Дългогодишната зависимост на България към въглищата изглежда, че върви към своя край. Приемането на Териториалните планове за справедлив преход отпуши достъпа до 1.2 милиарда евро по Фонда за справедлив преход, които са предназначени за най-засегнатите от прехода региони – Стара Загора, Кюстендил в частта около Бобов дол и Перник.

Енергийният преход вече се случва, а голямото предизвикателство пред България е как той да бъде осъществен по устойчив и чист начин, с грижа за хората. В момента обаче по отношение на енергетиката в страната, виждаме по-скоро амбиции за продължаване на статуквото, което се изразява в запазване на централизирания модел и заключващи и скъпи големи проекти.

Нов доклад, публикуван от “За Земята” днес, 14.03.2024 г., показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на въглищни централи в газови. Той е своеобразно предупреждение към газовите амбиции както на представителите на публичния сектор, така и на частните инвеститори, защотоизходът от въглища не бива да бъде един своеобразен завой към мащабни газови инвестиции. Проучването разглежда няколко сценария за развитие на газови мощности в електроцентрали, а всички те показват, че няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни. Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.

Плановете за замяна на въглищни електроцентрали с инсталации на газ изглежда, че се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система. Като цяло в България липсват насока и стратегия, както и финансово и техническо планиране за това как да бъдат заместени въглищните електроцентрали, които постепенно ще се извеждат извън употреба.

Двата потенциални проекта, които се разглеждат в проучването, са ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Марица Изток 2; първият – според инвестиционно предложение, подадено от компанията през 2021 г., а ТЕЦ Марица Изток 2 – заради гореспоменатото на подобен проект за преминаване към газ от 2021 г. Намерението на правителството тогава беше да бъде изгради 1500MW газови мощности в Маришкия басейн и да финансира този проект с европейски средства за възстановяване. За щастие, Националният план за възстановяване и устойчивост на България междувременно беше преразгледан, но това е ярък пример за това какви идеи се вземат за удължаване на живота на най-големия енергиен комплекс в България, вместо да се направят навременни инвестиции в децентрализирана енергийна система.
Резултатът от анализа е, че от икономическа гледна точка, и двата проекта биха били пазарно неосъществими, което показват всички разгледани допускания и параметри. За да бъде печеливша за дружествата тази замяна на въглища с газ, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от приетата за най-висока цена. За сравнение – това се оказва около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.

Проученият вариант за ТЕЦ Марица Изток 2 разглежда потенциална мощност от 1000 MWe; този вариант е избран, за да отговаря на следните критерии: размер, който да съответства на размера на съществуващите мощности и възможни нужди на мрежата; ефективност, която отговаря на изискванията, за да получава плащания за наличност на капацитета след 2025 г. и която да облекчи високите цени на газа и на емисиите по Схемата за търговия с емисии; да разполага с технология, позволяваща замяната на газа с водород. При изчисления се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.

По отношение на ТЕЦ “Бобов дол” се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. В този случай обаче, за да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.

Директната замяна на въглища с газ изглежда откровено нереалистичен вариант. Проучването показва, че дори след стабилизирането на пазара след енергийната криза от 2021-2022 г., изкопаемият газ ще остане скъп. Въпреки това, изглежда, че българското правителство продължава да залага на газа – което виждаме от сделката с турския монополист-оператор Боташ, от инвестициите в интерконекторите със Сърбия и Гърция, разширението на подземното газохранилище Чирен и противоречивия проект Турски поток. Само тези пет примера са на стойност 4 милиарда евро: сериозна инвестиция в бъдещата газова инфраструктура, особено в сравнение с другите инвестиции в енергийния сектор. Въпреки това, макар и изглежда, че българските власти са почитатели на газа, дори министърът на енергетиката Румен Радев изрази своето недоверие към подхода на директна замяна на въглища с газ. След въпрос по време на заседание на Комисията по енергетика относно потенциалната замяна на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, министърът отговори, че липсва анализ на техническата осъществимост на замяната на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, нито пък има анализи в какъв срок това би могло да стане или дори дали България е в състояние да осигури нужния внос на газ за такова нещо.

В момента Европейският съюз работи в посока намаляване на потреблението на газ, а замяната на въглищните мощности с газови в България би довело до 150% увеличение в годишния внос на газ. Увеличаването на потребление на изкопаем газ, а и вносът на газ със сигурност противоречи на целта за климатична неутралност на България, поставена в ИНПЕК. Такъв ход не само ще бъде скъп, тъй като увеличеният внос ще окаже влияние върху цените на газа, но и ще увеличи зависимостта на страната от страни с недемократични режими (каквито са повечето страни, изнасящи газ), но и също така ще доведе до едно дългосрочно заключване към газ, като се има предвид практиката на дългосрочни договори. В този контекст е необходимо българското правителство да вземе решение кой път ще поеме – инвестиции в изкопаем газ или постигането на климатичните цели, тъй като това са две взаимно изключващи се неща.

В крайна сметка изглежда, че негативите са повече от положителните страни на тези инвестиции, тъй като те са рискови и скъпи. Оказва се, че тази замяна ще бъде скъпа, замърсяваща, – което на своя страна ще доведе до по-голямо оскъпяване заради квотите, свързани със Схемата за търговия на емисии, от която емисиите на изкопаем газ са част, – но също така и натоварена с риска, свързан с необходимостта от внос, риск от невъзвръщаеми активи и риск от нестабилност на цените на енергията. В момента, в който България преразглежда своя Интегриран национален план енергетика и климат, това е удачна възможност да се промени посоката към подходящи и навременни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Пълният доклад можете да намерите ТУК на английски, или ТУК на български език.

БЕЛЕЖКИ:

Освен че е финансово неизгодна, замяната на въглищата с газ е свързана със следните рискове и недостатъци:
Тази инвестиция е ненужна стъпка по пътя към намаляване на емисиите, която ще попречи на постигането на целта за нулеви нетни емисии;
Така ще бъдат изразходвани средства, които биха могли да бъдат инвестирани директно в енергийни източници, които не са изкопаеми горива;
Тази инвестиция носи и увеличава всички рискове, свързани с заключването към газ (геополитически риск, повишена зависимост от вноса на изкопаеми горива, нестабилност на цените на енергията, невъзвръщаемост на инвестициите в инфраструктурата и производство, запазване на количествата и разходите за емисии на CO₂ и т.н.);
Директата замяна на съществуващите въглищни мощности в газови ще изисква до 150 % увеличение на годишните обеми на внасяния газ. Това само по себе си би било предизвикателство, но също така би довело до още по-голяма зависимост от вноса на енергия и би повлияло на цените на газа в региона.

by