Posts

, , ,

Отворено писмо до министър председателя на Република България

България трябва бързо да се присъедини към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия.

В индустриалната история на човечеството няма случай икономическа трансформация да  е спирана чрез преговори или унищожаване на машини.

Писмото можете да видите и тук.

 

Уважаеми г-н Борисов

Изразяваме своята подкрепа за присъединяване на България към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия  и настояваме за вашата решителна намеса.

 

В края на 2017 г. беше официално обявено от ЕК създаването на „Въгледобивни региони в преход”.

През последните  десетилетия добивът и потреблението на въглища в ЕС са в постоянен спад. Всяка година научаваме за закриване на мини за въглища, нараства броя на държави членки които се ангажират постепенно да преустановят използването на въглища за производство на електроенергия,  (включително страни като Гърция, Словакия, Унгария). С оглед на това платформата на въгледобивните региони в преход е предназначена да подпомага държавите членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности. Платформата  позволява започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансовите рамки и обхваща области като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност.

България няма как да участва в тези разговори, ако не е част от Платформата.

На 20-ти юни 2019 г., България подкрепи заключенията на Европейския съвет относно дългосрочните цели на ЕС за преминаване към въглеродно неутрална икономика, а климатичните промени вече са един от основните 5 приоритета на новия състав на Европейската комисия.

В началото на 2020 г. стана ясен и механизма на финансиране на Европейския зелен пакт. Планът за инвестиции за устойчива Европа ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС. Някои региони ще бъдат по-засегнати и ще претърпят дълбоки икономически и социални промени. Например  Перник, Бобовдол и комплекса Марица Изток в нашата страна

Предстои ни безпрецедентна трансформация. Тя ще бъде успешна само ако е справедлива и само ако е от полза за всички. От нас зависи да бъде справедлив  прехода, при всяка икономическа трансформация има печеливши и губещи. Механизмът за справедлив преход ще осигури съобразена с конкретните нужди финансова и практическа подкрепа, с която да се помогне на работниците и чрез която ще се генерират необходимите инвестиции в тези региони.

 

Темата за справедливия енергиен преход във въгледобивните региони  вече две години е обект на преговори между правителството, бизнеса и профсъюзите. Блокират се възможности за изработване на конкретни планове за тези региони , които да са в основата на осигуряване на финансиране с европейски средства. Тези преговори се превърнаха във фарс, защото се опитват да отложат неизбежни и важни за развитието на българската икономика решения. Ангажиментът на ЕС за преход към чиста енергия е необратим и не подлежи на обсъждане. 

Героичните защитници на продължаване на използването на въглища много ни напомнят на движението на лудитите в Англия през 19 век, които се опитват да спрат индустриалната революция чупейки тъкачните станове, както знаем не са успели.

Разбира се големия дял на въглищата в енергийния микс на страната ни предполага разумен план и времева рамка за трансформацията, в никакъв случай не е добре да се поставят прибързано кратки срокове.

Но протакането на решенията относно енергийния преход ще ни доведе до ситуация подобна на злополучната водна криза. Министър Димов години наред обслужваше олигарси, загърбвайки напълно обществения интерес. Когато осемдесет хиляден Перник остана без вода, министъра се оправда с некомпетентност и се налагат спешни, скъпи мерки, с неясен срок и резултат за решаване на кризата. 

Оставането на страната ни извън  „Въглищни региони в преход“ ще ни лиши от възможностите да използваме финансовия ресурс на платформата, както и допълнителните ресурси заложени в Зеления пакт на ЕС.

Имаме вече горчив опит при безразборното освобождаване на работещите в Кремиковци и на миньорите от последната подземна мина „Бобовдол”, без да получат достойни обезщетения.

Ако продължи Андрешковския стил на водене на енергийните политики, да оставим справедливия преход (бирника) в блатото ще понесем много тежки последици.

За да не се налагат спешни мерки и в енергетиката е необходимо да се включат всички заинтересовани страни в създаване на ясни планове и стратегии. Наясно сме с недостига на експертен потенциал в администрацията, но той може да бъде компенсиран с ангажирането на външни експерти от всички заинтересовани страни.

Според нас  преговорите между правителството, синдикати и бизнес  трябва да имат съвсем друг формат и цели.Не да обсъждат дали България да бъде част от Платформата „Въгледобивни региони в преход“, това е отговорност само на правителството, а с включването в преговорите на по-широк кръг експерти от НПО, учени, енергийни експерти , общини, да се обсъжда създаването на конкретни планове за икономическо развитие на въглищните райони. 

