Posts

,

Чернобил — 34 години по-късно продължава да всява страх и несигурност в цяла Европа

На 26ти април 2020 г.се навършват 34 години от ядрената катастрофа в Чернобилската АЕЦ
– събитие, отнело живота на стотици хиляди и белязало живота на милиони в цяла Европа.
Последиците от опитите на съветските ръководители по това време да скрият
информацията за аварията са огромни за цяла Европа. В България управниците следват
примера на „братския“ СССР и също не предупреждават населението за опасността.
Опазването на съветските интереси се оказва по-важно от защитата на здравето и живота на българските граждани.

През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело за скриването от българското
общество на аварията в съветската атомна електроцентрала „Чернобил” на 26 април 1986 г.
Като обвиняеми по делото са привлечени Григор Стоичков зам.-министър председател
(1977-1989) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен
санитарен инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазването.
Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за
радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на
населението в България.

Григор Стоичков е осъден на 2 години лишаване от свобода, Шиндаров на 2 години условна с 4
години изпитателен срок. Виновниците за огромната кражба, наречена строеж на АЕЦ
Белене, все още не са осъдени.

След 1990 г. изследване на екип от катедра „Атомна физика“ на Софийския университет
„Св. Климент Охридски установява, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва:

• 90 до 1400 пъти в Северна България;
• 340 до 1700 пъти в Южна България;
• 1300 до 31 000 пъти в планинските райони.
По степен на замърсяване (без Русия, Украйна и Беларус), България е на пето място в
Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия.

В следващите години лекарите в България отбелязват значително нарастване на здравословни разстройства сред населението, но разбира се, под натиска от властта, нито едно не е свързвано с радиация. Интересна е и реакцията на Световната здравна организация (СЗО) по това време. През 1989г. СЗО изразява мнение че европейските медици и учени неправилно приписват различни биологични и здравословни ефекти на радиационното облъчване.

Въпреки десетилетните усилия на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ),
СЗО и ядреното лоби по света да омаловажават последиците от авариите в АЕЦ, обществеността е наясно с опасностите от продължаване на използването и развитието на ядрена енергетика.

Вследствие на избухналите пожари в околността на реакторите в Чернобил в началото на април тази година, преди седмица се наложи няколко мъже в униформи да свикват извънреден вечерен брифинг по телевизията, за да успокояват населението в България, че няма радиоактивно замърсяване на наша територия.

Въпреки че частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец досега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа през 2011 г., в Япония продължава изливането на „обезопасена“ радиоактивна вода в океана 9 години след аварията.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Окончателен отказ от корупционния проект за изграждане на АЕЦ Белене и преминаване към безядрено използване на площадката в Белене.

– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите. В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия. Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.

– Приемане от държавите развиващи ядрена енергетика на безлимитна застраховка при ядрена авария. България е приела праг от 49,1 млн. евро за обезщетения по Виенската конвенция за покриване на щети към гражданското население при ядрена авария. Това е напълно неадекватна сума за евентуални щети при авария.

– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност, чиста и усточива енергия от ВЕИ, децентрализацията на
производството на енергия.

Зеленият пакт, предложен от ЕК, дава на страната ни много добра възможност за извършване на успешен и справедлив енергиен преход към зелена енергия, за отказ от ядрена енергетика и изкопаеми горива.