Posts

, , ,

Мисия на Бернската конвенция ще проверява нарушенията по магистрала Струма

Днес, след докладваните от Европейската комисия нарушения на европейското природозащитно законодателство (в апликационната форма и процедурата по ОВОС), Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение да засили наблюдението на случая на строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом. В най-кратък срок в България ще бъде изпратена мисия на независим международен експерт, който да провери наличната информация и документи и да проведе  консултация с всички заинтересовани страни. Целта е да съдейства на българското правителство за решение за изграждане на магистралата с оглед опазването на природното богатство в района на Кресна и избор на алтернатива, осигуряваща сигурност и качествена транспортна връзка.

По време на заседанието председателя на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата” – Малина Крумова, не призна, че не е спазено европейското законодателство – и избегна да докладва какви действия ще предприеме за поправяне на извършените нарушения. Презентацията беше насочена към коментиране и обвинения за некоректна информация в докладите, внесени от природозащитните организации. 

Коалиция “Да спасим Кресненски пролом”, представена от Даниел Попов от Екологично сдружение “За Земята” и CEE Bankwatch Network докладва подробна информация за констатираните от Европейската комисия нарушения

Европейската комисия представи накратко внесената апликационна форма и официалните коментари към нея, като отново посочи, че са установени нарушения на европейското законодателство.

Правителството поиска спиране на наблюдението от Бернската конвенция и затваряне на досието. От своя страна пет страни, измежду които Германия, Франция, Унгария, Швейцария и Люксембург, подкрепиха природозащитниците и поискаха отваряне на досие констатация за наличие на вече извършени нарушения на Конвенцията. 

В последвалата разгорещена дискусия в сряда вечер, 4 декември 2019, правителството намери защита само от три държави – Гърция, Азербайджан и Армения. 

Крайното решение беше предложение в духа на компромиса от председателя на заседанието за продължаване на наблюдението като потенциално досие и повишаване на ефективността му чрез изпращане на експертна мисия в България. Това решение дава възможност на правителството да се възползва от международната експертиза при изготвянето на природозащитните цели и мерки за Кресненски пролом и отстраняването на нарушенията на европейското законодателство в досегашните ОВОС и избора на алтернатива.

, , ,

Български евродепутати срещу гражданите по казуса Кресненско дефиле.

В скандалния участък няма да се строи магистрала, а скоростен път. След 16:08 можете да видите и чуете цялото изслушване тук.

Европейската комисия ще гарантира спазването на Европейското законодателство и няма да позволи изграждането на магистралата по разрушителен за природата и хората начин. Това заяви Комитетът по петиции на Европейския парламент в отговор на петицията на граждани от град Кресна по повод застрашаващата местния поминък автомагистала Струма. Представителят на Еврокомисията подчерта явните нарушения установени до този момент в планирането и изграждането на магистралата и най–вече — нарушаването на Директивата за местообитанията. С това беше решено
петицията да бъде затворена.

Изслушването се проведе на 2 декември в Брюксел. Димитър Василев от района на Кресна подчерта рисковете от построяването на избрания от правителството вариант, а именно разделянето на магистралата на две и превръщането на настоящия Е79 в еднопосочно платно посока София – Кулата. Петиционерите отбелязаха, че не са против магистралата, а настояват за варианта, в който и двете платна са извън Кресненския пролом дефиле, а сегашният път остава локален за нуждите на местните хора.

Коментарите на ЕК обаче бяха в ясен контраст с последващото изявление на българското постоянно представителство и български депутати, които отстояваха тезата, че проектът на правителството отговаря на европейското законодателство. По време на заседанието на комитета имаше мобилизация на почти всички български евродепутати, представляващи политическите партии ГЕРБ, ВМРО, ДПС и СДС. Техните изказвания изцяло напуснаха допустимия демократичен тон и съдържаха явни неистини, че местните хора са против изграждането на магистрала. Езикът на омразата
изненада присъстващите депутати в залата. Неточностите и неистините в изявлението на депутатите само показаха колко малко познават проекта за АМ “Струма” и въздействието върху хората и бизнеса.

