Posts

,

Има нещо гнило в биомасата

Автор: Димитър Събев
Текстът е публикуван с разрешението на Бодил

Как да изпълним европейските цели за зелена енергия, докато изсичаме горите, изгаряме отпадъците на богатия свят и щедро субсидираме обръчите от фирми? 

Близо 73 млн. лв. е субсидията, която ще получат за година производителите на електричество от биомаса – четем в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от юли 2020 г. Тази сума представлява разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които Националната електрическа компания изкупува тока от биомаса. КЕВР е доста щедра: общата субсидия за централи на биомаса е 55% от тази за вятърни паркове, а произведеното електричество – само 22%.

Но това е само ордьовър. Според проекта за национална енергийна стратегия на Министерството на енергетиката, очаква се до 2025 г. капацитетът за производство на електроенергия от биомаса да се увеличи със 150 до 170 мегавата, а произведеното електричество да нарасне с 400%. Измерено в пари, при сегашната структура на цените, това означава нов енергиен подсектор с приходи от половин милиард лева, от които 360 млн. лв. субсидии.

Тези несъразмерни субсидии будят тревоги в страна с висока енергийна бедност като България. Но цялата история е още по-стряскаща и включва мощен стимул за изсичане на гори и контролиран от мафията внос на отпадъци. Стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийни олигарси. Всичко това се прави уж в името на „зеленото бъдеще“ – а ефектът ще е ръст на въглеродните емисии. Ще се увеличат и емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.

Уроците на Потьомкин

„Биомаса“ е събирателен термин за органичен материал, извлечен от дървесина и други растения, както и отпадъци от селското стопанство и градски органични отпадъци, от който може да се произвеждат течни горива и топлинна и електрическа енергия. Тази широка дефиниция включва енергийни ресурси с много различен произход и характеристики и сама по себе си е предпоставка за затруднен контрол на екологичните и здравни въздействия.

Европейската комисия приема, че емисиите при изгарянето на биомаса са равни на нула. Логиката е, че въглеродът, изпуснат в атмосферата например при горене на дърва, впоследствие се поглъща от растителността, изникнала на мястото на отсечената. За отпадъците се счита, че ако не бъдат оползотворени (най-често изгорени), те така или иначе ще се разложат на сметищата или по полето и ще изпуснат парникови газове, особено метан.

Така биомасата се превръща в ключов инструмент за постигане на амбициозните климатични цели на ЕС. Според действащата рамка, колкото повече електричество се добива от биомаса, толкова по-нисковъглеродна ще изглежда икономиката на Съюза.

Има само един проблем и той е, че емисиите от изгарянето на биомаса далеч не са нулеви. Всъщност, те са дори по-високи (с 50%) по сравнение с изгарянето на въглища. Според актуални изследвания, ще са нужни десетилетия, преди въглеродът, изпуснат залпово при изгарянето на растителност и боклук, да се „секвестира“ от нови растения. А именно следващите няколко десетилетия се считат за определящи за климатичното ни бъдеще.

Тенденции в добива на обла дървесина (плътната линия), използването на дървесна биомаса в промишлеността и енергетиката (тъмната пунктирна линия) и погълнатият от горите въглерод (светлата пунктирна линия). Според изследването на PFPI, паралелно с ръста на използването на биомаса в България намалява количеството на улавяния от горите въглерод.

Решението на ЕС да заложи на биомасата като алтернатива на изкопаемите горива среща остра съпротива от природозащитници и привърженици на кръговата икономика. Научни институти и НПО са образували съдебни дела срещу новата европейска директива за възобновяемата енергия от 2018 г. (известна като RED II), която урежда ползването на биомаса.

В текста на RED II многократно се изтъква, че биомасата не трябва да се добива и изгаря по неустойчив начин. Самият факт, че документ от подобен ранг отделя толкова внимание на този проблем говори, че изкривяванията при употребата на биомаса са масови. „Мрежа от думи“ е оценката на критични учени за същността на директивата. Други говорят за „Потьомкински стил“ – на името на руския граф, поставил лъскави декори по главните улици на селата, откъдето трябвало да мине каляската на императрицата.

