Posts

,

Заглушени думи

“В страната има климат на медийна гражданска война, но това не е плурализъм. Вместо това трябва да има защита на редакционната независимост и свобода, благонадеждност на информацията”, коментират от Репортери без граници.

“Ситуацията е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите, атаките (понякога физически, понякога вербални), заради инструментализацията на медиите срещу опоненти”, казва генералния секретар на организацията Делоар. “Има и злоупотреба със законите, за да бъде застрашена журналистиката.“

…„ когато думите не стигат, говорят оръжията…“ и т. н. анахронизми. То, това за втората световна е казано – страшното е, че и сега може да го превърнем в реалност. Е, не случайно свободната пресата е един от стълбовете, на които се крепи демокрацията. Без свободата да изразяваме различни гледни точки и да търсим плуралистични информационни канали навлизаме в територията на най- опасните и човеконенавистни режими ( от тоталитаризма до нацизма). Ограбването на свободата на словото е един от най-симптоматичните и кислородно- отнемащи прийоми на репресивни режими в съвременната история. В този смисъл функцията на държавата по силата на обществения договор, който всички ние сключваме, би трябвало е да следи свободата на пресата и нейната обективност да не бъдат накърнявани. Ужасяващото е, че последните години в България ние сме свидетели на точно обратните тенденции. Държавата и различни нейни органи прилагат репресивни и откровено пристрастни мерки срещу медии и журналисти, които се осмеляват да критикуват властта, корупцията и беззаконието. 

Тъжната статистика, че сме на 111 място по свобода на словото (от 180, наред със страни с военизирани режими) не е тайна за никого, но явно не ни стряска достатъчно.  

Монополизирането на медийните канали, заглушаването на разследващи материали, депривация в търсенето на обективност също не ни правят достатъчно впечатление, за да се размърдаме.  Това води до все по-задълбочаваща се репресия и обедняване на информационната обективност. Напоследък сме свидетели на безпрецедентни и стряскащи репресии от страна на Държавата към журналисти с критично отношение към различни аспекти на сегашната власт.

 Нека разгледаме няколко такива случая, защото когато държавата и нейните органи започнат да запушват устата на журналисти и медии… нещата хич на са добре! Да мълчим за този фарс на демокрация ни прави съучастници в престъпление. 

Най – нашумелия и фрапантен случай напоследък е със замлъкналото национално радио ( за първи път от 50 години) след отстраняването от длъжност на радио водеща отразяваща съдебния ресор и в частност протестите срещу единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Внезапното сваляне от ефира на програма “Хоризонт” на Българското национално радио на дългогодишния журналист Силвия Великова предизвика сътресения и реакции не само в радиото, но и от страна на множество организации и граждани. Репортери без граници (RSF) излязоха с позиция, че „са ужасени от политическия натиск, който доведе до отстраняването на водеща в националното радио и след това – до спирането на излъчването на радиото за повече от пет часа”. 

Дори Съюза на съдиите сезира европейските институции за безпрецедентния натиск оказан върху националната медия.


Според съюза това не е рутинно управленско решение, а “скандално запушване устата на журналист в съдебния ресор, който не се страхува да задава въпроси, в националното радио, субсидирано от държавния бюджет, т.е. от българските данъкоплатци”. Фактът, че Великова е възстановена като водещ на предаването “Преди всички” и съдебен репортер, но ще бъде назначен и втори репортер, “който да осигурява плурализъм”, не променя факта на грубо посегателство върху свободата на словото, се казва в писмото.

И другия доста красноречив и емблематичен случай – журналистите от разследващия сайт Биволъ – които от години са трън в петата на организираната престъпност и осветяват скандални сделки на властимащи, биват подложени на систематичен тормоз от страна на държавни институции и органи

„През последните месеци един от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити. Според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения за корупция в управляващата партия в страната.

Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск“

Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

 

„Малка мрачна хроника и това не е всичко:

2007 г. декември Асен Йорданов е нападнат от четирима души с ножове и тръби, които пробват да го наръгат, но той успява да ги отблъсне. Заведено е Досъдебното производство по Чл. 115 от НК – опит за убийство. Няма разкрити.;

2008 г. ноември Асен Йорданов получава информация, че срещу него има поръчка. Полицията установява, че той е следен от ОПГ по поръчка на действащ зам.-окръжен прокурор на Бургас. Случаят е докладван на главния прокурор Борис Велчев. Няма последствия за поръчителя и мутрите;

2012 г. Четири български банки се жалват в БНБ заради публикувани от Биволъ дипломатически доклади на САЩ и настояват сайтът да бъде глобен;

