Posts

Приливна вълна от пластмасови отпадъци: част 5 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Туризъм

Галени от слънцето плажове, люлеещи се палми…и боклук до коленете в крайбрежните вълни. Туристите пристигат, за да се насладят на девствена красота, но помагат за нейното унищожение поради безгрижието си и заради невъзможността на системите за отпадъци да се справят с проблема.

Снимки на пластмаса, плаваща в морето и изхвърлена по плажовете, станаха често срещани в медиите през последните години. Милиони тонове пластмасови предмети влизат в океана всяка година: донесени от реки, изтекли от канали, изхвърлени или изгубени от кораби или пренесени по брега от вълните. Границите на прилива по целия свят вече са белязани от сплъстени купчини пластмаса, които предизвикват отвращение в туристите и опетняват имиджа на емблематични места, като Карибските острови и Бали.

80% от целия туризъм се осъществява в крайбрежните райони, като това натоварва специално крайморските населени места, които не могат да се справят с големия брой посетители, които посрещат всяка година.

Щетите, причинени от замърсяването с пластмаса на океаните, са огромни: една оценка от Програмата на Обединените нации по околна среда ги определя на 13 милиарда долара годишно. Част от тези разходи се поемат директно от определени индустрии и крайбрежни общности под формата на разходи за почистване и отстраняване на отпадъци. Други разходи са под формата на загубени приходи от риболов и туризъм.

Туризмът не е просто невинна жертва на пластмасовото замърсяване, той е и основна причина за това.

Пътуването до екзотична дестинация – най-често с кола или самолет – генерира въглеродни емисии. Пътуващите също са много по-склонни да консумират пластмаса и опаковки за еднократна употреба, отколкото обикновено. Кетъринг услугите на летищата, на борда на самолети, на влакове и бензиностанции решават своите ограничения във веригата на доставки, като разпространяват храни и напитки в опаковки за еднократна употреба или пластмасови бутилки.

Когато пристигат на местоназначението си, туристите са изправени пред непознати продукти и ситуации. Съответно е по-вероятно да купят пакетирана храна и може да не знаят как да използват местната услуга за рециклиране (ако въобще съществува такава).

Количеството пластмасови отпадъци, които попадат в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.

Въпреки всичко има възможност за въвеждане на добри практики, които да намаляват този негативен отпечатък. Например някои авиокомпании формулират алтернативна визия и правят първи стъпки към полети без пластмаса. Те преминават към компостируеми или рециклируеми съдове, сервизи и прибори за хранене и опаковки от хартия, бамбук или дърво.

Вода

Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата; това е еквивалента на един камион за всяка минута. Пластмасите, които се намират в морето, обикновено се концентрират в пет огромни „въртопи“ (повърхностни вдлъбнатини, които погледнати отгоре имат кръгла или елипсовидна форма) от океански течения: в северната и южната част на Тихия океан, в северната и южната част на Атлантическия океан и в Индийския океан. Въртопът в Северния Тихи океан, известен още като „Голямото тихоокеанско сметище“, е най-известният.

To плава край бреговете на Калифорния, тук теченията събират различни видове пластмасови боклуци от целия свят.

Дори в най-отдалечените райони, в дълбокия океан или в Арктика, пластмасата се носи по бреговата ивица или залива. Нивата на замърсяване растат бързо: в рамките на десетилетие количеството на отпадъците в откритите води на Северния ледовит океан се е увеличило 20 пъти. Между 15 и 52 трилиона пластмасови частици с тегло от 93 000 до 236 000 тона плават на морската повърхност.

Морският боклук има различни източници. В Средиземно море повечето идва от неправилно управление на отпадъците и от пластмасови изделия за еднократна употреба, използвани в крайбрежните населени места. В Северно море много отпадъци произтичат от риболова, морската индустрия и корабоплаването. В Балтийско море проблемът е главно заради туристически отпадъци. Съставът на отпадъците зависи от начина на използване на конкретното море и видовете населени места по неговия бряг.

Въпреки че пластмасовите парчета стават все по-малки и по-малки, вероятността те да изчезнат напълно е ниска. Има много по-малко малки микрочастици (частици, по-малки от 5 мм) от очакваното: изглежда, че такива частици не остават в повърхностния слой, а се пренасят на друго място. Някои се изхвърлят на брега. Повечето потъват, тъй като се разграждат, колонизацията от морските организми ги прави по-тежки или биват погълнати от морски животни и след това се отделят с изпражненията. Рибите, които живеят на дълбочина между 200 и 1000 метра в Северния Тихи океан, изяждат приблизително 12 000-24 000 тона годишно. Морските птици вероятно поглъщат 100 тона годишно.

Само малка част от пластмасовия боклук остава на морската
повърхност. По-голямата част бива изхвърлена на брега или потъва: далеч от очите и далеч от ума.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция с Грийнпийс-Българияhttps://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1


Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки” и Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото.

Синтетика – отвън и вътре в тялото: част 4 от Атлас на пластмасата

На пръв поглед тъканите, изработени от синтетични влакна, имат много предимства.

