Основните констатирани проблеми и липси във втората черновата на ИНПЕК от общото становище на За Земята и Грийнпийс – България: /Резюмето е налично и на английски език/
- Във втората чернова продължават да липсват ключови за общественото и експертно обсъждане данни от моделирането на допълнителни мерки за постигане на целите (WAM), както и какви са допусканията и аналитичната база зад сегашното моделиране.
- Липсват секторни цели като:
- индикативна цел за иновативни технологии за възобновяема енергия от най-малко 5% от новоинсталирания капацитет за възобновяема енергия (иновативни технологии като термопомпи, геотермални и слънчеви топлинни технологии, технологии за отпадна топлина и студ и др.). Отделна цел, насърчаваща развитието на термопомпени инсталации, също би била добре дошла, тъй като 48% от българските домакинства вече използват електричество за отопление;
- конкретни цели за процент или ВЕИ капацитет, изграден върху увредени от икономическа дейност терени или зони;
- конкретни цели за броя на домакинствата, които да станат произвеждащи потребители и колко енергийни общности ще бъдат създадени до 2030 – 2050 г.;
- цел каква част от ВЕИ капацитета трябва да се произвежда по децентрализиран и демократизиран начин;
- цел за внедряване на технологии за съхранение на енергия;
- цел за внедряване на интелигентни измервателни уреди;
- Индикативна подцел за сектор сгради до 2030 г., както и подцели по обновени типове сгради и цел за сградите с най-лоши енергийни характеристики. Т.е. каква част от общата цел за енергийни спестявания ще бъде постигната чрез обновяване на 43% от сградите с най-лоши енергийни характеристики;
- Количествени цели за брой/процент обхванати уязвими домакинства в програмите за сградно обновяване;
- Индикативна подцел за сектор промишленост за 2030 г.;
- Амбициозни правнообвързващи цели за отопление и охлаждане – както за периодите 2021-2025 г., така и за 2026-2030 г.;
- Правнообвързваща подцел за възобновяеми горива от небиологичен произход в промишлеността за 2030 г.;
- Цел за намаляване на метановите емисии. Липсва цялостно разпознаване на ефекта от изпускане на метанови емисии от петролно-газовия сектор и от добива на въглища, както и мерки за намаляването им в съответствие с Глобалното споразумение за метана от Конференцията за климатичните промени в Глазгоу през 2021 г. и новия Регламент на ЕС за метана.