Posts

, ,

Природозащитници от цяла Европа в акция за защита на Кресненския пролом

Международна група от най-голямата мрежа от природозащитни организации в света „Приятели на земята Европа“  (Friends of the Earth Europe) проведе акция на 04 юни за запазването на природата в Кресненския пролом. Това е поредното гражданско действие в защита на пролома от плановете за строеж на магистрала „Струма“.  В събитието се включиха над 40 представители на мрежата от 20 страни в Европа, Българската рафтинг асоциация, както и местни жители от гр. Кресна, недоволни от избрания вариант за АМ „Струма“ през дефилето.

Акцията, както и редица други международни и национални инициативи през последните години, целят да убедят  българското правителство да изпълнени проекта така, както беше одобрен още през 2008 г. А именно — този участък на магистралата да заобиколи екологично чувствителния Кресненски пролом. Припомняме, че проектът за отсечка извън пролома позволи положителна екологична оценка  (ОВОС/ОС) на цялата магистрала, както и финансирането й от ЕС. Настоящото решение на правителството посоката София – Кулата да премине по настоящия път през пролома е огромна стъпка назад.

При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за пореден път бяха обвинени за спирането на строителството и отлагането му за следващия програмен период 2021-2027 , но Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани” припомня “Проектът за цялата магистрала бе одобрен през 2008 г. с изричното условие строителството да започне от Кресненския пролом „за да се избегне оставането му на нулев вариант при влезли в експлоатация останалите участъци от магистралата“.

Едно отговорно управление не може да твърди, че  „технологично времето на строителите няма да им достигне“. 11 години са предостатъчно технологично време за разрешаване на проблема с Кресненския пролом. Времето в момента не достига, защото под натиска на строителните компании отговорните институции решиха през 2015 и 2016 да изоставят оригиналния проект и да пробутат такъв, който бе вече отхвърлен от екологичната оценка.

“Упоритостта на правителствата и строителните компании да строят в защитените природни зони в пролома и отказът им да се съобразят с договора с ЕС за финансиране на магистралата  и природозащитното законодателство, поставя в ежедневен риск не само унищожението на защитени животински видове, но и човешки животи, като следствие на множеството пътни инциденти в този участък.”, коментира Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

Прокарването на пътя през пролома не отчита опазването на защитени територии от европейска и световна значимост, но също така и не разрешава транспортния проблем – участъкът  ще си остане тесен път с проектна скорост от 80 км. създавайки „тапа“, предпоставка за инциденти в международния коридор за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би намалило и товарния и пътнически трафик в съответствие с транспортните приоритети на ЕС. “Твърдението „(…)който иска да дава няколко милиарда да я качи ей така горе. Искат да се качи горе. Представете си горе магистрала“ е подвеждащо.”, казва Даниел Попов от “За Земята”. “На първо място искаме да подчертаем, че именно правителството предложи и одобри едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „Да спасим Кресненско дефиле“ единствено настояваме веднъж вече качената горе техника, където отрицателните ефекти върху природата могат да бъдат компенсирани с подходящи мерки, да строи цялата магистрала, вместо само едно платно.”, заключва той.

Подхвърлянето на суми за „милиарди“ в общественото пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за проектиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лева. Липсата на оценка на стойността на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви точно решения иска да приложи вътре в пролома, което увеличава значително риска от неговото разрушаване.

Едно отговорно управление би следвало да инвестира парите на българските и европейските данъкоплатци максимално ефективно, зачитайки интересите както на местната общност, чийто транспортни разходи биха се увеличили значително, вече развития туризъм в дефилето, качествения и ефективен транспорт, както и опазването на природните ценности за поколенията след нас.

Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до некачествен транспортен коридор, прехвърляне на значителни разходи върху гражданите (или данъкоплатците, или нещо друго, но в никой случай „потребителите“), както и висок риск от финансови санкции от неспазването на екологичното законодателство и договора за финансиране на магистралата.