Комитетът по петиции беше превърнат от българските евродепутати в арена на лични нападки, оправдавани с така наречените от тях „национални интереси”, с което обезсмислиха неговото съществуване, като европейски демократичен форум за граждани, излизайки от националния контекст и интереси.

Единственият реален глас в защита на местните хора в Кресна и за разглеждане на жалбата беше на дългогодишната датска депутатка Маргарет Аукен, която изрази учудване и възмущение от превеса на български депутати, които пренебрегват критиката на Европейската комисия.

Петиционерите твърдят, че планирана от правителството транспортната ос, свързваща София със Солун, ще предизвика траен риск от тежки инциденти за пътуващите по магистралата. Магистралата ще премине само на 300 метра от къщите и училището на град Кресна, носейки със себе си шум и мръсен въздух. Най-плодородните земи в региона ще бъдат унищожени, включително лозята с местния вид грозде керацуда. На обвиненията към местните хора, че спират строителството и обезопасяването на пътя, те отговориха, че още през 2008 правителството можеше да построи
магистралата извън дефилето, а вариантът на правителството в тесния пролом е най-рисков. Както потвърди евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, през дефилето няма да се изгражда магистрала, а скоростен път с много остри завои. Избраният от правителството вариант също ограничава и удължава пътя за придвижване на север от Кресна, затруднявайки достъпа на населението до земеделските земи и практически убивайки рафтинг и каяк туризма, който е ключов за региона.

Маргарет Аукен в края на заседанието предложи жалбата да бъде разгледана на председателския съвет на Комитета по петициите, заради изказвания за затварянето й предимно от български евродепутати.

Припомняме, че Кресненското дефиле е застрашено от строителството на трансевропейския коридор 4, свързващ Хамбург със Солун, финансиран с европейски средства. Въпреки продължаващите повече от 20 години усилия на неправителствените организации и личности като Боян Петров, да се намери щадящо за дефилето решение – с дълъг тунел или т.нар. “източен обход” извън дефилето, в края на 2017 година българските власти отмениха законово действащо решение от 2008 година и приеха, че посоката София – Солун ще премине през дефилето, а само посоката юг-север ще бъде
изнесена извън Кресненския пролом. Избраната от правителството алтернатива за градеж на магистрала Струма е в противовес на препоръките на европейските конвенции и националното законодателство.

,

Унищожаването на Кресненския пролом предизвика острата реакция на Европейската комисия

Две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. Това подчертава Европейската комисия в отговор на жалбата от български и международни неправителствени организации, обединени в природозащитната коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”.

Комисарят по околна среда Кармену Вела пише в писмо от 17.09.2019 до коалицията: “Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните. В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала “Струма” да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове”

Жалбата от български и международни неправителствени организации е за нарушаване на Директивата за Местообитанията[1], която показва сравнителен научен анализ на смъртността на животни по пътя. Тя алармира, че настоящият път Е79 в отсечката на Кресненския пролом се е превърнал в своеобразна “тапа” и вече е унищожил съществена част от защитените видове[2]. Неправителствените организации настояват за магистрала извън дефилето. В избраният сега вариант едното платно е извън, а другото пресича Кресненския пролом.

Българските власти решават да поискат частично европейско финансиране на този последен участък от АМ “Струма” от ЕК и подават апликационна форма. Това се случи, въпреки че Министерски съвет гласува извънредно 741 млн. лева от националния бюджет за отсечката 3.2. Пропуски и несъответствия открихме и във въпросната апликационна форма, например, разминаване на одобреното в екологичната оценка трасе и това, което е подадено в апликационната форма. Съществено за българските граждани е, че се предвиждат завършване само на 41% от магистралата до 2023 година, когато изтича срокът за възможно еврофинансиране.

