Posts

,

Унищожаването на Кресненския пролом предизвика острата реакция на Европейската комисия

Две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. Това подчертава Европейската комисия в отговор на жалбата от български и международни неправителствени организации, обединени в природозащитната коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”.

Комисарят по околна среда Кармену Вела пише в писмо от 17.09.2019 до коалицията: “Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните. В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала “Струма” да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове”

Жалбата от български и международни неправителствени организации е за нарушаване на Директивата за Местообитанията[1], която показва сравнителен научен анализ на смъртността на животни по пътя. Тя алармира, че настоящият път Е79 в отсечката на Кресненския пролом се е превърнал в своеобразна “тапа” и вече е унищожил съществена част от защитените видове[2]. Неправителствените организации настояват за магистрала извън дефилето. В избраният сега вариант едното платно е извън, а другото пресича Кресненския пролом.

Българските власти решават да поискат частично европейско финансиране на този последен участък от АМ “Струма” от ЕК и подават апликационна форма. Това се случи, въпреки че Министерски съвет гласува извънредно 741 млн. лева от националния бюджет за отсечката 3.2. Пропуски и несъответствия открихме и във въпросната апликационна форма, например, разминаване на одобреното в екологичната оценка трасе и това, което е подадено в апликационната форма. Съществено за българските граждани е, че се предвиждат завършване само на 41% от магистралата до 2023 година, когато изтича срокът за възможно еврофинансиране.

Остава въпросът защо въпреки очевидните нарушения на българското и европейското законодателство и същественото забавяне на проекта от страна на българските власти, упорито се настоява за магистрала, която ще унищожи Кресненския пролом. Избраният вариант Г10.5, при който настоящият път Е79 се превръща в еднопосочната лента София – Кулата на АМ “Струма”, а обратната посока е от изток на пролома, се оказва със сравнително близка цена (според собствените документи на българските власти) от 415 млн. евро до т.нар. “пълен източен обход” (алтернатива Г20), оценен на 603 млн. евро, при който и двете платна се изнасят извън дефилето от източна страна. Важно е да се отбележи, че бъдещи разходи за опазване на природата, загуби за местния бизнес като рафтинг и туризъм, и разходи за здравеопазване не са оценени, а те са много по-големи при избрания проект.

Вариантът на правителството оставя местните хора без локален път, с шум и замърсяване от магистрала, минаваща на места едва на 80 метра от града, затруднява достъпа на север до регионалния Благоевград, застрашава развитието на рафтинг и каяк туризма, който привлича около 10,000 души годишно в региона, както и бъдещето на региона, и остава все така опасно решение за пътуващите в посока Гърция.
България все още има шанс да вземе решение и то е магистралата да е извън Кресненския пролом, за което има няколко възможни варианта.

В събота, 28 септември от 10 ч. от базата на рафтинг клуб Рефлип в Кресненския пролом по река Струма ще се проведе протестна флотилия с лодки за опазването на река Струма от замърсяване, ВЕЦове и призовавайки за магистрала извън пролома, организиран от международни участници от Balkan River Defense и български природозащитни организации и рафтинг-клубове.
Заповядайте!

Писмо на европейския комисар по околната среда Кармену Вела:

,

Правителството води към катастрофа проекта за автомагистрала „Струма“

За пръв път Комисията подчертава факта, че две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. “It is uncontested that the E79 road constitutes the most important pressure for these Natura 2000 sites, as the intense traffic causes significant mortality of EU protected species and deteriorates the Natura 2000 sites”, пише Кармену Вела, комисар по околната среда към ЕК.

Ще предотвратим ли в последния възможен момент връщането на около милиард евро на Европейската комисия или напротив – ние, гражданите на Република България, ще бъдем допълнително финансово тежко наказани? При какви условия и действия можем да избегнем провала?

На пресконференцията организаторите ще оповестят съдържанието на апликационната форма за европейското финансиране на лот 3.2 през Кресненския пролом, подадена от България в Европейската комисия и на писмо на Европейската комисия, които показват наличие на съществени проблеми и заплахи пред изпълнението на проекта за автомагистрала „Струма“, които правителството крие от българската общественост.