2012 г. Димитър Стоянов получава заплахи, докато снима репортаж за пияни в работно време магистрати. В групата са Веселин Пенгезов и настоящият член на ВСС Севдалин Мавров. Назначена му е полицейска охрана;

2013 г. Димитър Стоянов е полят с бензин и заплашен, че ще бъде подпален, по време на репортаж;

2014 г. КФН нарежда на Биволъ да разкрие източниците си под заплаха от глоба;

2015 г. Димитър Стоянов е демонстративно следен от мутри по време на разследване. Неизвестни влизат и претърсват жилището му. Димитър подава жалби, но няма разкрити;

2015 г. Срещу главния редактор нa сайта “Биволъ” Атанас Чобанов е образувано досъдебно производство за набеждаване по сигнал на бившия министър Иван Данов, изобличен като “френския безработен””. Сигналът е прекратен с мнение, че има данни Данов да е извършил престъпление и набеждаване няма.

2016 г. Прокуратурата привиква журналистите от Биволъ на разпити по “Яневагейт” и започва процедура за изземане на сървърите на Биволъ във Франция, която впоследствие е прекратена заради опасения от обратен ефект.

2016 г. срещу Асен Йорданов е образувано изпълнително дело и са му запорирани сметките на основание на неверни документи от НАП за неплатени задължения преди 15 г. След жалба и проверка се оказва, че задължения няма, а НАП се оправдава с “грешка заради софтуерен проблем.;

2018 г. Димитър Стоянов и румънският му колега Атила Биро са задържани по време на разследването #ДжиПиГейт – разкрития за мащабни злоупотреби с европейски и бюджетни средства от консултантски и строителни фирми, свързани с Валентин Златев;

2018 г. Журналистите от Биволъ получават информация за сериозна и неминуема опасност за здравето и живота им заради разследването #ДжиПиГейт;

2019 г. Прокуратурата разследва Асен Йорданов и Атанас Чобанов по изфабрикуван анонимен сигнал за техните имоти, след като Биволъ разкри десетки политици, магистрати и чиновници в скандалите #Апартаментгейт и #КъщиЗаТъщи.

2019 г. Прокуратурата публично свързва Биволъ с хакването на НАП и издава европейска заповед за разследване до Франция, за да бъде разпитан главният редактор Атанас Чобанов. Нова клеветническа кампания в присъдружни на властта медии.“

Статия на Бултаймс публикувана през ноември 2019 разкрива намеренията на основателя на Биволъ да напусне страната.

 

И други медии са подложени на разследвания и натиск. Вестник „Сега“ прави обзор на институционалния натиск към критикуващи властта медии и публикува острите реакции на световната общност спрямо репресиите към свободата на словото в България;  

В последните години някой от най-дейните разследващи журналисти са тенденциозно подложени на натиск и изправени пред невъзможен избор и замлъкват, както показва материал на Свободна Европа..

В началото на лятото на 2019 новото ръководство на Нова телевизия, купена от Кирил и Георги Домусчиеви, предлага на Мирулюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов да работят на граждански договор. Предложените трудови взаимоотношения обаче не просто не дават свобода на журналистите, а въвеждат и санкции за тях, ако откажат да направят „тема, поръчана им от медията“. В същото време телевизията си запазва възможността да не излъчва репортажи, предложени от журналистите. Бенатова и Шикерова напуснаха през лятото, по-късно това направи и Марин Николов.

Малко по късно фоторепортерът на Клуб Z- Веселин Боришев „е задържан за отразяване на протест срещу единствения кандидат за главен прокурор- Иван Гешев. И изкарва една нощ в ареста на Първо районно управление в София.

Около 17 часа  в петък Боришев се намирал в градинката на хотел “Рила”, където очаквал началото на протеста, когато видял струпване на полицейски части. Той тръгнал да ги снима, което предизвикало груба реакция от представителите на органите на реда.

И въпреки че Боришев им представил журналистическата си карта, той е бил задържан по указа за дребното хулиганство (Указ № 904 ОТ 28.12.1963 Г. за борба с дребното хулиганство) и отведен в Първо районно управление на МВР в София, разказа фоторепортерът.“

Не очакваме, заради тази обзорна статия на трагичното положение, в което се намира свободата на словото в България, държавната машина да се задейства и срещу нашия сайт (ograbvane.com). Ние сме много дребни риби… но ако все пак се случи , поне не сме си мълчали☺

Послепис ; и докато работим по тази статия все нови и нови репресии срещу разследващи журналисти от страна на държавните органи продължават да изкачат. Изведнъж разследващите журналисти се оказват изчезващ вид- уволнявани, заглушавани, преследвани… Сериозно в кой свят живеем!! Единствените които се борят да разкриват злоупотреби на властимащи или управляващи биват един по един заглушени…

Вижте тормоза, на който е подложен поета Недялко Йорданов (баща на разследващия журналист Асен Йорданов) след като той зае публична позиция в защита на сина си. 