Впрочем Екологично сдружение За Земята, Грийнпийс ,WWF и други НПО, вече имат планове за енергиен преход за Перник, Бобовдол и Марица Изток. 

Защо правителството ги няма?

Именно наличието на такива планове ще позволи на страната ни да кандидатства за по-голям дял от фонда за справедлив преход (ФСП) и другите достъпни фондове на ЕС, включително и ЕИБ. Ясно е че 7,5 милиарда евро отпускани от ФСП за целия ЕС са недостатъчна сума, но те могат да генерират много по-големи частни инвестиции при добре структурирани планове.

Съфинансирането от бюджета на средства за справедливия преход е много по-смислено и с осигурена възвръщаемост отколкото ежегодното плащане на стотици милиони за емисиите на замърсяващите ТЕЦ-ове

В заключение предлагаме да се намесите решително в зациклилите на едно място преговори за въглищната платформа и да помогнете за преодоляването на пречките пред изработването на конкретни планове за регионите. Не знаем дали правителството ще падне от синдикални протести, но евентуален срив в енергетиката може да събори всяко правителство в света.

На парламентарни , местни и европейски избори не избираме синдикати или бизнесмени, а политици които да умеят да носят отговорност и да вземат полезни и устойчиви за цялото общество решения.

 

С уважение:

Тодор Тодоров

Координатор на направление Енергия и климат в Екологично сдружение За Земята

За контакти:

t.todorov@zazemiata.org

,

Българските власти се отказват от еврофинансиране, защото не могат да изпълнят изискванията за магистрала “Струма” през Кресненския пролом

Правителството се отказва от парите за лот 3.2. за автомагистрала “Струма” и има риск обществото да плати цената. Причината е, че българските власти не могат да изпълнят изискванията на Европейската комисия. Това стана ясно по време на пресконференцията, организирана от коалиция “Да спасим Кресненския пролом”.

Повод за нея е, че на 15 януари, когато се очакваше българските власти да отговорят на коментарите на Европейската комисия за финансирането на автомагистрала “Струма” в района на Кресна (лот 3.2), Агенция пътна инфраструктура (АПИ) обяви, че изтегля апликационната форма за еврофинансиране на лот 3.2. 

“Още през октомври 2019 Европейската комисия ясно каза, че издадената екооценка от 2017 нарушава европейски директиви. Решението е отстраняване на пороците и нова процедура за ревизия на избраната алтернатива”, казва Даниел Попов от коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”. 

Тогава коментарът на Еврокомисията беше: 

“Избраният вариант за инвестиция (наречен G10-50) не е достатъчно обоснован поради недостатъци в анализа на околната среда, но и поради съображения за прогноза на трафика”. [1] 

Констатациите на АПИ, че проектът не нарушава европейските директиви и ще бъде подготвена нова апликационна форма, която ще отговори на всички въпроси на Европейската комисия, не отговарят на реалните факти. С тези действия не само се поставя под съмнение усвояването на европейските средства за частта на магистрала “Струма” през Кресненски пролом и Кресна, но и се създава риск от стартирането на тежка наказателна процедура от страна Европейската комисия. Възможно е дори връщане на вече дадените евросредства за отсечките, които вече са били финансирани, поради неспазване на срока за завършване на магистралата от 2023. [2]

Европейската комисията също така отбеляза:  “Въз основа на информацията, предоставена в заявлението за проекта, проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи”

Досега се твърдеше, че алтернативите “дълъг тунел” и “пълен източен вариант” (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания полу-източен вариант (официално известен като Г-10,5). Данните в апликационната форма подадена от българското правителство и в последните търгове показват, че сумите за вариантите са сравними. [3]

През декември 2019 година, след постъпване на коментарите на Европейската комисия, се установи, че при избора на вариант Г 10,5 са нарушени чл. 3 и 4 на Директивата за безопасност на транс-европейските магистрали (Дир. 2008/96). Напълно липсва провеждане на предвидените процедури, гарантиращи безопасността на избраната алтернатива и решаване на проблема с тежките катастрофи по сегашния път Е-79 и оставящи региона без локален път, успореден на трансевропейската магистрала. [4]

Решението е пълна преработка на екооценката, свеждане на оценяваните алтернативи до пълен обход на Кресненския пролом или пълен тунел, изготвяне на одит за пътна безопасност и осъществяване на изпълними мерки по път Е79 за намаляване на смъртността на животни. Построяване на магистрала извън пролома, вместо предложения скоростен път, е най-добрият вариант за пътуващите, местния бизнес и хората от Кресна. 