Тройна печалба

Според екологични и правозащитни организации, натискът върху горските екосистеми в Европа рязко е нараснал, след като преди няколко години биомасата бе възприета като безвредна алтернатива на въглищата. Сателитни наблюдения говорят за стряскащо 69% увеличение на добитата биомаса от горите на ЕС в периода 2016–2018 г. спрямо периода 2011–2015 г., като експлоатираните площи в същото време са нараснали с 49%. Това залпово покачване на дърводобива се обяснява именно с енергийната стратегия на ЕС.

В България, въздействието върху горите заради събиране на биомаса за производство на енергия тепърва се усилва. Засега по-широко разпространение има производството на енергия чрез изгаряне на отпадъци – български и вносни. На графиката долу е показана динамиката на вноса на отпадъци от ЕС в България. През 2018 г., откогато са най-новите данни на Евростат, сме внесли над 150 000 тона европейски отпадъци, като главни доставчици са Италия (59 хил. т) и Великобритания (45 хил. т). За последните пет години, вносът на отпадъци в България е скочил със 125%.

Съдбата на този и на част от българския „боклук“ е да бъде изгорен, на първо място в циментовите заводи като тези в Девня, Златна Панега, край Пловдив и на други места.

Но има и други апетити за отпадъци, включително под формата на биомаса. Става дума за „Сейшелската въглищна империя“, според полушеговитото определение на „Грийнпийс“ – България. Това е специфична група от ТЕЦ, въглищни мини и топлофикации на областни градове, която вижда в изгарянето на отпадъци и растителна биомаса хитър начин да удължи живота на морално остарелите си мощности.

Ползите за горивните инсталации от изгарянето на отпадъци са най-малко три: 1) те получават пари от контрагенти, искащи да се отърват от някакъв боклук (запознати твърдят, че европейски „доставчици“ плащат по 100 евро на тон); 2) получават безплатно гориво за производствените си процеси; 3) спестяват си част от квотите за емисии – нали ЕС приема, че изгарянето на биомасата има нулев въглероден ефект.

В добавка, преминаването към „био“ гориво носи имиджови ползи и може да смекчи отрицателната нагласа в обществото към въпросната „Империя“.

Как Сейшелската въглищна империя стана био?     

Да припомним, тя включва около 15 предприятия, всяко от които има пряка или косвена връзка с Христо Ковачки, а парите за приватизацията навремето са осигурени или от ПИБ, или от фалиралата КТБ. Топлофикациите в Русе, Сливен, Плевен, Велико Търново, Бургас, Габрово, Перник, Враца, няколко въглищни мини, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ в Гълъбово, през 2009 г. бяха прехвърлени във фирми, регистрирани на Сейшелските острови. През 2014 г. с опитите за приемане на закон, регулиращ дейността на офшорните фирми в България, тези уж независими Сейшелски дружества вкупом се „продадоха“ на новоосновани кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър.

Най-заинтересовани от изгарянето на отпадъци и растителна биомаса в България са именно фирмите от тази „Империя“. Кой каза, че корпоративното планиране е отживелица? Всички тези дружества през последните години правят опити да включат „био“ компонент в горивото си. Най-зрелищен е случаят с ТЕЦ „Бобов дол“, където след двегодишни съдебни битки „Грийнпийс“ – България разкриха кореспонденция между Министерството на околната среда и водите и ръководството на централата за „експериментално“ изгаряне на до 500 хил. тона отпадъци в срок от 6 месеца.

Дори да повярваме на официалното изявление на ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“, че реално изгорените отпадъци били „само“ 80 000 тона, експериментът е бил наистина мащабен: 80 хиляди тона е повече от боклука, който град като Пловдив създава за половин година. Междувременно топлофикацията в Сливен получи не експериментално, а редовно разрешение за горене на отпадъци – независимо че според ръководството на компанията тя нямало да гори боклук, а само „биогорива“.