 

Надежда Максимова

Ноември, 2019

,

Унищожаването на Кресненския пролом предизвика острата реакция на Европейската комисия

Две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. Това подчертава Европейската комисия в отговор на жалбата от български и международни неправителствени организации, обединени в природозащитната коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”.

Комисарят по околна среда Кармену Вела пише в писмо от 17.09.2019 до коалицията: “Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните. В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала “Струма” да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове”

Жалбата от български и международни неправителствени организации е за нарушаване на Директивата за Местообитанията[1], която показва сравнителен научен анализ на смъртността на животни по пътя. Тя алармира, че настоящият път Е79 в отсечката на Кресненския пролом се е превърнал в своеобразна “тапа” и вече е унищожил съществена част от защитените видове[2]. Неправителствените организации настояват за магистрала извън дефилето. В избраният сега вариант едното платно е извън, а другото пресича Кресненския пролом.

Българските власти решават да поискат частично европейско финансиране на този последен участък от АМ “Струма” от ЕК и подават апликационна форма. Това се случи, въпреки че Министерски съвет гласува извънредно 741 млн. лева от националния бюджет за отсечката 3.2. Пропуски и несъответствия открихме и във въпросната апликационна форма, например, разминаване на одобреното в екологичната оценка трасе и това, което е подадено в апликационната форма. Съществено за българските граждани е, че се предвиждат завършване само на 41% от магистралата до 2023 година, когато изтича срокът за възможно еврофинансиране.

Остава въпросът защо въпреки очевидните нарушения на българското и европейското законодателство и същественото забавяне на проекта от страна на българските власти, упорито се настоява за магистрала, която ще унищожи Кресненския пролом. Избраният вариант Г10.5, при който настоящият път Е79 се превръща в еднопосочната лента София – Кулата на АМ “Струма”, а обратната посока е от изток на пролома, се оказва със сравнително близка цена (според собствените документи на българските власти) от 415 млн. евро до т.нар. “пълен източен обход” (алтернатива Г20), оценен на 603 млн. евро, при който и двете платна се изнасят извън дефилето от източна страна. Важно е да се отбележи, че бъдещи разходи за опазване на природата, загуби за местния бизнес като рафтинг и туризъм, и разходи за здравеопазване не са оценени, а те са много по-големи при избрания проект.

Вариантът на правителството оставя местните хора без локален път, с шум и замърсяване от магистрала, минаваща на места едва на 80 метра от града, затруднява достъпа на север до регионалния Благоевград, застрашава развитието на рафтинг и каяк туризма, който привлича около 10,000 души годишно в региона, както и бъдещето на региона, и остава все така опасно решение за пътуващите в посока Гърция.
България все още има шанс да вземе решение и то е магистралата да е извън Кресненския пролом, за което има няколко възможни варианта.

В събота, 28 септември от 10 ч. от базата на рафтинг клуб Рефлип в Кресненския пролом по река Струма ще се проведе протестна флотилия с лодки за опазването на река Струма от замърсяване, ВЕЦове и призовавайки за магистрала извън пролома, организиран от международни участници от Balkan River Defense и български природозащитни организации и рафтинг-клубове.
Заповядайте!

Писмо на европейския комисар по околната среда Кармену Вела:

,

Правителството води към катастрофа проекта за автомагистрала „Струма“

За пръв път Комисията подчертава факта, че две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. “It is uncontested that the E79 road constitutes the most important pressure for these Natura 2000 sites, as the intense traffic causes significant mortality of EU protected species and deteriorates the Natura 2000 sites”, пише Кармену Вела, комисар по околната среда към ЕК.

Ще предотвратим ли в последния възможен момент връщането на около милиард евро на Европейската комисия или напротив – ние, гражданите на Република България, ще бъдем допълнително финансово тежко наказани? При какви условия и действия можем да избегнем провала?

На пресконференцията организаторите ще оповестят съдържанието на апликационната форма за европейското финансиране на лот 3.2 през Кресненския пролом, подадена от България в Европейската комисия и на писмо на Европейската комисия, които показват наличие на съществени проблеми и заплахи пред изпълнението на проекта за автомагистрала „Струма“, които правителството крие от българската общественост.

