Posts

,

България отново на съд за неспазване на законодателството за чист въздух на ЕС, този път заради тецовете на въглища

Страната ни системно отказва да защити правото на чист въздух на гражданите и
Европейската комисия започва поредна процедура срещу България в Европейския съд. Този път — за неспазване на пределно допустимите стойности за серен диоксид (SO2), чийто източник е горенето на въглища в топлоелектрически централи. От години данните показват трайно завишаване на допустимите почасови и дневни стойности в района на четирите топлоелектроцентрали от Маришкия басейн, като ТЕЦ Марица изток 2 се сочи като основен източник на замърсяването. [1]

Както неколкократно „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ алармират, на този фон Министерство на околна среда [2] даде безсрочно изключение от новите правила за емисиите от централите (т.нар. дерогация) точно за серен диоксид на Марица изток 2. Така централата има зелена светлина да не спазва пределно допустимите стойности, което може да доведе до налагането на поредната глоба за държавата.
„От една страна гражданите ще продължат да плащат здравната цена за бездействието на политиците, а от друга – ще плащат и за финансовите последици от тези нарушения като данъкоплатци. Двете американски централи и „Брикел“ ЕАД, свързвана с Христо Ковачки, също са се наредили на опашката за дерогации.
Позицията на МОСВ от днес по темата по никакъв начин не адресира същността на проблема със замърсяването със серен диоксид – а именно, необходимостта от план за поетапно излизане от зависимостта от въглищата,“ коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите при определени условия.
„Новото дело срещу България е много силен сигнал за нуждата от спешни мерки спрямо централите в района, които да гарантират спазване на екологичното законодателство. То потвърждава и твърдението ни, че дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 е предоставена в нарушение на правилото условията в разрешителното да гарантират спазване на еконормите,“ коментира адвокат Регина Стоилова от „За Земята“.

Това е второ дело срещу България за неспазване на законодателството за чистота на въздуха. Припомняме, че страната ни беше осъдена през април 2017 г. заради високи стойности за фини прахови частици — ФПЧ10.
Решението е част от предприетите днес активни действия на Комисията с цел защита на здравето на гражданите от лошото качество на въздуха съгласно насоките в съобщението на Комисията от май 2018 г., озаглавено „Европа, която закриля: чист въздух за всички“. Подобна процедура е започната и срещу Испания, но за неспазване на нормите за азотен диоксид.

[1] Информация за надвишаване на емисиите на серни диоксиди е видима от данните, предоставяни от Регионална инспекция по околна среда – Стара Загора:
Такава справка може да се направи и от програмата за въздуха на град Гълъбово.

 

[2] Дерогации могат да бъдат дадени на централите с актуализиране на комплексните им разрешителни от Изпълнителната агенция по околна среда, която е подопечна на Министерство на околната среда и водите.

, ,

Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.

След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.

“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.

Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.

„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.

Снимка: Shutterstock

,

Отворено писмо от жителите на Бели бряг: До края на годината Мини Марица-изток ще превземат домовете ни срещу нищожно обезщетение. Време е Министерство на енергетиката и Европейската банка да се намесят по-активно

Линк към писмото.

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

Усилията на ЕБВР имат за цел да се постигнат възможно най-малко или в идеалния случай — никакви принудителни отчуждения на имоти в Бели бряг. Познавайки работата на ЕБВР и технократския подход, можем да си представим как след няколко години отчита в докладите огромен успех от усилията си, потвърждавайки, че от няколко десетки домакинства, принудително са отчуждени едва няколко имота. Отделно, достигнати са почти двойни нива на оферираните цени за изкупуване и заслугата е на отделите, свързани с прилагане на екологичната и социална политика на банката и на Независимия механизъм за отчетност на проектите.

Това са фактите в цифри, но реалността на терен не позволява много самоизтъкване. Останалите хора са предимно собственици, които в момента нямат избор. Ако приемат, каквото им се предлага от мините, ще трябва да се преместят в домове с много по-неравностойни параметри спрямо сегашните. Удвояването на оферираните стойности щеше да бъде добра новина, ако стартовите нива на предлаганите средства преди намесата на ЕБВР не бяха буквално мизерни. Банката остави Мини Марица Изток с години да протакат финализирането на плана за преселване на селото. Накрая приеха Мини Марица-изток да одобрят план със сериозни пропуски. Ако той бъде приложен на практика, не предвижда куп детайли около преселването – непрецизиран социален пакет, липса на всякаква форма на компенсация за нанесени морални вреди, липса на визия как ще се премести гробищния парк на селото или как ще се обезщетят хората за загубата на икономически продукт при закриване на кооперацията на селото.

