Posts

След двегодишна съдебна битка обществото има достъп до тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци без разрешително

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ получиха достъп до писмата, с които Министерство на околната среда позволява на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгори до 500 000 тона отпадъци с „експериментална цел“. Публикуваме кореспонденцията поради нейното огромно обществено значение като тема, засягаща здравето на хората и околната среда. 

„Това е малка победа срещу обезпокоителната практика на институциите да „пазят“ информация, която по правило трябва да е достъпна за гражданите. Случаят е показателен, че често са нужни няколко решения на съда и години съдебна битка, за да могат гражданите да упражнят права, които са им предосатвени по закон.“, коментира адвокат Регина Стоилова.

Бяха нужни две решения на съда и двегодишна съдебна битка, за да разкрие министерството писмото, с което се разрешава изгарянето на отпадъци в централата на въглища, свързвана с Христо Ковачки.

В съдебното решение изрично пише, че това е информация за околната среда, следователно обществото трябва да има достъп до нея. Всеки път обаче, след като министерството разгледа искането на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ за информация, го препраща към ТЕЦ „Бобов дол“, откъдето отказват да разкрият кореспонденцията с аргумента, че включва  „търговска тайна“. Съответно, вместо да защити обществения интерес, министерството излиза с решението, че няма право да разкрие подобна информация, въпреки указанията на съда. 

Писмото, подписано от заместник-министъра на околната среда Красимир Живков, който бе арестуван по-рано тази година, противоречи не само на българското, но и на европейското законодателство, тъй като надвишава 10 хиляди пъти максималния праг от 50 тона в рамките на година за изгаряне на алтернативно гориво с експериментална цел. Друго интересно наблюдение от разкритата кореспонденция между теца и министерството е, че институцията отказва провеждането на експериментално изгаряне в централата близо две години — първото искане е от края на 2016 година, а първият отказ на МОСВ е от 2017 година. Въпреки това, ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да настоява и с назначаването на Нено Димов за министър на околната среда, усилията на централата се увенчават с успех —  в края на 2018 година централата започва горенето на отпадъци.  

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ от години водят съдебни битки за прекратяване на изгарянето на отпадъци, но особено силно обществено неодобрение тази практика срещна в края на 2019 г. В началото на март 2020 г., със съдействието на международната правозащитна организация ClientEarth, природозащитниците внесоха жалба и в Европейската комисия срещу незаконните практики за горене на отпадъци в няколко морално остарели въглищни централи в България. 

„Изгарянето на отпадъци излага работещите в тези централи, живеещите в районите и природата на огромен здравен риск. Емисиите от изгарянето на отпадъци може да съдържат тежки метали, диоксини и фурани, които присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

В последните няколко години изгарянето на отпадъци  е изобретателен начин за намаляване на разходите за въглеродни емисии на фона на влошаващите се икономически показатели на въглищните централи. По всичко личи, че собствениците на тецове като „Бобов дол“ възнамеряват до последно да експлоатират остарелите съоръжения, преди да се предадат пред настъпването на новите технологии и да завещаят на обществото замърсени почви и води и огромни терени за рехабилитация. 

Фактът, че кореспонденцията упорито е държана в тайна от централата и Министерство на екологията, доказва едно — и двете страни са наясно, че ще се сблъскат с бурно обществено неодобрение. Това се потвърди в края на 2019 година, когато много медии поеха темата и порочната практика за изгаряне на отпадъци стана широко известна. В крайна сметка общественият натиск накара ТЕЦ „Бобов дол“ да се откажат от изгарянето. Положителната тенденция е, че веднъж добре информирано, общество може да доведе до край промяната, от която всички имаме нужда.

Бележки:

Кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“.

План за провеждание на изпитания с експериментална цел.

Още по темата: тук, тук и тук

Моят юли без пластмаса с Bibons – Биляна Славейкова

Фотограф: Даниела Йорданова

Разбери триковете на Bibons – Биляна Славейкова за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

Фотограф: Калоян Грозев

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти и с какво се занимаваш?