В редица случаи, решителният отпор на местните жители не позволява на Въглищната империя да мине на „био“. Така се случи например с топлофикациите в Русе и Перник и с ТЕЦ „Брикел“. През август 2020 г. „Брикел“ официално оттеглиха инвестиционно намерение за заместване на част от горивото си с отпадъци – но продължават да настояват да изгарят растителна биомаса, както и нефтошисти: по 1500 тона в денонощие.

Това е общата стратегия на тази сенчеста структура: първоначалният анонс е в котлите на старите централи да се горят общински и вносни битови отпадъци. Но ако обществеността се възпротиви, има и план „Б“: вместо градски боклук, да се ползва биомаса от дървесни и селскостопански отпадъци. А е всеизвестно, че покрай сухото може да изгори и мокрото.

Но защо просто не им позволим да го направят открито?

Защо пък да не я горим?

При всички основателни критики срещу изгарянето на биомаса, включително под формата на отпадъци, в някои ситуации това е най-добрата налична възможност. Да не забравяме, че използването на биомаса като гориво е толкова старо, колкото и човекът. В същото време, има куп „гнили“ моменти в използването на биомаса в днешен български контекст.

Първо, ако не се осъществи с подходящата технология и в контролиран режим, изгарянето на биомаса се превръща в източник на болестотворни отрови. Става дума за канцерогенни, т.е. причиняващи рак съединения. „Обикновеният боклук, който е смес от биологични и технически материали, не е предвиден за безвредно изгаряне“, обобщават световноизвестните експерти Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона.

Можем ли да вярваме, че бизнес, който зад гърба на обществото гори „експериментално“ десетки хиляди тонове боклук, ще осигури нужната технология и експлоатация? Което ни насочва към втория гнил момент: биомасата и особено битовите отпадъци често се доставят от престъпни структури, които търсят „партньори“ в държавните институции, за да осъществят незаконната си дейност.

Според италианския разследващ журналист Антонио Перголици, мафията е основният играч, който посредничи при вноса на отпадъци от Италия (най-вече от областта Ломбардия) за изгаряне в България. Перголици говори за „порочно съвпадение на интересите на двете страни“: в Италия се е натрупало голямо количество отпадъци, чакащи да бъдат третирани – което там е твърде скъпо, има и строг контрол за произхода на боклука.

Затова те се транспортират – според Перголици, с темп 1-2 тира дневно – към България. Малко е далеч, но у нас и цените, и контролът са по-скромни. България, от своя страна, по този начин иска да покаже на Брюксел напредък по отношение на оползотворяването на отпадъците и зелената енергия.

Други виждат най-вредния ефект от използването в промишлен мащаб на биомаса в енергетиката в натиска върху горските екосистеми. Вече бяха цитирани многозначителни данни за Европа. В България през 2018 г. беше приет Национален план за действие за енергия от горска биомаса, с хоризонт до 2027 г. Според този документ, за нуждите на енергетиката у нас може да се събират по 3-4 млн. куб.м. биомаса годишно – което съответства на 50% от сегашния дърводобив. Близо до ума е, че за производство на енергия е по-удобно да се използват цели дървета, вместо вършина и клони. Без строг контрол, „био“ електроцентралите ще увеличат незаконния дърводобив и обезлесяването.

Четвърти фактор, който ни кара да сме недоверчиви към използването на биомаса в енергетиката, е, че според налагащия се подход на кръговата икономика, отпадъците на практика са „хранителни вещества“ в социалния метаболизъм. Биомасата може да има далеч по-полезна употреба, отколкото да се изгаря. Горенето на боклук е пилеене на пари.

Пето, но не последно – хората просто не искат. Те асоциират изгарянето на боклука със замърсяване на въздуха и болестотворна среда в градовете, както и със сенчест бизнес. Социологически изследвания ясно показват, че българите не одобряват вноса на отпадъци за изгаряне в страната. Правителството трябва да положи наистина много усилия, преди населението да повярва в обществения интерес при управлението на отпадъците.