И всичко това — при останали едва двайсетина домакинства, чиито имоти трябва да бъдат изкупени. Припомняме, че нито едно от тях не се противопоставя на въгледобива в България по етични или сантиментални съображения, а само поради факта, че не се предоставя адекватна възможност на хората да възстановят, каквото имат. При толкова лесен казус няма как да не възкликнем, че очертаващият се провал по намиране на решение е спъване по равното! Наблюдаваме липсата на напредък по казус, касаещ по-малко от 20 домакинства, които реално не се противопоставят на разширението на мините, а на несправедливите обезщетения. На този фон е трудно да си представим как ЕБВР се справя с огромните си проекти в развиващите се страни, където са засегнати стотици и хиляди местни хора и дребни земевладелци, които губят собствеността, поминъка си и родовите си връзки.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

,

България трябва спешно да започне решителна борба с пластмасовото замърсяване

Източник: За Земята

3 юли е международният ден, посветен на живота без пластмасови торбички. Активисти от кампанията “Свободни от пластмаса” ще отбележат датата с флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба във Варна, от Юнашкия салон към Синия пазар от 14:00ч. и работилница за изработка на текстилни пазарски торбички в София. Събитията са част от световната инициатива „месец юли без пластмаса“ / Plastic Free July, предлагаща вдъхновение и помощ на всички, които искат да действат, за да намалят своята употреба на пластмаса.

 

Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и съответно изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове.

 

На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без ненужна пластмаса, особено изпъква все още масовата у нас употреба на пластмасови торби за пазаруване, както и скандалната практика на използване на огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини.

 

В същото време, от вчера – 2 юли 2019 г. започва да тече двугодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Екологично сдружениеЗа Земята”, “Грийнпийс”-България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие призовават българските институции за амбициозно и ефективно прилагане на европейските разпоредби и предлагат редица мерки, които ще помогнат да спрем замърсяването с пластмаса и у нас.

 

  • Такса от най-малко 30-50 стотинки в момента на продажба на всяка пластмасова торбичка без изключение, за да се постигне бързо ограничаване на употребата им до въвеждането на пълната им забрана от 2025 г.
  • Забрана на предлагането на пластмасови пазарни торби на българския пазар от 2025 г., с изключение на компостируеми торби по стандарт EN13432, улесняващи разделното събиране на хранителни отпадъци, което също става задължително за България от 2027 г. 
  • Задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.
  • Задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г.
  • Постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.

 

Екоорганизациите напомнят, че евродирективата изисква към  2029 г. държавите-членки да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. При сегашното ниво на 10-15% събираемост, тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки. Депозитна система е възможно решение и за намаляване на еднократните контейнери за храна и напитки. Вече има нововъзникнали малки бизнеси, които предлагат решения за многократна употреба за фестивали и други събития с много посетители.

 

Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства – каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г. 

Нуждата от спешни действия в България е очевидна: въпреки усилията на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба”, поради липсата на подобаващи мерки от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на три хиляди (3000) лева – сума, напълно достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем правилно възпитание и навици на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.

,

Словакия обяви край на въглищата, а България “вижда” перспектива в тях още 60 години

Словакия стана първата държава от източна и централна Европа, която обяви официално, че престава да изгаря въглища след 2023 година [1]. Историческото решение идва на фона на седмица с тежки преговори за ангажиментите на държавите от Европейския съюз, които ще доведат до спазване на Парижкото споразумение за климата.
На този фон България остава аутсайдер, тъй като липсва желание за преодоляване на зависимостта от въглищата и развитие на възобновяеми източници и включване на гражданите в този процес като производители на енергия.

Оповестеният на 18 юни анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите [2], които За Земята, Банкуоч и „Грийнпийс“ – България отправиха към Българското правителство в края на април тази година.

Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички области, които трябва да бъдат приоритет на този план. “Имайки предвид, че близо 50% от електроенергията в България се произвежда от въглища, трябва да подкрепим амбицията на ЕС за
въглеродонеутрална икономика през 2050 година. Също така – да имаме ясен план и вече активно да участване в политиките за определяне на нужния бюджет за енергиен преход”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение “За Земята”.

Препоръките на Европейската комисия са, че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на възобновяеми източници на енергия. Това означава, че делът на възобновяемите източници трябва да достигне най-малко 27% до 2030 година . Наложително е да поставим приоритет върху повишаването на енергийната ефективност, по която вече 10 години сме на опашката в ЕС. Комисията ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите
страни в окончателното изготвяне на плана, което е със срок — края на 2019 година. “Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийният преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.
Липсват още действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия — само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани.

Дискусиите за конкретните ангажименти и бюджет за енергийния преход ще продължат на срещата на Европейския съвет на 20 юни. Резултатът от нея трябва да са дългосрочните цели на ЕС за справяне с климатичната криза.

[1] Решението на Словакия беше обявено вчера след среща между президента и министър председателя. Повече тук .
[2] Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.