Журналист по образование, инфлуенсър по случайност (смее се). Виждам света така, от време на време пиша за него тук, а когато ми се говори записвам подкаст, Girls We Are, в който не се вземам твърде насериозно, но пък гледам да представям сравнително зряло теми, които ме занимават и вълнуват.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Преди няколко години прекарах няколко месеца в Бали, където много активно обикалях острова, защото ми се искаше да видя отвъд редовните места (част от популярните курорти са като нашия Слънчев бряг, но за австралийци, които ги ползват за ергенски партита и уикендни напивания и респективно не се вълнуват особено какво оставят след себе си). Основните по-туристически точки са на западния бряг на острова (и оттам на юг), по-автентичната му част е на север и почти нищо не се случва на източния бряг. Бяхме любопитни какви обаче са плажовете там и един ден решихме да отскочим – попаднахме на място, където за пръв път видях нещо толкова шокиращо за мен – черен плаж, покрит с всевъзможен боклук, изхвърлен от океана. Всички сме виждали такива снимки в интернет, но моментът, в който видях това райско кътче по този начин наживо – беше повратен за мен. Индонезия е третият най-голям замърсител и това е гигантски проблем за островите в района. И все пак местните в Бали се опитват да се справят с проблема и вече от години има доста добри практики – опаковки от бананови листа, сламки от стъбла на папая, zero-waste магазини и други.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Разбира се. Самото създаване на проблема също в голямата си степен е индивидуално – така че индивидуалните усилия за решаването му са обратното му по посока действие, остава да стане и равно по сила.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

По начало не съм от най-готвещите хора, което означава, че вкъщи се случва да поръчваме храна. Преди години усещах, че основното количество пластмаса за еднократна употреба влиза у дома именно покрай доставките. В последно време обаче повечето приложения, които използвам за поръчки в Лондон въведоха филтър, чрез който можеш да отсееш ресторанти, които използват единствено рециклируеми материали за опаковките си. Това макар и не оптимално, защото винаги е по-добре да не генерираме отпадък, от колкото да хабим ресурс да го рециклираме все пак е по-приемливо. Намирам го и като добър начин да отсея по-прогресивните места, които си заслужава да подкрепям като бизнес (особено сега). Проверявайте дали услугите, които ползвате за доставка имат такъв филтър, а ако не – нищо не ни пречи да настояваме да добавят, както и да проучим кои са „нашите“ места, налични в съответната платформа.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Неотдавна се преместихме в нов квартал в Лондон и се оказа, че със съседите имаме споделена машина за компостиране – така  най-после започнах да отделям компоста активно. Покрай това почти през ден проверявам по нещо в Can I Compost This?, така например разбрах, че ядката на авокадото не е оптимално да е в компоста. Zero Waste Sofia пък имат списък със зони за компостиране в София.

Отделно съм се абонирала за няколко нюзлетъра, които са ми много полезни откъм информация по свързаните теми  – дневният на The Good Trade и Planetarium на Plan A (полето за абонамент е в дъното на началната страница).

Фотограф: Калоян Грозев

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

За мен са три промени на нагласата
1) има смисъл да го правя дори да не съм перфектен;
2) когато не съм перфектен, активната стъпка е да видя какво мога да подобря, а не да се срамувам или да откажа;
3) да се интересувам и образовам.

Така постепенно нещата, които са изисквали допълнителна мисъл и усилие в началото стават естествени и освобождават ментално място да вкараш още нещо ново в живота си, по което да полагаш усилия… и така този цикъл на промяна и растеж да продължава. Приемаш, че е процес, който, за да е устойчив в начина ти на живот, не се случва внезапно и за една нощ.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂

Мисля си, че агресивният eco-shaming, до който много организации и компании (пък и отделни хора) прибягват в комуникацията си не е оптималният подход, затова споделям три български sustainable бранда, чийто продукти и наратив харесвам:

  • @koolandkonscious, платформа за устойчива мода, направиха супер бански като тук е цялата история зад него и материалите, от които е изработен (+ интересни показатели за въглеродния отпечатък за направата)
  • @naturalleaf.io, страхотни кутии за храна, сламки за многократна употреба (сгъват се) и чаши…
  •  @05.studio за бельо и бански, които нося вече с години.