Информираме ви също, че в събота, 28 септември от 10 ч. по река Струма ще се проведе протест с лодки, организиран от Balkan River Defense и български природозащитни организации и рафтинг-клубове.

, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

, ,

Материали след конференцията за енергийноефективно отопление

На 5 юни в Кюстендил се проведе общата конференция на “За Земята” и Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) „Програми за преминаване към енергийно ефективно отопление, като мярка за чист въздух“. Тя се проведе по време на 52 (LII– рата) Асамблея на еколозите от общините в България като привлече повече от 100 гости от малки, средни и големи общини, експерти от МОСВ, посолствата на Франция и Великобритания, консултанти, регионални депа за отпадъци.

По време на първия панел експерти от Унгария, Италия, Северна Македония, Босна и Херцеговина споделиха добри примери, предизвикателства при реализацията на програми за енергийноефективно отопление и възможни решения.

Във втората част на конференцията бяха представени резултатите и извлечения опит от пилотната програма за подмяна на неефективни уреди с пелетни печки в район Искър, Столична община, както и стартирали проекти по ОПОС и Програма „LIFE“. Бяха разгледани синергичните ефекти от подобни програми за местната икономика, качеството на атмосферния въздух, климата, както и ползите за бизнеса и гражданите – подобрен жизнен стандарт, повишен комфорт без разлика в цената, по-здравословна среда.

По време на конференцията бе осигурен симултанен превод от английски на български и обратното. Видео на български и английски е достъпно в youtube канала на За Земята.

Видео на български – част 1 и част 2
Видео на английски – част 1 и част 2

English video recording of the conference – part 1  and part 2

Download the presentations on the links below.

Презентациите от конференцията са налични по-долу.

Дневен ред:

Встъпителни думи – Ася Добруджанлиева, АСЕКОБ, Росица Плачкова – зам.-кмет на Кюстендил, Никола Мобек – Френски институт, Ирина Велкова – гл. еколог на община Кюстендил

Стефан Александров, МОСВ, старши експерт в дирекция “Управление на отпадъците” – Начини за постигане на целите за битовите отпадъци и ограничаване на депонирането във връзка с новия пакет “Кръгова икономика” (18:36)

Част I – Опит на страните в Централна и Източна Европа – добри примери, предизвикателства и решения (линк) 40:55 мин

1. Guido Lanzani – началник отдел „Качество на въздуха“ в ARPA Lombardia – регионална агенция за опазване на околната среда, Италия – Горене на дърва: влияние върху качеството на въздуха в Ломбардия (45:20)
2. Csaba Vaszko – Експерт по изменение на климата, енергия и вода, Унгария – Отопление на домакинствата в Унгария и ролята на въглищата (53:33)
3. Denis Žiško – Center for Ecology and Energy Tuzla, Босна и Херцеговина – Замърсяване на въздуха в Тузла (1:06:28)
4. Davor Pandorski – Ekosvest, Северна Македония – Програми за преход към енергийно ефективно отопление като мярка за чист въздух. Опитът на Северна Македония (1:23:03)

 

Част II – Инициативите на общини в България за осигуряване на енергийно ефективно битово отопление (линк)

1. Генади Кондарев – ЕС „За Земята“, Енергийно ефективно отопление в домакинствата
2. Ивайло Попов – ЕС „За Земята“, Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети (42:12)
3. Силвия Горанова – Експерт наблюдение, Програма LIFE – Интегриран проект “Чист въздух” (1:10:55)

 

Презентации / Presentations:

(ENG)
Guido Lanzani – Wood burning: impact on air quality in Lombardy
Csaba Vaszko – Residential heating in Hungary and the role of coal
Denis Žiško – Air pollution in Tuzla
Davor Pehchevski – Programs for Transition towards Energy Efficient Heating as a Measure for Clean Air, North Macedonia Experience

(BG)
Генади Кондарев – Енергийно ефективно отопление в домакинствата
Ивайло Попов – Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети
Столична община – Проект “Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE на Европейския съюз