Posts

, ,

Материали след конференцията за енергийноефективно отопление

На 5 юни в Кюстендил се проведе общата конференция на “За Земята” и Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) „Програми за преминаване към енергийно ефективно отопление, като мярка за чист въздух“. Тя се проведе по време на 52 (LII– рата) Асамблея на еколозите от общините в България като привлече повече от 100 гости от малки, средни и големи общини, експерти от МОСВ, посолствата на Франция и Великобритания, консултанти, регионални депа за отпадъци.

По време на първия панел експерти от Унгария, Италия, Северна Македония, Босна и Херцеговина споделиха добри примери, предизвикателства при реализацията на програми за енергийноефективно отопление и възможни решения.

Във втората част на конференцията бяха представени резултатите и извлечения опит от пилотната програма за подмяна на неефективни уреди с пелетни печки в район Искър, Столична община, както и стартирали проекти по ОПОС и Програма „LIFE“. Бяха разгледани синергичните ефекти от подобни програми за местната икономика, качеството на атмосферния въздух, климата, както и ползите за бизнеса и гражданите – подобрен жизнен стандарт, повишен комфорт без разлика в цената, по-здравословна среда.

По време на конференцията бе осигурен симултанен превод от английски на български и обратното. Видео на български и английски е достъпно в youtube канала на За Земята.

Видео на български – част 1 и част 2
Видео на английски – част 1 и част 2

English video recording of the conference – part 1  and part 2

Download the presentations on the links below.

Презентациите от конференцията са налични по-долу.

Дневен ред:

Встъпителни думи – Ася Добруджанлиева, АСЕКОБ, Росица Плачкова – зам.-кмет на Кюстендил, Никола Мобек – Френски институт, Ирина Велкова – гл. еколог на община Кюстендил

Стефан Александров, МОСВ, старши експерт в дирекция “Управление на отпадъците” – Начини за постигане на целите за битовите отпадъци и ограничаване на депонирането във връзка с новия пакет “Кръгова икономика” (18:36)

Част I – Опит на страните в Централна и Източна Европа – добри примери, предизвикателства и решения (линк) 40:55 мин

1. Guido Lanzani – началник отдел „Качество на въздуха“ в ARPA Lombardia – регионална агенция за опазване на околната среда, Италия – Горене на дърва: влияние върху качеството на въздуха в Ломбардия (45:20)
2. Csaba Vaszko – Експерт по изменение на климата, енергия и вода, Унгария – Отопление на домакинствата в Унгария и ролята на въглищата (53:33)
3. Denis Žiško – Center for Ecology and Energy Tuzla, Босна и Херцеговина – Замърсяване на въздуха в Тузла (1:06:28)
4. Davor Pandorski – Ekosvest, Северна Македония – Програми за преход към енергийно ефективно отопление като мярка за чист въздух. Опитът на Северна Македония (1:23:03)

 

Част II – Инициативите на общини в България за осигуряване на енергийно ефективно битово отопление (линк)

1. Генади Кондарев – ЕС „За Земята“, Енергийно ефективно отопление в домакинствата
2. Ивайло Попов – ЕС „За Земята“, Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети (42:12)
3. Силвия Горанова – Експерт наблюдение, Програма LIFE – Интегриран проект “Чист въздух” (1:10:55)

 

Презентации / Presentations:

(ENG)
Guido Lanzani – Wood burning: impact on air quality in Lombardy
Csaba Vaszko – Residential heating in Hungary and the role of coal
Denis Žiško – Air pollution in Tuzla
Davor Pehchevski – Programs for Transition towards Energy Efficient Heating as a Measure for Clean Air, North Macedonia Experience

(BG)
Генади Кондарев – Енергийно ефективно отопление в домакинствата
Ивайло Попов – Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети
Столична община – Проект “Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE на Европейския съюз

, , ,

Какъв е приносът на транспорта към замърсяването на въздуха в София?

Нов доклад на екологично сдружение “За Земята” търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Изследването констатира, че опитите на национално ниво, както и на Столична община и нейните граждани да се справят с предизвикателството, все още остават разпокъсани и с ограничен обхват.