Информираме ви също, че в събота, 28 септември от 10 ч. по река Струма ще се проведе протест с лодки, организиран от Balkan River Defense и български природозащитни организации и рафтинг-клубове.

, ,

Писмо до министър-председателя на България Бойко Борисов

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И

ВОДИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Искане за демонстриране на лидерство в областта на климата на предстоящата среща за действия в областта на климата в Ню Йорк на 23 септември, организирана от генералния секретар на ООН

Уважаеми г-н министър-председател,

Огромни пожари бушуват от Амазония през Африка до Арктика. Ураганите и сушите отнемат живота и поминъка на мнозина. Времето ни да действаме ефективно изтича.

Междувременно стотици европейски младежи и граждани излязоха на улицата, за да поискат действията за климата да бъдат посрещнати с реалната им спешност и сериозност.

В седмицата 20-27 септември ще се проведе серия от глобални климатични мобилизации. Милиони ще излязат от работа и от домовете си в подкрепа на исканията на младежите от Петъци за бъдеще / Fridays For Future за преустановяване на използването на изкопаеми горива в отговор на световната криза с климата. В България също ще има климатични стачки.

На 21 септември ще се състои първата по рода си Младежка среща на върха на ООН по въпросите за климата в Ню Йорк. Историческото събитие ще бъде платформа за млади лидери, които ръководят действия в областта на климата, да покажат своите решения пред Организацията на обединените нации, своите връстници климатични лидери и да влязат в контакт с лицата, вземащи решения за климата – определящият въпрос на нашето време. Това ще бъде най-голямото събиране на млади лидери по климата в историята на ООН, като ще има и български участник, избран от кандидатствалите над 7000 млади хора на възраст между 18 и 29 години – Радостина Славкова от екологично сдружение „За Земята“и младежката мрежа „Млади За Земята“. Радостина е един от 100-те млади хора от цял ​​свят, избрани да присъстват на срещата на върха, след като са показали своята ангажираност за справяне с климатичната криза и демонстрирали лидерство в търсенето на решения.

Вие лично играете важна роля за разрешаване на климатичния срив, пред който е изправен светът ни.

В същата седмица, на 23 септември като част от световните лидери сте поканен на среща на върха по въпросите на климата в Ню Йорк, организирана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, за справяне с глобалната климатична криза.

Тази среща е от решаващо значение за разрешаването на климатичната криза, защото времето е всичко с което разполагаме. Спешното намаляване на емисиите трябва да започне да се случва от този момент. Научният консенсус подчертава множеството опасности от всяко по-нататъшно забавяне.

Генералният секретар на ООН призова лидерите да отидат в Ню Йорк на 23 септември с конкретни и реалистични предложения за увеличаване на техните национално определени приноси (NDC) до 2030 г. в съответствие с намаляването на емисиите на парникови газове с 45 на сто за следващото десетилетие, до 2050 г. да се достигнат нулеви емисии.

Широк кръг от заинтересовани страни очакват ЕС да обяви на срещата на върха на ООН увеличение на NDC – включително и самият генерален секретар.

Именно тези индивидуални съобщения и конкретни обещания за амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, ще определят успеха на срещата на върха, тъй като няма да има съвместно изявление след нея. Политическият импулс за конкретни, смели ангажименти нараства. След призива на генералния секретар на ООН, новоизбраният президент на Европейската комисия и германският канцлер изразиха своята подкрепа за увеличаване на климатичната цел на ЕС през 2030 г. до 55%. Въпреки това, за да остане на пътя от 1,5 °C, ЕС трябва да приеме цел за 2030 г. от поне 65% като свой справедлив и достижим дял.

В светлината на необходимостта ЕС да бъде лидер и да представи ревизиран принос в началото на 2020 г., заради неотложността да се действа, и продължаващите мобилизации на гражданите и вследствие на увеличаване на видимостта на въздействието на изменението на климата в Европа и по света, ЕС трябва бързо да се захване за работа и да постигне още повече – въглеродна неутралност до 2040 г. и цел за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. с най-малко 65%.

Някои европейски държави като Германия, Норвегия, Франция и Обединеното кралство, наскоро поеха ангажимент да удвоят вноските си към Зеления климатичен фонд (GCF), който подпомага по-бедните страни за развитие на климатични проекти. В Ню Йорк се очаква и други държави (особено европейски), да удвоят вноските си или да направят първите си вноски, ако не са се ангажирали досега. Те трябва да изпратят ясен сигнал, че средствата в GCF се увеличават, за да се даде на развиващите се страни увереността, необходима им за увеличаване на целите им до 2020 г. в съответствие с пътя към 1,5 ° C.

