Posts

, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

, , ,

Ще плащаме и със здравето си за инсинератор в София

Автор: Изабела Едрева

Предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия. По тази причина тя ще отвлече вниманието от рециклирането и разделното събиране и ще попречи да стигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците

 Да не забравяме, емисиите във въздуха от инсталацията ще допринесат към вече прекомерното замърсяване в София. Дори и най-модерните системи за филтриране допускат емисии на азотни оксиди, серен диоксид, тежки метали. Азотни оксиди и серен диоксид значително допринасят за фотохимичния градски смог, както и за киселинните дъждове, и ще се добавят към вече силно замърсения въздух на София. Тези газове също допринасят за парниковия ефект, и имат сходни деградиращи белодробни ефекти—отслабват дихателната система и влошават хроничните белодробни заболявания, и са дразнещи за очите, кожата и дихателните пътища.

Инсталациите за изгаряне на отпадъци също са значителен източник на живак. Живакът е устойчиво токсично вещество, което уврежда нервната система, води до нарушение на зрението, речта и моторния контрол, спазми, загуба на паметта. Живакът също наранява сърцето, бъбреците и белите дробове, и може да наруши развитието на организма при децата. Инсталации за изгаряне на отпадъци, особено тези които изгарят медицински отпадъци, са отговорни за близо 30% от световните емисии на живак в въздуха

Инсинераторите са източници на емисии също и от олово, кадмий, арсен и хром, всички от които са силни токсични метали.

Най-опасните емисии от инсинераторите са диоксините. Диоксините са устойчиви органични замърсители (УОЗ) – това означава, че трудно се разграждат и следователно се натрупват в околната среда. Диоксинът е канцероген, потвърден от безброй научни изследвания. Диоксините влияят върху имунната система— намалявайки имунната защита и увеличавайки чувствителността към инфекции, нервната система, и ендокринните и репродуктивните системи. Въпреки че диоксините обикновено не присъстват в самите отпадъци, те се образуват при непълно изгаряне на определени видове отпадъци, включително PVC.

Инсталации за изгаряне на отпадъци винаги се създават с определени лимити на емисиите, но реалните емисии се проверяват рядко, само веднъж или два пъти годишно, и на предварително обявени времена, така че операторите на инсталациите могат да се уверят че работят оптимално при тези проверки. Скорошно изследване, проведено върху инсинератор на отпадъци в Холандия, установи, че емисиите на диоксини са не достатъчно регулирани и често се изкачват над лимита, установен в разрешителното на инсталацията, изпускайки вредни замърсители в районите около него.

Остава големият въпрос – кой ще отговаря за контрола на емисиите на инсинератора в София, ако той бъде построен – Столична община, Топлофикация-София? Колко ще струва поддържането на филтрите? Все още нямаме достъп до финансовите параметри за работата на инсталацията… И кой ще е най-потърпевш при потенциални проблеми?  

  1. От Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение: „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на rdf отпадък. Страница 34
  2. От Waste Incineration: A Dying Technology, доклад публикуван от GAIA който може да се намери тук: https://www.no-burn.org/wp-content/uploads/Waste-Incineration-A-Dying-Technology.pdf
  3. https://toxtown.nlm.nih.gov/chemicals-and-contaminants/nitrogen-oxides
  4. https://www.atsdr.cdc.gov/MMG/MMG.asp?id=394&tid=69
  5. От същия доклад публикуван от GAIA, страница 16
  6.  От съция доклад, страница 17
  7. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dioxins-and-their-effects-on-human-health
  8.  От същия доклад, страница 10
  9. http://ukwin.org.uk/resources/health/dioxins-and-other-harmful-incinerator-emissions/
  10. https://zerowasteeurope.eu/downloads/hidden-emissions-a-story-from-the-netherlands/

 

Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци

По време на конференция на За Земята в София през пролетта на 2017 г. екипът ни запита публиката дали имат добри примери в България за стратегията Нулеви отпадъци. Тогава Мария Костадинова – зам. кмет на община Свиленград се изправи и разказа какво правят в тяхната община.