Това е така, защото разбирането за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София е непълно и незадълбочено. Пространствената разделителна способност на знанието е ниска, а оттам мерките на местната власт и прилаганите решения от страна на експерти и политици не са достатъчно добре насочени към конкретните уязвими места и групи хора. Липсват и изследвания ориентирани към по-сложните взаимодействия водещи до излагане на здравни рискове от замърсяването в градската среда. В резултат гражданите остават в неведение или с твърде обща, а понякога и подвеждаща информация, която не ги насочва към по-конкретни индивидуални избори, които да допринасят към решаването на проблема. В тази връзка проучването установява нуждата от задълбочени изследвания и развитие на интегриран подход за по-чист транспорт и по-малко уязвима среда за жителите на града, като така се попълнят ключови празнини в тази сфера.

Паралелно с това са необходимо законодателни инициативи на национално ниво, които да насърчат и улеснят прилагането на по-комплексни мерки като зони с ниски емисии, интегриран регионален транспорт безпрепятствено, както и да отворят възможностите за ориентиран към търсенето алтернативен транспорт и начини на придвижване. Само така отговорите на проблема е възможно да бъдат по-адекватни и своевременни.

От „За Земята“ насочват вниманието и към мерките заложени в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ)  в София, които следва да бъдат приоритизирани след оценка на тяхната осъществимост и целесъобразност, произтичащи преки и странични ползи, ефективност на разходите и други, както и задължението да намалят превишенията на нормите за прахови частици във възможно най-кратък срок. „Столична община пропусна да аргументира мерките за транспорта в текущата програма по този начин. Очакваме в новата ПКАВ за 2021 – 2026 да видим смислени и мотивирани решения, които са базирани на представителни данни, разбиране и оценка.“ коментират от сдружението, като добавят: „Необходима е и по-добра обвързаност на плановете и програмите за развитие и опазване, устройство на територията, транспортна инфраструктура и услуги и други секторни документи, за да има реални резултати измерими в по-чист въздух и по-добра жизнена среда в града“.

, , ,

91% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи

Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклада, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.

Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.

Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.

Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“

Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.

Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища).  Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.

При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с  поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.

Пълният доклад прочетете тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

,

Зони с ниски емисии за битово отопление – необходимата мярка за чист въздух

В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии (ЗНЕ) за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането ѝ у нас.

Член 28а от Закона за чистота на атмосферния въздух позволява на общинските власти в България да създават ЗНЕ, но на практика няма нито една такава в страната. Битовото отопление на твърди горива е основна причина за високите концентрации на ФПЧ в редица общини през зимата. На лице са ясно дефиниран времеви период и източник, с оглед на което обособяването на зони с ниски емисии би могло да е мощен инструмент за подобряване на качеството на въздуха у нас.

ЗНЕ са територии (части от градове, цели региони или държави), където дадени дейности са ограничени или забранени с цел намаляване емисиите на определени замърсители. В последните години високите концентрации на фини прахови частици стават фокус в усилията за чист въздух на много населени места. Техен основен източник е битовото отопление на твърди горива, поради което се обособяват все повече зони за ограничаване на емисиите от този тип.

Успехът от прилагането на ЗНЕ зависи от няколко предпоставки. На първо място възможността за създаването им трябва да е ясно заявена и регламентирана в закон. Същевременно са необходими пълноценно оправомощаване на местните власти, както и подробен предварителен анализ на емисиите, който включва инвентаризация и картиране на използваните горива и уреди за отопление. Мярката трябва да е подкрепена с различни финансови механизми за домакинствата и с провеждане на информационни и образователни кампании за нейната полза и значение.

ЗНЕ имат голям потенциал за намаляване емисиите ФПЧ от битовото отопление в България. При политическа воля и добра организация на централно и местно ниво, прилагането му може да започне още от следващия отоплителен сезон през 2019/2020. Само със смели решения (въпреки предстоящите избори) и реални мерки можем да решим проблема с наднорменото замърсяване с ФПЧ. Въвеждането на зони с ниски емисии за битово отопление е трудна, но нужна крачка, за да има чист въздух за всички.

Вижте докладът тук.

 

,

Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България

Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.

Изводът на За Земята e, че филтрите не са подходяща мярка за България, тъй като не адресират основните предизвикателства пред битовото отопление: некачествените горива и нискоефективните отоплителни уреди.  При това сериозният проблем с високите нива на ФПЧ в жилища, където се използват стари отоплителни уреди на дърва или въглища, също остава незасегнат. “Когато избираме подход за подобряване на качеството на въздуха в България, трябва да мислим за неговата устойчивост и за ефекта върху човешкото здраве. Филтрите не са решение на проблема с ФПЧ, тъй като не премахват причината за замърсяването, нито пък подобряват въздуха вътре в домовете. Към момента това е единствено лобистка мярка, която обслужва нечии икономически интереси.” заявяват от За Земята.