Вече заявените национални приноси от държавите страни по Парижкото споразумение дори надхвърлят първоначалната цел от ограничаване на средните глобални температури до 2 ° С. При повишение с повече от 1.5 ° С, учените от Междуправителствения панел за климатичните промени се опасяват от настъпване на необратими промени в природните цикли и взаимодопълващи се бедствия. Половин градус разлика може да има фатални последствия за чувствителни екосистеми като кораловите рифове, както и значително да увеличи рисковете свързани с наводнения, супер-суши, супер-урагани с многобройни човешки жертви и финансови загуби, най-вече в развиващите се държави, но и в развитите.

В идеалния случай резултатите от срещата на върха на ООН за климата включват:

● ЕС се присъединява към коалиция от държави, които обявяват намеренията си да увеличат своите национално определени приноси (NDCs) до 2020 г.

● възможно най-много отделни държави-членки на ЕС дават изявления за ангажимента си ЕС да увеличи значително кумулативния му принос (NDCs)

● Други осезаеми ангажименти, включително за годишно финансиране на Зеления климатичен фонд, за чист енергиен преход отвъд въглищата и др.)

Припомняме, че на заседание на Европейския съвет през юни лидерите на ЕС отложихте приемането на цел нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. и се договорихте то да бъде финализирано преди края на годината. Затова и бе възложено на Съвета (финландското председателство) и на Комисията да работят по „условията, стимулите и рамката с благоприятстващи условия “за преход към въглеродно-неутрален ЕС в съответствие с Парижкото споразумение.

Както знаете, България има важна и отговорна роля като държава членка на ЕС:

В процес на подготовка са националните планове ”Климат и енергетика“. Те задават рамката на развитие към 2030 г., които трябва да изпълнят ангажиментите поети във връзка с Парижкото споразумение за климата. 

Българската енергетика, основана на въглища има основен принос към нашия отрицателен климатичен отпечатък. Докато производството на собствена енергия бавно и сигурно се превръща в право на гражданите на ЕС, България не показва визия за тази енергийна революция. България изостава по отношение на амбицията си спрямо плана, стана ясно от изпратения до ЕК проект на документ.

Нито има планове за проекти, организирани от общности, енергийни кооперативи и енергийни граждани/едновременно производители и консуматори („prosumers“).

В българския план производството на електроенергия от ВЕИ остава почти непроменено, докато ръст се наблюдава само при възобновяемата топлинна енергия и използването на биомаса (която и в момента масово се използва за отопление в неефективни и морално остарели уреди), останалите държави инвестират във ВЕИ и висока енергийна ефективност. От друга страна приоритизирането на енергията от биомаса в първичното енергопотребление е едно добро дългосрочно решение.

Належаща е нуждата от включване в плана на мерки и политики за малки ВЕИ базирани на мястото на потребление, както и за преодоляване на пречките пред включването им в енергийния пазар като производители. Постигането на енергийна независимост на индустрията и домакинствата чрез енергийна ефективност и ВЕИ е сред примерите за адаптационни мярки, каквито трябва да се предприемат паралелно с изпълението на мерки за смекчаване на въздействието от климатичните промени.

Освен с основното ни искане за повишаване на амбицията в българския план “Климат и Енергетика” искаме и следното от българските управляващи:

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. за комплекса „Марица-изток“ (за „Брикел“ ЕАД и ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД с незабавно действие):

1. Приемане на крайна дата за извеждане на въглищата от енергийния микс на България, не по-късно от 2030-та година, съгласно препоръките на Специалния доклад при покачването на температурата с 1.5 С на Междуправителствения панел от учени за намаляването до 1/3 на употребата на въглища в света.

2. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“.

3. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица-изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона“ (без този на „Брикел“ ЕАД).

4. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

5. Приемане на решение на Министерския съвет за премахване на статута на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД като стратегически обект за националната сигурност и как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на дружеството.

6. Предвиждане на достатъчно средства за адекватно обезщетение на собствениците на недвижими имоти и на земеделците в предвидените за ликвидация села Бели бряг и Трояново, които от години живеят като обречени, но за които дори не е съгласувана крайна дата за преселване нито адекватен план за преселване и компенсации.

7. Предвиждане на програми за преквалификация и предприемачество на хората в региона с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика. Преди това, създаване на адекватен профил на заетостта в комплекса „Марица-изток“ и преценка на нуждите на хората – например колко са в предпенсионна възраст, за да им се осигури нужната сигурност до пенсиониране.

