Posts

,

Конкурс “Направи си сам – обществените средства в полза на местните общности”

Отворена покана:  Микро грантове за подкрепа на местни зелени кампании и инициативи на Екологично сдружение “За Земята” – четвърто издание. 

Размер на грантовете: до 1,200 лв. Ще бъдат подкрепени до 3 предложения. 

Срок за подаване на предложенията: 3 октомври 2019.

Имате идея за зелен проект, който ще промени към по-добро света, в който живеем или поне едно малко, но важно за вас и хората около вас, кътче от него?

Освен това, за изпълнението на идеята ви трябват немного средства, защото вие сами или заедно със съмишленици сте мотивирани да го изпълните с много ентусиазъм и доброволни усилия?

Само че парите не растат по дърветата, а финансиране за такъв малък проект или няма, или трябва да се отсече една гора за хартия за всички документи при кандидатстване и отчитане на резултатите.

Тук на помощ идва “За Земята”, като предоставя три микро гранта до 1,200 лева за осъществяване на смели граждански зелени идеи.

Търсят се идеи, които са в обществена полза и правят света ни по-добро място за живеене. В конкурса могат да участват отделни граждани, неформални граждански групи и граждански организации.

Цел на конкурса: 

В четвъртото издание на конкурса фокусът е по-тясно за подкрепа на местни инициативи и кампании, които се стремят към запазване на чистата околна среда и се борят срещу проекти, които я унищожават и застрашават да нарушат качеството ни на живот.  

Ако имате позитивни зелени идеи, които бихте искали да развиете и предложите за изпълнение, това също е конкурсът за вас. 

Целта ни е да покажем, че обществените средства – както общински бюджети, така и европейски средства, могат да бъдат използвани в полза на хората и околната среда. Искаме да дадем и положителни примери, идващи от гражданите, с които да покажем за какво искаме да бъдат харчени нашите данъци. Особено важно за нас е предложенията ви да увличат участието на повече хора от вашата общност.  

Кой може да участва?

Граждани, неформални граждански групи и НПО;

Не могат да участват щатни служители на “За Земята” и свързани с тях лица.

Какви са изискванията към проектите?

Можете да подавате идеи за еко проекти и кампании, които развивате на местно ниво – това може да са инициативи, които се борят за запазване на чистата среда около вас, или позитивни инициативи, които да дадат пример за какво може да се използват обществените средства. Идеята ви трябва да бъде в обществена полза и да увлича участието на повече хора от вашата общност. 

Проектните предложения се представят в рамките на 3 страници (1800 символа на страница без интервалите). Не повече от 30% от средствата могат да се използват за покриване на разходи за човешки ресурси, което се отчита с граждански договори към “За Земята”. Проектните идеи (или завършен етап от по-голям проект) трябва да могат да бъдат изпълнени в рамките на бюджета и в срок до 31 декември 2019.

Кандидатите могат да подават проекти за по-малко от 1,200 лева. В случай на проекти, които изискват повече средства, е необходимо да потърсите външно финансиране и да можете да убедите журито, че идеята ще бъде завършена успешно.

Как и до кога трябва да бъдат подадени идеите и какво се случва след това?

Попълнен формуляр с разписана идея и ориентировъчен бюджет се изпращат по електронна поща до сдружението до 3 октомври 2019 г. на адрес: konkurs@zazemiata.org.

На 5 октомври 2019 г. в гр. Пловдив, ЕС “За Земята” организира ден за споделяне на местни граждански инициативи, за който може да заявите участие при кандидатстването и да представите вашата идея или кампания. Разходите по участието ще бъдат покрити от ЕС “За Земята”, а целта на срещата е да се запознаете с други инициативни граждани от цялата страна и да получите насоки от нашите експерти как може да развивате вашите кампании и механизмите за участие в местното самоуправление. 