Поддръжниците на филтрите посочват като предимства възможността да се премахва висок процент от ФПЧ, без домакинствата да трябва да сменят начина си на отопление и по-ниската инвестиция спрямо тази за смяна на горивната инсталация. И двете твърдения са опровергани от проучването.

Необходимата инвестиция за монтирането на филтър е сравнима с цената на закупуването на ефективен уред за отопление като пиролизна или пелетна печка. “Преходът към такива системи намалява емисиите ФПЧ от източника и е един от начините за подобряване на качеството на въздуха дългосрочно.” поясняват от За Земята. Трябва да се отчетат и ежегодните разходи за поддръжка, почистване и електроенергия за работата на филтрите, които са допълнителна финансова тежест за домакинствата, докато подмяната на уредите с високоефективни би намалило разходите им за отопление. Това е важен фактор, особено за хората с ниски доходи, които се отопляват на твърдо гориво.

Липсва и дългогодишен опит от масово приложение на филтри, който да покаже техния реален принос за намаляване на емисиите ФПЧ. Известните примери са от държави като Швейцария, Норвегия, Дания, където горивната база е по-нова и ефективна, а използваните горива често са пелети или друг вид модерна биомаса, при които нивото на емисии е по-ниско от това на уредите и горивата в България. Изследванията показват, че наличието на емисии фини прахови частици след филтъра силно се влияе от тези два фактора.
При положение, че през 2011 г. над 50% от населението в България използва дърва и въглища за отопление (според Националното преброяване), както и че средната ефективност на отоплителен уред на твърдо гориво е около 50% (според пресмятания от Министерството на Енергетиката), то не може категорично да се определи ползата от филтрите за подобряване на качеството на въздуха в страната.

Мярката би могла да допълни усилията за намаляване на емисиите ФПЧ при вече сменена горивна база и въведени стриктни и високи стандарти за всички твърди горива. В настоящия момент такива филтри може да са подходящи за намаляване на ФПЧ от търговски обекти, използващи пещи или скари на дърва или дървени въглища, в населените места.

Виж целият доклад тук.

 

, ,

Проформа за чист въздух

Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух липсват конкретни срокове, необходими средства и отговорните институции за препоръчаните мерки. Това изтъкнаха За Земята и „Грийнпийс“ – България в Initiates file downloadсвоето становище по проекта на Програмата, която трябва да очертае стратегията за справяне с проблема във възможно най-кратки срокове в цялата страна

Документът, изготвен от Световната банка по поръчка на Министерство на околната среда и водите, разполага със сериозна аналитична част, която предлага нужните решения. На фона на активното гражданско движение и протестите, Националната програма не отразява спешността на проблема и не задава нужните амбициозни цели. Липсва ясна политическа воля, ангажираност и поемане на отговорност чрез програмата.

Недвусмислено се посочва, че най-голям принос за емисиите на фини прахови частици е битовото отопление с твърди горива. Въпреки това не се предвижда въвеждане на стандарти за дърва, пелети, брикети от биомаса и други сходни. “Според изследванията основен принос за замърсяването има изгарянето на мокри дърва, но този проблем не е адресиран адекватно. Настояваме за ясни и задължителни стандарти за всички горива, с конкретен план за действие по въвеждането им и последващ контрол за прилагането им. Без стандарти мерките за дървесината остават откровено палиативни и конформистки.” казват от За Земята. Международната практика също потвърждава, че в такава ситуация въвеждането, прилагането и контролът на стандарт за съдържание на влага е най-ефективният инструмент.

Мерките, насочени към автомобилния транспорт са в правилната посока, но липсва воля за развиване на алтернативите — добра пешеходна среда, бърз, удобен и сигурен градски транспорт, велосипедна инфраструктура. “Щом искаме да убедим хората да слязат от колите си, добре е да им предложим атрактивни алтернативи. В противен случай не можем да очакваме, че те ще съдействат в борбата с мръсния въздух чрез промяна в ежедневните си практики.” коментират от За Земята.

Важно е институциите да осъзнаят, че гражданите са основни участници в процеса на подобряване на качеството на въздуха. Те трябва да бъдат информирани и включвани във всеки един етап от търсенето на решение на проблема, защото търпят вредния здравен ефект и от промяната на тяхното поведение зависи постигането на целта. В повечето случаи мерките изискват домакинствата да вложат средства от собствения си бюджет — да сменят отоплението си, например, затова следва да разбират добре ползите и да бъдат подкрепяни в тази инвестиция с финансови механизми. Особен акцент трябва да има при подпомагането на най-бедните, които са и най-уязвими за вредните ефекти.