8. Разследване и прекратяване на порочните политически и бизнес практики в дейността на комплекса „Марица-изток“ и в регион Стара Загора, които според редица запознати водят до монополни практики и картелиране на големия бизнес в региона и са основна спънка пред адекватното му развитие през последните години.

9. В случай, че се предвижда разрешаването на изключения от новите правила за емисиите на замърсители като серни диоксиди и живак в атмосферата (т.нар. дерогации) за някои ТЕЦ в комплекса, те трябва да са краткосрочни, колкото да позволят адекватна адаптация на енергийната система, и да са с ясна договореност, че централите затварят след изтичане на дадените дерогации без допълнителни отстъпки и отсрочки. Позицията ни е, че дерогации по принцип не трябва да се осигуряват, защото страната ни системно не изпълнява ангажиментите, които поема при даване на отстъпки.

Допускането на поредни отстъпки трябва да бъде обект на изключителни условия и при ясни планове за действие и реформи. Изключения от нормите за живак пък не бива да се допускат при никакви условия.

10. Таргетиране на енергийната бедност на домакинствата в цялата страна, които използват ниско-ефективни системи за отопление. Това да се случи чрез програми за подмяна на отоплението и по-разумни енергийни помощи, които стимулират енергийна ефективност и преминаване към по-ефективно отопление. Отоплението на домакинствата и подгряването на битова гореща вода води до най-голямата енергийна консумация в страната. Това от своя страна води до сезонни пикове на енергопотребление, които изискват целогодишно дотиране на мощности и на студен резерв. Ако страната иска да върви по пътя на чисто енергийно бъдеще, тези пикове трябва да бъдат постепенно овладени.

Трябва се приоритизира климатичната адаптация на крайните потребители и особено на енергийно бедните, като се премахнат съществуващите на практика пречки те да участват в енергийния пазар като доставчици на енергия от микро ВЕИ, както и да се облекчи режимът на присъединяване и изкупуване на енергия.

За успеха на срещата за климата и с цел запазването на благоприятни условия за живот за сегашното и бъдещите поколения, ЕС и всички други развити страни отделящи големи количества парникови газове трябва ясно да покажат на срещата, че са готови да изпълнят справедливия си и изпълним дял от всеобщото усилие за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 ° C.

Светът се нуждае от лидерството на ЕС за пореден път, за да подкрепи глобалния импулс, който може да осигури намаляване на емисиите и климатична справедливост, които съответстват на научния императив и безопасното бъдеще на обитателите на тази планета.

Надяваме се да видим смело лидерство от страна на ЕС. Този път е по-важно от всякога.

С уважение,

Екип „Енергия и климат“

За Земята – Приятели на Земята България

Тел: 029431123

Радостина Славкова

Координатор „Енергия и климат“ и младежка мрежа „Млади За Земята“

r.slavkova@zazemiata.org

Генади Кондарев

Координатор на кампанията “Обществените средства в полза на устойчивото развитие”

genady.kondarev@zazemiata.org

Тодор Тодоров

Координатор „Справедлив енергиен преход“

t.todorov@zazemiata.org

Тодор Славов

todor@zazemiata.org

Координатор „Енергия и климат“

,

Конкурс “Направи си сам – обществените средства в полза на местните общности”

Отворена покана:  Микро грантове за подкрепа на местни зелени кампании и инициативи на Екологично сдружение “За Земята” – четвърто издание. 

Размер на грантовете: до 1,200 лв. Ще бъдат подкрепени до 3 предложения. 

Срок за подаване на предложенията: 3 октомври 2019.

Имате идея за зелен проект, който ще промени към по-добро света, в който живеем или поне едно малко, но важно за вас и хората около вас, кътче от него?

Освен това, за изпълнението на идеята ви трябват немного средства, защото вие сами или заедно със съмишленици сте мотивирани да го изпълните с много ентусиазъм и доброволни усилия?

Само че парите не растат по дърветата, а финансиране за такъв малък проект или няма, или трябва да се отсече една гора за хартия за всички документи при кандидатстване и отчитане на резултатите.

Тук на помощ идва “За Земята”, като предоставя три микро гранта до 1,200 лева за осъществяване на смели граждански зелени идеи.

Търсят се идеи, които са в обществена полза и правят света ни по-добро място за живеене. В конкурса могат да участват отделни граждани, неформални граждански групи и граждански организации.

Цел на конкурса: 

В четвъртото издание на конкурса фокусът е по-тясно за подкрепа на местни инициативи и кампании, които се стремят към запазване на чистата околна среда и се борят срещу проекти, които я унищожават и застрашават да нарушат качеството ни на живот.  