Подалите проекти могат да заявят участие в срещата на 5 октомври паралелно с подаване на идейния проект. Тъй като имаме ограничение за участниците до 20-25 души, ще получите обратна връзка дали вашата заявка за участие е одобрена. 

“За Земята” си запазва правото да промени датите, да удължи срока за кандидатстване при липса на идеи или при отсъствие на качествени предложения, или да проведе продължение на конкурса. 

Как се оценяват проектите?

Ще имаме жури от трима членове – експерти в различни области от сферата на управление на проекти и устойчиво развитие от “За Земята”.

Вашите идеи ще бъдат оценени както от останалите участници чрез тайно гласуване по време на събитието на 5 октомври, така и от журито. Журито ще оцени всички получени предложения като кандидатите, които нямат възможност лично да представят идеите си, ще бъдат интервюирани с теле-конферентна връзка. 

Очакваме наградените проекти да бъдат оповестени до 10 октомври като крайната дума ще има независимото жури. Следва подписване на договори със спечелилите кандидати.

До кога трябва да бъдат изпълнени?

Инициативите трябва да бъдат в рамките на 3 месеца, считано от 10 октомври 2019 като разходите трябва да бъдат извършени най-късно до до 31 декември 2019. Всички средства трябва да бъдат отчетени до 10 януари 2020 г. “За Земята” ще бъде с вас и ще ви помага с менторство и идеи за още по-ефективно и зелено осъществяване на вашата идея.

Отчитане

Средствата от наградния фонд се изплащат срещу фактури, транспортни документи и граждански договори. Подписват се декларации за получените материални активи по време на изпълнението на проекта. Всичко е максимално опростено, за да ви оставим да изпълните идеята си, без да се удавите в бюрокрация.

Нашата цел с този конкурс?

Развитие на капацитет у гражданите да структурират и реализират проектни идеи.

Искаме да подпомогнем местни кампании и инициативи, които целят активно включване на граждани в местно самоуправление и да запазят качествена за по-добър живот на хората околна среда.

Искаме да докажем ползата от схеми за микро-грантове по линия на националните и общински бюджети и еврофондовете, за да ги има занапред, да са достъпни за повече ентусиасти, лесни за кандидатстване и отчитане.

И накрая (но всъщност, начело в списъка ни) – да покажем, че заедно можем да направим света по-добро място за живеене, където хората се чувстват по-щастливи и удовлетворени, като участват творчески и активно в реализирането на добри обществено-полезни идеи. За тази промяна е нужно много малко.

Подсказка

(Насоки за писане на добър проект)

Помислете добре какво можете реалистично да изпълните с бюджет от 1,200 лева и в посочения срок. В проектното си предложение трябва да ни убедите, че имате идея как ще похарчите средствата, за да постигнете желания резултат. Журито няма да ви награди за красива, но нереалистична или мегаломанска идея, която дори няма най-простичък бюджет.

Идеята трябва да е разбираема – все пак организаторите и хората в журито сме най-обикновени хора. Почти няма как да наградим проекти, които ще добиват ток от въздуха по тайнствена технология, нито пък обещание за изобретяване на перпетуум-мобиле.

Да не е “грийн уошинг” – идеята ви трябва да носи реална промяна към по-добро, а не да предлага фалшиви еко-решения. Няма как да наградим машина за ситно надробяване на пластмаси и влагането им в олекотен бетон.

Да не е в частна полза – няма да ви купим слънчев колектор за лични нужди, колкото и да е еко това. Но ако все пак искате да изградите слънчева система у дома с евтини и достъпни материали, която ще бъде отворена за посещения с цел да се убедят хората в ползите от възобновяемата енергия, тогава се допускат някои изключения.

Внимавайте с разрешителни и лицензионни режими! Ако проектът ви трябва да мине на съгласуване през общината, моля, проверете какъв е пътят за това и колко време ще ви отнеме, преди да подадете проекта си.

, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

, , ,

Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

Автор: Изабела Едрева

Доклад от Zero Waste Europe синтезира няколко научни изследвания на организацията ToxicoWatch, в които се посочва, че нивата на емисии на диоксини и други токсични замърсители от Reststoffen Energie Centrale (REC)- най-новият от тринайсетте опериращи инсинератори в Холандия, който бе построен с най-съвременната технология, надвишават позволените прагове на разрешителното му и на европейското законодателство. Инсталацията, която първоначално беше предвидена за изгаряне само на местни битови отпадъци, сега гори битови отпадъци от цялата страна, както и производствени отпадъци и утайки.

През 2013 г. ToxicoWatch взе проби за изследване на домашни кокошки в Холандия. Яйцата са чувствителни биомаркери за устойчиви органични замърсители като диоксини. Изследването откри, че 50% от яйцата от домашни кокошки в страната имат нива на диоксини под прага, установен в ЕС. Но около REC резултатите от всички яйца надвишиха нормите. Последващо проучване за диоксини с проби, взети от тревата в дворовете около инсталацията също откри повишени нива на диоксини.

Повечето инсинератори предимно разчитат на предварително обявени краткосрочни измервания на емисии два пъти годишно за проверка на емисионните стандарти, а постоянното наблюдение на емисии честно не е задължително. Следвайки резултатите от предишните изследвания, постоянният мониторинг от 20,139 часа на диоксини от REC, разкри многобройни случаи на емисии на диоксини над определените стойности. Установи се че диоксините надвишават прага при “неоптимално работене” на инсталацията, т.е. при всяко пускане и спиране. Дванайсет пускания и спирания са се случили по време на наблюдението и емисиите на диоксини са надвишили нивото на ограничението на емисиите, определено от разрешителното на инсталацията, в седем от тези случаи, и нивото, определено от ЕС, в два от тези случаи. Пусканията и спиранията не са необичайни – повече от 60 такива събития са настъпили откакто инсталацията е била открита през 2011 година.
Обхватът на постоянния мониторинг на емисии се разшири, за да се анализират други устойчиви органични замърсители. Открити са доказателства за емисии, който REC не би трябвало да изпуска и за който няма разрешително, което означава, че има непълно изгаряне на отпадъците в инсинератора.

Като заключение от изследванията, синтезирани в доклада от Zero Waste Europe има 2 извода – 1) емисиите на диоксини от REC редовно надвишават границите, определени от разрешителното му, и 2) методът на моментен мониторинг подценява емисиите на диоксини. Препоръчва се въвеждане на система за задължително постоянно набюдение на емисии да замени съществуващата система на предварително обявени пробовзимания. Най-важно, изследванията откриха, че общите емисии на диоксини по време на преходните етапи на пускане и спиране на инсталацията надвишават годишните емисии на диоксини по време на стабилно състояние, което силно сигнализира за необходимостта тези емисии да бъдат включени в ограниченията.

Прочетете доклада (на английски) тук.

, , , ,

Енергийна конференция в Стара Загора — между митовете и реалността

„Каменната ера не е свършила заради липсата на камъни“-
Заки Ямани

На 4-5 април 2019 г. в Стара Загора се проведе международна енергийна конференция „Пакет „Чиста Енергия“ и Инвестиции в Енергетиката – реалности и предизвикателства“.

Събитието беше организирано от Институт по енергиен мениджмънт с много балансиран и интелигентен подход в подбора на лекторите и участниците, целящ представяне на различни гледни точки за развитието на енергийния сектор в България и Европа.
Заместник министърът на енергетиката г-н Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София г-н Огнян Златев, генералните секретари на Eurelectric (Cristian Ruby) и Euracoal (Brian Ricketts), представители на профсъюзите, учени, енергийни експерти, бивши енергийни началници, НПО експерти, български и чуждестранни бизнес представители, бяха само част от участниците в конференцията.