и една марка, на която съм фенка от години

  • @jakkeldn, които са разпознати и наградени от PETA (Хора за етично отношение към животните) – за Best Faux Fur Brand.

Наскоро ми направи впечатление, че asos.com са добавили Responsible филтър, което се очертава като добър тренд (и говори за глобална промяна в нагласите, която ще приложи натиск и на „големите“ да положат усилия) като разбира се имайте едно наум за така наречените “greenwashers”.

И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Моят юли без пластмаса с актрисата Лили Гелева

Разбери триковете на Лили за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Лили Гелева. Аз съм…човек, който се чуди за доста неща и търси отговори (или поне се опитва да си задава въпроси) със средствата на театър, музика и каквито други интересни пътища се изпречат.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Пластмасовото замърсяване е нещо като онагледяване на това, което се случва в главите ни, задръстени с всякакви ненужни глупости. Пообъркали сме се. Всичко е построено така, сякаш ще станем по-щастливи след следващата вещ, дреха, техника. Когато обаче търсим радостта в предмети, никога не пристигаме там, където искаме.

Знаете ли, че всичката произведена пластмаса някога е навсякъде около нас и следователно в нас, защото попадайки във водите, попада и в храната ни. В преследването на удобството, ние изключително силно нарушихме баланса и понеже природата е много мъдра, ще ни отвърне със същото, за да възстанови баланса. Това няма да ни хареса.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Абсолютно сигурна съм, че индивидуалните усилия имат смисъл. Най-малкото, когато ги полагаш, целият свят ти изглежда по-приятен, защото се концентрираш в градивното. А това, за щастие е заразно. Когато се чувстваш добре и хората покрай теб прихващат и така кръгът се разширява. Пример за индивидуалната отговорност е пандемията. Повече от всякога усетихме, че няма значение дали си Сър Елтън Джон или Лили от София, всички сме свързани и с действията си предпазваме или застрашаваме живота на много хора, скъпи за нас или скъпи за някого.

Същото е и с климатичната криза и със замърсяването с пластмасата. От нас зависи. От нас зависи и да избираме политици, които имат стратегия за опазването на природата, или ако нямат да настояваме да имат. Същото можем да изискваме и от големите компании, чрез избора какво си купуваме всеки ден. Много е важно да знаем, че проблемът с пластмасата не е далечен и не касае само сините китове. Ние сме част от гениална екосистема и ако не се осъзнаем навреме, ще последват неща, от които няма да можем да се спасим като си стоим вкъщи. Ако изтървем нещата днес…нищо няма да има значение. Ако не ни е страх за себе си, то би трябвало поне за тези след нас да ни е грижа.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Знаете ли, то е като да отидеш на почивка с куче. Ходиш на по-малко места, но там където приемат с кучета, просто няма как да са тегави хора. Така е и с магазините и пластмасата. По-малко са местата, но са направени от хора с любов и отношение, което личи и от продуктите им. И тези хора нямат нищо против да си носиш собствена чаша, кутия, торбичка или прибори от вкъщи. Освен това нещата, от които наистина се нуждаем са много по-малко, отколкото в рекламите.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

В обкръжението ми има изключително будни хора, с отношение към климата и бъдещето ни. Такъв човек е например Маги Малеева. Благодарение на нея, имам възможността да общувам с цяло ядро от изключителни хора, с много сериозни познания по въпроса. Също чета колкото мога. Например сайтът Carbon Brief, който е с много синтезирана научна информация. Следя също разни веган готвачи като @avantgardevegan и @healthycrazycool.

Филмите на Сър Дейвид Атънбъро – Planet Earth и Planet Earth II, Хоакин Финикс – What the Health и The Animal People; включително и документалният филм Plastic ocean, който е абсолютно задължителен. Следя и се възхищавам на работата на още вдъхновяващи артисти и активисти като Том Йорк, Леонардо ди Каприо, Новак Джокович.