Много „маса“ – малко „био“ 

От разменената кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“ ясно се вижда, че по съдържание на вещества като кадмий, живак, олово и други подобни, горивото от отпадъци по нищо не отстъпва на въглищата. Перверзно е, но е факт: това мръсно гориво се представя пред обществеността като „зелено“ и начин за опазване на климата – и затова енергията от него ни излиза 3-4 пъти по-скъпо, отколкото е пазарната цена.

В същото време, не може да не направим паралел между щедрите цени, определени от КЕВР, планираното 400% увеличение на произвежданата електроенергия от биомаса – и институционалния комфорт за „Сейшелската империя“, осигуряван от министерства, регулатори, държавни агенции, а най-вече от прокуратура и съд. Ако свържем парчетата от пъзела, ще видим, че енергетиката от биомаса в България се превръща в черна каса, в която вече се вкарват десетки – а скоро и стотици милиони лева публични средства.

Докато нейде из министерствата някой попълва отчети до Брюксел как България преизпълнява целите си по „зелената енергия“, дръзки активисти успяха да проникнат зад високите стени на „Сейшелските“ централи. Фотографиите им доказват, че зад Потьомкинските паравани от слама за горене надничат познатите бали с пакетиран битов боклук, преминал през слабо или никакво разделно събиране.

Добрата новина е, че гражданите са загрижени и все по-склонни да се организират, за да защитят своите интереси: отрязване на достъпа на сенчестия бизнес до публични средства, пълноценни гори, модерно управление на отпадъци и въздух за дишане.

Официална информация за тези, които считат, че изгарянето на отпадъци (RDF) е безвредно

Статията е написана с финансовата подкрепа на ЕС “За Земята”

Основни източници:

Mary Booth, Ben Mitchell. 2020. Paper Tiger. Why the EU’s RED II biomass sustainability criteria fail forests and the climate. Partnership for Policy Integrity. http://eubiomasscase.org/wp-content/uploads/2020/07/RED-II-biomass-Paper-Tiger-July-6-2020.pdf

National Resources Defense Council. 2019. Burnout: EU clean energy subsidies lead to forest destruction. Issue Paper. https://www.nrdc.org/sites/default/files/burnout-eu-clean-energy-policies-forest-destruction-ip.pdf

Duncan Brack, James Hewitt, Tina Marie Marchand. 2018. Woody Biomass for Power and Heat. Demand and Supply in selected EU member states. Chatham House. https://www.chathamhouse.org/sites/default/files/publications/research/2018-06-07-woody-biomass-power-heat-eu-brack-hewitt-marchand.pdf

Partnership for Policy Integrity. Carbon emissions from burning biomass for energy. https://www.pfpi.net/wp-content/uploads/2011/04/PFPI-biomass-carbon-accounting-overview_April.pdf

Майкъл Браунгарт, Уилям Макдона. 2009. От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме. Изд. „Книжен тигър“, София.    

Министерство на енергетиката. Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Проект. https://www.nrdc.org/media/2019/191120#:~:text=More%20than%20half%20the%20biomass,by%20Belgium%20and%20the%20U.K.&text=The%20U.K.%20also%20spends%20the,unit%20of%20biomass%20energy%20generated

Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018 – 2027 г. http://www.iag.bg/data/docs/Nacionalen_plan_za_deystvie_za_energiya_ot_gorska_biomasa_2018_-_2023.pdf

„Грийнпийс“ – България     . 2018. Финансовите мини. Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда. Greenpeace, София.  https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/a67552f0-the_financial_mines_short.pdf

„Грийнпийс“ – България     . „Разкрита е тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци“. 13 октомври 2020 г. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/4710/razkrita-taina-korespondentsiya-tec-bobov-dol-izgaryane-otpadutsi/?fbclid=IwAR0pr5__B1Flj3dtObkWvqdLMAhFjsHsapGC_89gwBveWx6ZeiYX2EgtpeE

Иглика Филипова. „Повелителят на отпадъците. Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса.“ Капитал, 21 юни 2019 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/21/3927820_poveliteliat_na_otpaducite/

Димитър Събев. „Боклукът – начин на употреба“. Bodil.bg, 10 април 2020. https://bodil.bg/2020/04/10/waste-burners/