Остава въпросът защо въпреки очевидните нарушения на българското и европейското законодателство и същественото забавяне на проекта от страна на българските власти, упорито се настоява за магистрала, която ще унищожи Кресненския пролом. Избраният вариант Г10.5, при който настоящият път Е79 се превръща в еднопосочната лента София – Кулата на АМ “Струма”, а обратната посока е от изток на пролома, се оказва със сравнително близка цена (според собствените документи на българските власти) от 415 млн. евро до т.нар. “пълен източен обход” (алтернатива Г20), оценен на 603 млн. евро, при който и двете платна се изнасят извън дефилето от източна страна. Важно е да се отбележи, че бъдещи разходи за опазване на природата, загуби за местния бизнес като рафтинг и туризъм, и разходи за здравеопазване не са оценени, а те са много по-големи при избрания проект.

Вариантът на правителството оставя местните хора без локален път, с шум и замърсяване от магистрала, минаваща на места едва на 80 метра от града, затруднява достъпа на север до регионалния Благоевград, застрашава развитието на рафтинг и каяк туризма, който привлича около 10,000 души годишно в региона, както и бъдещето на региона, и остава все така опасно решение за пътуващите в посока Гърция.
България все още има шанс да вземе решение и то е магистралата да е извън Кресненския пролом, за което има няколко възможни варианта.

В събота, 28 септември от 10 ч. от базата на рафтинг клуб Рефлип в Кресненския пролом по река Струма ще се проведе протестна флотилия с лодки за опазването на река Струма от замърсяване, ВЕЦове и призовавайки за магистрала извън пролома, организиран от международни участници от Balkan River Defense и български природозащитни организации и рафтинг-клубове.
Заповядайте!

Писмо на европейския комисар по околната среда Кармену Вела:

,

Правителството води към катастрофа проекта за автомагистрала „Струма“

За пръв път Комисията подчертава факта, че две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. “It is uncontested that the E79 road constitutes the most important pressure for these Natura 2000 sites, as the intense traffic causes significant mortality of EU protected species and deteriorates the Natura 2000 sites”, пише Кармену Вела, комисар по околната среда към ЕК.

Ще предотвратим ли в последния възможен момент връщането на около милиард евро на Европейската комисия или напротив – ние, гражданите на Република България, ще бъдем допълнително финансово тежко наказани? При какви условия и действия можем да избегнем провала?

На пресконференцията организаторите ще оповестят съдържанието на апликационната форма за европейското финансиране на лот 3.2 през Кресненския пролом, подадена от България в Европейската комисия и на писмо на Европейската комисия, които показват наличие на съществени проблеми и заплахи пред изпълнението на проекта за автомагистрала „Струма“, които правителството крие от българската общественост.

Информираме ви също, че в събота, 28 септември от 10 ч. по река Струма ще се проведе протест с лодки, организиран от Balkan River Defense и български природозащитни организации и рафтинг-клубове.

, ,

Отново завой в заявленията на управляващите относно Автомагистрала Струма. Кой ще плати цената?

На 7 август българските власти заявиха, че най-скъпоструващият участък на АМ “Струма”, лот 3.2 или участъка на Кресненския пролом, ще се финансира от националния бюджет. И то със значителната сума от 741 млн лева. Това се случва само няколко дни след подадената жалба от български и международни правозащитни и екоорганизации към Европейската комисия за погазване на европейското екологично законодателство заради унищоженото биоразнообразие в района на Кресненския пролом.

Финансирането от държавния бюджет създава риск да бъдат загубени не само европейските пари за тази и за всички други отсечки на магистралата, но и да бъдат наложени глоби, ако Европейската комисия установи сериозни нарушения на законите на Европейския съюз и заведе дело срещу България, както беше в случая с Калиакра.

Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята” заяви: “Българските власти упорито настояват отсечката на АМ “Струма” в района на Кресненския пролом да минава през него, независимо че това е в противовес на първоначалните изисквания на Европейската комисия още от 2008 година”. 

До момента не е оценено колко ще струва алтернативният вариант, за който настояват местните хора. А именно — извеждането на пътя изцяло извън дефилето и дали това ще струва повече от Г10.5 и че това варианта, който е предпочитан от хората.

