употреба се използват за продажба на все по-голямо разнообразие от напитки като вода, безалкохолни напитки, сокове, енергийни напитки, мляко, алкохол и други. След краткосрочната им употреба те се превръщат в огромно количество боклук, който често срещаме в реки, дерета, крайпътни отбивки и къде ли още не. Вече повече от 40 години има дебат относно най-ефективния начин за събиране на тези контейнери, за да могат да бъдат рециклирани качествено. Въпреки че най-често се твърди, че решението за справяне с огромните количества отпадъци от контейнери за напитки са общинските програми за рециклиране, които ползват домакинствата, през последните години се наблюдава безпрецедентен интерес към инициативи за възвръщаем депозит, като някои държави приемат нови и разширени закони за депозити като допълнение към съществуващите им модели за събиране на отпадъци от домакинствата.
Какво е депозитната система?
При депозитната система потребителите, които купуват даден продукт, плащат допълнителна сума (депозит), която ще им бъде възстановена при връщането на опаковката или продукта в пункта за събиране. Системата се основава на предлагане на икономически стимул за потребителите да връщат празните контейнери във всеки магазин, така че те да бъдат използвани повторно или рециклирани.
Какви са предимствата на депозита?
– Депозитната система е ясна и лесна за използване – потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.
– Депозитите водят до повече рециклиране – по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.
– Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.
– Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.
– Обхватът на депозитните системи постоянно нараства – такива действат в над 40 региона и държави по света, от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция.
Презентация на тема: Представяне на сертификат за общини от Европейската мрежа за
нулеви отпадъци. Времетраене: 10 минути
Представена от Евгения Ташева на 4 декември 2020 г. пред Националната асамблея на Асоциацията на еколозите от общините в България.
Дори при усложнена пандемична обстановка, събирането на отпадъците е обществено значима дейност, която не бива да спира да се подобрява. Европейската мрежа за нулеви отпадъци предлага работещо решение за местните власти, които искат да подобрят ефективността и да ограничат разходите за управление на битовите отпадъци, които представляват едно от най-важните пера в общинските бюджети. Българският член на международната мрежа – екологично сдружение За Земята – представя основните критерии, включени в процеса по сертифициране на общини, стремящи се към нулеви отпадъци. Целта е обсъждане на изпълнимостта на критериите в българските условия.
Представяме българското издание на Атлас на пластмасата – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата) и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят.
„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“ – от авторите на Атласа
Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.
Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.
Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.
Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях.
Част от основните секции в атласа са:
Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си.
Уважаеми г-н министър,
Във връзка с Европейската директива за намаляване на въздействието на някои пластмасови продукти върху околната среда (Директивата) отправяме към Вас запитване относно напредъка, плана и графика на процеса по транспонирането ѝ у нас, както и конкретни препоръки относно нейното пренасяне в българското законодателство.
Директивата е положителна първа стъпка към намаляване на производството и потреблението на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия. Независимо от това, мащабът на пластмасовото замърсяване далеч надхвърля обхвата на краткия списък със забранени изделия в Директивата. Директивата не само дава възможност, но и насърчава по-амбициозни стъпки от държавите членки за ограничаването на използването на по-широк спектър пластмасови изделия за еднократна употреба.
Според национално представително проучване на обществените нагласи от началото на тази година, 95% от българските граждани искат от Вас да предприемете решителни действия за справяне с кризата с пластмасовото замърсяване, като над две трети от хората са готови да се откажат от някои пластмасови изделия за многократна употреба.1 Държавата, общините, бизнеса и обществото – всички те играят важна роля в борба с пластмасовото замърсяване. Ето защо новото законодателство трябва да се разглежда като възможност, която ще бъде от полза за всички участници. Затова се обръщаме към Вас с конкретни предложения как да приложите този законодателен акт със засилени цели, ускорена времева рамка и по-смели мерки, както позволява Директивата, така че да има действителни положителни резултати.
С настоящото писмо също така заявяваме интерес в качеството си граждански организации да се включим като заинтересована страна в процеса на транспониране на Директивата чрез участие в съответните работни групи, срещи и писмени консултации. Ако Ви е необходима повече информация или имате въпроси относно изложените предложения, ще се радваме да се срещнем с Вас през идните седмици. Лице за контакт: Евгения Ташева, e.tasheva@zazemiata.org.
Следва изложение на нашите препоръки за ефективно прилагане на Директивата 2019/904 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда в България.
Екологично сдружение „За Земята“и „Грийнпийс“ – България
София заслужава по-умно управление на отпадъците! Затова съвместен екип на За Земята и Горичка формулира 4 базови предложения за подобряване на системата за управление на отпадъците в Столична община. Това не са всички промени, които е необходимо да се направят, но е едно добро начало.
Предложенията са:
1. Въвеждане на разделно събиране на хранителните отпадъци от домакинствата – кафява кофа за хранителни отпадъци до всеки комплект цветни кофи за рециклируеми отпадъци;
2. Поставяне на повече кофи за разделно събиране на рециклируеми отпадъци, така че да има цветни кофи на максимум 150 м от всяка жилищна и обществена сграда;
3. Обособяване на площадки във всеки квартал за приемане на всички видове разделно събрани отпадъци от домакинствата, които да работят с удължено работно време.
4. Предоставяне на достъпна, актуална, изчерпателна и разбираема информация за местата и начина на предаване на различните видове отпадъци и тяхната по-нататъшна преработка, за количествата рециклирани, компостирани, изгорени и депонирани отпадъци, за разходите за управление на отпадъците и за размера и начина на изчисляване на такса „битови отпадъци“.
Повече подробности вижте в инфографиките и писмото, изпратено до кмета на Столична община.
януари 2020 г.
Поръчано от екологично сдружение “За Земята”
Изпълнено от Маркетлинкс
През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Често намираме пластмасови отпадъци в морето, по плажовете, планинските пътеки, реките, градските градини, улици и площади, и всякакви открити пространства. Пластмасата е най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове и дори бутилирана вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени. Поради тези причини Европейският съюз въвежда ограничения за пластмасата за еднократна употреба, които България трябва да приложи от юли 2021 г. Тези ограничения включват забрана за седем продукта (клечки за уши, стиропорени съдове и др.). Други осем вида широко използвани изделия като пластмасовите бутилки, еднократните кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокрите кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение, но с цели за ограничаване на използваните количества.
Резултатите от проучването недвусмислено оборват широко разпространеното твърдение, че лошото управление на отпадъците у нас се дължи на липса на съзнание у гражданите. Преобладаващата част от анкетираните заявяват готовност да действат на лично ниво чрез промяна на навиците си, например като заменят пластмасовите пазарски пликове с платнени торби или като използват лични бутилки и чаши за многократна употреба. Същевременно запитаните изразяват силна подкрепа за по-решителни мерки от страна на държавните институции и производителите за намаляване употребата на пластмасови изделия и произтичащото от тях замърсяване на околната среда.
За да са възможно най-ефективни, политиките и мерките за ограничаване на използването на пластмаса, трябва да бъдат съобразени с обществени нагласи поради ключовата роля на гражданите като потребители и данъкоплатци.
Станахме част от световната премиера на “История на пластмасата” / The Story Of Plastic и тъй като филмът повдига много въпроси, нашият екип организира дискусия с участието на Less Plastic Bulgariа.
В нея взеха участие Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ и Никола Бобчев от Less Plastic. И двамата работят от години, за да помогнат на много хора да употребяват по-малко излишни пластмасови опаковки и изделия. Евгения вижда в проблема и социалната му страна — там се крият не само токсични рискове за здравето, но и екологична несправедливост към потърпевшите общности, които се намират до мини, сметища, инсинератори или нелегални работилници за “рециклиране” на електронни отпадъци. Никола е един от първите, които правят подробни изследвания на количеството отпадъци по устието на река Ропотамо и е отлично запознат с последствията от замърсяването по крайбрежието на Черно море.
И двамата с радост предоставиха презентациите си.
Презентацията на Никола:
Презентация – The Story of plastic
Презентацията на Евгения:
Със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с № 054-01-11, внесен на 14.02.2020 г. („ЗИД ЗООС“) се предвижда задължителното извършване на оценка за въздействието върху околната среда („ОВОС“) за инвестиционни предложения за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на Закона за управление на отпадъците, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци.
От името на Коалиция „За да остане природа в България“ изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.
Ако си мечтал да разрешиш някой екологичен конфликт, да спреш експлоатацията на хората и природата, да даваш пример за природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, да помагаш на близки или далечни хора, жертви на екологична несправедливост; ако някъде в теб гори пламъка на революцията, то чети, учи се и бъди като нас! Още един За Земята!
В срока за обществено обсъждане, представяме становището на Екологично
сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България по Проект за Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри
(„Проект за наредба“ и „Наредбата“).