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле” остава отворено за дискусия и консултация с властите. 

———

Бележки:

Карта на проблемното трасе и възможни алтернативи. https://kresna.org/karta-na-trasetata-na-am-struma-lot-3-2-kresna-problemi-i-reshenia/ 

[1]  Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от  ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019

“Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията….и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“)  и на съответния доклад за оценка…..ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието. 

Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 … въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията…. смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.

изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.

[2] За да се изпълнят изискванията на Европейската комисия е необходимо до края на годината да се осъществят следните дейности и да бъдат описани от АПИ в ревизираната апликационна форма:

  • Пълна преработка на доклада по ОВОС (частта за оценка на съвместимостта с НАТУРА 2000), адекватен избор на алтернатива извеждаща трафика извън Кресненски пролом (Г – 20 източна или тунел) и предвиждаща път Е79, като локален, обществено обсъждане и ново решение по ОВОС до есента на 2020. Влизане в съответствие с чл. 6.2 и 6.3 на Директивата за местообитанията.
  • Свеждане на оценяваните алтернативи до тези предвидени по решение по ОВОС 1-1/2008 – пълен тунел и Г – 20 източна. Влизане в съответствие с чл. 3 на Директивата за безопасност на транс-европейските магистрали.
  • Изготвяне на одит за пътна безопасност на път Е79 през Кресненски пролом и вземане на мерки за предотвратяване на тежки катастрофи съгласно изводите на одита. Влизане в съответствие с чл. 4 на Директивата за безопасност на транс-европейските магистрали.
  • Осъществяване на изпълними мерки по път Е79 за намаляване на смъртността на животни (палиативна мярка, която не отменя задължението за преработка на ОВОС и избор на адекватна алтернатива). Допълваща мярка за влизане в съответствие с чл. 6.2 на Директивата за местообитанията.

 

[3] Данни от апликационната форма, подадена към Европейската комисия през август 2019:

  • Дълъг тунел – 743 милиона евро
  • Г-10,5 – 415 милиона евро
  • Г-20 – 603 милиона евро

Т.е. тунелът е 1,78 пъти по-скъп от избрания вариант (328 милиона евро по-скъп), а пълното изнасяне на пътя на изток от пролома (Г-20) – само 1,45 пъти или 187 милиона евро. 

 

[4] Възможна е наказателна процедура по чл. 3 и 4  на Директива за безопасност на транс-европейските магистрали. 

Констатираните факти за нарушаването на Европейски директиви в коментарите на Европейската комисия, водят до задължение на Европейската комисия по чл. 258 на Договора за функциониране на Европейският съюз да започне наказателна процедура за:

  • Нарушаване на чл. 6.3 на Директивата за местообитанията с решение по ОВОС 3-3/2017
  • Нарушаване на чл. 6.2 на Директивата за местообитанията заради увредените зони от НАТУРА 2000 породено от изграждането и експлоатацията на другите лотове на магистралата – лотове 1, 2, 3.1, 3.3 и 4.

Възможните сценарии за бъдещето на автомагистрала “Струма” и какво следва след отказа на европейското финансиране за Кресненския пролом?

Отговор на въпроси от Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле” 

21 януари, вторник, 10:00 ч. Прес клуб на Българска Телеграфна Агенция (БТА)

————

На 15 януари, в деня, в който се очакваше българските власти да отговорят на сериозните коментари на Европейската комисия за финансирането на автомагистрала “Струма” в района на Кресна, Агенция пътна инфраструктура (АПИ) обяви, че се отказват от това финансиране. 

Въпреки твърденията на АПИ, че проектът не нарушава законодателство, в коментарите си от август 2019 ЕК ясно заяви: “…проектът не отговаря на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията”.

Какви са последствията от това решение, както за българския данъкоплатец, така и за завършването на автомагистрала “Струма”? Ще връщаме ли пари на Европейския съюз и има ли риск от наказателна процедура срещу България?

От коалиция “Да спасим Кресненския пролом” ще изясним тези въпроси с говорители Петко Ковачев от Института за зелена политика и Даниел Попов от Екологично сдружение “За Земята” и мрежата CEE Bankwatch Network. 

————————–

Прес-конференцията се организира от Коалиция “Да спасим Кресненския пролом”, която включва: 

Сдружение за дива природа “Балкани”, Екологично сдружение „За Земята”, Българско дружество за защита на птиците, Институт за зелена политика„ Училище за природа“ – с. Влахи, CEE Bankwatch Network, Friends of the Earth Europe