Posts

, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. 

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Среща на кметове за справедлив енергиен преход

В За Земята работим от години по темата за необходимостта от енергиен преход в България и Европа. Отдавна мина времето за спорове и разяснителни кампании.

Необходими са конкретни действия на европейско,  национално и регионално ниво.

В средата на септември се проведе двудневен форум на кметове от европейски въгледобивни региони , в гр.Вайсвасер (в Лузатия, един от най-големите въгледобивни лигнитни региони в Източна  Германия), на който взеха участие 15 кмета от 7 държави (България, Гърция, Румъния, Босна и Херцеговина, Чехия, Полша и Германия). 

Инициативата за срещата на кметовете от въгледобивните региони бе предложена от община Козани- Гърция и WWF Германия, по проект EUKI, финансиран от германското министерство на околната среда

Участниците инициираха и подписаха обща декларация за справедлив енергиен приход от въглищната зависимост, с ясно и силно послание  за активни действия, подкрепа и финансиране, както на национално, така и на европейско ниво. 

Бяха изпратени покани до над 20 български кмета на населени места свързани с въгледобивната индустрия.

За съжаление, поради оказван от години политически и икономически  натиск върху общините по темата за енергийния преход и алтернативно икономическо развитие на регионите, само кмета на Бобовдол, г-жа Величкова, се съгласи да участва и да се опита да потърси решения за проблемите на региона съвместно с колегите си от други 6 страни .

Целта на този натиск е да бъдат държани в икономическа зависимост от олигарси и политици   общините и жителите на тези региони.

На форума  г-жа Елза Величкова, активно постави въпросът за осигуряване на финансиране  за справяне с проблемите с високата безработица в общината, след съкращенията на миньори в края на 2018 г., и затварянето на последните подземни въгледобивни мини.

Кметовете имаха работна среща и обща пресконференция с немския министър на околната среда – г-жа Свеня Шулце, при засилен интерес от медиите в Германия. Шулце заяви твърдата си подкрепа за активна промяна на европейските политики, за политическа подкрепа на  справедливия преход и достатъчно средства да бъдат осигурени. Този ресор попада сред трите основни политически приоритета на ЕК, за предстоящия и мандат. 

Инициативата ще продължи да набира подкрепа на кметовете от въгледобивните региони, и ще бъде представена на предстоящата работна среща на платформата на въглищните райони в преход в средата на октомври.

Следващият  форум на кметовете ще бъде  през 2020 г. в Полша, а през 2021 г. срещата ще се организира в България.

, ,

„За Земята“ и „Грийнпийс“ – България в становище до министър Нено Димов: Изгарянето на отпадъци в тецове се извършва непрозрачно, а понякога — и в грубо нарушение на закона

Шест проблема около изгарянето на отпадъци в топлоелектроцентрали описахме в становище до министъра на околната среда и водите Нено Димов от Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. То е провокирано както от дългогодишната ни съдебна битка с изгарянето на отпадъци, така и от събуденото през последните месеци обществено безпокойство.

Подробният ни правен анализ показва,

че изгарянето на отпадъци се извършва в условията на непрозрачност при вземането на решенията, а в някои случаи и при грубо нарушаване на закона. Така нареченото „експериментално изгаряне“ често се случва в количества, надминаващи многократно разрешените от закона, липсва контрол на вноса и съдържанието на отпадъците. Друг често срещан проблем е системното погазване на правилата за издаване на разрешителни и последващият контрол. Неколкократно ставаме свидетели на нарушения на конкретно българско и европейско законодателство. Достъпът до информация по тези теми е изключително затруднен и често неправомерно „скрит“ зад термини като „фирмена или търговска тайна“.

 Въпреки това и независимо от активизирането на някои медии в отразяването на изгарянето на отпадъци в тецове, до момента Министерство на околната среда и водите, която е водещата и най-висшестояща отговорна институция,

предпочита да не се намесва активно, изчаквайки проблемът да загуби актуалност.

Във въпросите си изтъкваме, че отговорни за спазването на закона са държавни органи и агенции, подчинени на министъра, включително и администрацията на Министерство на околната среда и водите. Следователно бездействието, на което става свидетел обществото ни, е директен отказ от отговорност. „Вие сте лицето, което разполага с власт да спре беззаконието и да накаже виновните, както и да защити здравето и живота на българските граждани.“, се казва още в писмото до министър Димов.

Следва пълният текст на писмото по-долу.
Снимка: Грег Макневин