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

След няколко срещи и вдъхновяващи посещения на място, организирахме обучително пътуване до първата община с Нулеви отпадъци в Европа – Капанори, Италия, за да запознаем мотивираните служители на свиленградската община с добрите практики там.

 

А малко повече от година по-късно Свиленград вече е на картата на Zero Waste Europe като първата община в България, тръгнала по пътя за Нулеви отпадъци.

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци. zerowastecities.eu

Община Свиленград е наистина добрият пример за умно управление на отпадъците и за мотивация за непрекъснато развитие на системата. През 2018 г се сформира Обществен съвет за Нулеви отпадъци, в които членуват 20 активни граждани, представители на училища, читалища, пенсионерски клубове, бизнеса, полицията, ромския квартал, както и от еко отдела на общината и общински съветници.

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци - Свиленград

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци – Свиленград

През 2017 г. с подкрепата на Екопак Свиленград пилотно стартира проект за разделно събиране на хартиени и пластмасови опаковки директно от домовете на хората, като предостави 100 броя жълти кофи за разделно събиране. Бяха обхванати домакинствата на осем улици. Така жителите на града бяха улеснени да разделят сухите отпадъци още на мястото на тяхното генериране. Поради добрите резултати през 2018 г. общината разшири обхвата и раздаде 1000 индивидуални контейнера на домакинства за разделно събиране на пластмаса, хартия и метал. Вече има установен график и всяка от включените къщи изнася на улицата контейнера си в определения ден. Предвижда се 100% от еднофамилните жилища да бъдат обхванати от тази система.

Разделно събиране 'от врата на врата', Свиленград

Разделно събиране ‘от врата на врата’, Свиленград

 

От тази година вече започна и събиране на рециклируеми отпадъци от търговските обекти. Преди да направят тази крачка от общината проведоха анкета сред бизнеса как ще е най-удобно да се случва събирането, за да може системата да работи ефективно. И наистина работи – камион на Екопак минава по график и събира най-вече хартия, но и стъкло и пластмаса – 2 пъти седмично в центъра, веднъж в другите части, около 180 обекта. Още през  първите две седмици се събират почти 5 тона хартия. Най-големите обекти, които изхвърлят повече, сами предават тези отпадъци на общинската площадка в града.

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

На тази площадка вече има и преса за хартия, за да се оптимизира мястото за съхранение преди транспортирането за рециклиране. Там се очаква да се изгради и център за поправка и повторна употреба, какъвто посетиха в Капанори.

На 3 места в града пред многофамилни жилищни сгради вече има направени и оградени “екокътове” с кофи за разделно събиране, в които всеки живеещ в блоковете може да влезе със специален чип. Всеки кът струва около 3000 лв.

В плана е да има такива кътове и в селата.
Всичко това е част от плана за Нулеви отпадъци, изготвен от общината и приет от Обществения съвет. С официално писмо общината заяви, че няма да подкрепя никакви проекти за изгаряне на отпадъци, а вместо това ще влага пари за намаляване на отпадъци, рециклиране и компостиране.
Компостирането е и следващата стъпка – да се изгради компостираща инсталация и домакинствата да получат контейнери за хранителни и растителни отпадъци.

С традиции в текстилната индустрия, свиленградчани имат силното желание да въведат и добро разделно събиране и повторна употреба на дрехите, които съгражданите им изхвърлят. Идеята е да се правят периодични кампании и дрехите да се съхраняват в пенсионерския клуб, където възрастните хора да им дават нов живот – годните за употреба да се даряват, а другите да се рециклират чрез шиене и плетене.
И още малки стъпки – в заседанията на Общинския съвет и в Общинската администрация няма пластмаса – водата е в стъклени кани и чаши; в училищата децата написаха стихотворения как да разделяме отпадъците си. Представители на Обществения съвет организираха и флашмоб в местен супермаркет – да не се ползва толкова много пластмаса при пазаруване.

Това е накратко началото на историята за първата община на картата на Нулеви отпадъци Европа, а най-доброто със сигурност предстои, защото всички в Свиленград работят заедно за намаляване на отпадъците и по-чист град – както общината, така и гражданите и бизнеса.