Това се случва след като през май месец премиерът Борисов, в предизборна обиколка по трасето на АМ “Струма”, предаваше на живо от автомобила си и ясно заяви: “Ще направя магистрала “Струма” до Кресна от двете страни, а после, който иска, да дава няколко милиарда, може да я качи по върховете, защото така искат… Трябва да си зададем много важен въпрос – да дадем ли тези милиарди за тази отсечка от 14 км или да има магистрала от София до Видин.” 

До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата АМ “Струма” в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.  

Въпреки че за забавянето и риска от глоби е изцяло отговорно правителството, управляващо в момента, вината ще бъде поета от всички граждани.

  • Това, което правителството е избрало да строи в отсечката на Кресненски пролом  е само първокласен път,  застанал като тапа по средата на магистралата и има риск да генерира отново задръствания в пиковите моменти през всичките години на строителство.
  • Кресненският пролом ще остане и занапред печално известен с големия брой катастрофи, тъй като избраният в момента вариант за строителство – посоката Кулата – София на магистралата да бъде именно през пролома, не решава проблема с трафика.
  • Местните хора остават без локален път и достъп до села и земеделски земи и като цяло района е обречен на икономически упадък след построяването на „магистралата”.
  • Ще бъде окончателно унищожено и биоразнообразието на Кресненски пролом и ще бъдат дълготрайно унищожени възможностите за развитие на туризъм в района.
  • За всичко това българските данъкоплатци ще трябва да платят не само цената за цялата магистрала, но и да плащат наложените от Европа глоби.

Междувременно вчера, 8 август, беше получено потвърждение от страна на ЕК за регистриране на жалбата, подадена от НПО за нарушаване на европейските екологични директиви от страна на България.

, ,

Правни и екологични организации призовават Европейската комисия за спешни действия за опазването на Кресненския пролом

Адвокати и екологични организации призоваха днес Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Българското правителство, отговорно за шокиращо унищожаване на биоразнообразие в ключовите Натура 2000 зони в района на Кресненския пролом. [1]

Независим научен анализ, изготвен от специалисти по биоразнообразие, разкри, че защитените прилепи са намалели с 93%, застрашените костенурки и змии – до 60%, а някои гръбначни вероятно са напълно изчезнали от региона на уникалния за България и Европа Кресненски пролом. [2] Причината за това е трафика на камиони и автомобили през пролома, както и значителното нарастване на въпросния транзитен трафик след отварянето на границата с Гърция през 2007 г. и при построена магистрала от двете му страни. [3]

Доказателствата от българските учени са включени в жалба срещу Българското правителство към Европейската комисия и Вицепрезидента й Франс Тимерманс, внесена днес от мрежата за централна и източна Европа Бенкуоч, адвокатската организация Клайънт Ърт (ClientEarth), Приятели на земята Европа (Friends of the Earth Europe), и Екологично сдружение “За Земята”. Жалбата излага нарушения на Европейската директива за хабитатите по време на построяването на еврофинансираната автомагистрала “Струма”, което е довело до безпрецедентно унищожаване на естествени хабитати и ключово биоразнообразие – като защитени прилепи, змии и костенурки.

Евелина Тилец – Бакаларз, адвокат по биоразнообразие към ClientEarth, коментира:
“Неприемливо е, че уникалното биоразнообразие на Кресненския пролом се разрушава в нарушение на Европейското законодателство от същите власти, които са длъжни да го опазват. Ако Европейската комисия не предприеме спешни мерки, ситуацията може да излезе извън контрол и вече да няма да има какво да бъде опазвано в региона на пролома”.