Не по-малък проблем е и липсата на навременна публична информация за замърсяването на въздуха, който Програмата не планира да разреши. Няма и заявено намерение за изследване на здравните рискове за населението и тяхната оценка. Това са важни елементи, които да подкрепят избора на подходящи политики.

Срещу България има открита и Opens external link in new windowнова процедура на Европейската комисия за пропуски при въвеждането на няколко разпоредби от Директивата за качество на атмосферния въздух. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията нееднократно изрази загриженост относно формулировката в законодателство  на страната ни, която не отговаря на това изискване. Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух има реален потенциал да подобри политиката на България в тази насока, но не и в сегашния си вид.

 

, ,

Предлаганите промени в Закона за чистотата на въздуха не решават основни проблеми

Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките в програмите трябва да водят до постигане на нормите в най-кратък срок и законът да го изисква.

За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закон за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.

Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство [2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г. [3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК [2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.

Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“

За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]

[1] Директива 2008/50/ЕО

[2] Европейската комисия започва поредното наказателно производство срещу България  

[3] България е осъдена за стемно мръсния въздух 

[4] Официална кореспонденция Комитета за спазване на конвенция от Орхуска и За Земята 09.11.208 г. 

, ,

Днес съдът даде ход на делото за мръсния въздух в София, независимо от възраженията на Столична община

В първото си заседание съдът изслуша становищата на страните и намери исковете на колектива за допустими

София, 12.07.2018 г.  На днешното си заседание от 10:30 ч. Софийският градски съд даде ход на делото, заведено от „Група за чист въздух“ срещу Столична община, независимо от нейното възражение. Това се случва след една година опити на „Група за чист въздух“ да заведат дело и след като трима съдии си дадоха отвод.

На първото заседание съдът намери исковете за напълно допустими и определи, че колективът има капацитет да води делото. Въпреки че адвокатите на Столична община възразиха, съдът потвърди публикуването на информация за това как гражданите могат да се включат към иска и на самия сайт на общината. Тази информация ще бъде качена и на сайта на „Група за чист въздух“ – Opens external link in new windowwww.chistvazduh.org

Съдът също отвори възможността граждани и организации да се присъединят към иска до 1 октомври 2018 г. „Присъединяването не е задължителен елемент за успешното водене на делото, защото така или иначе всички граждани на София ще могат да се ползват от евентуален положителен изход“, уточни адвокат Димо Господинов, който е част от адвокатския екип.
„Група за чист въздух“ призовава към иска да се включат основно граждани, които искат да участват активно в процеса и могат да го подкрепят с представяне на доказателства и искат да имат собствени процесуални права. Опасенията на завелите иска е, че присъединяването на твърде много хора може да доведе до затруднено му администриране. Те напомнят, че решението ще има сила за всички софийски граждани и правото им да се ползват от него е гарантирано, независимо от това дали са се присъединили или не към иска.

Гражданите, които желаят да подкрепят делото, но без да се присъединяват административно към него, могат да го направят като се включат в кампанията за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски по него. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски.

Специално откритата дарителска банкова сметка за иска е:
Фондация „Спаси България“
УниКредит Булбанк
IBAN: BG54UNCR70001523009290
BIC: UNCRBGSF

Opens external link in new window

Допълнителна информация:

Колективните искове срещу Столичната община бяха заведени на 29 май 2017 г. от няколко неправителствени организации и адвокати, обединени в “Група за чист въздух”. Те са подписани от “Спаси София”, “За Земята – Достъп до правосъдие”, Асоциация “Диабет тип 2” и „Център за независим живот“,  и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Исканията на “Група за чист въздух” са да се установи бездействието на Столична Община в периода 2015-2017-та година, което е довело до замърсяване и евентуално е увредило здравето на граждани; Да се преустанови противоправното бездействие; Да се предприемат мерки за компенсиране на увредения колективен интерес (тук са всякакви мерки, които СО може да предприеме, за да подобри околната среда в София)

, ,

Съдът даде ход на делото срещу Столична община за мръсния въздух

Първото заседание ще бъде на 12-ти юли

Софийски градски съд най-после даде ход на делото срещу Столична община, заведено от „Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“, част от която е и За Земята. Датата на първото заседание ще бъде на  12.07.2018г. от 10.30 часа в Софийски градски съд (Съдебната палата).