, ,

Участниците в конференцията “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”: Кампанията срещу неправителствените организации е вредна за цялото общество

Силната тенденция към свиване на пространството за граждански активизъм излага на риск права, които дълго време сме смятали, ако не за неприкосновени, то поне за цел на обществата от Европа. Около това мнение се обединиха участниците в годишната среща на За Земята “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”, която събра в Дома на Европа активисти от природозащитни и правозащитни организации, журналисти и представители на институциите.
Особена тревога будят правото на участие във взимане на решения, достъпа до правосъдие, гражданския контрол при разходване на публични средства.

“Гражданското общество има ключова роля във всяка демокрация: то е балансьор при конфликти на интереси, разкрива бездействието на властимащите и се застъпва за тези, останали без глас. Всяка атака срещу гражданското общество е атака срещу самата демокрация”, каза директорът на Friends of the Earth Europe —
Ягода Мунич.

Организациите споделиха, че всекидневно се сблъскват със потискане на екологичната, социална и икономическа справедливост, което руши устоите на правовата държава и опорочава взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Трасето на магистрала “Струма”, планирано през Кресненското дефиле е такъв пример. Кампанията е вече на повече от 20 години, припомня Десислава Стоянова от “За Земята”. “Вярвахме, че през 2008 година сме намерили решение и европейските, и българските власти заедно с местните хора бяха решили, че европейските средства ще се изразходват така, че да се запази природата на уникалния Кресненски пролом. За съжаление днес сме изправени пред реалната заплаха той да бъде унищожен в противовес на всички екологични норми, намалявайки шансовете за устойчиво развитие региона.”, казва тя.

Възходът на крайнодесни партии и игрите със страховете в обществото бележат разруха в доверието между граждани и институции, както и между граждани и неправителствени организации. Според Катерина Раковска от WWF, ставаме свидетели на непрекъснати очернящи кампании на образа на неправителствения сектор, създаване на пречки пред финансирането им и достъпа до законови инструменти, с които те бранят природата.
“Най-голямата противоотрова за това са независимите медии и критичното гражданско общество. Но почти навсякъде по света, включително в Европа и то особено Източна, и двете са под тежък натиск”, казва Генади Кондарев от “За Земята”.
Крайно време е изборът пред обществото ни да не бъде представян като “хората или природата” — правото на чиста околна среда е едно от основните човешки права, обощават от “За Земята” и заявяват, че ще продължат да го защитават на местно и глобално ниво.

, , , , ,

Хората от Бели бряг описват в мултимедиен разказ битката си за справедливо обезщетение от „Мини Марица-изток“

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуват мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени местните вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.

, ,

Конференция: Защита на околната среда в състояние на ограничена демокрация

“За Земята” ви кани на конференция за работата и приноса на гражданското общество към опазване на природата, ресурсите и публичния интерес в условията на ограничена демокрация. Участват представители на мрежата Friends of the Earth – международно обединение на природозащитни организации, чийто член от България е За Земята.
Основната ни цел е да коментираме състоянието на свиващо се пространство за граждански активизъм и отслабената роля на ЕС и държавата в опазването на околната среда и гарантиране на правото на участие във вземане на решения и достъп до правосъдие. Ще анализираме процеси, протичащи в България и Европа, които потискат възможността за екологична, социална и икономическа справедливост, рушат устоите на правовата държава и опорочават взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Позицията ни ще бъде подкрепена с представяне на случаи от България и споделяне на опит от мрежата Friends of the Earth.

Темите на събитието са от интерес за активни граждани, представители на неправителствени организации, политици, представители на публични институции, изследователски институти, анализатори на публични процеси, медии. Модератор e Янина Танева oт Фабрика за идеи.
Езикът на събитието е български и английски. Има осигурен симултанен превод.
Вход свободен, без предварителна регистрация.