Хубаво е също да се следи работата на WWF – България„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“Zero Waste Sofia. В България има много чудесни хора, които ги е грижа наистина.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

  • Да осъзнаеш, че проблеми като замърсяването, свръхконсумацията, климатичната криза, изчезването на животински видове, изсичане на гори са много лични всъщност.
  • Да си представиш, че има сериозен риск в рамките на така скъпия ти живот да настъпят катаклизми, пред които ще си безсилен, но че имаш силата да ги избегнеш днес.
  • Да разбереш, че добрата храна означава чиста планета, но също и персоналното ти здраве и това на хората, които обичаш.
  • Да допуснеш, че един ден ще ти е по-важно какво си преживял, а не какво си притежавал.
  • Да подпомагаш български производители и автори, като пазиш себе си и природата, която е най-ценното и красивото за пазене в България.
  • Да си припомниш, че си свързан и зависиш пряко от чистотата на въздуха, водата, горите…
  • И разбира се, да правиш най-доброто по силите си, но да не изпадаш в крайности. Прекаленото изискване от себе си понякога демотивира още в началото на пътя. Крачка по крачка. Всяко малко усилие си струва.

Ако почувстваш тези няколко неща, дори и за миг, няма как да не направиш положителна промяна в живота си.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

В първите дни след извънредното положение срещнах приятелка, която също си разхождаше кучето в градинката на Седмочисленици. Валеше дъжд. И изведнъж забелязахме, че на нас и изобщо на абсолютно никой в градинката не му прави никакво впечатление, че вали дъжд. На всички толкова ни се бяха стегнали душите за два месеца, че нещо като дъжд, от който преди бихме се оплакали, ни се стори като подарък. Ето това усещане се надявам да не забравим бързо – радостта, че си жив. Това отсява толкова излишни неща. Пластмасата не бива да е следата, която ще оставим след себе си. Човек е способен на красиви неща.

Можеш да последваш Лили в Instagram, тук.

И за финал, те оставаме с артистичното послание на Лили, свързано с пластмасовото замърсяване:


И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Моят юли без пластмаса със Стела от Stratospheric Productions

Разбери триковете на Стела за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Стела и съм продуцент, сценарист или асистент-режисьор в Stratospheric Productions – от каквото има нужда конкретният проект. Отделно от това съм ентусиаст по зелените теми и здравословния начин на живот, които често се оказват преплетени или дори взаимозависими.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Смятам, че светът се намира в период на „пандемия“ от пластмасово замърсяване. Тази пандемия вреди на живота в дивата природата и вреди пряко и косвено на човека. Пряко като влияе негативно на неговото здраве, а косвено като създава една естетически и енергийно неиздържана среда за живот.

Представете си да имате в шкафа две найлонови торби и го сравнете с това да отворите и да видите две памучни торби за многократна употреба. Това ми направи впечатление скоро, когато бяхме на гости в една ферма. Собственикът ни обърна внимание да се огледаме и да забележим как няма нищо пластмасово наоколо. Показа ни метална кофа, която боядисват вече няколко пъти, защото ръждясва, но това все пак е много по-добра алтернатива от пластмасовата кофа, защото енергията на мястото е различна.

Наистина човек си почива изключително добре в такава обстановка, чувства се много по-близо до природата. В този ред на мисли ме натъжава, когато видя по поречието на дивите ни реки наслоени пластмасови отпадъци. Натъжава ме това, че сами влошаваме качеството си на живот и вредим на здравето си, при положение, че има ясни алтернативи.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Ще започна с това, че разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване означава намаляване на употребата и респективно производството на пластмаса. Индивидуалните усилия, а именно намаляването на пластмаса в ежедневието, първо непосредствено води до благоприятни ефекти за организма. В научните среди са добре известни химикалите в пластмасата, които водят до нарушения в ендокринната система. Особено опасни са пластмасовите чаши, в които хората пият топли напитки и бутилките с вода, които са били изложени на слънце дълго време в магазина, тъй като тези химикали се освобождават най-вече от светлина и топлина. Т.е. първо имаме премахване на замърсяването от нашите тела.

