На 18.12.2020 г. За Земята подадохме Становище по проекта на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.“ (Програмата) в рамките на обществената консултация. То беше подкрепено от сдруженията Велоеволюция, Въздух за здраве, Горичка, „Грийнпийс“ – България, За Земята – достъп до правосъдие, Спаси София и WWF България.
Основният извод от анализа на Програмата ни е, че има подобрение в проекта, както спрямо предходните му версии, така и в сравнение с предходни програми за качеството на атмосферния въздух. Но за съжаление все още има съществени недостатъци, които излагаме надолу.
Един от основните е, че постигането на нормите е оставено за далечната 2026 г, което не отговаря на законодателството и решенията на Европейския съд. Не отговаря и на нуждата на гражданите да живеем в здравословна среда! Напомняме, че България вече е осъдена за несъответствие на програмите за качество на въздуха от Европейския съд, а преди дни Европейската комисия започна дело за налагане на финансови санкции за неспазване на осъдителното решение по делото. За да спазяр изискването на закона, разработчиците на Програмата е трябвало да оценят подходящите мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и да включат в нея тези от тях, които ще осигурят постигане на нормите в най-кратък срок. В случая изобщо не е анализиран вариант за постигане на нормите преди края на 2026 г. Със Становището ни изискахме да се оценят подходящите мерки и да се включи в Програмата сценарий с тези от тях, които ще осигурят постигане на нормите в най-кратък срок, като препоръчваме той да е не по-дълъг от 2024 г.
Друг сериозен проблем, който откриваме в Програмата е, че има сериозна несъразмерност на бюджета спрямо приоритетните източници, предложените за тях мерки и очаквани намаления на емисиите. Над 80% от бюджета са предназначени за мерки, свързани с транспорта, докато намалените емисии от транспорт са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за ФПЧ2.5. Някои от проектите в транспорта струват стотици милиони лева, докато намаляването на емисиите е или едва няколко тона или дори не е оценено.
По отношение на мерките за сектора битово отопление забелязваме, че липсват такива, които да доведат до преминаване на граждани от отопление с твърдо гориво към отопление с топлофикация, ВЕИ, термопомпи и повишаване на енергийната ефективност на жилищата им.
По отношение на транспорта в Програмата не е предвидено въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ), макар че реализирането на такава мярка е включена в моделиранията. Заради последното Програмата не трябва да предвижда преценка за въвеждане на ЗНЕ, а реализирането им, ако искаме да постигнем нормите с нея.
По подобен начин стои и въпросът за въвеждане на нискоемисионни зони за битово отопление – предвидено е да се изготви план и да се въведат само „при необходимост“. Смятаме, че тази необходимост е обективен факт и към момента, а реализирането на подобна мярка е ключова, ако искаме да дишаме чист въздух. Отбелязваме също, че Националната програма за качество на атмосферния въздух предвижда извеждане от употреба на уредите за отопление с втърдо гориво, които не отговарят на Екодизайн Директивата, но това по никакъв начин не е отразено в програмата на София, а би следвало, както и да се предвидят средства за подпомагане на гражданите за това.
В Програмата има редица други недостатъци, свързани с инвентаризациите, моделиранията, конкретните мерки, механизмът за отчет и контрол и т.н. Всичко това може да намерите в нашето Становище, Анекс 1 и Анекс 2 към него тук.