ПРОГРАМА
10:00 Откриване – Драгомира Раева (За Земята), Стела Йегер (Pro Natura), Теодор Стойчев (ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България)
10:10 ПАНЕЛ 1
Защита на околната среда в състояние на демократична криза в Европа
– Намаляване на демократичното пространство – причини за безпокойство, Ягода Мунич (директор на Friends of the Earth Europe)
– Демократичен дефицит в Централна Европа, Леонорe Гевеслер (директор на Global 2000, Friends of the Earth Austria)
– Разходване на публични средства за инфраструктурни проекти: случаят с авто- магистрала Струма и Кресненското дефиле, Десислава Стоянова (За Земята)
– Върховенство на закона? случаят с Национален парк Пирин, Катерина Раковска (WWF България)
– Завладяната държава в процеса на енергиен преход, Генади Кондарев (За Земята)
– Глобалната картина – политически анализ с примери от мрежата извън Европа, Карин Нансен (председател на Friends of the Earth International)

11:40 – 12:00 ПАУЗА

12:00 – 13:15 ПАНЕЛ 2
Дискусия: Начини за противодействие и отстояване на ролята на гражданското общество
Панелисти: Карин Нансен (FoEI), Адриан Беб (FoEE), Даниел Попов (За Земята), представител на YFoEE (очаквано потвърждение)
13:20 Закриване, Драгомира Раева (За Земята)

Събитието се осъществява с частичната финансова подкрепа на Европейския Съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на За Земята и не отразяват позицията на Европейския съюз.

, ,

Гласът на младите: Повече лично участие, повече Европа

С наближаването на изборите за Европейски парламент е време да говорим за един от най-обезпокояващите проблеми, засягащи модерните демокрации днес. А именно — изключването на младите хора от управлението. Резултатът е, че няма кой да настоява за техните интереси при взимането на решения.

Демократичният свят наблюдава спад на гражданското участие в изборите. Спадът не е еднакъв във всички групи на населението. Някои са по-засегнати от други. Възрастта, доходите и образованието са факторите, по които най-точно може да се прогнозира политическото участие или по-точно политическото неучастие на младите хора.

Все по-видим става един друг белег за липсата на политическо участие на гражданите. Това е резкият спад на членството в партии. Недостигът на парламентаристи под 30-годишна възраст е основен индикатор в Европейския парламент, но е видим и в националните парламенти. От една страна това е проблем за самите политически партии, но от друга – не е само техен проблем. Партиите не съумяват да обновяват с млади членове политическите си елити, което води до общо лошо представяне на политически идеи и възгледи сред тях. Крайният резултат, е че младите хора до голяма степен отсъстват от институциите на представителната демокрация и съответно няма кой да настоява да се приоритизират сектори, свързани с младежите.
Ако тези тенденции продължават ние рискуваме да видим сегашното поколение младежи изключени от демократичния процес.
Демократичните общества се градят чрез активното участие на политически грамотни граждани, които се интересуват от начина, по който техните правителства работят: „Колкото по-голямо е участието във вземането на решения, толкова повече демокрация има.“ Политическият ред се основава на предполагаемото съгласие на гражданите, поради участието им в процеса на вземане на решения. Най-мощният начин, по който гражданите могат да контролират лицата, вземащи решения, са изборите.
Затова политическите партии би трябвало да ангажират вниманието на младите, и то там, където младите ще ги видят – в социалните мрежи. За да бъдат включени младежите в политическия процес, е нужно интересите им да бъдат разпространени сред обществото, но не под формата на политически обещания, които засягат младежката целева група, а чрез директно включване на младежи в политиката, в качеството им на представители на ключови партийни позиции.
Младежите от Националния младежки форум работят и мечтаят за повече граждански и политически активни младежи в България и в Европейския съюз като цяло. Те смятат, че за да се подобрява реалността, в която живеем, трябва да има повече и различни мнения, инициативи, аргументи в политиката, идващи от младите хора. Защото различието носи различни гледни точки, различен поглед към нещата, разнообразие, от което да се избират най-добрите решения.
Затова се обръщат към всички млади в България – излезте и гласувайте на 26 май! За да преборим заедно апатията. Защото апатията сред младите не е проблем за политиците, а е проблем за нас и бъдещето ни!
_____________________________________________________________
Национален младежки форум е най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си 50 младежки организации от цялата страна. Организацията е пълноправен член на Европейски младежки форум и активен партньор на национални и европейски институции в изграждането и застъпничеството на младежки политики. Мисията на организацията е да представлява интересите на младите хора в България и техните нужди, извеждайки на преден план значението и важността на младежките организации, тяхното развитие и участие в социалните и обществено-политически процеси чрез сътрудничество със съответните заинтересовани страни и институции, взимащи решения в младежката политика.

Снимка: Shutterstock