Ако имате позитивни зелени идеи, които бихте искали да развиете и предложите за изпълнение, това също е конкурсът за вас. 

Целта ни е да покажем, че обществените средства – както общински бюджети, така и европейски средства, могат да бъдат използвани в полза на хората и околната среда. Искаме да дадем и положителни примери, идващи от гражданите, с които да покажем за какво искаме да бъдат харчени нашите данъци. Особено важно за нас е предложенията ви да увличат участието на повече хора от вашата общност.  

Кой може да участва?

Граждани, неформални граждански групи и НПО;

Не могат да участват щатни служители на “За Земята” и свързани с тях лица.

Какви са изискванията към проектите?

Можете да подавате идеи за еко проекти и кампании, които развивате на местно ниво – това може да са инициативи, които се борят за запазване на чистата среда около вас, или позитивни инициативи, които да дадат пример за какво може да се използват обществените средства. Идеята ви трябва да бъде в обществена полза и да увлича участието на повече хора от вашата общност. 

Проектните предложения се представят в рамките на 3 страници (1800 символа на страница без интервалите). Не повече от 30% от средствата могат да се използват за покриване на разходи за човешки ресурси, което се отчита с граждански договори към “За Земята”. Проектните идеи (или завършен етап от по-голям проект) трябва да могат да бъдат изпълнени в рамките на бюджета и в срок до 31 декември 2019.

Кандидатите могат да подават проекти за по-малко от 1,200 лева. В случай на проекти, които изискват повече средства, е необходимо да потърсите външно финансиране и да можете да убедите журито, че идеята ще бъде завършена успешно.

Как и до кога трябва да бъдат подадени идеите и какво се случва след това?

Попълнен формуляр с разписана идея и ориентировъчен бюджет се изпращат по електронна поща до сдружението до 3 октомври 2019 г. на адрес: konkurs@zazemiata.org.

На 5 октомври 2019 г. в гр. Пловдив, ЕС “За Земята” организира ден за споделяне на местни граждански инициативи, за който може да заявите участие при кандидатстването и да представите вашата идея или кампания. Разходите по участието ще бъдат покрити от ЕС “За Земята”, а целта на срещата е да се запознаете с други инициативни граждани от цялата страна и да получите насоки от нашите експерти как може да развивате вашите кампании и механизмите за участие в местното самоуправление. 

Подалите проекти могат да заявят участие в срещата на 5 октомври паралелно с подаване на идейния проект. Тъй като имаме ограничение за участниците до 20-25 души, ще получите обратна връзка дали вашата заявка за участие е одобрена. 

“За Земята” си запазва правото да промени датите, да удължи срока за кандидатстване при липса на идеи или при отсъствие на качествени предложения, или да проведе продължение на конкурса. 

Как се оценяват проектите?

Ще имаме жури от трима членове – експерти в различни области от сферата на управление на проекти и устойчиво развитие от “За Земята”.

Вашите идеи ще бъдат оценени както от останалите участници чрез тайно гласуване по време на събитието на 5 октомври, така и от журито. Журито ще оцени всички получени предложения като кандидатите, които нямат възможност лично да представят идеите си, ще бъдат интервюирани с теле-конферентна връзка. 

Очакваме наградените проекти да бъдат оповестени до 10 октомври като крайната дума ще има независимото жури. Следва подписване на договори със спечелилите кандидати.

До кога трябва да бъдат изпълнени?

Инициативите трябва да бъдат в рамките на 3 месеца, считано от 10 октомври 2019 като разходите трябва да бъдат извършени най-късно до до 31 декември 2019. Всички средства трябва да бъдат отчетени до 10 януари 2020 г. “За Земята” ще бъде с вас и ще ви помага с менторство и идеи за още по-ефективно и зелено осъществяване на вашата идея.

Отчитане

Средствата от наградния фонд се изплащат срещу фактури, транспортни документи и граждански договори. Подписват се декларации за получените материални активи по време на изпълнението на проекта. Всичко е максимално опростено, за да ви оставим да изпълните идеята си, без да се удавите в бюрокрация.

Нашата цел с този конкурс?

Развитие на капацитет у гражданите да структурират и реализират проектни идеи.

Искаме да подпомогнем местни кампании и инициативи, които целят активно включване на граждани в местно самоуправление и да запазят качествена за по-добър живот на хората околна среда.

Искаме да докажем ползата от схеми за микро-грантове по линия на националните и общински бюджети и еврофондовете, за да ги има занапред, да са достъпни за повече ентусиасти, лесни за кандидатстване и отчитане.