Индивидуалните усилия са важни и за друго и в неговата основа стои принципът, че ние гласуваме с изборите си и парите си. Когато си купуваме найлонова торбичка в супермаркета, ние казваме – благодаря, че я продавате и я произвеждате, точно от това имам нужда и за това съм готов да дам парите си. Когато спрете да купувате найлонови торбички или започнете да питате за техни алтернативи, изказвате негодуванието си, търговците виждат, че този продукт вече не се желае, а този сигнал върви нагоре по веригата до производителя.

Принципът има и друго изражение. Ще опростя малко, но в общи линии то е следното. Политиците и техните решения, ценностите, които подкрепят, до голяма степен зависят от избирателите. Работата на политика е да остане на власт при следващите избори. Затова той ще „проповядва“ това, което масата от избирателите искат, за да се подсигури, че ще го изберат отново. Чрез този инструмент общественото мнение има силата да диктува законотворчеството в дадена държава. Много хора все още са на мнение, че държавниците са органът, който взима решения в полза на обществото, че те знаят най-добре какво е правилно за нас. Мотивацията за взимане на решения обаче е друга и ако искаме нещо да се промени, трябва да го заявим ясно и да сме много, за да им покажем, че обществото е узряло за промяна. Така виждам пътя към забраната за производство на определени пластмасови продукти или опаковки за еднократна употреба и заменянето им с по-природосъобразни алтернативи.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Най-голямото предизвикателство за мен е липсата на избор за покупка на някои категории храни, които да не са „облечени“ в токсична пластмаса. Там, където мога, съм минала към буркани и бутилки от стъкло, но за някои неща просто няма алтернатива. Все повече производители и търговци започват да използват компостируеми опаковки, произведени от картофено нишесте или царевица например и гледам да пазарувам от тях. Всъщност сега се навършва един месец, откакто вкъщи решихме да си направим предизвикателство и да не пазаруваме нищо с пластмаса за еднократна употреба. Ефектът е, че започнахме да пазаруваме повече пресни, сезонни храни, артикули, направени от естествени материали. Като цяло качеството ни на живот се покачи драстично.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Опитвам се да се заобикалям с хора, които живеят така и съответно черпя от техния опит и практики. Освен това слушам много чуждестранни подкасти, главно американски, където учени и експерти говорят за последните си открития в областите, които ме интересуват. По този начин гледам да се информирам. Ето за здравните последици от пластмасата последно слушах д-р Carol Kwiatkowski от “the Endocrine Disruption Exchange”.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

Първо, трябва да си дадеш сметка, че качеството на природосъобразния начин на живот е по-високо и съответно да го поискаш. После, започваш да разучаваш алтернативи на досегашните ти практики. Накрая, изграждаш си група от съмишленици, с които се подкрепяте и се поддържате мотивирани.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

Призивът ми е да бъдем активни и да помним, че ако ние самите не поискаме промяна, никой няма да ни я достави на тепсия.


И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

,

ТЕЦ „Бобов дол“ си оставя вратичка за изгаряне на отпадъци и продължава с делото

ТЕЦ „Бобов дол“ остави без реакция поканата на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ да приключи светкавично делото за изгаряне на отпадъци, като се откаже от разрешителното си. Двете организации поискаха ръководството на теца се откаже от изгарянето на отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното за тази дейност, но по време на поредното заседание представителите на централата не споменаха и дума за официалното писмо. Това поставя под въпрос реалните намерения на ТЕЦ „Бобов дол“, която вече месеци наред наред заявява в общественото пространство, че се отказва от горенето на отпадъци.

Стъпката би показала, че ТЕЦ „Бобов дол“ осъзнава отговорността си към чистия въздух и здравето на хората, а и към съдебната система, като облекчи натоварването ѝ.

Следващото заседание на делото, водено от „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол, е насрочено за 15 септември.

