Posts

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Среща на кметове за справедлив енергиен преход

В За Земята работим от години по темата за необходимостта от енергиен преход в България и Европа. Отдавна мина времето за спорове и разяснителни кампании.

Необходими са конкретни действия на европейско,  национално и регионално ниво.

В средата на септември се проведе двудневен форум на кметове от европейски въгледобивни региони , в гр.Вайсвасер (в Лузатия, един от най-големите въгледобивни лигнитни региони в Източна  Германия), на който взеха участие 15 кмета от 7 държави (България, Гърция, Румъния, Босна и Херцеговина, Чехия, Полша и Германия). 

Инициативата за срещата на кметовете от въгледобивните региони бе предложена от община Козани- Гърция и WWF Германия, по проект EUKI, финансиран от германското министерство на околната среда

Участниците инициираха и подписаха обща декларация за справедлив енергиен приход от въглищната зависимост, с ясно и силно послание  за активни действия, подкрепа и финансиране, както на национално, така и на европейско ниво. 

Бяха изпратени покани до над 20 български кмета на населени места свързани с въгледобивната индустрия.

За съжаление, поради оказван от години политически и икономически  натиск върху общините по темата за енергийния преход и алтернативно икономическо развитие на регионите, само кмета на Бобовдол, г-жа Величкова, се съгласи да участва и да се опита да потърси решения за проблемите на региона съвместно с колегите си от други 6 страни .

Целта на този натиск е да бъдат държани в икономическа зависимост от олигарси и политици   общините и жителите на тези региони.

На форума  г-жа Елза Величкова, активно постави въпросът за осигуряване на финансиране  за справяне с проблемите с високата безработица в общината, след съкращенията на миньори в края на 2018 г., и затварянето на последните подземни въгледобивни мини.

Кметовете имаха работна среща и обща пресконференция с немския министър на околната среда – г-жа Свеня Шулце, при засилен интерес от медиите в Германия. Шулце заяви твърдата си подкрепа за активна промяна на европейските политики, за политическа подкрепа на  справедливия преход и достатъчно средства да бъдат осигурени. Този ресор попада сред трите основни политически приоритета на ЕК, за предстоящия и мандат. 

Инициативата ще продължи да набира подкрепа на кметовете от въгледобивните региони, и ще бъде представена на предстоящата работна среща на платформата на въглищните райони в преход в средата на октомври.

Следващият  форум на кметовете ще бъде  през 2020 г. в Полша, а през 2021 г. срещата ще се организира в България.