Преди началото на дискусията участниците бяха посрещнати от протест , организиран от синдикатите пред залата. Техен лидер с мегафон информираше протестиращите работници, че

„Зелените“ са организирали конференция,

на която ще искат затваряне на ТЕЦ Марица Изток 2, но вътре има и наши хора които ще ни защитят работните места“.
Всъщност ИЕМ е уважаван институт с качествени анализи, но никой не би ги заподозрял че са „Зелени“.
По време на дискусиите през двата дни в залата чухме

още много клишета и митове за некомпетентните природозащитници,

които не разбират от енергетика и искат бързо затваряне на въглищната индустрия без да мислят за заетите в сектора. Ехидни подмятания от учени и бивши енергийни началници че „зелените“ не разбират важността на въглищата и надценяват ВЕИ, патетични речи от синдикалисти как щели да защитят работните места с всякакви средства.
Тези реакции напомняха на движението на лудитите в Англия, през 19 век те чупят тъкачните станове във фабриките в опит да запазят работните си места .Но не успяват да спрат индустриалната революция.

Енергийният преход се случва в цял свят с нас или без нас,

въпросът е да опитаме да минимизираме негативните последици и да увеличим предимствата му за нашата икономика и по-чиста околна среда.
Чухме от зам.министър Станков че след разговор със синдикатите министерството на енергетиката решило да не участва на среща в Брюксел (8-9 април) на Платформата за въгледобивните региони в преход, защото нямало още предвидено финансиране. Участието на такива срещи е много важно, всяка страна отива с предварителен план как смята да преструктурира икономиката на тези региони, в какъв период, какъв бюджет и е необходим. Едва след такава предварителна подготовка ЕК планира и съответния бюджет.

По тази причина на срещата са участвали представители на правителствата от Гърция, Румъния, Чехия, Полша , Словакия и други страни.
Странно е, че от министерството на енергетиката освен със синдикатите не са се консултирали със самите общини , можеше Перник, Бобовдол , Гълъбово, Стара Загора да имат идеи за енергийния преход и икономическото развитие на своите региони.
Изводите от тази конференция са много важни за продължаване на усилията на природозащитните организации като “За Земята”, WWF България и други, които от години

работят за осъществяване на справедлив енергиен преход в страната.

Оказа се, че въпреки нашите усилия да предлагаме доклади и анализи с конкретни мерки, отново се налага да опровергаваме митове че „зелените“ НПО са чужди агенти, които искат незабавно затваряне на въглищните ТЕЦ-ове и мини.
Всъщност единствените които говорят за бързото им затваряне са представителите на лобито за продължаване на кражбата от държавния бюджет чрез корупционния гьол „строеж“ на АЕЦ Белене.
Ние организирахме срещи, дискусии, кръгли маси, с представители на министерства, бизнеса, профсъюзите, общини, учени, енергийни експерти. По време на тези събития посочихме основните си очаквания от справедливия енергиен преход- създаване на план от правителството за постепенно излизане от зависимостта от изкопаеми горива като се държи сметка за социалните последици и се ангажират всички заинтересовани страни.

Вече над 10 години

битува и митът за „лошия Брюксел“,

който пречи на нашето икономическо развитие и ни затваря централите. Всъщност години наред наблюдаваме бягство от отговорност и изпълнение на задълженията от нашите управници.Сковани от ниския си хоризонт – само до следващите избори и страх да не бъдат свалени от синдикални протести, нашите политици предпочитат да не предприемат никакви мерки, да не водят активни преговори в Брюксел, за да привлекат европейски средства за енергиен преход и да се осмелят да поемат отговорност за осъществяването му. Всъщност протестиращите пред залата работници нямат никаква вина за манипулациите на които са подложени, нормално е да се чувстват несигурни за работните си места . Все по-нарастващото напрежение сред заетите във въглищния сектор