Кресненският пролом се намира в югозападна България по поречието на река Струма и е класифициран като гореща точка на биоразнообразие с уникално богатство на видове с две Натура 2000 зони, съдържащи 92 вида. С решение на Министерството на околната среда от 2017, тунелният и най-щадящ вариант, както за местните хора, така и за биоразнообразието, бе отменен, и автомагистрала “Струма” в момента се планирана да премине в посока София – Кулата, през самия пролом, а в обратна посока – от изток. Вариантът дълъг тунел и извеждането на трафика извън дефилето беше ключово условие за финансиране на цялата магистрала, поставено от Европейската комисия още преди започването на първите строежи на АМ “Струма”.

“България има невероятна и незаменима природа, какъвто е и Кресненския пролом, но той вече е подложен на унищожение. Автомобилите и камионите ежедневно убиват животни по пътя, докато българското правителство не предприема никакви мерки това да бъде предотвратено. От съществена важност е Европейската комисия да предприеме спешни мерки за спасяването на нашата природа – тряфикът трябва да бъде изнесен извън Кресненския пролом”. [4]. казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

Европейският Омбудсман също обяви тази седмица, че започва разследване на Европейската Комисия относно нейното управление на случая с Кресненския пролом.

Бележки:

Тази жалба е продължение на жалба, подадена преди две години от екологичните организации срещу плановете за построяването на магистралата през Кресненския пролом. Европейската комисия до този момент не е предприела мерки за спазването на Европейското законодателство, въпреки че е била алармирана и следи случай от близо 20 години.

Българският Министър-предстедател Бойко Борисов в изказване от 23 май 2019 индикира, че може да отложи плановете за построяването на АМ Струма и да остави трафика да минава през Кресненския пролом.

Вероятно отговорността за вземането на правни мерки срещу Европейската комисия ще падне върху следващата Комисия.

 [1] Жалба от правозащитни и екологични организации.

[2] Научен анализ

[3] Save Kresna Gorge briefing http://www.foeeurope.org/briefing-save-kresna-gorge-011217

[4] Protests at pan-European motorway project as time runs out for key wildlife site http://www.foeeurope.org/protests-pan-European-motorway-project-time-runs-out-050619

***

CEE Bankwatch Network е най-голямата мрежа на местни екологични организации, и органиации, които се борят за правата на човека. Те наблюдават международните финансови институции, които са отговорни за стотици инвестиции по света. Банките и фондовете, които наблюдаваме са често непрозрачни и слабо обществено отговорни.

ClientEarth е благотворителна организация, която използва силата на закона, за да защитава хората и планетата. Ние сме международни адвокати, които намират практични решения за най-големите екологични предизвикателства в света. Борим се против промяната в климата, за опазването на биоразнообразието на океаните, за по-силно управление на горите, за по-зелена енергия, за бизнес, който да бъде по-отговорен и за по-прозрачно управление. От нашите офиси в Лондон, Брюксел, Варшава, Берлин, Мадрид и Бейджин, ние работим върху закони, които са нарушени, борим се в съда за тяхното прилагане.

Friends of the Earth Europe е най-голямата грaсруутс мрежа в Европа, която обединява над 30 организации с хиляди местни групи. Ние се борим за днешните най-спешни екологични и социални въпроси. Промотираме екологично устойчиви общности на местно, национално, регионално и глобално ниво.

Екологично сдружение “За Земята”/Приятели на Земята България е екологична неправителствена организация, създадена, за да работи за устойчив начин на живот и отговорни лични и политически решения за нашата планета, борейки се едновременно срещу експлоатацията на хората и природата. С офис в София, организацията работи с граждански групи из цялата страна.
, ,

Да спасим Кресненското дефиле — кампанията е с ново видео

Спасяването на Кресненския пролом е една от най-старите природозащитни каузи в България. За съжаление повече от 20 години не можем да гарантираме сигурно бъдеще на една уникална на видове зона в цяла Европа. В дефилето си правят “среща” два климатични пояса, затова флората и фауната са особено богати, а често — и единствени по рода си за страната ни.

Затова тази година на 04 юни се събрахме с природозащитници от целия свят, за да кажем, че мястото на магистралата е извън дефилето. Прекрасните приятели на каузата Да спасим Кресненското дефиле — Stratospheric Productions, създадоха видеото.