След бурна обществена реакция, продължила почти половин година, и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. Последно преди две седмици председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в предаването „Неделята на Nova“, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. Без официален отказ от разрешителното пред Изпълнителната агенция по околна среда, подобни заявки остават просто думи. ИАОС е компетентният орган, който издава разрешителните за експлоатация на централите, затова е необходимо да бъде уведомена, че тецът се съгласява да бъде оттеглено разрешителното, издадено през миналата година.

Междувременно съдът отново се произнесе, че „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ трябва да получат достъп до писмото на министъра, с което той дава на централата да горят хиляди тонове отпадъци експериментално и без разрешително. Парадоксално, двете организации водят и печелят това дело за втори път, тъй като след първия Министерство на околната среда и водите отказа да представи документа. Доводът отново е защита на националната сигурност.

„ТЕЦ „Бобов дол“, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е една от силно замърсяващите и морално остарели централи на въглища в България. Електроенергията, произведена от нея, е скъпа, затова, в стремежа си да намалят разходите, ръководството започва да изгаря отпадъци. Подобна практика не е чужда на много други централи на въглища в страната, колкото и недалновидно да изглежда това. Особено на фона на предложенията за финансиране на Европейската комисия с цел подпомагане на енергийната трансформация и съкратените срокове, в които страната ни трябва да изготви национален план „Енергетика и климат“ — новата енергийна стратегия на България, която ще позволи максимално да се възползваме от предвидения паричен ресурс. „Той е предназначен основно за зависими от въглищата региони като Бобов дол, Перник, но и Стара Загора. Те дълги години са били символ на енергийната независимост на България и могат да намерят своето място в енергийна система със сериозен дял на възобновяема енергия, особено произведена от слънцето, ако се възползват максимално и разработят проекти от и за хората и общините. Бъдещето може да е сигурно, чисто и материално обезпечено, но трябва да действаме сега.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

, ,

Голяма победа за здравето и гражданските права. ВАС връща делото за инсинератора в София

Вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата на екологично сдружение “За Земята”. Според съда Топлофикация София не е доказала, че проектът не вреди на здравето на хората, а обществените обсъждания будят съмнение с формална организация, защото са в работно време и са се състояли само в два района и в сградата на Столична община. Всъщност от потенциалното замърсяване са засегнати много повече райони.

“Постигнахме огромен успех в борбата ни за по-чиста и здравословна среда в София. Върховният административен съд окончателно се произнесе по аргументите ни за отрицателните здравни и екологични последствия от изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци, както и за неправилно организираните обществени обсъждания. Сега е време и Столична община да се откаже от проекта и да вложи парите в цялостно променена система за управление на отпадъците.”, казва Данита Заричинова от “За Земята”.

Делото, водено от адвокатите Иван Велов и Александър Коджабашев, започна през 2015 г. с оспорване в съда на решението за одобрение на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Директора на Регионална инспекция за околна среда София. “За Земята”  заедно с други граждани, се обявиха срещу това, заради множество проблемни аспекти:

– неправилно определяне на засегнатите от проекта райони, което доведе до организиране на обществени обсъждания само в 3 столични района и то в работно време;

– недостатъчна информация какво ще се случва с транспортирането на опасните отпадъци след изгарянето;

– липса на анализ на здравния статус на населението в най-близко разположените до проекта райони.

Административен съд София – град (АССГ) реши през 2018 г., че жалбата е неоснователна, но от “За Земята” оспориха решението пред ВАС.

На 17.06.2020 г., близо 5 години след началото на битката за чист въздух в съда, ВАС отмени решението на Административния съд, с което беше одобрено изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София и върна делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при спазване на мотивите на решението.

В решението си съдът казва: “Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.”

Важно е да отбележим, че Топлофикация София нае външен адвокат и поиска 54 000 лв. съдебни разноски само за касационната инстанция.

Решението на съда поставя под въпрос легитимността на финансирането от Европейски фондове за проекта. Европейската комисия подложи на обстойна преценка проекта през 2019 с редица критични забележки за екологичните и икономически ползи. През ноември 2019 все пак Комисията одобри 94 млн. Евро за съоръжението, въпреки че проблемите не бяха адресирани.
Линк към решението на ВАС