идва от бездействието на управниците, от липсата на ясен план

и времеви график за намаляване зависимостта от въглищата в България, не от „лошите НПО“. От години се говори че въглищата нямат бъдеще и ще бъдат затворени централите, но нищо не се предприема за плавния преход. В резултат се стига до „модела“ Бобовдол- затваряне на мината и освобождаване на работниците в рамките на няколко месеца.
От изкуственото противопоставяне и създаване на фалшиви вражески образи на бизнеса -„чорбаджии изедници“, НПО-„чужди агенти“ и синдикатите- „мафиоти“ всъщност печели единствено администрацията , която си отвоюва още време да бездейства и да отложи решаването на проблемите в енергетиката за следващите управници.
Природозащитните НПО ще продължаваме с усилията да работим заедно с изкуствено натрапваните ни за врагове, бизнес, синдикати, общини и да представим пред администрацията общи искания за постигането на справедлив енергиен преход в България. Вече има много добри примери в ЕС за осъществяване на такъв преход. Задължително управниците трябва да преустановят практиката в енергетиката решенията да се вземат „на тъмно“, както и държавата да обслужва частни интереси в енергийния сектор.

, , ,

Какъв е приносът на транспорта към замърсяването на въздуха в София?

Нов доклад на екологично сдружение “За Земята” търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Изследването констатира, че опитите на национално ниво, както и на Столична община и нейните граждани да се справят с предизвикателството, все още остават разпокъсани и с ограничен обхват.

Това е така, защото разбирането за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София е непълно и незадълбочено. Пространствената разделителна способност на знанието е ниска, а оттам мерките на местната власт и прилаганите решения от страна на експерти и политици не са достатъчно добре насочени към конкретните уязвими места и групи хора. Липсват и изследвания ориентирани към по-сложните взаимодействия водещи до излагане на здравни рискове от замърсяването в градската среда. В резултат гражданите остават в неведение или с твърде обща, а понякога и подвеждаща информация, която не ги насочва към по-конкретни индивидуални избори, които да допринасят към решаването на проблема. В тази връзка проучването установява нуждата от задълбочени изследвания и развитие на интегриран подход за по-чист транспорт и по-малко уязвима среда за жителите на града, като така се попълнят ключови празнини в тази сфера.

Паралелно с това са необходимо законодателни инициативи на национално ниво, които да насърчат и улеснят прилагането на по-комплексни мерки като зони с ниски емисии, интегриран регионален транспорт безпрепятствено, както и да отворят възможностите за ориентиран към търсенето алтернативен транспорт и начини на придвижване. Само така отговорите на проблема е възможно да бъдат по-адекватни и своевременни.

От „За Земята“ насочват вниманието и към мерките заложени в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ)  в София, които следва да бъдат приоритизирани след оценка на тяхната осъществимост и целесъобразност, произтичащи преки и странични ползи, ефективност на разходите и други, както и задължението да намалят превишенията на нормите за прахови частици във възможно най-кратък срок. „Столична община пропусна да аргументира мерките за транспорта в текущата програма по този начин. Очакваме в новата ПКАВ за 2021 – 2026 да видим смислени и мотивирани решения, които са базирани на представителни данни, разбиране и оценка.“ коментират от сдружението, като добавят: „Необходима е и по-добра обвързаност на плановете и програмите за развитие и опазване, устройство на територията, транспортна инфраструктура и услуги и други секторни документи, за да има реални резултати измерими в по-чист въздух и по-добра жизнена среда в града“.

, , ,

91% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи

Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклада, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.

Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.

Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.

Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“

Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.

Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища).  Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.

При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с  поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.

Пълният доклад прочетете тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

, , , ,

Аварията в АЕЦ Фукушима — 8 години ненаучени уроци

Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора.
След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през  2013 г. 

Необходимо е да припомним, че TEPCO  (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.

 

Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.

Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.

Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика  да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.

 

В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.

Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.

 

Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения.
– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.

 

Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.