Posts

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

, ,

Материали след конференцията за енергийноефективно отопление

На 5 юни в Кюстендил се проведе общата конференция на “За Земята” и Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) „Програми за преминаване към енергийно ефективно отопление, като мярка за чист въздух“. Тя се проведе по време на 52 (LII– рата) Асамблея на еколозите от общините в България като привлече повече от 100 гости от малки, средни и големи общини, експерти от МОСВ, посолствата на Франция и Великобритания, консултанти, регионални депа за отпадъци.

По време на първия панел експерти от Унгария, Италия, Северна Македония, Босна и Херцеговина споделиха добри примери, предизвикателства при реализацията на програми за енергийноефективно отопление и възможни решения.

Във втората част на конференцията бяха представени резултатите и извлечения опит от пилотната програма за подмяна на неефективни уреди с пелетни печки в район Искър, Столична община, както и стартирали проекти по ОПОС и Програма „LIFE“. Бяха разгледани синергичните ефекти от подобни програми за местната икономика, качеството на атмосферния въздух, климата, както и ползите за бизнеса и гражданите – подобрен жизнен стандарт, повишен комфорт без разлика в цената, по-здравословна среда.

По време на конференцията бе осигурен симултанен превод от английски на български и обратното. Видео на български и английски е достъпно в youtube канала на За Земята.

Видео на български – част 1 и част 2
Видео на английски – част 1 и част 2

English video recording of the conference – part 1  and part 2

Download the presentations on the links below.

Презентациите от конференцията са налични по-долу.

Дневен ред:

Встъпителни думи – Ася Добруджанлиева, АСЕКОБ, Росица Плачкова – зам.-кмет на Кюстендил, Никола Мобек – Френски институт, Ирина Велкова – гл. еколог на община Кюстендил

Стефан Александров, МОСВ, старши експерт в дирекция “Управление на отпадъците” – Начини за постигане на целите за битовите отпадъци и ограничаване на депонирането във връзка с новия пакет “Кръгова икономика” (18:36)

Част I – Опит на страните в Централна и Източна Европа – добри примери, предизвикателства и решения (линк) 40:55 мин

1. Guido Lanzani – началник отдел „Качество на въздуха“ в ARPA Lombardia – регионална агенция за опазване на околната среда, Италия – Горене на дърва: влияние върху качеството на въздуха в Ломбардия (45:20)
2. Csaba Vaszko – Експерт по изменение на климата, енергия и вода, Унгария – Отопление на домакинствата в Унгария и ролята на въглищата (53:33)
3. Denis Žiško – Center for Ecology and Energy Tuzla, Босна и Херцеговина – Замърсяване на въздуха в Тузла (1:06:28)
4. Davor Pandorski – Ekosvest, Северна Македония – Програми за преход към енергийно ефективно отопление като мярка за чист въздух. Опитът на Северна Македония (1:23:03)

 

Част II – Инициативите на общини в България за осигуряване на енергийно ефективно битово отопление (линк)

1. Генади Кондарев – ЕС „За Земята“, Енергийно ефективно отопление в домакинствата
2. Ивайло Попов – ЕС „За Земята“, Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети (42:12)
3. Силвия Горанова – Експерт наблюдение, Програма LIFE – Интегриран проект “Чист въздух” (1:10:55)

 

Презентации / Presentations:

(ENG)
Guido Lanzani – Wood burning: impact on air quality in Lombardy
Csaba Vaszko – Residential heating in Hungary and the role of coal
Denis Žiško – Air pollution in Tuzla
Davor Pehchevski – Programs for Transition towards Energy Efficient Heating as a Measure for Clean Air, North Macedonia Experience

(BG)
Генади Кондарев – Енергийно ефективно отопление в домакинствата
Ивайло Попов – Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети
Столична община – Проект “Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE на Европейския съюз