Това се случва след една година опити на „Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“ и след като трима съдии дадоха отвод.
На първото заседание се очаква да се установи какъв е кръгът на увредените лица, съответно – кой ще може да се присъедини към делото като част от колектива, с какви доказателства ще се доказва принадлежност към колектива, както и как ще бъде уведомен колектива за възможността за включване по делото. Съдът иска да изслуша становищата на двете страни по делото преди да се произнесе с решение. Твърдението на „Група за чист въздух“ е, че са увредени всички граждани, които живеят, работят или учат на територията на София. Всеки софийски гражданин диша този въздух и страда от замърсяването.
От този момент нататък към колективния иск имат право да се присъединят всички засегнати, като доказването „Група за чист въздух“  настоява да става с документ за постоянен/настоящ адрес или за месторабота/място на обучение. Според членовете на групата не бива да се допуска в рамките на този процес да се налага доказване на конкретни увреждания на членовете на колектива. Достатъчно е това да се предполага, след като те живеят, учат или работят в замърсената среда.

„Много се радвам, че делото стартира след една година ходене по мъките. Вярваме в българското правосъдие и се надяваме да се разбере истината за замърсяването в София, за да може да гарантираме здравословна среда поне за децата си“, споделя адв. Димо Господинов.

Също така, „Група за чист въздух“ се нуждае от подкрепа и започва кампания в близките дни за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски за водене на делото. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски.

Допълнителна информация:
Колективните искове срещу Столичната община бяха заведени на 29 май 2017 г. от няколко неправителствени организации и адвокати, обединени в “Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“. Те са подписани от “Opens external link in new windowСпаси София“, “За Земята – Достъп до правосъдие”, Opens external link in new windowАсоциация “Диабет тип 2” и „Opens external link in new windowЦентър за независим живот“,  и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Исканията на “Група за чист въздух” са:

– да се установи бездействието на Столична Община в периода 2015-2017-та година, което е довело до замърсяване и евентуално е увредило здравето на граждани; Да се преустанови противоправното бездействие;

– Да се предприемат мерки за компенсиране на увредения колективен интерес (тук са всякакви мерки, които СО може да предприеме, за да подобри околната среда в София).


, ,

Граждани и неправителствена организация обжалват програмата за управление на качеството на въздуха в София

В понеделник, 19 юни, екологичната организация „За Земята-Достъп до правосъдие“, заедно с трима граждани на София, внесоха жалба към Административен съд — София срещу приетата на 18 май Програма за управление качеството на атмосферния въздух на Столична община за периода 2015-2020 г.
Според жалбоподателите, дългоочакваната програма, която трябваше да влезе в сила още преди две години, няма да доведе до необходимото по-добро качество на въздуха в столицата. Лошото качество на въздуха се свързва с множество здравословни проблеми, включително рак и сърдечни заболявания. От изключителна важност е отговорните институции да предприемат мерки, които дават реални резултати в най-кратък срок, както изисква европейското законодателство. Това е изискване на Директивата за качество на атмосферния въздух на Европейския съюз и България и компетентните институции в България, са задължени да го спазват при изготвяне на програми за качество на атмосферния въздух. Неспазването му е едно от основанията, на които в началото на месец април Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България.

„Освен забавянето, което не е компенсирано с предложение за наваксване, значителен пропуск е, че програмата не включва анализ и мерки по отношение на фините прахови частици с размер 2.5 микрона, които са по-същественият фактор, влияещ върху човешкото здраве, за разлика от тези с размер 10“, коментира Ивайло Хлебаров, съветник към екологичната организация.

„Въпреки че Столична община даде 30 дни за коментари по предложената програма, тя не представи и коментира публично получените множество предложения от заинтересовани граждани и организации. В крайна сметка версията, която бе гласувана, не бе обществено достъпна и отново не адресира адекватно двата източника на замърсяване — отоплението с въглища и дърва, и автомобилния транспорт,“ допълва още той.„Чистият въздух е едно от основните човешки права. С участието си в тази жалба, аз изразявам гражданската си позиция и несъгласие с начина, по който Столична община решава проблема със замърсения въздух в столицата,“ споделя Меглена Антонова, един от жалбоподателите.

За последните 13 години това е третата програма за качество на въздуха на Столична община. Поради отговорността на Столична община към жителите на София, програмата следва да е наистина качествена. Екоорганизацията и гражданите смятат, че на този етап, съдът е тази институция, която може да насърчи Общината да изготви и приложи програма, която да доведе до реално подобряване качеството на въздуха и здравето на хората.