И накрая (но всъщност, начело в списъка ни) – да покажем, че заедно можем да направим света по-добро място за живеене, където хората се чувстват по-щастливи и удовлетворени, като участват творчески и активно в реализирането на добри обществено-полезни идеи. За тази промяна е нужно много малко.

Подсказка

(Насоки за писане на добър проект)

Помислете добре какво можете реалистично да изпълните с бюджет от 1,200 лева и в посочения срок. В проектното си предложение трябва да ни убедите, че имате идея как ще похарчите средствата, за да постигнете желания резултат. Журито няма да ви награди за красива, но нереалистична или мегаломанска идея, която дори няма най-простичък бюджет.

Идеята трябва да е разбираема – все пак организаторите и хората в журито сме най-обикновени хора. Почти няма как да наградим проекти, които ще добиват ток от въздуха по тайнствена технология, нито пък обещание за изобретяване на перпетуум-мобиле.

Да не е “грийн уошинг” – идеята ви трябва да носи реална промяна към по-добро, а не да предлага фалшиви еко-решения. Няма как да наградим машина за ситно надробяване на пластмаси и влагането им в олекотен бетон.

Да не е в частна полза – няма да ви купим слънчев колектор за лични нужди, колкото и да е еко това. Но ако все пак искате да изградите слънчева система у дома с евтини и достъпни материали, която ще бъде отворена за посещения с цел да се убедят хората в ползите от възобновяемата енергия, тогава се допускат някои изключения.

Внимавайте с разрешителни и лицензионни режими! Ако проектът ви трябва да мине на съгласуване през общината, моля, проверете какъв е пътят за това и колко време ще ви отнеме, преди да подадете проекта си.

, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

, , ,

Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

Автор: Изабела Едрева

Доклад от Zero Waste Europe синтезира няколко научни изследвания на организацията ToxicoWatch, в които се посочва, че нивата на емисии на диоксини и други токсични замърсители от Reststoffen Energie Centrale (REC)- най-новият от тринайсетте опериращи инсинератори в Холандия, който бе построен с най-съвременната технология, надвишават позволените прагове на разрешителното му и на европейското законодателство. Инсталацията, която първоначално беше предвидена за изгаряне само на местни битови отпадъци, сега гори битови отпадъци от цялата страна, както и производствени отпадъци и утайки.

През 2013 г. ToxicoWatch взе проби за изследване на домашни кокошки в Холандия. Яйцата са чувствителни биомаркери за устойчиви органични замърсители като диоксини. Изследването откри, че 50% от яйцата от домашни кокошки в страната имат нива на диоксини под прага, установен в ЕС. Но около REC резултатите от всички яйца надвишиха нормите. Последващо проучване за диоксини с проби, взети от тревата в дворовете около инсталацията също откри повишени нива на диоксини.

Повечето инсинератори предимно разчитат на предварително обявени краткосрочни измервания на емисии два пъти годишно за проверка на емисионните стандарти, а постоянното наблюдение на емисии честно не е задължително. Следвайки резултатите от предишните изследвания, постоянният мониторинг от 20,139 часа на диоксини от REC, разкри многобройни случаи на емисии на диоксини над определените стойности. Установи се че диоксините надвишават прага при “неоптимално работене” на инсталацията, т.е. при всяко пускане и спиране. Дванайсет пускания и спирания са се случили по време на наблюдението и емисиите на диоксини са надвишили нивото на ограничението на емисиите, определено от разрешителното на инсталацията, в седем от тези случаи, и нивото, определено от ЕС, в два от тези случаи. Пусканията и спиранията не са необичайни – повече от 60 такива събития са настъпили откакто инсталацията е била открита през 2011 година.
Обхватът на постоянния мониторинг на емисии се разшири, за да се анализират други устойчиви органични замърсители. Открити са доказателства за емисии, който REC не би трябвало да изпуска и за който няма разрешително, което означава, че има непълно изгаряне на отпадъците в инсинератора.

Като заключение от изследванията, синтезирани в доклада от Zero Waste Europe има 2 извода – 1) емисиите на диоксини от REC редовно надвишават границите, определени от разрешителното му, и 2) методът на моментен мониторинг подценява емисиите на диоксини. Препоръчва се въвеждане на система за задължително постоянно набюдение на емисии да замени съществуващата система на предварително обявени пробовзимания. Най-важно, изследванията откриха, че общите емисии на диоксини по време на преходните етапи на пускане и спиране на инсталацията надвишават годишните емисии на диоксини по време на стабилно състояние, което силно сигнализира за необходимостта тези емисии да бъдат включени в ограниченията.

Прочетете доклада (на английски) тук.