Те са евтини, изсъхват бързо и се оформят по тялото. Те обаче са се превърнали в изделия за еднократна употреба и допринасят значително за изменението на климата. Могат също така да бъдат вредни за човешкото здраве.

Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи пластмаса. Такива материали са популярни както сред производителите, така и сред потребителите. Те са еластични и изсъхват бързо. Меки са на пипане и тежат по-малко от подобни дрехи, изработени от естествени влакна, като памук.

Полимерите, които се използват за производството на химически влакна, попадат в две категории. Тези, които са на основата на целулоза, като например район, обикновено се правят от дърво. Синтетичните полимери, като например полиестер, преминават през няколко производствени етапа, но в крайна сметка се произвеждат от суров нефт или природен газ. През 2017 г. около 70% от всички влакна, произведени в световен мащаб, са синтезирани по химически път. Със своите 80% полиестерът представлява най-голям дял от синтетичните влакна, а производството се увеличава непрекъснато. През 2017 г. са продадени около 53,7 милиона тона. Около 94% от материала се произвежда и обработва в Азия, главно в Китай. Около половината от произведените полиестерни влакна се използват в дрехите. Текстилът, включително промишленият текстил, представлява 15% от световната годишна продукция на пластмаса.

Текстилната промишленост е основен замърсител на подземните води, реките и морето. Между 20 000 и 40 000 различни химикали се използват за обработка и боядисване на дрехи. Много от тях са канцерогенни, променят генетичния код и нарушават репродуктивната способност. Те също могат да причинят алергии и да повлияят на хормоналната система. 

Последствията са огромни. Много работници в текстилната промишленост – около 70% от тях в световен мащаб са жени – страдат от заболявания, свързани с работата. 

Пластмасите се използват в текстилната промишленост не само в производствения процес, но и за опаковане на изделията по време на разпространението и пускането им на пазара.

Дрехите, направени от синтетика, продължават да създават проблеми и след пришиване на последното копче. Когато се измият, пластмасовите микрочастици навлизат в околната среда. Учените са открили, че изпирането на пет килограма дрехи може да освободи шест милиона микрофибри в отпадните води; изпирането на едно синтетично яке от полар може да освободи 250 000 такива частици. 

Потребителите трябва да поемат част от отговорността. Въпреки че дрехите може да продължат да бъдат носени, 64% от тях отиват на боклука. В Европейския съюз 80% се озовават или в инсинератор за отпадъци, или в депо. От останалите облекла само между 10 и 12% се препродават на местно ниво. Остатъкът се изнася в развиващите се страни, където подбива местните производители на облекло и унищожава техните пазари. Текстилът, който се озовава в морето, се носи под водата на по-голяма дълбо- чина от другите пластмасови изделия и може да пречи на морския живот там.

Една от причините за тези проблеми е индустрията на „бързата мода“. Компаниите заливат пазара с огромни количества евтино произведени дрехи. В САЩ през последните 20 години обемът на дрехите, които се изхвърлят всяка година, се е удвоил от 7 на 14 милиона тона. Това означава, че индустрията на „бързата мода“ допринася в голяма степен както за замърсяването на околната среда, така и за рисковете за здравето. Културата за дейности „на открито“, която изисква възможно най-функционални дрехи, също подхранва произ- водството на синтетични влакна.

Рециклирането на дрехи набира скорост, но то няма голямо влияние върху основния проблем. Глобалното потребление на рециклиран полиестер е нараснало с 58% между 2015 и 2016 г. Но за да е възможно рециклиране в по-големи мащаби, не трябва да се смесват различни видове влакна. Разделянето на смесени влакна при рециклирането е много скъпо. Наред с необходимостта от производство на тъкани, подходящи за рециклиране, е необходима цялостна система за връщане на употребявано облекло – такава, която все още не съществува в много държави. Това все още остава повърхностно, временно решение. Рециклирането дава възможност да се използват синтетични влакна за по-дълго време, но качеството им се влошава с всеки цикъл и в крайна сметка се озовават на боклука.

По-устойчивият начин на потребление е неизбежен, ако наистина искаме да намалим рисковете за околната среда и здравето. Купуването на дрехи в магазините за втора употреба и размяната на дрехи с други хора са добри начини за забавяне на производството на нови дрехи. Понастоящем производители- те не могат да отговорят на търсенето на дрехи, използващи влакна от устойчиви източници, като например памук, отглеждан по биологичен път. Текстил на органична основа съществу- ва и се разработват нови подходи за преработката на естествени материали, като черупки от ракообразни, дървета, коноп, коприва и лен – в идеалния случай от местни източници – във влакна, подходящи за изработка на текстил. Само че и тези процеси трябва да бъдат проверени за тяхното въздействие върху околната среда, здравето и обществото. Потенциални- те клопки, които трябва да се избягват, включват монокулту- ри, използване на химикали, вредни за здравето или околната среда, и неустойчиви практики в горското стопанство.