Posts

, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев